РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
13 юли 2011 година(*)
„Конкуренция — Картели — Пазар на бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Участие в картела — Отговорност за неправомерното поведение — Глоби — Тежест и продължителност на нарушението — Смекчаващи обстоятелства“
По дело T‑53/07
Trade-Stomil sp. z o.o., установено в Лодз (Полша), за което се явяват г-жа F. Carlin, barrister, и г-н E. Batchelor, solicitor,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват първоначално г-н X. Lewis и г-н V. Bottka, впоследствие г-н Bottka и г-н V. Di Bucci, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение С(2006) 5700 окончателен на Комисията от 29 ноември 2006 г. относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.638 — Бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация) в частта относно Trade-Stomil sp. z o.o. или при условията на евентуалност за отмяна или намаляване на размера на глобата, наложена на Trade-Stomil,
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: г-н F. Dehousse (докладчик), изпълняващ функциите на председател, г-жа I. Wiszniewska-Białecka и г-н N. Wahl, съдии,
секретар: г-жа K. Pocheć, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 октомври 2009 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 С Решение C (2006) 5700 окончателен от 29 ноември 2006 г. (преписка COMP/F/38.638 — Бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация, наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията на Европейските общности установява, че няколко предприятия са нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), като са участвали в картел на пазара на горепосочените продукти.
2 Адресати на обжалваното решение са следните предприятия:
– Bayer AG, установено в Леверкузен (Германия),
– The Dow Chemical Company, установено в Midland, Мичиган (Съединени американски щати) (наричано по-нататък „Dow Chemical“),
– Dow Deutschland Inc., установено в Schwalbach (Германия),
– Dow Deutschland Anlagengesellschaft mbH (по-рано Dow Deutschland GmbH & Co. OHG), установено в Schwalbach,
– Dow Europe, установено в Horgen (Швейцария),
– Eni SpA, установено в Рим (Италия),
– Polimeri Europa SpA, установено в Brindisi (Италия) (наричано по-нататък „Polimeri“),
– Shell Petroleum NV, установено в Хага (Нидерландия),
– Shell Nederland BV, установено в Хага,
– Shell Nederland Chemie BV, установено в Ротердам (Нидерландия),
– Unipetrol a.s., установено в Прага (Чешка република),
– Kaučuk a.s., установено в Kralupy nad Vltavou (Чешка република),
– Trade-Stomil sp. z o.o., установено в Лодз (Полша) (наричано по-нататък „Stomil“).
3 Dow Deutschland, Dow Deutschland Anlagengesellschaft и Dow Europe се контролират изцяло, пряко или косвено, от Dow Chemical (наричани по-нататък общо „Dow“) (съображения 16—21 от обжалваното решение).
4 Дейността на Eni във връзка с разглежданите продукти се осъществява първоначално от EniChem Elastomeri Srl, което Eni контролира косвено чрез дъщерното си дружество EniChem SpA (наричано по-нататък „EniChem SpA“). На 1 ноември 1997 г. EniChem Elastomeri се влива в EniChem SpA. Eni контролира 99,97 % от EniChem SpA. На 1 януари 2002 г. EniChem SpA прехвърля стратегическата си химическа дейност (включително свързаната с бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация) на дъщерното си дружество Polimeri, което притежава изцяло. Eni контролира пряко и изцяло Polimeri, считано от 21 октомври 2002 г. Считано от 1 май 2003 г., EniChem SpA променя наименованието си на Syndial SpA (съображения 26—32 от обжалваното решение). В обжалваното решение Комисията използва наименованието „EniChem“, за да обозначи всички дружества, притежавани от Eni (наричани по-нататък „EniChem“) (съображение 36 от обжалваното решение).
5 Shell Nederland Chemie е дъщерно дружество на Shell Nederland, което от своя страна се контролира изцяло от Shell Petroleum (по‑нататък наричани общо „Shell“) (съображения 38—40 от обжалваното решение).
6 Kaučuk е учредено през 1997 г. вследствие на сливане между Kaučuk Group a.s. и Chemopetrol Group a.s. На 21 юли 1997 г. Unipetrol придобива всички активи, права и задължения на слелите се предприятия. Unipetrol притежава 100 % от дяловете на Kaučuk (съображения 45 и 46 от обжалваното решение). Освен това съгласно обжалваното решение установеното в Чешката република дружество Tavorex s.r.o. (наричано по-нататък „Tavorex“) представлява Kaučuk (и неговия предшественик Kaučuk Group) при износа от 1991 г. до 28 февруари 2003 г. Отново съгласно обжалваното решение Tavorex представлява Kaučuk от 1996 г. на срещите на Европейската асоциация за синтетичен каучук (съображение 49 от обжалваното решение).
