Съединени дела C‑335/11 и C‑337/11

HK Danmark, от името на Jette Ring,

срещу

Dansk almennyttigt Boligselskab (C‑335/11)

и

HK Danmark, от името на Lone Skouboe Werge,

срещу

Dansk Arbejdsgiverforening, от името на Pro Display A/S (C‑337/11)

(Преюдициални запитвания, отправени от Sø- og Handelsretten)

„Социална политика — Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания — Директива 2000/78/ЕО — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Членове 1, 2 и 5 — Различно третиране, основано на увреждане — Уволнение — Наличие на увреждане — Отсъствия на работника поради увреждането му — Задължение за приспособяване на работната среда — Работа на непълно работно време — Продължителност на срока на предизвестието“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 11 април 2013 г.

1.        Международни споразумения — Споразумения на Съюза — Предимство спрямо актовете от вторичното право на Съюза — Изискване актовете от вторичното право да се тълкуват с оглед на международните споразумения — Тълкуване на Директива 2000/78 с оглед на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания

(член 216, параграф 2 ДФЕС)

2.        Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминацията, основана на увреждане — Понятието „увреждане“ — Заболяване, за което медицински е установено, че е излечимо или неизлечимо — Лице, което за продължителен период не може да изпълнява работата си или може да я изпълнява само в ограничена степен — Включване

(член 5 и съображения 16 и 20 от Директива 2000/78 на Съвета)

3.        Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Осигуряване на подходяща работна среда за лицата с увреждания — Понятие — Намаляване на работното време — Включване

(член 5 и съображение 20 от Директива 2000/78 на Съвета)

4.        Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминацията, основана на увреждане — Национална разпоредба, съгласно която работодателят има право с предизвестие със съкратен срок да прекрати трудовия договор на работник с увреждане, който е отсъствал по болест, като същевременно е получавал трудовото си възнаграждение, общо 120 дни в рамките на период от 12 последователни месеца — Отсъствие на работника с увреждане, поради това че работодателят не е взел подходящи за него мерки — Недопустимост на тази уредба

(член 5 от Директива 2000/78 на Съвета)

5.        Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминацията, основана на увреждане — Национална разпоредба, съгласно която работодателят има право с предизвестие със съкратен срок да прекрати трудовия договор на работник с увреждане, който е отсъствал по болест, като същевременно е получавал трудовото си възнаграждение, общо 120 дни в рамките на период от 12 последователни месеца — Непряка дискриминация — Обосноваване — Условия

(Директива 2000/78 на Съвета)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 28—32)

2.        Понятието „увреждане“ в Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че включва състояние, причинено от заболяване, за което медицински е установено, че е излечимо или неизлечимо, щом като това заболяване създава трайни ограничения, произтичащи от физически, умствени или психични недъзи, които при взаимодействие с различни пречки могат да затруднят пълноценното и ефективно участие на съответното лице в професионалния живот наравно с останалите работници. В това отношение следва да се приеме, че понятието „увреждане“ трябва да се разбира в смисъл, че лицето е затруднено да полага труд, а не че това е невъзможно за него. Следователно здравословното състояние на лице с увреждане, което е годно да работи, макар и на непълно работно време, може да попадне в обхвата на понятието „увреждане“.

Освен това естеството на мерките, които работодателят трябва да вземе, не е определящо за това дали здравословното състояние на лицето попада в обхвата на въпросното понятие. Всъщност преценката дали е налице увреждане не зависи от естеството на съответните мерки за приспособяване на работната среда, като например използването на специални помощни средства. В това отношение следва да се приеме, че дефинирането на понятието „увреждане“ по смисъла на член 1 от Директива 2000/78 предхожда определянето на подходящите мерки за приспособяване на работната среда по член 5 от тази директива. Съгласно съображение 16 от Директива 2000/78 тези мерки са насочени за приспособяване на работната среда към нуждите на лицата с увреждания. Следователно те са последица, а не основният елемент на понятието за увреждане.

(вж. точки 44—47; точка 1 от диспозитива)

3.        Понятието „подходящо приспособяване на работната среда“, така че да се гарантира спазването на принципа за равно третиране във връзка с лицата с увреждания, съдържащо се в член 5 от Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, трябва да се разбира като предназначено да осигури премахването на различните пречки за пълноценното и ефективно участие на лицата с увреждания в професионалния живот наравно с останалите работници. Щом като, от една страна, съображение 20 от Директива 2000/78 и член 2, четвърта алинея от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, одобрена от името на Европейската общност с Решение 2010/48 на Съвета, предвиждат не само физически, но и организационни мерки и щом като, от друга страна, терминът „работен режим“ трябва да се разбира като ритъм или темп на работа, намаляването на работното време би могло да представлява мярка за приспособяване на работната среда по член 5 от тази директива. Следователно член 5 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че намаляването на работното време може да представлява една от мерките за приспособяване на работната среда по този член. Националният съд е този, който трябва да прецени дали намаляването на работното време като мярка за приспособяване на работната среда представлява непропорционална тежест за работодателя.

Освен това изброяването в съображение 20 от Директива 2000/78 на мерките, които са подходящи, за да се приспособи работното място според увреждането, не е изчерпателно и следователно намаляването на работното време може да се счита за мярка за приспособяване на работната среда по смисъла на член 5 от тази директива, когато позволява на работника да продължи да изпълнява работата си в съответствие с преследваната с тази разпоредба цел.

(вж. точки 54—56 и 64; точка 2 от диспозитива)

4.        Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, съгласно която работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие със съкратен срок, ако съответният работник с увреждане е отсъствал по болест, като същевременно е получавал трудовото си възнаграждение, общо 120 дни в рамките на период от 12 последователни месеца, когато причина за отсъствията му е обстоятелството, че работодателят не е изпълнил задължението си по член 5 от тази директива да вземе подходящи мерки за приспособяване на работната среда.

(вж. точка 68; точка 3 от диспозитива)

5.        Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, съгласно която работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие със съкратен срок, ако съответният работник с увреждане е отсъствал по болест, като същевременно е получавал трудовото си възнаграждение, общо 120 дни в рамките на период от 12 последователни месеца, когато неговите отсъствия се дължат на увреждането му, освен ако тази разпоредба преследва законна цел и същевременно не надхвърля необходимото за постигането ѝ — нещо, което националният съд трябва да прецени.

Всъщност подобна разпоредба може да доведе до различно третиране, непряко основано на увреждане, доколкото в сравнение с работника без увреждане, този с увреждане е изложен на далеч по-голям риск спрямо него да се приложи съкратен срок на предизвестието. Всъщност за разлика от работника без увреждане, този с увреждане е изложен на допълнителния риск от болест, свързана с увреждането му. Ето защо този работник е изложен на по-голям риск да натрупва дни на отсъствия поради заболяване и така да достигне предвидения в националната правна уредба пределен брой дни, а именно 120.

Все пак може да се допусне, че въпросното правило насърчава работодателите да наемат и задържат на работа лица с увреждания. В това отношение националният съд е този, който трябва да прецени дали подобна разпоредба — преследвайки законни цели, от една страна, да се насърчи наемането и задържането на работа на болни лица, а от друга, да се постигне разумен баланс между противоположните интереси на работника и работодателя, що се отнася до отсъствията по болест — взема предвид релевантни обстоятелства, засягащи работниците с увреждания. В частност не следва да се пренебрегва рискът, на който са изложени лицата с увреждане, които по принцип по-трудно се реинтегрират на пазара на труда от работниците без увреждане и които имат специфични нужди, свързани със защитата, която изисква тяхното състояние.

(вж. точки 76, 88, 90—92; точка 4 от диспозитива)