РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)

27 март 2014 година(*)

„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на автомобилно стъкло — Решение за установяване на нарушение на член 81 ЕО — Споразумения за подялба на пазари и обмен на чувствителна търговска информация — Регламент (ЕО) № 1/2003 — Възражение за незаконосъобразност — Глоби — Прилагане с обратна сила на Насоките относно метода за определяне на глобите от 2006 г. — Стойност на продажбите — Повторност на нарушението — Допълнителна сума — Отговорност за неправомерното поведение — Максимален размер на глобата — Консолидиран оборот на групата“

По съединени дела T‑56/09 и Т‑73/09,

Saint-Gobain Glass France SA, установено в Курбьовоа (Франция),

Saint-Gobain Sekurit Deutschland GmbH & Co. KG, установено в Аахен (Германия),

Saint-Gobain Sekurit France SAS, установено в Турот (Франция),

представлявани първоначално от B. van de Walle de Ghelcke, B. Meyring, E. Venot и M. Guillaumond, впоследствие от Van de Walle de Ghelcke, Meyring и Venot, avocats,

жалбоподатели по дело T‑56/09,

Compagnie de Saint-Gobain SA, установено в Курбьовоа, представлявано от P. Hubert и E. Durand, avocats,

жалбоподател по дело Т‑73/09,

срещу

Европейска комисия, представлявана първоначално от A. Bouquet, F. Castillo de la Torre, M. Kellerbauer и N. von Lingen, впоследствие от Bouquet, Castillo de la Torre, Kellerbauer и F. Ronkes Agerbeek, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

Съвет на Европейския съюз, представляван от E. Karlsson и F. Florindo Gijón, в качеството на представители,

встъпила страна по дело T‑56/09,

с предмет искания за отмяна на Решение C(2008) 6815 окончателен на Комисията от 12 ноември 2008 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39.125 — Автомобилно стъкло), изменено с Решение C(2009) 863 окончателен на Комисията от 11 февруари 2009 година и с Решение C(2013) 1118 окончателен от 28 февруари 2013 година, в частта, която се отнася до жалбоподателите, както и при условията на евентуалност, искане за отмяна на член 2 от това решение в частта, в която на жалбоподателите се налага глоба, или при условията на евентуалност спрямо предходното искане, искания за намаляване на размера на тази глоба,

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

състоящ се от: N. J. Forwood (докладчик), председател, F. Dehousse и J. Schwarcz, съдии,

секретар: C. Kristensen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 декември 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        С настоящите жалби се иска отмяната на Решение C(2008) 6815 окончателен на Комисията от 12 ноември 2008 година относно производство по член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39.125 — Автомобилно стъкло) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), резюме на което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 173, стр. 13). С обжалваното решение Комисията на Европейските общности установява по-специално, че няколко предприятия, сред които и жалбоподателите, са нарушили тези разпоредби, като в различни периоди между март 1998 г. и март 2003 г. са участвали в редица антиконкурентни споразумения и съгласувани практики в сектора на автомобилното стъкло в ЕИП (член 1 от обжалваното решение).

2        Saint-Gobain Glass France SA, Saint-Gobain Sekurit Deutschland GmbH & Co. KG и Saint-Gobain Sekurit France SAS (наричани по-нататък заедно „Saint-Gobain“), жалбоподатели по дело T‑56/09, са дружества, чиято дейност е производство, преработка и доставка на материали, сред които и автомобилно стъкло. Те са на 100 % дъщерни дружества на Compagnie de Saint-Gobain SA (наричано по-нататък „Compagnie“), жалбоподател по дело Т‑73/09. Pilkington Group Ltd обединява по-специално дружествата Pilkington Automotive Ltd, Pilkington Automotive Deutschland GmbH, Pilkington Holding GmbH и Pilkington Italia SpA (наричани по-нататък заедно „Pilkington“). Pilkington, което също е подало жалба за отмяна на обжалваното решение (дело Т‑72/09), е един от най-големите производители на стъкло и изделия за остъкляване в света, и по-специално в автомобилния сектор. Soliver NV, което е подало жалба за отмяна на същото решение (дело Т‑68/09), е по-дребен производител на стъкло, извършващ дейност по-специално в автомобилния сектор.

3        Asahi Glass Co. Ltd (наричано по-нататък „Asahi“) е дружество производител на стъкло, химически продукти и електронни компоненти, установено в Япония. Asahi притежава всички дялове на белгийското предприятие за стъкло Glaverbel SA/NV, като на свой ред то притежава на 100 % AGC Automotive France (наричано по-нататък „AGC“). Преди 1 януари 2004 г. наименованието на AGC е било Splintex Europe SA (наричано по-нататък „Splintex“). Asahi, което е един от адресатите на обжалваното решение, не е подало жалба срещу него.

4        Разследването, което приключва с приемането на обжалваното решение, започва след като германски адвокат, действащ от името на анонимен клиент, изпраща писма до Комисията, съдържащи информация за споразумения и съгласувани практики между различни предприятия, чиято дейност е производство и доставка на автомобилно стъкло.

5        През февруари и март 2005 г. Комисията извършва проверки в помещения на жалбоподателите, както и на Pilkington, Soliver и AGC. При тези проверки Комисията изземва редица документи и файлове.

6        Вследствие на проверките Asahi и Glaverbel, както и засегнатите от разследването техни дъщерни дружества (наричани по-нататък заедно „заявителят за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер“) подават заявление за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер въз основа на Известието на Комисията относно освобождаването от глоби и намаляването на глоби в случаите на картел (ОВ С 45, 2002 г., стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството от 2002 г.“). Комисията отхвърля заявлението за условно освобождаване от глоба на 19 юли 2006 г., като обаче уведомява заявителя за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер, че възнамерява да приложи намаление между 30 % и 50 % от размера на глобата, която по принцип е следвало да му бъде наложена, в съответствие с точка 26 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г.

7        Между 26 януари 2006 г. и 2 февруари 2007 г. Комисията отправя няколко искания за предоставяне на информация до жалбоподателите, както и до Pilkington, Soliver, Asahi, Glaverbel и AGC на основание на член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167). Въпросните предприятия отговарят на тези искания.

8        Освен това Комисията отправя на същото основание искания за предоставяне на информация до няколко производители на автомобили, до италиански производител на автобуси, както и до две браншови сдружения в стъкларската промишленост, които също представят отговори.

9        На 18 април 2007 г. Комисията приема изложение на възраженията относно едно-единствено и продължавано нарушение, изразяващо се в споразумения или съгласувани практики между производители на автомобилно стъкло с цел разпределяне на договори за доставки на производители на автомобили. Изложението на възраженията е съобщено на жалбоподателите, както и на Pilkington, Soliver, Asahi, Glaverbel и AGC. Всяко от предприятията — адресати на изложението на възраженията, е имало достъп до преписката и е било приканено от Комисията да изложи становището си по него. На 24 септември 2007 г. в Комисията се провежда устно изслушване, в което участват всички горепосочени адресати.

 Обжалваното решение

10      Комисията приема обжалваното решение на 12 ноември 2008 г. С него тя установява по-специално, че Saint-Gobain и Compagnie са участвали в посочените в точка 1 по-горе споразумения и съгласувани практики между 10 март 1998 г. и 11 март 2003 г. (член 1, буква б) от обжалваното решение) и първоначално им налага „поотделно и солидарно“ глоба в размер на 896 милиона евро (член 2, буква б) от обжалваното решение).

11      На заявителя за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер, чието участие в нарушението е продължило в периода от 18 май 1998 г. до 11 март 2003 г., е наложена глоба в размер на 113,5 милиона евро (член 1, буква a) и член 2, буква a) от обжалваното решение).

12      По отношение на Pilkington Комисията приема, че предприятието е участвало в споразумения и съгласувани практики от 10 март 1998 г. до 3 септември 2002 г. (член 1, буква в) от обжалваното решение). Първоначално тя му налага глоба в размер на 370 милиона евро (член 2, буква в) от обжалваното решение).

13      Накрая, по отношение на Soliver Комисията счита, че предприятието е участвало в нарушението от 19 ноември 2001 г. до 11 март 2003 г. (член 1, буква г) от обжалваното решение). Тя му налага глоба в размер на 4 396 000 EUR (член 2, буква г) от обжалваното решение).

14      В обжалваното решение Комисията изхожда от констатацията, че характеристиките на пазара на автомобилно стъкло, и по-специално големите технически изисквания и високата степен на новаторство, дават предимство на интегрираните доставчици с международно присъствие. AGC, Pilkington и Saint-Gobain са сред основните производители на автомобилно стъкло от световна величина и към момента на приемане на обжалваното решение са задоволявали заедно около 76 % от световното търсене на стъкло, предназначено за пазара на оригинално оборудване за монтаж (фабричен монтаж на автомобилното стъкло в момента на сглобяване на автомобила). Комисията подчертава също така значителния обем на търговията в сектора на автомобилното стъкло между държавите — членки на ЕС, и държавите — членки на ЕАСТ, които са част от ЕИП. При това производителите на автомобили са водели преговорите за сключване на договорите за доставка на автомобилно стъкло на равнището на ЕИП.

15      От обжалваното решение е видно, че разследваните от Комисията доставчици на автомобилно стъкло са съблюдавали постоянно съответните си пазарни дялове през периода на нарушението не само по „партида автомобил“, т.е. по отношение на обема продажби по модели автомобили, но и като цяло спрямо всички партиди автомобили, взети заедно.

16      В това отношение Pilkington, Saint-Gobain и AGC участвали в тристранни срещи, наричани понякога „срещи на клуба“. Тези организирани на ротационен принцип от всяко от тези предприятия срещи се провеждали в хотели в различни градове в Европа, в частните жилища на служители на предприятията, както и в помещенията на браншовото сдружение Groupement européen de producteurs de verre plat (GEPVP) [Европейско обединение на производителите на плоско стъкло] и в тези на Associazione nazionale degli industriali del vetro (Assovetro) (Национално сдружение на производителите на стъкло).

17      Между тези конкурентни дружества били организирани и двустранни срещи или контакти с цел обсъждане на доставките на автомобилно стъкло за настоящи или бъдещи модели. Тези различни контакти или срещи се отнасяли до оценяването и съблюдаването на пазарните дялове, разпределянето на доставките на автомобилно стъкло за производителите на автомобили, обмена на информация за цените и на друга чувствителна търговска информация, както и до съгласуването на стратегиите на отделните конкуренти относно ценообразуването и снабдяването на клиентите.

18      Първата от тези двустранни срещи, в която участвали Saint-Gobain и Pilkington, се състояла на 10 март 1998 г. в хотел Hyatt Regency на летище „Шарл дьо Гол“ в Париж (Франция). Първата тристранна среща се състояла през пролетта на 1998 г. в Кьонигсвинтер (Германия) в частния дом на лицето, отговарящо за големите партиди на Splintex (AGC). Тези срещи били предшествани от проучвателни контакти между Saint-Gobain и Pilkington от 1997 г. нататък с предмет техническо уеднаквяване на произведеното от тези предприятия затъмнено стъкло, що се отнася до цвета, дебелината и светлопропускливостта. Комисията обаче не разглежда тези контакти като част от спорния картел, тъй като според нея те са се отнасяли по същество до напреднал етап в производствената верига на плоско стъкло преди преработката му в автомобилно стъкло.

19      В обжалваното решение Комисията посочва около 90 срещи и контакти в периода от пролетта на 1998 г. до март 2003 г. Последният тристранен контакт се състоял на 21 януари 2003 г., а последната двустранна среща се провела през втората половина на март 2003 г. между Saint-Gobain и AGC. Участниците използвали съкратени или кодови имена, за да се идентифицират по време на тези срещи и контакти.

20      Участието на Soliver в картела започнало едва на 19 ноември 2001 г. и продължило до 11 март 2003 г. Контактът със Soliver бил осъществен от Saint-Gobain през 2000 г. с цел да бъде привлечено за участие в спорния картел. За постигането ѝ първоначалните участници в картела — в случая Saint-Gobain, Pilkington и AGC — използвали зависимостта на Soliver от производителите на суровината, тъй като Soliver не произвеждало плоско стъкло, което е необходимо за изработката на автомобилно стъкло.

21      Съгласно обжалваното решение общият план на картела се е състоял в разпределяне на доставките на автомобилно стъкло между участниците в картела както по отношение на съществуващите, така и на новите договори за доставка. Този план трябвало да гарантира стабилността на пазарните дялове на участниците. За да се постигне тази цел, в хода на посочените в точки 16—20 по-горе срещи и контакти участниците обменяли ценова информация, както и други чувствителни данни. Освен това те съгласували политиките си за ценообразуване и снабдяване на клиентите. По-специално отговорите, които трябвало да се дават на исканията за ценови оферти от страна на автомобилните производители, били съгласувани, така че да се повлияе върху избора на последните на доставчик на стъкло и дори на няколко доставчика при множество доставки. В това отношение участниците разполагали с два метода, чрез които да улеснят възлагането на договор за доставка на уговорения производител, а именно да не подават никаква оферта или да предложат фиктивна оферта, т.е. такава с по-високи цени от офертата на посочения производител. Когато било необходимо, се вземали мерки за коригиране под формата на компенсации, отпускани на един или няколко участника, за да се гарантира, че общото състояние на предлагането на равнището на ЕИП ще се запази в съответствие с уговореното разпределяне. Когато мерки за коригиране трябвало да засегнат действащи договори за доставка, използваният от конкурентите подход за регулиране на пазарните дялове се изразявал в предупреждаване на автомобилните производители, че технически проблем или недостиг на суровини затруднява доставката на поръчаните артикули, и подсказване да се обърнат към заместващ доставчик.

22      Освен това, за да се запази уговореното разпределяне на договорите, участниците в картела се споразумявали неколкократно за намаления на цените, които да се дават на автомобилните производители в зависимост от реализирания ръст на производителността, и дори за евентуални увеличения на цените, прилагани спрямо модели автомобили, чието равнище на производство е по-ниско от предвиденото. Освен това според случая те се споразумявали за ограничаване на разкриването на информация относно реалните си производствени разходи пред автомобилните производители, за да се избегнат твърде честите искания за намаляване на цените от тяхна страна.

23      Съгласуването с цел стабилност на пазарните дялове станало възможно по-специално посредством прозрачността на пазара на доставки на автомобилно стъкло. Промените на тези дялове се изчислявали въз основа на производствените разходи и прогнозните продажби, като били вземани предвид вече съществуващите договори за доставка.

24      Комисията посочва в обжалваното решение, че заявителят за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер е потвърдил, че не по-късно от 1998 г. представители на Splintex заедно с някои конкуренти са участвали в незаконосъобразна дейност от гледна точка на конкурентното право. Освен това неоспорването от страна на Saint-Gobain на истинността на фактите, посочени в изложението на възраженията, следвало да се счита за съгласие от страна на това предприятие с направеното от Комисията описание на съдържанието на спорните срещи и контакти.

25      Накрая, на състояла се на 6 декември 2001 г. среща Pilkington, Saint-Gobain и AGC се споразумели за нов начин на изчисляване за целите на разпределянето и преразпределянето на договорите за доставка.

26      Въз основа на тази съвкупност от улики Комисията счита, че Saint-Gobain, Compagnie, Pilkington, Soliver и заявителят за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер носят отговорност за извършването на едно-единствено и продължавано нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП.

27      Според Комисията постигнатите между тези страни договорки представляват споразумения или съгласувани практики по смисъла на посочените разпоредби, нарушаващи конкуренцията на пазара на доставки на автомобилно стъкло. Освен това нарушението било едно-единствено и продължавано, тъй като участниците в картела изразили общата си воля да следват определено поведение на пазара и приели общ план за ограничаване на търговската самостоятелност на всеки един от тях посредством разпределяне на доставките на автомобилно стъкло, предназначено за автомобили за превоз на пътници и лекотоварни автомобили, както и посредством изкривяване на цените на това стъкло с цел осигуряване на обща стабилност на пазара и поддържане на изкуствено завишени цени на него. Според обжалваното решение честотата и непрекъснатият характер на тези срещи и контакти за период от пет години са довели до това, че всички големи производители на автомобили за превоз на пътници и лекотоварни автомобили в ЕИП били засегнати от картела.

28      Комисията счита също, че няма признаци споразуменията и съгласуваните практики между доставчиците на автомобилно стъкло да са довели до повишаване на ефективността или да са способствали за техническия или икономическия напредък в сектора на автомобилното стъкло. Поради това тя счита, че в случая член 81, параграф 3 ЕО е неприложим.

29      Що се отнася до определянето на адресатите на обжалваното решение, Комисията счита по-специално, че Compagnie притежава косвено 100 % от дяловете на Saint-Gobain. При тези условия тя приема, че по презумпция Compagnie упражнява решаващо влияние върху търговската политика на Saint-Gobain. Други елементи, като например търговската структура на групата, контролирана пряко или косвено от Compagnie (наричана по-нататък „групата Saint-Gobain“), и съставът на управителния съвет на Saint-Gobain, потвърждавали наличието на такова решаващо влияние. Тъй като Compagnie не могло да обори тази презумпция, Комисията прави извода, че Compagnie и Saint-Gobain образуват едно-единствено предприятие, което е участвало в нарушението, и поради това налага глоба на Compagnie и Saint-Gobain, за чието заплащане те отговарят солидарно.

30      Що се отнася до продължителността на нарушението, Комисията приема, че Saint-Gobain и Compagnie са участвали в извършването му от 10 март 1998 г. до 11 март 2003 г. Приема се, че участието на Pilkington продължило от 10 март 1998 г. до 3 септември 2002 г. Що се отнася до Soliver, то участвало в нарушението от 19 ноември 2001 г. до 11 март 2003 г.

31      По отношение на определянето на глобите Комисията, най-напред, определя стойността на продажбите на автомобилно стъкло, реализирани от всяко участващо предприятие в рамките на ЕИП в пряка или косвена връзка с нарушението. За тази цел тя прави разграничение между няколко периода. За периода, квалифициран като период на „нарастване на възможностите“, който започнал през март 1998 г. и приключил на 30 юни 2000 г., тя счита, че разполага с доказателства за нарушението само за една част от европейските производители на автомобили. Поради това за този период Комисията взема предвид само продажбите на автомобилно стъкло към производителите, за които продажби разполага с преки доказателства за наличието на картел. Що се отнася до периода от 1 юли 2000 г. до 3 септември 2002 г., Комисията посочва, че партидите, обект на картела, са обхващали най-малко 90 % от продажбите в ЕИП. Ето защо тя констатира, че за този период следва да се вземат предвид всички продажби на автомобилно стъкло в рамките на ЕИП, реализирани от адресатите на обжалваното решение. На последно място, в края на периода на нарушението, а именно от 3 септември 2002 г. до март 2003 г., дейността на картела намаляла вследствие на оттеглянето на Pilkington. Поради това Комисията решава за този период да вземе предвид само продажбите към производители на автомобили, за които продажби има преки доказателства във връзка с картела. След това за всеки съответен доставчик на автомобилно стъкло е изчислен среднопретеглен годишен оборот на продажбите, като стойността на горепосочените продажби е разделена на броя месеци, през които всеки от доставчиците е участвал в нарушението, и резултатът е умножен по 12.

32      След това, Комисията посочва, че разглежданото нарушение, изразяващо се в разпределяне на клиентите, е сред най-тежките случаи на ограничаване на конкуренцията. Предвид естеството на нарушението, географския му обхват и общия пазарен дял на участвалите в него предприятия, за изчисляването на основния размер на глобата Комисията използва дял от 16 % от стойността на продажбите на всяко участвало предприятие, умножен по броя на годините на участие в нарушението. Освен това основният размер на глобите е увеличен с допълнителна сума (или входна такса), определена на 16 % от стойността на продажбите, с цел постигане на възпиращ ефект.

33      Основният размер на глобата, наложена солидарно на Saint-Gobain и Compagnie, е увеличен с 60 % поради повторност на нарушението. Що се отнася до размера на наложената на Soliver глоба, той е сведен до 10 % от оборота му по силата на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 г. На заявителя за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер е предоставено намаляване на глобата с 50 % от размера ѝ предвид предоставените от него доказателства на Комисията, които са ѝ позволили да разбере по-добре събраните по време на проверките документи.

34      На 11 февруари 2009 г. Комисията приема Решение C(2009) 863 окончателен за поправка на определен брой точки от обжалваното решение.

35      На 28 февруари 2013 г. Комисията приема Решение C(2013) 1118 окончателен за поправка на обжалваното решение по-специално във връзка с вземането предвид на извършените продажби от Saint-Gobain на [поверително] преди 31 май 1999 г. (наричано по-нататък „решението за поправка от 28 февруари 2013 г.“). С това решение Комисията коригира размера на наложената на жалбоподателите глоба, като го определя на 880 милиона евро.

 Производство и искания на страните

36      Жалбата по дело T‑56/09 е подадена от Saint-Gobain на 13 февруари 2009 г. в секретариата на Общия съд. Жалбата по дело Т‑73/09 е подадена от Compagnie на 18 февруари 2009 г. в секретариата на Общия съд.

37      След приключването на писмената фаза на производството и след направеното искане от Compagnie за възобновяването ѝ по дело Т‑73/09 тази страна представя допълнително писмено становище, което е получено в секретариата на 6 септември 2010 г. Становището на Комисията по това допълнително писмено становище е получено в секретариата на 22 октомври 2010 г.

38      След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен във втори състав, на който вследствие на това се разпределят настоящите дела.

39      С определение от 23 април 2012 г. след изслушване на страните председателят на втори състав на Общия съд решава да съедини дела Т‑56/09 и Т‑73/09 за целите на устната фаза на производството.

40      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 11 декември 2012 г. Страните са приканени по този повод да представят становищата си по евентуалното съединяване на дела T‑56/09 и Т‑73/09 за целите на постановяване на съдебното решение и те посочват, че нямат становище по този въпрос.

41      По дело T‑56/09 Saint-Gobain иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до него;

–        при условията на евентуалност, да отмени член 2 от обжалваното решение в частта, която се отнася до него;

–        при условията на евентуалност спрямо предходното искане, да намали наложената му с обжалваното решение глоба до подходящ размер;

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

42      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата по дело T‑56/09 като неоснователна;

–        да осъди Saint-Gobain да заплати съдебните разноски.

43      С писмо, постъпило в Секретариата на Общия съд на 19 февруари 2009 г., Saint-Gobain изменя искането си за отмяна, като иска, от една страна, да бъде отменен вариантът на обжалваното решение вследствие на изменението му с Решение C(2009) 863 окончателен от 11 февруари 2009 година, а от друга страна и при условията на евентуалност, да бъде намален размерът на глобата, наложена съгласно член 2 от измененото решение.

44      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 7 май 2009 г., Съветът на Европейския съюз иска да встъпи в подкрепа на исканията на Комисията по дело T‑56/09. С определение от 7 юли 2009 г. председателят на седми състав на Общия съд уважава тази молба.

45      Съветът иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата по дело T‑56/09 като неоснователна;

–        да се произнесе по своя преценка по съдебните разноски.

46      По дело T‑73/09 Compagnie иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до него, с всички произтичащи от това задължителни последици по отношение на размера на глобата;

–        при условията на евентуалност, да се намали размерът на глобата, която му е наложена с обжалваното решение поотделно и солидарно със Saint-Gobain;

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

47      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата по дело T‑73/09 като неоснователна;

–        да осъди Compagnie да заплати съдебните разноски.

48      Вследствие на приемането на решението за поправка от 28 февруари 2013 г. с писмо от 7 март 2013 г. Комисията иска от Общия съд да възобнови устната фаза на производството.

49      След като изслушва страните по този въпрос, с определение от 23 април 2013 г. втори състав на Общия съд решава да възобнови устната фаза на производството.

50      С писмо от 30 юли 2013 г. Saint-Gobain уведомява Общия съд по-специално за изменение в исканията си предвид решението за поправка от 28 февруари 2013 г. Макар да твърди, че жалбата му за отмяна продължава да е основателна, и да декларира, че поддържа искането си Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, Saint-Gobain формулира искане при условията на евентуалност, а именно Комисията да бъде осъдена да заплати част от съдебните разноски. От своя страна с писмо от 30 юли 2013 г. Комисията изразява становището си по посоченото решение за поправка, както и по оттеглянето от страна на Saint-Gobain на една част от едно от неговите правни основания. С писма съответно от 22 юли и 1 август 2013 г. Съветът и Compagnie уведомяват Общия съд, че нямат становища по този въпрос.

51      След това устната фаза на производството приключва на 11 септември 2013 г.

 От правна страна

52      След изслушване на страните бе преценено, че настоящите дела следва да се съединят за целите на съдебното решение на основание член 50 от Процедурния правилник на Общия съд.

I –  По предмета на жалбата

53      Предвид становищата, изразени от жалбоподателите както в съдебното заседание, така и след възобновяването на устната фаза на производството, и предвид становището, представено пред Общия съд от Saint-Gobain в писмото му от 11 март 2013 г., трябва да се приеме, че настоящите жалби са насочени срещу обжалваното решение, както е изменено последно с решението за поправка от 28 февруари 2013 г., и то както по отношение на исканата с жалбите отмяна на посоченото решение, така и по отношение на исканото от Общия съд намаляване на наложената на жалбоподателите глоба поотделно и солидарно.

II –  По главното искане, с което се цели отмяна на обжалваното решение

54      На първо място, следва да се разгледат изтъкнатите правни основания за отмяна по дело T‑56/09. Тъй като някои от представените от Saint-Gobain правни основания и доводи съвпадат с представените такива от Compagnie по дело Т‑73/09, те следва да бъдат разгледани заедно. На второ място, трябва да се разгледат конкретните доводи в подадената от Compagnie жалба за отмяна, които нямат връзка с никое от правните основания на Saint-Gobain.

 A – Дело T‑56/09

55      Saint-Gobain изтъква по същество шест правни основания, като първото е изведено от незаконосъобразността на Регламент № 1/2003, второто, от нарушение на правото на защита, третото, от непълнота на мотивите на обжалваното решение и грешка при изчисляването на глобата, четвъртото, от грешка при прилагане на правото, допусната при вменяването на Compagnie на отговорността за неправомерното поведение на Saint-Gobain, от нарушение на принципа на индивидуализиране на наказанията и на презумпцията за невиновност, както и от злоупотреба с власт, петото, от нарушение на принципа на забрана на прилагането на наказателноправни норми с обратна сила и на принципа на оправдани правни очаквания, и накрая, шестото, от непропорционалността на наложената на Saint-Gobain глоба.