7 Съгласно обжалваното решение Stomil представлява полския производител Chemical Company Dwory S.A. (наричано по-нататък „Dwory“) в дейността му по износ в продължение на близо 30 години, поне до 2001 г. Отново съгласно обжалваното решение Stomil представлява Dwory между 1997 г. и 2000 г. на срещите на Европейската асоциация за синтетичен каучук (съображение 51 от обжалваното решение).
8 Приетата продължителност на нарушението обхваща периода от 20 май 1996 г. до 28 ноември 2002 г. (за Bayer, Eni и Polimeri), от 20 май 1996 г. до 31 май 1999 г. (за Shell Petroleum, Shell Nederland и Shell Nederland Chemie), от 1 юли 1996 г. до 28 ноември 2002 г. (за Dow Chemical), от 1 юли 1996 г. до 27 ноември 2001 г. (за Dow Deutschland), от 16 ноември 1999 г. до 28 ноември 2002 г. (за Unipetrol и Kaučuk), от 16 ноември 1999 г. до 22 февруари 2000 г. (за Stomil), от 22 февруари 2001 г. до 28 февруари 2002 г. (за Dow Deutschland Anlagengesellschaft) и от 26 ноември 2001 г. до 28 ноември 2002 г. (за Dow Europe) (съображения 476—485 и член 1 от разпоредителната част на обжалваното решение).
9 Бутадиеновият каучук (наричан по-нататък „БК“) и стирен-бутадиеновият каучук, получен чрез емулсионна полимеризация (наричан по-нататък „СБК“), са синтетични каучуци, използвани главно при производството на автомобилни гуми. Тези два продукта са взаимозаменими, като могат да бъдат заменени и с други синтетични каучуци или с естествен каучук (съображения 3—6 от обжалваното решение).
10 Освен производителите, посочени в обжалваното решение, други производители от Азия и от Източна Европа са продали ограничени количества БК и СБК на територията на ЕИП. Впрочем значителна част от БК се произвежда пряко от големите производители на автомобилни гуми (съображение 54 от обжалваното решение).
11 На 20 декември 2002 г. Bayer се свързва със службите на Комисията и изразява желанието си да сътрудничи във връзка с БК и СБК в съответствие с Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството“). Що се отнася до СБК, Bayer описва дейността на картела в устно изявление. То е записано на касета (съображение 67 от обжалваното решение).
12 На 14 януари 2003 г. в устно изявление Bayer описва дейността на картела във връзка с БК. Устното изявление е записано на касета. Bayer представя и протоколи от заседанията на комитета за БК на Европейската асоциация за синтетичен каучук (съображение 68 от обжалваното решение).
13 На 5 февруари 2003 г. Комисията съобщава на Bayer решението си да му предостави условно освобождаване от глоба (съображение 69 от обжалваното решение).
14 На 27 март 2003 г. Комисията извършва проверка в помещенията на Dow Deutschland & Co. в приложение на член 14, параграф 3 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (OВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3) (съображение 70 от обжалваното решение).
15 Между септември 2003 г. и юли 2006 г. Комисията отправя до посочените в обжалваното решение предприятия няколко искания за предоставяне на информация на основание член 11 от Регламент № 17 и член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) (съображение 71 от обжалваното решение).
16 На 16 октомври 2003 г. Dow Deutschland и Dow Deutschland & Co. се срещат със службите на Комисията и изразяват желанието си да сътрудничат съгласно Известието относно сътрудничеството. По време на тази среща в устно изявление дружествата описват дейността на картела във връзка с БК и СБК. Това устно изявление е записано. Предоставена е и папка със свързани с картела документи (съображение 72 от обжалваното решение).
17 На 4 март 2005 г. Комисията уведомява Dow Deutschland за намерението си да намали глобата му с между 30 % и 50 % (съображение 73 от обжалваното решение).
18 На 7 юни 2005 г. Комисията образува производство и изпраща първо изложение на възраженията на предприятията, адресати на обжалваното решение — с изключение на Unipetrol — както и на Dwory. Първото изложение на възраженията е насочено и срещу Tavorex, но не му е връчено, тъй като Tavorex е обявено в несъстоятелност, считано от октомври 2004 г. Поради това производството срещу него е прекратено (съображения 49 и 74 от обжалваното решение).
19 Засегнатите предприятия представят писмени становища по първото изложение на възраженията (съображение 75 от обжалваното решение). Те получават и достъп до преписката, под формата на CD-ROM, както и до устните изявления и свързаните с тях документи в помещенията на Комисията (съображение 76 от обжалваното решение).
