Language of document : ECLI:EU:C:2018:635

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

7 август 2018 година(*)

„Преюдициално запитване — Обществени поръчки — Производства по обжалване — Директива 89/665/ЕИО — Иск за обезщетение за вреди — Член 2, параграф 6 — Национална правна уредба, съгласно която иск за обезщетение за вреди е допустим само ако преди това окончателно е установена незаконосъобразността на решението на възлагащия орган, довело до твърдяната вреда — Жалба за отмяна — Предварително обжалване пред арбитражна комисия — Съдебен контрол върху решенията на арбитражната комисия — Национална правна уредба, недопускаща представяне на непосочени пред арбитражна комисия основания — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 47 — Право на ефективна съдебна защита — Принципи на ефективност и равностойност“

По дело C‑300/17

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Kúria (Върховен съд, Унгария) с акт от 11 май 2017 г., постъпил в Съда на 24 май 2017 г., в рамките на производство по дело

Hochtief AG

срещу

Budapest Főváros Önkormányzata,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, J. Malenovský, M. Safjan, D. Šváby и M. Vilaras (докладчик), съдии,

генерален адвокат: M. Wathelet,

секретар: R. Şereş, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 30 април 2018 г.,

–        като има предвид становищата, представени:

–        за Hochtief AG, от A. László, ügyvéd, и I. Varga, konzulens,

–        за унгарското правителство, от M. Z. Fehér и G. Koós, в качеството на представители,

–        за гръцкото правителство, от M. Tassopoulou, D. Tsagkaraki, E. Tsaousi и K. Georgiadis, в качеството на представители,

–        за австрийското правителство, от M. Fruhmann, в качеството на представител,

–        за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

за Европейската комисия, от P. Ondrůšek и A. Tokár, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 7 юни 2018 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, 1989 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237), изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. (ОВ L 94, 2014 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Директива 89/665“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Hochtief AG и Budapest Főváros Önkormányzata (Община Будапеща, Унгария, наричана по-нататък „възлагащият орган“) в производство по иск за обезщетение за вреда, която Hochtief твърди, че е претърпяло поради нарушение на правилата в областта на обществените поръчки.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        В член 1, параграф 1, четвърта алинея от Директива 89/665 се предвижда следното:

„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че по отношение на обществените поръчки, попадащи в обхвата на Директива 2014/24/ЕС [на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65)] или Директива [2014/23], решенията, взети от възлагащите органи, могат да бъдат ефективно преразглеждани, и по-специално колкото е възможно най-бързо в съответствие с условията, посочени в членове 2—2е от настоящата директива, на основание, че тези решения са в нарушение на правото на Съюза в областта на обществените поръчки или националните разпоредби, транспониращи това право“.

4        Член 1, параграф 3 от тази директива гласи:

„Държавите членки гарантират достъпност до процедурите по преразглеждане съгласно подробни разпоредби, които държавите членки могат да установят, най-малко за всяко лице, имащо или имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или рискува да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение“.

5        В член 2, параграфи 1, 2 и 6 от същата директива се предвижда следното:

„1.      Държавите членки гарантират, че мерките, приети относно процедурите за преразглеждане, уточнени в член 1, включват правомощия, които да позволяват:

[…]

б)      да се отменят или да се осигури отмяната на решения, взети неправомерно, включително премахването на дискриминационните технически, икономически или финансови спецификации в поканата за представяне на оферти, в документите за възлагането на поръчката или във всеки друг документ, свързан с процедурата за възлагане на поръчката;

в)      да се обезщетят лицата, на които е нанесена вреда вследствие на нарушение.

2.      Правомощията, предвидени в параграф 1 и членове 2г и 2д, могат да бъдат предоставени на отделни органи, отговорни за различни аспекти на процедурата за преразглеждане.

[…]

6.      Когато се търси обезщетение на основание, че дадено решение е взето неправомерно, държавите членки могат да предвидят оспорваното решение да трябва първо да бъде отменено от орган, притежаващ необходимите правомощия“.

