РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
11 юли 2012 година
Дело F‑85/10
AI
срещу
Съд на Европейския съюз
„Публична служба — Срочно наети служители — Вътрешен конкурс — Изключване от участие в конкурса вследствие на резултата, получен на първия писмен изпит — Преразглеждане — Равно третиране — Преквалификация на договора с определен срок в договор за неопределено време — Неподновяване на договор с определен срок на срочно нает служител — Жалба за отмяна — Иск за обезщетение“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106 а от него, с която AI иска, като главно искане, от една страна, да се отмени решението, с което конкурсната комисия във вътрешен конкурс въз основа на изпит № CJ 12/09, организиран от Съда, не ѝ е дала минимума от 20 точки, който се изисква за първия задължителен писмен изпит, и от друга страна, да се отмени решението на Съда да не бъде подновен нейният договор като срочно нает служител, както и искане той да бъде осъден да ѝ плати обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпяла
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда AI да заплати съдебните разноски, направени от Съда, и да понесе своите собствени съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Състав — Достатъчна неизменност за гарантиране на съгласувано оценяване на кандидатите
(член 3 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Конкурс — Принцип на безпристрастност на конкурсната комисия — Познанство между член на конкурсната комисия и кандидат — Риск от конфликт на интереси при наличие на професионални отношения между член на конкурсната комисия и кандидата — Липса
(член 11а от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Отхвърляне на кандидатура — Задължение за мотивиране — Обхват — Зачитане на тайната на разискванията
(член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Конкурс — Оценка на способностите на кандидатите — Право на преценка на конкурсната комисия — Съдебен контрол — Граници
(приложение III към Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Срочно наети служители по член 2, буква б) от Условията за работа на другите служители — Подновяване след първото продължаване на договора за определен срок — Преквалификация на трудовия договор с определен срок в трудов договор за неопределено време — Изключване
(член 2, буква б) и член 8, втора алинея от Условията за работа на другите служители)
6. Длъжностни лица — Условия за работа на другите служители — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори — Общ максимален срок на последователните срочни трудови договори или правоотношения — Санкция за злоупотреба при използването на такива договори — Липса на засягане на целите и минималните изисквания на Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)
(член 288, втора алинея ДФЕС; член 2, буква б) и член 8, втора алинея от Условията за работа на другите служители; клауза 5, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)
7. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Наемане на работа — Подновяване на договор, сключен за определен срок — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници — Явна грешка в преценката — Понятие
(член 8 и член 47, параграф 1, буква б) от Условията за работа на другите служители)
8. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Наемане на работа — Подновяване на договор, сключен за определен срок — Право на преценка на администрацията — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Отчитане на интересите на съответния служител
(член 47 от Условията за работа на другите служители)
9. Социална политика — Работници от мъжки и от женски пол — Достъп до заетост и условия на труд — Равно третиране — Директива 2006/54 — Защита срещу мерки на преследване — Приложно поле
(членове 1 и 24 от Директива 2006/54 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Присъствието на заместващ член не трябва да се взема предвид при преценката на неизменността на състава на конкурсна комисия, ако титулярната комисия е заседавала в пълен състав за всеки изпит. Неизменността на състава на конкурсната комисия е осигурена, когато проверката на писмените изпити и провеждането на устните изпити, както и разискванията, отнасящи се до тези изпити, са извършени от всички титулярни членове на конкурсната комисия.
(вж. точка 59)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 7 февруари 2002 г., Felix/Комисия, T‑193/00, точка 37
2. Само по себе си познанство между член на конкурсната комисия и кандидат не е достатъчно, за да докаже, че посоченият член на комисията има „личен интерес, и по-специално семеен или финансов интерес“ по смисъла на член 11 а от Правилника, който интерес може като такъв да постави под въпрос неговата безпристрастност. В действителност обстоятелството, че член на конкурсната комисия познава лично един от кандидатите, не предполага непременно че посоченият член ще има благоприятно отношение спрямо представянето на посочения кандидат.
В това отношение участието на член на конкурсна комисия в оценката на кандидат, който работи или е работил в същия отдел или в същата дирекция като него, само по себе си не означава, че независимостта — и оттам безпристрастността — на този член би могла да бъде застрашена.