20 На 3 ноември 2005 г. Manufacture française des pneumatiques Michelin (наричано по-нататък „Michelin“) подава молба за встъпване в производството. То представя писмено становище на 13 януари 2006 г. (съображение 78 от обжалваното решение).
21 На 6 април 2006 г. Комисията приема второ изложение на възраженията и го изпраща до предприятията — адресати на обжалваното решение. Засегнатите предприятия представят писмени становища в това отношение (съображение 84 от обжалваното решение).
22 На 12 май 2006 г. Michelin подава жалба на основание член 5 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242) (съображение 85 от обжалваното решение).
23 На 22 юни 2006 г. Предприятията — адресати на обжалваното решение, с изключение на Stomil, както и Michelin участват в изслушването пред Комисията (съображение 86 от обжалваното решение).
24 Поради липса на достатъчно доказателства за участие на Dwory в картела Комисията решава да прекрати производството по отношение на него (съображение 88 от обжалваното решение). Комисията решава да прекрати производството и по отношение на Syndial (съображение 89 от обжалваното решение).
25 Освен това, докато първоначално са използвани два отделни номера на преписки (един за БК и един за СБК) (COMP/E-1/38.637 и COMP/E-1/38.638), след първото изложение на възраженията Комисията използва един-единствен номер (COMP/F/38.638) (съображения 90 и 91 от обжалваното решение).
26 Административното производство приключва на 29 ноември 2006 г. с приемането на обжалваното решение от Комисията.
27 Съгласно член 1 от разпоредителната част на обжалваното решение следните предприятия са нарушили член 81 ЕО и член 53 ЕИП, като в посочените периоди са участвали в едно-единствено и трайно споразумение, в рамките на което са се споразумели да определят целеви цени, да разпределят клиенти чрез съглашения за въздържане от конкуренция и да обменят чувствителна информация относно цените, конкурентите и клиентите в секторите на БК и на СБК:
а) Bayer, от 20 май 1996 г. до 28 ноември 2002 г.;
б) Dow Chemical, от 1 юли 1996 г. до 28 ноември 2002 г.; Dow Deutschland, от 1 юли 1996 г. до 27 ноември 2001 г.; Dow Deutschland Anlagengesellschaft, от 22 февруари 2001 г. до 28 февруари 2002 г.; Dow Europe, от 26 ноември 2001 г. до 28 ноември 2002 г.;
в) Eni, от 20 май 1996 г. до 28 ноември 2002 г.; Polimeri, от 20 май 1996 г. до 28 ноември 2002 г.;
г) Shell Petroleum, от 20 май 1996 г. до 31 май 1999 г.; Shell Nederland, от 20 май 1996 г. до 31 май 1999 г.; Shell Nederland Chemie, от 20 май 1996 г. до 31 май 1999 г.;
д) Unipetrol, от 16 ноември 1999 г. до 28 ноември 2002 г.; Kaučuk, от 16 ноември 1999 г. до 28 ноември 2002 г.;
е) Stomil, от 16 ноември 1999 г. до 22 февруари 2000 г.
28 Въз основа на направените в обжалваното решение фактически констатации и правна преценка Комисията налага на засегнатите предприятия глоби, чийто размер е изчислен в съответствие с метода, изложен в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейска общност за въглища и стомана (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките“), както и в Известието относно сътрудничеството.
29 С член 2 от разпоредителната част на обжалваното решение Комисията налага следните глоби:
а) Bayer: 0 EUR;
б) Dow Chemical: 64,575 милиона евро, от които:
i) 60,27 милиона евро солидарно с Dow Deutschland;
ii) 47,355 милиона евро солидарно с Dow Deutschland Anlagengesellschaft и Dow Europe;
в) ENI и Polimeri, солидарно: 272,25 милиона евро;
г) Shell Petroleum, Shell Nederland и Shell Nederland Chemie, солидарно: 160,875 милиона евро;
д) Unipetrol и Kaučuk, солидарно: 17,55 милиона евро;
е) Stomil: 3,8 милиона евро.
30 В член 3 от разпоредителната част на обжалваното решение Комисията нарежда на изброените в член 1 предприятия да преустановят незабавно, ако все още не са го направили, посочените в същия член нарушения и да се въздържат занапред от всякакви действия или поведение, описани в член 1, както и от всякакви мерки с еквивалентна цел или последици.
Производство и искания на страните
31 Stomil подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 19 февруари 2007 г.
32 С решение на председателя на Общия съд от 2 април 2009 г. г‑н N. Wahl е определен за попълване на състава поради възпрепятстване на един от членовете му.
33 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (първи състав) решава да започне устната фаза на производството.
34 В рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Общия съд, последният приканва страните да отговорят на някои въпроси и да представят определени документи. Страните изпълняват тези искания в определения срок.
35 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 20 октомври 2009 г.