 Унгарското право

6        Член 108, параграф 3 от Közbeszerzésekről szóló 2003. évi CXXIX. törvény (Закон № CXXIX от 2003 г. за обществените поръчки, Magyar Közlöny 2003/157, наричан по-нататък „Законът за обществените поръчки“) гласи:

„Участниците в процедурата имат право да променят заявлението си за участие до изтичане на срока за неговото представяне“.

7        В член 350 от същия закон се предвижда следното:

„Гражданскоправни претенции при нарушение на правилата относно обществените поръчки и възлагането им могат да се предявяват, при условие че нарушението е установено с окончателен акт от Арбитражната комисия за обществени поръчки или от съдебен орган — при упражняването на съдебен контрол върху решението на Арбитражната комисия“.

8        Член 351 от посочения закон гласи:

„Ако участник в процедурата претендира от възлагащия орган обезщетение само за разходите си за подготовка на офертата и участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка, за предявяването на иска за обезщетение е достатъчно участникът да докаже, че

a)      възлагащият орган е нарушил правна разпоредба относно обществените поръчки или процедурите за тяхното възлагане,

b)      е имал реална възможност обществената поръчка да му бъде възложена и

c)      извършеното нарушение се е отразило неблагоприятно върху възможността обществената поръчка да му бъде възложена“.

9        Член 339/A от Polgári perrendtartásról szóló 1952. évi III. törvény (Закон № III от 1952 г. за приемане на Граждански процесуален кодекс, наричан по-нататък „Гражданският процесуален кодекс“) гласи:

„Освен ако в закон е предвидено друго, съдът осъществява контрол върху административния акт въз основа на действащата правна уредба и фактическите обстоятелства към момента на неговото издаване“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

10      На 5 февруари 2005 г. възлагащият орган публикува покана за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка за строителство на стойност, която надхвърля предвидения в правото на Съюза праг, чрез процедура на договаряне с предварително публикувано обявление за обществена поръчка. В определения срок са получени пет заявления за участие, едно от които е на консорциума „HOLI“ (наричан по-нататък „консорциумът“), ръководен от Hochtief.

11      На 19 юли 2005 г. възлагащият орган уведомява консорциума, че заявлението му е недопустимо поради конфликт на интереси и че е отхвърлено. Като мотив за решението е изтъкнато обстоятелството, че консорциумът е посочил за ръководител на проекта експерт, който е участвал в подготовката на поканата за подаване на оферти заедно с възлагащия орган.

12      С решение от 12 септември 2005 г. Közbeszerzési Döntőbizottság (Арбитражна комисия за обществени поръчки, Унгария, наричана по-нататък „Арбитражната комисия“) отхвърля жалбата на консорциума срещу това решение. Тази комисия приема, че посочването на експерта в заявлението за участие не може да бъде счетено за административна грешка, както твърди Hochtief. Според нея, ако на последното се разреши да поправи въпросната грешка, това би означавало промяна на заявлението за участие, която е недопустима съгласно член 108, параграф 3 от Закона за обществените поръчки. Арбитражната комисия приема също така, че възлагащият орган не е действал незаконосъобразно, като е продължил процедурата само с двама кандидати, тъй като съгласно член 130, параграф 7 от посочения закон, ако останат определен брой кандидати, представили заявления за участие, което отговаря на съответните условия, те трябва да бъдат поканени да представят оферта.

13      С решение от 28 април 2006 г. Fővárosi Bíróság (Съд на Будапеща, Унгария) отхвърля жалбата, подадена от консорциума срещу решението от 12 септември 2005 г.

14      С акт от 13 февруари 2008 г. Fővárosi Ítélőtábla (Апелативен съд Будапеща, Унгария), до който консорциумът подава въззивна жалба срещу решението от 28 април 2006 г., оправя до Съда на Европейския съюз преюдициалното запитване, по което е постановено решение от 15 октомври 2009 г., Hochtief и Linde-Kca-Dresden (C‑138/08, EU:C:2009:627).

