ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑Н P. CRUZ VILLALÓN
представено на 20 октомври 2011 година(1)
Дело C‑507/10
X
срещу
Y
(Преюдициално запитване, отправено от Giudice delle Indagini Preliminari presso il Tribunale di Firenze (Италия)
„Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2001/220/ПВР — Правно положение в наказателното производство на пострадалите от престъпления — Изслушване на малолетен или непълнолетен в качеството на свидетел — Специален способ за събиране на доказателства — Отказ на прокуратурата да поиска от съдия-следователя изслушване чрез специалния способ за събиране на доказателства — Право на обжалване на решенията на прокуратурата“
1. Рамково решение 2001/220/ПВР относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления(2) (наричано по-нататък „Рамковото решение“) продължава да поражда тълкувателни съмнения, свързани с прилагането на неговите разпоредби към особено уязвимите жертви, в случая към малолетните и непълнолетните. След постановяването от Съда на Решение по дело Pupino(3) отправилата преюдициалния въпрос юрисдикция отново пита какъв е обхватът на членове 2, 3 и 8 от Рамковото решение и каква е връзката му със „специалния способ за събиране на доказателства“, предвиден в италианския наказателен процес, при който е възможно да се започне предварително събиране на доказателства във фазата на разследването, ако жертвата е малолетна или непълнолетна.
2. По-конкретно, Giudice per le indagini preliminari, Флоренция (наричан по-нататък „GIP“) отправя до Съда два въпроса относно съответствието на правната уредба на споменатия специален способ за събиране на доказателства с Рамковото решение. С първия въпрос той иска да се установи дали правна уредба като италианската, предоставяща единствено на прокуратурата и на обвиняемия изключителното право да искат използването на специалния способ за събиране на доказателства, е съвместима с Рамковото решение, доколкото прокуратурата не е длъжна да използва този способ дори когато това е поискано от малолетната или непълнолетна жертва. С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали Рамковото решение гарантира на малолетната или непълнолетна жертва право на обжалване на мотивираните решения на прокуратурата, с които последната се противопоставя на използването на специалния способ за събиране на доказателства, след като малолетната или непълнолетна жертва е поискала това.
I – Правна уредба
А – Право на Съюза
3. Рамковото решение относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления създава режим на защита, целящ хармонизиране на националните разпоредби, които уреждат тези процедури. За тази цел в член 1, буква а) от него се дава следното определение на понятието „жертва“:
„а) „жертва“ е физическо лице, което е претърпяло увреждане, включително телесно или душевно и емоционално страдание или имуществена загуба, които са пряка последица от действия или бездействия в нарушение на наказателното право на държава членка“.
4. Член 2, озаглавен „Спазване и признаване“, подчертава необходимостта от осигуряване на специално отношение към особено уязвимите жертви и гласи:
„1. Всяка държава членка взема мерки жертвите да разполагат с действителни и подходящи възможности за действие в рамките на нейната система за наказателно правораздаване. За целта същата непрестанно полага усилия за осигуряване зачитането на личното достойнство на жертвите по време на производството и признава правата и законните им интереси, най-вече в рамките на наказателното производство.
2. Всяка държава членка взема мерки спрямо особено уязвимите жертви да се проявява специално отношение, подходящо с оглед на обстоятелствата, свързани с тях“.
5. Правото на жертвата да бъде изслушана е един от основните елементи, които характеризират предвиденото в Рамковото решение правно положение, гарантирайки също така адекватно и съответстващо на целите на процедурата отношение, което избягва утежнени процедури. Във връзка с това член 3 предвижда следното:
„Член 3
Съдебни заседания и събиране на доказателства
Всяка държава членка гарантира възможността жертвите да бъдат изслушвани по време на производството и да сочат доказателства.
Всяка държава членка взема подходящи мерки, гарантиращи, че властите разпитват жертвите единствено доколкото това се налага за целите на наказателното производство“.
6. Накрая, член 8 предвижда редица права, целящи да защитят жертвата, включително правото на уязвимите жертви да свидетелстват при условия, съобразени с тяхното лично достойнство и особено положение:
„Член 8
Право на защита
1. Всяка държава членка осигурява подходящо равнище на защита на жертвите и, ако това е уместно, на семействата или лицата, намиращи се в отношения, подобни на семейните, най-вече що се отнася до тяхната безопасност и защита на личн[ия им живот], когато компетентните власти считат, че е налице сериозна опасност от преследване или че съществуват недвусмислени доказателства относно сериозни намерения да се наруши [техният личен живот].
2. За целта и при спазване на разпоредбите на параграф 4 всяка държава членка гарантира възможността да бъдат постановени, ако това е необходимо като част от съдопроизводството, подходящи мерки за защита на личн[ия им] живот и фотографското изображение на жертвите, техните семейства или лицата, намиращи се в отношения, подобни на семейните.
3. Освен това всяка държава членка взема мерки за избягване на контакти между жертвите и подсъдимите в съдебните сгради, освен когато наказателното производство изисква такива. Ако е необходимо за постигане на тази цел, всяка държава членка постепенно въвежда в съдебните сгради специални помещения, в които да чакат жертвите.
4. При необходимост да се защитят жертвите — особено най-уязвимите — от евентуалните последици от показанията, дадени в открито заседание, всяка държава членка взема мерки по решение на съда да им се даде възможност да дават показания по начин, който позволява извършването на това действие с подходящи средства, съвместими с основни принципи на нейното право“.
Б – Национално право
7. Член 111 от италианската конституция се отнася до гаранциите в наказателното производство и наред с други въпроси подчертава значението на принципа на състезателност, както и изключенията от него в процедурите по събиране на доказателства:
„Член 111
Съдебната компетентност се упражнява в съответствие с принципа за справедлив съдебен процес, уреден в закона.
Целият процес протича при спазване на състезателността между страните, в условия на равенство, пред безпристрастен съдия. Законът гарантира разумната му продължителност.
[…]
Наказателният процес се ръководи от принципа на състезателност при събирането на доказателства. Вината на обвиняемия не може да бъде доказана въз основа на показания, дадени от лица, които свободно и по свое желание постоянно са отказвали да бъдат разпитани от обвиняемия или неговия защитник.
