Жалба, подадена на 27 ноември 2017 г. от Европейската комисия срещу определението, постановено от Общия съд (втори състав) на 12 септември 2017 г. по дело T-247/16, Trasta Komercbanka AS и др./Европейска централна банка
(Дело C-665/17 P)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci, A. Steiblytė, K.-Ph. Wojcik)
Други страни в производството: Trasta Komercbanka AS, Ivan Fursin, Igors Buimisters, C & R Invest SIA, Figon Co. Ltd, GCK Holding Netherlands BV, Rikam Holding SA, Европейска централна банка
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
да отмени определението на Общия съд (втори състав) от 12 септември 2017 г., T-247/16, Trasta Komercbanka AS, г-н Ivan Fursin, г-н Igors Buimisters, SIA C & R Invest, Figon Co Limited, G.C.K J Holding Netherlands B.V. и Rikam Holding S.A. – SPF/Европейската централна банка, с което се отхвърля възражението за недопустимост на жалбата, подадена от акционерите на Trasta Komercbanka AS,
да отхвърли като недопустима жалбата на г-н Ivan Fursin, г-н Igors Buimisters, SIA C & R Invest, Figon Co Limited, G.C.K J Holding Netherlands B.V. и Rikam Holding S.A. – SPF,
да осъди жалбоподателите по делото пред Общия съд да заплатят съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Общият съд неправилно е обявил за допустима жалба за отмяна, подадена от акционерите на кредитна институция в ликвидация срещу решение за отнемане на лиценза на кредитната институция, за да се осигури ефективна защита. По този начин са пренебрегнати другите средства за защита, с които разполагат, от една страна, кредитната институция, а именно своевременна жалба за отмяна и искане за привременни мерки, и от друга страна, акционерите, а именно иск за обезщетение за вреди срещу Европейската централна банка пред Съда на ЕС и евентуално други искове пред националните съдилища.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания:
1) Жалбоподателят твърди, че Общият съд е нарушил член 263 ДФЕС, що се отнася до изискването за наличие на правен интерес. Като е приел, че преките акционери са били възпрепятствани да упражняват правото си да определят управлението и политиката на дружество в ликвидация, каквото право биха имали ако дружеството беше действащо предприятие, Общият съд неправилно е приложил съдебната практика, съгласно която акционерите нямат отделен правен интерес от този на дружеството. По-нататък, Общият съд не е взел предвид обстоятелството, че дори акционерите на действащо дружество, и при всички положения миноритарните акционери, нямат право да принуждават ръководните органи на дружеството да предявят иск или да подадат жалба. Освен това Общият съд не е направил разграничение между последиците на решение на банковия надзорен орган за отнемане на банков лиценз и последиците на последващото решение на национален съд за започване на производство по ликвидация. Накрая, Общият съд неправилно е счел, че акционерите на дружество в ликвидация трябва да могат да упражняват дружествените си права по същия начин като акционерите на действащо дружество.
2) Жалбоподателят твърди, че Общият съд е нарушил член 263, параграф 4 ДФЕС, що се отнася до изискванията за лично и пряко засягане.
Що се отнася до първото изискване, Общият съд, първо, не е взел предвид това, че възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко или дори кои са правните субекти, по отношение на които се прилага дадена мярка, не предполага по никакъв начин, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от тази мярка, ако това прилагане се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено в съответния акт. Второ, Общият съд неправилно е приел, че решението за отнемане на банков лиценз засяга акционерите на една кредитна институция, докато всъщност то засяга единствено самата кредитна институция. Трето, Общият съд неправилно е приел, че решението на Европейската централна банка засяга акционерите поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица, докато всъщност това решение се отнася единствено до кредитната институция и не засяга правата на акционерите. Накрая, дори да се приеме, че едноличният акционер на дадено дружество може да бъде лично засегнат от решение на [Европейската централна банка], чийто адресат е дружеството, Общият съд неправилно е приравнил положението на отделните миноритарни акционери на положението на едноличния акционер.
Що се отнася до второто изискване, Общият съд, първо, е допуснал грешка при прилагане на правото като е приел, че акционерите са пряко засегнати от отнемането на банковия лиценз, тъй като не е разграничил последиците на отнемането от последиците на решение на национален съд за образуване на производство по ликвидация. Второ, Общият съд неправилно е приел, че решението на Европейската централна банка засяга пряко акционерите поради интензитетът на последиците му. По този начин Общият съд не е разграничил правните последици на решението, които се ограничават само до кредитната институция, от неговите икономически последици, които могат да засегнат и акционерите.
____________