15      През същата 2008 г. при анализ на разглежданата в главното производство процедура за възлагане на обществена поръчка Европейската комисия установява, че възлагащият орган е нарушил правилата в областта на обществените поръчки, от една страна, като е публикувал обявление за процедура на договаряне, и от друга страна, като е отстранил един от кандидатите във фазата на предварителния подбор, без да му предостави възможност в съответствие с решение от 3 март 2005 г., Fabricom (C‑21/03 и C‑34/03, EU:C:2005:127), да докаже, че участието на експерта, определен за ръководител на проекта, не е можело да доведе до нарушаване на конкуренцията.

16      На 20 януари 2010 г., след постановяването на решение от 15 октомври 2009 г., Hochtief и Linde-Kca-Dresden (C‑138/08, EU:C:2009:627), Fővárosi Ítélőtábla (Апелативен съд Будапеща) постановява решение, с което потвърждава решението от 28 април 2006 г. Той по-специално посочва, че не разглежда въпроса дали възлагащият орган е допуснал нарушение — заключавайки, че е налице конфликт на интереси във връзка с кандидатурата на консорциума, без да даде възможност на последния да се защити — тъй като това твърдение за нарушение не е изложено в жалбата в първоинстанционното производство. Едва при въззивното обжалване Hochtief за първи път изтъкнал, че наложената на консорциума забрана представлява несъразмерно ограничение на правото му да подаде заявление за участие и оферта в противоречие с член 220 ЕО, с член 6 от Директива 93/37/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година за съгласуване на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство (ОВ L 199, 1993 г., стр. 54) и с практиката на Съда.

17      С решение от 7 февруари 2011 г. Legfelsőbb Bíróság (предходно наименование на Върховния съд, Унгария) потвърждава решението на Fővárosi Ítélőtábla (Апелативен съд Будапеща) от 20 януари 2010 г.

18      На 11 август 2011 г. — позовавайки се на констатациите на Комисията — Hochtief подава молба за преразглеждане на същото решение на Fővárosi Ítélőtábla (Апелативен съд Будапеща).

19      С определение от 6 юни 2013 г. Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Съд по административни и трудови дела Будапеща, Унгария) отхвърля молбата за преразглеждане и това определение е потвърдено с определение на произнеслия се като последна инстанция Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща, Унгария).

20      Позовавайки се отново на констатациите на Комисията, Hochtief съответно предявява иск, като претендира възлагащият орган да бъде осъден да плати обезщетение в размер на 24 043 685 HUF (унгарски форинта) (около 74 000 EUR), съответстващо на разходите, направени от Hochtief във връзка с участието му в процедурата за възлагане на обществената поръчка.

21      След като искът е отхвърлен от първата и от въззивната инстанция, Hochtief подава касационна жалба до запитващата юрисдикция, твърдейки по-специално че е допуснато нарушение на член 2, параграф 1 от Директива 89/665 и член 2, параграф 1 от Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор (ОВ L 76, 1992 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 43).

22      Запитващата юрисдикция по същество посочва, че Директива 89/665 допуска възможността иск за обезщетение за вреди да се предяви само при условие че преди това оспорваното решение е отменено от административен или съдебен орган (решение от 26 ноември 2015 г., MedEval, C‑166/14, EU:C:2015:779, т. 35), поради което член 2 от посочената директива по принцип, изглежда, допуска национална законова разпоредба като член 350 от Закона за обществените поръчки. Прилагането на последната разпоредба във връзка с други разпоредби от Закона за обществените поръчки и Гражданския процесуален кодекс обаче можело да доведе до възпрепятстване на отстранен кандидат в процедура на договаряне за възлагане на обществена поръчка — като Hochtief — да предяви иск за обезщетение за вреди поради невъзможност да се позове на решение, с което окончателно се установява наличието на нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки. При тези обстоятелства можело да се окаже оправдано да се допусне доказването на такова нарушение с други средства или неприлагането на националната разпоредба в интерес на принципа на ефективност или пък нейното тълкуване предвид правото на Съюза.

