Преюдициално запитване от Østre Landsret (Дания), постъпило на 8 февруари 2018 г. — A/Udlændinge- og Integrationsministeriet
(Дело C-89/18)
Език на производството: датски
Запитваща юрисдикция
Østre Landsret
Страни в главното производство
Жалбоподател: А
Ответник: Udlændinge- og Integrationsministeriet
Преюдициални въпроси
Може ли — в случай че са въведени „нови ограничения“ за събиране на семейството по отношение на съпрузи, които ограничения prima facie нарушават клаузата „standstill“ по член 13 от Решение № 1/80 (Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 година относно развитието на асоциирането, във връзка със Споразумението за асоцииране от 12 септември 1963 година между Европейската икономическа общност и Турция) и са обосновани със съображения за „успешна интеграция“, признати от Съда на ЕС в решение от 12 април 2016 г. по дело C-561/14, Genc1 , вж. също решение от 10 юли 2014 г. по дело C-138/13, Dogan2 , EU:C:2014:2066 — правило като това по член 9, параграф 7 от датския Закон за чужденците (Udlændingeloven) — което inter alia налага като общо условие, за да се допусне събиране на семейството на лице, гражданин на трета държава с разрешение за пребиваване в Дания, и съпруга/ата му, двойката да има по-голяма връзка с Дания, отколкото с Турция — да се счита за „обосновано от императивно съображение от общ интерес, подходящо […] да гарантира осъществяването на преследваната законна цел и [ненадхвърлящо] необходимото за нейното постигане“?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и с оглед на това се приеме, че изискването за връзка по принцип е подходящо да гарантира постигането на целта за интеграция, може ли, без да се засягат проверката относно ограничението и изискването за пропорционалност:
(i) да се прилага практика, при която, когато съпругът/ата с разрешение за пребиваване в държавата членка (референтното лице) е пристигнал/а за първи път в Дания на възраст от 12-13 или повече години, при преценката относно връзката на референтното лице с държавата членка значителна тежест се придава на следното: дали лицето е имало или период на дългосрочно законно пребиваване от около 12 години в държавата членка, или период на пребиваване и стабилна заетост в държавата членка, през който период му се е налагало в значителна степен да осъществява контакти и да общува с колеги и клиенти на езика на държавата членка и който период е продължил без значително прекъсване за поне четири-пет години, или период на пребиваване и стабилна заетост, през който период не му се е налагало в значителна степен да осъществява контакти и да общува с колеги и клиенти на езика на държавата членка и който период е продължил без значителни прекъсвания за поне седем-осем години,
(ii) да се прилага практика, при която обстоятелството, че референтното лице е запазило значителна връзка с държавата си по произход чрез чести или дълготрайни посещения в нея, има тежест като доказателство за неизпълнение на изискването за връзка, докато краткосрочните периоди на престой за ваканция или обучение нямат такава тежест при предоставянето на разрешение,
(iii) да се прилага практика, при която т.нар. положение „брак, развод и повторен брак“ има голяма тежест като доказателство за неизпълнение на изискването за връзка?
____________
1 Решение на Съда от 12 април 2016 г., ECLI:EU:C:2016:247.
2 Решение на Съда от 10 юли 2014 г., ECLI:EU:C:2014:2066.