Дело C‑364/10

Унгария

срещу

Словашка република

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 259 ДФЕС — Гражданство на Съюза — Член 21 ДФЕС — Директива 2004/38/ЕО — Право на движение на територията на държавите членки — Президент на Унгария — Забрана за влизане на територията на Словашката република — Дипломатически отношения между държави членки“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 16 октомври 2012 г.

1.        Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Иск, предявен от държава членка — Възражение за липса на компетентност, основаващо се на твърдяна неприложимост на правото на Съюза — Отхвърляне — Въпрос от компетентността на съда на Съюза

(член 259 ДФЕС)

2.        Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Лице, изпълняващо функциите на държавен глава — Особен статут, който се урежда от нормите на международното право — Ограничаване на правото на движение въз основа на тези норми — Допустимост

(член 21 ДФЕС; Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Твърдяно извършване на злоупотреба с право от страна на държава членка — Доказателства — Доказателства, които трябва да се отнасят както до обективните обстоятелства, така и до намерението да се получи предимство

(член 259 ДФЕС)

4.        Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Иск, предявен от държава членка — Твърдение за нарушение, изведено от опасност от бъдещо нарушаване на правото на Съюза — Твърдение за нарушение, с което се цели тълкуване на правото на Съюза — Недопустимост

(член 259 ДФЕС)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 24—26)

2.        Държавен глава, който притежава гражданство на държава членка, безспорно се ползва със статут на гражданин на Съюза, който съгласно член 21 ДФЕС дава основно и лично право на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, взети за прилагането им.

Налагането на такива ограничения може да се основава и на относимите норми от международното право, тъй като това право е част от правния ред на Съюза.

Така, доколкото въз основа на обичайноправните норми от общото международно право, както и тези от многостранните договори, в международните отношения държавният глава се ползва с особен статут, който по-специално включва привилегии и имунитети, подобна особеност може да доведе до разграничаване на ползващото се с този статут лице от другите граждани на Съюза, поради което достъпът на това лице до територията на друга държава членка да не зависи от условията, приложими за другите граждани.

Следователно въз основа на международното право особеният статут на държавен глава може да обоснове ограничаване на упражняването на предоставеното му от член 21 ДФЕС право на движение.

(вж. точки 42— 44, 46, 50 и 51)

3.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 57 и 58)

4.        Въведеното с член 259 ДФЕС производство има за цел да се установи и преустанови поведение на държава членка, което нарушава правото на Съюза.

Следователно, тъй като целта на Договора е да се осигури реалното недопускане на неизпълнение на задължения от страна на държавите членки и отстраняване на последиците от последното, иск на основание член 259 ДФЕС относно бъдещо и предполагаемо неизпълнение на задължения или такъв, с който се иска единствено тълкуване на правото на Съюза, е недопустим.

(вж. точки 67 и 68)