23      При това положение Kúria (Върховен съд, Унгария) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1.      Съвместима ли е с правото на Съюза национална процесуална разпоредба, която предвижда като условие за предявяването на гражданскоправна претенция в случай на нарушение на правилата за обществените поръчки посоченото нарушение да е установено с окончателен акт от Арбитражната комисия […] или от съдебен орган — в рамките на упражняването на съдебен контрол върху решението на Арбитражната комисия […]?

2.      Като се вземе предвид правото на Съюза, може ли да бъде заместена национална правна разпоредба, която предвижда като предварително условие за предявяването на иск за обезщетение за вреди нарушението да е установено окончателно от Арбитражната комисия […] или от съдебен орган — в рамките на упражняването на съдебен контрол върху решението на Арбитражната комисия […]? С други думи, налице ли е възможност претърпялото вреди лице да докаже нарушението по друг начин?

3.      Съвместима ли е национална процесуална разпоредба в рамките на производство по иск за обезщетение на вреди с правото на Съюза, и по-конкретно с принципите на ефективност и равностойност, или е възможно да породи противоречащи на тези принципи последици, когато ограничава съдебния контрол върху дадено решение само до правните основания, изложени в производството пред Арбитражната комисия […], при положение че претърпялото вреди лице може да обоснове твърдяното от него нарушение единствено чрез позоваване на незаконосъобразността — съгласно практиката на Съда на Европейския съюз — на отстраняването му от участие поради конфликт на интереси, в резултат на което, съгласно специални правила, приложими към процедурата на договаряне, отстраняването му от участие би настъпило на друго основание — по-специално поради промяна на офертата му?“.

 По искането за възобновяване на устната фаза на производството

24      С писма, постъпили в секретариата на Съда на 12 и 27 юли 2018 г., Hochtief иска да бъде разпоредено възобновяване на устната фаза на производството на основание член 83 от Процедурния правилник на Съда.

25      В подкрепа на искането си Hochtief най-напред се позовава на преюдициалното запитване, отправено от Székesfehérvári Törvényszék (Съд на Секешфехервар, Унгария) с акт от 6 декември 2017 г., постъпил в Съда на 5 юни 2018 г. и заведен под номер C‑362/18. Hochtief по същество твърди, че отговорът, който трябва да се даде на поставените въпроси в настоящото дело, зависи от отговора, който ще бъде даден на поставените въпроси по дело C‑362/18, и че на страните следва да се даде възможност да изразят вижданията си по последното дело, за да се осигури последователност в съдебната практика.

26      По нататък, според Hochtief, за да може Съдът да се произнесе по настоящото преюдициално запитване, предвид трябва да се вземат обстоятелства, които не са били обсъждани от страните. Hochtief по-специално иска да му се даде възможност да представи писмено становище по изявлението, направено от представителя на унгарското правителство по време на съдебното заседание, че унгарските юрисдикции са се произнесли във връзка с решение от 15 октомври 2009 г., Hochtief и Linde-Kca-Dresden (C‑138/08, EU:C:2009:627),постановено в хода на производството пред тях. Според Hochtief ключово значение за отговора на първите два въпроса, поставени в настоящото преюдициално запитване, има изясняването на извършената от въпросните юрисдикции преценка на посоченото решение на Съда.

27      В това отношение трябва да се припомни, че съгласно член 83 от Процедурния правилник във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат, Съдът може да постанови започване или възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз.

28      В разглеждания случай, след като изслуша генералния адвокат, Съдът счита, че разполага с всички необходими данни, за да се произнесе по преюдициалното запитване, и че на последното не следва да се отговаря въз основа на довод, който не е бил обсъден пред Съда.

