Жалба, подадена на 27 май 2011 г. от Kaimer GmbH & Co. Holding KG и др. срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 24 март 2011 г. по дело T-379/06, Kaimer GmbH & Co. Holding KG, Sanha Kaimer GmbH & Co. KG, Sanha Italia Srl./Европейска комисия
(Дело C-264/11 P)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподатели: Kaimer GmbH & Co. Holding KG, Sanha Kaimer GmbH & Co. KG, Sanha Italia Srl. (представител: J. Brück, Rechtsanwalt)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
да се отмени решението на Общия съд, постановено на 24 март 2011 г. по дело (Kaimer и др./Комисия), T-379/06, в частта, в която Общият съд е отхвърлил жалбата, и да се отмени Решение С (2006) 4180 окончателен на Комисията от 20 септември 2006 година (дело COMP/F-1/38.121 - Фитинги),
при условията на евентуалност, да се отмени решението на Общия съд, постановено на 24 март 2011 г. по дело (Kaimer и др./Комисия), T-379/06, в частта, в която Общият съд е отхвърлил жалбата, и да се намали глобата, наложена в точка 2 от Решение С (2006) 4180 окончателен на Комисията от 20 септември 2006 година (дело COMP/F-1/38.121 - Фитинги),
при условията на евентуалност, да се върне делото на Общия съд,
да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбата е насочена срещу решението на Общия съд, с което частично се отхвърля подадената от жалбоподателите жалба срещу Решение С (2006) 4180 окончателен на Комисията от 20 септември 2006 година относно производство по прилагане на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F-1/38.121 - Фитинги).
Жалбоподателите изтъкват три правни основания:
С първото си правно основание жалбоподателите посочват изопачаване на доказателствени средства от страна на Общия съд. Общият съд основавал приетия от него момент за начало на нарушението на едно определено доказателствено средство. В противоречие с еднозначното съдържание на това доказателствено средство, Общият съд го изтълкувал като потвърждение за началото на нарушението. При правилно тълкуване на доказателственото средство се стигало до извод в противен смисъл, а именно за несигурност в пазарното поведение на жалбоподателите. Правилно тълкуване било възможно направо въз основа на документите по делото, без да се представят други доказателства.
С второто си правно основание жалбоподателите посочват погрешна преценка на доказателствената стойност на изявленията на предприятия, които искат освобождаване или намаляване на глоби. Второто правно основание съдържа две части. Първо, Общият съд допуснал грешка, като е признал съществена доказателствена стойност на изявленията на предприятия, които искат освобождаване или намаляване на глоби. В по-голямата част на изявленията на предприятия по настоящото дело ставало въпрос за предприятия, които са длъжни да представят на Комисията доказателства, представляващи съществена добавена стойност, за да получат колкото е възможно по-голямо намаляване на наложените им глоби. Това положение имало за резултат прекомерна тенденция към обременяване на изявленията, а не придаване на особена доказателствена стойност на същите. В мотивите към решението си Общият съд не разгледал този въпрос.
Второ, Общият съд не изяснил противоречието в отделните изявления на предприятията, които искат освобождаване или намаляване на глобите, поради което мотивите към решението му били погрешни и недостатъчни. Първото предприятие, което иска освобождаване или намаляване на глобата, не посочило жалбоподателите като участници в нарушението, въпреки че изявленията му били пълни и било изцяло освободено от налагането на глоба. Твърденията за нарушения спрямо жалбоподателите се основавали на изявленията на останалите предприятия, които искат освобождаване или намаляване на глобите. След като на изявленията на първото предприятие, което иска намаляване или освобождаване от глоба, се придава особена доказателствена стойност, това противоречие трябвало да бъде изяснено.
С третото си правно основание жалбоподателите посочват, че Общият съд е нарушил Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за правата на човека ("EКПЧ"). Общият съд нарушил тези два акта с по-горен ранг на два пъти. От една страна, упражняваният от Общия съд контрол за правдоподобност в делата за картели не съответствал на изискванията, които Хартата на основните права и ЕКПЧ поставят в областта на ефективните средства за защита. Във връзка с това жалбоподателите препращат към наказателния характер на решенията, с които Комисията налага глоби. От друга страна, производството пред Комисията също не съответствало на изискванията на ЕКПЧ и на Хартата на основните права. В този смисъл жалбоподателите посочват, че Комисията установява фактите, които ангажират отговорността на предприятията, като накрая отново тя приема решението и определя размера на глобата. Подобно производство било допустимо единствено ако решенията на Комисията подлежат на пълен съдебен контрол. По този въпрос обаче Общият съд се ограничил до проверката дали решението на Комисията не съдържа явно противоречие, без самият той да констатира фактите.
____________