1.     По първото правно основание, изведено от незаконосъобразността на Регламент № 1/2003

56      С първото си правно основание Saint-Gobain повдига възражение за незаконосъобразност срещу Регламент № 1/2003, доколкото той давал на Комисията правомощия както за разследване, така и за налагане на санкции във връзка с нарушенията на член 81 ЕО. Тъй като по същество това възражение съвпада с повдигнатото такова от Compagnie по дело Т‑73/09, те следва да бъдат разгледани заедно.

57      Това правно основание се разделя на две части. На първо място, такова съвместяване на правомощия от Комисията нарушавало правото на независим и безпристрастен съд. На второ място, даденото на Комисията правомощие да приема решения за налагане на санкции по силата на член 81 ЕО нарушавало презумпцията за невиновност.

 а) По първата част, изведена от нарушаването на правото на независим и безпристрастен съд

 Доводи на страните

58      Saint-Gobain и Compagnie по същество твърдят, че съвместяването от Комисията на функциите по разследване и санкциониране при прилагането на член 81 ЕО, така както е предвидено в Регламент № 1/2003, нарушава правото на независим и безпристрастен съд, при положение че то е съществена гаранция за основното право на справедлив съдебен процес, закрепено в член 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), и в член 47, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

59      На първо място, Saint-Gobain твърди, че налаганите от Комисията в това отношение санкции са от наказателноправно естество не само защото предвидената в член 81 ЕО забрана се отнася за всички предприятия, а не за определена категория предприятия, но и поради възпиращата и репресивна цел на такива санкции. В това отношение забележката на законодателя в член 23, параграф 5 от Регламент № 1/2003, че тези санкции не са от наказателноправно естество, била ирелевантна. Поради това в разглеждания случай правото на независим и безпристрастен съд било приложимо без ограничение.

60      От съдебната практика обаче било видно, че Комисията не може да бъде квалифицирана като независим и безпристрастен съд.

61      Произтичащата от това невалидност на Регламент № 1/2003 не противоречала на възможността, предоставена от същия регламент на адресатите на прието от Комисията решение за налагане на санкции, да подадат жалба за отмяна на това решение пред Общия съд. Всъщност от практиката на Европейския съд по правата на човека произтичало, че принципите на независимост и безпристрастност трябва да се зачитат още на етапа на налагането на санкцията.

62      Във връзка с последното Saint-Gobain припомня, че единствено при изключителни обстоятелства, при които са налице специални изисквания за ефективност и лека степен на нарушенията, правомощието за вземане на решение по основателността на обвинение, попадащо в приложното поле на член 6, параграф 1 ЕКПЧ, можело да бъде предмет на делегиране на административен орган, чиито решения подлежат на обжалване пред съд с правомощия за упражняване на пълен съдебен контрол. Тези обстоятелства не са били налице в настоящия случай.

63      Дори ако се допуснело, че въпросните санкции не попадат в самата сърцевина на наказателното право, следвало да се приеме, че ограничението, наложено върху правото на независим и безпристрастен съд от системата за преследване и санкциониране на нарушения на конкурентното право на Европейския съюз, нарушава принципите на законност и пропорционалност. Така никаква опасност от претоварване на съдилищата не можела да оправдае въведеното в тази система съвместяване на функции. Освен това ограничаването на правото на независим и безпристрастен съд било непропорционално с оглед не само на тежестта на санкциите, налагани на основание на член 81 ЕО и Регламент № 1/2003, но и с оглед на особеностите на упражнявания от Общия съд контрол в случай на обжалване.

64      В това отношение Saint-Gobain и Compagnie твърдят, че когато Общият съд се произнася по жалби за отмяна на решения за налагане на санкция, приети от Комисията по силата на член 81 ЕО, той не упражнява пълен съдебен контрол по смисъла на член 6, параграф 1 ЕКПЧ. Всъщност, когато упражнявал контрол по такива жалби, Общият съд по принцип се ограничавал до проверка за наличието на явни грешки в преценката или евентуална злоупотреба с власт. Следвало да се има предвид и това, че жалба пред Общият съд няма суспензивно действие върху обжалваното решение.

65      Saint-Gobain оспорва също и изтъкнатия от Съвета довод, че повдигнатото срещу Регламент № 1/2003 възражение за незаконосъобразност поставяло под въпрос валидността на член 83, параграф 2 ЕО. Всъщност тази разпоредба от Договора не предвиждала съвместяване от Комисията на функциите по разследване и санкциониране на нарушенията на правилата за конкуренция, тъй като това било решението на законодателя.

66      На последно място, Compagnie твърди, че съществуването на проблема, породен от съвместяването от Комисията на функциите по преследване и санкциониране на нарушенията на конкурентното право, е потвърдено с Решение на Европейския съд по правата на човека от 11 юни 2009 г. по дело Dubus S.A. c/у Франция (№ 5242/04).

67      Комисията и Съветът оспорват тези критики.

68      Въпреки че не отрича правото на независим и безпристрастен съд на предприятията, участващи в административно производство за контрол в областта на конкуренцията, Комисията оспорва виждането, че член 6, параграф 1 ЕКПЧ се прилага еднакво в областта на наказателното право в тесен смисъл и в областта на административните санкции.

69      В това отношение Комисията припомня, че съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 наложените на основание на член 81 ЕО санкции не са от наказателноправно естество. Освен това тя твърди, че както е видно от практиката на съдилищата на Съюза, тя не може да се счита съд, който налага санкции от наказателноправно естество. Оттук следва, че член 6 ЕКПЧ не се прилага изцяло спрямо нея, когато тя приема решения на основание на член 81, параграф 1 ЕО. В това отношение в своето Решение от 8 юли 2008 г. по дело Lafarge/Комисия (T‑54/03, непубликувано в Сборника) Общият съд приел, че съвместяването от Комисията на функции по разследване и санкциониране в областта на конкуренцията не противоречи на защитата на основните права.

70      Впрочем Saint-Gobain счело погрешно, че може да изведе от практиката на Европейския съд по правата на човека три кумулативни условия за делегиране на правомощието за санкциониране на административен орган по въпроси, които попадат извън самата сърцевина на наказателното право. От една страна, дори глоби в голям размер можели да попаднат извън самата сърцевина на наказателното право. От друга страна, закрепените в член 6 ЕКПЧ гаранции не противоречали на възможността административен орган да упражнява правомощие по санкциониране в области, за които не е характерен голям брой нарушения, при условие че преследваната цел е законна. Впрочем било очевидно, че ефективното преследване и санкциониране на нарушенията на правилата за конкуренция представлява законна цел.

71      Освен това Комисията твърди, че упражняваният от Общия съд съдебен контрол притежава всички характеристики на пълния съдебен контрол по смисъла на практиката на Европейския съд по правата на човека. Това на още по-силно основание се отнасяло за налаганите във връзка с картели глоби, чиято уместност може да бъде проверявана от Общия съд по силата на член 31 от Регламент № 1/2003. В това отношение бил без значение фактът, че до момента Общият съд използвал правомощията си за пълен съдебен контрол с оглед намаляване на размера на налаганите от Комисията глоби само в ограничен брой случаи.

72      Накрая, тъй като това правно основание предполагало да се признае, че решенията на Комисията, с които се установяват и санкционират нарушения на конкурентното право, нямат нито задължителна сила, нито са изпълняеми, то се сблъсквало с принципа, съгласно който решенията на Комисията се ползват с презумпция за действителност дотогава, докогато не бъдат отменени или оттеглени, както и с предвидения в член 242 ЕО принцип, съгласно който жалбата за отмяна по принцип няма суспензивно действие върху оспорвания акт.

73      Съветът излага доводи, които по същество са сходни с тези на Комисията. Той твърди по-специално, че въведената с Регламент № 1/2003 система за санкциониране не спада към наказателното право, поради което член 6, параграф 1 ЕКПЧ не е приложим в разглеждания случай. Освен това Съветът твърди, че с повдигнатото от него възражение за незаконосъобразност Saint-Gobain целял в действителност да оспори валидността на член 83, параграф 2 ЕО в частта от тази разпоредба, в която се предвижда, че законодателят трябва да определи съответните функции на Комисията и на Съда на Европейския съюз по преследване и санкциониране на нарушенията на правилата за конкуренция. Съдилищата на Съюза обаче не били компетентни да се произнасят по валидността на разпоредба от първичното право.

74      Накрая, що се отнася до довода на Compagnie, изведен от посоченото в точка 66 по-горе решение на Европейския съд по правата на човека по дело Dubus S.A. с/у Франция, обстоятелствата, във връзка с които било постановено това решение, се различавали от тези по настоящото дело. Всъщност това решение се отнасяло до съвместяването на функциите по преследване и санкциониране от страна на Банковата комисия във Франция, чиито решения имали характера на съдебни решения. Впрочем Комисията не можела да се счита за съд по смисъла на член 6 ЕКПЧ.

 Преценка на Общия съд

75      Общият съд счита — без дори да е необходимо да се произнася по повдигнатото от Комисията по дело Т‑73/09 възражение за недопустимост на настоящото правно основание — че първата част от първото правно основание е неоснователна, както това произтича по аналогия от съдебната практика по дела, в които по същество е оспорвана валидността на Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 г. Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ Р 13, стр. 204) (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Enso Española/Комисия, Т‑348/94, Recueil, стр. II‑1875, точки 55—65; Решение на Общия съд от 11 март 1999 г. по дело Aristrain/Комисия, Т‑156/94, Recueil, стр. II‑645, точки 23—40 и Решение на Общия съд по дело Lafarge/Комисия, точка 69 по-горе, точки 36—47).

76      Най-напред трябва да се припомни, че гарантираното от член 6, параграф 1 ЕКПЧ право на справедлив съдебен процес представлява общ принцип на правото на Съюза, закрепен впоследствие в член 47, втора алинея от Хартата на основните права.

77      Впрочем съгласно постоянната съдебна практика Комисията не е „съд“ нито по смисъла на член 6 ЕКПЧ (Решение на Съда от 29 октомври 1980 г. по дело Van Landewyck и др./Комисия, 209/78—215/78 и 218/78, Recueil, стр. 3125, точка 81 и Решение на Съда от 7 юни 1983 г. по дело Musique diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Recueil, стр. 1825, точка 7), нито по смисъла на член 47, втора алинея от Хартата на основните права. Освен това в член 23, параграф 5 от Регламент № 1/2003 изрично се посочва, че решенията на Комисията, с които се налагат глоби за нарушаване на конкурентното право, не са от наказателноправно естество.

78      Същевременно предвид характера на разглежданите нарушения, както и с оглед на естеството и степента на строгост на предвидените за тях санкции, правото на справедлив съдебен процес се отнася именно за производствата относно нарушения на приложимите за предприятията правила за конкуренция, когато тези производства могат да приключат с решение за налагане на глоби или периодични имуществени санкции (Решение на Съда от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, Recueil, стр. I‑8417, точки 20 и 21 и Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Papierfabrik August Koehler и др./Комисия, С‑322/07 P, С‑327/07 P и С‑338/07 P, Сборник, стр. I‑7191, точка 143).

79      Така в своето Решение от 27 септември 2011 г. по дело A. Menarini Diagnostics srl с/у Италия (№ 43509/08) Европейският съд по правата на човека е имал повод да уточни условията, при които глоба, която предвид размера ѝ и преследваната от нея превантивна и репресивна цел попада в обхвата на наказателното право, може да бъде наложена от административен орган, без да отговаря на всички изисквания по член 6, параграф 1 ЕКПЧ. Това решение засяга италианската система за санкциониране на нарушенията на конкурентното право. Европейският съд по правата на човека посочва по същество, че спазването на член 6, параграф 1 ЕКПЧ не изключва възможността „наказание“ да бъде наложено от административен орган, който има правомощия да налага санкции в областта на конкурентното право, при условие че приетото от такъв орган решение подлежи на последващ контрол от съдебен орган, които може да упражни пълен съдебен контрол. Една от характерните особености на такъв съдебен орган е и правото да изменя обжалваното решение, постановено от по-нисшестоящия орган, по всички както фактически, така и правни въпроси. Следователно упражняваният от съда контрол в такива случаи не се ограничава до проверка за „външна“ законосъобразност на подложеното на неговия контрол решение, тъй като съдът трябва да може да прецени пропорционалността на решенията на органа по конкуренцията и да провери неговите оценки от техническо естество.

80      Трябва да се отбележи, че упражняваният от Общия съд съдебен контрол върху решения, с които Комисията налага санкции за нарушения на конкурентното право на Съюза, отговаря на тези изисквания.

81      В това отношение най-напред трябва да се подчертае, че правото на Съюза възлага на Комисията надзорна функция, която включва задачата да преследва нарушенията на член 81, параграф 1 ЕО и член 82 ЕО, като в рамките на това административно производство Комисията е длъжна да спазва предвидените в правото на Съюза процесуални гаранции. Регламент № 1/2003 също така я оправомощава с решения да налага имуществени санкции на предприятия и сдружения на предприятия, които умишлено или по непредпазливост са нарушили тези разпоредби.

82      Освен това изискването за ефективен съдебен контрол върху всяко решение на Комисията, с което се установява и наказва нарушение на правилата за конкуренция, представлява общ принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки (Решение по дело Enso Española/Комисия, точка 75 по-горе, точка 60). Впоследствие този принцип е закрепен в член 47 от Хартата на основните права (Решение на Съда от 22 декември 2010 г. по дело DEB, С‑279/09, Сборник, стр. I‑13849, точки 30 и 31 и Решение на Съда от 28 юли 2011 г. по дело Samba Diouf, С‑69/10, Сборник, стр. I‑7151, точка 49).

83      Следователно от съдебната практика е видно, че съдебният контрол върху решенията, приети от Комисията с цел санкциониране на нарушения на конкурентното право, който е установен в Договорите и е допълнен с Регламент № 1/2003, съответства на този принцип (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 декември 2011 г. по дело KME Germany и др./Комисия, С‑272/09 Р, Сборник, стр. I‑12789, точка 106 и Решение на Съда по дело Chalkor/Комисия, С‑386/10 Р, Сборник, стр. I‑13085, точка 67).

84      На първо място, Общият съд е независим и безпристрастен съдебен орган, създаден с Решение 88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета от 24 октомври 1988 година за създаване на Първоинстанционен съд на Европейските общности (ОВ L 319, стр. 1 и поправка в ОВ L 241, 1989 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 67). От третото съображение от посоченото решение е видно, че този съд е създаден по-специално с цел подобряване на съдебната защита на правните субекти във връзка с искове или жалби, които изискват внимателна проверка на сложни фактически обстоятелства.

85      На второ място, по силата на член 3, параграф 1, буква в) от Решение 88/591 Общият съд е компетентен да упражнява предоставените на Съда правомощия с Договорите и актовете, приети за тяхното изпълнение, по-специално „при искове [или жалби], заведени срещу институция […] от физически или юридически лица съгласно член [230], втор[а алинея] [ЕО], свързани с прилагането на правилата за конкуренция, приложими за предприятия“. В производствата по жалби на основание член 230 EO контролът за законосъобразност на решенията, с които Комисията установява нарушение на правилата за конкуренция и на това основание налага на съответното физическо или юридическо лице глоба, трябва да се разглежда като ефективен съдебен контрол върху въпросния акт. Всъщност правните основания, които могат да бъдат изтъкнати от съответното физическо или юридическо лице в подкрепа на искането му за отмяна, позволяват на Общия съд да прецени основателността на отправеното от Комисията обвинение в областта на конкуренцията както от правна, така и от фактическа страна.

86      На трето място, съгласно член 31 от Регламент № 1/2003 предвиденият в член 230 ЕО контрол за законосъобразност се допълва с пълен съдебен контрол, по силата на който, отделно от упражняването на контрол за законосъобразността на санкцията, съдът се оправомощава да замени преценката на Комисията със своя такава и съответно да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична имуществена санкция (вж. в този смисъл Решение на Съда от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, С‑238/99 Р, С‑244/99 Р, С‑245/99 Р, С‑247/99 Р, С‑250/99 Р—С‑252/99 Р и С‑254/99 Р, Recueil, стр. I‑8375, точка 692).

87      Следователно доводът на Saint-Gobain и Compagnie, според който обжалваното решение е незаконосъобразно само поради това че е прието в рамките на система, в която Комисията съвместява функциите по разследване и санкциониране на нарушенията на член 81 ЕО, е неоснователен и съответно първата част от правното основание трябва да се отхвърли.

 б) По втората част, изведена от неспазването на презумпцията за невиновност

 Доводи на страните

88      Във втората част Saint-Gobain и Compagnie твърдят, че с обжалваното решение се нарушава презумпцията за невиновност, закрепена в член 6, параграф 2 ЕКПЧ, както и в член 48 от Хартата на основните права, тъй като било прието от административен орган, който не можел да се счита за независим и безпристрастен съд, и освен това евентуалната жалба срещу такова решение пред Общия съд нямала суспензивно действие.

89      Според Saint-Gobain посоченото нарушение, произтичащо от незаконосъобразността на Регламент № 1/2003, не може да се пренебрегне единствено поради това че Общият съд погрешно счита, че въпросният регламент не накърнява правото на независим и безпристрастен съд предвид възможността, дадена на адресатите на решение на Комисията, с което се установява нарушение на член 81 ЕО, да оспорят това решение пред Общия съд. Всъщност дори в тази хипотеза вината на адресатите на такова решение щяла да бъде установена в съответствие със закона, ако това е необходимо, едва от момента на потвърждаване на това решение от Общия съд, който се произнася в производство по отмяна.

90      Накрая, Комисията погрешно изтъквала правото на адресатите на решение за установяване на нарушение на конкурентното право, които искат отмяната му, да предоставят банкова гаранция на Комисията, вместо да заплащат глобата незабавно. Освен че посочената възможност била оставена изцяло на преценката на Комисията, тя по никакъв начин не променяла обстоятелството, че решението започва да поражда действие преди Общият съд да се е произнесъл.

91      При това положение Комисията не установила в съответствие със закона нарушение на конкурентното право от страна на Saint-Gobain и Compagnie и следователно обжалваното решение трябвало да се отмени в засягащата ги част.

92      Комисията и Съветът оспорват тези критики.

93      Комисията припомня, че съгласно установената съдебна практика предприятие, което се разследва за нарушение на правилата за конкуренция на Съюза, се счита за невинно до момента, в който Комисията докаже участието му в нарушението. Съветът добавя, че в настоящия случай не е налице нарушаване на презумпцията за невиновност, тъй като нямало окончателно решение относно наличието на нарушение и евентуалната отговорност на Saint-Gobain за него, докато Общият съд не се произнесе.

94      Освен това според Комисията с доводите на Saint-Gobain на практика се повдигало възражение за незаконосъобразност на член 242 ЕО, съгласно който подадените до Съда на Европейския съюз жалби нямат суспензивно действие. Освен това съдилищата на Съюза не били компетентни да се произнасят по валидността на разпоредба от първичното право.

95      Накрая, Комисията изтъква обстоятелството, че въпреки липсата на суспензивно действие на настоящата жалба върху обжалваното решение, жалбоподателят можел да внесе банкова гаранция вместо да заплаща предварително глобата. Тази възможност произтичала наред с другото от факта, че наличието на нарушение на правилата за конкуренция все още не било установено от независим и безпристрастен съд, преди Общият съд да се е произнесъл с решение, с което се слага край на производството, и че размерът на глобата не можел да се счита за окончателен преди приключването на съдебното производство.

 Преценка на Общия съд

96      С втората част от правното основание Saint-Gobain и Compagnie твърдят по същество, че тъй като Комисията не е независим и безпристрастен съд, тя не може да установи в съответствие със закона вината на предприятията, за които приема, че са участвали в нарушение на член 81 ЕО. Поради това налагането на санкции от Комисията на основание на член 81, параграф 1 ЕО било извършено в нарушение на презумпцията за невиновност.

97      Съгласно постоянната съдебна практика, предвид характера на разглежданите нарушения, както и естеството и степента на строгост на предвидените за тях санкции, презумпцията за невиновност, която вече е закрепена в член 48, параграф 1 от Хартата на основните права, се прилага по-конкретно в производствата във връзка с нарушения на приложимите за предприятията правила за конкуренция, когато е възможно тези производства да приключат с решение за налагане на глоби или периодични имуществени санкции (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Hüls/Комисия, С‑199/92 P, Recueil, стр. I‑4287, точки 149 и 150 и Решение на Съда по дело Montecatini/Комисия, С‑235/92 P, Recueil, стр. I‑4539, точки 175 и 176; Решение на Общия съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, Recueil, стр. II‑4407, точка 216).

98      Обхватът на този принцип се доуточнява във вече установената съдебна практика.

99      Презумпцията за невиновност предполага, че всеки обвиняем се счита за невинен до установяване на вината му в съответствие със закона. По този начин тя не допуска каквато и да било официална констатация и дори какъвто и било намек относно отговорността на лице, обвинено в извършването на определено нарушение, да се правят в решение, с което производството приключва, без да се даде възможност на това лице да се възползва от всички гаранции, присъщи на упражняването на правото на защита в рамките на производство, което следва нормалния си ход и приключва с решение по основателността на оспорването (Решение на Общия съд от 6 октомври 2005 г. по дело Sumitomo Chemical и Sumika Fine Chemicals/Комисия, T‑22/02 и T‑23/02, Recueil, стр. II‑4065, точка 106).

100    Следователно Комисията трябва да докаже установените от нея нарушения и да посочи доказателствата, които надлежно удостоверяват осъществяването на фактическия състав на нарушението (вж. Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Dresdner Bank и др./Комисия, T‑44/02 OP, T‑54/02 OP, T‑56/02 OP, T‑60/02 OP и T‑61/02 OP, Recueil, стр. II‑3567, точка 59 и цитираната съдебна практика). Комисията трябва да представи точни и съвпадащи доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че нарушението е извършено (Решение на Общия съд от 6 юли 2000 г. по дело Volkswagen/Комисия, T‑62/98, Recueil, стр. II‑2707, точки 43 и 72 и цитираната съдебна практика и Решение на Общия съд от 5 октомври 2011 г. по дело Romana Tabacchi/Комисия, T‑11/06, Сборник, стр. II‑6681, точка 129).

101    Изискванията относно спазването на презумпцията за невиновност трябва да ръководят и действията на съдилищата на Съюза, когато трябва да упражнят контрол върху решенията, с които Комисията установява нарушение на член 81 ЕО. Следователно, ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение. Следователно съдът не може да направи извод, че Комисията надлежно е установила съществуването на разглежданото нарушение, ако все още таи съмнение по този въпрос, особено в производство по жалба за отмяна на решение, с което се налага глоба (Решение по дело Dresdner Bank и др./Комисия, точка 100 по-горе, точка 60).

102    Така от точки 99—101 по-горе е видно, че презумпцията за невиновност не възпрепятства установяването на отговорността на лице, обвинено в извършването на определено нарушение на конкурентното право на Съюза, в края на производство, което се е провело изцяло по начина, предвиден в разпоредбите на член 81 ЕО, Регламент № 1/2003 и Регламент (ЕО) на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242), и в рамките на което правото на защита е можело да се упражни пълноценно.

103    Тъй като предоставеното на Комисията правомощие за санкциониране в случай на нарушение на член 81 ЕО по принцип не нарушава презумпцията за невиновност, оплакването за липса на суспензивно действие на подадена до Общия съд жалба срещу решение, с което се санкционира нарушение на конкурентното право на Съюза, е неотносимо. При тези обстоятелства отпада необходимостта от произнасяне по въпроса дали, както твърди Съвета, подобно оплакване е равностойно на възражение за незаконосъобразност на член 242 ЕО.

104    При всички положения следва да се посочи, че в своето Решение от 23 юли 2002 г. по дело Janosevic с/у Швеция (Recueil des arrêts et décisions, 2002‑VII, стр. 1, § 106—110) Европейският съд по правата на човека приема, че правото на презумпция за невиновност не противоречи по принцип на възможността приети от административен орган санкции от наказателноправно естество да бъдат изпълнявани, преди да са станали окончателни след приключването на производство по обжалване пред съдебна инстанция, при условие че това изпълнение се вписва в разумни граници при постигане на справедливо равновесие между засегнатите интереси и първоначалното положение на адресата на санкцията може да бъде възстановено, ако жалбата му бъде уважена. Жалбоподателите обаче не са привели нито един довод, чрез който да се достигне до извода, че системата за преследване и санкциониране на нарушенията на конкурентното право на Съюза, така както е организирана по силата на Регламент № 1/2003 и прилагана на първо място от Комисията, не отговаря на тези изисквания.

105    С оглед на горния анализ и без да се засяга контролът върху изпълнението на припомнените в точки 97—101 по-горе изисквания в разглеждания случай в рамките на други правни основания в жалбата, втората част от правното основание следва да се отхвърли като неоснователна, а оттам и цялото първо правно основание, изведено от възражение за незаконосъобразност, без да е необходимо произнасяне по допустимостта му.

2.     По второто правно основание, изведено от нарушение на правото на защита

 а) Доводи на страните

106    С второто си правно основание Saint-Gobain твърди, че правото му на защита не е било спазено от Комисията, тъй като тя приела обжалваното решение, без дружеството да е могло да изложи становището си по използвания в крайна сметка метод за определяне на глобата. Така при изчисляването на размера на глобата Комисията взела предвид определени фактори, за които Saint-Gobain не било уведомено, по-специално стойността на свързаните с нарушението продажби. Съдържащите се в изложението на възраженията данни не позволили на Saint-Gobain да изрази ефективно своето становище в това отношение, въпреки че стойността на продажбите е решаващо фактическо обстоятелство за изчисляването на глобата и съгласно член 6, параграф 1 ЕКПЧ трябва да бъде подложено на обсъждане при условията на състезателност. Всъщност в изложението на възраженията нямало информация за продажбите, използвани за изчисляване на основния размер на глобата, и за начина, по който Комисията възнамерявала да установи кои са относимите продажби. Освен това този документ не съдържал никаква информация за степента на тежест, която Комисията е възнамерявала да определи, нито за начина, по който е щяла да се отчете повторността на нарушението.

107    Нито едно от исканията за предоставяне на допълнителна информация, отправени до Saint-Gobain на по-късен етап с оглед определяне на стойността на продажбите, не могли да запълнят тези празноти. Що се отнася до забележката в изложението на възраженията, че засегнатите продажби щели да се определят чрез прилагане на точка 13 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките от 2006 г.“), в случая тя била ирелевантна, тъй като към момента на изготвяне на обжалваното решение този метод за изчисляване все още бил неясен. Тези неясноти били видни по-специално от липсата на последователност в различните искания за предоставяне на информация, изпратени по този въпрос от Комисията до Saint-Gobain.

108    При това положение Saint-Gobain счита, че не е било в състояние да изрази ефективно своето становище относно метода за определяне на глобата преди приемането на обжалваното решение.

