РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)

9 септември 2010 година(*)

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Замразяване на средства — Обща позиция 2001/931/ОВППС и Регламент (ЕО) № 2580/2001 — Жалба за отмяна — Промяна на исканията — Съдебен контрол — Условия за прилагане на мярка на Съюза за замразяване на средства“

По дело T‑348/07

Stichting Al‑Aqsa, установена в Heerlen (Нидерландия), за която се явяват адв. J. Pauw, адв. G. Pulles, адв. A. M. van Eik и адв. M. Uiterwaal, avocats,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑жа E. Finnegan и г‑н G.‑J. Van Hegelsom и г‑н B. Driessen, в качеството на представители,

ответник,

подпомаган от

Кралство Нидерландия, за което се явяват г‑жа C. Wissels, г‑жа M. de Mol и г‑н Y. de Vries, в качеството на представители,

и от

Европейска комисия, за която се явяват г‑н P. van Nuffel и г‑жа S. Boelaert, в качеството на представители,

встъпили страни,

с първоначален предмет по същество искане за отмяна на Решение 2007/445/ЕО на Съвета от 28 юни 2007 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на решения 2006/379/EО и 2006/1008/EО (OВ L 169, стр. 58), доколкото засяга жалбоподателя,

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),

състоящ се от: г‑н N. J. Forwood (докладчик), председател, г‑н S. Papasavvas и г‑н E. Moavero Milanesi, съдии,

секретар: г‑н N. Rosner, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 25 ноември 2009 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба и обстоятелства, предхождащи спора

1        С оглед излагане на правната уредба и на обстоятелствата, предхождащи настоящия спор, се препраща към Решение на Първоинстанционния съд [понастоящем Общия съд] от 11 юли 2007 г. по дело Al‑Aqsa/Съвет (T‑327/03, непубликувано в Сборника, наричано по-нататък „Решение по дело Al‑Aqsa“), и по-конкретно към точки 16—21, в които са описани административните и съдебните производства в Нидерландия, в които участва жалбоподателят, Stichting Al‑Aqsa, и в резултат на които е прието Sanctieregeling terrorisme 2003 (постановление за санкции в областта на тероризма, наричано по-нататък „Sanctieregeling“), прието от нидерландския министър на външните работи и от нидерландския министър на финансите на 3 април 2003 г., към официалния меморандум от директора на Algemene Inlichtingen- en Veiligheidsdienst (обща служба по разузнаване и сигурност, наричана по-нататък „AIVD“) до генералния директор по политическите въпроси към нидерландското министерство на външните работи от 9 април 2003 г. (наричан по-нататък „меморандумът на AIVD“), към междинното съдебно решение на Rechtbank te ‘s‑Gravenhage, sector civiel recht, voorzieningenrechter (окръжен съд в Хага (Нидерландия), гражданска колегия, съд по обезпеченията, наричан по-нататък „съдът по обезпеченията“) от 13 май 2003 г. (наричано по-нататък „междинното обезпечително съдебно решение“) и към окончателното съдебно решение на същия съд от 3 юни 2003 г. (наричано по-нататък „обзпечителното съдебно решение“).

2        С Решение по дело Al‑Aqsa, Първоинстанционният съд отменя Решение 2006/379/ЕО на Съвета от 29 май 2006 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания и за отмяна на Решение 2005/930/EО (OВ L 144, стр. 21), в частта му, която засяга жалбоподателя главно въз основа на това че решението не е адекватно мотивирано.

3        С писмо от 23 април 2007 г. Съветът на Европейския съюз посочва на жалбоподателя, че по негово мнение мотивите, изтъкнати за първоначалното му включване в списъка в приложението към Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 година относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (OВ L 344, стр. 72, поправка в ОВ L 164, 2007 г., стр. 36, наричан по-нататък „спорният списък“), все още са валидни и че следователно възнамерява да запази името му в този списък. Към това писмо е приложено изложение на мотивите, изтъкнати от Съвета. На жалбоподателя е посочено също, че в срок от един месец той може да изпрати на Съвета становището си относно намерението на последния да запази името му в спорния списък и относно изложените в това отношение мотиви, както и всички доказателства в подкрепа на становището.

4        В изложението на мотивите, приложено към посоченото писмо, Съветът отбелязва следното:

„[Жалбоподателят] е учреден през 1993 г. в Нидерландия като фондация по нидерландското право. Той събира средства за някои организации от палестинското движение Hamas, което е включено в списъка на групите, участвали в извършването на терористични действия по смисъла на член 1, параграф 2 от Обща позиция 2001/931/ОВППС [на Съвета от 27 декември 2001 година за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, ОВ L 344, стр. 93; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 179]. Много от тези организации предоставят на разположение средства за извършването на терористични актове или за улесняване на извършването им. Тези актове се обхващат от член 1, параграф 3, [буква] к) от Обща позиция 2001/931 и се извършват за целите, посочени в член 1, параграф 3, [подточки] i) и iii) от споменатата обща позиция.

Следователно [жалбоподателят] попада в приложното поле на член 2, параграф 3, [подточка] ii) от Регламент […] № 2580/2001.

С министерско постановление DJZ/BR/219‑03 от 3 април 2003 г. (известно като „Sanctieregeling Terrorisme“), публикувано в нидерландския Staatscourant (официален вестник) на 7 април 2003 г., [нидерландският] министър на външните работи и [нидерландският] министър на финансите решават да замразят всички средства, които принадлежат на [жалбоподателя]. Това решение е потвърдено със съдебно решение LJN AF9389 от 3 юни 2003 г., прието от председателя на гражданската колегия на районния съд в Хага. В това съдебно решение се приема, че [жалбоподателят] трябва да се разглежда като организация, която поддържа Hamas и която позволява на последното да извършва или да улеснява извършването на терористични действия.

Следователно по отношение на [жалбоподателя] е взето решение от компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

Съветът е убеден, че мотивите, обосноваващи включването на [жалбоподателя] в [спорния списък], остават валидни.

5        Безспорно е, че така изтъкнатите в изложението на мотивите министерско постановление и съдебно решение са Sanctieregeling и обезпечителното съдебно решение.

6        С писмо от 25 май 2007 г. жалбоподателят представя на Съвета своето становище в отговор. Той критикува както мотивите по същество, изтъкнати от Съвета като обосновка за запазването на името му в спорния списък, така и проведеното от последния производство.

7        На 28 юни 2007 г., тоест след съдебното заседание по устните състезания по дело Al‑Aqsa, проведено на 16 януари 2007 г., но преди постановяването на съдебното решение, Съветът приема Решение 2007/445/EО за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 и за отмяна на решения 2006/379/EО и 2006/1008/EО (OВ L 169, стр. 58, наричано по-нататък „обжалваното решение“). С това решение Съветът запазва името на жалбоподателя в спорния списък.

8        Съгласно съображение 4 от обжалваното решение:

„Съветът направи изчерпателен преглед на списъка на лицата, групите и образуванията, за които се прилага Регламент […] № 2580/2001, в съответствие с изискванията на член 2, параграф 3 от него. В това отношение той взе предвид забележките и документите, представени му от определени засегнати лица, групи и образувания.“

9        Съгласно съображение 5 от обжалваното решение:

„В резултат на този преглед Съветът реши, че лицата, групите и образуванията, изброени в приложението по-долу, са замесени в терористични действия по смисъла на член 1, параграфи 2 и 3 от Обща позиция [2001/931], че по отношение на тези лица, групи и образувания e взето решение от страна на компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от посочената обща позиция, както и че те трябва да продължат да бъдат обект на предвидените от Регламент № 2580/2001 специфични ограничителни мерки.“

10      С писмо на Съвета от 29 юни 2007 г. обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя. Изложението на мотиви, приложено към това писмо (наричано по-нататък „изложение на мотиви“), е идентично на изложението на мотиви, приложено към писмото на Съвета от 23 април 2007 г. (вж. точка 3 по-горе).

 Производство и нови развития в хода на производството

11      На 12 септември 2007 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд с първоначален предмет по същество искане за частична отмяна на обжалваното решение.

12      На 20 декември 2007 г. Съветът приема Решение 2007/868/EО за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на обжалваното решение (OВ L 340, стр. 100). Това решение запазва името на жалбоподателя в спорния списък.

13      С определение от 21 февруари 2008 г. след изслушване на страните председателят на седми състав на Общия съд допуска Кралство Нидерландия и Комисията на Европейските общности да встъпят в подкрепа на исканията на Съвета.

14      С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 12 юни 2008 г., жалбоподателят моли да му бъде дадена възможност да промени първоначалните си искания, така че жалбата му да има за предмет и отмяната на Решение 2007/868 в частта му, която се отнася до него. В становищата си по това искане, подадени в секретариата на Общия съд на 10 и 17 юли 2008 г., Съветът посочва, че може да се съгласи с тази промяна.

15      На 15 юли 2008 г. Съветът приема Решение 2008/583/EО за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2007/868 (OВ L 188, стр. 21). Това решение запазва името на жалбоподателя в спорния списък.

16      С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 10 септември 2008 г., жалбоподателят моли да му бъде дадена възможност да промени първоначалните си искания, така че жалбата му да има за предмет и отмяната на Решение 2008/583 в частта му, която се отнася до него. В становището си по това искане, подадено в секретариата на 10 октомври 2008 г., Съветът посочва, че може да се съгласи с тази промяна. В становищата им, подадени в секретариата съответно на 6 и 14 октомври 2008 г., Кралство Нидерландия и Комисията не повдигат възражения.

17      На 26 януари 2009 г. Съветът приема Решение 2009/62/EО за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2008/583/ЕО (OВ L 23, стр. 25). Това решение запазва името на жалбоподателя в спорния списък.

18      На 15 юни 2009 г. Съветът приема Регламент (EО) № 501/2009 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2009/62/ЕО (OВ L 151, стр. 14). Този регламент запазва името на жалбоподателя в спорния списък.

19      Въз основа на доклада на съдията докладчик Общият съд (седми състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от неговия процедурен правилник, поставя писмени въпроси на страните.

20      На първо място, Общият съд установява, че молбата за промяна на исканията за отмяна по отношение на Решение 2007/868 е подадена след изтичането на двумесечния срок от публикуването или съобщаването на това решение, предвиден в член 230, пета алинея ЕО, така че към датата на подаване на тази молба правото на жалбоподателя да подаде жалба за отмяна срещу посочения акт е погасено. Макар в това отношение ответникът и встъпилите страни да не са повдигнали възражения, Общият съд — след като припомня, че според постоянната съдебна практика въпросът дали една жалба е подадена в срок представлява абсолютна процесуална предпоставка и може, и дори трябва да се повдигне служебно от общностния съд — приканва страните да се произнесат писмено дали споменатият двумесечен срок се прилага и когато искането за отмяна на общностен акт е подадено не посредством жалба, а посредством молба за промяна на искания за отмяна на по-ранен акт, отменен и заместен с въпросния акт, като се има предвид, че общностният съд по принцип допуска подобна промяна в името на доброто правораздаване и на изискването за процесуална икономия.

21      На второ място, Общият съд приканва главните страни изрично писмено да изразят позиция по някои бележки на Кралство Нидерландия в неговото писмено становище при встъпване по отношение на възможността на жалбоподателя, от една страна, да обжалва обезпечителното съдебно решение, а от друга, да подаде жалба пред съда, който разглежда спора по същество.

22      Страните отговарят писмено на тези въпроси в определения срок.

23      В писмения си отговор на въпросите на Общия съд, подаден в секретариата на 28 октомври 2009 г., жалбоподателят моли да му бъде дадена възможност да промени първоначалните си искания, така че жалбата му да има за предмет и отмяната на Решение 2008/583 (поради грешка при изписването се оказва, че всъщност става въпрос за „Решение 2008/538“), и на Решение 2009/62, както и на Регламент № 501/2009, доколкото тези актове го засягат. Общият съд приканва другите страни да представят устно становищата си по тази молба в съдебното заседание.