29      От една страна, противно на твърденията на Hochtief, отговорът, който трябва да се даде на поставените в настоящото дело въпроси, не зависи от отговора, който ще бъде даден на поставените по дело C‑362/18 въпроси. Всъщност, макар споровете в главните производства в настоящото дело и в дело C‑362/18 да се вписват в сходен контекст, това не променя факта, че поставените по дело C‑362/18 въпроси — които, както самото Hochtief посочва в искането си, се отнасят главно за отговорността на държава членка за нарушение на правото на Съюза, допуснато от произнасяща се като последна инстанция национална юрисдикция — се различават от поставените в настоящото дело, които засягат условията за допустимост на иск за обезщетение за вреди срещу възлагащ орган.

30      От друга страна, не е видно настоящото преюдициално запитване да трябва да се разглежда предвид обстоятелство, което не е било обсъдено от страните. По-специално решение от 15 октомври 2009 г., Hochtief и Linde-Kca-Dresden (C‑138/08, EU:C:2009:627), на което Hochtief се позовава в подкрепа на искането си за възобновяване на устната фаза на производството, е отбелязано от запитващата юрисдикция в преюдициалното ѝ запитване, а страните в главното производство — също като заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз — са имали възможност да представят своите писмени и устни становища в това отношение.

31      С оглед на гореизложените съображения Съдът счита, че не следва да разпорежда възобновяване на устната фаза на производството.

 По първия и втория въпрос

32      С първите си два въпроса, които трябва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, параграф 6 от Директива 89/665 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална процесуална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която гражданскоправни претенции при нарушение на правилата относно обществените поръчки и възлагането им могат да се предявяват, при условие че нарушението е установено с окончателен акт от Арбитражната комисия или от съдебен орган — при упражняването на съдебен контрол върху решение на тази арбитражна комисия.

33      На първо място, следва да се припомни, че съгласно член 2, параграф 6 от Директива 89/665, когато обезщетение се претендира с твърдение, че решението е взето незаконосъобразно, държавите членки могат да въведат изискване оспорваното решение първо да бъде отменено от орган, притежаващ необходимите правомощия за тази цел.

34      Следователно от самата формулировка на тази разпоредба е видно, че държавите членки по принцип могат да въведат национална процесуална разпоредба като член 350 от Закона за обществените поръчки, в която гражданскоправни претенции при нарушение на правилата относно обществените поръчки могат да се предявяват, при условие че нарушението е установено с окончателен акт от арбитражна комисия като тази в главното производство или от съдебен орган — при упражняването на съдебен контрол върху решението, постановено от такава арбитражна комисия (вж. по аналогия решение от 26 ноември 2015 г., MedEval, C‑166/14, EU:C:2015:779, т. 36).

35      На второ място, следва да се припомни, че както Съдът многократно е приемал, Директива 89/665 установява само минималните условия, на които трябва да отговарят производствата по обжалване, въведени в националните правни системи, за да се гарантира спазването на изискванията на правото на Съюза в областта на обществените поръчки (вж. по-специално решение от 15 септември 2016 г., Star Storage и др., C‑439/14 и C‑488/14, EU:C:2016:688, т. 42 и цитираната съдебна практика).

36      В член 2, параграф 6 от Директива 89/665 съответно само се предвижда възможност държавите членки да поставят предявяването на иск за обезщетение за вреди в зависимост от отмяната на оспорваното решение от орган, притежаващ необходимите правомощия за тази цел, като тази разпоредба не съдържа ни най-малка индикация за евентуални условия или ограничения, които при необходимост да съпътстват транспонирането и прилагането ѝ.

37      Следователно, както генералният адвокат по същество посочва в точка 39 от заключението си, държавите членки свободно могат да определят условията за прилагане в техния правен ред на националните правила, транспониращи член 2, параграф 6 от Директива 89/665, както и ограниченията, изключенията или дерогациите, които при необходимост могат да съпътстват това прилагане.