109    Saint-Gobain отправя критики и към съдебната практика, съгласно която в рамките на производствата по разследване и санкциониране на нарушенията на конкурентното право Комисията е задължена да изложи пред адресатите на решенията си единствено основните фактически и правни обстоятелства, които могат да доведат до налагането на глоба, без същите тези адресати да могат да предявят право на предвидимост на тези решения. Според Saint-Gobain тази съдебна практика не може да гарантира зачитането на основните права. Освен това следвало да се вземе предвид фактът, че съобщаването на по-точна информация по време на производството по разследване не позволявало непременно на съответните предприятия да предвидят решението на Комисията, тъй като тя не била обвързана с подобни данни към момента на приемане на решението.

110    Saint-Gobain твърди също, че с приемането на Насоките от 2006 г. Комисията ограничила правомощията си за преценка относно основата за изчисляване на глобата, тъй като понятието „засегнати продажби“ бил обективен и подлежащ на проверка фактор. От това следвало, че при всички положения Комисията не можела да се позовава в разглеждания случай на съдебната практика, целяща отпадане на риска от предопределяне по неподходящ начин на бъдещите решения на колегиума на комисарите.

111    Комисията припомня най-напред, че съгласно трайно установената съдебна практика предоставянето на данни относно размера на предвидените глоби на етапа на изложението на възраженията би означавало да се предопределят по неподходящ начин нейните решения. Следователно не било необходимо предприятията да са в състояние да предвиждат с точност размера на глобите, за да упражняват правото си на защита. Оттук следвало, че за спазването на правото на изслушване било достатъчно Комисията да посочи в изложението, че ще прецени дали следва да се налагат глоби на съответните предприятия, както и да ги осведоми за основните фактически и правни обстоятелства, които могат да доведат до приемането на решение за налагане на такива глоби.

112    По-нататък Комисията подчертава, че в адресираното до Saint-Gobain изложение на възраженията ясно се съобщавало, че в случая ще се използва предвидения в Насоките от 2006 г. метод за изчисляване. Освен това тя твърди, че е изпратила до съответните предприятия различни искания за предоставяне на информация за стойността на относимите за изчисляването на глобата продажби. Поради това, предвид свободата на преценка, с която Комисията разполагала за изчисляване на глобите при нарушения на член 81 ЕО, тя счита, че в обжалваното решение правото на защита на Saint-Gobain било спазено изцяло.

113    Комисията оспорва и довода на Saint-Gobain, че то не било в състояние да изрази ефективно своето становище по отчитането на повторността на нарушението като отегчаващо обстоятелство. В това отношение тя твърди, че изрично е обърнала внимание на Saint-Gobain в изложението на възраженията върху повторността на нарушението като отегчаващо обстоятелство, както и върху различните предходни случаи, в които са констатирани нарушения на член 81 ЕО. По този начин Комисията дори направила повече, отколкото било задължена по силата на Решение по дело Groupe Danone/Комисия, точка 97 по-горе (точка 50). Обстоятелството, че Saint-Gobain е получило достатъчно сведения относно повторността на нарушението в изложението на възраженията, се доказвало от изтъкнатите от самото предприятие доводи за оспорване на това отегчаващо обстоятелство в отговора му на посоченото изложение.

 б) Преценка на Общия съд

114    В доводите на Saint-Gobain се съдържат две отделни оплаквания за незачитане на правото му на защита.

115    С първото оплакване Saint-Gobain упреква Комисията, че преди приемането на обжалваното решение не му съобщила стойността на продажбите, която щяла да използва за изчисляване на наложената му глоба, използвания за тази цел метод на изчисляване, както и степента на тежест, която щяла да бъде определена.

116    В това отношение следва да се припомни, че съгласно установената съдебна практика предоставянето на данни относно размера на предвижданите глоби на етапа на изложението на възраженията преди на предприятията да бъде дадена възможност да изразят становищата си по отправените срещу тях възражения, би означавало да се предопредели по неподходящ начин решението на Комисията (вж. Решение на Съда по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, точка 77 по-горе, точка 21 и Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, С‑189/02 P, С‑202/02 P, С‑205/02 P—С‑208/02 P и С‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 434 и цитираната съдебна практика).

117    Всъщност обстоятелството, че икономически оператор не може предварително да узнае с точност размера на глобите, които Комисията ще наложи във всеки конкретен случай, изглежда оправдано за целите на репресия и възпиране, преследвани от политиката на санкции в областта на конкуренцията. Тези цели биха били застрашени, ако съответните предприятия са в състояние да преценят ползите, които биха извлекли от участието си в нарушение, като предварително вземат предвид размера на глобата, която би им била наложена за това незаконосъобразно поведение (Решение на Общия съд от 5 април 2006 г. по дело Degussa/Комисия, Т‑279/02, Recueil, стр. II‑897, точка 83).

118    Следователно, когато в своето изложение на възраженията Комисията посочва изрично, че ще прецени дали следва да се налагат глоби на съответните предприятия, и излага основните фактически и правни обстоятелства, които могат да доведат до налагането на глоба, като например тежестта и продължителността на нарушението и това дали то е извършено умишлено или по непредпазливост, тя изпълнява задължението си да зачете правото на изслушване на предприятията. Така тя им предоставя данните, необходими за защита не само срещу установяването на нарушението, но и срещу налагането на глоба (вж. Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 116 по-горе, точка 428 и цитираната съдебна практика и Решение на Съда от 24 септември 2009 г. по дело Erste Group Bank и др./Комисия, С‑125/07 P, С‑133/07 P, С‑135/07 P и С‑137/07 P, Сборник, стр. I‑8681, точка 181).

119    Впрочем в своето изложение на възраженията Комисията не е длъжна да съобщава на разследваните за нарушение на член 81 ЕО предприятия размера на евентуалното увеличаване на глобата, целящо да осигури възпиращото ѝ действие (Решение на Общия съд от 15 март 2006 г. по дело BASF/Комисия, Т‑15/02, Recueil, стр. II‑497, точка 62).

120    От това следва, че що се отнася до определянето на размера на глобите, правото на защита на засегнатите предприятия пред Комисията е гарантирано чрез възможността да се изразяват становища относно продължителността, тежестта и антиконкурентния характер на деянията, за които се упрекват, но от друга страна, не изисква тази възможност да обхваща и начина, по който Комисията възнамерява да си послужи със задължителните критерии относно тежестта и продължителността на нарушението при това определяне (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 116 по-горе, точка 439). В това отношение предприятията се ползват от допълнителна гаранция, що се отнася до определянето на размера на глобите, тъй като Общият съд е компетентен да упражни пълен съдебен контрол и може по-конкретно да отмени глобата или да намали нейния размер (вж. Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело LR AF 1998/Комисия, Т‑23/99, Recueil, стр. II‑1705, точка 200 и цитираната съдебна практика).

121    В случая, най-напред, следва да се констатира, че в изложението на възраженията, чийто адресат е Saint-Gobain, Комисията е представила подробно фактическата обстановка, въз основа на която възнамерява да установи нарушение на член 81, параграф 1 ЕО. Освен това на стр. 129—131 и на стр. 132—135 от изложението на възраженията тя излага причините, поради които счита, че договорите, в които е участвало Saint-Gobain, представляват споразумения или съгласувани практики по смисъла на тази разпоредба.

122    На следващо място, на стр. 132—135 и стр. 152—155 от изложението на възраженията Комисията посочва и обстоятелствата, които взема предвид, за да определи по-специално продължителността на участието на Saint-Gobain в нарушението. Освен това на стр. 156 и 157 от посоченото изложение тя описва основните фактори, които ще вземе предвид, за да прецени тежестта на нарушението, а именно обстоятелството, че тайните споразумения от вида на тези, които са в основата на настоящия случай, се считат за едни от най-тежките нарушения на член 81, параграф 1 ЕО, че посочените споразумения са имали последици за целия сектор на автомобилното стъкло в ущърб не само на производителите на автомобили, но и на широк кръг потребители, че участниците в картела са съзнавали незаконното естество на действията си и че дейността на картела е обхванала цялата територия на ЕИП.

123    Впрочем в точка 489 от изложението на възраженията Комисията уточнява, че възнамерява да вземе предвид възможната водеща роля на Saint-Gobain в картела, тъй като то неколкократно представлявало интересите на други предприятия по време на срещи на клуба и освен това свикало повечето такива срещи. Тя добавя, че също така щяла да изчисли размера на глобите според продължителността на участието на всяко засегнато предприятие в картела, както и с оглед на евентуални отегчаващи или смекчаващи обстоятелства.

124    Следователно, след като посочва по този начин основните фактически и правни обстоятелства, въз основа на които ще изчисли размера на глобите, видно от посочената в точка 120 по-горе съдебна практика, Комисията не е била длъжна да уточнява начина, по който ще използва всяко от тези обстоятелства, за да определи размера на глобата. В това отношение няма значение, че в крайна сметка в обжалваното решение Комисията се отклонява частично от предвидения в точка 13 от Насоките от 2006 г. метод на изчисляване на стойността на относимите продажби.

125    При всички положения следва да се отбележи, че на стр. 156 от изложението на възраженията Комисията посочва, че глобата, която ще наложи в случая, ще бъде изчислена с оглед на установените в Насоките от 2006 г. принципи. Следователно, ако, както е видно от съображения 664—667 от обжалваното решение, в разглеждания случай Комисията решава да се отклони частично от този метод на изчисляване, що се отнася до взетите предвид продажби на стъкло, тя го прави именно за да отговори на някои от възраженията, които са отправени от адресатите на изложението на възраженията относно предвидения в точка 13 от посочените насоки метод на изчисляване на относимите продажби и които се съдържат в техните становища по това изложение, както и в отговорите им на различни искания за предоставяне на информация, отправени до тях от Комисията.

126    От това следва, че Комисията е информирала Saint-Gobain в достатъчна степен преди приемането на обжалваното решение относно фактическите и правните обстоятелства, въз основа на които възнамерява да установи участието му в нарушение на член 81 ЕО, и че правото на защита на Saint-Gobain в този смисъл е спазено. Ето защо първото оплакване не може да се приеме.

127    С второто си оплакване Saint-Gobain твърди, че по време на административното производство Комисията не му е дала възможност да изрази ефективно своето становище относно вземането предвид на повторността на нарушението като отегчаващо обстоятелство.

128    В това отношение, без да се засяга преценката на първата част от шестото правно основание по-нататък, е достатъчно да се подчертае, че на стр. 157 и 158 от изложението на възраженията Комисията не само обръща внимание на засегнатите предприятия върху това, че може да приложи разпоредбите във връзка с повторността на нарушението в качеството ѝ на отегчаващо обстоятелство, но в случая на Saint-Gobain и Compagnie също така отбелязва трите предходни решения за санкциониране за нарушения на член 81, параграф 1 ЕО, въз основа на които възнамерява да установи, че по отношение на тях е налице повторност на нарушението като отегчаващо обстоятелство. Освен това от представения от Saint-Gobain отговор на изложението на възраженията е видно, че дружеството изтъква различни доводи, с които се противопоставя на евентуално увеличаване на глобата поради повторност на нарушението въз основа на едното или другото от тези решения.

129    Следователно второто оплакване не може да бъде прието. Поради това второто правно основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

3.     По третото правно основание, изведено от непълнота на мотивите и грешка при изчисляването на глобата

130    Изтъкнатите в жалбата на Saint-Gobain трето и четвърто правно основание следва да се разгледат като едно-единствено правно основание, тъй като са две части на едно и също правно основание, свързано с оборота от продажбите, използван от Комисията за изчисляването на основния размер на наложената на Saint-Gobain глоба.

 а) По първата част, изведена от непълнота на мотивите

 Доводи на страните

131    В първата част Saint-Gobain твърди, че обжалваното решение е опорочено поради липса на мотиви по смисъла на член 253 ЕО и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права, тъй като в него не се посочват точно различните обеми на продажбите, въз основа на които е изчислена глобата при прилагане на точка 13 от Насоките от 2006 г. Задължителното мотивиране на обжалваното решение по този въпрос се налагало в още по-голяма степен, тъй като това е област, в която Комисията разполага с дискреционно правомощие за налагане на тежки глоби.

132    Saint-Gobain упреква Комисията по-специално за това, че не е посочила никакви обстоятелства, от които да може да се установи дали използваният по отношение на него оборот от продажбите е резултат от точно и последователно изчисление, или, напротив, изчислението е опорочено. Всъщност обжалваното решение не позволявало да се установят производителите на автомобили, които са взети предвид през периодите на нарастване на възможностите и в края на нарушението, и за които производители Комисията твърди, че разполага с преки доказателства за това, че са били обект на спорния картел. Съответно Saint-Gobain не можело да провери дали такива доказателства съществуват. В решението не се посочвали и стойностите на продажбите към отделните производители на автомобили през трите етапа на нарушението. Накрая, в решението не се посочвал точният брой месеци на участие, който е взет предвид от Комисията за изчисляване на средната годишна стойност на засегнатите продажби. При тези обстоятелства Общият съд не можел да упражни адекватно съдебния си контрол, а обжалваното решение било опорочено от липса или непълнота на мотивите.

133    Тежащото върху Комисията задължение за мотивиране се подсилвало от обстоятелството, че в обжалваното решение тя се отклонила от произтичащите от Насоките от 2006 г. правила относно продажбите, които трябвало да послужат за основа при изчисляването на глобата. Въпреки че в Насоките се предвиждало да се вземе предвид стойността на продажбите на засегнатите стоки през последната пълна година на участие в нарушението, в случая Комисията взела предвид стойност, представляваща среднопретеглена годишна стойност на продажбите през целия период на нарушението.

134    Saint-Gobain добавя, че непълнотата на мотивите на обжалваното решение във връзка с използваната стойност на продажбите не може да се компенсира с данните, съобщени в хода на производството пред Общия съд. При всички положения предоставената от Комисията в писмената ѝ защита допълнителна информация не била от такова естество, че да представлява достатъчно мотивиране, тъй като важни въпроси оставали без отговор.

135    Комисията оспорва тези критики. Тя подчертава, че обжалваното решение съдържа разяснения относно използвания от нея метод за определяне на основния размер на глобата. Впрочем от Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Aristrain/Комисия (C‑196/99 P, Recueil, стр. I‑11005, точка 56) е видно по-специално, че не е необходимо непременно да се посочват цифрови данни, за да се считат за достатъчни мотивите на решение, с което се налага глоба.

136    Според Комисията предоставените от нея допълнителни разяснения в писмената ѝ защита е можело вече да бъдат изведени чрез внимателен анализ на обжалваното решение или най-малкото са били предвидими.

137    В това отношение, противно на твърденията на Saint-Gobain, производителите на автомобили, които са били взети предвид на етапите на нарастване на възможностите и на отслабване на картела, били посочени в обжалваното решение при описанието на фактическата обстановка. Същото се отнасяло и за факта, че ако по отношение на даден производител на автомобили имало тайно споразумение през определена година, той бил вземан предвид и за следващите години. Броят на съответните месеци за всеки участник в нарушението и за всеки период също можело да бъде изведен от мотивите на обжалваното решение.

138    Що се отнася до използвания за 1998 г. оборот, Комисията посочва, че при отсъствие на достатъчно точни данни, съобщени в това отношение от засегнатите предприятия, тя действително е била принудена да извърши приблизителна преценка въз основа на цифровите данни за 1999 г., като обаче взела предвид единствено производителите на автомобили, по отношение на които имало тайно споразумение през 1998 г.

139    Освен това Комисията разяснила надлежно в обжалваното решение причините, поради които в случая се отклонила от принципа, съгласно който предвид се вземат продажбите от последната пълна година на участие в нарушението, така както е предвидено в Насоките от 2006 г. Това отклонение се обосновавало от характеристиките на картела — предмет на обжалваното решение, засягащ договори за доставка на автомобилно стъкло, които са сключени след провеждане на търг и които е трябвало да се прилагат в дълги времеви периоди. Този контекст породил необходимостта да бъдат взети предвид отделни етапи, които отразяват по-специално нарастването на възможностите на картела и неговото отслабване до окончателното му прекратяване. Освен това отклонението било в полза на предприятията, които са адресати на посоченото решение, тъй като според Комисията глобата е щяла да бъде много по-висока, ако е бил взет предвид реализираният през последната година от нарушението общ оборот.

140    Комисията добавя, че не е могла да разкрие по-точни данни за оборота от продажбите в обжалваното решение, тъй като тази информация представлявала търговска тайна.

 Преценка на Общия съд

141    С първата част от третото правно основание Saint-Gobain упреква по същество Комисията, от една страна, че в обжалваното решение не е разяснила подробно изчислението, при което по отношение на това дружество взела предвид относим оборот от продажбите в размер на [поверително] милиона евро, и от друга страна, че не е разяснила причините, поради които в разглеждания случай се е отклонила от предвидения в точка 13 от Насоките от 2006 г. начин на изчисляване.

142    И двете оплаквания обаче не могат да бъдат приети.

143    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 253 ЕО, впоследствие допълнен от член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права, Комисията е задължена да мотивира приеманите от нея решения.

144    Задължението за мотивиране на индивидуално решение има за цел да позволи на съдилищата на Съюза да упражнят своя контрол за неговата законосъобразност и да осигури на заинтересованото лице достатъчно информация, за да може то да прецени дали решението евентуално страда от порок, който е основание за оспорване на неговата действителност (вж. в този смисъл Решение от 2 октомври 2003 г. по дело Aristrain/Комисия, точка 135 по-горе, точка 52 и цитираната съдебна практика).

145    Следователно мотивите трябва по принцип да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащото го решение. Липсата им не може да бъде поправена с факта, че заинтересованото лице се запознава с мотивите на решението в хода на производството пред Общия съд (Решение на Съда от 26 ноември 1981 г. по дело Michel/Парламент, 195/80, Recueil, стр. 2861, точка 22).

146    Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали те отговарят на изискванията на член 253 ЕО трябва да се преценява с оглед не само на текста на разглеждания акт, но и на контекста, в който той е приет (Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 63).

147    Що се отнася до посочването на цифрови данни относно изчисляването на глобите, следва да се посочи, че в обжалваното решение Комисията действително не е изложила подробно конкретния оборот от продажбите на Saint-Gobain, който е взела предвид, за да изчисли наложената на дружеството глоба.

148    При определянето на глобите за нарушаване на правото на конкуренцията обаче Комисията изпълнява своето задължение за мотивиране, когато в своето решение посочи фактите, въз основа на които е преценила тежестта и продължителността на извършеното нарушение, като не е длъжна да прави по-подробно изложение или да включи цифровите данни относно начина на изчисляване на глобата (Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, С‑286/98 P, Recueil, стр. I‑9925, точка 66; вж. Решение на Общия съд от 3 март 2011 г. по дело Siemens/Комисия, Т‑110/07, Сборник, стр. II‑477, точка 311 и цитираната съдебна практика и Решение на Общия съд от 13 юли 2011 г. по дело Schindler Holding и др./Комисия, Т‑138/07, Сборник, стр. II‑4819, точка 243 и цитираната съдебна практика).

149    Следователно посочването на цифрови данни относно начина на изчисляване на глобите, колкото и полезни да са те, не е задължително, за да се спази задължението за мотивиране (Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Sarrió/Комисия, С‑291/98 P, Recueil, стр. I‑9991, точки 75—77 и Решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Raiffaisen Zentralbank Österreich и др./Комисия, Т‑259/02—Т‑264/02 и Т‑271/02, Recueil, стр. II‑5169, точка 414).

150    Всъщност, що се отнася до мотивите относно определянето на размера на глобите в абсолютни стойности, следва да се припомни, че предвиждайки по-специално глобата, наложена на предприятие, което е извършило нарушение на правилата за конкуренция на Съюза, да се определя с оглед на продължителността и тежестта на нарушението, както и същата глоба да не надвишава 10 % от общия размер на оборота на това предприятие, реализиран в предходната стопанска година, член 23 от Регламент № 1/2003 предоставя на Комисията свобода на преценка при определяне на размера на глобите с цел да насочи поведението на предприятията към спазване на правилата на конкуренцията (вж. Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело BPB/Комисия, Т‑53/03, Сборник, стр. II‑1333, точка 335 и цитираната съдебна практика).

151    Освен това е важно да не се допусне глобите да бъдат лесно предвидими от икономическите оператори. Впрочем, ако Комисията имаше задължението да посочи в своето решение цифровите данни относно начина на изчисляване на размера на глобите, техният възпиращ ефект би бил накърнен. Ако размерът на глобата е резултат от изчисление, подчинено на обикновена аритметична формула, предприятията биха имали възможността да предвидят евентуалната санкция и да я сравнят с ползите, които биха извлекли от нарушаването на нормите на правото на конкуренцията (Решение по дело BPB/Комисия, точка 150 по-горе, точка 336 и Решение по дело Degussa/Комисия, точка 117 по-горе, точка 83).

152    Противно на твърдението на Saint-Gobain, обстоятелството, че методът на изчисляване на глобите е бил адаптиран в рамките на Насоките от 2006 г., самò по себе си не може да постави под съмнение тези констатации.

153    От точка 13 от тези насоки е видно, че при определянето на основния размер на налаганата глоба Комисията отчита стойността на реализираните от съответното предприятие продажби на стоки или услуги в пряка или косвена връзка с нарушението в съответния географски район в ЕИП и че по принцип тя отчита продажбите на предприятието през последната пълна година на неговото участие в нарушението. Освен това, като приема такова правило за поведение и като обявява посредством публикуването на насоки, че ще го прилага занапред към съответните случаи, Комисията се самоограничава в упражняването на своето право на преценка и не може без основание да се отклонява от това правило, за да не бъде евентуално санкционирана за нарушение на общи принципи на правото като принципите на равно третиране или защита на оправданите правни очаквания (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 116 по-горе, точка 211).

154    Следователно трябва да се провери дали при запознаване с обжалваното решение Saint-Gobain е могло да разбере, че изчисляването на размера на наложената му глоба е извършено въз основа на метод, който е различен от предвидения в точка 13 от Насоките от 2006 г., и е узнало причините, накарали Комисията в разглеждания случай да се отклони от правилата за поведение, които си е наложила в посочената точка.

155    В това отношение, най-напред, трябва да се посочи, че както в изложението на възраженията, така и в обжалваното решение Комисията уточнява, че глобата ще бъде изчислена предвид установените в Насоките от 2006 г. принципи. По-специално в съображение 658 от обжалваното решение тя припомня предвиденото в точка 13 от същите насоки правило за изчисляване на относимите продажби. Комисията също така излага причините, поради които според нея в случая изчисляването на стойността на относимите продажби не може да се извърши с оглед единствено на договорите, за които тя разполага с преки доказателства, че са били обект на споразумение или съгласувана практика. За да обоснове този подход, в съображения 660—662 от обжалваното решение Комисията посочва по-специално не само че споразумения или съгласувани практики е можело да се установят по отношение на всички големи производители на автомобили в ЕИП през целия период на нарушението, но и че този картел е имал за цел да постигне обща стабилност на пазарните дялове на участниците и че тази стабилност е била преследвана по-специално посредством механизъм за компенсации, засягащ всички индивидуални партиди и включващ всички елементи за остъкляване.

156    На следващо място, Комисията посочва, че в разглеждания случай се отклонява от метода на изчисляване, при който се вземат предвид единствено продажбите, реализирани през последната пълна година на участие в нарушението. В съображения 664—667 от обжалваното решение Комисията обосновава по същество това отклонение от предвиденото в точка 13 от Насоките от 2006 г. правило с особеността на спорния картел, чиято интензивност варира в периода от март 1998 г. до март 2003 г. През първоначалния период от март 1998 г. до първата половина на 2000 г., окачествен като период на „нарастване на възможностите“, Комисията разполагала с преки доказателства за нарушението само за част от европейските производители на автомобили. За сметка на това през периода от 1 юли 2000 г. до 3 септември 2002 г. споразуменията или съгласуваните практики засягали поне 90 % от продажбите на автомобилно стъкло, предназначено за фабричен монтаж, в ЕИП. Накрая, периодът от 3 септември 2002 г. до края на нарушението, окачествен като „отслабване“, се характеризирал със забавяне на дейността на картела вследствие на оттеглянето на Pilkington.

157    Предвид тези обстоятелства Комисията посочва, че е възприела „по-нюансиран“ подход, който се състои в намаляване на тежестта на периода на нарастване на възможностите, както и на този на отслабване при изчисляване на основния размер на глобата, като в това отношение взема предвид единствено стойността на продажбите към производители на автомобили, за които разполага с преки доказателства, че са били обект на тайно споразумение. От друга страна обаче Комисията уточнява, че общите продажби в ЕИП са били взети предвид за периода от 1 юли 2000 г. до 3 септември 2002 г. Както бе констатирано в точка 155 по-горе, Комисията по-специално обосновава този подход в съображения 660—662 от обжалваното решение, като посочва, че споразумения или съгласувани практики е можело да се установят по отношение на всички големи производители на автомобили в ЕИП през периода на нарушението, но и че този картел е имал за цел да постигне обща стабилност на пазарните дялове на участниците и че тази стабилност е била преследвана по-специално посредством механизъм за компенсации, засягащ всички индивидуални партиди и включващ всички елементи за остъкляване.

158    Съгласно съображение 667 от обжалваното решение използваните за изчисляване на глобата продажби са определени за всеки участник в картела въз основа на общите продажби, претеглени по гореописания начин, разделени на броя на месеците на участие в нарушението и умножени по 12 за получаването на среднопретеглена годишна стойност. Освен това Комисията уточнява, че изчисленията са извършени въз основа на цифровите данни, предоставени от засегнатите предприятия в отговор на искането за предоставяне на информация, което им било изпратено на 25 юли 2008 г.

159    Както правилно подчертава Комисията в писмените си становища, тези разяснения трябва да се разглеждат с оглед на други части от обжалваното решение, свързани по-специално с функционирането на картела (съображения 120—428 от обжалваното решение), в които Комисията идентифицира систематично производителите на автомобили, станали обект на неправомерни контакти през различните периоди от нарушението.

160    Освен това Комисията е предоставила различни уточнения в обжалваното решение относно следвания от нея метод за изчисляване на глобите, които е наложила на всяко от засегнатите предприятия в случая, по-специално що се отнася до относимите обороти от продажбите, взетия предвид дял от стойността на продажбите, допълнителната сума, както и корекциите на основния размер на глобата.

161    Накрая, макар наистина обжалваното решение да не съдържа разяснения за използвания за 1998 г. оборот от продажбите, трябва да се констатира, че в хода на разследването Saint-Gobain не е предоставило данни за оборота си от продажбите поотделно за всеки производител на автомобили за тази година. Следователно, както правилно посочва Комисията, в този контекст тя по законосъобразен и предвидим начин е използвала данните за оборота от продажбите за най-близката година, в случая 1999 г., за да изчисли наложената на Saint-Gobain глоба.