36 Stomil моли Общия съд:
– като главно искане, да отмени обжалваното решение, по-специално членове 1—4 от него, в частта относно Stomil,
– при условията на евентуалност:
– да отмени член 2 от обжалваното решение, доколкото се отнася до него,
– или да измени член 2 от обжалваното решение, доколкото се отнася до него, така че да отмени наложената глоба или съществено да намали размера ѝ,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
37 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди Stomil да заплати съдебните разноски.
От правна страна
38 В жалбата си Stomil изтъква четиринадесет правни основания. С тях Stomil оспорва по-същество участието си в картела, извода на Комисията, че то носи отговорност, при положение че действа като посредник на Dwory, продължителността на нарушението и размера на глобата. Освен това Stomil иска да се постановят процесуално-организационните действия, по-специално за да се разпореди на Комисията да му предостави достъп до изявленията на предприятията, направени в рамките на Известието относно сътрудничеството.
39 Най-напред следва да се разгледа първото правно основание на Stomil, изведено от липсата на доказателства за участието му в картела.
По първото правно основание, изведено от липсата на доказателства за участието на Stomil в картела
Доводи на страните
– Доводи на Stomil
40 Stomil смята, че Комисията е нарушила член 81 ЕО, като не е доказала надлежно участието му в картела.
41 Комисията приела, че Stomil участвало в две срещи на картела, а именно в проведената във Франкфурт (Германия) среща от 16 ноември 1999 г. и в проведената във Wermelskirchen (Германия) среща от 22 февруари 2000 г. Според Stomil изводите на Комисията били неоснователни. Освен това то твърди, че не били налице други доказателства за участието му в разглеждания картел.
– По участието на Stomil в проведената във Франкфурт среща от 16 ноември 1999 г.
42 Според Stomil представените от Комисията доказателства не удостоверяват, че на 16 ноември 1999 г. вечерта то е участвало в неофициална среща в хотел „Le Méridien“, проведена паралелно на срещата на Европейската асоциация за синтетичен каучук.
43 Stomil уточнява по-конкретно, че г‑н L. (Stomil) не бил отседнал в хотел „Le Méridien“ и че е заминал след срещата на Европейската асоциация за синтетичен каучук, приключила на 16 ноември 1999 г. в 11 часа. В това отношение Stomil представя две изявления на г‑н L. (Stomil), както и фактура от хотел. Stomil поддържа, че не е променило версията си за фактите, както твърди Комисията в писмените си изявления. То винаги е отричало участието си в разглежданата неправомерна среща. Представените от Stomil доказателства били допустими и Комисията погрешно се позовавала на Решение на Общия съд от 8 март 2007 г. по дело France Télécom/Комисия (T‑339/04, Сборник, стр. II‑521).
44 Изявлението на Dow, възпроизведено в съображение 202 от обжалваното решение, не било надеждно, тъй като било потвърдено само от г‑н P. (Bayer), който не бил във Франкфурт на 16 ноември 1999 г. вечерта. В това отношение Stomil се позовава на редица документи от преписката по разследването. Ето защо според Stomil в съответствие със съдебната практика непотвърденото твърдение на Dow, което се оспорва от Stomil и от останалите заинтересовани лица по време на административното производство, не представлява надлежно доказателство за участието на Stomil в тази среща. Stomil подчертава също така, че не било възможно г‑н L. (EniChem) да е бил във Франкфурт на 16 ноември 1999 г. вечерта.
45 Не били налице доказателства за присъствието на г‑н L. (Stomil). В отчета на г‑н F. (Dow) за направените разходи не се посочвала причината, поради която бил направен разходът, нито евентуалните участници в среща. Що се отнася до ръкописните бележки на г‑н N. (Dow), в тях не се споменавал нито г‑н L. (Stomil), нито Stomil. Много било вероятно г‑н N. всъщност да е водил тези бележки за свое сведение. Безспорно Dwory било посочено в тези бележки (обозначено със съкращението „OS“). Въпреки това редица представени от Stomil доказателства удостоверявали, че не било възможно то да е източник на посочената в разглежданите бележки информация. Следователно тези ръкописни бележки отразявали лични предположения на г‑н N. или произтичали от публични източници. Stomil посочва по-специално, че не е осъществявало контакт с Michelin като клиент след втория семестър на 1998 г. — момент, в който Dwory го уведомява, че поема продажбите на СБК за този клиент. Що се отнася до дружеството Goodyear, Stomil не било правило доставки на този клиент през 1999 г. или 2000 г. Що се отнася до дружеството TGA, Stomil не познавало този клиент. На последно място не било възможно Stomil да познава потенциала на Dwory относно СБК „за битови нужди“, тъй като Dwory било само износител. Освен това в списъка не били посочени трима от основните клиенти на Stomil, а именно дружествата Vredestein, Nokian и Pegasus. Впрочем Stomil отбелязва, че членовете на картела редовно и многократно са бъркали Stomil с Dwory.