Законът урежда случаите, в които събирането на доказателства не се извършва при спазване на условията на състезателност със съгласието на обвиняемия или поради наличието на доказана невъзможност от обективен характер, или поради наличието на доказано неправомерно поведение.
[…]“.
8. Член 112 от италианската конституция разглежда ролята на прокуратурата в наказателното производство и подчертава, че тя е „длъжна да възбужда наказателно преследване“.
9. Член 392, параграф 1 bis от Codice di procedura penale italiana (италиански наказателно-процесуален кодекс, наричан по-нататък „CPP“)(4) предвижда възможност за използване на специален способ за събиране на доказателства, предназначен за предварителното подготвяне или представяне на доказателства във фазата на разследването:
„В производствата, свързани с престъпленията по членове 572, 609 bis, 609 ter, 609 quater, 609 quinquies, 609 octies, 612 bis, 600, 600 bis, 600 ter, включително свързаните с порнография по член 600 quater, параграф 1, 600 quinquies, 601 и 602 от Наказателния кодекс, прокуратурата [по собствена инициатива] или по искане на жертвата, или обвиняемият може да поиска събирането на свидетелски показания от малолетно или непълнолетно лице или от пълнолетна жертва да стане чрез използването на специалния способ за събиране на доказателства, дори извън предвидените в параграф 1 случаи“.
10. Правото на жертвата да поиска използването на специалния способ за събиране на доказателства е признато в член 394 от CPP по следния начин:
„1. Жертвата може да поиска от прокуратурата използването на специалния способ за събиране на доказателства.
2. Ако не уважи искането, прокуратурата се произнася с мотивирано постановление, за което уведомява жертвата“.
11. Използването на специалния способ се конкретизира в член 398, параграф 5 bis от CPP, който гласи:
„В разследванията на престъпленията, предвидени в членове 600, 600 bis, 600 ter, включително свързаните с порнография по член 600 quater, параграф 1, 600 quinquies, 601, 602, 609 bis, 609 quater, 609 octies и 612 bis от Наказателния кодекс, ако сред засегнатите от събирането на доказателства има малолетни или непълнолетни лица, в определението […] съдът определя мястото, времето и особените условия за прилагане на специалния способ за събиране на доказателства, ако състоянието на малолетното или непълнолетно лице го правят необходим и подходящ. С тази цел изслушването може да се извърши извън помещението на съда, в специализирани служби за подпомагане, а при липсата на такива — в жилището на малолетното или непълнолетно лице. Свидетелските показания трябва да бъдат документирани в тяхната цялост чрез звукови и аудиовизуални средства за възпроизвеждане. При липса на записващи устройства или на технически персонал, съдът използва експерти или техническо съдействие. За разпита се съставя и протокол. Изготвянето на презапис от записа се извършва само по искане на страните“.
II – Фактите
12. Г‑н X и г‑жа Y, родители на непълнолетната Z, прекратяват постоянното си съжителство през юни 2007 г. От този момент между тях възниква спор, във връзка с който се подават няколко насрещни жалби. В една от тях г‑жа Y уведомява властите, че подозира г‑н X в извършването на сексуални действия с дъщеря им, по това време малолетна, като твърди, че посочените действия са били извършени през юни 2007 г. Сериозността на обвиненията обосновава образуване на разследване в рамките на наказателно производство пред Giudice delle indagini preliminari.
13. Както се посочва в акта за преюдициално запитване и в предадената на Съда национална преписка, прокуратурата е поискала от GIP прекратяване на производството по случая на 8 май 2008 г., с довода че жалбата не е подкрепена с достатъчно доказателства(5).
14. На 27 май 2008 г. представителката на жертвата официално оспорва искането на прокуратурата за прекратяване. След това GIP изслушва страните и жертвата, като последната иска прилагането на специалния способ за събиране на доказателства. Въпреки подновяването на искането на прокуратурата за прекратяване, GIP го отхвърля и след това разпорежда да се приложи специалният способ за събиране на доказателства, което е извършено на 9 ноември 2009 г.
15. Адвокатът на г‑н X подава касационна жалба до Corte di cassazione срещу акта на GIP, с който е разпоредено използването на специалния способ за събиране на доказателства. Тази юрисдикция се произнася на 27 май 2010 г., като уважава жалбата на г‑н X и отменя обжалвания акт, както и всички действия, свързани с прилагането на посочения способ.
16. На 14 юли 2010 г. прокуратурата отново иска прекратяване на производството, посочвайки доводите, изложени в нейното първо искане, както и предоставените впоследствие доказателства, които според нея не променят първоначалната ѝ преценка на фактите. Представителката на жертвата оспорва искането на прокуратурата и след проведено ново изслушване GIP решава да отправи преюдициалния въпрос до Съда.
III – Преюдициалният въпрос и производството пред Съда
17. Преюдициалният въпрос постъпва в секретариата на Съда на 25 октомври 2010 г. От подробното изложение ясно следва, че на Съда са поставени два въпроса, макар че запитващата юрисдикция се въздържа да ги формулира изрично. Въпросите биха могли да се формулират по следния начин:
„1. Трябва ли членове 2, 3 и 8 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 година относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази по член 392, параграф 1 bis от италианския наказателно-процесуален кодекс, доколкото тази правна уредба не налага на прокуратурата задължение да поиска изслушването и вземането на показания от малолетната или непълнолетна жертва чрез специален способ за събиране на доказателства преди устната фаза на производството, въпреки че жертвата изрично е поискала това?
2. Трябва ли членове 2, 3 и 8 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази по член 394 от италианския наказателно-процесуален кодекс, която не предвижда възможност малолетната или непълнолетна жертва да оспорва по съдебен ред решението на прокуратурата, с което се отхвърля нейното искане да бъде изслушана чрез специален способ за събиране на доказателства?“.
18. Становища по случая са представили адвокатът на г‑н X, представителката на жертвата в главното производство, германското, италианското, ирландското и нидерландското правителство и Европейската комисия. Никоя от встъпилите страни не е поискала провеждането на съдебно заседание.