(вж. точки 80 и 81)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 март 2008 г., Giannini/Комисия, T‑100/04, точка 223
Съд на публичната служба — 30 април 2008 г., Dragoman/Комисия, F‑16/07, точка 41
3. Задължението за мотивиране на решение с неблагоприятни последици цели, от една страна, да предостави на заинтересованото лице информацията, която му е необходима, за да установи дали решението е основателно, а от друга страна, да направи възможен съдебния контрол върху това решение. Що се отнася обаче до решенията на конкурсна комисия, това задължение трябва да бъде съчетано със зачитане на тайната на разискванията на конкурсната комисия съгласно член 6 от приложение III към Правилника. Поради това зачитането на тази тайна не допуска нито оповестяването на индивидуалните позиции на членовете на конкурсните комисии, нито на информация, свързана с лични или сравнителни преценки относно кандидатите. При тези условия изискването за мотивиране на решенията на конкурсната комисия трябва да отчете естеството на съответните разисквания, които по принцип включват поне два различни етапа, а именно, на първо място, разглеждането на кандидатурите, за да се направи подбор на допуснатите до участие в конкурса кандидати, и на второ място, проверката на способностите на кандидатите за длъжността, която трябва да бъде заета, за да се състави списък с издържалите конкурса. Вторият етап от разискванията на конкурсната комисия е преди всичко със сравнителен характер и поради това попада в обхвата на присъщата на тези разисквания тайна. Критериите за проверка, които са приети от конкурсната комисия преди провеждане на изпитите, са неразделна част от сравнителната преценка на съответните качества на кандидатите, извършвана от конкурсната комисия. Следователно тези критерии попадат в обхвата на тайната на разискванията на същото основание както преценката на конкурсната комисия. Извършваната от конкурсната комисия преценка със сравнителен характер е отразена посредством оценките, които тази комисия дава на кандидатите. Те са израз на ценностната оценка, извършена за всеки от тях. Като се има предвид тайната на разискванията на конкурсната комисия, съобщаването на оценките, получени на различните изпити, представлява достатъчно мотивиране на решенията на конкурсната комисия. Подобно мотивиране не уврежда правата на кандидатите.
Впрочем с оглед на широкото право на преценка, с което конкурсната комисия разполага при оценяването на резултатите от изпитите, при мотивирането на решението си да не допусне определен кандидат до даден изпит тя не е задължена да уточни отговорите на кандидатите, които са били преценени за недостатъчни, или да разясни защо тези отговори са били преценени за недостатъчни. Такава степен на мотивиране не е необходима на съда на Съюза, за да може да упражни своя съдебен контрол и вследствие на това да позволи на кандидата на прецени целесъобразността на подаването на жалба по административен или съответно по съдебен ред.
(вж. точки 91—93 и 115)
Позоваване на:
Cъд — 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, точка 29
Първоинстанционен съд — 14 юли 1995 г., Pimley-Smith/Комисия, T‑291/94, точки 63 и 64; 27 март 2003 г., Martínez Páramo и др./Комисия, T‑33/00, точка 48; 19 февруари 2004 г., Konstantopoulou/Съд, T‑19/03, точки 33 и 34
Съд на публичната служба — Dragoman/Комисия, посочено по-горе, точка 63 и цитираната съдебна практика
4. Преценките, които прави конкурсната комисия, когато оценява познанията и уменията на кандидатите, са израз на ценностна оценка по отношение на представянето на всеки кандидат на изпита и спадат към широкото право на преценка на конкурсната комисия. Те подлежат на контрол от съда само в случаите на очевидно нарушение на правилата, които ръководят работата на конкурсната комисия. Всъщност Съдът на публичната служба не следва да замества преценката на конкурсната комисия със собствената си преценка.
(вж. точка 109)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — Giannini/Комисия, посочено по-горе, точка 275
5. Дори второто и третото продължение на договор на срочно нает служител по смисъла на член 2, буква б) от Условията за работа на другите служители да са настъпили в нарушение на член 8, параграф 2 от същите, такова нарушение не води до преквалификация на трудовия договор с определен срок в трудов договор за неопределено време. Всъщност от текста на член 8, параграф 2 от Условията за работа на другите служители е ясно, че договорът за назначаване като срочно нает служител по смисъла на член 2, буква б) от тези условия може да бъде само срочен и че не е предвидена преквалификация на този договор с определен срок в трудов договор за неопределено време.
(вж. точка 130)
6. Що се отнася до Рамковото споразумение за срочната работа, което фигурира в приложение към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), и по-конкретно клауза 5, точка 1 от посоченото споразумение, законодателят на Съюза, като е упражнил своето законодателно правомощие да приеме Условията за работа на другите служители, и органът, оправомощен да сключва договори за наемане на работа, при осъществяване на широкото правомощие на преценка, с което разполага в рамките, определени от разпоредбите на Условията за работа на другите служители, са длъжни при приемането или въвеждането на правила, уреждащи отношенията между Съюза и неговите служители, да предотвратяват злоупотребата с право, която може да последва от използването на последователни срочни договори.