24      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 25 ноември 2009 г. В хода на устните състезания жалбоподателят уточнява кои са актовете, чиято отмяна иска, в частта им, която се отнася до него. Ответникът и встъпилите страни обявяват, че по принцип не се противопоставят на поисканата от жалбоподателя в неговия писмен отговор на въпросите на Общия съд промяна на исканията, което е отбелязано в протокола от заседанието.

25      На 22 декември 2009 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 1285/2009 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент № 501/2009 (OВ L 346, стр. 39). Този регламент запазва името на жалбоподателя в спорния списък.

 Искания на страните

26      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение, Решение 2007/868, Решение 2008/583 и Решение 2009/62, както и Регламент № 501/2009, в частта им, която се отнася до него,

–        да обяви, че Регламент № 2580/2001 не се прилага спрямо него,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

27      В становището си по писменото становище при встъпване на Кралство Нидерландия жалбоподателят предлага — ако Общият съд желае това — да предостави доказателства във връзка с естеството и характера на обезпечителното производство по нидерландското право, както и с компетентността на съда по обезпеченията, състоящи се в изслушване на експерти и/или представяне на учебници по право.

28      Съветът моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна в нейната цялост,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

29      Кралство Нидерландия и Комисията подкрепят исканията на Съвета.

 От правна страна

1.     По процесуалните последици от отмяната на обжалваното решение и от заместването му с други актове в хода на производството

30      Както е видно от посоченото по-горе, след подаването на жалбата обжалваното решение е отменено и заменено отначало с Решение 2007/868, впоследствие с Решение 2008/583, след това с Решение 2009/62, след това с Регламент № 501/2009 и накрая — с Регламент за изпълнение № 1285/2009. Жалбоподателят последователно иска да му бъде дадена възможност да промени първоначалните си искания, така че жалбата му да има за предмет отмяната на трите решения и на Регламент № 501/2009, доколкото тези актове го засягат. За сметка на това до постановяването на настоящото съдебно решение той не е поискал да му бъде дадена възможност да промени първоначалните си искания, така че жалбата му да има за предмет и отмяната на Регламент за изпълнение № 1285/2009. Освен това той поддържа исканията си за отмяна на отменените и заместени предходни актове.

31      Тези искания следва да се уважат и следва да се приеме, че жалбоподателят има право да иска отмяна на обжалваното решение, на Решение 2007/868, на Решение 2008/583 и на Решение 2009/62, както и на Регламент № 501/2009 в частта им, в която се отнасят до него, без в случая да се налага да се разграничава дали споменатите искания са били подадени в предвидения в член 230, пета алинея ЕО двумесечен срок, считано от публикуването или съобщаването на акта, до който се отнасят.

32      В това отношение Общият съд счита, че посоченият срок по принцип се прилага както когато искането за отмяна на акт е подадено посредством жалба, така и когато то е подадено във висящо производство и съгласно съдебната практика, водеща началото си от Решение на Съда от 3 март 1982 г. по дело Alpha Steel/Комисия (14/81, Recueil, стр. 749, точка 8), посредством молба за промяна на исканията за отмяна на предходен акт, който е отменен и заместен с въпросния акт.

33      В действителност това разрешение се обосновава от обстоятелството, че правилата относно сроковете за обжалване са императивни и съдът трябва да ги прилага така, че да се осигури правната сигурност, както и равнопоставеността на правните субекти пред закона (Решение на Съда от 18 януари 2007 г. по дело PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, Сборник, стр. I‑439, точка 101), и да се избегне всякаква дискриминация или произвол в правораздаването (Решение на Съда от 15 януари 1987 г. по дело Misset/Съвет, 152/85, Recueil, стр. 223, точка 11).

34      По изключение от този принцип обаче Общият съд приема по подобие на Съвета и на Комисията, че споменатият срок не е приложим във висящо производство, когато, от една страна, въпросният акт и актът, който той отменя и замества, имат по отношение на заинтересованата страна един и същи предмет, основават се на едни и същи мотиви и по същество имат идентично съдържание, като по този начин се различават само по съответното си приложно поле ratione temporis, а от друга страна, молбата за промяна на исканията не се основава на ново правно основание, фактическо обстоятелство или доказателство, различно от приемането на въпросния акт, който отменя и замества предходния акт. Както признават всички страни в своите писмени и устни становища в отговор на поставените от Общия съд въпроси, в настоящия случай положението е точно такова.

35      В действителност, като се има предвид, че в подобен случай в предмета и контекста на спора, определени от първоначалната жалба, няма друго изменение, освен касаещото действието във времето, обстоятелството, че молбата за промяна на исканията е отправена след изтичането на въпросния двумесечен срок, не засяга правната сигурност.

36      Това изключение се обосновава и с оглед на задълженията, които произтичат от отменителното съдебно решение за институцията — автор на отменения акт, във връзка с мерките, които член 233 ЕО ѝ налага да приеме за изпълнение на това съдебно решение.

37      В това отношение следва да се припомни, че за да се съобрази с подобно решение, институцията е длъжна да спазва не само диспозитива на решението, но и мотивите, които представляват необходимата му основа, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива. Фактически именно мотивите, от една страна, указват конкретната разпоредба, приета за незаконосъобразна, а от друга, разкриват точните основания за установената в диспозитива незаконосъобразност, които съответната институция е длъжна да вземе предвид, когато замества отменения акт (Решение на Съда от 26 април 1988 г. по дело Asteris и др./Комисия, 97/86, 99/86, 193/86 и 215/86, Recueil, стp. 2181, точка 27).

38      Макар констатирането на незаконосъобразност в мотивите на решението за отмяна, на първо място, да поражда задължение за институцията, която е автор на отменения акт, да отстрани тази незаконосъобразност в акта, предназначен да замени отменения акт, същото може да породи и други последици за тази институция, тъй като се отнася до разпоредба с конкретно съдържание в определена област (Решение по дело Asteris и др./Комисия, посочено по-горе, точка 28).

39      Що се касае до отмяната на общностна мярка — както в случая — за замразяване на средства, което съгласно член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 трябва да бъде преглеждано през определени интервали от време, институцията, която е негов автор, на първо място е задължена да гарантира, че евентуалните последващи мерки за замразяване на средства, които трябва да се приемат след отмяната, за да уредят последващи решението периоди, не страдат от същите пороци или незаконосъобразност (Решение на Първоинстанционния съд от 23 октомври 2008 г. по дело People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, Сборник, стр. II‑3019, наричано по-нататък „Решение по дело PMOI I“, точка 62, вж. по аналогия Решение по дело Asteris и др./Комисия, посочено по-горе, точка 29).

40      Освен това следва да се признае и че по силата на обратното действие на решенията за отмяна, констатирането на незаконосъобразност има действие от датата на влизане в сила на отменения акт (Решение по дело Asteris и др./Комисия, посочено по-горе, точка 30).

41      В случая това би могло да наложи, при отмяна на обжалваното решение, Съветът да има и задължението да отстрани от всички последващи мерки за замразяване на средства, които отменят и заместват обжалваното решение, до произнасянето на отменителното съдебно решение, пороците или незаконосъобразността, от които страда последното решение (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Asteris и др./Комисия, посочено по-горе, точка 30 и Решение по дело PMOI I, точка 64).

42      Следователно при обстоятелства като тези в конкретния случай, описани в точка 34 по-горе, констатирането на незаконосъобразност на замразяването на средства на жалбоподателя, извършено с обжалваното решение, би могло да се окаже наложително не само за периода, през който това решение е било в сила, но и за периодите на валидност на всички последващи мерки за замразяване на средства, които се обжалват в производството (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Asteris и др./Комисия, посочено по-горе, точка 31).

43      Като отказва да се съобрази със задължението, определено в точка 41 по-горе, Съветът нарушава задълженията, които му налага член 233 ЕО и които могат да бъдат санкционирани чрез производството по член 232 EО (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Asteris и др./Комисия, посочено по-горе, точка 32).

44      При тези обстоятелства и в духа на цитираната в точки 45—48 от Решение по дело PMOI I съдебна практика, да се задължи жалбоподателят да подаде молбата си за промяна на исканията в открито производство в двумесечния срок, предвиден в член 230, пета алинея ЕО, тъй като в противен случай същата ще се счита за недопустима, би било в противоречие с доброто правораздаване и с изискването за процесуална икономия.

45      На последно място, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в областта на жалбите срещу последователно налаганите мерки за замразяване на средства, приети въз основа на Регламент № 2580/2001, жалбоподателят продължава да има интерес от отмяната на всички актове, обжалвани с настоящата жалба, макар към датата на постановяване на настоящото съдебно решение те да са били отменени и заместени с други актове (вж. в този смисъл Решение по дело PMOI I, точка 48 и цитираната съдебна практика).

2.     По исканията за отмяна

46      Тъй като изложението на мотивите, изтъкнато от Съвета като обосновка съответно на обжалваното решение, на Решение 2007/868, Решение 2008/583 и Решение 2009/62, както и на Регламент № 501/2009 е идентично, такива са и изтъкнатите в подкрепа на исканията за отмяна на тези актове правни основания. Следователно по-нататък в настоящото решение всяко посочване на обжалваното решение ще се счита за отнасящо се и за Решение 2007/868, Решение 2008/583 и Решение 2009/62, както и за Регламент № 501/2009.

47      В това отношение жалбоподателят изтъква по същество пет правни основания. Първото, състоящо се от четири части, е изведено от нарушение на член 1, параграфи 1, 2 и 4 от Обща позиция 2001/931 и на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001. Второто е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност. Третото е изведено от нарушение на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и от процесуално нарушение. Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на основното право мирно да се ползва от своята собственост. На последно място петото правно основание е изведено от нарушение на предвиденото в член 253 EО задължение за мотивиране.

48      Разглеждането следва да започне с първото правно основание, следвано от третото правно основание.

 По първото правно основание, изведено от нарушение на член 1, параграфи 1, 2 и 4 от Обща позиция 2001/931 и на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001

49      Това правно основание се подразделя на четири части, изведени съответно от това, че жалбоподателят не е лице, група или образувание по смисъла на разпоредбите, за които се твърди, че са нарушени, от това, че никакъв компетентен орган не е взел решение по отношение на него, по смисъла на същите разпоредби, от това, че не е доказано, че жалбоподателят е имал намерение да улесни извършването на терористични действия, и накрая, от това, че жалбоподателят не може да продължава да се разглежда като съдействащ за извършването на подобни действия.

 По първата част на първото правно основание

–       Доводи на страните

50      Жалбоподателят поддържа, че не се обхваща от определението за „лица, групи и образувания, замесени в извършването на терористични действия“, по смисъла на член 1, параграф 2 от Обща позиция 2001/931. При това положение от член 1, параграф 1 от посочената обща позиция следвало, че нито тя, нито съответно Регламент № 2580/2001 за нейното изпълнение са приложими спрямо него.

51      От една страна, действително — тъй като жалбоподателят не е физическо лице — той не попада в приложното поле на член 1, параграф 2, първо тире от Обща позиция 2001/931, която според него се отнася само до такива лица, с изключение на юридическите лица. В този смисъл той изтъква двойното обстоятелство, че второто тире на тази разпоредба разграничава групите, образуванията и лицата и че в спорния списък се цитират единствено физически лица в раздела „Лица“, докато много юридически лица се цитират в раздела „Групи и образувания“.

52      От друга страна, жалбоподателят явно не попада в приложното поле на член 1, параграф 2, второ тире от посочената обща позиция, при положение че съгласно самото изложение на мотиви той е упрекнат единствено в събиране на средства за някои организации, принадлежащи към Hamas, които на свой ред ги предоставили на разположение за извършването на терористични действия или за съдействие за извършването им.

53      В репликата си жалбоподателят пояснява, че настоящата част от правното основание е изведена от липсата на компетентност на Съвета да включи и юридическите лица в приложното поле на член 2, параграф 3, подточка ii) от Регламент № 2580/2001. В действителност чрез това действие той превишавал приложното поле на Обща позиция 2001/931.