IV – Предварителни бележки
19. Повдигнатите от запитващата юрисдикция въпроси изискват някои предварителни уточнения относно италианския наказателен процес. Поставеният въпрос засяга т.нар. „специален способ за събиране на доказателства“ — израз, обозначаващ процедура, която може да се приложи във фазата на разследването и преди започването на устната фаза на производството. Както е добре известно, Съдът не за първи път се сблъсква с проблеми, породени от италианския специален способ за събиране на доказателства по отношение на правото на Съюза, но този въпрос придобива ново измерение, тъй като засяга ролята на прокуратурата и съдебния контрол, на който същата подлежи поради своята обвързаност със законността.
20. Въпреки въведените с италианската конституция промени в наказателно-процесуалното право законодателят не предприема цялостна реформа в тази област до влизането в сила през 1988 г. на CPP — текст, чийто основен принос е въвеждането на обвинителен тип наказателен процес. Дотогава италианският наказателен процес е от инквизиционен тип, изложен главно в кодекса „Rocco“ от 1930 г.(6).
21. CPP от 1988 г. въвежда структура на наказателното производство, основана на ясното разграничение между фазата на разследването и устната фаза, където действията по разследването в досъдебното производство се извършват от полицията и прокуратурата(7). Във фазата на разследването се събират и впоследствие се прилагат към преписката необходимите доказателства в подкрепа на обвинението и защитата. При започването на устната фаза страните предлагат на съда да представят фактите, подкрепящи съответните им позиции, при условие че тези факти са закрепени чрез процедурите, извършени в хода на разследването(8). По принцип съдът, който разглежда делото, няма достъп до цялата преписка, а само до избрани от страните елементи, допуснати като доказателства в устната фаза на производството.
22. Причината за строгостта на тази структура е обвинителният модел, от който се ръководи италианският наказателен процес, целящ състезателност и равнопоставеност между обвинението и защитата. В този сблъсък се ражда материална истина, което позволява на съдебния орган да квалифицира определено поведение и да разреши спора. В крайна сметка се цели достигането на краен резултат, който строго съответства на фактите и същевременно гарантира правата на обвиняемия(9).
23. Италианският наказателен процес обаче не притежава характеристиките на чистия обвинителен модел. Малко след влизането в сила на CPP както Конституционният съд, така и обикновените съдилища съответно налагат или запазват практики, свързани по-скоро с предишния инквизиционен модел. Различията в преценката на законодателя и на съдилищата води до изменение на член 111 от италианската конституция, чийто текст, наред с останалото, закрепва основните принципи на обвинителния процес, като едновременно с това предоставя известна свобода на действие на законодателя(10). Тази свобода на действие позволява създаването на процесуална структура, която превръща италианския наказателен процес в междинен модел, носещ състезателен характер, но и запазващ някои елементи, присъщи на инквизиционния модел(11).
24. Два от елементите, които представляват изключения от състезателния характер, имат особено значение за отговора на настоящия преюдициален въпрос, тъй като се отнасят до ролята на прокуратурата и събирането на доказателствата преди започването на устната фаза на производството.
25. Във фазата на разследването ролята на съдия-следователя (GIP) е по-скоро пасивна, отколкото активна, тъй като неговата функция се ограничава до това да осигури правилното протичане на производството и да гарантира правата на обвиняемия и тези на жертвата(12). GIP нито ръководи, нито се намесва в различните действия по разследването, тъй като доказателствата се представят официално едва в устната фаза на производството. Тази пасивна роля на GIP превръща прокуратурата в основна движеща сила на производството във фазата на разследването и именно тя изключително трябва да ръководи разследването(13) и да възбужда наказателно преследване(14). Като изключение от чистия състезателния модел обаче член 409, параграф 5 от CPP предвижда, че GIP може да задължи прокуратурата да „повдигне обвинение“, скъсвайки по този начин с пасивната си позиция в името на принципа на законност(15).
26. Също така в хода на разследването се разследват фактите, които впоследствие съставляват доказателства, но отговорността за тяхното включване в производството е изключително на полицията, прокуратурата и обвиняемия. Правилото има едно изключение, когато са изпълнени условията, изброени в член 392 от CPP, който позволява на GIP да използва специалния способ за събиране на доказателства. Всъщност чрез този способ се допуска предварителното подготвяне или представяне на доказателства във фазата на разследването с цел последващата им преценка в устната фаза. Основанието на тази разпоредба е ясно: когато има опасност събирането на доказателствата да стане невъзможно в устната фаза или когато е необходимо да се направи избор между търсенето на материалната истина и други ценности от особена важност, трябва да се дерогира принципът на състезателност и във фазата на разследването да се извърши процедура, която по принцип съответства на устната фаза(16).
27. Член 392, параграф 1 bis от CPP допуска предварителното подготвяне на доказателства, когато жертвата на едно от изброените в него престъпления е малолетна или непълнолетна. С тази мярка, от една страна, се цели да не се допусне изминалото време между настъпването на фактите и устната фаза на производството да изопачи свидетелските показания на жертвата, и от друга страна, да се гарантира, че събирането на свидетелските показания ще стане по начин, съобразен с особено уязвимото състояние на малолетното или непълнолетно лице.
28. Само GIP може да разреши използването на специалния способ за събиране на доказателства единствено по искане на прокуратурата или на обвиняемия(17). CPP обаче дава възможност на малолетните и непълнолетните жертви да се обръщат към прокуратурата с цел тя да поиска от GIP използването на специалния способ. Решението на прокуратурата по искането за използване на специалния способ за събиране на доказателства, макар и прието при упражняване на дискреционно правомощие, трябва винаги да бъде мотивирано(18), въпреки че евентуално решение за отказ не може да се обжалва от жертвата по съдебен ред.
29. Именно върху това се концентрират поставените от GIP два въпроса по настоящото дело, които ще анализирам последователно.
V – Първият преюдициален въпрос
30. С първия си въпрос GIP иска да се установи дали членове 2, 3 и 8 от Рамково решение са съвместими с норма като член 392, параграф 1 bis от CPP. По-специално, според запитващата юрисдикция правна уредба, която не задължава прокуратурата формално да поиска използването на специалния способ за събиране на доказателства, след като това е поискано от малолетната или непълнолетна жертва, поражда съмнения предвид посочените по-горе разпоредби от правото на Съюза.