38      Съдът действително многократно е приемал, че именно държавите членки — когато определят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, предоставени от правото на Съюза на кандидатите и на оферентите, които са претърпели вреди от решения на възлагащите органи — трябва да следят да не се засегнат нито ефикасността на Директива 89/665, нито правата, предоставени от правото на Съюза на частноправните субекти (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., Star Storage и др., C‑439/14 и C‑488/14, EU:C:2016:688, т. 43 и 44).

39      В това отношение Съдът приема, че възможността, предоставена на държавите членки с член 2, параграф 6 от Директива 89/665, не е безгранична и остава подчинена на условието правното средство за отмяна, предхождащо иска за обезщетение за вреди, да бъде ефективно (вж. в този смисъл решение от 26 ноември 2015 г., MedEval, C‑166/14, EU:C:2015:779, т. 36—44). Те по-специално трябва да гарантират пълното съблюдаване на правото на ефективни правни средства за защита и на достъп до безпристрастен съд в съответствие с член 47, първа и втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., Star Storage и др., C‑439/14 и C‑488/14, EU:C:2016:688, т. 46).

40      В разглеждания случай трябва да се констатира, че националната процесуална правна уредба — съгласно която гражданскоправни претенции при нарушение на правилата относно обществените поръчки и възлагането им могат да се предявяват, при условие че нарушението е установено преди това с окончателен акт — не лишава съответния оферент от правото на ефективни правни средства за защита.

41      Ето защо на първите два въпроса следва да се отговори, че член 2, параграф 6 от Директива 89/665 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална процесуална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която гражданскоправни претенции при нарушение на правилата относно обществените поръчки и възлагането им могат да се предявяват, при условие че нарушението е установено с окончателен акт от арбитражна комисия или от съдебен орган — при упражняването на съдебен контрол върху решение на тази арбитражна комисия.

 По третия въпрос

42      С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че в контекста на искове за обезщетение за вреди не допуска национално процесуално правило, което ограничава съдебния контрол върху решенията, постановени от арбитражна комисия — осъществяваща първоинстанционен контрол върху решенията, приети от възлагащите органи в процедурите по възлагане на обществени поръчки — до разглеждане само на основанията, посочени пред тази комисия.

43      Що се отнася до случая в главното производство, най-напред трябва да се отбележи, че видно от преюдициалното запитване, съгласно член 339/A от Гражданския процесуален кодекс националните юрисдикции — осъществяващи контрола върху решенията на арбитражната комисия, която разглежда като първа инстанция жалбите за отмяна на решенията, приети от възлагащите органи в процедурите по възлагане на обществени поръчки —трябва да отхвърлят като недопустимо всяко ново основание, което не е било посочено пред въпросната комисия.

44      Именно въз основа на тази разпоредба Fővárosi Ítélőtábla (Апелативен съд Будапеща) отхвърля въззивната жалба на жалбоподателя в главното производство срещу решението на Fővárosi Bíróság (Съд на Будапеща), с което се отхвърля жалбата срещу първоначалното решение на арбитражната комисия. Отново по силата на тази разпоредба Legfelsőbb Bíróság (предходно наименование на Върховния съд) отхвърля касационната жалба, подадена от жалбоподателя в главното производство срещу решението на Fővárosi Ítélőtábla (Апелативен съд Будапеща).

45      Според запитващата юрисдикция едновременното прилагане на член 339/A от Гражданския процесуален кодекс и член 350 от Закона за обществените поръчки обаче би могло да има последици, противоречащи на правото на Съюза.