46 Stomil посочва още, че в писмената си защита Комисията признава, че споменатата в обжалваното решение среща от 16 ноември 1999 г. всъщност не се е състояла. Така Комисията се опитвала да замени направените в обжалваното решение фактически констатации с теория, съгласно която на 15 ноември 1999 г. била проведена неправомерна среща. Stomil подчертава, че липсват доказателства в подкрепа на тази теория. Единственото доказателство, представено от Комисията, било касова бележка от същата дата, удостоверяваща, че в бара са били сервирани напитки за 89,50 DEM. Според Stomil тази касова бележка не удостоверява какви въпроси са били обсъждани, нито доказва, че проведеното обсъждане представлява неправомерно действие. Освен това, видно от обжалваното решение, сметката в бара била платена на 16 ноември 1999 г. от г‑н F. (Dow), а не от г‑н P. (Bayer). На последно място Stomil подчертава, че според Комисията г‑н T. (Kralupy) участвал в неправомерните обсъждания, при положение че видно от отчета на г‑н P. за направените разходи, г‑н T. не е присъствал.
47 С излагането на твърдението за тази нова среща Комисията нарушавала правото на защита на Stomil и не изпълнявала задължението си за мотивиране, тъй като на Stomil не била предоставена възможност да изрази становище по това твърдение в хода на административното производство.
48 Освен това допуснатата от Комисията грешка водела до незаконосъобразност на член 1 от обжалваното решение, в който се приема, че Stomil е участвало в разглежданото нарушение, считано от 16 ноември 1999 г. Като се позовава на Решение на Общия съд от 11 декември 2003 г. по дело Ventouris/Комисия (T‑59/99, Recueil, стр. II‑5257, точки 31—33), Stomil добавя, че разпоредителната част на дадено решение може да се тълкува с оглед на изложените в него мотиви единствено при неяснота на използваните в нея изрази. Stomil поддържа, че в конкретния случай разпоредителната част на обжалваното решение е съвсем ясна.
– По участието на Stomil в проведената във Wermelskirchen среща от 22 февруари 2000 г.
49 Според Stomil нямало доказателства, че участниците в заседание на подкомитет на Европейската асоциация за синтетичен каучук, проведено на 22 февруари 2000 г. във Wermelskirchen, са извършили нарушение.
50 В съображение 446 от обжалваното решение обаче Комисията е приела, че с тази среща е приключвало участието на Stomil в картела.
– По липсата на други доказателства за участието на Stomil в картела
51 Според Stomil, след като единственото представено от Комисията доказателство не е удостоверявало участието му в картела, останалите общи твърдения, възпроизведени в обжалваното решение, не могли да се ползват с доказателствена сила.
52 На първо място, Stomil подчертава по-специално липсата на доказателства за участието му в каквото и да било споразумение за определяне на цени. В това отношение то отбелязва, че в изявлението си, възпроизведено в съображение 114 от обжалваното решение, Bayer всъщност имало предвид Dwory, а не Stomil, както сочи Комисията. Stomil отбелязва, че е участвало с Dwory в заседания на Европейската асоциация за синтетичен каучук в периода след 1999 г. Също така Dow не посочвало, че Stomil е участвало в обсъждания относно цените. В това отношение Stomil се позовава на съображение 115 от обжалваното решение. Това важало и за доказателствата на Shell относно периода от 30 август 1995 г. до 31 май 1999 г. (съображения 119, 120 и 123 от обжалваното решение).
53 На второ място, Stomil поддържа, че нямало доказателства за участието му в разпределяне на пазара. В изявлението на Dow, възпроизведено в съображение 125 от обжалваното решение, не се уточнявали нито предметът на споразумението, нито датата, на която е било сключено, нито дали Stomil или Dwory са участвали в него. Изводът на Комисията, че Dow е имало предвид Stomil, бил неоснователен.
54 На трето място, Stomil отбелязва, че чувствителна търговска информация била обменена единствено на срещата от 16 ноември 1999 г., проведена във Франкфурт. Впрочем потвърждението на Shell, посочено в съображение 133 от обжалваното решение, било без значение за отнасящия се до Stomil период. Освен това, както вече било доказано, Stomil не разполагал с чувствителна информация относно доставките на Dwory на СБК за възприетия в обжалваното решение период.
55 С останалите общи твърдения в обжалваното решение не е можело надлежно да се докаже участието на Stomil в картела. Съображения 155, 156, 158 и 159 от обжалваното решение или се отнасяли до Dwory, или не доказвали, че Stomil е извършило нарушение.
