Дело C‑443/09

Camera di Commercio, Industria, Artigianato e Agricoltura (CCIAA) di Cosenza

срещу

Grillo Star Srl

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Cosenza)

„Директива 2008/7/ЕО — Косвени данъци върху набирането на капитал — Член 5, параграф 1, буква в) и член 6, параграф 1, буква д) — Приложно поле — Годишен налог, дължим на местните търговски, промишлени, занаятчийски и земеделски камари“

Резюме на решението

1.        Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Национална юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС — Понятие — Юрисдикция, която трябва да постанови решение с правораздавателен характер

(член 267 ДФЕС)

2.        Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Косвени данъци върху набирането на капитал — Транзакции, които не подлежат на облагане с косвен данък

(член 5, параграф 1, буква в) от Директива 2008/7 на Съвета)

1.        За да се прецени дали запитващият орган притежава качеството на юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС — въпрос, уреден единствено от правото на Съюза, — Съдът взема предвид съвкупност от елементи, каквито са законоустановеният характер на органа, постоянното му естество, задължителността на неговата юрисдикция, състезателността на производството пред него, прилагането от него на правни норми и независимостта му. Освен това националните юрисдикции могат да сезират Съда само ако пред тях има висящ спор и ако те трябва да постановят решение в рамките на производство, което трябва да завърши с произнасяне на решение с правораздавателен характер. Такъв е случаят със съдията по несъстоятелността към Tribunale di Cosenza, когато трябва да постанови решение с правораздавателен характер с цел да разреши правен спор в рамките на състезателно производство.

Всъщност съдията по несъстоятелността има за задача въз основа на изготвения от синдика на дружеството в несъстоятелност списък с пасивите да определи по искане на кредиторите кои вземания следва да бъдат приети. Освен това както синдикът, така и другите заинтересовани лица могат да подават възражения до съдията по несъстоятелността срещу приемането на вземания, предявени пред него от страна на кредитор. На последно място, ако няма възражения, решението на съдията по несъстоятелността, с което се отказва приемането на дадено вземане, поражда задължителни правни последици. Освен това синдикът и кредиторите имат възможност да представят становища в писмена и устна форма пред съдията по несъстоятелността.

(вж. точки 20, 21 и 23—25)

2.        Член 5, параграф 1, буква в) от Директива 2008/7 относно косвените данъци върху набирането на капитал следва да се тълкува в смисъл, че допуска налог като разглеждания в главното производство, който се дължи годишно от всички предприятия поради тяхното вписване в регистъра на предприятията, поддържан от търговските, индустриалните, занаятчийските и земеделските камари, дори ако това вписване има конститутивно действие за капиталовите дружества и посоченият налог се дължи от тези дружества и за периода, през който те извършват само действия, подготвящи функционирането на дадено предприятие.

Всъщност фактът, който поражда такъв годишен налог, се състои не в регистрацията на дружеството или на юридическото лице, собственик на предприятие, а в регистрацията на самото предприятие. Става въпрос за налог, който се прилага спрямо всички субекти със стопанска цел въз основа на техния оборот. Този налог не зависи от правната форма на собственика на предприятието, тъй като се прилага едновременно спрямо предприятията, които имат формата на капиталови дружества по смисъла на член 2 от Директива 2008/7, и спрямо тези, които имат друга правна форма, и в частност предприятията, които са собственост или се управляват еднолично от физически лица. Освен това обстоятелството, че годишният налог е пропорционален на оборота на съответното предприятие, изключва възможността неговото плащане да представлява по-обременителна формалност за предприятие, което е приело правната форма на капиталово дружество, отколкото за предприятие, създадено под различна правна форма. Така такъв годишен налог не е свързан с формалности, които капиталовите дружества могат да бъдат задължени да изпълнят поради правната си форма.

(вж. точки 34—37 и 43 и диспозитива)