Дело T-86/11
Nadiany Bamba
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, взети с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар — Замразяване на средства — Задължение за мотивиране“
Резюме на решението
1. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват
(член 296 ДФЕС; Регламент № 560/2005 на Съвета, изменен с приложение I A от Регламент № 25/2011; Решение 2010/656 на Съвета, изменено с приложение II от Решение 2011/18)
2. Основни права — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Обхват
(Регламент № 560/2005 на Съвета, изменен с приложение I A от Регламент № 25/2011; Решение 2010/656 на Съвета, изменено с приложение II от Решение 2011/18)
3. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици
(член 264, втора алинея ДФЕС и член 280 ДФЕС; член 56, първа алинея и член 60, втора алинея от Статута на Съда; Регламент № 560/2005 на Съвета, изменен с Регламент № 25/2011; Решение 2010/656 на Съвета, изменено с Решение 2011/18)
1. Задължението за мотивиране е следствие от принципа на зачитане на правото на защита. Следователно задължението да се мотивира увреждащ акт, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да установи дали актът е обоснован, или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори валидността му пред съда на Съюза, и от друга страна, да позволи на последния да упражни контрол за законосъобразността на този акт.
Ефикасността на съдебния контрол, който трябва по-специално да се отнася до законосъобразността на съображенията за включването на името на лице, субект или образувание в списъка, който представлява приложение II към Решение 2010/656 за подновяване на ограничителните мерки срещу Кот д’Ивоар и приложение I A към Регламент № 560/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар, и водещо до налагането на съвкупност от ограничителни мерки на тези адресати, предполага, че съответният орган на Съюза е длъжен в рамките на възможното да уведоми съответното лице или образувание за тези съображения в момента на вземането на решение за включването или поне в най-кратки срокове след това, за да позволи на тези адресати да упражнят своевременно правото си на жалба. Спазването на задължението за мотивиране в случай на първоначален акт, с който се налагат такива мерки, е още по-важно, тъй като е единствената гаранция, която позволява на заинтересованото лице, поне след приемането на акта, да се възползва ефективно от способите за обжалване, с които разполага, за да оспори законосъобразността на разглеждания акт, ако това лице не разполага с право на изслушване преди приемане на споменатия акт.
Съгласно Решение 2010/656 и Регламент № 560/2005 лицата, субектите и образуванията, на които са наложени ограничителни мерки, трябва да бъдат уведомени за основанията, които оправдават включването им в списъците в приложение II от посоченото решение и в приложение I A от цитирания регламент.
Мотивите на акта на Съвета, с който се налагат такива мерки, поначало трябва да се позовават не само на законовите изисквания за прилагането на този акт, но и на специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на оперативната си самостоятелност Съветът приема, че спрямо заинтересованото лице следва да се вземат тези мерки. Доколкото Съветът има широко право на преценка относно обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид при приемането или запазването в сила на мярка за замразяване на средства, не може да се изисква той да уточнява как със замразяването на средствата на дадено лице по-конкретно ще се избегне възпрепятстването на мирния процес и процеса на национално помирение, или да представя доказателства, че заинтересованото лице би могло да използва средствата си, за да попречи на тези процеси в бъдеще.
При все това, неясни и общи съображения, като информацията, че визираното лице е директор на групата Cyclone, която издава в‑к „Le temps“, не могат да мотивират конкретно и в достатъчна степен взетите по отношение на това лице актове. Тази информация всъщност не изяснява с какво въпросното лице е възпрепятствало мирния процес и процеса на помирение, като открито подбужда към омраза и насилие и участва в кампании за дезинформация във връзка с президентските избори през 2010 г.
(вж. точки 38—40, 42, 47, 48, 51 и 52)
2. Ограничителните мерки, взети спрямо дадено лице поради включването му в списъка по приложение II към Решение 2010/656 за подновяване на ограничителните мерки срещу Кот д’Ивоар и по приложение I A към Регламент № 560/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д'Ивоар, не представляват наказателноправна санкция и впрочем не предполагат наличието на обвинение с подобен характер.
Следователно твърдението, че посочените решение и регламент не предвиждат задължение да се посочат точно и подробно причините за обвинението и неговият характер, трябва да бъде отхвърлено, тъй като се основава на предположението, че разглежданите в съответния случай ограничителни мерки имат наказателноправен характер и че член 6, параграф 3, буква а) от Европейската конвенция за правата на човека е приложим. Тази разпоредба, съгласно която всяко лице, обвинено в криминално престъпление, има право да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем език, се прилага само в областта на наказателното право.
(вж. точка 43)
3. По силата на член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, в отклонение от член 280 ДФЕС решенията на Общия съд, с които даден регламент се обявява за недействителен, влизат в сила едва с изтичането на срока за обжалване, посочен в член 56, първа алинея от споменатия статут, или — ако в този срок е подадена жалба — от момента на отхвърлянето на последната. Следователно Съветът разполага със срок от два месеца, към който се прибавя срокът за отдалеченост от десет дни, считано от момента на връчване на решението на Общия съд за отмяна в частта, която засяга жалбоподателя, на регламента за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар, за да поправи установеното нарушение, като евентуално приеме нова ограничителна мярка срещу посочения жалбоподател.
Освен това член 264, втора алинея ДФЕС, съгласно който Общият съд определя, ако счете за необходимо, последиците на отменения регламент, които трябва да се считат за окончателни, може да бъде прилаган по аналогия и спрямо решение, когато съществуват важни, свързани с правната сигурност съображения, съпоставими с тези, които важат при отмяна на някои регламенти, обосноваващи упражняването от съда на Европейския съюз на правомощието, което му предоставя в този контекст член 264, втора алинея ДФЕС.
Обстоятелството, че отмяната на Регламент № 25/2011 за изменение на Регламент № 560/2005 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар и отмяната на Решение 2011/18 за изменение на Решение 2010/656 за подновяване на ограничителните мерки срещу Кот д’Ивоар пораждат действие на различни дати, а двата акта се отнасят до един и същи жалбоподател и са отменени с едно и също решение на Общия съд, би могло сериозно да засегне правната сигурност, тъй като с тези два акта се налагат сходни мерки спрямо споменатия жалбоподател. Ето защо за жалбоподателя последиците от Решение 2011/18 трябва да се запазят до момента, в който отмяната на Регламент № 25/2011 породи действие.
(вж. точки 58 и 59)