Съединени дела C‑581/10 и C‑629/10
Emeka Nelson и др.
срещу
Deutsche Lufthansa AG
И
TUI Travel plc и др.
срещу
Civil Aviation Authority
(Преюдициални запитвания, отправени от Amtsgericht Köln и High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Administrative Court)
„Въздушен транспорт — Регламент (ЕО) № 261/2004 — Членове 5—7 — Конвенция от Монреал — Членове 19 и 29 — Право на обезщетение при закъснение на полет — Съвместимост“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 23 октомври 2012 г.
1. Транспорт — Въздушен транспорт — Регламент № 261/2004 — Общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети — Право на обезщетение при отмяна на полет — Приложимост в случай на голямо закъснение — Принцип на равно третиране
(съображение 3 и членове 5—7 от Регламент № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Транспорт — Въздушен транспорт — Регламент № 261/2004 — Общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети — Право на обезщетение при закъснение — Условия
(членове 5—7 от Регламент № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Транспорт — Въздушен транспорт — Регламент № 261/2004 — Общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети — Право на обезщетение при закъснение — Несъвместимост с Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз — Липса
(членове 5—7 от Регламент № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета; членове 19, 22 и 29 от Конвенцията от Монреал от 1999 г.)
4. Транспорт — Въздушен транспорт — Регламент № 261/2004 — Общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети — Право на обезщетение при закъснение — Нарушение на принципа на правна сигурност — Липса — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса
(членове 5—7 от Регламент № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета)
5. Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Ограничаване от Съда — Правна сигурност — Право на преценка на Съда
(член 267 ДФЕС)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 30—38)
2. Членове 5—7 от Регламент № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети имат право на обезщетение по силата на този регламент, ако понасят поради такива полети загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, тоест когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. При все това подобно закъснение не дава право на обезщетение в полза на пътниците, ако въздушният превозвач е в състояние да докаже, че голямото закъснение се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, тоест обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач.
(вж. точка 40; точка 1 от диспозитива)
3. Нито от членове 19, 22 и 29 от Конвенцията от Монреал за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, нито от някоя друга разпоредба на тази конвенция следва, че нейните автори са искали да освободят въздушните превозвачи от всякаква друга форма на намеса, различна от предвидените в тези разпоредби, по-конкретно от тези, които биха предприели публичните органи, за да се осигури стандартизирано и незабавно поправяне на вредите, състоящи се в неудобства от закъсненията във въздушния транспорт на пътниците, без последните да трябва да понасят трудностите, свързани с предявяването по съдебен ред на искове за обезщетения.
Мярката за обезщетение по член 7 от Регламент № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети попада извън приложното поле на Конвенцията от Монреал. Всъщност свързаната с голямо закъснение на полет загуба на време, представляваща неудобство по смисъла на Регламент № 261/2004, не може да се квалифицира като „вреда, причинена от закъснение“, по смисъла на член 19 от Конвенцията от Монреал и поради тази причина тя не попада в приложното поле на член 29 от нея. Освен това загубата на време се понася по еднакъв начин от всички пътници на закъснели полети и следователно е възможно да се поправи посредством стандартизирана мярка, без да е необходимо да се извършва каквато и да било преценка на индивидуалното положение на всеки засегнат пътник. По този начин подобна мярка може да се приложи незабавно. Нещо повече, не съществува задължително причинно-следствена връзка между действителното закъснение, от една страна, и загубата на време, считана за релевантна за установяването на наличие на право на обезщетение на основание Регламент № 261/2004 или за изчисляването на размера на последното, от друга страна. Вследствие на това задължението, произтичащо от Регламент № 261/2004 и целящо да се обезщетят пътниците на полетите с голямо закъснение, е съвместимо с член 29 от Конвенцията от Монреал и е допълнително спрямо него, доколкото предшества задействането на предвидения в този член механизъм.
(вж. точки 46—49, 52, 53, 55—57)
4. Що се отнася до яснотата на задълженията, наложени на въздушните превозвачи с Регламент № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, принципът на правната сигурност изисква правните субекти да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях. С оглед обаче на принципа на равно третиране въздушните превозвачи не могат да претендират, че наложеното им с Регламент № 261/2004 задължение за обезщетяване на пътниците при закъснение на полет нарушава последния принцип. Всъщност пътниците на закъснели полети и въздушните превозвачи могат да знаят недвусмислено от кой момент съответно първите могат да искат изплащане на обезщетение, а вторите са длъжни да платят това обезщетение, като въвеждането на ясно ограничение във времето позволява също да се избегне преценяване от националните съдилища по различен начин на понятието за голямо закъснение, което евентуално би довело до правна несигурност.
Освен това задължението за поправяне на вредите, причинени на пътниците на закъснял полет, не нарушава принципа на пропорционалност. Със значимостта, която придобива целта за защита на потребителите, в това число и на пътниците, ползващи въздушен транспорт, може да се обосноват негативни, дори тежки, икономически последици за някои икономически оператори. Нещо повече, като се има предвид необратимият, обективен и лесно определяем характер на понесената загуба на време, мярката, изразяваща се в незабавно предоставяне на всички засегнати от това неудобство пътници на парично обезщетение с фиксиран размер, се оказва особено подходяща. Освен това задължението за обезщетяване се отнася единствено за големите закъснения и размерът на обезщетението може да се намали с 50 %, когато закъснението е по-малко от четири часа. Накрая, то не се дължи, ако въздушният превозвач може да докаже, че отмяната или закъснението са причинени от извънредни обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на този превозвач. Освен това той може да поиска обезщетение от всяко лице, което е причинило закъснението, в това число от трети лица.
(вж. точки 66—68, 75, 77—81)
5. Съдът може да ограничи единствено по изключение, въз основа на присъщия на правния ред на Съюза общ принцип на правна сигурност, възможността всяко заинтересовано лице да се позове на тълкувана от него разпоредба, за да оспори добросъвестно установени правоотношения. При спазване на тези условия все пак Съдът е този, който трябва да определи един-единствен момент, считано от който даденото от него тълкуване на разпоредба на правото на Съюза поражда последици. В това отношение ограничение във времето на действието на подобно тълкуване се допуска само в решението по искането за тълкуване. Този принцип гарантира равно третиране на държавите членки и другите правни субекти с оглед на това право и по този начин изпълнява и произтичащите от принципа на правната сигурност изисквания. Когато даденото от Съда тълкуване съответства на тълкуване, дадено в предходно решение, в което не се налага ограничаване на действието във времето, не следва да се уважава искане за ограничаване във времето в рамките на последващото решение.
(вж. точки 89—91, 93 и 94)