31. Г‑н X и държавите, представили становища в настоящото производство, считат, че между италианското право и посоченото рамково решение няма несъответствие. Всички те подчертават, че посочените по-горе членове 2, 3 и 8 несъмнено изискват държавите членки да приемат мерки за защита на уязвимите жертви, когато трябва да свидетелстват в наказателно производство, но не определят конкретните средства, които трябва да се използват за тази цел.
32. Комисията защитава междинна позиция, възприемайки по принцип горната теза, с изключение на хипотезата, при която GIP е сигурен, че ще бъде проведена устна фаза на производството, в който случай използването на специалния способ за събиране на доказателства по един или друг начин трябва да бъде задължително по силата на Рамковото решение. Единствено представителката на жертвата в главното производство твърди, че италианската правна уредба е незаконосъобразна.
33. Ще разгледам отговора на този въпрос на три последователни етапа, като се съсредоточа, на първо място, върху особеното правно положение, предоставено в съответствие с Рамковото решение, на малолетната или непълнолетна жертва като особено уязвима жертва и произтичащите от това последици. След като се потвърди наличието на тази хипотеза в настоящия случай, ще изложа възможния обхват на Рамковото решение по отношение на специалните способи за събиране на доказателства в предварителните фази на наказателните производства, засягащи малолетни или непълнолетни жертви. Накрая ще разгледам, в светлината на посочената по-горе правна уредба, особения режим на италианския специален способ за събиране на доказателства, и в частност предоставените на прокуратурата правомощия в рамките на същия.
34. Тук е важно да се подчертае, че изразените от запитващата юрисдикция съмнения се отнасят изключително до фазата на разследване на наказателното производство. Поради това вън от отправените въпроси остават всички съображения, свързани с третирането, на което имат право жертвите, и в частност малолетните и непълнолетни такива, в друга фаза на наказателното производство.
А – Рамково решение 2001/220 и особено уязвимите жертви
35. Въпреки че Рамковото решение предвижда обща правна уредба, приложима за всички жертви в наказателното производство, член 2, параграф 1 от него изрично упоменава „особено уязвимите жертви“, спрямо които държавите членки проявяват „специално отношение, подходящо с оглед на обстоятелствата, свързани с тях“. Тази разпоредба, която от систематична гледна точка се намира в началото на Рамковото решение, представлява основна идея, проникваща в цялата му структура. Поради това държавите членки са длъжни да въведат различно третиране в полза на особено уязвимите жертви, избягвайки всякакви мерки, въвеждащи произволно приравняване, без да отчитат особеното положение, в което се намират тези жертви. От гледна точка на последиците на тази разпоредба трябва да се потвърди, че Рамковото решение въвежда по-високо равнище на защита, когато национален акт засяга особено уязвима жертва(19).
36. Както е известно, правото на Съюза не дава определение на понятието „особено уязвима жертва“. Това е съзнателно решение на европейския законодател, целящо предоставяне на известна гъвкавост при прилагането на Рамковото решение(20). Въпреки това в случая на малолетните и непълнолетни жертви няма съмнение относно квалификацията им като „особено уязвими жертви“, както е потвърдил Съдът в Решение по дело Pupino(21), възпроизвеждайки подробните доводи на генералния адвокат Kokott, изложени в нейното заключение по същото дело(22). Както потвърждава Съдът в посоченото решение, „обстоятелството, че жертвата на престъпление е малолетна или непълнолетна, по принцип е достатъчно, за да бъде квалифицирана като особено уязвима по смисъла на Рамковото решение“(23).
37. Следователно в настоящия случай трябва да се направи тълкуване на разпоредбите на Рамковото решение, като се вземе предвид високото ,равнище на защита, от което се нуждае особено уязвимата жертва. Именно на това условие се позовава жертвата в главното производство, твърдейки, че е била сексуално насилена от своя родител, когато е била на пет години. Тази особеност трябва постоянно да се има предвид в хода на анализа в настоящото заключение, тъй като характеризира един от критериите, които трябва да бъдат преценени, за да се даде убедителен отговор.
Б – Членове 2, 3 и 8 от Рамково решение 2001/220 и мерките за предварително подготвяне на доказателства във фазата на разследването в наказателното производство
38. В тази точка от изложението, преди да навляза в конкретните аспекти на италианския специален способ за събиране на доказателства, трябва да се уточни въздействието на Рамковото решение върху националните мерки за предварително подготвяне или предварително представяне на доказателства във фазата на разследването в наказателното производство. Както ще видим, този текст предвижда общо задължение за държавите членки да отчитат особеното положение на уязвимите жертви, когато е необходимо да бъдат призовани за даване на показания в открито заседание. Правната уредба на Съюза, включително първичното право и практиката на Съда, потвърждава, че става въпрос за задължение за гарантиране на такива мерки, което същевременно предоставя на държавите членки широко право на законодателно структуриране.
39. Член 3, параграф 2 от Рамковото решение изисква държавите членки да приемат „подходящи мерки“ с цел властите да разпитват жертвите единствено „доколкото това се налага за целите на наказателното производство“. От използването на израза „подходящи“ ясно следва, че цитираният член 3 съставлява израз на задължение за пропорционалност, чиито адресати са държавите членки, отговорни за приемането на подходящите и необходими мерки, които са резултат от процес на преценка на всички участващи величини. Освен това този член изобщо не споменава различните фази на наказателното производство, като се ограничава до формулиране на общо предписание, приложимо за цялото производство.
40. Член 8 от Рамковото решение действа като lex specialis спрямо посочения по-горе член 3. Като въвежда определено равнище на защита на жертвата от гледна точка на нейната безопасност и личен живот, параграф 4 от него подробно определя задължението на държавите членки да гарантират на най-уязвимите жертви защита срещу „евентуалните последици от показанията, дадени в открито заседание“. С цел осигуряване на посочената защита разпоредбата предоставя на жертвите право „да им се даде възможност да дават показания по начин, който позволява [осигуряването на тази защита] с подходящи средства, съвместими с основни принципи на нейното право“. Поради това, когато жертвата участва в качеството на свидетел в открито заседание, Рамковото решение използва доста по-силни думи и говори по-скоро за право на жертвата. Трябва обаче да се подчертае, че при това то отново оставя на всяка държава членка широка свобода на преценка (говори за „подходящи средства“) и въвежда резерва: „основни принципи на нейното право“.