162    Въз основа на гореизложеното се налага изводът, че съдържащите се в спорното решение данни са давали възможност на Saint-Gobain да разбере не само мотивите, накарали Комисията в случая да се отклони частично от предвиденото в точка 13 от Насоките от 2006 г. правило за поведение, но и факторите, въз основа на които Комисията е анализирала тежестта и продължителността на нарушението, както и метода на изчисляване на глобата. Следователно, въпреки че обжалваното решение не съдържа подробности за изчисляването, то не е опорочено от липса или непълнота на мотивите в това отношение.

163    Следователно първата част от правното основание е неоснователна.

 б) По втората част, изведена от грешка в изчисленията

 Доводи на страните

164    Saint-Gobain твърди, че когато се е запознало с писмената защита на Комисията, е открило, че тя е допуснала явна грешка в преценката, изразяваща се в грешка при изчисляването на глобата, и в това отношение изтъква ново правно основание в писмената си реплика.

165    Saint-Gobain посочва, че оборотът от първоначално засегнатите продажби, взет предвид от Комисията по отношение на него, е [поверително] евро. Прилагайки точно избрания от Комисията метод на изчисляване Saint-Gobain обаче достига до стойност от [поверително] евро, т.е. сума с [поверително] евро по-ниска от използваната от Комисията. Според Saint-Gobain тази разлика може да се обясни с включването в основата на изчислението на глобите на суми, съответстващи на реализирани извън ЕИП продажби. Съгласно точка 13 от Насоките от 2006 г. обаче такива суми не следва да се вземат предвид при изчисляването на глоба за нарушение на член 81, параграф 1 ЕО.

166    Комисията изразява съмнение относно допустимостта на тази част от правното основание. Според нея Saint-Gobain вече е имало възможност да изложи това оплакване в жалбата си, тъй като от обжалваното решение става ясно, че за основа на изчисляването на наложената на предприятието глоба е използван оборотът от продажбите, който самото то е съобщило.

167    По същество Комисията твърди, че е използвала оборота от продажбите, която ѝ е съобщен от Saint-Gobain. Наистина дружеството посочило в хода на разследването, че част от включените в този оборот продажби не са засегнати от картела и че някои от разглежданите продажби са реализирани извън ЕИП. Същевременно Saint-Gobain не посочвало нито вида на реализираните извън ЕИП продажби, нито клиентите, към които са осъществявани, нито дори каква сума от оборота представляват. Освен това посочените от Saint-Gobain стойности по този въпрос не били заверени.

168    Комисията изтъква още няколко обстоятелства, които според нея възпрепятстват исканото от Saint-Gobain намаляване на относимия оборот във връзка с реализираните извън ЕИП продажби. Най-напред, Saint-Gobain не пояснило дали тези евентуални доставки извън ЕИП са били предмет на централизирани обсъждания от производителите на автомобили, или са попадали извън централизираното управление. На следващо място, според Комисията не е изключено доставките да са били предназначени за складове на производителите на автомобили, разположени на територията на Съюза, с цел да бъдат използвани от одобрени прекупвачи извън ЕИП. Впрочем евентуално намаляване на оборота от продажбите в този смисъл налагало за определени периоди от нарушението да са налице данни за точното разпределение на продажбите към всеки засегнат производител на автомобили, а такива не са представени от Saint-Gobain. Накрая, Комисията посочва, че Saint-Gobain не е изтъкнало нито едно надеждно доказателство от което да е видно, че продажбите са реализирани извън ЕИП. Освен това от преписката по разследването е видно, че самото дружество Saint-Gobain е отказало да изготви такава подробна разбивка предвид малкия обем на съответните продажби.

 Преценка на Общия съд

169    В самото начало Общият съд подчертава, че Комисията потвърждава изложената от Saint-Gobain хипотеза, че наложената му глоба е изчислена без от съобщения оборот от продажбите да се извадят евентуалните суми, съответстващи на продажби, за които се твърди, че са реализирани извън ЕИП.

170    На следващо място, трябва да се посочи, че в исканията за предоставяне на информация, които Комисията изпраща на Saint-Gobain на 10 декември 2007 г. и на 25 юли 2008 г., тя иска дружеството да ѝ съобщи оборота си, реализиран в ЕИП за няколко поредни стопански години. Във всяко от тези искания Комисията приканва Saint-Gobain по възможност да предостави заверени стойности и да направи разбивка на реализирания оборот за всеки отделен производител на автомобили.

171    В отговорите си, изпратени до Комисията на 28 януари и на 22 август 2008 г., Saint-Gobain предоставя сведения относно общия си оборот и разбивка по производител на автомобили за периода 1999—2004 г., като информацията е извлечена от международната търговска база данни на дружеството. От друга страна Saint-Gobain посочва в същите тези отговори, че предоставените данни включват и продажби на автомобилно стъкло на клиенти извън ЕИП, е именно в Полша, Чешката република и Словакия. Същевременно считайки, че оборотът от тези продажби бил сравнително малък и че било трудно те да се извадят от международната търговска база данни, Saint-Gobain уведомява Комисията, че се е отказало от адаптирането на посочената база данни в това отношение. Дружеството обаче приспада от общия си оборот за всяка от съответните години процент, който трябвало да отразява реализираните извън ЕИП продажби.

172    Следователно трябва да се приеме, че посочените в предходната точка отговори не са съдържали конкретно изчисление по производители на автомобили и по години на продажбите, извършени към клиенти извън ЕИП, въпреки исканията за предоставяне на информация, които Комисията изпраща на Saint-Gobain с тази цел. Впрочем от съображение 667 от обжалваното решение е видно, че по отношение на периодите на нарастване на възможностите и на отслабване на картела Комисията е взела предвид само оборота от продажбите към производители на автомобили, във връзка с които е била в състояние да докаже, че договори за доставка на автомобилно стъкло са били обект на споразумения или съгласувани практики. От това следва, че Комисията не е могла въз основа на предоставените ѝ от Saint-Gobain сведения да определи дали и ако да, до каква степен процентите от продажбите, за които дружеството твърди, че са реализирани извън ЕИП, засягат тези производители на автомобили.

173    В по-общ план, както е направила Комисията, следва да се приеме, че в хода на разследването Saint-Gobain не е представило нито едно доказателство, от което да е видно, че процентите от оборота, които иска да бъдат извадени от основата за изчисляване на глобата, действително съответстват на реализирани извън ЕИП продажби.

174    Следователно, дори да се предположи, че настоящата част от правното основание е допустима, въпреки че е изложена едва във фазата на писмената реплика, Общият съд счита, че Комисията не е допуснала никаква грешка, използвайки като оборот за изчисляването на налаганата на Saint-Gobain глоба целия оборот и оборота по производители на автомобили, който ѝ е бил съобщен от дружеството, без да приспада от него фиксиран процент, за който се твърди, че съответства на реализираните извън ЕИП продажби.

175    Следователно втората част от правното основание, доколкото е изтъкната в подкрепа на исканията за отмяна на обжалваното решение, следва да бъде отхвърлена като неоснователна заедно с цялото трето правно основание. Трябва обаче да се уточни, че тази част се разглежда и в точки 463—477 по-нататък, доколкото е изтъкната в подкрепа на исканията за изменение на обжалваното решение.

4.     По четвъртото правно основание, изведено от погрешно вменяване на отговорност на Compagnie за неправомерното поведение на Saint-Gobain, от нарушение на принципа на индивидуализиране на наказанията и на презумпцията за невиновност, както и от злоупотреба с власт

176    В основната си част това правно основание съответства на едно от правните основания, повдигнати от Compagnie по дело Т‑73/09. Поради това те следва да бъдат разгледани заедно.

177    Третото правно основание, повдигнато от Compagnie по дело Т‑73/09, обаче съдържа допълнително оплакване, което също е изведено от надхвърляне на предвидения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 максимален размер, но е подкрепено с различни доводи. Всъщност според Compagnie, дори да се приеме, че Комисията основателно му е вменила отговорност за действията на неговото дъщерно дружество Saint-Gobain Glass France, тя обаче допуснала грешка, използвайки общия оборот на групата Saint-Gobain, за да изчисли предвидения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 максимален размер на глобата. Тъй като това оплакване е различно от предмета на настоящото правно основание, то е разгледано отделно (вж. точки 442—458 по-нататък).

 а) Доводи на страните

178    Saint-Gobain и Compagnie упрекват Комисията, че е вменила на Compagnie отговорността за действията на притежаваното на 100 % от него дружество Saint-Gobain Glass France, макар да не е доказано, че Compagnie е упражнявало решаващо влияние върху търговската политика на Saint-Gobain.

179    В това отношение Compagnie твърди, че както поради характера на нарушенията на правилата за конкуренция, така и поради естеството и степента на строгост на предвидените за тях санкции, юридическо лице следвало да бъде санкционирано на подобно основание само ако Комисията може действително да докаже участието му в такова нарушение. Вменяването на отговорността за нарушение на дружество майка поради действията на едно от дъщерните му дружества било възможно, ако се установи, че дъщерното дружество не е действало самостоятелно или само е изпълнявало указанията на посоченото дружество майка. Compagnie обаче счита, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, решавайки, както в случая, да вмени отговорността, без да е проверила дали дружеството майка действително е упражнявало решаващо влияние върху търговската политика на дъщерното си дружество. Вменяването на отговорността за неправомерно поведение при тези условия означавало, че се смесват понятията за юридическо лице и за предприятие, и съответно, че се нарушава принципът на индивидуализиране на наказанията.

180    Според Compagnie, макар притежаването на целия капитал на дъщерно дружество да е силен признак за това, че дружеството майка има възможност да упражни решаващо влияние върху поведението на дъщерното си дружество на пазара, самò по себе си подобно обстоятелство не е достатъчно за вменяването на дружеството майка на отговорността за поведението на дъщерното му дружество. Необходима била допълнителна съвкупност от признаци в това отношение, въпреки съществуващата вече съдебна практика на Съюза в противоположния смисъл.

181    Комисията вменява на Compagnie отговорността за нарушение, извършено от Saint-Gobain Glass France, без да зачита този признат в други правни системи принцип, както и в нарушение на презумпцията за невиновност, макар нищо да не позволявало да се приеме, че дъщерното дружество само е следвало указанията на дружеството майка при осъществяването на търговската си политика. По-специално нареждания от общ характер към дъщерно дружество или упражняването на функции, които нямат изпълнителен характер, от ръководителя на дъщерното дружество в дружеството майка не можели да докажат упражняването на такъв контрол. По този начин Комисията установила необорима презумпция за упражняване на решаващо влияние в тежест на Compagnie в нарушение на принципите, установени в Решение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия (С‑97/08 P, Сборник, стр. I‑8237).

182    Според Compagnie то трябвало само да докаже, че групата, начело на която се намира, не е организирана по начин, който да му осигурява достатъчно човешки и материални ресурси, за да участва редовно и задълбочено в управлението на търговската политика на дъщерите си дружества. Впрочем това било доказано надлежно.

183    Най-напред, наличието на обща стратегия на цялата група Saint-Gobain, публикувана на уебсайта ѝ, самò по себе си не можело да докаже, че Compagnie упражнява решаващо влияние върху търговската политика на Saint-Gobain, тъй като принципите, съставляващи тази стратегия, нямали връзка с търговската политика на различните направления на дейностите в рамките на групата. Освен това ограничените човешки ресурси, с които разполагало Compagnie, както и чисто функционалното предназначение на различните съставляващи го отдели, свидетелствали за практическата невъзможност то да упражнява дори и общо по своя характер влияние върху търговската политика на стотиците си дъщерни дружества. Следователно Compagnie не давало никакви нареждания относно търговските способи, към които да прибягват дъщерните му дружества, за да постигнат целите си. Освен това съобщаването на ограничен обем информация на Compagnie, като например бюджетите и финансовите отчети, било организирано по система „bottom-up“, която била характерна за децентрализираното управление и за многообразното естество на дейностите на групата Saint-Gobain. Комисията също така не успяла да докаже, че на Compagnie са изпращани конкретни отчети относно търговската дейност на направление „Стъкло“ на Saint-Gobain.

184    На следващо място, самостоятелната роля в рамките на Compagnie на г‑н A., бивш директор на направление „Стъкло“ на групата Saint-Gobain, не доказвала липсата на търговска самостоятелност на това направление. Така Compagnie твърди, че функциите на г‑н A. в дружеството не са изпълнителни и че длъжността му като заместник генерален директор на Compagnie е почетна. Г‑н A. никога не бил член на изпълнителния комитет на Compagnie, който — извън предоставените на управителния съвет права — единствен вземал решенията, произтичащи от правомощията на Compagnie в рамките на групата. Освен това г‑н A. изпълнявал функции в Compagnie едва от 15 октомври 2001 г., т.е почти четири години след началото на нарушението, и отговарял за иновациите в групата едва от 1 май 2004 г., т.е. повече от година след края на спорния картел. Що се отнася до генералния съвет на директорите, макар разискваните в него въпроси наистина да представлявали общ интерес за цялата група, обменяната в неговите рамки информация била от прекалено общ характер, за да може от това да се направи изводът, че е налице решаващо влияние върху търговската политика на направление „Стъкло“ на групата Saint-Gobain.

185    Противно на твърденията на Комисията, участието на двама служители на Compagnie в управителния съвет на Saint-Gobain Glass France било ирелевантно в случая. Всъщност обичайно било акционерът, притежаващ 100 % от дяловете на дружество, да има определен брой места в управителния му съвет. Следователно вземането предвид на подобно обстоятелство, както и на обикновената обмяна на информация от общ характер със Saint-Gobain Glass France с цел вменяване на отговорността за нарушението на Compagnie щяло да доведе до превръщането на изведената в съдебната практика презумпция за упражняване на решаващо влияние в необорима презумпция.

186    Освен това в отделно оплакване Saint-Gobain и Compagnie подържат, че обжалваното решение е опорочено поради злоупотреба с власт, тъй като според тях единствената цел на вменяването на отговорността за нарушението на Compagnie била да се гарантира, че наложената им твърде висока глоба няма да надвиши максималния размер от 10 % от оборота на всяко „предприятие и сдружение на предприятия, което има участие в нарушението“, предвиден в член 23 от Регламент № 1/2003. От това следвало, че дори независимо от останалите правни основания в жалбата, наложената им глоба не трябвало да надвишава 10 % от оборота на Saint-Gobain за предходната стопанска година, т.е. [поверително] милиона евро.

187    В самото начало Комисията възразява срещу допустимостта на настоящото правно основание в изложената от Saint-Gobain част, тъй като в случая то само препращало към някои доводи, които били представени от Compagnie в хода на разследването и които били обобщени в обжалваното решение.

188    По същество Комисията, най-напред, подчертава, че Compagnie погрешно я упреква в смесване на понятията „предприятие“ и „юридическо лице“ в обжалваното решение. Всъщност Комисията вменила на Compagnie отговорността за неправомерното поведение на Saint-Gobain едва след като установила, че тези дружества формират едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО.

189    На следващо място, Комисията припомня, че според установената съдебна практика, дружество майка, което е собственик на 100 % от капитала на дъщерно дружество, по презумпция упражнява решаващо влияние върху търговската политика на последното и следователно може да му се вмени отговорност за извършените от това дъщерно дружество нарушения на конкурентното право. Тази презумпция се основавала на обстоятелството, че в повечето случаи дъщерно дружество, което е притежавано на 100 % от дружество майка, не провежда самостоятелно собствена търговска политика. Противно на твърдението на Compagnie, от това следвало, че Комисията не трябвало да представя положително доказателство за това, че дружеството майка действително упражнило такова влияние в случая.

190    Освен това Комисията изтъква, че макар да е споменала определени допълнителни обстоятелства в обжалваното решение с цел да подкрепи тази презумпция, от това не следвало, че счита тези обстоятелства за необходими за вменяването на Compagnie на отговорност за неправомерното поведение на Saint-Gobain.

191    Според Комисията никаква причина не обосновавала отклоняването от припомнената в точка 189 по-горе презумпция. Най-напред, без значение било непризнаването от правния ред на трети страни на форма на оборима презумпция като гореописаната. На следващо място, тази презумпция не противоречала на принципа на равно третиране на дружества майки, притежаващи изцяло капитала на дъщерно дружество, спрямо такива, които притежават само ограничен дял от него, тъй като тези дружества не се намирали в сходно положение. Накрая, във всички случаи в предишни свои решения Комисията вече вменявала отговорност на дружество майка, което притежава само част от капитала на едно от дъщерните си дружества.

192    Що се отнася до предходната административна практика, която Compagnie счита, че може да посочи, Комисията отбелязва, че не само такава практика не би могла да произтече от един-единствен прецедент, но и че при всички положения евентуална практика от този тип не я задължавала да извършва идентични преценки в последващи решения. При всички положения Комисията отхвърля наличието на каквото и да било противоречие между посочените от Compagnie предходни нейни решения и обжалваното решение, което се вписвало в различна фактическа обстановка.

193    Освен това, както било потвърдено от Съда в неговото Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 181 по-горе, обстоятелството, че презумпцията за упражняване на решаващо влияние е трудна за оборване, самò по себе си не означавало, че е необорима. В настоящия случай Compagnie не привело доказателства за оборване на тежащата върху него презумпция. Compagnie формирало в действителност едно-единствено предприятие със Saint-Gobain Glass France по смисъла на конкурентното право. От това също така следвало, че твърдението, че в това отношение обжалваното решение нарушавало принципа на индивидуализиране на наказанията или пък презумпцията за невиновност, трябвало да се отхвърли като неоснователно.

194    Този извод се потвърждавал от различни обстоятелства.

195    На първо място, създадената от Compagnie търговска структура на групата Saint-Gobain била доказателство за това, че Compagnie упражнява решаващо влияние върху търговското поведение на Saint-Gobain France. Всъщност Compagnie разработило стратегията на групата и разпределило дейностите ѝ в конкретни сектори. Последното обстоятелство свидетелствало за желанието на Compagnie в крайна сметка да запази контрола върху структурата и поведението на групата, като това дали Compagnie е знаело за нарушението било ирелевантно за прилагането на презумпцията. Впрочем в този контекст било нормално различните задачи на санкционираното в обжалваното решение предприятие да бъдат разпределяни между Compagnie и дъщерните му дружества от направление „Стъкло“, както било нормално и това, че Compagnie разполагало с по-ограничени човешки ресурси от посочените дъщерни дружества.

196    Освен това твърдението на Compagnie, че то не давало никакви точни указания на дъщерните си дружества, по никакъв начин не било подкрепено с доказателства. По този въпрос трябвало да се отбележи, че в Compagnie съществува отдел, отговарящ за научноизследователската дейност, развойната дейност и иновациите, а също и длъжност юрист, специализиран в правото на интелектуална собственост, както и длъжност „ръководител по международните договори“.

197    На следващо място, Комисията счита, че изпълняваните от г‑н A. функции както в Saint-Gobain Glass France, така и в Compagnie, са доказателство за решаващото влияние, което Compagnie имало върху търговската политика на това дъщерно дружество. Всъщност г‑н A. бил служител на Saint-Gobain Glass France и директор на направление „Стъкло“ в групата Saint-Gobain, отговарящ за всички действащи дружества, произвеждащи и търгуващи със стъкла. Противно на твърденията на Compagnie, г‑н A. изпълнявал функцията на директор на направление „Стъкло“ в групата в периода от октомври 1996 г. до октомври 2001 г., преди да изпълнява функциите на заместник генерален директор. Впрочем в различните си качества г‑н A. многократно докладвал на Compagnie за дейността на направление „Стъкло“, като Compagnie не доказало, че функциите на г‑н A. не включват никакъв изпълнителен елемент.

198    Освен това не можело да се оспорва, че г‑н A. бил член на генералния съвет на директорите, чиято задача съгласно предоставените от Compagnie отговори на изложението на възраженията е да обменя информация с общ характер, която може да е от интерес за ръководителите на групата, и ежемесечно да разглежда консолидираните резултати на групата Saint-Gobain, както и промените в общата заетост на персонала. Заедно с изпълнителния комитет този съвет формира ръководния екип на групата Saint-Gobain.

199    Що се отнася до присъствието на членове на ръководството на Compagnie в ръководството на Saint-Gobain Glass France, то свидетелствало за значимостта на участието на дружеството майка в дейностите на направление „Стъкло“ на групата Saint-Gobain.

200    Впрочем, нито бюджетът на направление „Стъкло“ за 2001 г., нито стратегическият план за него за периода 2002—2006 г., представени от Compagnie като приложение към писмената му реплика, не можели да поставят под въпрос тези изводи. Всъщност, дори да се допуснело, че тези документи били изготвени от направление „Стъкло“ и едва след това изпратени на Compagnie, не било доказано, че Compagnie не можело да ги изменя, да ги отхвърля или да контролира изпълнението им. Впрочем било трудно да се повярва, че направление „Стъкло“ има пълна самостоятелност в групата Saint-Gobain, предвид големия му дял в тази група като оборот и резултати.

201    Накрая, Комисията твърди, че изтъкнатият от Compagnie в допълнителното му писмено становище довод, изведен от твърдяно неспазване на презумпцията за невиновност, е изложен със закъснение и съответно е недопустим. При условията на евентуалност Комисията твърди, че презумпции за вина са възможни в наказателното право, при условие че не надхвърлят определени граници. Така трябвало да се констатира, от една страна, че борбата срещу антиконкурентните практики е важна цел, и от друга страна, че в случая правото на защита на Compagnie било спазено напълно, тъй като след изпращането на изложението на възраженията дружеството можело да обори презумпцията за упражняване на решаващо влияние върху търговската политика на Saint-Gobain Glass France.

 б) Преценка на Общия съд

 По допустимостта на правното основание в изложената от Saint-Gobain част

202    Преди правното основание да бъде разгледано по същество, трябва да се анализира повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост срещу посоченото правно основание в изложената от Saint-Gobain част. Като се позовава на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник, Комисията твърди, че в жалбата си Saint-Gobain само препраща към доводи, които са изтъкнати от Compagnie в хода на разследването и които са обобщени в съображения 606 и 607 от обжалваното решение, без при това да ги развива.

203    Съгласно член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник исковата молба или жалбата трябва да съдържа информация за предмета на спора и кратко изложение на изтъкнатите правни основания. Тази информация трябва да е достатъчно ясна и точна, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по иска или жалбата при необходимост, без да разполага с други данни (Решение на Общия съд от 20 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschppij и др./Комисия, известно като „PVC II“, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Recueil, стр. II‑931, точка 39). Въпреки че по конкретни въпроси текстът на исковата молба или жалбата може да съдържа обосновка и допълване чрез препращане към определени пасажи от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи не може да компенсира липсата на съществените елементи от правната обосновка, които съгласно горепосочената разпоредба трябва да се съдържат в исковата молба или жалбата (Определение на Общия съд от 27 март 2009 г. по дело Alves dos Santos/Комисия, T‑184/08, непубликувано в Сборника, точка 19).

204    В случая Общият съд констатира, че пасажите от жалбата на Saint-Gobain относно настоящото правно основание отговарят на тези изисквания. Както Комисията сама признава в писмените си становища, в случая Saint-Gobain не извършва единствено препратка към съдържащи се в други документи доводи. Всъщност жалбата съдържа редица доводи в подкрепа на правното основание, изведено от нарушение на принципа на индивидуализиране на наказанията, поради вменяването на Compagnie на отговорността за неправомерното поведение на Saint-Gobain, както и от надвишаване на максималния размер, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, и от злоупотреба с власт.

205    Следователно повдигнатото от Комисията възражението за недопустимост на настоящото правно основание в изложената от Saint-Gobain част следва да се отхвърли.

 По съществото

206    По същество в самото начало следва да се припомни, че конкурентното право на Съюза се отнася до дейността на предприятията (Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 59) и че понятието за предприятие включва всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране (вж. Решение на Съда от 10 януари 2006 г. по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др., C‑222/04, Recueil, стр. I‑289, точка 107).

207    Съдът е уточнил също, че понятието за предприятие, поставено в този контекст, трябва да бъде схващано като обозначаващо една стопанска единица, макар и от правна гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица (вж. Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 181 по-горе, точки 54 и 55 и цитираната съдебна практика).

208    Когато подобна стопанска единица нарушава правилата на конкуренцията, същата следва да отговаря за това нарушение, а отговорността за него трябва да бъде вменена по недвусмислен начин на юридическо лице, на което е възможно да се налагат глоби. Ето защо изложението на възраженията трябва да бъде адресирано до това юридическо лице и да му посочва в какво качество то се упреква за извършването на твърдените деяния (вж. Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 181 по-горе, точки 56 и 57 и цитираната съдебна практика).

209    Освен това от постоянната съдебна практика следва, че отговорността за поведението на дъщерно дружество може да бъде вменена на дружеството майка, по-конкретно когато, макар и да има отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя по самостоятелен начин своето поведение на пазара, а прилага главно указанията, които са му дадени от дружеството майка, с оглед в частност на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта. Всъщност това е така, защото в подобна ситуация дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и следователно формират едно-единствено предприятие по смисъла на посочената в точки 206 и 207 по-горе съдебна практика. Така обстоятелството, че дружество майка и неговото дъщерно дружество представляват едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО, позволява на Комисията да адресира до дружеството майка решение за налагане на глоби, без да се изисква да е доказано личното участие на последното в нарушението (вж. Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 181 по-горе, точки 58 и 59 и цитираната съдебна практика).

210    Следователно не свързаното с нарушението отношение на подбудителство между дружеството майка и неговото дъщерно дружество, нито — на по-силно основание — участието на първото в споменатото нарушение, а фактът, че те представляват едно предприятие в гореспоменатия смисъл, е това, което дава право на Комисията да адресира решението за налагане на глоби до дружеството майка на група от дружества (Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, T‑112/05, Сборник, стр. II‑5049, точка 58).

211    В особения случай, когато дружество майка притежава 100 % от капитала на своето дъщерно дружество, извършило нарушение на правилата за конкуренцията на Съюза, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на това дъщерно дружество, и от друга страна, съществува оборима презумпция, според която посоченото дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество (вж. Решение от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 181 по-горе, точка 60 и цитираната съдебна практика).

212    Следователно, макар наистина в точки 28 и 29 от своето Решение от 16 ноември 2000 г. по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, точка 148 по-горе, освен притежаването на 100 % от капитала на дъщерното дружество Съдът да посочва и други обстоятелства като например неоспорването на упражняваното от дружеството майка влияние върху търговската политика на дъщерното му дружество и общото представителство на двете дружества по време на административното производство, това не променя факта, че посочените обстоятелства са били отбелязани от Съда по това дело само с цел да се изложат всички доказателства, на които Общият съд е основал своите съображения, за да стигне до извода, че последните не са се основавали единствено на притежаването на целия капитал на дъщерното дружество от неговото дружество майка. Поради това потвърждаването на преценката на Общия съд от Съда по това дело не може да се разбира като налагане на промяна на условията, в които действа посочената в предходната точка презумпция за решаващо влияние (Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 210 по-горе, точка 62 и Решение на Общия съд от 30 април 2009 г. по дело Itochu/Комисия, T‑12/03, Сборник, стр. II‑883, точка 50).

