Дело C‑31/13 P

Унгария

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Защитени географски указания — Регламент (ЕО) № 1234/2007 — Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания на вина — База данни „E-Bacchus“ — Tokaj“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 13 февруари 2014 г.

1.        Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Акт, който произвежда задължително правно действие — Преценка въз основа на обективни критерии — Вписване на защитено наименование за произход в електронния регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания на вина (база данни „E-Bacchus“) — Наименование за произход, което спада към вече защитените по силата на Регламент № 1234/2007 наименования — Преходна система — Изключване

(член 263 ДФЕС; Регламент № 1234/2007 на Съвета и съображение 36 от Регламент № 479/2008 на Съвета)

2.        Селско стопанство — Обща организация на пазарите — Вино — Описание и представяне на вината — Защитени наименования за произход и защитени географски указания — Режим на защита — Правомощие на Комисията за вземане на решение — Равно третиране — Нарушаване — Липса

(членове 118д—118и от Регламент № 1234/2007 на Съвета и съображение 5 от Регламент № 479/2008 на Съвета)

3.        Обжалване — Основания — Основание, насочено срещу част от мотивите, изложена за изчерпателност — Негодно основание — Отхвърляне

(член 256, параграф 1 ДФЕС)

1.        За подлежащи на обжалване актове по смисъла на член 263 ДФЕС се считат всички приети от институциите на Съюза разпоредби, без оглед на тяхната форма, които имат за цел да породят задължителни правни последици. Тези задължителни правни последици на акта трябва да бъдат преценявани въз основа на обективни критерии, като например неговото съдържание, и при необходимост, предвид контекста на приемането му и правомощията на приелата го институция.

Що се отнася до вписването в базата данни „E-Bacchus“ на наименования на вина, признати от държавите членки като наименование за произход или географско указание, такова не се изисква, за да могат посочените наименования на вина да се ползват от закрила на равнището на Съюза, тъй като те са защитени автоматично по силата на Регламент № 1234/2007 за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“), като тази закрила не зависи от вписването им в посочената база данни.

След като няма за цел да породи задължителни правни последици, спорното вписване не е подлежащ на обжалване акт.

(вж. точки 54, 55, 64 и 65)

2.        Приложимият към лозаро-винарския сектор режим на Съюза е променен основно с Регламент № 479/2008 относно общата организация на пазара на вино за постигане на цели, свързани по-специално с качеството на вината. За целта новият режим на закрила предвижда, че всяко заявление за предоставяне на правна закрила се разглежда задълбочено на два етапа, а именно на национално равнище в съответствие с членове 118д—118и от Регламент № 1234/2007 за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“), като в това отношение не се признава никаква автоматична закрила и съгласно член 118и от Регламент № 1234/2007 Комисията разполага с истински решаващи правомощия, които ѝ позволяват било да предостави, било да откаже закрила на наименованието за произход или географското указание според това дали са изпълнени или не установените в посочения регламент условия.

След като правният контекст и правомощията на Комисията във връзка с вписванията в базата данни „E-Bacchus“ при двете установени от законодателя на Съюза системи за закрила на наименованията на вина не са съпоставими, не е налице нарушение на принципа на равенство.

(вж. точки 74 и 75)

3.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 82)