54      Съветът, подкрепян от Кралство Нидерландия и от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

–       Съображения на Общия съд

55      Член 1, параграф 2 от Обща позиция 2001/931 гласи:

„За целите на настоящата обща позиция „лица, групи и образувания, участващи в извършването на терористични действия“ означава:

– лицата, които извършват или възнамеряват да извършат терористични действия или които участват или съдействат за извършването на терористични действия,

–        групи или образувания, притежавани или контролирани пряко или непряко от такива лица; и лицата, групите и образуванията, действащи от името или под ръководството на такива лица, групи или обекти, включително средствата, получавани или добивани от имуществото, притежавано или контролирано пряко или непряко от такива лица и свързани с тях лица, групи или образувания.“

56      Тезата на жалбоподателя, че терминът „лица“ в първото тире на тази разпоредба се отнася единствено до физическите лица, не може да се приеме.

57      В действителност правният термин „лице“, към който при липса на изрично указание на законодателя в обратен смисъл следва да се препраща, обичайно обозначава субект, който притежава юридическа правосубектност и следователно обхваща както физическо, така и юридическо лице.

58      Следователно „лицата“, посочени в член 1, параграф 2, първо тире от Обща позиция 2001/931, могат да обозначават както физически, така и юридически лица, докато „групите и обектите“, посочени в член 1, параграф 2, второ тире от Обща позиция 2001/931, могат да обозначават всички други видове социални организации, които макар да не разполагат с юридическа правосубектност, съществуват под повече или по-малко структурирана форма.

59      Както правилно отбелязва Съветът, това тълкуване се потвърждава от член 1, параграф 5 от Обща позиция 2001/931, съгласно който „Съветът работи, за да гарантира, че имената на физическите или юридическите лица, групи или образувания, изброени в приложението, са идентифицирани с достатъчно подробности, така че да може да се извърши ефективното разпознаване на конкретни лица, групи или юридически лица, образувания или органи“.

60      Следователно в качеството си на юридическо лице жалбоподателят попада — противно на поддържаното от него — в приложното поле на член 1, параграф 2, първо тире от Обща позиция 2001/931 и оттам — и в приложното поле на Регламент № 2580/2001.

61      Твърдението на жалбоподателя, че в приложения към Обща позиция 2001/931 списък, както и в спорния списък се посочват единствено физически лица в раздела „Лица“, докато много юридически лица, сред които и самият той, се посочват в раздела „Групи и обекти“, е ирелевантно в това отношение. Тези списъци, които са изготвени единствено с оглед на изпълнението на Обща позиция 2001/931 и на Регламент № 2580/2001 в конкретните изредени в тях случаи, в действителност не влияят върху определението на „лица, групи и обекти“, съдържащо се в посочените актове. При това положение същото се отнася за евентуалните грешки в класифицирането на „лица“ и „групи и обекти“, от които те биха могли да са опорочени.

62      Следователно първата част от първото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователна.

 По втората част от първото правно основание

–       Доводи на страните

63      Жалбоподателят поддържа, че — обратно на изтъкнатото в изложението на мотивите — няма компетентен орган, който да е взел решение по отношение на него по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931. Следователно той не попада в приложното поле на Регламент № 2580/2001.

64      В действителност нито Sanctieregeling, нито обезпечителното съдебно решение се включвали в някоя от четирите категории решения, посочени от тази разпоредба, а именно възбуждане на наказателно преследване или образуване на разследване за терористично действие, за опит да се извърши, участва или подпомогне такова действие или осъждане за гореспоменатите факти. С решението си по-конкретно съдът по обезпечителното производство се ограничава до това да отхвърли временно исканията на жалбоподателя, без да вземе решение по отношение на него по смисъла на посочената разпоредба.

65      При условията на евентуалност жалбоподателят поддържа, че нито министрите, автори на Sanctieregeling, нито съдията по обезпеченията — председател на гражданската колегия на районния съд в Хага, могат да се разглеждат като компетентни органи по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

66      От една страна, тези органи наистина нямат никаква компетентност в областта на възбуждането на наказателно преследване или образуването на разследване за терористични действия, които в Нидерландия са от изключителната компетентност на „officier van justitie“ (прокурора).

67      От друга страна, тези органи нямат никаква компетентност да постановяват осъдителни присъди за терористични действия, които са от изключителната компетентност на „strafrechter“ (наказателен съд).

68      При условията на евентуалност спрямо предходното жалбоподателят сочи, че — противно на изтъкнатото в изложението на мотивите — съдът по обезпеченията изобщо не е „ратифицирал“ Sanctieregeling. В рамките на неокончателно производство този съд се е ограничил до отхвърляне на искането на жалбоподателя да се забрани на нидерландското правителство да замрази средствата му. Впрочем министерското постановление по дефиниция имало законова сила и не можело да се „ратифицира“ с акт на съдебен орган.

69      В репликата си жалбоподателят посочва също, че ако — както претендира Съветът — съдът по обезпеченията е компетентен „съдебен“ орган, то министрите не могат да са „еквивалентен“ в тази област орган, тъй като подобни органи взаимно се изключват по смисъла на самия член 1, параграф 4, втора алинея от Обща позиция 2001/931. При това положение тезата на Съвета е противоречива и неразбираема.

70      В становището си в отговор на писменото становище при встъпване на Кралство Нидерландия жалбоподателят добавя, че нито естеството на обезпечителното производство по нидерландското право, нито това, че то няма наказателноправен характер, е релевантно за целите на разглеждането на настоящото правно основание. Становището на тази встъпила страна относно възможността за обжалване на обезпечително съдебно решение и относно факта, че не е започнато производство по същество, също не било релевантно.

71      При условията на евентуалност, доколкото Общият съд желае да получи доказателства по отношение на характера, съдържанието и процесуалните аспекти на обезпечителното производство по нидерландското право, жалбоподателят предлага да осигури тези доказателства чрез изслушването на експерти и/или представянето на учебници по право.

72      Жалбоподателят поддържа още, че обратно на твърдяното от Кралство Нидерландия, изброяването на посочените в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 решения е ограничително. Това тълкуване се потвърждавало както от буквалния текст на тази разпоредба, и по-специално от текста ѝ на немски език, така и от логиката. Всъщност в разглежданата разпоредба терминът „решение“ с неопределено и неограничено съдържание, придобивал смисъл единствено посредством следващото го изброяване. При всички положения въпросното изброяване било важно и разкривало, че става въпрос за решения от особен вид, тъждествени или силно наподобяващи решения или за образуване на разследване, или за възбуждане на наказателно преследване, или пък за осъждане. В конкретния случай обезпечителното съдебно решение явно не отговаря на тези условия.

73      Съветът, подкрепян от Кралство Нидерландия и от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

74      Съветът подчертава по-специално, че обжалваното решение се основава единствено на обезпечителното съдебно решение, което според него представлява решение на компетентен орган — в случая съдебен — взето по отношение на жалбоподателя по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931. Това ясно се виждало от изложението на мотивите, макар Съветът наред с това да добавя, че е могъл да приеме и Sanctieregeling за решение на компетентен орган по смисъла на същата разпоредба.

75      Кралство Нидерландия също поддържа, че обезпечителното съдебно решение представлява решението на компетентния национален орган, послужило за основа на решението на Съвета да впише името на жалбоподателя в спорния списък.

–       Съображения на Общия съд

76      В Решение от 12 декември 2006 г. по дела People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет (T‑228/02, Recueil, стр. II‑4665, наричано по-нататък „Решението по дело OMPI“) и по дело PMOI I, в Решение от 4 декември 2008 г. по дело People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет (T‑284/08, Сборник, стр. II‑3487, наричано по-нататък „Решение по дело PMOI II“) и в Решение от 30 септември 2009 г. по дело Sison/Съвет (T‑341/07, все още непубликувано в Сборника, наричано по-нататък „Решение по дело Sison II“) Общият съд разяснява и впоследствие потвърждава какви са: a) условията за прилагане на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001; б) тежестта на доказване, която Съветът носи в този контекст; и в) обхватът на съдебния контрол в тази област.

77      Както Общият съд отбелязва в точки 115 и 116 от Решение по дело OMPI, в точка 130 от Решение по дело PMOI I, в точка 50 от Решение по дело PMOI II и в точка 92 от Решението по дело Sison II, фактическите и правните обстоятелства, които могат да обусловят прилагането на мярка за замразяване на средства спрямо дадено лице, група или образувание, са определени в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001. Съгласно тази разпоредба Съветът, като взема решение с единодушие, създава, преразглежда и изменя списъка на лицата, групите и образуванията, към които се прилага този регламент, в съответствие с разпоредбите на член 1, параграфи 4—6 от Обща позиция 2001/931. Следователно в съответствие с разпоредбите на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 въпросният списък трябва да бъде изготвен въз основа на прецизна информация или материал в съответното дело, от които да е видно, че е взето решение от компетентните органи по отношение на засегнатите лица, групи или образувания, независимо дали става въпрос за започване на разследване или наказателно преследване във връзка с терористичен акт, опит да се извърши, участва или съдейства за извършването на такъв акт, като това решение се основава на сериозни и достоверни доказателства или улики, или става въпрос за осъждане за такива деяния. Под „компетентен орган“ следва да се разбира съдебен орган или — ако съдебните органи не са компетентни в тази област — компетентен, еквивалентен на тях орган в тази област. От друга страна, съгласно член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 имената на лицата и образуванията, които фигурират в списъка, се преразглеждат през определени интервали от време и поне веднъж на всеки шест месеца, за да се гарантира, че запазването им в списъка все още е оправдано.

78      В точка 117 от Решение по дело OMPI, в точка 131 от Решение по дело PMOI I, в точка 51 от Решение по дело PMOI II и в точка 93 от Решение по дело Sison II Общият съд заключава въз основа на тези разпоредби, че процедурата, която може да доведе до приемането на мярка за замразяване на средства въз основа на релевантната правна уредба, протича на две равнища, едното — национално, другото — общностно. На първо място, компетентен национален орган, който по принцип е съдебен орган, трябва да приеме по отношение на заинтересованото лице решение съобразно дефиницията на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931. Ако става въпрос за решение за започване на разследване или наказателно преследване, то следва да се основава на сериозни и достоверни доказателства или улики. Впоследствие, като взема решение с единодушие, Съветът трябва да реши дали да включи заинтересованото лице в спорния списък въз основа на прецизна информация или материал в съответното дело, от които става ясно, че е взето такова решение. На следващо място, Съветът трябва да гарантира през определени интервали от време и поне веднъж на всеки шест месеца, че запазването на заинтересованото лице в спорния списък все още е оправдано. В това отношение проверката за наличие на решение на национален орган, което отговаря на посочената дефиниция, е съществено условие, предхождащо приемането от Съвета на първоначално решение за замразяване на средства, докато проверката на последиците от това решение на национално равнище е абсолютно необходима в контекста на приемането на последващо решение за замразяване на средства.

79      В точка 123 от Решение по дело OMPI, в точка 132 от Решение по дело PMOI I, в точка 52 от Решение по дело PMOI II и в точка 94 от Решение по дело Sison II Общият съд освен това припомня, че по силата на член 10 ЕО отношенията между държавите членки и общностните институции се уреждат чрез взаимни задължения за лоялно сътрудничество (вж. Решение на Съда от 16 октомври 2003 г. по дело Ирландия/Комисия, C‑339/00, Recueil, стp. I‑11757, точки 71 и 72 и цитираната съдебна практика). Този принцип има общо приложение и се налага по-специално в рамките на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси (обикновено наричано „Правосъдие и вътрешни работи“ (ПВР), уредено в дял VI от Договора за ЕС в редакцията му преди Лисабонския договор, който впрочем изцяло се основава на сътрудничеството между държавите членки и институциите (Решение на Съда от 16 юни 2005 г. по дело Pupino, C‑105/03, Recueil, стp. I‑5285, точка 42).

80      В точка 124 от Решение по дело OMPI, в точка 133 от Решение по дело PMOI I, в точка 53 от Решение по дело PMOI II и в точка 95 от Решение по дело Sison II Общият съд приема, че при прилагане на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 — разпоредби, въвеждащи специфична форма на сътрудничество между Съвета и държавите членки в рамките на съвместната борба с тероризма, този принцип поражда за Съвета задължението да се довери, доколкото е възможно, на преценката на компетентния национален орган, поне когато това е съдебен орган, по-конкретно относно съществуването на „сериозни и достоверни доказателства или улики“, на които се основава решението му.