Доводи на Комисията
– По участието на Stomil в проведената във Франкфурт среща от 16 ноември 1999 г.
56 На първо място, Комисията уточнява, че видно от изложеното в обжалваното решение (съображения 199—212 от обжалваното решение), в ранните часове на 16 ноември 1999 г. е проведена неофициална среща, на която са сключени споразумения относно цените и е обменена информация относно основните клиенти.
57 Комисията поддържа, че в жалбата си Stomil е променило версията си за фактите. Понастоящем Stomil отричало участието си в разглежданата неправомерна среща, като изтъквало мястото, на което се е намирал г‑н L. (Stomil) вечерта на 16 ноември 1999 г. Stomil обаче не е изложило тези факти в хода на административното производство. Следователно съгласно съдебната практика Общият съд трябвало да приеме, че доказателствата, които Stomil е представило в подкрепа на доводите си [а именно двете изявления на г‑н L. (Stomil) и фактурата му от хотел], били недопустими. Комисията посочва още, че всъщност тези доказателства са ирелевантни. Освен това Комисията разполагала с доказателства за провеждането на неофициална среща на 15 ноември 1999 г. вечерта, както и за участието на г‑н L. (Stomil) в тази среща. Комисията представя по-конкретно фактура от хотел и формуляр за отчет на направените разходи на г‑н P., съдържащи се в преписката по разследването.
58 Обратно на твърденията на Stomil, Комисията отбелязва, че в изявлението на Dow, възпроизведено в съображение 204 от обжалваното решение, ясно се указва участието на г‑н L. (Stomil) в проведените в рамките на картела обсъждания. Това изявление било потвърдено от Bayer (съображение 205 от обжалваното решение). Що се отнася до ръкописните бележки на г‑н N. (Dow), Комисията посочва, че първата им част се отнася до по-широк пазар от този на СБК, на който Stomil със сигурност има интереси. Освен това Комисията отбелязва, че правоотношението между Stomil и Dwory е прекратено постепенно и частично едва неотдавна и че поради това било много вероятно обменената информация да е от значение за Stomil и да представлява интерес за него. Така Комисията е разполагала с достатъчно доказателства за присъствието и участието на Stomil в срещата на картела, проведена на 15 и 16 ноември 1999 г.
59 Комисията посочва още, че в раздел 4.3.8 от обжалваното решение тя е представила доказателства за провеждането на среща на „15 и 16 ноември 1999 г.“ [неофициален превод]. Следователно срещата от 15 ноември 1999 г. не била „нова“. Освен това Stomil бъркало два отчета за направените разходи. Г‑н P. платил сметката в бар „Casablanca“. От своя страна г‑н F. платил наемната цена за заседателната зала. Следователно хронологията на събитията не била променена. Нямало и непоследователност в приетите от Комисията доказателства.
60 На последно място, Комисията поддържа, че в разпоредителната част на обжалваното решение, по-специално в член 1, буква е), не се посочва изрично, че Stomil е участвало в среща на 15 ноември 1999 г. В обжалваното решение се посочвало, че Stomil е участвало в нарушение на член 81 ЕО между 16 ноември 1999 г. и 22 февруари 2000 г. Комисията отбелязва, че никога не е твърдяла, че уговорките, постигнати на срещата от 15 ноември 1999 г. вечерта, незабавно са породили действие. Във всеки случай срещата продължила до ранните часове на 16 ноември 1999 г.
– По участието на Stomil в проведената във Wermelskirchen среща от 22 февруари 2000 г.
61 Комисията уточнява, че както е видно от съображения 213—215 от обжалваното решение, тя не твърди, че на проведената във Wermelskirchen среща от 22 февруари 2000 г. са извършени неправомерни действия. Следователно изложените от Stomil доводи били неотносими в това отношение.
– По липсата на други доказателства за участието на Stomil в картела
62 Комисията уточнява, че тя не твърди в обжалваното решение, че срещата от 15 и 16 ноември 1999 г. е довела до изрично споразумение за разпределяне на пазара. Тя отбелязва обаче, че разполага с доказателства за присъствието на Stomil и за участието му по време на тази среща в обсъжданията относно цените и обмена на информация. Участието на Stomil се потвърждавало от ръкописните бележки и от изявленията на Dow (съображения 201 и 202 от обжалваното решение). Участието на г‑н L. (Stomil) и качеството му на служител в Stomil били потвърдени от Dow и от предоставения от Комисията протокол от официалната среща. Представените от Bayer доказателства, посочени в съображения 155 и 156 от обжалваното решение, също потвърждавали участието на г‑н L. (Stomil).