213    При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество е собственост на неговото дружество майка, за да се презюмира, че последното оказва решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. Впоследствие Комисията ще може да счита дружеството майка за солидарно отговорно за плащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако това дружество майка, което трябва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, с които може да се установи, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара (вж. Решение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 181 по-горе, точка 61 и Решение на Съда от 29 септември 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, Сборник, стр. I‑8947, точка 57).

214    За да се определи дали дадено дъщерно дружество определя по самостоятелен начин своето поведение на пазара, следва да се вземе предвид не само обстоятелството, че дружеството майка влияе върху ценовата политика, дейностите по производство и разпространение, продажбените цели, брутните маржове, разходите по продажбите, „cash flow“ или пък складовите наличности и маркетинга. Както бе припомнено в точка 209 по-горе, трябва да се отчетат всички релевантни елементи относно икономическите, организационните и юридическите връзки, свързващи това дъщерно дружество с неговото дружество майка, които могат да варират във всеки отделен случай и следователно не могат да бъдат изчерпателно изброени (вж. в този смисъл Решение от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 181 по-горе, точка 65 и Решение от 12 декември 2007 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 210 по-горе, точки 64 и 65).

215    Макар дадена презумпция да е трудно оборима, тя остава допустима, ако е пропорционална на преследваната законосъобразна цел, ако е налице възможност да се приведат доказателства за противното и ако правото на защита е гарантирано (вж. по аналогия Решение на Съда от 23 декември 2009 г. по дело Spector Photo Group и Van Raemdonck, C‑45/08, Сборник, стр. I‑12073, точки 43 и 44 и Решение на ЕСПЧ по дело Janosevic с/у Швеция, точка 104 по-горе, § 101—110).

216    Впрочем презумпцията за упражняване на решаващо влияние върху дъщерно дружество, притежавано изцяло или почти изцяло от своето дружество майка, цели по-конкретно да въведе равновесие между, от една страна, важността на целта за наказване на действията, противоречащи на правилата за конкуренция, по-специално на член 81 ЕО, и за предотвратяване на тяхното повторно извършване, и от друга страна, изискванията на някои общи принципи на правото на Съюза като например по-конкретно презумпцията за невиновност, принципите на индивидуализиране на наказанията и на правната сигурност, както и правото на защита, включително принципа на равни процесуални възможности (Решение по дело Elf Aquitaine/Комисия, точка 213 по-горе, точка 59).

217    Следователно такава презумпция е пропорционална на преследваната законосъобразна цел.

218    Освен това припомнената в точка 211 по-горе презумпция почива на констатацията, че освен при изключителни обстоятелства, дружество, притежаващо изцяло капитала на дъщерно дружество, може с оглед само на това обстоятелство да упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество, и че липсата на действително упражняване на това влияние обикновено има смисъл да се търси в рамките на субектите, срещу които действа тази презумпция. При това положение, ако за оборването на посочената презумпция беше достатъчно заинтересована страна да изтъкне само неподкрепени с доказателства твърдения, до голяма степен презумпцията би загубила полезното си действие. Тази презумпция обаче е оборима и субектите, които искат да я оборят, могат да предоставят всяко доказателство относно икономическите, организационните и юридическите връзки между дъщерното дружество и дружеството майка, с което според тях може да се докаже, че дъщерното дружество и дружеството майка не представляват един-единствен стопански субект и че дъщерното дружество има самостоятелно поведение на пазара (Решение по дело Elf Aquitaine/Комисия, точка 213 по-горе, точки 60 и 61; вж. в този смисъл Решение по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, точка 148 по-горе, точка 29).

219    Накрая, преди да приеме засягащо дружеството майка решение, Комисията трябва да изслуша това дружество, а по отношение на решението може да бъде упражнен контрол от съдилищата на Съюза, които трябва да се произнесат, съблюдавайки правото на защита (Решение по дело Schindler Holding и др./Комисия, точка 80 по-горе, точка 110).

220    В случая е безспорно, че Compagnie е притежавало 100 % от дружествения капитал на Saint-Gobain Glass France по времето на нарушението.

221    Освен това от изложената в точки 213—215 по-горе съдебна практика е видно, че когато Комисията се основава на презумпцията за наличие на решаващо влияние, за да вмени отговорността за нарушение на дружеството майка, последното трябва да обори тези презумпция, като представи достатъчно доказателства, с които може да се установи, че дъщерното му дружество има самостоятелното поведение на пазара. В това отношение дружеството майка трябва да предостави всяко доказателство относно организационните, икономическите и юридическите връзки между него и дъщерното му дружество, с което може да се докаже, че те не представляват един-единствен стопански субект.

222    Следователно трябва да се провери дали Комисията основателно е приела, че представените от Compagnie доказателства в хода на разследването не позволяват да се установи търговската самостоятелност на Saint-Gobain Glass France на пазара и съответно да се докаже, че то и Compagnie не представляват един-единствен стопански субект по смисъла на конкурентното право на Съюза.

223    Както е видно от точка 600 и сл. от обжалваното решение, Комисията се позовава основно на три групи съображения в подкрепа на презумпцията, че Compagnie е упражнявало решаващо влияние върху търговската политика на Saint-Gobain Glass France по времето на нарушението.

224    На първо място, Комисията изтъква доводи, свързани с търговската организация на групата Saint-Gobain. Така, позовавайки се на различни годишни отчети на Compagnie, тя посочва, че макар различните направления в дейността на групата Saint-Gobain да ръководят собствените си сделки и да определят и прилагат свързаните с тях търговски и маркетингови стратегии, тези направления въпреки това били част от базова оперативна схема за управление, определена от Compagnie и имаща за цел да приложи търговския модел на групата. В това отношение Комисията отбелязва писмо, което ѝ е изпратено от Saint-Gobain Glass France на 4 октомври 2006 г. в отговор на адресирано до дружеството нейно искане за предоставяне на информация и от което било видно, че предприетите от направление „Стъкло“ на групата инициативи и получените от него резултати били в синхрон с приоритетите и целите, зададени за всички дейности на групата, така както са определени от генералната дирекция на Compagnie. Според Комисията същото писмо показвало, че макар търговските насоки, като например оперативните планове, бюджетите и важни оперативни търговски решения, да са били разработвани от търговските отдели, те се приемат в крайна сметка от директора на направление „Стъкло“ на Saint-Gobain.

225    На второ място, Комисията изтъква обстоятелства от структурно естество. Най-напред тя подчертава съществувалите връзки между ръководството на Compagnie и това на направление „Стъкло“ на групата Saint-Gobain. Така г‑н A. заемал длъжността заместник генерален директор на Compagnie и в това си качество докладвал на делегирания генерален директор на групата. Освен това г‑н A. бил президент на направление „Стъкло“ на групата Saint-Gobain, както и на Saint-Gobain Glass France и на Saint-Gobain Sekurit France. Той също така бил президент на Saint-Gobain Sekurit International до 2001 г. Г‑н A. участвал в заседанията на оперативния комитет и на комитета на генералната дирекция на Compagnie, като освен това отговарял за иновациите в групата Saint-Gobain. На следващо място, трябвало да се вземе предвид обстоятелството, че трима членове на управителния съвет на Saint-Gobain Glass France заемали едновременно с това ръководни постове в Compagnie.

226    Комисията добавя, че г‑н A. е член на ръководния екип на групата също като делегирания ѝ генерален директор, а от своя страна делегираният генерален директор е и член на изпълнителния комитет на Compagnie. Поради това не можело да се вярва, че членове на ръководния екип като г‑н A., които са начело на даден търговски сектор, общуват единствено помежду си и съответно осъществяват управлението на групата без участието на изпълнителния комитет на Compagnie.

227    На трето и последно място, Комисията посочва, че седалищата на Compagnie и Saint-Gobain Glass France са на един и същ адрес. Това обстоятелство улеснявало разработването на уеднаквена търговска политика вътре в предприятието.

228    Compagnie и Saint-Gobain оспорват това виждане.

229    В това отношение, макар наистина от определени изтъкнати от Compagnie обстоятелства да е видно, че Saint-Gobain Glass France се е ползвало с голяма самостоятелност, все пак Compagnie не е успяло да обори презумпцията, която в случая е в негова тежест.

230    На първо място, не могат да се приемат твърденията на Compagnie, че самостоятелността на Saint-Gobain се доказва с децентрализираното управление на групата Saint-Gobain и с обстоятелството, че Compagnie е само холдингово дружество, което не поема оперативни отговорности и не се меси в оперативното управление на дъщерните си дружества.

231    Всъщност, най-напред, Compagnie твърди, че неговият „етичен кодекс“ се ограничава до формулиране на общите принципи без връзка с търговската политика на дъщерните му дружества, и твърди, че макар да определя общата стратегия на групата Saint-Gobain, за сметка на това то оставя свободни оперативните направления при определянето и изпълнението на търговската им политика. Трябва обаче да се отбележи, че Compagnie не е предоставило нито своя „етичен кодекс“, нито какъвто и да било документ в подкрепа на тези твърдения.

232    На следващо място, в контекста на група от дружества холдингът е дружество, чиято задача е да групира участия в различни дружества и чиято функция е да осигури единно ръководство на тези дружества (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Schunk и Schunk Kohlenstoff-Technik/Комисия, T‑69/04, Сборник, стр. II‑2567, точка 63 и Решение на Общия съд от 29 юни 2012 г. по дело E.ON Ruhrgas и E.ON/Комисия, T‑360/09, точка 283). Следователно при липсата на признаци, от които да е видно, че случаят не е такъв, трябва да се приеме, че естеството на връзките между Compagnie и Saint-Gobain Glass France предполага упражняването на решаващо влияние от Compagnie върху поведението на дъщерното му дружество към момента на извършване на нарушението, по-конкретно чрез съгласуване на финансовите инвестиции в рамките на групата Saint-Gobain (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 17 май 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия, T‑299/08, Сборник, стр. II‑2149, точка 99). Впрочем в това отношение следва да се отбележи, от една страна, признанието на Compagnie, че определя общи цели за рентабилност на дъщерните си дружества, следи за финансовото им равновесие и тяхната репутация и участва във финансирането на усвояваните от тях инвестиции, и от друга страна, че съгласно цифровите данни, съобщени от самото дружество Compagnie, почти половината от служителите му се занимават с финансовите въпроси.

233    Що се отнася до вътрешното разпределение на различните дейности на Compagnie между различни подразделения или отдели, което наподобява децентрализирано управление, то представлява нормално явление в рамките на групите от дружества като оглавяваната от Compagnie, поради което също не може да обори презумпцията, че Compagnie и Saint-Gobain са съставлявали едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО (вж. в този смисъл Решение от 17 май 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия, точка 232 по-горе, точка 99).

234    На второ място, не могат да се приемат твърденията на Compagnie, от една страна, че Saint-Gobain Glass France винаги е определяло самостоятелно търговската си стратегия, тъй като Compagnie никога не спирало или одобрявало неговите оперативни планове и бюджети и на практика Saint-Gobain Glass France можело да действа самостоятелно на пазара, и от друга страна, че Saint-Gobain Glass France разполагало с пълна финансова самостоятелност, тъй като контролът, упражняван върху него от страна на Compagnie, бил съвсем общ.

235    Всъщност, освен че Compagnie не изтъква никакви обстоятелства в подкрепа на тези твърдения, следва да се посочи, че съгласно писмо, изпратено от Saint-Gobain Glass France на Комисията на 4 октомври 2006 г. в отговор на адресирано до дружеството нейно искане за предоставяне на информация, Compagnie е одобрявало инвестициите и бюджетите на всяко от оперативните направления на групата Saint-Gobain и е контролирало редовно постиганите от тях резултати. Това обстоятелство потвърждава извода, че Compagnie е упражнявало решаващо влияние върху поведението на дъщерното си дружество, по-конкретно чрез съгласуване на финансовите инвестиции в рамките на групата Saint-Gobain (вж. в този смисъл Решение от 17 май 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия, точка 232 по-горе, точка 102).

236    При всички положения, дори да се допусне, че оперативните планове са се одобрявали от ръководството на направление „Стъкло“, преди евентуално да бъдат изпратени на Compagnie, от това не би могло да се заключи, че Compagnie не е могло да ги изменя, да ги отхвърля или пък да контролира изпълнението им.

237    На трето място, доводът на Compagnie, че Saint-Gobain Glass France му съобщавало информация по система „bottom up“ (отдолу нагоре) и че предаването ѝ не водело до последващо изпращане на указания към дъщерното дружество, е ирелевантен. Всъщност, дори да се предположи, че това е така, посоченият начин на съобщаване на информация от дъщерно дружество към дружеството му майка не засяга възможността на последното да упражнява решаващо влияние върху поведението на въпросното дъщерно дружество на пазара. Напротив, в случая потвърждението от страна на Compagnie, че му е съобщавана информация, съдържаща се в бюджетите и финансовите отчети на дъщерните му дружества, потвърждава, че това дружество майка е имало пълната възможност да упражнява решаващо влияние върху поведението на въпросното дъщерно дружество на пазара, като контролира неговата рентабилност и като ориентира стратегическите му търговски решения в зависимост от получените резултати. Този извод се подкрепя и от дадените в хода на административното производство сведения от г‑н A., директор на направление „Стъкло“ в групата Saint-Gobain, от които е видно, че той е представял на делегирания генерален директор на Compagnie дейностите на клон „Автомобилно стъкло“ на групата.

238    На четвърто място, следва да се отхвърлят и доводите, от една страна, че Compagnie никога не било участвало в нарушението и дори не знаело за него, тъй като решенията относно продажните цени, подаването на конкретни оферти до производителите на автомобили и политиката за отстъпки се определяли единствено от дъщерните дружества в състава на направление „Стъкло“ на групата Saint-Gobain, и от друга страна, че пазарът на автомобилно стъкло представлявал специфичен сектор сред петте оперативни направления на групата Saint-Gobain, който освен това имал само отдалечени връзки с останалите сектори в направлението „Стъкло“.

239    Всъщност с нито един от тези доводи не може да се докаже, че Saint-Gobain Glass France е определяло самостоятелно търговската си политика на пазара.

240    Най-напред, следва да се припомни, че съгласно установената съдебната практика, не свързаното с нарушението отношение на подбудителство между дружеството майка и неговото дъщерно дружество, нито — на по-силно основание — участието на първото в споменатото нарушение, а фактът, че те представляват едно предприятие, е това, което дава право на Комисията да адресира решението за налагане на глоби до дружеството майка на група от дружества (Решение от 12 декември 2007 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 210 по-горе, точка 58; вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 16 ноември 2011 г. по дело Groupe Gascogne/Комисия, T‑72/06, непубликувано в Сборника, точка 74). Следователно от съществуващите организационни, икономически и юридически връзки между дружеството майка и неговото дъщерно дружество може да се установи наличието на влияние на първото върху стратегията на второто и въз основа на това да се оправдае възприемането им като един-единствен стопански субект (Решение от 12 декември 2007 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 210 по-горе, точка 83).

241    На следващо място, обстоятелството, че засегнатата от обжалваното решение дейност на Saint-Gobain Glass France се отнася само за един от многобройните пазари, на които групата Saint-Gobain извършва дейност, е ирелевантно в случая. Всъщност не е необичайно групи като оглавяваната от Compagnie да присъстват на няколко пазара и да възложат отговорността за, свързаните с тези пазари дейности на различни дъщерни дружества или групи от дъщерни дружества, като обаче подобно обстоятелство не пречи на холдинговото дружество да упражнява решаващо влияние върху търговската политика на различните си дъщерни дружества.

242    Следователно трябва да се отхвърли доводът на Compagnie, с който по същество се твърди, че Комисията погрешно приела, че получената от нея информация в хода на разследването не позволява да се установи, че Compagnie не е упражнявало решаващо влияние върху търговската политика на Saint-Gobain Glass France.

243    Що се отнася до оплакването, че изискванията, установени в случая от Комисията по отношение на доказването с оглед оборването на презумпцията, били равносилни на превръщане на презумпцията за упражняване на решаващо влияние в необорима презумпция, то не може да бъде прието. Съгласно припомнената в точки 213— 215 по-горе съдебна практика от Compagnie всъщност не е поискано да приведе доказателства за отсъствие на намеса от негова страна в управлението на дъщерното му дружество, а само да представи достатъчно доказателства, за да се установи самостоятелното поведение на дъщерното му дружество на разглеждания пазар (вж. в този смисъл Решение от 17 май 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия, точка 232 по-горе, точка 120). Освен това самò по себе си обстоятелството, че в конкретен случай даден субект не представя доказателства, с които може да се обори презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, не означава, че посочената презумпция не може да се обори в никакъв случай (Решение от 29 септември 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия, точка 213 по-горе, точки 65 и 66).

244    Следователно трябва да се приеме също така, че с оглед на гореизложените съображения възприетият от Комисията подход в обжалваното решение спрямо представените от Compagnie доказателства с цел оборване на презумпцията, тежаща в случая върху това дружество, като цяло няма характера на probatio diabolica.

245    Що се отнася до различните позовавания от страна на Compagnie на някои приети предходни решения на Комисията, в които тя не вменила на дружества майки отговорността за неправомерното поведение на притежавани на 100 % дъщерни дружества, достатъчно е да се припомни, че практиката на Комисията при вземането на решения сама по себе си не служи като правна уредба на глобите при нарушения на правилата за конкуренция, тъй като тази уредба е установена единствено в Регламент № 1/2003, така както се прилага с оглед на Насоките, и че Комисията не е обвързана от извършените от нея по-рано преценки (вж. в този смисъл Решение на Съда от 19 март 2009 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, C‑510/06 P, Сборник, стр. I‑1843, точка 82 и Решение на Съда по дело Erste Group Bank и др./Комисия, точка 118 по-горе, точка 123).

246    По същия начин за целите на разглеждането на законосъобразността на обжалваното решение е ирелевантен фактът, че в други правни системи се прилагат различни правила за вменяване на отговорността за нарушения на конкурентното право.

247    От гореизложените съображения е видно, че оплакването за допусната грешка при прилагане на правото при вменяването на Compagnie на отговорността за неправомерното поведение на Saint-Gobain Glass France не може да се приеме.

248    Тъй като Комисията основателно приема, че Compagnie и Saint-Gobain Glass France представляват едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО, следва да се отхвърли като неотносим и доводът на Compagnie, с който по същество се твърди, че презумпцията за упражняване на решаващо влияние — използвана от Комисията в обжалваното решение и призната от Съда за законосъобразна по принцип в негово Решение от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 181 по-горе — противоречи на принципа на индивидуализиране на наказанията. Аналогично, оплакването на Compagnie за нарушение на презумпцията за невиновност, закрепена в член 48 от Хартата на основните права и в член 6 ЕКПЧ, не може да се приеме, дори да се предположи, че оплакването е допустимо въпреки представянето му едва в допълнителното писмено становище (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 16 ноември 2011 г. по дело Álvarez/Комисия, T‑78/06, непубликувано в Сборника, точки 31—41).

249    Накрая, предвид съдържащия се в точка 247 по-горе извод, следва да се отхвърли като неоснователно оплакването за злоупотреба с власт, тъй като вменяването на Compagnie на отговорността за неправомерното поведение на Saint-Gobain се обосновавало единствено от желанието на Комисията да наложи на последното дружество глоба, надвишаваща предвидения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 максимален размер от 10 %.

250    Следователно настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

5.     По петото правно основание, изведено от нарушение на принципите на забрана на прилагането на наказателноправни норми с обратна сила и на защита на оправданите правни очаквания

251    Това правно основание съответства по същество на едно от правните основания, повдигнати от Compagnie по дело T‑73/09. Поради това те следва да бъдат разгледани заедно.

 а) Доводи на страните

252    Saint-Gobain и Compagnie твърдят, че с обжалваното решение се нарушава принципът на забрана на прилагането на наказателноправни норми с обратна сила, закрепен в член 7 ЕКПЧ и член 49 от Хартата на основните права, както и принципът на защита на оправданите правни очаквания, тъй като Комисията прилага Насоките от 2006 г., въпреки че те са били приети след преустановяването на разглежданото нарушение. Това прилагане с обратна сила на Насоките от 2006 г. водело до значително увеличаване на предвидимия към момента на настъпване на фактите размер на глобите при прилагане на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките от 1998 г.“).

253    Съгласно съдебната практика принципът на забрана на прилагането на наказателноправни норми с обратна сила не допуска прилагането с обратна сила на ново тълкуване на установяваща правонарушение правна норма, имащо утежняващо действие по отношение на размера на наложените глоби, ако тази промяна не е можело да се предвиди по разумен начин към момента на извършване на правонарушението и ако тя не е необходима, за да се гарантира прилагането на политиката на Съюза в областта на конкуренцията. Впрочем тези две условия били изпълнени в конкретния случай. От една страна, тъй като размерът на налаганите глоби от началото на прилагането на Насоките от 2006 г. бил несъизмерим с този на налаганите преди това глоби, следвало да се приеме, че произтеклата от прилагането на споменатите насоки промяна не можело да се предвиди по разумен начин. Това се дължало по-специално на значението, придавано на фактора относно продължителността на нарушението при изчисляването на глобата в рамките на Насоките от 2006 г., който придобил значително по-голяма важност спрямо действието на Насоките от 1998 г. От друга страна, твърде завишеният размер на налаганите от Комисията глоби при прилагане на Насоките от 2006 г. не бил необходим, за да се гарантира прилагането на политиката на Съюза в областта на конкуренцията.

254    Според Compagnie, дори ако се приеме, че в случая Комисията е приложила Регламент № 17, Насоките от 2006 г. били равностойни на промяна в поведението, което Комисията ясно си била наложила в Насоките от 1998 г., към по-голяма строгост. Следователно Насоките от 2006 г. можело да се прилагат само към положения, възникнали след публикуването им.

255    Тези изводи не можело да се поставят под въпрос след постановяването на Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 116 по-горе, тъй като в това решение Съдът се произнасял само по прилагането с обратна сила на Насоките от 1998 г. Това решение се отнасяло за прилагането на насоки към събития, настъпили в период, в който такива насоки все още не били публикувани. Следователно, за разлика от положението, стоящо в основата на настоящия спор, разгледаното в това дело нарушение било извършено в период, който се характеризирал с голяма правна несигурност по отношение на изчисляването на глобите и съответно по време на който у засегнатите предприятия не можело да възникнат каквито и да било оправдани правни очаквания в това отношение. За сметка на това в настоящия случай предприятията — адресати на обжалваното решение, имали пълното основание да очакват бъдещото им поведение да се санкционира при прилагане на Насоките от 1998 г., още повече че Съдът признал нормативния характер на тези насоки в своето Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 116 по-горе.

256    Освен това Compagnie посочва няколко изказвания, направени преди 2006 г. от европейски комисари, отговарящи за политиката на конкуренция в Съюза, от които било видно, че приемането на нови насоки за определяне на глобите не било предвидимо към момента на настъпване на спорните факти.

257    Ето защо според Saint-Gobain и Compagnie глобата трябвало да се изчисли въз основа на Насоките от 1998 г.

258    Комисията припомня, че правната уредба на глобите, налагани за нарушения на правилата за конкуренция, предвидени в член 81 ЕО, е член 23 от Регламент № 1/2003, а в Насоките от 2006 г. само се уточнява метода, съгласно който се изчисляват тези глоби. Следователно, както при действието на Насоките от 1998 г., така и при действието на Насоките от 2006 г. изчисляването на глобите трябвало да се извършва предвид тежестта и продължителността на нарушенията, както е предвидено в член 23 от Регламент № 1/2003. Тъй като Насоките от 2006 г. отразявали адаптиран метод за прилагане на непроменена правна разпоредба, Комисията счита, че изводите на Съда в неговото Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 116 по-горе, са приложими към настоящия случай. Още повече че в това свое решение Съдът извежда общи принципи във връзка с приложното поле на насоките относно метода за определяне на глобите.

259    Впрочем, макар наистина критерият относно продължителността да получил по-голяма тежест при действието на Насоките от 2006 г., според Комисията тази промяна била предвидима към момента на извършване на нарушението, както и обстоятелството, че в бъдеще за изчисляване на глобата може да се вземе предвид стойността на засегнатите продажби, а не фиксирана сума. Така още преди приемането на Насоките от 2006 г. Съдът бил изразил определено предпочитание при изчисляването на глобата предвид да се взема стойността на засегнатите продажби, а не фиксирана сума. Освен това според Комисията определяната впоследствие допълнителна сума с цел постигане на възпиращ ефект вече била включена във фиксираната сума, прилагана при действието на Насоките от 1998 г. в зависимост от тежестта на нарушението. Накрая, Compagnie твърдяло неоснователно, че към момента на настъпване на спорните факти можело да се предвижда, че Комисията няма да си позволи да прилага с обратна сила нови насоки, които евентуално би приела. Всъщност Комисията припомня принципа, съгласно който тя може свободно да променя насоките според нуждите, при условие че тези промени са в съответствие с предвидената в Регламент № 1/2003 правна уредба.

260    Освен това Комисията подчертава, от една страна, че никъде в Насоките от 1998 г. не се уточнява, че те ще се прилагат към решенията относно нарушения, извършени към момент, в който са били приложими тези насоки, и от друга страна, че в Насоките от 2006 г., от които Комисията не можела да се отклонява без основание, се посочвало, че те се прилагат във всички случаи, при които изложението на възраженията е изпратено след 1 септември 2006 г. Впрочем в случая изложението на възраженията било изпратено на 18 април 2007 г.

261    От неотдавнашната съдебна практика било видно, че целта на Насоките от 1998 г. била осигуряването на прозрачност и безпристрастност, а не на предвидимост на размера на глобите. Подобна предвидимост не била желателна, тъй като можела да накърни възпиращия ефект на глобите, давайки възможност на засегнатите предприятия да сравняват с точност евентуалната санкция, която би могло да им бъде наложена за извършено нарушение, с ползите, които биха извлекли от участието си в него.