81      Както е постановено в точка 134 от Решение по дело PMOI I, в точка 54 от Решение по дело PMOI II и в точка 96 от Решение по дело Sison II, от гореизложеното следва, че макар и Съветът да носи тежестта да докаже, че замразяването на средствата на лице, група или образувание е или продължава да бъде оправдано с оглед на релевантната правна уредба, предметът на тази тежест на доказване е относително ограничен на равнището на общностната процедура за замразяване на средства. При първоначално решение за замразяване на средства тя е свързана главно със съществуването на прецизна информация или материал в съответното дело, от които е видно, че по отношение на заинтересованото лице е взето решение на националния орган, което съответства на дефиницията на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931. Впрочем при последващо решение за замразяване на средства, след преразглеждане, тежестта на доказване е свързана главно с това дали замразяването на средствата продължава да бъде оправдано предвид всички релевантни обстоятелства по случая, и особено предвид последиците от посоченото решение на компетентния национален орган.

82      По отношение на упражнявания от него контрол Общият съд признава в точка 159 от Решение по дело OMPI, в точка 137 от Решение по дело PMOI I, в точка 55 от Решение по дело PMOI II и в точка 97 от Решение по дело Sison II, че Съветът разполага с широко право на преценка на обстоятелствата, които следва да се вземат предвид с оглед на приемането на икономически и финансови санкции на основание членове 60 ЕО, 301 ЕО и 308 ЕО, в съответствие с обща позиция, приета в областта на общата външна политика и политиката на сигурност. Това право на преценка се отнася по-специално до съображенията за целесъобразност, на които се основават такива решения.

83      Същевременно, макар и Общият съд да признава на Съвета широка свобода на преценка в тази област, това не означава, че той не трябва да упражнява контрол върху тълкуването на релевантните данни, извършено от тази институция (Решение по дело PMOI I, точка 138, Решение по дело PMOI II, точка 55 и Решение по дело Sison II, точка 98). Действително общностният съд трябва по-специално не само да провери дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и съгласувани, но трябва също да провери дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени ситуацията, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения. Все пак в рамките на този контрол той не следва да заменя преценката на Съвета за целесъобразност със своята преценка (вж. по аналогия Решение на Съда от 22 ноември 2007 г. по дело Испания/Lenzing, C‑525/04 P, Сборник, стp. I‑9947, точка 57 и цитираната съдебна практика).

84      В настоящия случай преди всичко трябва да се провери, в съответствие с тази съдебна практика, дали обжалваното решение е взето въз основа на прецизна информация или материал в съответното дело, от които е видно, че по отношение на жалбоподателя е взето решение, което отговаря на дефиницията в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

85      В това отношение в изложенията на мотивите, приложени по-конкретно към писмата на Съвета от 23 април и 29 юни 2007 г., адресирани до жалбоподателя, в техния параграф 3 се препраща към две решения, за които a priori може да се твърди, че са взети от компетентни органи по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, а именно Sanctieregeling и обезпечителното съдебно решение.

86      Несъмнено в точка 24 от своята писмена защита Съветът твърди, че е основал обжалваното решение единствено на обезпечителното съдебно решение, като едновременно с това в точка 22 от посочената защита поддържа, че е могъл да го основе и на Sanctieregeling. Това твърдение, към което се присъединява и Кралство Нидерландия, се потвърждава допълнително, както отново отбелязва Съветът, от обстоятелството, че в заключението в параграф 4 от съобщените на жалбоподателя изложения на мотивите се изтъква, че „[по отношение на жалбоподателя е] взето решение от компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931“, в единствено число.

87      Като се има предвид това и обратно на случая със съдебните решения и със Sanctieregeling, разглеждани по дело Sison II, в конкретния случай не е възможно обезпечителното съдебно решение да се вземе предвид изолирано, без едновременно да се разглежда и Sanctieregeling, тъй като именно то е причина да се сезира обезпечителният съд и тъй като искането за спиране на изпълнението му представлява предметът на спора, с който е сезиран този съд (вж. и Решение по дело Al‑Aqsa, точка 18). Явно е, че именно в този смисъл трябва да се разбира изричното и подробно посочване на Sanctieregeling, което също се съдържа в изложенията на мотиви.

88      Следователно, що се отнася, на първо място, до Sanctieregeling, то несъмнено представлява решене на административен, а не на съдебен орган. Това обстоятелство обаче само по себе си не е определящо. В действителност, както правилно отбелязва Съветът, самият текст на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 изрично предвижда, че и несъдебен орган може да се квалифицира като компетентен по смисъла на тази разпоредба орган.

89      Впрочем това тълкуване се потвърждава от съдебната практика на Общия съд. По-конкретно по дело PMOI I (вж. точка 6) Съветът се основава на разпореждане на Secretary of State for the Home Department (министър на вътрешните работи на Обединеното кралство), с което се забранява на жалбоподателя в посоченото дело като организация, замесена в терористична дейност, по силата на Terrorism Act 2000 (Закон за тероризма от 2000 г.). В точка 144 от решение по дело PMOI I Общият съд установява, че с оглед на релевантното национално законодателство посоченото разпореждане явно е решение на компетентен национален орган, което отговаря на дефиницията на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

90      В конкретния случай е безспорно (вж. и Решение по дело Al‑Aqsa, точка 16), че Sanctieregeling е прието на 3 април 2003 г. от нидерландския министър на външните работи съгласувано с министъра на финансите, в съответствие със Sanctiewet 1977 (Закон за санкциите от 1977 г.), изменен на 16 май 2002 г., който оправомощава тези органи да замразяват средства на лица и образувания в рамките на изпълнението на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от 28 септември 2001 г., с която се приемат стратегии за борба с всички средства срещу тероризма, и по-конкретно срещу неговото финансиране. Следователно става въпрос за много подобно на разглежданото в дело PMOI I решение както по същество, така и по форма.

91      Освен това не се твърди, че решение като Sanctieregeling е от компетентността на съдебните органи освен в случай на съдебен контрол върху неговата законосъбразност.

92      Що се отнася, на второ място, до обзпечителното съдебно решение, то представлява при всички положения решение на съдебен орган, постановено в резултат на производство, в рамките на което се разглежда именно явната законосъобразност на Sanctieregeling, по отношение на което жалбоподателят се опитва да постигне спиране на изпълнението му съгласно нидерландското право.

93      При тези обстоятелства доводът на жалбоподателя, че съдът по обезпеченията само отхвърля искането му за спиране на изпълнението на Sanctieregeling, без да вземе „решение“ спрямо него по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, трябва да се отхвърли като произтичащ от прекалено формалистично тълкуване на обезпечителното съдебно решение.

94      Същото се отнася до довода на жалбоподателя, че съдът по обезпеченията строго погледнато не е „ратифицирал“ Sanctieregeling.

95      Имайки предвид посоченото, вярно е, че строго погледнато обезпечителното съдебно решение представлява не повече от Sanctieregeling решение за „започване на разследване или наказателно преследване за терористичен акт“ и че също така не се отнася до „осъждане“ на жалбоподателя в тесен наказателноправен смисъл на термина.

96      Общият съд обаче счита, че предвид съдържанието, обхвата и контекста му обезпечителното съдебно решение, разглеждано заедно с Sanctieregeling, представлява „решение“, взето от компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001.

97      В това отношение следва да се припомни, че при тълкуването на обхвата на разпоредба на общностното право следва да се вземат предвид едновременно съдържанието, контекстът и целите ѝ (вж. Решение на Съда от 8 декември 2005 г. по дело Jyske Finans, C‑280/04, Recueil, стp. I‑10683, точка 34 и цитираната съдебна практика).

98      Трябва обаче да се констатира, че разглежданите в случая разпоредби не изискват националното „решение“ да се вписва в рамките на наказателно производство stricto sensu, дори най-често случаят да е такъв. Това се потвърждава от член 1, параграф 4, втора алинея от Обща позиция 2001/931, която като предвижда изрично възможността съдебните органи да нямат „компетентност в областта, попадаща в обхвата“ на въпросния параграф, предполага подобни решения да могат да попадат в обхвата на област, различна от тази на наказателното право stricto sensu. Също така, член 1, параграф 4, първа алинея, второ изречение от Обща позиция 2001/931 предвижда, че лицата, групите и образуванията, определени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации като свързани с тероризма, срещу които е разпоредено налагането на санкции, могат да бъдат включени в този списък. Санкциите, за които взема решение Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации обаче нямат непременно наказателноправно естество (вж. в този смисъл Решение на Съда от 3 септември 2008 г. по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, Сборник, стр. I‑6351, точка 358 и Решение на Първоинстанционния съд от 11 юли 2007 г. по дело Sison/Съвет, T‑47/03, непубликувано в Сборника, наричано по-нататък „Решение по дело Sison I“, точка 101).

99      При тези обстоятелства доводът на жалбоподателя, че разследването и наказателното преследване, от една страна, и наказателните присъди, от друга, са от изключителната компетентост съответно на officier van justitie и на strafrechter, трябва да се отхвърли като ирелевантен.

100    Предвид целите, преследвани от разглежданите в настоящия случай разпоредби, в рамките на изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност, предмет на въпросното национално производство все пак трябва да е борбата с тероризма в широк смисъл.

101    В Решение по дело Sison II (точка 111) Общият съд постановява, че с оглед както на съдържанието, контекста и целите на разглежданите разпоредби в настоящия случай (вж. по-конкретно съображение 1 от Обща позиция 2001/931), така и на съществената роля на националните органи в процеса на замразяване на средства, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, за да може Съветът валидно да се позове на решение за „възбуждането на разследвания или преследване“, то трябва да бъде част от национална процедура, с която пряко и основно се цели налагането спрямо заинтересованото лице на превантивна или репресивна мярка в контекста на борбата с тероризма и предвид участието му в същия. Общият съд пояснява, че това изискване не е изпълнено от решение на национален съдебен орган, който се произнася само субсидиарно и инцидентно относно възможното участие на заинтересованото лице в такава дейност в рамките на оспорване, свързано например с гражданскоправни права и задължения.

102    За разлика обаче от съдебните решения, разглеждани по дело Sison II, обезпечителното съдбно решение се вписва достатъчно пряко в национална процедура, с която основно се цели налагането спрямо заинтересованото лице на икономическа санкция, а именно замразяване на средставата му, извършено със самото Sanctieregeling, предвид участието му в терористична дейност (вж. точка 90 по-горе).

103    В това отношение жалбоподателят правилно твърди, че нито естеството на обезпечителното производство по нидерландското право, нито това, че то няма наказателноправен характер, са релевантни за целите на подобна преценка. При това положение не е необходимо да се предприемат последващи действия по отношение на предложението за доказателства, направено от жалбоподателя по тези въпроси (вж. точки 27 и 71 по-горе).

104    По този начин с оглед на съответното национално законодателство обезпечителното съдебно решение, разглеждано заедно със Sanctieregeling, явно е решение на компетентен национален орган, което отговаря на дефиницията по член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

105    Следователно към момента, в който е прието, подобно решение, заедно със Sanctieregeling, е могло да се разглежда като отговарящо на дефиницията по член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и е могло при това положение по принцип да обоснове като такова приемането на мярка за замразяване на средства на жалбоподателя на основание член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001.

106    Що се отнася до въпроса дали това решение е могло да послужи и за валидно основание на обжалваното решение към датата на приемането му, предвид всички релевантни за случая обстоятелства, и по-специално последиците му по националното право, той попада в обхвата на разглеждането на третото правно основание, което ще се разгледа по-нататък в настоящото съдебно решение.

107    Като се има предвид това условие, втората част от първото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователна.

 По третата част от първото правно основание

–       Доводи на страните

108    Жалбоподателят поддържа, че нито изложението на мотивите, нито обезпечителното съдебно решение, нито Sanctieregeling, нито дори меморандумът на AIVD разкриват каквато и да било форма на намерение, вина или знание у него относно съдействието за извършване на терористични действия. Доказването на тези обстоятелства обаче, което според него е задължение на Съвета, е определящо за целите на прилагане на Обща позиция 2001/931 и на Регламент № 2580/2001, и по-специално на член 2, параграф 3, подточка ii) от него, който се отнася до юридическите лица, които „съдействат“ за извършването на терористични актове.