41. Съдът е имал една-единствена, но релевантна възможност да тълкува обхвата на членове 3 и 8 от Рамковото решение в случаи, засягащи малолетни или непълнолетни жертви, като този по дело Pupino(24). В точка 56 от Решението Съдът се произнася по задължението на държавите членки, произтичащо за тях от посочените разпоредби, като постановява, че „реализирането на целите, преследвани от посочените по-горе разпоредби на Рамковото решение изисква определена национална юрисдикция да има възможността да използва специална процедура за особено уязвимите жертви, каквато е специалният способ за предварително събиране на доказателства“(25). По-нататък Решението допълва, че в този случай това е подходящото средство, тъй като „посочената процедура най-добре отчита положението на тези жертви и се налага с цел да се избегне загуба на доказателства, да се сведе до минимум повторението на разпитите и да се предотвратят вредоносните последици за посочените жертви от даването на показания от тях в открито заседание“.
42. Важно е да се отбележи, че посоченото от Съда „изискване“ се отнася единствено до „възможността“ юрисдикцията да използва специална процедура за предварително подготвяне или за предварително представяне на доказателства. На държавите членки в нито един момент не се налага задължение да предвидят специален способ за събиране на доказателства като въведения в италианското право. Използвайки тази терминология, Решението подчертава значението, което има за Рамковото решение фактът, че държавите членки предвиждат специално отношение спрямо особено уязвимите жертви, чрез писмени правила или по по-общ начин, чрез съдебната си практика. Никъде обаче Съдът не посочва, че специалният способ за събиране на доказателства е единственото средство за постигане на тази цел.
43. Даденото от Съда разрешение по дело Pupino не обезсилва този извод. Както е известно, диспозитивът на Решението гласи, че правна уредба като италианската, ограничаваща използването на специалния способ за събиране на доказателства единствено до ограничен брой престъпления, не е съвместима с Рамковото решение.
44. При обявяването на италианската правна уредба за незаконосъобразна Съдът не извършва широко тълкуване на Рамковото решение, което би довело до разпространение на специалния способ за събиране на доказателства в целия Съюз. Считам, че основната и определяща причина за решението на Съда по дело Pupino трябва да се търси в практическата невъзможност да се посочи основание за решението на националния законодател да ограничи приложението на специалния способ за събиране на доказателства единствено до случаите на сексуални престъпления срещу малолетни и непълнолетни жертви. Съмненията, свързани с италианското право, произтичат не от това дали е налице някакво процесуално средство, а от факта, че такова средство е предвидено в производствата за определени престъпления, като например сексуалното насилие, но не и за други, като например нанасянето на телесни повреди. Съдът счита, че тази структура безпричинно лишава голям брой особено уязвими жертви от процесуални действия, адаптирани към тяхното особено положениe(26).
45. Свободата на преценка на държавите членки е още по-голяма при отстояването на интереси, които също заслужават закрила, като например политиката по защита на правата на лица, различни от жертвата. Именно това постановява Съдът в Решение по дело Gueye, като допуска възможността да се ограничи правото на уязвимата жертва да бъде изслушана, когато това е обосновано от съображения от общ интерес като борбата срещу домашното насилие(27).
46. Накрая, необходимо е да се посочи член 24, параграф 1 от Хартата на основните права, който прогласява, че мнението на децата „се взема под внимание по въпросите, които ги засягат, в зависимост от възрастта и зрелостта им“. Според разясненията относно разпоредбите на хартата тази разпоредба е вдъхновена от член 12 от Конвенцията от Ню Йорк за правата на детето(28), ратифицирана от всички държави членки, чийто текст е почти идентичен с този относно правото, предвидено в европейското законодателство(29). Основното различие между двете разпоредби (което обаче в никакъв случай не е противоречие) се забелязва в член 12, параграф 2 от Конвенцията, който, след като признава правото на детето да изразява възгледите си и да бъде изслушвано, добавя, че му „е предоставена по-специално възможност да бъде изслушвано при всякакви съдебни и административни процедури, отнасящи се до него, или пряко, или чрез представител или съответен орган по начин, съответстващ на процедурните правила на националното законодателство“.
47. Следователно член 24, алинея 1 от Хартата включва съдебно измерение на правото на детето мнението му да бъде взето предвид в съответствие с особеното му положение. От неговото тълкуване в светлината на Конвенцията от Ню Йорк следва, че държавите членки са длъжни да вземат под внимание нуждите на малолетните и непълнолетни жертви, когато са призовани да се явят пред съд. Нито Хартата, нито Конвенцията обаче изискват от държавите членки конкретен начин на действие. Изискването по член 24 се ограничава до наличието на мерки за защита, въпреки че държавите членки разполагат с широка свобода на преценка в тази област.
48. Това е потвърдено от Съда в оскъдната до момента съдебна практика по член 24 от Хартата. Същото важи и за Решение по дело Aguirre Zarraga(30), свързано с правото на малолетно лице да бъде изслушано в гражданско производство за упражняването на родителските права по отношение на него. Също като в Решение по дело Pupino, Съдът подчертава, че правото на Съюза изисква наличието на процедури — а не една-единствена и специфична процедура — за защита на правата на малолетното или непълнолетно лице в хода на съдебните производства. По този начин Решението констатира и че държавите членки разполагат с широка свобода на структуриране, чрез която преценяват кои са подходящите мерки във всеки конкретен случай(31). В съответствие с тази констатация, накрая Съдът добавя, че въпреки съдържанието на член 24 от Хартата, „изслушването [на малолетния или непълнолетния] не може да съставлява абсолютно задължение, а трябва да се преценява във всеки конкретен случай в зависимост от изискванията на висшия интерес на детето“(32).
49. Въпреки че Рамковото решение е прието преди влизането в сила на Хартата, то трябва да се тълкува в съответствие с прогласените в нея основни права(33). Както вече посочих, тълкувани в съответствие един с друг, посочените по-горе текстове винаги водят до един и същи резултат: държавите членки са длъжни да предвидят специални мерки, които отговорят на особените нужди на малолетните и непълнолетни жертви в съдебните производства. Никоя от анализираните разпоредби обаче не налага конкретна и особена процедура, оставяйки на държавите членки широка свобода на преценка, която трябва да ръководи не само законодателя, но и съдебните органи.