Съображения на Общия съд
63 Следва да се припомни, че що се отнася до събирането на доказателствата за нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, Комисията трябва да докаже установените от нея нарушения и да посочи доказателствата, които надлежно удостоверяват осъществяването на фактическия състав на нарушението (Решение на Съда от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, Recueil, стp. I‑8417, точка 58 и Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стp. I‑4125, точка 86). Следователно е необходимо Комисията да представи точни и съвпадащи доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че нарушението е било извършено (вж. Решение на Общия съд от 6 юли 2000 г. по дело Volkswagen/Комисия, T‑62/98, Recueil, стp. II‑2707, точка 43 и цитираната съдебна практика). Следва да се припомни също, че за да е налице споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, е достатъчно съответните предприятия да са изразили своята обща воля да възприемат определено пазарно поведение (Решение на Съда от 15 юли 1970 г. по дело ACF Chemiefarma/Комисия, 41/69, Recueil, стp. 661, точка 112 и Решение на Съда от 29 октомври 1980 г. по дело Van Landewyck и др./Комисия, 209/78—215/78 и 218/78, Recueil, стp. 3125, точка 86, Решение на Общия съд от 17 декември 1991 г. по дело Hercules Chemicals/Комисия, T‑7/89, Recueil, стp. II‑1711, точка 256). Ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение. Следователно съдът не би могъл да направи извод, че Комисията надлежно е доказала наличието на разглежданото нарушение, ако той все още има съмнение по този въпрос (Решение на Общия съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, Recueil, стр. II‑4407, точка 215).
64 Освен това е обичайно в рамките на антиконкурентните практики и споразумения дейностите да се осъществяват скрито, срещите да се провеждат тайно и свързаната с тях документация да бъде сведена до минимум. От това следва, че дори Комисията да открие документи, удостоверяващи изрично осъществяването на незаконни контакти между операторите, нормално те биха били частични и откъслечни, така че често се оказва необходимо някои подробности да се възстановяват чрез дедукция. Ето защо в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно и при липса на друго смислено обяснение, могат да представляват доказателство за нарушение на правилата на конкуренцията (Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точки 55—57 и Решение на Съда от 25 януари 2007 г. по дело Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, C‑403/04 P и C‑405/04 P, Сборник, стр. I‑729, точка 51).
65 В конкретния случай следва да се отбележи, че участието на Stomil в разглеждания картел е прието само по отношение на неправомерната среща от 15 и 16 ноември 1999 г., проведена във Франкфурт.
66 В това отношение Комисията приема по-точно, че „на 16 ноември 1999 г. вечерта и през нощта“ [неофициален превод] е проведена среща на картела паралелно с официалната среща на Европейската асоциация за синтетичен каучук (съображение 212 от обжалваното решение). В тази неправомерна среща са участвали г‑н P. (Bayer), г‑н F., г‑н N., г‑н V. (Dow), г‑н L. (Stomil), г‑н L. (EniChem) и г‑н T. (Tavorex). Въпросните лица са се срещнали най-напред в бара на хотел, преди да наемат заседателна зала (съображение 202 от обжалваното решение).
67 В самото начало следва да се отхвърлят доводите на Комисията относно недопустимостта на довода на Stomil, че на 16 ноември вечерта г‑н L. (Stomil) не е бил във Франкфурт, както и на документите, представени по преписката в това отношение. Всъщност трябва да се приеме, че Stomil само оспорва пред Общия съд направения в обжалваното решение извод, че е извършило нарушение. Освен това от материалите по преписката следва, че в хода на административното производство Stomil винаги е оспорвало участието си в неправомерната среща. Във всеки случай и по изложените по-долу съображения трябва да се отбележи, че съответните документи не са релевантни за постановяване на решение по спора, както впрочем поддържа Комисията в писмените си изявления.
68 По същество, първо, от материалите по преписката следва, че в съответствие с твърденията на Stomil на 16 ноември 1999 г. вечерта г‑н P. (Bayer) не е бил във Франкфурт. Комисията признава този факт.
69 Второ, следва да се отбележи, че обжалваното решение съдържа множество противоречия по отношение на точния момент на провеждане на въпросната неправомерна среща. Така въз основа на изявлението на Dow в съображение 212 от обжалваното решение Комисията посочва „16 ноември 1999 г. вечерта и през нощта“ [неофициален превод]. В съображение 297 от обжалваното решение Комисията приема също така, че въпросната неправомерна среща е проведена „през нощта на 15 срещу 16 ноември 1999 г.“ [неофициален превод]. Освен това в раздел 4.3.8 от обжалваното решение са посочени 15 и 16 ноември 1999 г. Накрая в разпоредителната част на последното при определяне на началния момент на нарушението по отношение на Stomil е приета датата 16 ноември 1999 г.