109    По-конкретно съдът по обезпеченията се ограничава до извода, че събраните от жалбоподателя средства са послужили на свързани с Hamas организации и че те от своя страна предоставили тези средства на разположение на това движение, за да може то да извърши или да съдейства за извършването на терористични актове (вж. по-конкретно точка 3.2 от обезпечителното съдебно решение). Така твърдението в изложението на мотивите, че съдът по обезпеченията е приел, че жалбоподателят трябва да се разглежда като организация, която подпомага Hamas и го улеснява да извършва или да съдейства за извършването на терористични актове, било неточно. Обратно, използваните от съда по обезпеченията изрази показвали, че той изобщо не е установил, че жалбоподателят е знаел или е трябвало да знае, че средствата, които предоставял на разположение на други организации, щели да бъдат използвани за терористични цели. Жалбоподателят оспорва твърдението, че е знаел това.

110    В репликата си жалбоподателят добавя, че неговата добросъвестност личи и от това, че е разрешил на съда по обезпеченията да се запознае с поверителната преписка на AIVD.

111    Що се отнася до преценките в меморандума на AIVD, жалбоподателят пояснява в отговор на писменото становище при встъпване на Кралство Нидерландия, че обстоятелството, че съдът по обезпеченията цитира надълго този меморандум в двете си решения, изобщо не означава, че одобрява целия му текст. Това се отнасяло по-конкретно до евентуалната активна роля на жалбоподателя и на ръководителите му в събирането на средства в полза на Hamas.

112    Що се отнася до довода на Кралство Нидерландия, че думата „знание“ предполага не само, че „знае“, но и че „се предполага, че знае“, жалбоподателят отбелязва, че този довод не се подкрепя от самите думи, използвани от законодателя в член 1, параграф 3, буква к) от Обща позиция 2001/931, като се има предвид, че последният лесно е могъл да прибегне до друга формулировка, ако е имал такова намерение.

113    При всички положения от обезпечителното съдебно решение дори не било видно, че жалбоподателят „е трябвало да знае“, че средствата, които изплаща, ще се използват за терористични цели.

114    В това отношение жалбоподателят добавя, че обратно на твърдяното от Кралство Нидерландия, от обезпечителното съдебно решение (по-конкретно от точка 3.4 от него) изобщо не е видно, че съдът по обезпеченията бил убеден, че жалбоподателят е знаел или е трябвало да знае за крайното предназначение за използване на неговите средства за терористични цели.

115    Жалбоподателят заключава, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като е предположил, че той е знаел, че някои организации, на които били извършвани дарения, били свързани с Hamas и че тези организации използвали на свой ред така предоставените средства за извършване на терористични атентати.

116    При всички положения жалбоподателят подчертава, че организацията Hamas е била включена като такава в спорния списък (от Обща позиция 2003/651/ОВППС на Съвета от 12 септември 2003 г. за актуализиране на Обща позиция 2001/931 и за отмяна на Обща позиция 2003/482/ОВППС (OВ L 229, стр. 42) едва на 12 септември 2003 г., т.е. след обезпечителното съдебно решение и дори след първоначалната общностна мярка за замразяване на средствата на жалбоподателя. Преди тази дата само терористичното крило на Hamas, обозначено в релевантните актове на Съвета като „Hamas-Izz аl‑Din al‑Qassem“ (вж. по-специално Обща позиция 2003/482/ОВППС на Съвета от 27 юни 2003 г. за актуализиране на Обща позиция 2001/931 и за отмяна на Обща позиция 2003/402/ОВППС (OВ L 160, стр. 100), било включено в този списък. От това жалбоподателят заключава, че до 12 септември 2003 г. всеки средностатистически европейски гражданин — и следователно той самият също — основателно е могъл да счита, че изплатените на хуманитарното крило на Hamas дарения няма да се използват за терористични цели.

117    Съветът, подкрепян от Кралство Нидерландия и от Комисията, поддържа, че съобразно приложимите релевантни разпоредби в случая е доказано, че жалбоподателят е знаел, че участието му в дейността на Hamas ще допринесе за престъпните действия на тази група.

118    Кралство Нидерландия добавя, че под „знание“ по смисъла на същите разпоредби следва да се разбира не само, че „знае“, но и че „е трябвало да знае“ или че „се е предполагало, че знае“.

–       Съображения на Общия съд

119    Както правилно отбелязва Съветът, самият Регламент № 2580/2001 не предвижда изрично задължение за тази институция да докаже, че заинтересованото лице е имало „намерението“ да извърши терористично действие, да участва или да съдейства за извършването на подобно действие. Доказателства за това намерение обаче се изискват от Обща позиция 2001/931, чийто член 1, параграф 3, буква к), изтъкнат срещу жалбоподателя в изложението на мотивите, гласи, че участието в дейността на терористична група трябва да предполага „знание, че това участие ще допринесе за престъпните действия на групата“. При това положение тези доказателства се изискват и на основание член 1, параграф 4 от Регламент № 2580/2001, като се има предвид текстът на тази разпоредба.

120    Поради това следва да се провери дали в случая тези доказателства са били надлежно събрани.

121    В конкретния случай от изложението на мотивите на Sanctieregeling е видно, че последното е било прието в очакване на приемането на общностно решение по отношение на жалбоподателя на основание Регламент № 2580/2001 въз основа на улики за парични трансфери, извършени от жалбоподателя към организации, които подкрепят тероризма в Средния изток (вж. и Решение по дело Al‑Aqsa, точка 17).

122    Жалбоподателят подава до съда по обезпеченията молба, насочена срещу Кралство Нидерландия и с предмет по-специално спиране на изпълнението на мерките, предвидени от Sanctieregeling.

123    С междинното обезпечително съдебно решение съдът по обезпеченията установява и постановява следното:

„1. Фактически обстоятелства

Въз основа на материалите по делото и на съдебното заседание от 6 май 2003 г., [съдът по обезпеченията] се основава на следните фактически обстоятелства.

[…]

1.9.      На 3 април 2003 г. министърът на външните работи приема [Sanctieregeling] […]

1.10. В изложението на мотивите на [Sanctieregeling] се посочва, че съществуват улики, че [жалбоподателят] е прехвърлил средства на организации, подпомагащи тероризма в Средния изток.

1.11. С писмо от 9 април 2003 г. началникът на [AIVD] съобщава на генералния директор на службата по политически въпроси към министерство на външните работи следните факти:

„[…] За целите на потвърждаване на по-ранните съобщения бих искал да съобщя следното: в рамките на изпълнението на законоустановените си задачи AIVD узна от достоверни, но уязвими източници следните факти:

Организацията Al‑Aqsa, установена в Нидерландия, учредена на 24 август [1993 г.] с дружествено седалище в Heerlen, събира парични суми в Нидерландия в полза на организации, свързани с Hamas в Средния изток. Много от тези организации предоставят паричните средства на разположение за извършване или за съдействие за извършването на терористични действия.

AIVD достигна до заключението, че не може повече да се прави разграничение между социалните и терористични дейности на Hamas. Hamas, с което са свързани посочените организации, които събират средства, трябва да се счита за организационна съвкупност, която съдейства както за провеждането на хуманитарни дейности, така и за извършването на терористични действия, като се има предвид, че тези дейности се допълват.

Фондация Al‑Aqsa поддържа или е поддържала контакти с организации, събиращи средства в полза на Hamas. Фондация Al‑Aqsa поддържа или е поддържала връзки с Al‑Aqsa в Германия (забранена в средата на 2002 г.), с Al‑Aqsa в Дания (чиито средства са замразени в края на 2002 г.), с Al‑Aqsa в Белгия, както и с организации, събиращи средства в полза на Hamas, в Обединеното кралство, Италия, Швейцария, Швеция и Франция.

Съществува колективна международна дейност по събиране на средства от страна на организациите, събиращи средства, включително Al‑Aqsa Нидерландия, в полза на Hamas, под наименованието „Union of the Good“ (на арабски „Ittilaf Al‑Khair“). Председателят на „Union of the Good“, пребиваващ в Катар, в миналото е разрешил самоубийствени атентати по религиозни съображения. До забраната (на Al‑Aqsa) в Германия председателят на Al‑Aqsa Германия е и председател на Al‑Aqsa в Нидерландия. След забраната на организацията в Германия член на ръководството на Al‑Aqsa Белгия, който е и член на нидерландското ръководство, става председател на Al‑Aqsa в Нидерландия […]“

Това официално съобщение, допълнено от свързана с него информация, е основание за приемането на [Sanctieregeling].

1.12. По искане на [жалбоподателя], на 17 април 2003 г. е проведена информационна дискусия между ръководството и съветниците на [жалбоподателя] и представителите на министерството на външните работи. По време на тази среща ръководството на [жалбоподателя] представя допълнителна информация относно неговите дейности. Тази информация обаче не е довела [Кралство Нидерландия] до оттегляне или отмяна на мерките, взети срещу [жалбоподателя]. Последващите искания на [жалбоподателя] в това отношение не се вземат предвид от [Кралство Нидерландия].

2.      Искане, мотиви към него и защита

По същество [жалбоподателят] иска:

[…]

За тази цел [жалбоподателят] изтъква следните обстоятелства.

Обвиненията срещу [жалбоподателя] не се подкрепят от ясно установени факти. Официалното съобщение на AIVD не представлява достатъчно основание за тези обвинения. В допълнение по-рано [Кралство Нидерландия] е разкрило, че срещу [жалбоподателя] не е следвало да се предприемат мерки. [Жалбоподателят] не поддържа връзки с Hamas или със свързани с Hamas организации. Средствата, които той събира, се използват единствено за социални дейности, което е предмет на засилен контрол от страна на съответните органи. Преди да приеме [Sanctieregeling], [Кралство Нидерландия] не е предоставило на [жалбоподателя] възможност да изложи своята гледна точка. [Жалбоподателят] е действал напълно открито по отношение на [Кралство Нидерландия] и е позволил на последното да упражни контрол върху всичките му дейности. [Кралство Нидерландия] неправилно не е предприело последващи действия по предложението на [жалбоподателя]. Следователно [Кралство Нидерландия] предприема незаконосъобразни действия по отношение на [жалбоподателя]. Начинът, по който действа [Кралство Нидерландия], засяга непоправимо интересите на [жалбоподателя]. В действителност [жалбоподателят] вече не е в състояние да изпълнява задълженията си за плащане (наем, газ, вода, електроенергия, заплати) и дори е трябвало да прекрати текущи проекти.

Дори ако трябваше да се приеме, че начинът на действие на [Кралство Нидерландия] е правомерен, той все пак е неправомерен, поради факта че [Кралство Нидерландия] не е взело мерки, за да прекрати нехуманното положение, в което [жалбоподателят] понастоящем се намира.

Като дава известна гласност в медиите на обвиненията срещу [жалбоподателя], [Кралство Нидерландия] уврежда доброто му име и чест. Следователно на [жалбоподателя] са причинени вреди, които [Кралство Нидерландия] е длъжно да обезщети.

[…]

3.      Преценка на спора

3.1.      Предвид представените материали и разискванията по време на съдебното заседание следва да се отбележи, че [жалбоподателят] има за цел [на територията на Кралство Нидерландия] да се забрани продължаването на изпълнението на [Sanctieregeling]. Следва да се прецени дали [Кралство Нидерландия] е предприело незаконосъобразни действия по отношение [жалбоподателя], като е приело и приложило [Sanctieregeling].

[…]

3.4.      Според постоянна съдебна практика на Hoge Raad [der Nederlanden, Върховен съд на Нидерландия], съдът може да квалифицира като незаконосъобразно приемането и прилагането на общозабранителни предписания (закони в материален смисъл) с мотива за произвол, в смисъл че съответният орган не е можел разумно да приеме въпросното предписание предвид интересите, които този орган е познавал или е трябвало да познава към момента на съставяне на решението за изпълнение. Според Hoge Raad в рамките на този контрол съдът трябва да прояви необходимата умереност.