50. На фона на този нормативен контекст вече мога да разгледам специфичния проблем в настоящото дело. Поставеният на Съда въпрос от GIP се отнася не до наличието на специалния способ за събиране на доказателства, тъй като той е предвиден за случаи като разглеждания, а до процесуалното му приложение, и по-специално до степента на въздействие — съответно от страна на жертвата или на съдия-следователя — когато трябва да се приложи специалният способ за събиране на доказателства. С други думи, трябва да се прецени дали сме изправени пред мерки, които прекомерно затрудняват достъпа на жертвата до специалния способ за събиране на доказателства. Очевидно Рамковото решение може да се окаже нарушено, когато дадена държава членка въвежда условия, които са толкова тежки, че са равнозначни на премахване на каквото и да било специално средство за събиране на свидетелски показания от уязвимата жертва. Сега трябва да се определи дали разглежданата италианска правна уредба води до подобен резултат.
В – Задължението на прокуратурата да поиска от GIP използването на специалния способ за събиране на доказателства
51. Накратко, запитващата юрисдикция изразява съмнение относно съвместимостта на италианската процесуално-правна уредба с членове 2, 3 и 8 от Рамковото решение, тъй като, макар да е налице изрична воля на малолетната или непълнолетна жертва за прилагане на специалния способ за събиране на доказателства, той може да се приложи само по инициатива на прокуратурата. GIP не разполага с правомощие ex officio, което да му позволи да разпореди използването на специалния способ, но и жертвата също не може да го поиска пряко. Всъщност тя задължително трябва да се обърне към прокуратурата, за да може последната да направи подходящото искане в съда. Според запитващата юрисдикция този резултат е „проблем на непоследователност, вътрешноприсъща на член 392, параграф 1 bis и член 398 от CPP“, тъй като, от една страна, прокуратурата е длъжна да повдигне обвинение (и съдът може да я задължи да направи това), но не е длъжна да поиска използването на специалния способ за събиране на доказателства.
52. Отговорът на този въпрос изисква подробно тълкуване на член 8, параграф 4 от Рамковото решение. Действително, тази разпоредба предвижда, че в случаите на даване на показания в открито заседание от малолетното или непълнолетно лице държавата членка „при необходимост да се защитят [уязвимите] жертви […] взема“ мерки, за да се даде възможност на жертвата да даде показания „по начин, който позволява извършването на това действие“. Посоченият член добавя две важни уточнения. Първото се отнася до органа и формата, която трябва да приеме съответното решение, защото разпоредбата уточнява, че това процесуално средство се допуска „по решение на съда“(34). Второто действа като ограничение, тъй като разглежданото процесуално средство трябва да се осигури, при условие че се извърши „с подходящи средства, съвместими с основни принципи на нейното право“, тоест националното право. Поради това Рамковото решение задължава държавите членки да предоставят компетентността относно процедурите по предварителното даване на показания пред публичен орган, при условие че той е „съдебен“, но то предвижда и някои резерви в полза на всяка правна система. Защитата на уязвимата жертва е приоритет, но подходящата процедура за гарантиране на нейната защита признава широка свобода на решаване в полза на националните органи.
53. Също така в съображение 9 от Рамковото решение се посочва, че разпоредбите му „не въвеждат задължение за държавите членки да осигурят на жертвите [третиране, еквивалентно на това] на страните в производството“. Това уточнение съответства на разпоредбите на посочения по-горе член 8, тъй като напомня на тълкуващия, че положението на жертвата заслужава особена защита, но не налага нейното правно положение да бъде същото като това на прокуратурата. В система, основана на обвинителния тип наказателен процес като италианската, решението да се възложи обвинението единствено на независим орган, подчинен на принципа на законност, би било лишено от смисъл, ако посредством законодателен инструмент от правото на Съюза на жертвата бъде признато положение, равностойно с това на прокуратурата. Рамковото решение по никакъв начин не създава възстановителен модел на наказателното правосъдие, а обратното не следва и от неговите подготвителни работи: Португалската република, когато предлага на Съвета проекта, който е в основата на настоящия текст, никъде не намеква за необходимост да се предостави на жертвата движеща роля във всички съществуващи в държавите членки наказателни производства(35). Следователно, когато член 8 изисква решението за използване на специално процесуално средство да се приеме със „съдебно решение“ и винаги в рамките, предвидени от основните принципи на националното право, той напомня, че жертвата е обект на защита, но тя не притежава правомощията, предназначени за нейната защита. Тези правомощия се притежават от съдебните органи, между които е прокуратурата, както е предвидено в италианското право(36).
54. След приложимата правна рамка ще разгледам дали разпоредбите, които уреждат специалния способ за събиране на доказателства, съответстват на Рамковото решение.
55. Съгласно член 394 от CPP жертвата може да се обърне към прокуратурата, за да поиска последната на свой ред да сезира GIP с цел използване на специалния способ за събиране на доказателства. Във всички случаи решението на прокуратурата трябва да бъде мотивирано, така че ако се отхвърли искането на жертвата, мотивите за това решение трябва да бъдат изложени. Освен това прокуратурата е подчинена изключително на принципа на законност и дори има конституционното задължение да възбужда наказателно преследване(37). Ролята на прокуратурата е единствено да защитава законността — задача, която изпълнява при пълна независимост и за която разполага с конституционен и законово защитен статут(38). В рамките на тази защита на закона прокуратурата логично разглежда специфичното положение на най-уязвимите жертви. Като съдебен орган, независим и подчинен на принципа на законност, прокуратурата е длъжна да защитава висшия интерес на малолетния и непълнолетния. От тази гледна точка тя е орган, който в качеството си на гарант на законността защитава малолетната или непълнолетна жертва в хода на наказателното производство(39).