46      В това отношение запитващата юрисдикция се позовава на точка 39 от решение от 26 ноември 2015 г., MedEval (C‑166/14, EU:C:2015:779), и подчертава, че степента на строгост на изискването за правна сигурност във връзка с условията за допустимост на съответните процедури не е една и съща при исковете за обезщетение за вреди и при исканията за обявяване на договор за недействителен. Всъщност, предвид изискванията за правна сигурност, с която договорните правоотношения трябва да могат да се ползват, рестриктивната уредба на исканията за обявяване за недействителни на сключените договори между възложителите и лицата, на които са възложени обществени поръчки, била оправдана. От друга страна обаче, тъй като исковете за обезщетение за вреди по принцип нямат никакво отражение върху действието на вече сключени договори, било неоправдано тези искове да се обременяват с толкова строги условия като приложимите за исканията, засягащи самото съществуване или изпълнението на такива договори.

47      В това отношение трябва да се припомни, че в точки 41—44 от решение от 26 ноември 2015 г., MedEval (C‑166/14, EU:C:2015:779), Съдът действително приема, че при определени обстоятелства принципът на ефективност не допуска национална процесуална уредба, съгласно която искът за обезщетение за вреди, заведен в рамките на процедурите за възлагане на обществени поръчки, е допустим само ако преди това е установено, че процедурата за възлагането на съответната поръчка е незаконосъобразна.

48      Трябва обаче да се подчертае, че Съдът стига до този извод в твърде специфичен контекст, особеното в който е това, че искането за предварително установяване на незаконосъобразността на процедурата за възлагане на обществена поръчка — тъй като липсвало предварително публикуване на обявление за поръчката — е трябвало да се подаде в шестмесечен преклузивен срок, който започва да тече, считано от деня, следващ датата на възлагането на съответната обществена поръчка, независимо от това дали увреденото лице е можело да знае за наличието на нарушението, водещо до незаконосъобразност на решението за възлагане. Всъщност в такъв контекст има опасност този шестмесечен срок да не позволи на увреденото лице да събере необходимата информация за целите на евентуалния му иск за оспорване на законосъобразността на процедурата за възлагане на съответната обществена поръчка, което съответно се явява пречка за предявяването на иска и може да направи практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото да се иска обезщетение за вреди.

49      Разглежданото по делото в главното производство положение впрочем ясно се различава от това по делото, по което е постановено решение от 26 ноември 2015 г., MedEval (C‑166/14, EU:C:2015:779).

50      Всъщност трябва да се отбележи, че за разлика от преклузивното правило, разглеждано по делото, по което е постановено решение от 26 ноември 2015 г., MedEval (C‑166/14, EU:C:2015:779), процесуалното правило, предвидено в член 339/A от Гражданския процесуален кодекс, не накърнява — както констатира генералният адвокат в точки 47—49 от заключението си — правото на ефективни правни средства за защита и на достъп до безпристрастен съд, гарантирано с член 47, първа и втора алинея от Хартата (вж. по аналогия решение от 26 септември 2013 г., Texdata Software, C‑418/11, EU:C:2013:588, т. 87).

51      Освен това, макар посоченото национално процесуално правило безспорно да изисква строго съответствие между основанията, посочени пред арбитражна комисия, и изложените пред юрисдикциите, осъществяващи контрол върху решенията на същата комисия — изключвайки съответно всякаква възможност правният субект да посочи ново основание в хода на производството — това правило същевременно допринася, както посочва генералният адвокат в точка 49 от заключението си, за запазване на полезното действие на Директива 89/665, а именно, както Съдът вече е приел, да се гарантира, че незаконосъобразните решения, взети от възложителите, могат да бъдат ефективно обжалвани възможно най-бързо (вж. решение от 15 септември 2016 г., Star Storage и др., C‑439/14 и C‑488/14, EU:C:2016:688, т. 43 и цитираната съдебна практика).

52      В това отношение следва да се припомни възприетото от Съда виждане, че принципът, че инициативата при водене на дело принадлежи на страните — което означава, че съдът е обвързан със задължението да се придържа към предмета на спора, да основе решението си върху изложените пред него факти и да избягва предприемане на действия по служебен ред, освен по изключение, за да защити обществения интерес — закриля правото на защита и осигурява правилното протичане на производството, като по-конкретно го предпазва от неизбежното забавяне, свързано с разглеждането на нови основания(вж. в този смисъл решения от 14 декември 1995 г., van Schijndel и van Veen, C‑430/93 и C‑431/93, EU:C:1995:441, т. 20 и 21 и от 7 юни 2007 г., van der Weerd и др., C‑222/05—C‑225/05, EU:C:2007:318, т. 34 и 35).