3.5.      Интересът [на Кралство Нидерландия] в рамките на [Sanctieregeling] се състои общо в борбата с терористични дейности, и по-конкретно в премахването на финансовата подкрепа за тези дейности. [Жалбоподателят] пък, обратно, има интерес да продължи да упражнява безпрепятствено дейностите си.

3.6.      [Sanctieregeling] се основава на горепосоченото официално съобщение на AIVD. Съдържанието на това съобщение се отнася главно до факта, че от средствата, събрани от [жалбоподателя] в Нидерландия, се ползват организации, свързани с (палестинското) ислямистко движение Hamas, и че много от тези организации (свързани с Hamas) предоставят на разположение средства за извършване или за съдействие при извършването на терористични действия на Hamas.

3.7.      [Жалбоподателят] дейно поддържа, че не е предоставял парични средства на разположение на Hamas или на други организации, свързани с това движение. Събраните от него средства (през 2002 г. — 1 300 000 EUR) са, според [жалбоподателя], изплатени на институции, установени в Израел, в територии, окупирани от Израел, и в други страни (по-специално Канада и Австралия), които преследват единствено социални цели и организират само социални дейности. Последващото използване на събраните средства се осъществява в съответствие с приложимите в тези страни/окупирани територии закони и под контрола на властите на тези страни/територии.

3.8.      Официалното съобщение на AIVD съдържа единствено общи изявления. Тези изявления не се подкрепят от никакви фактически данни. Следователно нито съдът по обезпеченията, нито [жалбоподателят] могат да преценят дали заключенията, формулирани в споменатото съобщение, се подкрепят от данни от разследването; с други думи, не може да се определи истинността на това официално съобщение. Още по-проблематичен е фактът, че [жалбоподателят] оспорва съдържанието на това съобщение, и то — доколкото е възможно — мотивирано.

3.9.      Макар на официалното съобщение да може да се признае известна логика, [съдът по обезпеченията] счита, че когато функционирането на правен субект на практика е значително възпрепятствано въз основа на официално съобщение, [Кралство Нидерландия] не може да се ограничи до позоваване на това съобщение, като се има предвид, че последното не е подкрепено и че [жалбоподателят] мотивирано оспорва съдържанието му. Доводите на [Кралство Нидерландия], а именно че в рамките на контрола върху правната уредба от страна на съда по обезпеченията и предвид поверителния характер на потвърждаващите съобщението източници само препращане към официалното съобщение е достатъчно, също се отхвърлят.

3.10. При условията на евентуалност [Кралство Нидерландия] предлага да предостави единствено на [съда по обезпеченията] възможността да се запознае с разглежданите данни. [Жалбоподателят] не оспорва твърдението [на Кралство Нидерландия], че то има интерес да запази поверителността на данните на AIVD, върху които се основава официалното съобщение. [Жалбоподателят] дава съгласието си единствено съдът по обезпеченията да се запознае с разглежданите поверителни данни.

3.11. Да се даде възможност на [съда по обезпеченията] да се запознае при условията на поверителност със съответните материали е в противоречие с един от основните принципи на съдебния процес, а именно с принципа на състезателност. В действителност мотивите на (окончателното) разпореждане няма да се позовават на данните, с които [съдът по обезпеченията] се е запознал при условията на поверителност, така че върху посочените мотиви няма да може да се упражни пряк контрол. Все пак изключение от горепосочения принцип може да се допусне поради съображения, свързани с обществения ред. Настоящият случай е такъв. Освен това е важно страните да се съгласят да се допусне изключение от този принцип и настоящото производство да се оприличи с административно производство, в рамките на което запознаването на съда с дадени факти и обстоятелства при условията на поверителност не е необичайно (вж. член 8.29 от Административния кодекс).

3.12. Следователно [Кралство Нидерландия] е длъжно да даде възможност на съда по обезпеченията, подпомаган от секретаря си, да се запознае при условията на поверителност със свързаната с официалното съобщение преписка на AIVD. Съдът по обезпеченията счита, че това запознаване при условията на поверителност трябва да се извърши в най-кратки срокове […]

4. Решението

Съдът по обезпеченията [раз]порежда [на Кралство Нидерландия] да го уведоми в едноседмичен срок, считано от [деня, следващ постановяването на настоящото разпореждане,] как може да се запознае при условията на поверителност, в присъствието на своя секретар, с материалите по преписката, които подкрепят официалното съобщение на AIVD.

[…]“

124    Нидерландското правителство изпълнява междинното съдебно решение и на 21 май 2003 г. съдът по обезпеченията се запознава с преписката на AIVD в помещенията на последната.

125    С обезпечителното съдебно решение съдът по обезпеченията установява и постановява по-конкретно следното:

„[…]

2.      Фактите, искането, мотивите и защитата

Що се отнася до тези обстоятелства, се препраща към [междинното обезпечително съдебно решение].

3.      Преценка на спора

3.1.      Предвид съображенията, изложени в [междинното обезпечително съдебно решение], на първо място ще се даде отговор на въпроса дали [Кралство Нидерландия] е действало законосъобразно по отношение на [жалбоподателя], като е приело и привело в изпълнение [Sanctieregeling] и дали в резултат следва да му се наложи да спре изпълнението на [Sanctieregeling].

3.2.      Въз основа на разследването си съдът по обезпеченията достига до заключението, че констатациите на AIVD са достатъчно обосновани, за да оправдаят извода (на AIVD), че от събраните от [жалбоподателя] средства в Нидерландия са се ползвали организации, свързани с (палестинското) ислямистко движение Hamas, и могат да оправдаят и заключението, че много от тези (свързани с Hamas) организации предоставят на разположение средства за извършването или за съдействие при извършването на терористичните действия на Hamas.

3.3.      До знанието на съда не достига никакво фактическо обстоятелство, което да позволява да се заключи, че AIVD е изпълнила неправилно задачата, възложена ѝ със Закона за службите за разузнаване и сигурност.

3.4.      [Жалбоподателят] изтъква още, че дори да се приеме, че [Кралство Нидерландия] не е действало неправомерно спрямо него, като е приело и привело в изпълнение [Sanctieregeling], незаконосъобразният характер на актовете [на Кралство Нидерландия] при всички положения се състои във факта, че то е привело в изпълнение [Sanctieregeling], без да предвиди уреждане, което да прекратява положението, в което [жалбоподателят] понастоящем се намира. Тези доводи следва да се отхвърлят. Установено е, че [жалбоподателят] е претърпял и все още търпи вреди в резултат на поведението [на Кралство Нидерландия]. Единствено поведението на самия [жалбоподател] обаче поражда тези вреди и евентуално ще причини още допълнителни вреди. [Жалбоподателят] носи изцяло отговорността за вече причинените и за бъдещите вреди.

3.5.      [Жалбоподателят] посочва също така, че [Кралство Нидерландия] (в лицето на министъра на вътрешните работи) е разкрило по-рано, т.е. през октомври 2002 г., в отговор на поставени от членове на втори състав въпроси, че счита за безполезно да предприема мерки срещу [жалбоподателя]. Все пак [Кралство Нидерландия] разкрива достатъчно правдоподобно — както е видно и от отговорите на горепосочените въпроси, отправени от втори състав, — че разследването на AIVD към съответния момент е било в такъв стадий, че приемането на мерки спрямо [жалбоподателя] не било оправдано, но след задълбочаване на разследването приемането на подобни мерки не било изключено.

3.6.      Предвид изложените съображения, на формулирания в точка 3.1. въпрос следва да се отговори отрицателно. В резултат на това трябва да се отхвърлят исканията на [жалбоподателя] [на Кралство Нидерландия] да се забрани да замразява всички средства, които му принадлежат, да се забрани да възпрепятства всички финансови операции за него и в негова полза, както и да се забрани на трети лица да предоставят пряко или непряко средства на негово разположение.

[…]

Решението

Съдът по обезпеченията отхвърля исканията.

[…]“

126    С оглед на междинното обезпечително съдебно решение и на обезпечителното съдебно решение не е необходимо да се решава дали, както поддържа Кралство Нидерландия, съдебният контрол върху преценката на Съвета относно „знанието“, изисквано от член 1, параграф 3, буква к) от Обща позиция 2001/931, трябва да се ограничи до контрол относно явна грешка.

127    В действителност, без да допуска и най-малка грешка в преценката, Съветът е можел да приеме, с оглед на въпросните две съдебни решения, че жалбоподателят е знаел по смисъла на посочената разпоредба, че дейността му по събиране и предоставяне на разположение на средства ще допринесе за престъпните дейности на терористична група, в конкретния случай Hamas, или по-точно към съответния момент — на неговото въоръжено крило Hamas-Izz al‑Din al‑Qassem.

128    Обратно на поддържаното от жалбоподателя, въз основа на прекалено формалистично и буквално тълкуване на тези две съдебни решения фактическите констатации и преценките, направени от съда по обезпеченията от меморандума на AIVD и от материалите по преписката, които го подкрепят, разкриват, че съдът по обезпеченията явно е убеден, че жалбоподателят е знаел за крайното предназначение за използване на средствата му за терористични цели. Изтъкнатите от Кралство Нидерландия няколко примера за констатации и преценки при посочване на точка 1.11 от междинното обезпечително съдебно решение, го разкриват имплицитно, но несъмено.

129    Като цяло разискванията пред съда по обезпеченията се отнасят не толкова до знанието и намерението, а главно до твърдението за връзки между жалбоподателя и Hamas. Така съдът отбелязва, че жалбоподателят поддържа „дейно“ на този стадий от производството, че „не [е] предоставя[л] парични средства на разположение на Hamas или на други организации, свързани с това движение“ и дори че „не [е] поддържа[л] никакви връзки с Hamas или с организации, свързани с Hamas“. Тези твърдения са ясно опровергани от съда по обезпеченията, след като последният се запознава с преписката, подкперяща меморандума на AIVD. При тези обстоятелства не е било необходимо съдът изрично да поясни в точка 3.2 от обезпечителното съдебно решение доколко жалбоподателят е „знаел“ каква е ситуацията.

130    При всички положения, като приема, че отговорността за претърпените от жалбоподателя вреди в резултат на Sanctieregeling, както и за бъдещите такива, е изцяло на жалбоподателя, съдът по обезпеченията неизбежно приема, че е налице „знанието“, необходимо за установяването на отговорността на жалбоподателя в рамките на претеглянето на интересите, което той трябва да извърши (вж. по-специално точка 3.5 от междинното обезпечително съдебно решение).

131    Освен това развитите от жалбоподателя доводи в становището му по писменото становище при встъпване на Кралство Нидерландия въз основа на евентуално разграничаване, което трябва да се извърши поне за периода преди 12 септември 2003 г. между хуманитарното и терористично крило на Hamas, са напълно ирелевантни предвид заключението на съда по обезпеченията, че от една страна, от средствата, събрани от жалбоподателя в Нидерландия, са се ползвали свързани с Hamas организации, а от друга, много от тези организации предоставяли средства на разположение за извършването или за съдействие за извършването на терористичните действия на Hamas.

132    Освен това тези доводи, според които жалбоподателят основателно можел да приеме към съответния момент, че даренията, изплатени на хуманитарното крило на Hamas, нямало да се използват за терористични цели, са несъвместими с доводите, които той поддържа пред съда по обезпеченията, в рамките на които отрича всякакви връзки с Hamas или с организации, свързани с Hamas.

133    Предвид изложеното третата част от първото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователна.

 По четвъртата част от първото правно основание

–       Доводи на страните

134    Жалбоподателят изтъква, че Обща позиция 2001/931 и Регламент № 2580/2001 имат за предмет и цел борбата с настоящото и бъдещото финансиране на тероризма, а не с финансирането му в миналото. Така според него, ако не може да се установи съществуването на настоящ или бъдещ риск дадено образувание да финансира тероризма, тези актове не се прилагат спрямо него.

135    Нито изложението на мотивите обаче, нито обезпечителното съдебно решение разкривали наличието и на най-малка настояща или бъдеща заплаха от страна на жалбоподателя, която да води до заключението, че той все още може да се счита през 2007 г. за съдействащ за извършването на терористични действия. Впрочем в резултат на срока, изтекъл след 3 юни 2003 г., разпоредбите на обезпечителното съдебно решение вече не могли да се използват, за да обосноват подобно заключение.

