Language of document :

Жалба, подадена на 27 януари 2015 г. от Photo USA Electronic Graphic, Inc. срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 18 ноември 2014 г. по дело T-394/13, Photo USA Electronic Graphic, Inc./Съвет на Европейския съюз

(Дело C-31/15 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Photo USA Electronic Graphic, Inc. (представител: K. Adamantopoulos, avocat)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Ancàp SpA, Cerame-Unie AISBL, Confindustria Ceramica, Verband der Keramischen Industrie eV

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 18 ноември 2014 г. по дело T-394/13 Photo USA Electronic Graphic, Inc./Съвет, с което Общият съд е отхвърлил искането за отмяна на 412/2013 на Съвета от 13 май 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня с произход от Китайската народна република1 ;

да извърши анализ и да отмени Регламент (EС) № 412/2013; and

да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати разноските на жалбоподателя по това обжалване, както и тези в производството пред Общия съд по дело T-394/13.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага, че установеното от Общия съд по отношение на първото, третото и четвъртото правно основание е опорочено множество правни грешки и изопачаване на представените доказателства. Поради това жалбоподателят счита, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено. В допълнение жалбоподателят твърди, че фактите, на които почиват първото, второто и третото правно основание, са установени в достатъчна степен, така че да дадат възможност на Съда да се произнесе по отношение на тях по същество.

Що се отнася до първото правно основание, жалбоподателят изтъква две правни основания за обжалване. Първо, като е възложил най-общо тежестта на доказване на жалбоподателя относно твърдението, че институциите са допуснали грешка в преценката по отношение на всеки от факторите, които те са счели за относими, Общият съд е допуснал правна грешка. Както се установява от досегашната практика на Общия съд, достатъчно е за жалбоподателя да докаже било, че (1) институциите са допуснали грешка в преценката си на факторите, които са приели за релевантни или че (2) приложението на други, в по-голяма степен релевантни фактори е налагало тяхното изключване. В този контекст изводът, че институциите са допуснали грешка в преценката си по отношение на два от общо три фактора, които институциите са счели за релевантни, е достатъчно, за да освободи жалбоподателя от тежестта на доказване. По-нататък, достигайки до заключението си, че обжалваното съдебно решение е изопачило доказателствата и фактите пред Общия съд.По отношение на третото и четвъртото оплакване жалбоподателят изтъква четири основания за обжалване. Първо, Общият съд е тълкувал погрешно разпоредбите на член 3, параграф 2 и член 3, параграф 7 oт Регламент (EО) № 1225/2009 oт 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност („основен регламент“), като е приел, че институциите са длъжни да анализират въздействието на антиконкурентните практики върху положението на промишлеността в Съюза едва след като такива антиконкурентни практики бъдат установени в окончателно решение на компетентен орган по конкуренцията. Второ, след като е отхвърлил искането на жалбоподателя за разкриване на идентичността на включените в извадката производители от Съюза, Общият съд е изопачил наличните доказателства и е допуснал правна грешка, като е заключил, че би могъл да разгледа съблюдаването от институциите с членове 3, параграф 2 и 3, параграф 4 от основния регламент без да знае кои са включените в извадката производители от Съюза. Трето, с възлагането на жалбоподателя на задължение да представи доказателства, в подкрепа на въздействието на антиконкурентните практики върху включените в извадката производители от Съюза в положение, в което идентичността на подбраните производители

е запазена в тайна, обжалваното съдебно решение представлява погрешно тълкуване на разпоредбите на членове 3, параграф 2 и 3, параграф 7 от основния регламент и възлага неразумна тежест на доказване върху жалбоподателя. Четвърто, обжалваното съдебно решение също така представлява погрешно тълкуване на разпоредбите на членове 3, параграф 2 и 3, параграф 7 от основния регламент, поради заключението, че съответните задължения могат да бъдат свалени само чрез позоваване на неясни твърдения вместо на извършен действителен анализ.