70 Трето, множество обективни данни също разкриват противоречия по отношение на предполагаемата дата на въпросната неправомерна среща и по отношение на другите възможни обяснения, предоставени от Комисията. Така в отчета на г‑н P. (Bayer) за направените разходи, който се отнася по-специално до плащане на сумата от 84,5 DEM в бара на хотела, е посочена датата 15 ноември 1999 г. За сметка на това заплащането на наемната цена за заседателна зала в размер на 436 DEM е регистрирано на 16 ноември 1999 г. Освен това в ръкописните бележки на г‑н N. (Dow) е посочена само датата 16 ноември 1999 г. Накрая в изявлението на Dow, възпроизведено в съображение 202 от обжалваното решение, се пояснява, че неправомерната среща се е състояла след официалната среща на Европейската асоциация за синтетичен каучук, проведена на 16 ноември сутринта.
71 Четвърто, в изявлението на Dow, възпроизведено в съображение 202 от обжалваното решение, е посочено, че г‑н P. (Bayer), г‑н F., г‑н N., г‑н V. (Dow), г‑н L. (Stomil), г‑н L. (EniChem) и г‑н T. (Tavorex) са се срещнали най-напред в бара на хотела, преди да наемат заседателна зала. При все това в отчета на г‑н P. за направените разходи във връзка със заплатените на бара консумации, който Комисията изтъква в писмените си изявления, се споменава присъствието и на генералния секретар към онзи момент на Европейската асоциация за синтетичен каучук (г‑жа C.). От съображения 95 и 115 от обжалваното решение следва обаче, че генералният секретар никога не е участвал в срещи на картела. Ето защо само от обстоятелството, че г‑н L. (Stomil) е участвал в срещата в бара на хотела, не може да се заключи, че той е участвал в неправомерна среща.
72 Пето, що се отнася до ръкописните бележки на г‑н N. (Dow), безспорно Комисията не е приела, че Stomil носи отговорност за картела относно БК. Поради това частта от ръкописните бележки на г‑н N., която се отнася до БК, не може да има доказателствена сила по отношение на Stomil. Що се отнася до частта от ръкописните бележки на г‑н N., която се отнася до СБК, следва да се отбележи, че освен участващите в картела производители като доставчици на някои клиенти са посочени други производители, които не участват в картела. При тези особени условия не може да се изключи възможността оценки за доставките да са били извършени само между някои производители, без да е възможно точно да се определи дали Stomil е участвало в изготвянето им, по-специално с оглед на съществуващите противоречия по отношение на предполагаемата дата на въпросната неправомерна среща.
73 Като отчита взаимовръзката между всички тези специфични обстоятелства по настоящия случай, Общият съд приема, че са налице съмнения относно участието на Stomil в неправомерна среща на 15 и 16 ноември 1999 г. във Франкфурт. Тези съмнения трябва да бъдат в полза на Stomil.
74 При тези обстоятелства Общият съд приема, че доколкото се отнасят до Stomil, доказателствата, посочени в частта от обжалваното решение относно срещите на картела, не са достатъчни, за да се заключи, че това предприятие е участвало в разглежданите неправомерни споразумения.
75 Доказателствата, посочени в частта от обжалваното решение относно описанието на картела (раздел 4.2 от обжалваното решение), не биха могли да опровергаят този извод.
76 В това отношение Общият съд приема, че макар да е възможно някои от посочените в раздел 4.2 от обжалваното решение доказателства да имат определена доказателствена стойност, по-специално общото изявление на Bayer, посочено в съображение 156 от обжалваното решение, с оглед на изложените по-горе специфични обстоятелства относно срещите на картела и на съмненията, които трябва да бъдат в полза на жалбоподателя, тези доказателства не са достатъчни, за да обосноват извода за наличието на нарушение от страна на Stomil.
77 С оглед на всички тези доказателства и в рамките на цялостната им преценка Общият съд счита, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че Stomil е участвало в картела.
78 Ето защо обжалваното решение следва да се отмени в частта му относно Stomil, без да е необходимо да се разглеждат другите правни основания, изтъкнати в подкрепа на жалбата, и по- специално отношенията между принципали и представители в рамките на нарушения на правилата на конкуренцията; не е необходимо да се разглежда и искането на жалбоподателя за постановяване на процесуално-организационни действия.
По съдебните разноски
79 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на Stomil.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отменя Решение С (2006) 5700 окончателен на Комисията от 29 ноември 2006 г. относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.638 — Бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация) в частта относно Trade-Stomil sp. z o.o.
2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Dehousse | Wiszniewska-Białecka | Wahl |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 13 юли 2011 година.
Подписи