56. Фактът, че прокуратурата е единственият адресат на искането на малолетната или непълнолетна жертва за използване на специалния способ за събиране на доказателства, потвърждава предходната преценка. Като се има предвид, че италианското право възлага на прокуратурата задачата да представлява висшия интерес на малолетния и непълнолетния, тя ще реши в този контекст дали е уместно да поиска формално използването на специалния способ за събиране на доказателства. В този смисъл решението на прокуратурата е „съдебното решение“, към което препраща член 8, параграф 4 от Рамковото решение, понятие, което, както подчертах по-горе, трябва да се тълкува разширително и с вземане предвид на принципите, ръководещи всеки национален правов ред(40). По този начин италианското право възлага на прокуратурата, освен другите задачи, и функцията на гарант на жертвата в случаите на даване на показания в открито заседание. Чрез поверяването на тази задача на прокуратурата, която е независим орган, обвързан единствено от закона, като спазва правото на жертвата да бъде изслушана дали е уместно да се използва специалният способ за събиране на доказателства и като приема мотивирано решение по този въпрос, националното право постига равновесие, което поначало защитава целите и принципите, залегнали в Рамковото решение.
57. Предходните съображения се подсилват допълнително, ако се обърне внимание на особеностите на модела на италианския наказателен процес, които трябва да се имат предвид съгласно многократно посочвания член 8, параграф 4. Чрез изискването жертвите да могат да свидетелстват, посредством специални процесуални правила, при условие че последните са съвместими „с основни принципи на [вътрешното] право“, ударението се поставя върху значението, придадено на основните права, но и върху отделните национални процесуално-правни традиции, и по-специално наказателно-процесуалните традиции. Понастоящем това ограничение е отразено по общ начин и за цялото пространство на свобода, сигурност и правосъдие в член 67, параграф 1 ДФЕС, съгласно който Съюзът представлява това пространство, „в което се зачитат основните права и различните правни системи и традиции на държавите членки“. Рамковото решение, прието в съответствие с правните основи на посочената по-горе политика, изпълнява тази задача и приема особеностите, присъщи на всяко национално право.
58. Трябва да се напомни, че в случая на Италия специалният способ за събиране на доказателства е изключение от принципа на състезателност и поради това е предмет на специално разглеждане в член 111 от италианската конституция(41). Възможността за предварително подготвяне или представяне на доказателства в наказателното производство е предвидена в повечето национални правни системи, но прилагането му е придружено от множество резерви, целящи защита на правата на обвиняемия. Това напрежение, което е в основата на неоспорван от правото на Съюза наказателноправен модел, търси равновесие между ефективността при издирването на материалната истина, защитата на висшия интерес на уязвимата жертва и основните права на обвиняемия. Всички тези елементи са взети предвид от италианското право, когато урежда специалния способ за събиране на доказателства и поради това считам, че посочените по-горе разпоредби не противоречат нито на съдържанието, нито на целите на членове 2, 3 и 8 от Рамковото решение.
59. Преди да приключа, си заслужава да подчертая представения от Комисията довод, че има нарушение на Рамковото решение, ако GIP е сигурен в провеждането на устната фаза на производството. Защитаваната от Комисията теза смесва две хипотези. Първата възниква след протичането на устната фаза, в която според Комисията има опасност на малолетната или непълнолетна жертва да се нанесат несъвместими с Рамковото решение вредоносни последици. Втората хипотеза възниква преди устната фаза, при условие че GIP е сигурен в нейното провеждане.
60. В първата хипотеза Комисията допуска грешка, като просто твърди, че устната фаза на производството ще нанесе вредоносни последици на малолетната или непълнолетна жертва, тъй като италианското право, както подчертава и правителството на Италианската република в писменото си становище, предвижда специфични мерки за защита на уязвимите жертви в тази фаза на производството. Не може категорично да се твърди, че показанията на малолетната или непълнолетна жертва в устната фаза съставляват нарушение на Рамковото решение. Освен това в настоящия случай се разглежда положението на жертвата не в устната фаза на производството, а във фазата, която предхожда началото на устната фаза на производството. Поради това тази част от представения от Комисията довод трябва да бъде отхвърлена.
61. За сметка на това втората хипотеза, описана от Комисията, заслужава по-голямо внимание. На практика при обстоятелства като тези в настоящия случай и в контекста на фазата, предхождаща устната фаза на производството, може да се окаже, че отказът на прокуратурата да поиска специалния способ за събиране на доказателства противоречи на решението за започване на състезателната фаза или на постановено от съда решение, което позволява да се предвиди развитието на процеса. В този контекст, според случая, отказът за използване на специалния способ за събиране на доказателства би могъл да доведе до нарушение на Рамковото решение. Поради това подробно трябва да се разгледа дали във фазата, предхождаща устната фаза на производството в италианския наказателен процес, настъпват обстоятелства от такова естество.
62. В италианското право възбуждането на наказателното преследване не води автоматично до започване на устната фаза на производството. Този резултат може да настъпи само когато Giudice dell'udienza preliminare, едноличен орган, който е различен от Giudice per le indagini preliminari(42), изслуша страните в открито заседание, квалифицира обвиненията и обяви започването на устната фаза на производството(43). Следователно между момента на възбуждане на наказателното преследване и началото на устната фаза минава време, през което специалният способ за събиране на доказателства все още може да бъде поискан(44). В хипотезата, когато GIP поиска от прокуратурата да повдигне обвинение, производството започва с провеждането на предварително изслушване, което приключва с решение относно началото на устната фаза(45). През този времеви период вероятността процесът накрая да се състои нараства. Нещо повече: ако е имало неясноти относно съдържанието на фактите, на които се основава обвинението, подходящото място за изясняването им е устната фаза. В това отношение тук трябва да се припомни практиката на Европейския съд по правата на човека относно положителните задължения на държавата, и по-специално на прокуратурата, когато има уязвими жертви и съмненията относно фактите водят до прекратяване на разследване, което, стриктно погледнато, би трябвало да приключи по съдебен ред(46). Следователно, щом като е длъжна да повдигне обвинението, и пред вероятността Giudice dell'udienza preliminare да разпореди започването на устната фаза на производството, е предвидимо и дори логично прокуратурата да приеме предложението на малолетната или непълнолетна жертва и да поиска използването на специалния способ за събиране на доказателства.