136    От изложението на мотивите в частност изобщо не било видно, че организациите, на които жалбоподателят е изплатил средства преди 3 юни 2003 г., дори да се предположи, че те действително са съдействали за извършването на терористични действия към съответния момент, продължават да го правят и понастоящем. Напълно било възможно тези организации дори да не съществуват вече. Самият Съвет не бил в състояние да провери тези обстоятелства, при положение че самоличността на съответните организации не е разкрита и че той не е имал достъп до преписката на AIVD, на която се основава обезпечителното съдебно решение.

137    Освен това нищо не водело до заключението, че ако мярката за замразяване на средствата му бъде отменена, жалбоподателят ще поддържа отново същите организации. В това отношение жалбоподателят изрично декларира, че ако Съветът му предостави списък с организациите, които се считат за финансиращи тероризма, ще се въздържа да им предостави и най-малката финансова подкрепа.

138    В репликата си жалбоподателят добавя, че противно на поддържаното от Съвета в неговата защита, Общият съд има пълната възможност да упражни контрол — в конкретния случай — върху основателността на обжалваното решение с оглед на настоящото правно основание. Като се позовава на критериите за преценка, изтъкнати в това отношение от Съвета, той подчертава, че до момента не е извършил никакво нарушение, свързано с терористично насилие, че Съветът не може разумно да изтъкне сериозна хипотеза за бъдещите му намерения единствено въз основа на документите, с които разполага, и че както Sanctieregeling, отменено от 2003 г., така и обезпечителното съдебно решение са изгубили много от своята релевантност.

139    В становището си по писменото становище при встъпване на Кралство Нидерландия жалбоподателят поддържа още, че преценката на Съвета е явно неправилна. Той подчертава, че самият Съвет не познава самоличността на организациите, които той подкрепял, а още по-малко Съветът знае кои от тях подкрепят тероризма. Съветът не знаел дори дали тези организации все още съществуват. Предвид това обстоятелство Съветът не можел да твърди — като се основава на материалите, които познава, — че все още може да се предполага, че жалбоподателят съдейства за извършването на терористични действия. Следователно той бил упражнил правото си на преценка по явно погрешен начин.

140    Съветът, подкрепян от Кралство Нидерландия и от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

–       Съображения на Общия съд

141    Развитите от жалбоподателя доводи в рамките на четвъртата част от първото правно основание съответстват по същество на развитите от жалбоподателя доводи в рамките на третото правно основание в жалбата по дело PMOI I.

142    При разглеждането на посоченото трето правно основание в Решение по дело PMOI I Общият съд приема по-конкретно, че: а) нищо във въпросните разпоредби от Регламент № 2580/2001 и от Обща позиция 2001/931 не забранява налагането на ограничителни мерки срещу лица или образувания, които в миналото са осъществявали терористични актове, независимо от липсата на доказателства, че понастоящем те извършват или участват в такива актове, ако това се оправдава от обстоятелствата (точка 107); б) осъществяването на преследваната от тези актове цел — а именно борбата срещу заплахите за международния мир и сигурност, предизвикани от терористичните актове, — която е от съществено значение за международната общност, би било застрашено, ако мерките за замразяване на средства, предвидени от тези актове, могат да се прилагат само за лица, групи и образувания, които понастоящем извършват терористични актове или са извършвали такива в близкото минало (точка 109); в) тъй като посочените мерки са предназначени по същество да предотвратят извършването на такива актове или тяхното повтаряне, те по-скоро се основават на оценка за настоящата или бъдеща заплаха, отколкото на преценката на минало поведение (точка 110); и г) широкото право на преценка, с което разполага Съветът относно обстоятелствата, които следва да се имат предвид при приемането или запазването в сила на дадена мярка за замразяване на средства, обхваща преценка на заплахата, която може да продължи да представлява организация, извършила в миналото терористични актове, независимо от спирането на терористичните ѝ дейности за по-кратък или по-дълъг период от време или дори от явното им преустановяване (точка 112).

143    В Решение по дело Sison II (точка 66) Общият съд добавя, че при тези условия и с оглед на съдебната практика относно задължението за мотивиране на последващи решения за замразяване на средства (вж. в това отношение Решение по дело PMOI I, точка 82), не може да се изисква от Съвета да посочва по-подробно как замразяването на средствата на заинтересованото лице допринася конкретно за борбата с тероризма или да представя доказателства, че заинтересованото лице би могло да използва средствата си, за да извърши или да съдейства за извършването на терористични актове в бъдеще.

144    В конкретния случай от тази съдебна практика следва, че обстоятелството, че Съветът изрично се е позовал на събития от преди 3 юни 2003 г., както констатира съдът по обезпеченията, не е достатъчно само по себе си да разкрие нарушение на член 1, параграфи 1, 2 и 4 от Обща позиция 2001/931 и на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 (вж. в този смисъл Решение по дело PMOI I, точка 113).

145    Същото се отнася и до „изричната декларация“ на жалбоподателя, според която ако мярката за замразяване на средствата му бъде отменена, той ще се въздържа да предоставя и най-малката финансова подкрепа на организациите, указани му от Съвета като финансиращи тероризма.

146    Що се отнася до въпроса дали с оглед на всички други релевантни обстоятелства (по-конкретно периода от време, изтекъл от първоначалното решение за замразяване на средства, това, което се е случило междувременно с организациите, на които жалбоподателят е изплатил средства, миналото на последния в областта на тероризма, бъдещите му намерения, отмяната на Sanctieregeling и настоящата релевантност на обезпечителното съдебно решение) Съветът е превишил границите на своето право на преценка, той попада по-скоро в обхвата на съдебния контрол върху спазването на задълженията на Съвета по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931. Тъй като нарушението на тези задължения специално се изтъква в рамките на третото правно основание, то следва да се прецени, ако е необходимо, именно при разглеждането на това правно основание (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело PMOI I, точка 114).

147    Следователно при това условие четвъртата част от първото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователна и с нея — също под условието, посочено в точка 106 по-горе — първото правно основание в неговата цялост.

 По третото правно основание, изведено от нарушение на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и от съществено процесуално нарушение

 Доводи на страните

148    Според жалбоподателя, който се позовава на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и на принципите, прогласени от Общия съд в Решение по дело OMPI, Съветът не е преразгледал дали е уместно да запази включването му в спорния списък. По този начин Съветът бил допуснал съществено процесуално нарушение.

149    В това отношение жалбоподателят подчертава, че в изложението на мотивите изобщо не се указва, че Съветът действително е преразгледал дали мотивите, обосновали първоначалното решение за замразяване на средствата, все още са налице, и още по-малко начина, по който го е направил. Всичко навежда на мисълта, че Съветът е обосновал обжалваното решение единствено с обезпечителното решение и със Sanctieregeling. Тези актове обаче не представляват убедително и независимо правно основание, което да обосновава последващо решение за запазване на действието на замразяването на средства. Според жалбоподателя, да се изтъкват тези две национални решения при приемането на всяко последващо решение за замразяване на неговите средства, не представлява сериозно и актуално преразглеждане на ситуацията му в смисъла, изискван от Общия съд в Решение по дело OMPI.

150    Жалбоподателят отбелязва също, че вече не разполага с никакво средство, с което да накара нидерландския съд да упражни контрол върху фактическата точност или неточност на обвиненията, отправени от AIVD през 2003 г., а още по-малко — върху актуалното състояние на организациите, на които е предало средствата.

151    По време на съдебното заседание, като се позовава на точка 116 от Решение по дело Sison II, жалбоподателят изтъква още, че Sanctieregeling и обезпечителното съдебно решение до този момент не са довели до започването на никакво разследване или преследване спрямо него в Нидерландия, макар Sanctieregeling да е било отменено наскоро след приемането на първата общностна мярка за замразяване на средствата му. От това той извежда, от една страна, заключението, че не е предприето никакво последващо действие спрямо националното решение, въз основа на което Съветът първоначално е решил да замрази средствата му, и от друга страна, че Съветът не е взел адекватно предвид това обстоятелство, като е запазил в сила тази мярка за неопределено време.

152    Съветът отхвърля твърденията на жалбоподателя и твърди, че е извършил подробен преглед по същество, преди да реши да запази името на жалбоподателя в спорния списък, за да се увери, че това запазване остава обосновано.

153    Като припомня, че въпросът дали взети по отношение на терористична организация ограничителни мерки трябва да се запазят в сила, е въпрос от политически характер, който само законодателят може да разреши, Съветът счита, че по същество е взел предвид всички релевантни съображения.

154    Също в процесуален план Съветът грижливо се е постарал да се съобрази с всички задължения, прогласени в Решение по дело OMPI и в Решение по дело Sison I (точки 141 и 184), които се отнасят до правото на защита и до правото на изслушване. Следователно той е извършил това преразглеждане при пълно познаване на становището на жалбоподателя.

155    В това отношение Съветът подчертава, като препраща към пето съображение от обжалваното решение и към писмото си от 29 юни 2007 г., с което обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя, че грижливо е разгледал представеното на 25 май 2007 г. становище на жалбоподателя, преди да реши да запази името му в спорния списък.

156    С оглед на това Съветът счита, че ако съгласно Решение по дело OMPI и Решение по дело Sison I той е длъжен да предостави на заинтересованите лица възможност да представят становището си и да вземе последното предвид, той за разлика от това не е длъжен да отговори на това становище. Фактът, че изложението на мотивите не било изменено спрямо съобщеното на 23 април 2007 г. изложение, разкривало единствено, че нито един от изтъкнатите от жалбоподателя в становището му доводи не е убедил Съвета и че няма никакво ново обстоятелство, което да трябва да се добави.

157    Освен това в становищата им в отговор на писмените въпроси на Общия съд Съветът, Кралство Нидерландия и Комисията сочат, че съгласно принципите, прогласени от Общия съд в Решение по дело Sison II, Съветът има право да отчете факта, че решението на компетентния национален орган, на което е основал своето решение да наложи на жалбоподателя ограничителни мерки, не е било оспорвано от последния.

158    В хода на съдебното заседание Кралство Нидерландия подчертава, че отмяната на Sanctieregeling след приемането на първоначалната общностна мярка за замразяване на средствата на жалбоподателя не налага ново вземане на позиция от националните органи по отношение на последния, а произтича от загрижеността на нидерландското правителство да избегне припокриване между национална мярка и общностна мярка за замразяване на средствата на жалбоподателя.

 Съображения на Общия съд

159    Както бе указано в точки 106 и 146 по-горе, в рамките на настоящото правно основание следва да се разгледат също, от една страна, въпросът дали обезпечителното съдебно решение все още е могло валидно да послужи за основание на обжалваното решение към датата на приемането на последното, като се имат предвид всички релевантни обстоятелства в конкретния случай и особено последиците от Sanctieregeling в националното право, и от друга страна — въпросът дали основавайки се изключително на това съдебно решение, Съветът е превишил пределите на правото си на преценка. В този контекст възниква и въпросът дали жалбопоподателят е разполагал и все още разполага с националноправни средства за обжалване на обезпечителното съдебно решение, както и въпросът за последиците, които следва да се отдадат на факта, че той се е въздържал да използва тези средства за обжалване.

160    Преди да се разгледат тези въпроси, следва да се припомнят принципите, които са в основата на практиката на Общия съд относно споровете във връзка с мерки за замразяване, приети в контекста на борбата с тероризма, по-конкретно решения по дела OMPI, PMOI I и PMOI II и Sison I иSison II (вж. в това отношение точки 78—83 по-горе).

161    Тези принципи установяват, от една страна, широкото право на преценка, което следва да се признае на Съвета по отношение на елементите, които следва да се вземат предвид за приемането или за запазването в сила на мярка за замразяване на средства на основание Регламент № 2580/2001. Това право на преценка се отнася по-конкретно до съображенията за целесъобразност, на които се основават подобни решения (вж. точки 82 и 83 по-горе и цитираната съдебна практика), и обхваща оценката на заплахата, която може да продължи да представлява организация, извършила в миналото терористични актове, независимо от спирането на терористичните ѝ дейности за по-кратък или по-дълъг период от време или дори от явното им преустановяване (вж. точка 142 по-горе и цитираната съдебна практика).