262    Според Комисията принципът на забрана на прилагането на наказателноправни норми с обратна сила не можел да постави под въпрос тези изводи. Наистина по принцип било възможно приемането на насоки, които могат да променят общата политика в областта на конкуренцията по отношение на глобите, да попада в приложното поле на този принцип. Следователно този принцип можело да не допусне прилагането с обратна сила на нови насоки, тъй като съдържащите се в тях правила не са били разумно предвидими към момента на извършване на нарушението. Същевременно според Комисията обстоятелството, че Насоките от 2006 г. могат да доведат до по-високи глоби от налаганите такива въз основа на Насоките от 1998 г., самò по себе си не водело до нарушаване на принципа на забрана на прилагане с обратна сила, тъй като, от една страна, сравняването на налагани по различни дела глоби не било надежден метод в това отношение, а от друга страна, Compagnie и Saint-Gobain не можели да предвидят точния размер на глобата, която би им била наложена при прилагане на Насоките от 1998 г.

263    Освен това Комисията оспорва относимостта в рамките на настоящото производство на позоваването от страна на Compagnie на изказвания на европейски комисари, отговарящи за политиката в областта на конкуренцията в Съюза, направени след преустановяването на нарушението. Всъщност, освен че правомощията за преценка на колегиума на Комисията не можело да бъдат ограничавани от подобни изказвания, последните в никакъв случай не доказвали, че изменението на Насоките от 1998 г. не било разумно предвидимо към момента на извършване на нарушението.

 б) Преценка на Общия съд

264    С настоящото правно основание Saint-Gobain и Compagnie по същество твърдят, че Комисията е нарушила принципите на защита на оправданите правни очаквания и на забрана на прилагането на наказателноправни норми с обратна сила, прилагайки в случая Насоките от 2006 г., въпреки че към момента на извършване на нарушението са били приложими Насоките от 1998 г. Прилагането на Насоките от 2006 г. водело до значително увеличение на размера на глобата спрямо този, който би се получил при прилагане на Насоките от 1998 г., основно поради умножаването на стойността на засегнатите от нарушението продажби на стоки по продължителността му.

265    В това отношение Общият съд най-напред отбелязва, че доводът, съгласно който увеличаването на размера на глобите в резултат на прилагането на Насоките от 2006 г. е явно непропорционално на целта, преследвана от политиката в областта на конкуренцията на Съюза, съвпада по същество с довода, изтъкнат в рамките на втората част от шестото правно основание, повдигнато по дело T‑56/09. Поради това този довод се разглежда и в точки 353—391 по-нататък.

266    На следващо място, трябва да се припомни, че наложените от Комисията в случая глоби се уреждат в член 23 от Регламент № 1/2003, съответстващ на член 15 от Регламент № 17, който е бил в сила към момента на извършване на нарушението. Съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 при определяне размера на налаганата глоба на предприятия, извършили нарушение на правилата за конкуренция, следва да се вземе предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението. За да определи размера на глобата, Комисията е приложила Насоките от 2006 г., публикувани преди изпращането на изложението на възраженията до жалбоподателя на 18 април 2007 г.

267    Според установената съдебна практика принципът за забрана на обратното действие на наказателните закони, закрепен в член 7 ЕКПЧ, а вече и в член 49, параграф 1 от Хартата на основните права, представлява общ принцип на правото на Съюза, който трябва да се спазва при налагането на глоби за нарушаване на правилата за конкуренция. Този принцип изисква наложените санкции да съответстват на тези, които са били приложими към момента на извършване на нарушението (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 116 по-горе, точка 202; Решение на Общия съд по дело LR AF 1998/Комисия, точка 120 по-горе, точки 218—221 и Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, T‑224/00, Recueil, стр. II‑2597, точка 39).

268    Така член 7, параграф 1 ЕКПЧ, който трябва да се тълкува и прилага по начин, осигуряващ ефективна защита срещу произволно преследване, осъждане и налагане на санкции (вж. Решение на ЕСПЧ от 22 ноември 1995 г. по дело S.W. с/у Обединено кралство, серия A, № 335‑B, § 35), изисква да се провери дали към момента, в който обвиняем е извършил деянието, дало повод за преследването и осъждането, е съществувала правна разпоредба, правеща съответното деяние наказуемо, и дали наложеното наказание не е надхвърлило определените в тази разпоредба граници (вж. Решение на ЕСПЧ от 22 юни 2000 г. по дело Coëme и др. с/у Белгия, Recueil des arrêts et décisions 2000‑VII, § 145; Решение на ЕСПЧ от 29 март 2006 г. по дело Achour с/у Франция, Recueil des arrêts et décisions 2006‑IV, § 43 и Решение на ЕСПЧ от 15 декември 2009 г. по дело Gurguchiani с/у Испания, № 16012/06, § 30).

269    Освен това насоките могат да породят правно действие. Това правно действие се поражда не от присъщия им нормативен характер, а от тяхното приемане и публикуване от Комисията. Приемането и публикуването на насоките води до самоограничаване на свободата на преценка на Комисията, която не може да се отклонява от тях, тъй като в противен случай съответно ще бъде санкционирана поради нарушение на общите принципи на правото, каквито са принципите на равно третиране, на защитата на оправданите правни очаквания и на правната сигурност (вж. в този смисъл Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 116 по-горе, точки 209—212).

270    Следователно насоките в качеството им на инструмент на политика в областта на конкуренцията попадат в приложното поле на принципа на забрана на прилагането с обратна сила по подобие на новото тълкуване в съдебната практика на установяваща правонарушение правна норма, както следва от практиката на Европейския съд по правата на човека във връзка с член 7, параграф 1 ЕКПЧ (вж. Решение на ЕСПЧ от 22 ноември 1995 г. по дело S.W. и C.R. с/у Обединено кралство, серия A,№ 335‑B и № 335‑C, § 34—36 и § 32—34; Решение на ЕСПЧ от 15 ноември 1996 г. по дело Cantoni с/у Франция, Recueil des arrêts et décisions 1996-V, § 29—32 и Решение на ЕСПЧ по дело Coëme и др. с/у Белгия, точка 268 по-горе, § 145). Съгласно посочената съдебна практика неспазването на тази разпоредба може да следва от дадено от съдебен орган тълкуване, чийто резултат не може да се предвиди по разумен начин към момента на извършване на правонарушението, по-специално предвид възприетото към този момент тълкуване в съдебната практика на съответната законова разпоредба.

271    Обхватът на понятието „предвидимост“ обаче зависи в голяма степен от съдържанието на съответния текст, от приложното му поле и от броя и качеството на неговите адресати. Така предвидимостта на закона допуска съответното лице да прибегне до компетентен съвет, за да оцени в разумна степен при наличните обстоятелства последиците, които могат да възникнат от определен акт. Това се отнася най-вече за лицата, упражняващи професионална дейност, които са свикнали да подхождат с голяма предпазливост при упражняване на професията си и от които може да се очаква, че ще проявят особено внимание при преценката на свързаните с нея рискове (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 116 по-горе, точки 215—223; Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, T‑59/02, Recueil, стр. II‑3627, точка 44; вж. Решение на ЕСПЧ по дело Cantoni с/у Франция, точка 270 по-горе, § 35 и Решение на ЕСПЧ от 20 януари 2009 г. по дело Sud Fondi Srl и др. с/у Италия, № 75909/01, § 109).

272    Освен това предвидените в член 7, параграф 1 ЕКПЧ гаранции не следва да се тълкуват като забраняващи постепенното изясняване на нормите относно наказателната отговорност, по-специално с оглед адаптиране към промените в обстановката, при условие че резултатът от това съответства на същността на нарушението и е разумно предвидим (вж. Решение на ЕСПЧ от 12 юли 2007 г. по дело Jorgic с/у Германия, Recueil des arrêts et décisions 2007‑III, § 101 и цитираната съдебна практика).

273    Следователно предвид припомнената съдебна практика и с цел да се упражни контрол за спазване на принципа на забрана на прилагането на наказателноправни норми с обратна сила в случая следва да се провери дали измененията, настъпили в начина на изчисляване на глобата в резултат на приемането на Насоките от 2006 г., са били разумно предвидими към момента на извършване на нарушенията (вж. в този смисъл Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 116 по-горе, точка 224).

274    В това отношение следва да се посочи, че основният мотив за приемането на Насоките от 2006 г. е бил въз основа на поуките от предходната практика да се промени политиката на преследване на нарушения на членове 81 ЕО и 82 ЕО, така че налаганите на това основание глоби да придобият достатъчно възпиращ характер. Тази цел е изразена по-специално в три основни нововъведения, а именно, на първо място, използване на стойността на свързаните с нарушението продажби на стоки като основа за определяне на глобите вместо тарифна система, на второ място, включване в основния размер на глобата на допълнителна сума с цел възпиране на предприятията от участие в най-тежките нарушения на конкурентното право и на трето място, придаване на по-голяма тежест на продължителността на нарушението при изчисляването на глобата.

275    По отношение на последния елемент Комисията счита, че предвид неизбежното въздействие на продължителността на нарушението върху потенциалните последици от него на пазара е важно глобата да отразява и броя години, през които предприятието е участвало в нарушението. Така умножаването на стойността на свързаните с нарушението продажби по продължителността на участието в нарушение щяло да спомогне за определяне на глоба, която отразява не само икономическото значение на посоченото нарушение, но и относителната тежест на всяко участвало в него предприятие.

276    Впрочем от постоянната съдебна практика е видно — и то още когато започва дейността на спорния картел — че налагането от Комисията в миналото на глоби с определен размер за определени видове нарушения не може да я лиши от възможността да увеличи дори значително този размер в посочените в Регламент № 17 и в Регламент № 1/2003 граници, ако това е необходимо, за да се гарантира прилагането на политиката на Съюза в областта на конкуренцията. Ефективното прилагане на нормите на Съюза относно конкуренцията изисква Комисията да може във всеки момент да адаптира размера на глобите към нуждите на тази политика (вж. в този смисъл Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, точка 77 по-горе, точка 109; Решение по дело Aristrain/Комисия, точка 135 по-горе, точка 81 и Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 116 по-горе, точка 227). Тази свобода на действие е обоснована по-специално от обстоятелството, че ако размерът на глобата е резултат от изчисление, подчинено на обикновена аритметична формула, предприятията биха имали възможността да предвидят евентуалната санкция и да я сравнят с ползите, които биха извлекли от нарушаването на нормите на правото на конкуренцията (Решение по дело BPB/Комисия, точка 150 по-горе, точка 336).

277    От това следва, че предприятията, участващи в административно производство, което може да доведе до налагане на глоба, не могат да основават правните си очаквания нито на това, че Комисията няма да надвиши определяния по-рано размер на глобите, нито на дадена методика за тяхното изчисляване (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 116 по-горе, точка 228). Това е така и когато увеличаването на размера на глобите е резултат от прилагането в конкретни случаи на общоприложими правила за поведение като Насоките от 2006 г. (вж. по аналогия Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 116 по-горе, точки 229 и 230 и Решение по дело Archer Daniels Midland/Комисия, точка 245 по-горе, точка 59).

278    Този извод не можел да се оспори с довода на Compagnie, че „[п]олитиките за спазване на конкурентното право представляват […] инвестиция, чийто размер се определя по-специално от очаквания размер на санкциите“, което според Compagnie трябвало да насърчи Общия съд при разглеждането на настоящото правно основание да вземе предвид особеното усилие, което дружеството твърди, че трябва да положи, за да спази произтичащите от това право правила. Всъщност подобен довод не може да бъде приет, тъй като правилата на Съюза в областта на конкуренцията не са от диспозитивно естество и съответно предприятие не може да се позове на разходите, които е необходимо да направи, за да се съобрази с тези правила.

279    Освен това, противно на твърдението на Compagnie, без значение е обстоятелството, че увеличаването на средния размер на глобите в резултат от прилагането на Насоките от 2006 г. е станало след период, през който са били в сила други общоприложими правила за поведение.

280    Всъщност, на първо място, това увеличение само по себе си не би могло да се счита за незаконосъобразно с оглед на принципите на забрана на прилагането на наказателноправни норми с обратна сила и на защита на оправданите правни очаквания, тъй като то остава в законоустановената рамка на член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 съгласно тълкуването на съдилищата на Съюза (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 2 февруари 2012 г. по дело EI du Pont de Nemours и др./Комисия, T‑76/08, точка 126 и цитираната съдебна практика и Решение на Общия съд по дело Dow Chemical/Комисия, T‑77/08, точка 141 и цитираната съдебна практика). Така съгласно точка 32 от Насоките от 2006 г. прилагането на предвидения в тях нов метод за изчисляване не засяга установеното в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 правило, според което налаганите глоби в никакъв случай не могат да надвишават максималния размер от 10 % от общия размер на оборота на предприятието или сдружението на предприятия, което има участие в нарушението, за предходната стопанска година. Освен това Насоките от 2006 г. предвиждат глобата да се изчислява, като се вземат предвид тежестта и продължителността на разглежданото нарушение, отразявайки по този начин предвидено в член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 правило.

281    На второ място, предвид припомнените в точки 276 и 277 по-горе принципи и противно на твърденията на Compagnie, нито обстоятелството, че приложението на Насоките от 1998 г. е станало възможно на територията на цялото ЕИП през януари 2003 г., нито изказванията, направени от комисари, отговарящи за политиката за конкуренция в Съюза през 2003 г. и 2005 г., не са могли да породят за икономическите оператори оправдани правни очаквания, че същите тези Насоки няма да бъдат изменени в бъдеще.

282    Накрая, на трето място, не се оспорва фактът, че в случая Комисията е приложила предвиденото в точка 38 от Насоките от 2006 г. правило за поведение, съгласно което те се прилагат във всички случаи, когато изложението на възраженията е съобщено след 1 септември 2006 г. Следователно не могат да бъдат приети твърденията на Compagnie, че то имало оправдани правни очаквания, че в настоящия случай Комисията няма да приложи предвидения в Насоките от 2006 г. метода на изчисление.

283    Следователно от изложените в точки 274—282 по-горе съображения е видно, че към момента на извършване на нарушенията увеличаването на средния размер на глобите, налагани на предприятията за нарушения на член 81 ЕО в резултат на приемането на Насоките от 2006 г., е било разумно предвидимо за съобразителни икономически оператори като Saint-Gobain и Compagnie. Следователно не могат да бъдат приети упреците на последните към Комисията, че в случая тя решила да приложи Насоките от 2006 г. и по този начин не спазила принципите на забрана на прилагането на наказателноправни норми с обратна сила и на защита на оправданите правни очаквания, тъй като това решение довело до налагането на по-висока глоба от тази, която щяла да бъде определена при прилагане на Насоките от 1998 г. Поради същите съображения в Насоките от 2006 г. Комисията също така не е трябвало да посочва, че повишението на равнището на глобите е необходимо, за да се осигури прилагането на политиката на Съюза в областта на конкуренцията (вж. по аналогия Решение по дело Schindler Holding и др./Комисия, точка 148 по-горе, точка 128).

284    Следователно петото правно основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

6.     По шестото правно основание, изведено от прекалено високия размер на глобата

285    Шестото, седмото и осмото правно основание в жалбата на Saint-Gobain трябва да се разглеждат като три части на едно и също правно основание, изведено от прекалено високия размер на глобата. Най-напред, следва да се разгледа оплакването, изведено от неправилно прилагане на член 23 от Регламент № 1/2003, що се отнася до отчитането на повторността на нарушението като отегчаващо обстоятелство, както и от липса на мотиви. След това се разглеждат оплакванията, изведени от непропорционалността на глобата и недостатъчното отчитане от страна на Комисията на неоспорването на истинността на фактите от страна на Saint-Gobain.

 а) По първата част, изведена от неправилно прилагане на член 23 от Регламент № 1/2003, що се отнася до отчитането на повторността на нарушението като отегчаващо обстоятелство, от нарушение на принципа на пропорционалност и от липса на мотиви

286    Тази първа част съответства по същество на едно от правните основания, повдигнати от Compagnie по дело T‑73/09. Поради това те следва да бъдат разгледани заедно.

 Доводи на страните

287    Saint-Gobain и Compagnie твърдят, че в случая Комисията приложила неправилно предвидените в член 23 от Регламент № 1/2003 правила относно повторността на нарушението, тъй като при разглеждането на отегчаващите обстоятелства взела предвид Решение 84/388/ЕИО на Комисията от 23 юли 1984 година относно производство по член [81 ЕО] (IV/30.988 — Споразумения и съгласувани практики в сектора на плоското стъкло в страните от Бенелюкс) (OВ L 212, стр. 13) (наричано по-нататък „Решение „Плоско стъкло (Бенелюкс)“) и Решение 89/93/ЕИО на Комисията от 7 декември 1988 г. относно производство по членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (IV/31.906 — Плоско стъкло) (ОВ L 33, стр. 44) (наричано по-нататък „Решение „Плоско стъкло (Италия)“).

288    Compagnie, най-напред, твърди, че прилагането на Насоките от 2006 г. в това отношение представлява нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на забрана на прилагането на наказателноправни норми с обратна сила, тъй като тези Насоки нито били приети, нито били публикувани към момента на настъпване на спорните факти.

289    На следващо място, принципите, които регламентират вменяването на отговорност на предприятията за нарушения на правилата за конкуренция на Съюза, не допускали вземането предвид на тези решения при изчисляването на наложената на Saint-Gobain глоба. Всъщност това дружество не било адресат на нито едно от двете решения и освен това не е имало никаква управителна власт върху предприятията, които са адресати на тези решения. Дори да се приемело погрешно, че групата Saint-Gobain представлява едно-единствено предприятие, Комисията допуснала грешка, вменявайки отговорността за всички действия на дадена група на дружества, които не я ръководят. Този извод важал с още по-голяма сила за Решение „Плоско стъкло“ (Италия), тъй като единственото дружество — адресат на това решение било Fabbrica Pisana, а не Compagnie. Вземането предвид на това решение също така нарушавало правото на защита на Compagnie, тъй като не притежавайки качеството на адресат на решението, преди приемането на посоченото решение то не могло да изложи становището си нито относно действията, за които се упреква дъщерното му дружество, нито относно своята собствена отговорност. Освен това адресирането на това решение единствено до Fabbrica Pisana показвало, че в качеството си на негово дружество майка Compagnie не упражнявало решаващо влияние върху търговската му политика.

290    Тази част от обжалваното решение също така била опорочена поради липса на мотиви, тъй като Комисията използвала посочените две въпросни решения като отегчаващи обстоятелства по отношение на извършеното от Saint-Gobain нарушение, без обаче да изложи причини, обосноваващи вменяването на Saint-Gobain на отговорността за действията на неговите дружества сестри, както и за тези на Compagnie.

291    Освен това Saint-Gobain и Compagnie считат, че Комисията погрешно взема предвид Решение „Плоско стъкло“ (Бенелюкс), за да установи повторност на нарушението, тъй като то било прието през 1984 г. В това отношение периодът от 14 години, считано от 1984 г. до началото на нарушението, в настоящия случай бил прекалено голям.

292    При всички положения Compagnie счита, че дори да е било възможно да се вземе предвид Решение „Плоско стъкло“ (Бенелюкс) с цел установяване на повторност на нарушението, следвало да се отбележи, че увеличението с 60 % на размера на глобата, наложената му поотделно и солидарно със Saint-Gobain, е непропорционално предвид не само на големия период от време, изтекъл след приемането на това решение, но и на факта, че това бил единственият случай на повторност на нарушението, който можел да бъде изтъкнат срещу него. Следователно с оглед зачитане на гарантираните с член 47 от Хартата на основните права принципи, в случая Общият съд трябвало най-малкото да упражни правомощията си за пълен съдебен контрол и да намали размера на санкцията, така че тя да отразява по-адекватно тежестта на нарушението. Saint-Gobain също така иска от Общия съд да упражни правомощията си за пълен съдебен контрол, като намали глобата до подходящ размер.

293    Комисията оспорва тези доводи. Най-напред, тя припомня, че било оправдано в случая да бъдат приложени правилата относно повторността на нарушението, съдържащи се в Насоките от 2006 г., и че при всички положения, дори това да не било така, повторността на нарушението вече фигурирала сред отегчаващите обстоятелства, които Комисията можела да отчита по силата на Насоките от 1998 г.

294    На следващо място, следвало да се вземе предвид фактът, че Saint-Gobain и Compagnie принадлежат към едно-единствено предприятие и че Compagnie упражнява действителен контрол върху всяко от дъщерните си дружества.

295    Що се отнася до Решението ѝ „Плоско стъкло“ (Италия), Комисията счита, че е нейно право да се въздържи от адресирането му към Compagnie, без това въздържане да представлява признак за самостоятелност на дъщерното му дружество Fabbrica Pisana спрямо него. Напротив, Compagnie не оспорвало обстоятелството, че към момента на настъпване на фактите, довели до приемането на това решение, то притежавало 100 % от Fabbrica Pisana. Следователно при липса на доказателства за противното Fabbrica Pisana не определяло поведението си на пазара самостоятелно и съответно ако искала, в този случай Комисията можела да наложи глобата на Compagnie. Поради това Комисията счита, че в обжалваното решение основателно е взела предвид въпросното решение с цел установяване на повторност на нарушението по отношение на образуваното от Saint-Gobain и Compagnie предприятие.

296    Що се отнася до Решение „Плоско стъкло“ (Бенелюкс), на което Compagnie е адресат, Комисията твърди, че по силата на Решение на Съда от 8 февруари 2007 г. по дело Groupe Danone/Комисия (C‑3/06 P, Сборник, стр. I‑1331) установяването и преценката на специфичните особености на повторността на нарушението са част от правото на преценка на Комисията при определянето на размера на глобите, поради което тя не била обвързана с евентуален давностен срок за подобно установяване. Следователно Комисията разполагала с известна свобода, за да прецени във всеки отделен случай данните, потвърждаващи евентуалната склонност на съответните предприятия за отклонение от правилата за конкуренция, включително изтеклия между разглежданите нарушения период от време. Впрочем, дори да не трябвало да се взема предвид приетото през 1988 г. Решение „Плоско стъкло“ (Италия), все пак трябвало да се констатира, че фактът, че били изминали по-малко от 14 години между решението, с което се установява нарушението по преписка „Плоско стъкло“ (Бенелюкс), и повторното неправомерно поведение, бил показателен за склонността на образуваното от Compagnie и Saint-Gobain предприятие да не съблюдава конкурентното право. Още повече че всички установени нарушения засягали направление „Стъкло“ на групата Saint-Gobain.

297    Освен това обжалваното решение не било опорочено поради липса на мотиви, тъй като, от една страна, Комисията посочвала в него причините, поради които според нея Saint-Gobain и Compagnie принадлежат към едно и също предприятие, и от друга страна, последното дружество било адресат на Решение „Плоско стъкло“ (Бенелюкс) и могло да бъде адресат на Решение „Плоско стъкло“ (Италия). При тези обстоятелства Saint-Gobain било в състояние да разбере защо тези случаи на повторност на нарушението са били взети предвид по отношение на предприятието, което то образува заедно с Compagnie.

298    Що се отнася до правото на защита във връзка с Решение „Плоско стъкло“ (Италия), то било напълно спазено, тъй като в рамките на производството, приключило с приемането на обжалваното решение, Compagnie имало възможност да се опита да обори оборимата презумпция, позволила на Комисията да вземе предвид повторността на нарушението, като докаже, че Fabbrica Pisana представлява отделно предприятие.

299    На последно място, Комисията счита, че посоченият във фазата на писмената реплика довод, изведен от Compagnie от твърдяно неспазване на принципа на пропорционалност, представлява ново правно основание и поради това е недопустимо. При всички положения, прилагайки в случая процентно увеличение от 60 %, изборът на Комисията категорично оставал под предвиденото в Насоките от 2006 г. максимално увеличение, а именно удвояване на основния размер на глобата. Освен това предоставената на Общия съд възможност за проверка на пропорционалността на глобата показвала, че упражняваният от него контрол може да отговори на съдържащите се в Хартата на основните права изисквания.

 Преценка на Общия съд

–       По допустимостта на доводите, основаващи се на Хартата на основните права и изложени от Compagnie в допълнителното му писмено становище

300    В самото начало следва да се прецени допустимостта на довода, повдигнат от Compagnie в допълнителното му писмено становище в подкрепа на настоящото правно основание, във връзка с принципа на пропорционалност на наказанията, закрепен в член 49, параграф 3 от Хартата на основните права.

301    В това отношение от разпоредбата на член 44, параграф 1, буква в) във връзка с член 48, параграф 2 от Процедурния правилник следва, от една страна, че исковата молба или жалбата трябва да съдържа информация за предмета на спора и кратко изложение на изтъкнатите правни основания, а от друга, че в хода на производството не може да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени по време на производството. Същевременно следва да се приеме за допустимо правното основание, с което се допълва правно основание, вече изложено изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата и което се намира в тясна връзка с последното. Аналогично се решава въпросът с оплакване, което е изложено в подкрепа на правно основание (Решение на Общия съд от 21 март 2002 г. по дело Joynson/Комисия, T‑231/99, Recueil, стр. II‑2085, точка 156).

302    В случая следва да се отбележи, че с направените в допълнителното писмено становище на Compagnie позовавания на принципа на пропорционалност на наказанията, предвиден в член 49, параграф 3 от Хартата на основните права, дружеството не въвежда никакво ново правно основание или оплакване спрямо изтъкнатите преди това от него правни основания и оплаквания, а само отбелязва разпоредба от Хартата на основните права, която допълва правната обосновка на едно от повдигнатите в жалбата му оплаквания.

303    Следователно доводите в това отношение, изтъкнати от Compagnie в допълнителното му писмено становище, са допустими.

–       По съществото

304    В самото начало следва да се отхвърли доводът на Compagnie, че в случая Комисията не можела да приложи Насоките от 2006 г. с цел увеличаване на основния размер на глобата поради повторност на нарушението. Освен че Compagnie не привежда никакви конкретни доводи в подкрепа на това твърдение, следва да се подчертае, че повторността на нарушението вече е фигурирала сред отегчаващите обстоятелства, които могат да доведат до увеличаване на основния размер на глобата при действието на Насоките от 1998 г., и че поради това, предвид по-специално припомнените в точки 265—273 по-горе принципи, прилагането в случая на Насоките от 2006 г. в това отношение не може да се оспорва нито с оглед на принципа на забрана на прилагането на наказателните закони с обратна сила, нито предвид принципа за защита на оправданите правни очаквания.

305    На следващо място, трябва да се припомни, че понятието за повторност на нарушението, така както се разбира в някои национални правни системи, предполага, че съответното лице е извършило нови нарушения, след като е било санкционирано за подобни нарушения (Решение на Общия съд от 11 март 1999 г. по дело Thyssen Stahl/Комисия, T‑141/94, Recueil, стр. II‑347, точка 617). Така един от примерите за отегчаващи обстоятелства, посочен в точка 28 от Насоките от 2006 г., е когато „предприятие продължава или извършва същото или подобно нарушение, след като Комисията или национален орган в областта на конкуренцията е установил, че предприятието е нарушило член 81 или 82 [ЕО]“.

