Дело C‑507/15
Agro Foreign Trade & Agency Ltd
срещу
Petersime NV
(Преюдициално запитване,
отправено от Rechtbank van Koophandel te Gent)
„Преюдициално запитване — Самостоятелно заети търговски представители — Директива 86/653/ЕИО — Координиране на правото на държавите членки — Белгийският закон за транспониране — Договор за търговско представителство — Установен в Белгия принципал и установен в Турция търговски представител — Клауза за избора на белгийското право — Неприложим закон — Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция — Съвместимост“
Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 16 февруари 2017 г.
1. Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Самостоятелно заети търговски представители — Директива 86/653 — Цел
(второ и трето съображение и членове 17 и 18 от Директива 86/653 на Съвета)
2. Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Самостоятелно заети търговски представители — Директива 86/653 — Национална правна уредба, която изключва от приложното поле на посочената директива договор за търговско представителство, сключен между установен в Турция търговски представител, който упражнява дейността си в тази държава, и установен в съответната държава членка принципал — Допустимост — Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция, което не разпростира режима на закрила, предвиден в директивата, и по отношение на установените в Турция търговски представители
(член 21 ДФЕС; Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция; Директива 86/653 на Съвета)
3. Международни споразумения — Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция — Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Правилото „standstill“ в член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол — Приложно поле — Установен в Турция търговски представител, който не предоставя услуги в държава членка — Изключване
(Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция; член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕИО и Турция)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 28—31)
2. Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, и Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, което е подписано на 12 септември 1963 г. в Анкара от Република Турция, от една страна, както и от държавите — членки на ЕИО, и Общността, от друга страна, и което е сключено, одобрено и утвърдено от името на Общността с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от 23 декември 1963 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат национална правна уредба за транспониране на тази директива в правото на съответната държава членка, която изключва от своето приложно поле договор за търговско представителство, в рамките на който търговският представител е установен в Турция, където той упражнява дейности, произтичащи от този договор, а принципалът е установен в посочената държава членка, така че при тези обстоятелства търговският представител не може да се позове на правата, които посочената директива гарантира на търговските представители след прекратяването на такъв договор за търговско представителство.
Всъщност за целите на унифицирането на условията за конкуренция в рамките на Съюза между търговските представители, не е необходимо на търговските представители, които са установени и упражняват своята дейност извън Съюза, да се предоставя закрила, сравнима с тази на търговските представители, установени или упражняващи своята стопанска дейност в рамките на Съюза.
При тези условия търговски представител, упражняващ в Турция дейности, произтичащи от договор за търговско представителство, като ищеца в главното производство, не попада в приложното поле на Директива 86/653, независимо от обстоятелството, че принципалът е установен в държава членка, и вследствие на това не трябва задължително да се ползва с предоставяната от тази директива закрила на търговските представители.
От друга страна, що се отнася по-специално до асоциирането EИО—Турция, Съдът вече е решил, че за да се определи дали разпоредба от правото на Съюза може да бъде приложена по аналогия в рамките на това асоцииране, следва да се сравнят преследваната цел и контекстът на Споразумението за асоцииране, от една страна, и на разглеждания акт от правото на Съюза, от друга (решение от 24 септември 2013 г., Demirkan, C‑221/11, EU:C:2013:583, т. 48). Следва обаче да се припомни, че споразумението за асоцииране и Допълнителният протокол по същество имат за цел да благоприятстват икономическото развитие на Турция и затова преследват изключително икономически цели (вж. решение от 24 септември 2013 г., Demirkan (C‑221/11, EU:C:2013:583, т. 50).
В замяна на това в рамките на правото на Съюза закрилата на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, посредством предвидения в Директива режим 86/653 по отношение на търговските представители, се основава на целта, състояща се в създаването на вътрешен пазар, замислен като пространство без вътрешни граници, чрез премахване на пречките пред създаването на такъв пазар.
Така различията между договорите и Споразумението за асоцииране от гледна точка на преследваната от тях цел не позволяват да се приеме, че режимът на закрила, предвиден в Директива 86/653 по отношение на търговските представители, се разпростира и по отношение на търговските представители, установени в Турция, в рамките на посоченото споразумение.
(вж. т. 34—35, 41, 42, 44, 45 и 52 и диспозитива)
3. Що се отнася до член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол, съгласно постоянната съдебна практика клаузите „standstill“, които се съдържат в член 13 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 година относно развитието на асоциирането, приложено към Споразумението за асоцииране, и член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол са общи забрани за въвеждането на каквато и да било нова вътрешна мярка, чиято цел или резултат е обвързване на упражняването на икономическа свобода от турски гражданин на територията на съответната държава членка с условия, по-ограничителни от тези, които са били приложими за него към датата на влизане в сила на посоченото решение или на посочения протокол по отношение на тази държава членка (решение от 12 април 2016 г., Genc, C‑561/14, EU:C:2016:247, т. 33).
От това следва, че член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол се отнася само до турските граждани, които упражняват свободата си на установяване или на предоставяне на услуги в държава членка.
Вследствие на това търговски представител, установен в Турция, който не предоставя услуги в съответната държава членка, какъвто е ищецът в главното производство, не попада в приложното поле по отношение на лицата на тази разпоредба.
(вж. т. 47—49)