53      В разглеждания случай, както следва от представените на Съда материали по делото, Hochtief не е било лишено от възможността да подаде жалба за отмяна на решението на възлагащия орган, с което е отстранено от процедурата, нито до арбитражна комисия, нито след това до националните юрисдикции, осъществяващи съдебен контрол върху постановеното от тази комисия решение.

54      Също така не може да се приеме, че Hochtief е било лишено от възможността своевременно да посочи основанието, изведено по същество от липсата на възможност да докаже, че в разглеждания случай участието на експерта, който Hochtief е определило за ръководител на проекта и който е работил заедно с възлагащия орган, не може да доведе до нарушаване на конкуренцията, в съответствие с изводите, направени в точки 33—36 от решение от 3 март 2005 г., Fabricom (C‑21/03 и C‑34/03, EU:C:2005:127).

55      Всъщност съгласно постоянната практика на Съда тълкуването, което той дава на норма от правото на Съюза при упражняване на предоставените му с член 267 ДФЕС правомощия, изяснява и уточнява, когато е необходимо, значението и приложното поле на тази норма, както тя трябва или е трябвало да се разбира и прилага от момента на влизането ѝ в сила (вж. по-специално решения от 27 март 1980 г., Denkavit italiana, 61/79, EU:C:1980:100, т. 16 и от 13 януари 2004 г., Kühne & Heitz, C‑453/00, EU:C:2004:17, т. 21).

56      Следователно в положение като разглежданото в главното производство оферент като Hochtief е можел да изложи твърдението за нарушение, изразяващо се в липсата на възможност да докаже, че определянето за ръководител на проект на експерт, който е участвал в подготовката на поканата за подаване на оферти заедно с възлагащия орган, не може да наруши конкуренцията, дори при липса на каквато и да било релевантна съдебна практика на Съда в това отношение.

57      Освен това, макар решение от 3 март 2005 г., Fabricom (C‑21/03 и C‑34/03, EU:C:2005:127), действително да става достъпно на унгарски език едва след подаването от Hochtief на жалбата му до арбитражната комисия и дори след жалбата му срещу решението на последната пред националната първоинстанционна юрисдикция, това обстоятелство само по себе си същевременно не позволява да се заключи, че Hochtief изобщо не е можело да изложи такова твърдение за нарушение.

58      От гореизложеното следва, че правото на Съюза, и по-специално член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че в контекста на искове за обезщетение за вреди допуска национално процесуално правило като разглежданото в главното производство, което ограничава съдебния контрол върху решенията, постановени от арбитражна комисия — осъществяваща първоинстанционен контрол върху решенията, приети от възлагащите органи в процедурите по възлагане на обществени поръчки — до разглеждане само на основанията, посочени пред тази комисия.

 По съдебните разноски

59      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

1)      Член 2, параграф 6 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална процесуална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която гражданскоправни претенции при нарушение на правилата относно обществените поръчки и възлагането им могат да се предявяват, при условие че нарушението е установено с окончателен акт от арбитражна комисия или от съдебен орган — при упражняването на съдебен контрол върху решение на тази арбитражна комисия.

2)      Правото на Съюза, и по-специално член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665, изменена с Директива 2014/23, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че в контекста на искове за обезщетение за вреди допуска национално процесуално правило като разглежданото в главното производство, което ограничава съдебния контрол върху решенията, постановени от арбитражна комисия — осъществяваща първоинстанционен контрол върху решенията, приети от възлагащите органи в процедурите по възлагане на обществени поръчки — до разглеждане само на основанията, посочени пред тази комисия.

Подписи


*      Език на производството: унгарски.