Макар законодателят да е задължен при използването на последователни срочни договори да предотвратява по ефикасен начин злоупотребите от страна на органа, оправомощен да сключва договори, то въпреки това той разполага по силата на член 288, втора алинея ЕО с пълна свобода да избира най-подходящите в това отношение форми и средства. Така зачитането именно на това задължение не налага да се предвижда преквалификацията на срочните трудови договори в безсрочни договори, поне когато съответната правна уредба съдържа мерки, чиято цел е да се предотвратяват по ефикасен начин злоупотребите при използването на последователни срочни договори, както и мерки, позволяващи надлежно да се санкционира подобна злоупотреба, като при това се заличат понесените от заинтересованото лице увреждащи последици.
При положение че предвижда една от мерките, изброени в клауза 5 от Рамковото споразумение и че липсата на други мерки не възпрепятства санкционирането на евентуална злоупотреба, член 8, параграф 2 от Условията за работа на другите служители не засяга целите и минималните изисквания на рамковото споразумение.
(вж. точки 136—140)
Позоваване на:
Общ съд — 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, точки 58, 61 и 66
7. Администрацията разполага с широко право на преценка в областта на подновяването на договори, както и при организацията на нейните служби с оглед на възложените им задачи и с оглед на тази организация при назначаването на персонала, с който разполагат, при условие обаче това назначаване да се извършва в интерес на службата и при съблюдаване на еквивалентността на длъжностите. Също така контролът на съда трябва да се ограничи до въпроса дали с оглед на способите и средствата, чрез които администрацията може да осъществи преценката си, тя е действала в граници, които не подлежат на оспорване, и дали не си е послужила с правото си на преценка по явно погрешен начин.
Дадена грешка обаче може да се квалифицира като явна само когато може да се схване лесно и да се открие по очевиден начин, в светлината на критериите, на които законодателят е подчинил упражняването от администрацията на нейното право на преценка. Следователно, за да се докаже, че администрацията е допуснала явна грешка при преценката на фактите, която може да обоснове отмяната на решение, взето въз основа на тази преценка, доказателствата, които жалбоподателят трябва да представи, трябва да бъдат достатъчни, за да лишат от правдоподобност възприетата от администрацията преценка.
(вж. точки 152 и 153)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 декември 1996 г., AIUFFASS и AKT/Комисия, T‑380/94, точка 59; 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия, T‑289/03, точка 221
Съд на публичната служба — 24 март 2011 г., Canga Fano/Съвет, F‑104/09, точка 35, обжалвано, висящо пред Общия съд на Европейския съюз, T‑281/11 P; 13 юни 2012 г., Davids/Комисия, F‑105/11, точка 38 и цитираната съдебна практика
8. Задължението за полагане на грижа, което администрацията има към своите служители, както и принципът на добра администрация налагат по-конкретно, когато се произнася във връзка с положението на длъжностно лице или служител, компетентният орган да вземе предвид всички обстоятелства, които могат да бъдат определящи за решението му, и при това той трябва да отчита не само интереса на службата, но също и този на съответното длъжностно лице или служител.
В това отношение администрацията не би могла да бъде задължена да предложи преместване на срочно нает служител на друга длъжност в случай на проявена професионална некомпетентност. На още по-голямо основание администрацията не би могла да бъде задължена да поднови договора на срочно нает служител в случай на проявена професионална некомпетентност.
Действително, макар задължението за полагане на грижа да предполага задължение за компетентния орган, когато преценява интереса на службата, да вземе предвид всички данни, които могат да определят неговото решение, и по-конкретно интереса на въпросния служител, отчитането на личния интерес на последния не може да стигне до забрана за посочения орган за неподновяване на сключен за определен срок договор, въпреки наличието на възражения от страна на служителя, след като това се налага от интереса на службата.
(вж. точки 166—168)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 6 февруари 2003 г., Pyres/Комисия, T‑7/01, точки 51 и 87
Съд на публичната служба — 27 ноември 2008 г., Klug/EMEA, F‑35/07, точки 67 и 79 и цитираната съдебна практика; 7 юли 2010 г., Tomas/Парламент, F‑116/07, F‑13/08 и F‑31/08, точка 166; 4 февруари 2011 г., Verheyden/Комисия, F‑54/10, точка 37
9. Член 24 от Директива 2006/54 за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува с оглед на целта на Директивата, която според член 1 от нея е да се осигури прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите. При това положение той цели защита срещу мерките на преследване, предприети от работодателя в резултат на жалба в рамките на предприятието или в рамките на всякакво производство, целящо привеждане в изпълнение спазването на принципа за равно третиране на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите.
(вж. точка 184)