Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de Cataluña (Испания) на 16 февруари 2012 г. - Transportes Jordi Besora, S.L./Tribunal Económico Administrativo Regional de Cataluña (TEARC) и Generalitat de Catalunya

(Дело C-82/12)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Cataluña

Страни в главното производство

Жалбоподател: Transportes Jordi Besora, S.L.

Ответници: Tribunal Económico Administrativo Regional de Cataluña (TEARC) и Generalitat de Catalunya

Преюдициални въпроси

Член 3, параграф 2 от Директива 92/12/ЕИО² на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти, и по-специално, изискването за "специално предназначение" на определен данък

трябва ли да се тълкува в смисъл, че се изисква преследваната от данъка цел да не може да се постигне посредством друг хармонизиран данък?

трябва ли да се тълкува в смисъл, че е налице цел с изцяло бюджетен характер, когато определен данък е въведен едновременно с предоставянето на правомощия на някои автономни области, на които области, на свой ред, са прехвърлени и постъпленията от данъка с оглед на частично покриване на разходите, възникнали от прехвърлените правомощия, като могат да се установят различни данъчни ставки в зависимост от територията на всяка автономна област?

ако отговорът на предходния въпрос е отрицателен, трябва ли понятието за "специално предназначение" да се тълкува в смисъл, че предназначението трябва да бъде едно единствено, или обратно на това - допустимо е да бъдат преследвани различни цели, между които е и целта с изцяло бюджетен характер за финансиране на определени правомощия?

ако отговорът на предходния въпрос е, че е допустимо преследването на различни цели, каква степен на релевантност от гледна точка на член 3, параграф 2 от Директива 92/12 следва да притежава определена цел, за да бъде изпълнено изискването данъкът да има "специално предназначение" по смисъла, възприет в практиката на Съда, и какви биха били критериите, за да се разграничи основната от второстепенната цел?

Член 3, параграф 2 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти, и по-специално, условието за спазване на правилата относно акцизите и ДДС, уреждащи изискуемостта

допуска ли непряк нехармонизиран данък (какъвто е АПДОММ), изискуем в момента на продажбата на дребно на гориво на крайния потребител, за разлика от хармонизирания данък (акцизът върху минералните масла, изискуем когато продуктите напуснат последния данъчен склад) или от ДДС (който макар също да е изискуем в момента на окончателната продажба на дребно, е изискуем и на всеки етап от процеса на производство и разпространение), щом като съгласно използваната в Решение по дело EKW и Wein & Co (точка 47) терминология не е в съответствие с общата структура на едната или другата от тези техники на облагане, установени съгласно общностната правна уредба?

ако отговорът на предходния въпрос е отрицателен, трябва ли тълкуването да бъде това, че без да е необходимо съвпадане за целите на изискуемостта, посоченото условие е изпълнено поради самото обстоятелство, че непрекият нехармонизиран данък (в конкретния случай АПДОММ) не влияе, т.е. не възпрепятства, нито затруднява нормалното функциониране на изискуемостта на акцизите или на ДДС?

____________

¹ - OВ L 76, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 129.

² - Решение от 9 март 2000 г. (C-437/97, Recueil, стр. I-1157).