162    Тези принципи установяват, от друга страна, превеса, който следва да се отдаде при упражняването на това право на преценка, на елементите на националното производство, в рамките на което е прието решението на компетентния орган, посочен в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, което служи за основание на общностното решение за замразяване на средствата.

163    Така Общият съд отбелязва многократно, че при прилагане на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 — разпоредби, въвеждащи специфична форма на сътрудничество между Съвета и държавите членки в рамките на общата борба с тероризма, принципът на лоялно сътрудничество поражда за Съвета задължението да се довери, доколкото е възможно, на преценката на компетентния национален орган, поне когато това е съдебен орган, по-конкретно относно съществуването на „сериозни и достоверни доказателства или улики“, на които се основава решението му (вж. точка 80 по-горе и цитираната съдебна практика).

164    Общият съд обаче подчертава и че когато Съветът възнамерява да приеме или — след преразглеждане — да остави в сила мярка за замразяване на средства на основание Регламент № 2580/2001 въз основа на национално решение за „възбуждането на разследвания или преследване“ за терористичен акт, той не може да не вземе предвид последващото развитие на тези разследвания или преследвания (вж. в този смисъл Решение по дело Sison II, точка 116 и цитираната съдебна практика).

165    Така от Решение по дело PMOI I (точка 146) следва, че при положение че решението на компетентния национален орган, на което се основава общностното решение за замразяване на средства, може по всяко време да се обжалва по съдебен ред съгласно вътрешното право било пряко, било косвено, като обжалването се насочи срещу всяко последващо решение на същия национален орган, с което се отказва оттеглянето или отмяната му, Съветът с основание приема за решаващо за целите на собствената си преценка обстоятелството, че това национално решение остава в сила. При това положение в същото съдебно решение (точка 147), с оглед преценката на уличаващите и оневиняващите доказателства, Общият съд счита, че Съветът действа основателно и разумно, когато в положение, в което решението на компетентния национален административен орган, на което се основава общностното решение за замразяване на средства, може да подлежи или е подлежало на обжалване по съдебен ред съгласно вътрешното право, тази институция по принцип отказва да изрази становище относно обосноваността на доводите по същество, изтъкнати от заинтересованото лице в подкрепа на такава жалба, преди да ѝ бъде известен изходът от производството по обжалване. В противен случай всъщност има опасност преценката на Съвета в качеството му на политическа или административна институция да се окаже в противоречие по фактическите и правни въпроси с преценката, извършена от компетентната национална юрисдикция.

166    Също така, в Решение от 2 септември 2009 г. по дело El Morabit/Съвет (T‑37/07 и T‑323/07, непубликувано в Сборника, точки 51 и 52) Общият съд приема, че Съветът действа съобразно член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и Регламент № 2580/2001, като основава решението си за замразяване на средства на наказателна присъда, постановена от първоинстанционна национална юрисдикция, без да изчака приключването на производството по обжалване на тази присъда от заинтересованото лице.

167    В споменатото Решение по дело El Morabit/Съвет, посочено по-горе (точка 53), Общият съд все пак добавя, че съгласно горепосочената съдебна практика, макар само подаването на въззивна жалба срещу първоинстанционна присъда да не засяга правото на Съвета да включи осъдено лице или образувание в спорния списък въз основа на Регламент № 2580/2001 и на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, Съветът е длъжен да провери след приключването на производството по обжалване дали са налице съображения, обосноваващи запазването в сила на замразяването на средства на заинтересованото лице. В конкретния случай Общият съд отбелязва (точка 54), че Съветът е отчел преките последици от оправдаването на заинтересованото лице във въззивното производство, заличавайки името му от спорния списък. Според Общия съд по този начин Съветът тълкува рационално правомощията си, като се съобразява с развитието на решението на нидерландския правов ред.

168    В Решение по дело Sison II (точка 116) Общият съд по подобен начин откроява възможността, поради това че не са събрани достатъчно доказателства, дадено полицейско разследване или разследване на служби за сигурност да бъде прекратено, без да се стигне до съдебно производство, както и по същите причини да се прекрати образуваното съдебно производство или пък дадено решение за възбуждане на преследване да доведе до решение за прекратяване на това преследване или до оправдателна присъда. Общият съд подчертава, че би било недопустимо Съветът да не отчете тези обстоятелства, които са част от всички релевантни данни, които следва да бъдат взети предвид с оглед преценка на ситуацията (вж. точка 83 по-горе). Да се приеме различно решение би означавало на Съвета и на държавите членки да се предостави изключително широко правомощие за неограничено замразяване на средствата на дадено лице без какъвто и да е съдебен контрол и независимо от изхода на евентуалните съдебни производства.

169    Същите съображения трябва да се приложат, когато дадена административна мярка за замразяване на средства или за забрана на организация, която е счетена за терористична, бъде оттеглена от нейния автор или отменена със съдебно решение, какъвто е случаят в производството по дело PMOI I.

170    В конкретния случай обаче е безспорно, че Sanctieregeling е отменено на 3 август 2003 г., т.е. почти веднага след влизането в сила на първоначалната общностна мярка за замразяване на средствата на жалбоподателя на 28 юни 2003 г.

171    В това отношение е вярно, че за обжалваното решение се претендира, че то се основава не на самото Sanctieregeling, а единствено на обезпечителното съдебно решение (вж. точка 86 по-горе). Все пак поради изложените в точка 87 по-горе причини в случая не е възможно обезпечителното съдебно решение да се вземе предвид изолирано, без едновременно да се разгледа и Sanctieregeling.

172    При това положение следва да се признае, че от отмяната на Sanctieregeling в нидерландския правов ред обезпечителното съдебно решение, което — както току-що беше припомнено — образува заедно с посоченото неразделно цяло, не може да продължи валидно да служи за основание на общностна мярка за замразяване на средствата на жалбоподателя.

173    В действителност с това съдебно решение съдът по обезпеченията просто отказва временно да спре действието на Sanctieregeling. Поради отмяната си обаче последното окончателно е спряло да поражда каквото и да било правно действие. В резултат на това същото неизбежно се отнася и до правните последици на обезпечителното съдебно решение, още повече че в последното се съдържа само временна преценка, която не засяга решението по същество, което ще бъде взето в края на процеса.

174    В това отношение Общият съд счита още, че обезпечителното съдебно решение не може единствено за целите на прилагане на Регламент № 2580/2001 да има отделни правни последици от последиците на Sanctieregeling, които в случая продължават да съществуват въпреки отмяната на последното в нидерландското право. Впрочем не е съвместимо с общата структура на този регламент — характеризираща се с превеса, който трябва да имат елементите от националното производство в преценката на Съвета — Sanctieregeling, което вече не поражда никакво правно действие в нидерландския правов ред, да продължи посредством обезпечителното съдебно решение непряко и неопределено във времето да поражда такова в общностния правов ред.

175    Това е още по-вярно, тъй като постановеното по молба на жалбоподателя обезпечително съдебно решение представлява случайно събитие спрямо Sanctieregeling. В действителност от неговото изложение на мотиви е видно, че то е прието „в очакване на приемането на общностно решение“ и че е трябвало да бъде отменено „от влизането в сила на това решение“ (вж. и Решение по дело Al‑Aqsa, точка 17). Според дадените от Кралство Нидерландия обяснения в съдебното заседание, тази отмяна произтича единствено от загрижеността на нидерландското правителство да избегне припокриване между национална мярка и общностна мярка за замразяване на средствата на жалбоподателя. От това следва, че Sanctieregeling щяло при всички положения да бъде отменено веднага след приемането на първоначалната общностна мярка за замразяване на средствата на жалбоподателя, независимо дали той е инициирал или не обезпечително производство или производство по съществото на спора.

176    Подобен механизъм също нарушава общата структура на Регламент № 2580/2001, който обуславя приемането на общностна мярка за замразяване на средства или при откриването и активното развитие на национално производство, с което пряко и главно се цели налагането спрямо заинтересованото лице на превантивна или репресивна мярка в контекста на борбата с тероризма и предвид участието му в него (вж. Решение по дело Sison II, точка 111), или при постановяването и привеждането в изпълнение на осъдителна присъда на заинтересованото лице за подобни факти.

177    В посочения случай обаче решението за замразяване на средства, взето първоначално на национално равнище, се обосновава „в очакване на приемането на общностно решение“, а общностната мярка се обосновава на свой ред с приемането на националното решение, което е отменено наскоро след това. Подобен механизъм не може да избегне порочния кръг.

178    Вместо да продължи да се основава на обезпечителното решение, Съветът е могъл да изведе логичните последици от отмяната на националната мярка за замразяване на средства, като констатира, че в националното право вече не съществува „субстракт“, надлежно обосноваващ запазването в сила на равностойната общностна мярка, и то независимо какви са евентуалните средства за съдебна защита, упражнени срещу отменената национална мярка.

179    При тези условия двойното обстоятелство, че съдът по обезпеченията е отхвърлил молбата на жалбоподателя, насочена срещу Sanctieregeling, и че заинтересованият нито е обжалвал обезпечителното съдебно решение, нито е подал жалба по същество, е ирелевантно за целите на преценката на законосъобразността на обжалваното решение.

180    При обстоятелствата в настоящия случай, характеризиращи се преди всичко с отмяната на Sanctieregeling, следва, обратно, да се признае, че Съветът превишава границите на правото си на преценка, като запазва неограничено дълго името на жалбоподателя в спорния списък при периодичното преразглеждане на неговата ситуация на основание член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 и член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 с единствения мотив, че решението на съда по обезпеченията не е поставено под въпрос, в нидерландския правов ред, от въззивната съдебна инстанция или от съдебната инстанция по съществото на спора, макар административното решение, по отношение на чието изпълнение съдът по обезпеченията е бил сезиран с молба за спиране, междувременно да е било отменено от неговия автор.

181    Това важи още повече, както поддържа жалбоподателят в съдебното заседание, без това да се оспорва от другите страни, като се има предвид, че от отмяната на Sanctieregeling и извън изпълнението на обжалваното решение в националното право компетентните нидерландски административни или съдебни органи не са упражнили повече никакви действия за налагане на икономическа или наказателноправна санкция на жалбоподателя в контекста на борбата с тероризма и поради участието му в него.

182    От това следва, че третото правно основание е основателно.

183    При тези обстоятелства обжалваното решение трябва да се отмени, без да се налага да се разглеждат останалите правни основания и доводи на жалбоподателя.

184    При тези условия искането за обявяване на Регламент № 2580/2001 за незаконосъобразен на основание член 241 ЕО (вж. в този смисъл Решение по дело Al‑Aqsa, точки 66 и 67; вж. и Решение на Съда от 20 май 2008 г. по дело Комисия/Съвет, C‑91/05, Сборник, стр. I‑3651, точка 111) не следва да се разглежда.

 По съдебните разноски

185    По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако има искане в този смисъл. Съгласно член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства. Предвид обстоятелствата по настоящия случай, тъй като Съветът е загубил по предявените в искането за отмяна основания, които представляват същественият предмет на спора, той следва да бъде осъден да понесе наред с направените от него съдебни разноски и всички направени от жалбоподателя съдебни разноски в съответствие с исканията на последния.

186    Съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от споменатия правилник държавите членки и институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши:

1)      Отменя Решение 2007/445/ЕО на Съвета от 28 юни 2007 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на решения 2006/379/EО и 2006/1008/EО, Решение 2007/868/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2007/445, Решение 2008/583/EО на Съвета от 15 юли 2008 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2007/868, Решение 2009/62/ЕО на Съвета от 26 януари 2009 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2008/583 и Регламент (ЕО) № 501/2009 на Съвета от 15 юни 2009 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2009/62 в частта им, в която тези актове се отнасят до Stichting Al‑Aqsa.

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      Осъжда Съвета на Европейския съюз да понесе наред с направените от него съдебни разноски и съдебните разноски, направени от Stichting Al‑Aqsa.

4)      Кралство Нидерландия и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

Forwood Papasavvas Moavero Milanesi

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 септември 2010 година.

Подписи

* Език на производството: нидерландски.