306    В това отношение от изложените в точки 206—247 по-горе съображения следва, че Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че Compagnie и Saint-Gobain Glass France са принадлежали към едно и също предприятие по време на извършване на нарушението, санкционирано с обжалваното решение.

307    Тъй като Saint-Gobain и Compagnie не твърдят, че спорното нарушение не е подобно или същото като нарушенията, които са били санкционирани с двете предходни решения, взети предвид в случая от Комисията за установяването на повторност на нарушението, трябва да се провери дали съгласно правилата, съдържащи се в член 23 от Регламент № 1/2003 и в точка 28 от Насоките от 2006 г., Комисията основателно е счела, че тези различни нарушения са извършени от едно и също предприятие. Също така следва да се разгледа, от една страна, направеното от Saint-Gobain и Compagnie оплакване, че в случая Решение „Плоско стъкло“ (Бенелюкс) не може да се вземе предвид изтеклия период от време между него и началото на спорното нарушение, и от друга страна, оплакването за липса на мотиви.

308    На първо място, що се отнася до приетото през 1988 г. Решение „Плоско стъкло“ (Италия), безспорно е, че неговият адресат е именно Fabbrica Pisana, което е дъщерно дружество на Compagnie, но нито последното, нито Saint-Gobain са негови адресати. Освен това не се оспорва твърдението, че Fabbrica Pisana е било собственост на Compagnie на 100 % към момента на приемане на Решение „Плоско стъкло“ (Италия).

309    Както правилно подчертава Комисията, в своето Решение от 30 септември 2003 г. по дело Michelin/Комисия (T‑203/01, Recueil, стр. II‑4071, точка 290 и цитираната съдебна практика) Общият съд постановява, че щом едно и също дружество майка притежава пряко или косвено 100 % или почти 100 % от две дъщерни дружества, основателно може да се направи изводът, че тези дъщерни дружества не определят самостоятелно поведението си на пазара и образуват заедно с дружеството си майка една стопанска единица, а съответно и едно предприятие по смисъла на членове 81 и 82 ЕО. Следователно извършеното в предходен момент нарушение от едно от дъщерните дружества в групата може да бъде взето предвид, за да се установи наличието на повторност на нарушението като отегчаващо обстоятелство по отношение на друго дъщерно дружество в тази група.

310    Същевременно отговорността за неправомерното поведение на такова дъщерно дружество, притежавано на 100 % или почти на 100 % от своето дружество майка, може да бъде вменена на последното и Комисията може да държи дружеството майка за солидарно отговорно за заплащането на наложената на дъщерното му дружество глоба единствено ако дружеството майка не обори оборимата презумпция за действително упражняване на решаващо влияние върху търговската политика на дъщерното дружество в съответствие с припомнените в точки 211, 213 и 214 по-горе принципи.

311    Следователно Комисията не бива да се ограничава с констатацията, че предприятието „може“ да упражнява решаващо влияние върху търговската политика на друго предприятие, без да провери дали действително е упражнявано такова влияние. Напротив, по принцип Комисията следва да докаже наличието на решаващо влияние въз основа на съвкупност от фактически обстоятелства, сред които по-конкретно евентуалните ръководни правомощия на едното спрямо другото предприятие (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 13 юли 2011 г. по дело ThyssenKrupp Liften Ascenseurs/Комисия, T‑144/07, T‑147/07—T‑150/07 и T‑154/07, Сборник, стр. II‑5129, точка 311 и цитираната съдебна практика).

312    Освен това следва да се припомни, че за прилагането и изпълнението на взетите въз основа на член 81, параграф 1 ЕО решения е необходимо да се определи образувание, притежаващо юридическа правосубектност, което ще бъде адресатът на акта (Решение по дело PVC II, точка 203 по-горе, точка 978). Така съгласно съдебната практика, когато е установено, че е налице нарушение на правилата за конкуренция на Съюза, следва да се определи кое е физическото или юридическото лице, отговарящо за дейността на предприятието към момента, в който е било извършено нарушението, за да може то да понесе отговорността за това нарушение (Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Cascades/Комисия, C‑279/98 P, Recueil, стр. I‑9693, точка 78 и Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело SCA Holding/Комисия, C‑297/98 P, Recueil, стр. I‑10101, точка 27; Решение на Общия съд от 17 декември 1991 г. по дело Enichem Anic/Комисия, T‑6/89, Recueil, стр. II‑1623, точка 236). Когато приема решение въз основа на тази разпоредба, Комисията трябва да определи кои физически или юридически лица могат да носят отговорност за поведението на съответното предприятие и могат да бъдат санкционирани на това основание, като те ще са адресатите на решението (вж. Решение от 17 май 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия, точка 232 по-горе, точки 250 и 251 и цитираната съдебна практика).

313    Впрочем в свое Решение от 2 октомври 2003 г. по дело Aristrain/Комисия, точка 135 по-горе (точка 99), Общият съд постановява, че притежаването на дружествения капитал на две отделни търговски дружества от едно и също лице или семейство, само по себе си не е достатъчно, за да се установи наличието на стопанска единица, съставена от тези две дружества, което по силата на конкурентното право на Съюза би дало възможност отговорността за действията на едното да бъде вменена на другото и едното да бъде задължено да заплати глоба за другото.

314    Следователно недопустимо е при преценката за наличие на повторност на нарушението като отегчаващо обстоятелство по отношение на Saint-Gobain и Compagnie Комисията да приеме, че те трябва да носят отговорност за предходно нарушение, за което не са били санкционирани с решение на Комисията и при установяването на което не са били адресати на изложение на възражения, поради което не са получили възможност да представят становището си, за да оспорят — що се отнася до тях —евентуалното наличие на стопанска единица, съставена от тях и едно или друго дружество — адресат на предходното решение.

315    Следователно с оглед на направения в точка 308 по-горе извод трябва да се приеме, че Решение „Плоско стъкло“ (Италия) не може да се използва от Комисията за установяването в случая на повторност на нарушението по отношение на Saint-Gobain и Compagnie.

316    Този извод не може да се оспори с довода на Комисията, че в рамките на производството, приключило с приемането на обжалваното решение, дружеството майка е имало възможност да оспори съществуването на стопанска единица, съставена от него и дружествата, санкционирани с Решение „Плоско стъкло“ (Италия).

317    В това отношение следва да се припомни практиката на Съда, съгласно която, от една страна, принципът на зачитане на правото на защита изключва възможността да бъде счетено за законосъобразно решение, с което Комисията налага на дадено предприятие глоба в областта на конкуренцията, без предварително да му е съобщила в изложението на възраженията за какви нарушения му търси отговорност, а от друга страна, предвид значимостта му в изложението на възраженията трябва недвусмислено да се уточнява на кое юридическо лице може да бъде наложена глоба и то трябва да бъде адресирано до това лице (вж. Решение по дело ThyssenKrupp Liften Ascenseurs/Комисия, точка 311 по-горе, точка 318 и цитираната съдебна практика).

318    Следователно недопустимо е при преценката за наличие на повторност на нарушението като отегчаващо обстоятелство Комисията да приеме, че предприятието трябва да носи отговорност за предходно нарушение, за което не е било санкционирано с решение на Комисията и при установяването на което не е било адресат на изложение на възражения, поради което в производството, приключило с приемането на решението за установяване на предходното нарушение, това предприятие не е получило възможност да изложи доводите си, за да оспори — що се отнася до него — евентуалното наличие на стопанска единица, съставена от него и едно или друго дружество — адресат на предходното решение (Решение по дело ThyssenKrupp Liften Ascenseurs/Комисия, точка 311 по-горе, точка 319).

319    Основателността на този извод се подкрепя допълнително и от съдебната практика, съгласно която Комисията не е обвързана с евентуален давностен срок за установяването на повторност на нарушението и съответно повторността може да бъде установена и много години след установяването на нарушение — към момент, в който за съответното предприятие при всички положения ще е невъзможно да оспори съществуването на такава стопанска единица, особено ако е приложена припомнената по-горе презумпция за решаващо влияние (Решение по дело ThyssenKrupp Liften Ascenseurs/Комисия, точка 311 по-горе, точка 320).

320    В това отношение, макар че наистина е допустимо да се смята, че дружеството майка знае за предходно решение на Комисията, адресирано до дъщерното му дружество, чийто капитал почти изцяло притежава, това не може да поправи липсата в предходното решение на констатация за наличието на стопанска единица, съставена от дружеството майка и дъщерното му дружество, така че на дружеството майка да се вмени отговорността за предходното нарушение и размерът на налаганите му глоби да бъде увеличен поради повторност на нарушението (Решение по дело ThyssenKrupp Liften Ascenseurs/Комисия, точка 311 по-горе, точка 322). Всъщност изтичането на период от време от приемането на решението за установяване на предходното нарушение, който е възможно да бъде дълъг, в този случай може да затрудни, дори да направи невъзможно оспорването от дружеството майка не само на наличието на такава стопанска единица, но и евентуално, на фактическия състав на самото нарушение.

321    От изложеното по-горе следва — без дори да е необходимо произнасяне по оплакването за липса на мотиви по този въпрос в обжалваното решение — че последното е опорочено поради грешка при прилагане на правото, тъй като в него Комисията приема, че предвид Решение „Плоско стъкло“ (Италия) по отношение на Saint-Gobain и Compagnie е налице повторност на нарушението като отегчаващо обстоятелство.

322    За разлика от Решение „Плоско стъкло“ (Италия), приетото през 1984 г., Решение „Плоско стъкло“ (Бенелюкс) е било адресирано не само специално до дъщерно дружество на групата Saint-Gobain, в случая SA Glaceries de Saint-Roch, но и до Compagnie.

323    Впрочем от изложените в точки 206—247 по-горе съображения е видно, че Комисията не е допуснала грешка, приемайки, че Compagnie и Saint-Gobain Glass France са принадлежали към едно и също предприятие към момента на извършване на нарушението.

324    Следователно Комисията е можела да приеме, че предприятието, което е съставено от Saint-Gobain и Compagnie и за което се отнася обжалваното решение, вече е било санкционирано за подобно или същото нарушение на член 81 ЕО с Решение „Плоско стъкло“ (Бенелюкс). В това отношение е без значение, че Compagnie не е участвало пряко в нарушението, санкционирано с Решение „Плоско стъкло“ (Бенелюкс). Всъщност, тъй като критерият за стопанската единица е единственият релевантен критерий при определянето на понятието за предприятие по смисъла на правилата за конкуренция на Съюза, достатъчно е тя да е участвала в няколко нарушения, за да може да се установи повторност (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 6 март 2012 г. по дело UPM-Kymmene/Комисия, T‑53/06, точка 129).

325    От Решение от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, точка 97 по-горе, Saint-Gobain и Compagnie искат обаче да изведат извода, че изтичането на период от над десет години между предходни случаи на установяване на нарушение и повторното неправомерно поведение на съответното предприятие не позволява да бъде констатирана повторност на нарушението. Във връзка с това в обжалваното решение не бил спазен принципът на правната сигурност.

326    В това отношение следва да се припомни, че установяването и преценката на специфичните особености на повторността на нарушението са част от правото на преценка на Комисията при избора на фактори, които да вземе предвид при определянето на размера на глобата, и че Комисията не е обвързана с евентуален давностен срок за подобно установяване (Решение от 8 февруари 2007 г. по дело Groupe Danone/Комисия, точка 296 по-горе, точка 38; Решение на Общия съд по дело BPB/Комисия, точка 150 по-горе, точка 383 и Решение на Общия съд от 30 септември 2009 г. по дело Hoechst/Комисия, T‑161/05, Сборник, стр. II‑3555, точка 141).

327    Следователно повторността е важен елемент, който Комисията следва да подложи на преценка, като се има предвид че отчитането му цели да насърчи предприятията, проявили склонност към отклонение от правилата за конкуренция, да променят поведението си. Ето защо Комисията може във всеки конкретен случай да вземе предвид признаците, потвърждаващи склонността към подобно отклонение, включително например времето, което е изтекло между разглежданите нарушения (Решение от 8 февруари 2007 г. по дело Groupe Danone/Комисия, точка 296 по-горе, точка 39; Решение по дело BPB/Комисия, точка 150 по-горе, точка 383 и Решение по дело Hoechst/Комисия, точка 326 по-горе, точка 142).

328    В своето Решение от 17 юни 2010 г. по дело Lafarge/Комисия (C‑413/08 P, Сборник, стр. I‑5361, точка 70) Съдът също така уточнява, че принципът на пропорционалност изисква времето, изтекло между разглежданото нарушение и предходно неспазване на правилата за конкуренция, да бъде отчетено, за да се прецени склонността на предприятието към отклонение от тези правила. Следователно при съдебния контрол, упражняван върху актовете на Комисията в областта на конкурентното право, на Общия съд и съответно на Съда може да се наложи да проверят дали Комисията е спазила посочения принцип, когато е увеличила наложената глоба поради повторност на нарушението, и в частност дали подобно увеличение е било необходимо с оглед на времето, изтекло между разглежданото нарушение и предходното неспазване на правилата за конкуренция.

329    В това отношение следва да се отбележи, че макар в своето Решение от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, точка 97 по-горе (точки 354 и 355) Общият съд наистина да приема, че Комисията е могла да вземе предвид решение, прието почти 18 години преди началото на разглежданото по това дело неправомерно поведение, това е станало в контекст, в който повторността на нарушението е можела да се установи и въз основа на по-късно решение и в който периодът между двете нарушения е бил сравнително кратък, а именно по-малко от десет години. Именно с оглед на тези обстоятелства в решението си по второинстанционна жалба Съдът отхвърля основанието, изведено от нарушение на принципа на правната сигурност от страна на Общия съд (Решение от 8 февруари 2007 г. по дело Groupe Danone/Комисия, точка 296 по-горе, точка 40).

330    В случая, тъй като Решение „Плоско стъкло“ (Италия) погрешно е било взето предвид с цел установяване на повторност на нарушението на Saint-Gobain и Compagnie (вж. точки 308—321 по-горе), следва да се констатира, че от момента на приемане на Решение „Плоско стъкло“ (Бенелюкс), а именно на 23 юли 1984 г., и началния момент на нарушението, санкционирано с обжалваното решение, а именно март 1998 г., е изтекъл период от около тринадесет години и осем месеца. Следователно образуваното от Saint-Gobain и Compagnie предприятие не е проявявало склонност към повторение на неправомерно поведение с оглед на конкурентното право, което да е напълно сравнимо с поведението, за което се упреква Groupe Danone в посоченото в предходната точка дело.

331    Поради това трябва да се разгледа въпросът дали вземането предвид само на това решение, за да се установи склонността на Saint-Gobain и Compagnie към отклонение от правилата на конкурентното право, в случая води до неспазване на принципа на пропорционалност.

332    В Решение „Плоско стъкло“ (Бенелюкс) Комисията санкционира по-специално Compagnie, както и някои негови дъщерни дружества от направление „Стъкло“ на групата Saint-Gobain. Впрочем трябва да се констатира, че става въпрос за същото направление от дейността, от което са част и дъщерните дружества от групата Saint-Gobain — адресати на обжалваното решение.

333    Освен това картелът, обект на Решение „Плоско стъкло“ (Бенелюкс), притежава много близки черти със санкционирания с обжалваното решение картел, тъй като последният се е изразявал в обмен на чувствителна информация относно цените, разпределяне на клиентите, както и стремеж към стабилност на пазарните дялове на участниците.

334    С оглед на тези обстоятелства Общият съд счита, че изтичането на период от около тринадесет години и осем месеца от момента на приемане на Решение „Плоско стъкло“ (Бенелюкс) до началния момент на нарушението, санкционирано с обжалваното решение, не пречи на Комисията да констатира, без да нарушава принципа на пропорционалност, че образуваното от жалбоподателите предприятие проявява склонност към нарушаване на правилата за конкуренция. Следователно Комисията не е допуснала грешка, като се е позовала на Решение „Плоско стъкло“ (Бенелюкс), за да установи наличието на повторност на нарушението като отегчаващо обстоятелство по отношение на Saint-Gobain и Compagnie.

335    Накрая, що се отнася до оплакването за липса на мотиви, тъй като в обжалваното решение не се посочвали причините, поради които Комисията свързва Saint-Gobain с Решение „Плоско стъкло“ (Бенелюкс), макар че то не било негов адресат, това оплакване не може да бъде прието.

336    Всъщност следва да се припомни, че Compagnie е било адресат на Решение „Плоско стъкло“ (Бенелюкс). Освен това в обжалваното решение Комисията изтъква причините, поради които счита, че Compagnie и Saint-Gobain образуват едно-единствено предприятие, тъй като Compagnie не успяло да обори презумпцията за упражняване на решаващо влияние върху търговската политика на Saint-Gobain Glass France, което притежава на 100 % (съображения 599—622 от обжалваното решение). Освен това по-специално от съображения 686 и 688 от обжалваното решение е видно, че Комисията упреква образуваното от Saint-Gobain и Compagnie предприятие за повторността на поведението му, като се позовава изрично на Решения „Плоско стъкло“ (Италия) и „Плоско стъкло“ (Бенелюкс).

337    Въз основа на тези различни обстоятелства следва да се приеме, че след като се е запознало с обжалваното решение, Saint-Gobain е било в състояние да разбере, че за да установи повторността на нарушението, Комисията е взела предвид факта, че Compagnie образува с него едно-единствено предприятие и че поради това са били взети предвид предходните действия на това предприятие, а не единствено тези на Saint-Gobain.

 б) По втората част, изведена от нарушение на принципа на пропорционалност

 Доводи на страните

338    Във втората част Saint-Gobain упреква Комисията, че е нарушила принципа на пропорционалност на наказанията, както и приложимите правила при изчисляването на глобите, предвидени в член 23 от Регламент № 1/2003, като му е наложила глоба в размер на 880 милиона евро. В самото начало Saint-Gobain твърди, че пропорционалността на наложената му глоба следвало да се прецени не във връзка с размера ѝ, както е посочен в диспозитива на обжалваното решение, а във връзка с размера на печалбата преди данъчно облагане, който би бил необходим за заплащането на глобата, а именно над 1,3 милиарда евро.

339    Тази част от правното основание съдържа пет оплаквания.

340    На първо място, Saint-Gobain счита, че в случая е придадена прекалено голяма тежест на продължителността на нарушението поради мултиплициращия ефект, предвиден в точка 24 от Насоките от 2006 г. По този начин продължителността имала двойно по-голямо значение при изчисляването на глобата в сравнение с тежестта.

341    На второ място, Saint-Gobain твърди, че като изискват делът от продажбите, вземан предвид за изчисляване на глобата при хоризонтални нарушения, да бъде между 16 % и 30 %, Насоките от 2006 г. неправомерно ограничавали свободата на преценка на Комисията за определяне на глоба в зависимост от действителната тежест на установеното нарушение. В случая следвало да се използва ставка под 16 %, за да се отрази ограниченото икономическо въздействие на нарушението върху пазара предвид по-специално изключителните възможности за договаряне, които имали производителите на автомобили. Насоките от 2006 г. също така ограничавали неправомерно свободата на действие на Комисията, като не ѝ позволявали да определи допълнителна сума под 15 % от стойността на относимите продажби.

342    На трето място, Комисията погрешно увеличила размера на наложената на Saint-Gobain глоба поради повторност на нарушението, въпреки че основният размер на глобата вече съдържал възпиращ компонент. Всъщност за разлика от Насоките от 1998 г. Насоките от 2006 г. предвиждат определянето на допълнителна сума при изчисляването на този основен размер. Именно въз основа на това Комисията прилага увеличение от 60 % върху основния размер на наложената на Saint-Gobain глоба. Следователно целта за постигане на възпиращ ефект била взета предвид на две различни места, като в случая на Saint-Gobain това акумулиране довело до увеличаване на размера на глобата с над [поверително] милиона евро. Това акумулиране излизало извън границите на необходимото за осигуряване на зачитането на правилата за конкуренция съгласно правото на Съюза.

343    На четвърто място, Saint-Gobain твърди, че Комисията е трябвало да вземе предвид два допълнителни фактора при изчисляването на глобата. Най-напред то упреква Комисията, че не е взела предвид възпиращия ефект на глобата в размер на 133,9 милиона евро, наложена на Saint-Gobain Glass France с нейното Решение C(2007) 5791 окончателен от 28 ноември 2007 година относно производство по член [81 ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39.165 — Плоско стъкло) (наричано по-нататък „Решение „Плоско стъкло“, резюме на което е публикувано в ОВ С 127, 2008 г., стр. 9). По този въпрос обжалваното решение се отклонявало без причина от изводите на Комисията в нейното Решение C(2002) 5083 окончателен от 17 декември 2002 година относно производство по член [81 ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/E‑2/37.667 — Специални графити) (наричано по-нататък „Решение „Специални графити“), в което тя предоставила намаление от 33 % на размера на глобата, наложена на едно от предприятията — адресати на Решение „Специални графити“, за да отчете факта, че на същото предприятие била наложена глоба година и пет месеца по-рано. На следващо място, Saint-Gobain твърди, че Комисията трябвало да вземе предвид изключителната икономическа криза, в която се намирал автомобилният сектор към момента на приемането на решението и която сериозно утежнила действителното въздействие на глобата. Във връзка с последното Saint-Gobain подчертава, че тези икономически затруднения не се дължали на неспособността му да се приспособи към пазарните условия, а по-скоро били отражение на кризисното положение, характерно за целия сектор към момента на приемане на обжалваното решение.

344    Накрая, на пето място, непропорционалният характер на наложената на Saint-Gobain глоба се дължал на факта, че тя надвишавала значително размера на оптималната глоба, който е равен или малко по-голям от размера на незаконната печалба, която членовете на един картел извличат от него.

345    Комисията твърди, че наложената на Saint-Gobain глоба е пропорционална.

346    Най-напред, Комисията счита, че доводът, изведен от липсата на възможност за данъчно приспадане на глобите, не може да бъде приет. Липсата на възможност за данъчно приспадане по никакъв начин не водело до увеличаване на размера на глобата. Напротив, според Комисията евентуалното приспадане на размера на глобата от облагаемия приход на съответното предприятие щяло да даде на последното възможност да си възстанови неправомерно значим дял от наложената му глоба.

347    На следващо място, Комисията твърди, че е оправдано при изчисляването на глобата да се счита, че тежестта на нарушението зависи именно от продължителността му. В случая, като прави разграничение между три етапа на нарушението, тя косвено намалила значението на общата продължителност на нарушението при определянето на размера на глобата.

348    Освен това, що се отнася до използвания дял от продажбите, Комисията оспорва твърдението, че Насоките от 2006 г. я лишават от достатъчна свобода на преценка относно намаляване на размера на глобите при хоризонтални нарушения. Всъщност тези нарушения били сред най-тежките, което обосновавало използването по отношение на тях на голям дял от продажбите при определяне както на променливия размер, така и на допълнителната сума на глобата. При всички положения Насоките оставяли на Комисията достатъчна свобода, за да прави разграничение съобразно тежестта на нарушенията. Освен това Комисията оспорва довода, изведен от възможностите за договаряне на производителите на автомобили, като според нея имало установена съдебна практика в смисъл, че обстоятелство от този вид не трябва непременно да води до намаляване на размера на глобата.

349    Що се отнася до довода, че целта за оказване на възпиращ ефект била взета предвид два пъти — веднъж посредством допълнителната сума и втори път при увеличаването на глобата поради повторност на нарушението — Комисията счита, че този довод не може да бъде приет. Освен че съдилищата на Съюза вече били отхвърляли този довод по други дела, допълнителната сума и увеличението поради повторност на нарушението не трябвало да се бъркат, тъй като първото представлявало общо увеличение, което трябвало да отрази тежестта на хоризонталните картели, докато второто представлявало индивидуален коефициент на увеличение, при който трябвало да се отчете предходното поведение на дадено предприятие.

350    Според Комисията отправеният към нея упрек, че не взела предвид наложената на Saint-Gobain Glass France глоба с Решение „Плоско стъкло“, също не може да се приеме, тъй като вземането предвид на такова обстоятелство зависело от нейната свобода на преценка.

351    Освен това Комисията твърди, че съгласно съдебната практика тя не е длъжна да намалява налаганите от нея глоби за нарушения на конкурентното право поради евентуалните финансови затруднения на съответните предприятия, тъй като това би означавало да се предостави конкурентно предимство на предприятията, които са най-малко приспособени към пазарните условия.

352    Накрая, що се отнася до оплакването за надвишаване на размера на оптималната глоба, Комисията подчертава, че вече е било постановявано, че ограничаване на размера на глобите в случаите на картел единствено до печалбата, получена от участниците в тях, би лишило тези глоби от възпиращия им ефект, както и че евентуалната липса на печалба не е пречка налагането на глоби.

 Преценка на Общия съд

353    Следва да се припомни, че принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, следвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (Решение на Съда от 5 май 1998 г. по дело Обединено кралство/Комисия, C‑180/96, Recueil, стр. I‑2265, точка 96 и Решение на Общия съд от 29 март 2012 г. по дело Telefónica и Telefónica de España/Комисия, T‑336/07, точка 428).

354    В рамките на образуваните от Комисията производства за санкциониране на нарушенията на правилата на конкуренцията прилагането на този принцип предполага, че глобите не трябва да са несъразмерни спрямо преследваните цели, т.е. спрямо спазването на тези правила, и че размерът на наложената на предприятие глоба за нарушение в областта на конкуренцията трябва да бъде съразмерен на нарушението, преценено в неговата цялост, като се държи сметка по-специално за тежестта на последното (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, T‑30/05, непубликувано в Сборника, точки 223 и 224 и цитираната съдебна практика). По-конкретно принципът на пропорционалност изисква Комисията да определи глобата пропорционално на взетите предвид при преценката на тежестта на нарушението фактори и в това отношение да приложи тези фактори последователно и обективно обосновано (Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Jungbunzlauer/Комисия, T‑43/02, Recueil, стр. II‑3435, точки 226—228 и Решение на Общия съд от 28 април 2010 г. по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, T‑446/05, Сборник, стр. II‑1255, точка 171).

355    Твърденията за нарушения, изтъкнати от Saint-Gobain в рамките на втората част от правното основание, следва да се разгледат именно с оглед на тези принципи.

356    В самото начало следва да се разгледа доводът на Saint-Gobain, че пропорционалността на наложената му глоба следвало да се прецени не във връзка с размера ѝ, както е посочен в диспозитива на обжалваното решение, а именно 880 милиона евро, а във връзка с размера на печалбата преди данъчно облагане, който би бил необходим за заплащането на глобата, а именно над 1,3 милиарда евро според изчисленията на Saint-Gobain.

