Дело T‑123/09

Ryanair Ltd

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Заем, предоставен на авиокомпания, който може да бъде отнесен към собствения ѝ капитал — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с общия пазар — Продажба на активи на авиокомпания — Решение, с което в края на фазата на предварителното разглеждане се установява, че не е налице помощ — Жалба за отмяна — Процесуална легитимация — Заинтересована страна — Допустимост — Сериозни затруднения — Компетентност — Задължение за мотивиране“

Решение на Общия съд (пети състав) от 28 март 2012 г. ….?II ‑ 0000

Резюме на решението

1.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията за установяване на съвместимостта на държавна помощ с общия пазар без започване на официална процедура по разследване — Жалба на заинтересованите страни по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО — Допустимост

(член 88, параграф 2 ЕО и член 230, четвърта алинея ЕО; член 1, буква з), член 4, параграф 3 и член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

2.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията за установяване на съвместимостта на държавна помощ с общия пазар без започване на официална процедура по разследване — Жалба на заинтересованите страни по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО — Определяне на предмета на жалбата — Жалба, целяща запазване на процесуалните права на заинтересованите страни — Годни правни основания

(член 88, параграф 2 ЕО и член 230, четвърта алинея ЕО; член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

3.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Жалба на заинтересованите страни по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО — Право да се изтъкнат всички правни основания за незаконосъобразност, изброени в член 230, втора алинея ЕО — Правни основания, с които се цели произнасяне със съдебно решение по наличието на държавна помощ или по съвместимостта ѝ с общия пазар — Недопустимост

(член 88, параграф 2 ЕО и член 230, втора алинея ЕО)

4.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Правен характер — Тълкуване въз основа на обективни фактори — Съдебен контрол — Обхват

(член 87, параграф 1 ЕО и член 88, параграфи 2 и 3 ЕО; член 4, параграф 4 и член 13, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

5.      Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Фаза на предварително разглеждане и състезателна фаза — Съвместимост на помощ с общия пазар — Затруднения при преценката — Задължение на Комисията да открие състезателно производство — Сериозни затруднения — Понятие — Обективен характер

(член 87, параграф 1 ЕО и член 88, параграфи 2 и 3 ЕО)

6.      Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Компетентност — Приемане от Комисията на решение, с което се установява липсата на държавна помощ и същевременно се отбелязват поетите от държавата членка задължения

(член 88, параграф 2 ЕО; член 4, параграф 2 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

7.      Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията — Преценка на законосъобразността в зависимост от наличната информация към момента на приемане на решението

8.      Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Определяне на длъжника в случай на прехвърляне на активи — Критерий за „икономическа приемственост“ между предприятията — Задължение за отчитане на всички обстоятелства, които могат да бъдат от значение — Липса

(член 88, параграф 2 ЕО)

9.      Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията, с което се установява липса на държавна помощ — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 87, параграф 1 ЕО, член 88, параграфи 2 и 3 ЕО и член 253 ЕО)

10.    Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията за закриване на процедура в областта на помощи — Конкурентно предприятие на предприятието, получател на помощта — Право на жалба — Условия

(член 88, параграф 2 ЕО и член 230, четвърта алинея ЕО)

1.      В областта на контрола върху държавните помощи законосъобразността на решение да не се повдигат възражения, основаващо се на член 4, параграф 3 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 88 ЕО, зависи от това дали има съмнения относно съвместимостта на помощта с общия пазар. След като подобни съмнения трябва да доведат до започване на официална процедура по разследване, в която могат да участват заинтересованите страни, посочени в член 1, буква з) от Регламент № 659/1999, трябва да се приеме, че всяка заинтересована страна по смисъла на последната разпоредба е пряко и лично засегната от такова решение. Всъщност ползващите се от процесуалните гаранции, предвидени в член 88, параграф 2 ЕО и в член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999, могат да осигурят зачитането им само ако имат възможност да оспорят решението да не се повдигат възражения пред съда на Съюза.

