Language of document : ECLI:EU:C:2013:175

Съединени дела C‑399/10 P и C‑401/10 P

Bouygues SA и Bouygues Télécom SA

срещу

Европейска комисия и др.

„Обжалване — Държавни помощи — Финансови мерки в полза на France Télécom — Проект за заем от акционер — Публични изявления на член на френското правителство — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с общия пазар и не се разпорежда възстановяването ѝ — Понятие за държавна помощ — Понятие за икономическо предимство — Понятие за ангажиране на държавни ресурси“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 19 март 2013 г.

1.        Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Решение на Комисията за започване на предвидената в член 108, параграф 2 ДФЕС официална процедура по разследване — Определяне на предмета на административното производство — Жалба във връзка с няколко мерки — Вземане на становище от Комисията по някои от тях — Отхвърляне на исканията във връзка с останалите мерки — Изключване

(член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС; член 4, параграф 4, член 6, параграф 1 и член 13, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

2.        Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимство от държавата чрез държавни ресурси — Предимства, водещи до намаляване на държавния бюджет или до риск от такова намаляване — Липса на съответствие или на еквивалентност между предоставеното предимство и намаляването на бюджета — Включване — Предимство под формата на няколко последователни, тясно свързани помежду си мерки — Преценка на мерките, взети заедно

(член 107, параграф 1 ДФЕС и член 108 ДФЕС)

1.        Според член 4, параграф 4, член 6, параграф 1 и член 13, параграф 1 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 88 ЕО решението за започване на официална процедура по разследване във връзка с държавна помощ и поканата до заинтересованите страни да представят становища се изискват както за да се определи предметът на административното производство, така и за да се гарантира възможно най-пълното информиране на Комисията.

Ето защо, ако след жалба във връзка с няколко взети от правителството на държава членка мерки, включително публични изявления на това правителство, Комисията започне официална процедура по разследване по отношение само на някои от тях, липсата на становище по въпроса дали изявленията, по отношение на които не е започната такава процедура, могат да се квалифицират като държавна помощ не може като такава да бъде приравнена на решение за отхвърляне на исканията на жалбоподателя. Така, след като не е приела допълнително решение, с което да разшири предмета на административното производство, като включи в него въпроса дали тези изявления сами по себе си представляват държавна помощ, с решението за започване на официална процедура по разследване Комисията не се е произнесла по това твърдение в жалбата.

(вж. точки 70—72, 77 и 78)

2.        Само предимствата, предоставени пряко или непряко чрез държавни ресурси или представляващи допълнителна тежест за държавата, следва да се считат за помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Така, за да се приеме, че е налице държавна помощ по смисъла на тази разпоредба, Комисията трябва да докаже съществуването на достатъчно пряка връзка между, от една страна, предимството, предоставено на получателя на помощта, и от друга, намаляването на държавния бюджет или дори възникването на достатъчно конкретен икономически риск за обременяването му с тежести. За сметка на това не е необходимо нито такова намаляване или дори риск да съответства или да е еквивалентно/еквивалентен на посоченото предимство, нито последното да е предоставено за сметка на такова намаляване или на такъв риск, нито то да е от същото естество като ангажирането на държавни ресурси, от които произтича.

Освен това, когато става въпрос за няколко мерки, тъй като има различни форми на държавна намеса и тъй като мерките, чрез които тя се извършва, трябва да се преценяват в зависимост от техните последици, не може да се изключи възможността няколко последователни мерки да се разгледат като една-единствена за целите на прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС. Такъв може да е по-конкретно случаят, когато последователните мерки на държавна намеса са така тясно свързани предвид хронологията на приемането им, целта им и положението на предприятието към момента на приемането им, че е невъзможно да бъдат отделени една от друга.

(вж. точки 99, 100, 103, 104, 109 и 110)