63. Изглежда Комисията има предвид този резултат, когато твърди, че италианското право е несъвместимо с Рамковото решение в случая, когато GIP е сигурен, че ще се проведе устна фаза на производството. Нито GIP, нито прокуратурата обаче могат да бъдат напълно сигурни по този въпрос, тъй като решението се взема единствено от Giudice dell'udienza preliminare. Въпреки това е ясно, че в повечето случаи прокуратурата в качеството си на гарант на законността и защитник на висшия интерес на малолетния и непълнолетния ще бъде задължена да поиска прилагането на специалния способ за събиране на доказателства, щом като ѝ е било наложено да повдигне обвинение.
64. Същевременно при обстоятелствата по настоящия случай не е необходимо, както вече посочих в точка 34 от настоящото заключение, да се разглежда значението на Рамковото решение в последователните фази на производството, в които GIP не участва. Поради това, въпреки факта, че посочената от Комисията хипотеза би могла да създаде основателни съмнения относно съвместимостта на въпросното законодателство с Рамковото решение, считам, че Съдът трябва да отговори на конкретно зададения в настоящия случай въпрос, който засяга единствено и само фазата на разследването.
65. В резултат на това и с оглед на изложените по-горе доводи предлагам на Съда да отговори на първия въпрос, като постанови, че членове 2, 3 и 8 от Рамковото решение трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като предвидената в член 394 от CPP, която не изисква от прокуратурата да поиска, когато малолетната или непълнолетна жертва изрично я е сезирала с такова искане, изслушването и даването на показания от същата чрез специален способ за събиране на доказателства във фазата на разследването.
VI – Вторият преюдициален въпрос
66. По-нататък запитващата юрисдикция пита Съда дали посочените по-горе членове 2, 3 и 8 от Рамково решение допускат правна уредба като тази в член 394 от CPP, която не предвижда възможност малолетната или непълнолетна жертва да обжалва пред GIP решението на прокуратурата, с което се отхвърля нейното искане да бъде изслушана чрез специален способ за събиране на доказателства. Както ще изложа по-долу, отговорът на този въпрос следва косвено от разрешението, което предлагам да се даде на първия преюдициален въпрос.
67. Действително, както разясних по-горе, италианската правна уредба възлага важна роля на прокуратурата във връзка с искането за използване на специален способ за събиране на доказателства. За разлика от обвиняемия, който също има право да поиска прилагането на този способ, прокуратурата може да бъде сезирана от малолетната или непълнолетна жертва, за да се поиска от GIP започването на посочената процедура. Вече посочих, че прокуратурата осъществява определен вид защита на жертвата, успоредно с вземането на решение дали искането е уместно. Тези правомощия по необходимост са дискреционни, тъй като всяко дело изисква подробен анализ, особено когато става въпрос за интереси и ценности от голяма важност, какъвто винаги е случаят, когато жертвата е малолетна или непълнолетна. В тези случаи функцията на прокуратурата може да бъде още по-значима, тъй като би било обичайно малолетната или непълнолетна жертва да действа чрез законен представител, както е на практика в настоящия случай. При такива обстоятелства прокуратурата гарантира и придвижва законосъобразните инициативи на малолетната или непълнолетна жертва, като същевременно контролира всяко искане с цел да се избегне рискът от инструментализиране на процеса, целящо постигане на несвойствени за същия резултати(47).
68. При тези условия изглежда разумно, че италианският законодател изисква от прокуратурата, макар че решението ѝ по искането за използване на специален способ за събиране на доказателства не може да се обжалва, най-малкото да мотивира това решение. Тази разпоредба придава прозрачност на процедурата, тя е съвместима с правата на обвиняемия, но също така гарантира и правото на жертвата да бъде информирана за всички действия, които я засягат. Освен това фактът, че жертвата може да бъде изслушана от GIP, когато се иска прекратяване на производството, ѝ гарантира възможност да отговори на доводите на прокуратурата. В резултат на всичко това, както вече разясних по-горе, съществува възможност GIP да задължи прокуратурата да повдигне обвинение, което води до възобновяване на възможността да се иска използването на специалния способ за събиране на доказателства. Следователно липсата на възможност за обжалване на решението на прокуратурата не означава, че жертвата губи всякаква възможност искането ѝ да бъде уважено.
69. Освен това, ако Рамковото решение изискваше средство за обжалване на решенията на прокуратурата, постигнатите от италианския законодател структура и равновесие щяха да бъдат сериозно накърнени. Вече отбелязах, че системата на специалния способ за събиране на доказателства се опира главно на прокуратурата, когато жертвата е малолетна или непълнолетна, и че този „съдебен орган“ по смисъла на член 8, параграф 4 от Рамковото решение трябва да вземе решението по искането за използване на това процесуално средство от GIP. Ако жертвата разполагаше с право да обжалва това решение пред GIP, системата би била разстроена, тъй като окончателното решение няма да се взема от прокуратурата, а от съда.
70. Поради това и предвид изложените доводи предлагам на Съда да отговори на втория преюдициален въпрос, като постанови, че членове 2, 3 и 8 от Рамково решение 2001/220 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като предвидената в член 394 от CPP, която не предвижда възможност пострадалото лице и малолетна или непълнолетна жертва да обжалва по съдебен ред във фазата на разследването решението на прокуратурата, с което се отхвърля неговото искане прокуратурата да поиска от GIP използването на специален способ за събиране на доказателства.
VII – Заключение
71. С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените му от Giudice per le indagini preliminari de Firenze преюдициални въпроси по следния начин:
„1) Членове 2, 3 и 8 от Рамково решение 2001/220/ПВР относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като предвидената в член 394 от CPP, която не изисква от прокуратурата да поиска, когато малолетната или непълнолетна жертва изрично я е сезирала с такова искане, изслушването и даването на показания от същата чрез специален способ за събиране на доказателства във фазата на разследването.
2) Членове 2, 3 и 8 от Рамково решение 2001/220 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като предвидената в член 394 от CPP, която не предвижда възможност пострадалото лице и малолетна или непълнолетна жертва да обжалва по съдебен ред във фазата на разследването решението на прокуратурата, с което се отхвърля неговото искане прокуратурата да поиска от Giudice delle Indagini Preliminari използването на специален способ за събиране на доказателства“.