Следователно особеното качество на заинтересована страна по смисъла на член 1, буква з) от Регламент № 659/1999 във връзка с конкретния предмет на обжалване е достатъчно съгласно член 230, четвърта алинея ЕО, за да индивидуализира жалбоподателя, който оспорва дадено решение да не се повдигат възражения. Всъщност съгласно тази разпоредба заинтересована страна означава по-специално всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси могат да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, тоест по-конкретно предприятията, конкуренти на получателя на тази помощ. С други думи, става въпрос за неопределен кръг адресати.

(вж. точки 63—65)

2.      В областта на контрола върху държавните помощи, когато жалбоподател иска отмяна на решението да не се повдигат възражения, той възразява главно срещу това, че решението за помощта е прието, без Комисията да започва официална процедура по разследване, с което нарушава неговите процесуални права. За да бъде уважена жалбата му за отмяна, жалбоподателят може да сочи всякакви правни основания, които да са в състояние да докажат, че преценката на фазата на предварителното разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, на информацията и обстоятелствата, с които е запозната Комисията, е трябвало да породи съмнения относно нейната съвместимост с общия пазар. Използването на такива доводи не може обаче да има за последица преобразуването на предмета на жалбата, нито промяна в условията за допустимостта ѝ. Обратно, трябва да се докаже именно наличието на съмнения относно тази съвместимост, за да се установи, че Комисията е била задължена да започне официалната процедура по разследване, посочена в член 88, параграф 2 ЕО и в член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 88 ЕО.

(вж. точка 66)

3.      Когато цели да запази процесуалните права, които черпи от член 88, параграф 2 ЕО, жалбоподателят може да се позове на което и да е от основанията, изброени в член 230, втора алинея ЕО, доколкото те имат за цел отмяна на обжалваното решение и в крайна сметка започване от Комисията на производството по член 88, параграф 2 ЕО. В замяна на това на този етап на процедурата на разглеждане на помощта от Комисията Общият съд не следва се произнася по наличието на помощ или по нейната съвместимост с общия пазар.

(вж. точка 74)

4.      Понятието за държавна помощ, както е определено в Договора, има правен характер и трябва да се тълкува въз основа на обективни фактори. По тази причина съдът на Съюза по принцип трябва да упражнява цялостен контрол по въпроса дали дадена мярка влиза в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО, като отчита както конкретните обстоятелства по отнесения до него спор, така и техническия характер или сложността на направените от Комисията преценки. Това важи с още по-голяма сила, тъй като когато Комисията не може да се убеди в резултат от първоначално разглеждане в рамките на процедурата по член 88, параграф 3 ЕО, че въпросната държавна мярка или не съставлява „помощ“ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, или, ако бъде квалифицирана като помощ, че е съвместима с Договора, или когато тази процедура не ѝ е дала възможност да преодолее всички трудности, свързани с преценката на съвместимостта на разглежданата мярка, тази институция е задължена да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, „без да разполага в това отношение с право на преценка“. Това задължение впрочем е изрично потвърдено от разпоредбите на член 4, параграф 4 във връзка с член 13, параграф 1 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 88 ЕО.

(вж. точки 75 и 76)

5.      Що се отнася до въпроса дали Комисията е длъжна да започне официалната процедура по разследване за дадена държавна помощ, понятието за сериозни затруднения има обективен характер. За да се установи дали съществуват подобни затруднения, трябва да се изследват по обективен начин както обстоятелствата при приемане на обжалвания акт, така и съдържанието му, като се съпоставят мотивите на решението с данните, с които Комисията е разполагала към момента на произнасяне по съвместимостта на спорните помощи с общия пазар. Жалбоподателят носи тежестта на доказване на наличието на сериозни затруднения и може да се освободи от нея, като представи редица непротиворечиви индиции, свързани, от една страна, с обстоятелствата и продължителността на фазата на предварителното разглеждане, и от друга страна, със съдържанието на обжалваното решение.

