Жалба, подадена на 4 март 2013 г. — Италия/Комисия

(Дело T-124/13)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представители: G. Palmieri и P. Gentili, avvocati dello Stato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

да отмени обявлението за конкурс на общо основание EPSO/AST/125/12 за съставяне на списък с резерви от 110 места за назначаване на асистенти (AST 3) в областите „одит“, „финанси/счетоводство“ и „икономика/статистика“,

да отмени обявлението за конкурс на общо основание EPSO/AST/126/12 за съставяне на списък с резерви от 78 места за назначаване на асистенти (AST 3) в областите „биология“, „науки за живота и здравни науки“, „химия“, „физика и материалознание“, „ядрени изследвания“, „гражданско и машинно инженерство“, „инженерство в електротехниката и електрониката“,

да отмени обявлението за конкурс на общо основание EPSO/AD/248/13 за съставяне на списък с резерви от 29 места за назначаване на администратори (AD6) в областите „сигурност на сградите“ и „инженерство в областта на специалните и строителни техники“,

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага седем основания.

Първото основание е изведено от нарушение на членове 263, 264, 266 ДФЕС

Според жалбоподателя Комисията е нарушила Решение на Съда по дело C-566/10 P, което обявява за незаконосъобразни обявленията, съгласно които кандидатите в конкурси на общо основание на Съюза могат да изберат само английски, френски или немски език като език 2.

Второто основание е изведено от нарушение на член 342 ДФЕС и на членове 1 и 6 от Регламент № 1/58 за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност.

В това отношение се твърди, че като е ограничила до три езиците, които могат да бъдат избрани от кандидатите като език 2 в конкурсите на общо основание на Съюза, Комисията на практика е установила нов езиков режим на институциите, нарушавайки изключителната компетентност на Съвета в тази област.

Третото основание е изведено от нарушение на член 12 ЕО, понастоящем член 18 ДФЕС, член 22 от Хартата на основните права на Съюза, член 6, параграф 3 ЕС, член 1, параграфи 2 и 3 от Приложение III от Правилника за длъжностните лица, членове 1 и 6 от Регламент № 1/58, член 1г, параграфи 1 и 6, член 27, параграф 2, член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица.

Според жалбоподателя извършеното от Комисията ограничаване на езиковия режим е дискриминационно, тъй като посочените норми забраняват на европейските граждани и на самите длъжностни лица на институциите да се налагат ограничения в езиковия режим, които не са предвидени общо и обективно от вътрешните правилници на институциите, както е предвидено във вече посочения член 6 от Регламент № 1/58, каквито понастоящем не са приети, както и забраняват въвеждането на подобни ограничения, освен ако те не са обосновани от специфичните интереси на службата.

Четвъртото основание е изведено от нарушение на член 6, параграф 3 ЕС в частта, в която установява принципа на защита на оправданите правни очаквания като основен принцип на правото, произтичащ от общите конституционни традиции на държавите членки.Комисията е нарушила оправданите очаквания на гражданите да могат да изберат като език 2 който и да е език на Съюза, както е било до 2007 г. и както авторитетно е посочено в Решение на Съда по дело C-566/10 P.Петото основание е изведено от злоупотреба с власт и от нарушение на съществени норми относно естеството и целта на обявленията за конкурси (по-специално член 1г, параграфи  1 и 6, член 28, буква е), член 27, параграф 2, член 34, параграф 3 и член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица), както и на принципа на пропорционалност.Според жалбоподателя, като е ограничила предварително и общо до три езиците, които могат да бъдат избрани като език 2, Комисията на практика е преценила езиковите способности на кандидатите предварително, на фазата на обявлението и на допускането, а не както би трябвало — по време на конкурса. По този начин в решаващ фактор се превръщат езиковите, а не професионалните познания на кандидатите.Шестото основание е изведено от нарушението на член 18 и на член 24, параграф 4 ДФЕС, на член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на член 2 от Регламент № 1/58 и на член 1г, параграфи 1 и 6 от Правилника за длъжностните лица.В това отношение се твърди, че като е предвидено, че формулярите за участие задължително трябва да бъдат подадени на английски, френски или немски език, и че EPSO трябва да изпраща на кандидатите всяко съобщение свързано с движението на конкурса на един от тези три езика, е нарушено правото на европейските граждани да общуват с институциите на собствения си език, и е установена последваща дискриминация в ущърб на лицата, които не владеят задълбочено едни от тези три езика.Седмото основание е изведено от нарушението на член 296, параграф 2 ДФЕС (липса на мотиви), на принципа на пропорционалност, както и от и

зопачаване на фактите.–    Жалбоподателят изтъква, че Комисията е мотивирала ограничението за използване на три езика с изискването новоназначените лица да могат да веднага общуват в рамките на институциите. Тези

мотиви изопачават фактите, тъй като тези три езика не са най-използваните за общуване между различните езикови групи в рамките на институциите; това е непропорционално ограничение на основно право като това да не се налага дискриминация на езикова основа. В действителност съществували по-малко ограничителни системи, за да се гарантира ефе

ктивното общуване в рамките на институциите.