Макар да не разполага с никаква дискреционна власт относно решението за откриване на официалната процедура по разследване, след като констатира наличието на такива затруднения, Комисията все пак разполага с известна свобода на преценка при разглеждането и проучването на обстоятелствата по конкретния случай, за да определи дали са налице сериозни затруднения. В съответствие с целта на член 88, параграф 3 ЕО и със задължението ѝ за добра администрация Комисията по-специално може да започне диалог с изпратилата уведомлението държава или с трети лица, за да преодолее в хода на фазата на предварителното разглеждане затрудненията, които евентуално е срещнала. Тази възможност обаче предполага, че Комисията може да променя становището си в зависимост от резултатите на започналия диалог, без тази промяна да се тълкува a priori като установяваща наличието на сериозни затруднения. Освен това извършеният от Комисията недостатъчен или непълен преглед в хода на фазата на предварителното разглеждане представлява индиция за наличието на сериозни затруднения.

(вж. точки 77—79)

6.      В областта на контрола върху държавните помощи на основание член 4, параграф 2 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 88 ЕО Комисията е компетентна да приеме решение, в което, констатирайки липсата на държавна помощ, тя отбелязва поетите от държавата членка задължения.

(вж. точка 96)

7.      Съдът на Съюза трябва да преценява законосъобразността на решение в областта на държавните помощи с оглед на информацията, с която Комисията е могла да разполага към момента, в който го е приела. Освен това Комисията няма задължение служебно и по своя преценка да разглежда какви обстоятелства са могли да ѝ бъдат представени в рамките на административното производство.

(вж. точки 103 и 104)

8.      В областта на контрола върху държавните помощи задължението за възстановяване на изплатената на дадено дружество в затруднено положение помощ може да се разпростре върху ново дружество, на което разглежданото дружество е прехвърлило част от активите си, когато това прехвърляне позволява да се констатира икономическа приемственост между двете дружества. За да се направи извод за наличието на икономическа приемственост, могат да се вземат предвид следните елементи: предметът на прехвърлянето (активи и пасиви, запазване на работната сила, групи активи), цената на прехвърлянето, идентичността на акционерите или на собствениците на предприятието приобретател и на предприятието прехвърлител, моментът на извършване на прехвърлянето (след началото на проучването, откриването на процедурата или окончателното решение) или пък икономическата логика на сделката, без Комисията да е длъжна да взема предвид всички посочени фактори.

(вж. точки 155 и 156)

9.      Що се отнася до решение на Комисията, в което се прави извод за отсъствие на държавна помощ, оспорвана от жалбоподател, Комисията е длъжна да представи на жалбоподателя по задоволителен начин причините, поради които фактическите и правните обстоятелства, изложени в жалбата, не са били достатъчни за доказване на наличието на държавна помощ. Комисията обаче не е длъжна да взема отношение по обстоятелства, които са явно неотносими, лишени от значение или очевидно от второстепенен характер. Всъщност това решение, което е прието в кратки срокове в края на фазата на предварителното разглеждане на помощите, установена в член 88, параграф 3 ЕО, чиято единствена цел е да позволи на Комисията да си създаде първоначално впечатление за частичната или пълна съвместимост на съответната помощ, без да е започнала официалната процедура по разследване, предвидена в параграф 2 от посочения член, трябва да съдържа единствено причините, поради които Комисията приема, че не са налице сериозни затруднения във връзка с преценката на съвместимостта на съответната помощ с общия пазар.

Следователно задължението за мотивиране не налага Комисията да изложи в решението си други обстоятелства освен фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението. Подобни мотиви са достатъчни, за да позволят на жалбоподателя да се запознае с основанията на обжалваното решение, а на Общия съд — да упражни контрол за неговата законосъобразност на основание член 253 ЕО.

(вж. точки 180—182 и 185)

10.    В областта на контрола върху държавните помощи решение за приключване на производство на основание член 88, параграф 2 ЕО засяга лично предприятията, които са били в основата на жалбата, довела до това производство, и чиито становища, определили развитието на производството, са били изслушани, ако обаче положението на тези предприятия на пазара е значително засегнато от помощта, предмет на посоченото решение. От това обаче не следва, че дадено предприятие не може да докаже по друг начин — като се позове на други специфични обстоятелства, които го индивидуализират по същия начин както адресата на решението, — че е лично засегнато.

(вж. точка 194)