357    Общият съд счита, че отсъствието на възможност за Saint-Gobain да приспадне наложената му глоба от неговата облагаема печалба не е релевантно обстоятелство при разглеждането на пропорционалността на тази глоба. Всъщност при изчисляването на глобата Комисията основателно изхожда от принципа, че тя се взема от печалбата след данъчно облагане, тъй като ако трябваше да се вземе от облагаемата печалба, това би означавало, че част от глобата се понася от държавата, в която се облага предприятието, а това би противоречало на логиката в основата на правилата за конкуренция съгласно правото на Съюза (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 10 март 1992 г. по дело Hoechst/Комисия, T‑10/89, Recueil, стр. II‑629, точка 369).

358    Освен това следва да се припомни, че ефективността на решенията на Комисията, с които тя налага глоби на предприятия, би могла чувствително да спадне, ако съответните дружества имат право да приспаднат изцяло или частично размера на наложените им глоби от размера на своята облагаема печалба, тъй като подобна възможност би довела до частично компенсиране на тежестта на посочените глоби чрез намаляване на данъчната тежест (вж. в този смисъл Решение на Съда от 11 юни 2009 г. по дело X, C‑429/07, Сборник, стр. I‑4833, точка 39).

359    Следователно съответствието на наложената от Комисията на Saint-Gobain глоба с принципа на пропорционалност трябва да се прецени във връзка с размера ѝ от 880 милиона евро, посочен в член 2, буква б) от диспозитива на обжалваното решение.

360    Първото оплакване е изведено от значението, придадено на продължителността на нарушението при изчисляването на глобата поради прилагане на мултиплициращия ефект, предвиден в точка 24 от Насоките от 2006 г. В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, макар в предвидените от Регламент № 1/2003 рамки Комисията да разполага с право на преценка при упражняване на правомощията ѝ по налагане на глоби (Решение по дело Erste Group Bank и др./Комисия, точка 118 по-горе, точка 123), това право е ограничено. Всъщност, когато Комисията приеме насоки, чиято цел е при спазване на Договора да бъдат установени с точност критериите, които тя смята да прилага при упражняване на правото си на преценка, това води до самоограничаване на посоченото право, тъй като Комисията трябва да се съобразява с насочващите правила, които си е наложила (вж. в този смисъл Решение от 17 юни 2010 г. по дело Lafarge/Комисия, точка 328 по-горе, точка 95). Тя не може да се отклони от тях в конкретен случай, без да посочи причини, съвместими с принципа на равно третиране (вж. по аналогия Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 116 по-горе, точка 209).

361    Що се отнася до прилагания коефициент за умножение в зависимост от продължителността на нарушението, точка 24 от Насоките от 2006 г. предвижда, че „[з]а да бъде отчетена по-пълно продължителността на участието на всяко предприятие в нарушението, размерът, определен на основата на стойността на продажбите […] ще се умножава по броя на годините на участие в нарушението“, като периодите под шест месеца ще „се отчитат за половин година“, а периодите, по-дълги от шест месеца, но по-къси от една година, ще „се отчитат за пълна година“. Умножението по броя на годините на участието в нарушението, предвидено в Насоките от 2006 г., се равнява на увеличение на основния размер на глобата със 100 % на година.

362    Този подход представлява основна методологична промяна при отчитането на продължителността на картела. Същевременно член 23, параграф 3, от Регламент № 1/2003 допуска подобно изменение, тъй като в тази разпоредба се придава еднакво значение на тежестта и на продължителността на нарушението при определянето на глобата (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 16 юни 2011 г. по дело Team Relocations и др./Комисия, T‑204/08 и T‑212/08, Сборник, стр. II‑3569, точка 109).

363    От друга страна обаче, в тази разпоредба не се изисква от аритметична гледна точка тези два фактора да имат еднакво отражение върху размера на глобата.

364    Впрочем Комисията правилно счита, че по принцип незаконната печалба, която участниците в картел извличат от него, е толкова по-значима, колкото по-голяма е продължителността на нарушението. Така в случая едва след като са проучени последиците върху пазара от първоначално приложените съгласувани практики, възниква необходимостта от уравняване и мерки за коригиране, за да се постигне целта за стабилност на пазарните дялове между участниците. Освен това при хипотезата, в която предметът на картела е разпределянето на договори за доставка, чието осъществяване е доста дълго, за да се осигури обща стабилност на пазарните дялове, може да изминат няколко години, преди картелът да започне да функционира на значителна част от пазара.

365    Следователно от тези обстоятелства е видно, че прилагането в случая на съдържащото се в точка 24 от Насоките от 2006 г. правилото за умножаване е било основателно и че първото оплакване следва да се отхвърли.

366    С второто си оплакване Saint-Gobain твърди, че като изискват делът от продажбите, вземан предвид за изчисляване на глобата при хоризонтални нарушения, да бъде между 16 % и 30 %, Насоките от 2006 г. неправомерно ограничават свободата на преценка на Комисията за определяне на глоба в зависимост от действителната тежест на установеното нарушение.

367    Второто оплакване е повдигнато за пръв път в писмената реплика. Същевременно, тъй като е изтъкнато в подкрепа на изложеното в жалбата шесто правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, и тъй като се намира в тясна връзка с това правно основание, съгласно установената съдебна практика следва да бъде обявено за допустимо (Решение на Общия съд по дело Joynson/Комисия, точка 301 по-горе, точка 156 и Решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г. по дело Mote/Парламент, T‑345/05, Сборник, стр. II‑2849, точка 85).

368    По същество, най-напред трябва да се отбележи, че съгласно точка 21 от Насоките от 2006 г. „[к]ато общо правило делът [от] стойността на продажбите, вземан предвид, ще се определя на ниво до 30 % от стойността на продажбите“. Съгласно точка 23 от същите Насоки „[х]оризонталните споразумения за фиксиране на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията, които обикновено са поверителни, поради самото си естество са сред най-вредните ограничения на конкуренцията“ и трябва да „бъдат наказвани с най-тежки глоби“; „[п]оради това делът [от] стойността на продажбите, който ще се взема предвид при такива нарушения, по принцип ще бъде в горния край на скàлата“.

369    Именно от използването на изразите „[к]ато общо правило“ и „по принцип“ е видно, че при приемането на тези разпоредби Комисията не си е наложила абсолютно правило за поведение, а изрично е предвидила възможността да се отклонява, ако обстоятелствата го обосновават, при условие че изложи тези обстоятелства в решението си. Следователно не може да се приеме твърдението на Saint-Gobain, че Комисията в никакъв случай не може да използва дял от продажбите под 16 % при хоризонтални нарушения.

370    На следващо място Saint-Gobain не оспорва констатацията на Комисията в съображение 670 от обжалваното решение, че спорният картел е имал за цел разпределяне на клиентите между конкуренти посредством съгласуване на цените. Впрочем съгласно постоянната съдебна практика хоризонталните ценови картели са сред най-тежките нарушения на правото на Съюза в областта на конкуренцията и поради това могат сами по себе си да бъдат квалифицирани като много тежки (Решение на Общия съд от 12 юли 2001 г. по дело Tate & Lyle и др./Комисия, T‑202/98, T‑204/98 и T‑207/98, Recueil, стр. II‑2035, точка 103 и Решение на Общия съд от 19 март 2003 г. по дело CMA CGM и др./Комисия, известно като „FETTCSA“, T‑213/00, Recueil, стр. II‑913, точка 262). Следователно описаните от Комисията в обжалваното решение механизми — състоящи се в съгласувано разпределяне на договорите за доставка на автомобилно стъкло в рамките на ЕИП чрез съгласуване на ценовите политики и стратегиите за снабдяването на клиентите с цел поддържане на обща стабилност на пазарните дялове на участващите предприятия — спадат към най-тежките форми на нарушаване на правилата за конкуренция, тъй като чисто и просто целят да я елиминират сред предприятията, които ги прилагат.

371    Следователно Комисията основателно е счела, че разглежданите споразумения и съгласувани практики по самото си естество представляват много тежко нарушение (вж. в този смисъл Решение от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, точка 97 по-горе, точка 147). Този извод важи с още по-голяма сила в настоящия случай, тъй като е безспорно, от една страна, че относимият общ пазарен дял на участвалите в картела предприятия е бил средно около 60 % през периода на нарушението, и от друга страна, че спорните споразумения и съгласувани практики постепенно са засегнали почти всички производители на автомобили в ЕИП.

372    Освен това, що се отнася до довода, изведен от твърдените ограничени икономически последици от нарушението предвид възможностите за договаряне на производителите на автомобили, следва да се припомни, че съгласно установената съдебна практика за целите на прилагането на член 81, параграф 1 ЕО отчитането на конкретните резултати от дадено споразумение е излишно, щом като то има за цел да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията в рамките на общия пазар. Следователно не е необходимо да се доказва наличието на действителни антиконкурентни последици, щом като е установена антиконкурентната цел на съответните действия (вж. Решение по дело Volkswagen/Комисия, точка 100 по-горе, точка 178 и цитираната съдебна практика). Освен това при всички положения следва да се подчертае, че в съображение 677 от обжалваното решение Комисията признава, че производителите на автомобили са разполагали с възможности за договаряне и това им е позволявало да изработят стратегии за ответен отговор с цел да ограничат или да се противопоставят на картела. Когато обаче този пасаж от обжалваното решение се разглежда във връзка със съображение 673 от него, става ясно, че Комисията е отчела надлежно това обстоятелство, за да не използва по-голям дял от относимите продажби при изчисляването на наложената на жалбоподателите глоба.

373    Накрая, трябва да се има предвид, че в случая Комисията е подразделила периода на нарушението на три етапа за целите на изчисляването на стойността на относимите продажби и е използвала осреднена стойност за целия този период (вж. точки 31, 156 и 158 по-горе). Този метод се отклонява от съдържащото се в точка 13 от Насоките от 2006 г. правило, съгласно което по принцип се вземат предвид продажбите на предприятието през последната пълна година от участието му в нарушението. Комисията обосновава това отклонение, като в съображения 664—667 от обжалваното решение пояснява, че разполага с преки доказателства за тайни практики само за определени производители на автомобили за периодите на „нарастване на възможностите“ и „отслабване“ на картела, което било основание за относими продажби от тези два периода да се считат единствено продажбите на автомобилно стъкло на посочените производители. Следователно именно към изчислената по този начин стойност на продажбите са приложени ставките, определени от Комисията въз основа на точки 21 и 23 от Насоките от 2006 г., както и допълнителната сума. От това следва, че използваният от Комисията метод за изчисляване е позволил размерът на глобата, наложена на образуваното от Saint-Gobain и Compagnie предприятие, да отразява най-добре тежестта на извършеното от същото това предприятие нарушение, преценено в неговата цялост съгласно припомнената в точка 354 по-горе съдебната практика.

374    Що се отнася до довода, изведен от невъзможността Комисията да определи допълнителна сума под 15 %, той по същество се отнася до третото оплакване и затова ще бъде разгледан заедно с него.

375    Следователно второто оплакване не може да бъде прието.

376    С третото си оплакване Saint-Gobain упреква Комисията, че е увеличила размера на наложената му глоба поради повторност на нарушението, въпреки че основният размер вече включвал в себе си възпиращ компонент, а именно допълнителната сума. Според Saint-Gobain това акумулиране излизало извън границите на необходимото за осигуряване на спазването на правилата на Съюза в областта на конкуренцията.

377    Тези доводи обаче не могат да бъдат приети.

378    От една страна, следва да се припомни, че възпиращият ефект на глобата не цели само да отклони съответното предприятие от повторното извършване на нарушение, която цел е характерна за специалната превенция. Комисията също така има право да определя размера на глобите с цел засилване на техния общ възпиращ ефект, в частност когато определен вид нарушения са все още относително често срещани и трябва да се разглеждат като тежки, която цел е характерна за общата превенция (вж. в този смисъл Решение на Общия съд по дело Tate & Lyle и др./Комисия, точка 370 по-горе, точка 134 и Решение на Общия съд от 13 септември 2013 г. по дело Total Raffinage Marketing/Комисия, T‑566/08, точка 460). Точка 25 от Насоките от 2006 г. отразява именно загриженост от подобно естество и в тази точка се предвижда включването в основния размер на глобата на сума между 15 % и25 % от стойността на продажбите в пряка или косвена връзка с нарушението с цел възпиране на предприятията дори да встъпват в хоризонтални споразумения за фиксиране на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията.

379    Впрочем възможностите на Комисията за обща превенция на нарушенията на член 81 ЕО биха били застрашени, ако тя не може да взема предвид възпиращата цел при определянето на основния размер на глобата, тъй като този размер, получаван в първия етап на определяне на глобата, трябва да отразява тежестта на нарушението в зависимост от характерните за него елементи като например неговото естество, общия пазарен дял на всички съответни предприятия, географския обхват на нарушението и това дали нарушението е било извършено или не (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 25 октомври 2011 г. по дело Aragonesas Industrias y Energía/Комисия, T‑348/08, Сборник, стр. II‑7583, точка 264 и цитираната съдебна практика).

380    От друга страна, съгласно постоянната съдебна практика възпирането е крайна цел на глобата и общо изискване, от което Комисията трябва да се ръководи през целия процес на изчисляване на глобата. Следователно възпиращата цел не предполага задължително това изчисление да се характеризира с отделен етап, на който да се извършва обща преценка на всички релевантни обстоятелства за постигането на тази цел (Решение на Общия съд по дело BASF/Комисия, точка 119 по-горе, точка 226 и Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Carbone Lorraine/Комисия, T‑73/04, Сборник, стр. II‑2661, точка 131).

381    Следователно, дори изискването за възпиране да е причината за съществуването на механизма за увеличаване на глобата поради повторност на нарушението (вж. в този смисъл Решение по дело Michelin/Комисия, точка 309 по-горе, точка 293), Комисията може правомерно да вземе предвид възпиращата цел и на етапа на изчисляване на основния размер на глобата, като използва допълнителна сума (вж. по аналогия Решение по дело UPM-Kymmene/Комисия, точка 324 по-горе, точка 137). В това отношение също така следва да се посочи, че макар включването на допълнителна сума в основния размер на глобата и увеличаването на този основен размер поради повторност на нарушението да преследват възпираща цел, от друга страна обаче, те се основават на различни съображения. Така съгласно изложения в точки 378 и 379 по-горе анализ допълнителната сума — за която самият текст на точка 25 от Насоките от 2006 г. както на френски, така и на английски и на немски („inclura“, „will include“ и „fügt hinzu) подсказва, че тя има автоматичен характер, що се отнася до явните нарушения (вж. в този смисъл Решение по дело Team Relocations и др./Комисия, точка 362 по-горе, точка 117) — има за цел основният размер на глобата да отразява особената тежест на хоризонталните споразумения за фиксиране на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията, докато увеличението поради повторност на нарушението има за цел да санкционира по-сериозно неправомерното поведение на предприятията, които проявяват склонност към отклонение от правилата за конкуренция.

382    С четвъртото си оплакване Saint-Gobain твърди, че Комисията е трябвало да вземе предвид два допълнителни фактора при определянето на глобата, а именно, от една страна, Решение „Плоско стъкло“, с което дружеството е санкционирано за нарушение на конкурентното право на Съюза по-малко от година преди приемането на обжалваното решение, и от друга страна, изключителната икономическа криза, в която се намирал автомобилният сектор към момента на приемането на обжалваното решение.

383    Що се отнася най-напред до вземането предвид на Решение „Плоско стъкло“ при изчисляването на глобата, трябва да се отбележи, че Saint-Gobain по никакъв начин не е доказало, нито дори е твърдяло, че това решение е имало за цел да санкционира същото нарушение на конкурентното право като нарушението, по повод на което е прието обжалваното решение. Впрочем вече е постановявано, че наличието на различни, макар и съседни продуктови пазари е релевантен критерий за определянето на обхвата на нарушенията на член 81 ЕО и съответно на това, дали са идентични (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, непубликувано в Сборника, точки 118—124 и Решение на Общия съд по дело Jungbunzlauer/Комисия, точка 354 по-горе, точки 309—314).

384    На следващо място, що се отнася до позоваването от страна на Saint-Gobain на намаляването с 33 % на размера на глобата, което Комисията предоставя на едно от засегнатите от Решение „Специални графити“ предприятия, то не е относимо към настоящия случай. Всъщност от постоянната съдебна практика е видно, че практиката на Комисията при вземането на решения не може да служи като правна уредба на глобите в областта на конкуренцията, тъй като тази уредба се съдържа единствено в Регламент № 1/2003, прилаган с оглед на насоките, и че Комисията не е обвързана от извършените от нея по-рано преценки (вж. точка 245 по-горе). Решенията по други случаи имат само насочващ характер за евентуалното наличие на дискриминация, тъй като е малко вероятно присъщите за тях обстоятелства, като например съответните пазари, продукти, държави, предприятия и периоди, да са еднакви (вж. Решение на Съда от 7 юни 2007 г. по дело Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, C‑76/06 P, Сборник, стр. I‑4405, точка 60 и цитираната съдебна практика). Следователно намалението на размера на наложената на SGL Carbon AG глоба, по-конкретно в Решение „Специални графити“, е било обусловено от съвкупност от фактори, а именно не само обстоятелството, че това предприятие вече е било санкционирано наскоро за нарушение на конкурентното право на Съюза, но и изключително неблагоприятното финансово положение, в което се е намирало, както и поради факта, че по отношение на него не е била налице повторност на нарушението (Решение по дело Tokai Carbon и др./Комисия, точка 383 по-горе, точки 405 и 406). Впрочем Saint‑Gobain не е изтъкнало нито едно конкретно обстоятелство, от което да е видно, че то се намира в сходно финансово положение към момента на приемане на обжалваното решение. Освен това, както е видно от анализа в точки 300—334 по-горе, когато Комисията приема обжалваното решение по отношение на Saint-Gobain, със сигурност е била налице повторност на нарушението.

385    Освен това, що се отнася до изключителната икономическата криза, в която се намирал автомобилният пазар към момента на приемане на обжалваното решение и която сериозно утежнила действителното въздействие на глобата върху Saint-Gobain, това обстоятелство — ако се допусне, че е доказано — е ирелевантно в настоящия случай. Всъщност съгласно установената съдебна практика при определянето на размера на глобата Комисията не е длъжна да взема предвид лошото финансово състояние на дадено предприятие, тъй като признаването на такова задължение би означавало да се предостави неоправдано конкурентно предимство на предприятията, които са най-малко приспособени към пазарните условия (Решение на Съда от 29 юни 2006 г. по дело SGL Carbon/Комисия, C‑308/04 P, Recueil, стр. I‑5977, точка 105; вж. Решение на Общия съд от 29 ноември 2005 г. по дело Union Pigments/Комисия, T‑62/02, Recueil, стр. II‑5057, точка 175 и цитираната съдебна практика).

386    В това отношение няма значение, че такива финансови затруднения, които могат конкретно да се изразяват във влошаване на икономическите и счетоводни показатели на съответното предприятие и дори в лошо финансово състояние, се дължат на криза, засягаща пазарите, на които предприятието извършва дейността си.

387    На първо място, подобна криза по принцип се отразява най-сериозно на предприятията, които са най-малко приспособени към пазарните условия. На второ място, евентуално задължение на Комисията да взема предвид всяка икономическа криза с цел намаляване на размера на глобите, налагани за нарушения на член 81, параграф 1 ЕО, би могло сериозно да засегне ефикасността на съдържащата се в тази разпоредба забрана, тъй като често картелите се създават в момент, когато даден сектор изпитва затруднения (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 6 май 2009 г. по дело KME Germany и др./Комисия, T‑127/04, Сборник, стр. II‑1167, точка 122). На трето и последно място, обстоятелства като продължителен спад в търсенето или производствения свръхкапацитет, който може да произтече от това, дори да бъдат доказани, представляват присъщи рискове за всяка стопанска дейност и в това си качество не са белег за извънредно структурно или конюнктурно положение, което може да се вземе предвид при определяне на размера на глобата (вж. в този смисъл Решение от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, точка 97 по-горе, точка 414).

388    От това следва, че четвъртото оплакване трябва също да се отхвърли.

389    Накрая, с петото си оплакване Saint-Gobain твърди, че наложената му глоба е непропорционална, тъй като надхвърля значително оптималния за глоба размер.

390    В това отношение е достатъчно да се припомни, че в своите Решения от 27 септември 2006 г. по дела Archer Daniels Midland/Комисия (T‑329/01, Recueil, стр. II‑3255, точка 141 и T‑59/02, точка 271 по-горе, точка 130) Общият съд приема, че ако глобата трябва да се определя в размер, който води единствено до заличаване на печалбата от картела, тя не би имала възпиращ ефект. Всъщност с основание може да се презюмира, че във финансовите си изчисления и в управлението си предприятията отчитат рационално не само размера на глобите, които има опасност да им бъдат наложени в случай на нарушение, но и нивото на риск от разкриване на картела. Освен това, ако функцията на глобата се свежда единствено до заличаване на ползата или очакваната печалба, тя няма да отразява в достатъчна степен неправомерното естество на разглежданото поведение с оглед на член 81, параграф 1 ЕО. Всъщност свеждането на глобата до обикновено обезщетение за понесените вреди би означавало да се пренебрегне не само възпиращият ефект, който може да се отнася единствено за бъдещо поведение, но и репресивният характер на такава мярка спрямо действително извършеното конкретно нарушение. Следователно както възпиращият, така и репресивният ефект на глобата обосновават възможността Комисията да наложи глоба, която предвид обстоятелствата по случая може да надвишава значително размера на очакваната от съответното предприятие печалба.

391    Следователно петото оплакване трябва да бъде отхвърлено заедно с втората част от правното основание.

 в) По третата част, изведена от недостатъчно отчитане на неоспорването на истинността на фактите от страна на Saint-Gobain, от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация и от непълнота на мотивите

 Доводи на страните

392    Saint-Gobain твърди, че Комисията е нарушила член 23, параграф 2, буква a) и член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, тъй като не намалила размера на наложената му глоба единствено поради това, че дружеството не изтъкнало смекчаващи обстоятелства в отговора си на изложението на възраженията. Необходимостта от такова намаляване в случая произтичала не само от съдебната практика, но и от точка 29 от Насоките от 2006 г. и от точка 21 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. Така според Saint-Gobain Комисията е трябвало да отчете обстоятелството, че за разлика от други засегнати предприятия в посочения отговор то не оспорило истинността на съдържащите се в изложението на възраженията фактически твърдения срещу него.

393    Според Saint-Gobain подобно отношение от негова страна намалявало сериозността на последиците от поведението му, тъй като това неоспорване било широко използвано от Комисията при установяването на нарушението в обжалваното решение. В това отношение нямало значение, че Saint-Gobain не поискало изрично този фактор да бъде взет предвид като смекчаващо обстоятелство в хода на разследването, тъй като Комисията била длъжна да отчита всички факти, които са ѝ били известни към момента на приемане на обжалваното решение.

394    С обжалваното решение се нарушавал и принципът на недопускане на дискриминация, тъй като Комисията позволила на заявителя за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер да се ползва от Известието относно сътрудничеството от 2002 г., без да разгледа въпроса дали размерът на наложената на Saint-Gobain глоба също може да се намали с оглед на това Известие. Освен това последното обстоятелство се отличавало от предходната административна практика на Комисията.

395    Saint-Gobain твърди също така, че обжалваното решение е опорочено поради непълнота на мотивите, тъй като в него трябвало да са изложени причините, поради които неоспорването на фактите от негова страна не е било взето предвид като смекчаващо обстоятелство.

396    Накрая, при условията на евентуалност, Saint-Gobain приканва Общия съд да упражни правомощията си за пълен съдебен контрол в случая, като намали размера на наложената му с обжалваното решение глоба, за да се отчете оказаното от него сътрудничество по време на разследването.

397    Комисията най-напред посочва, че отправеният ѝ упрек за това, че не отчела неоспорването на истинността на фактите от страна на Saint-Gobain, не е подкрепен с факти. В действителност тя разгледала въпроса дали неоспорването на истинността на фактите от страна на това предприятие е давало основание за такова намаление.

398    На следващо място, Комисията посочва, че добавената стойност на оказаното от Saint-Gobain сътрудничество не трябва да се надценява, тъй като неоспорването на фактологичната рамка на обжалваното решение от негова страна послужило главно за потвърждаване на изявленията на заявителя за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер, както и на установените по време на разследването факти. Впрочем Saint-Gobain оспорило някои аспекти от правната квалификация на съставомерните факти на нарушението, а дори и някои факти.

399    Освен това Saint-Gobain не изтъкнало нито едно извънредно обстоятелство, което може да обоснове отчитането на неговото сътрудничество извън режима за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер. В това отношение в своето Решение от 8 юли 2008 г. по дело Lafarge/Комисия, точка 69 по-горе, Общият съд приел, че самò по себе си неоспорването на истинността на фактите от страна на участвало в незаконен картел предприятие не води до намаляване на размера на глобата, която трябва да се наложи. Този извод не можел да бъде оспорен с предходната практика на Комисията при вземането на решения, основаваща се по-специално на нейното Известие относно освобождаването от глоби или намаляването на глоби в случаите на картел (ОВ С 207, 1996 г., стр. 4, наричано по-нататък „Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на глоби от 1996 г.“).

400    Освен това Комисията оспорва твърдението, че решението ѝ било недостатъчно мотивирано по този въпрос. Тя счита, че от съдържащия се в обжалваното решение анализ във връзка с неоспорването на истинността на фактите от заявителя за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер става достатъчно ясно, че неоспорването не би могло в никакъв случай да доведе до намаляване на размера на наложената на Saint-Gobain глоба.

401    Накрая, Комисията счита, че в случая няма никаква причина Общият съд да намали размера на наложената на Saint-Gobain глоба, като упражни правомощията си за пълен съдебен контрол.

 Преценка на Общия съд

402    При разглеждането на настоящата част трябва да се направи разграничение между, от една страна, възможността за намаляване на размера на глобата по силата на точки 20—23 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. и от друга страна, намаляването на размера на глобата поради наличие на смекчаващо обстоятелство извън програмата за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер, чрез прилагане на точка 29 от Насоките от 2006 г.

403    Най-напред, що се отнася до Известието относно сътрудничеството от 2002 г., приложимо ratione temporis в случая, следва да се посочи, че в него Комисията е уточнила условията, при които сътрудничещите ѝ предприятия в хода на провежданото от нея разследване на картел могат да бъдат освободени от глобата или да се ползват от намаляване на размера на глобата, която би трябвало да заплатят.

404    В точка 20 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. се уточнява, че предприятията, които не отговарят на предвидените в раздел А от него условия за освобождаване от глоба, същевременно могат да се ползват от намаляване на размера на глобата, която в противен случай би им била наложена. Съгласно точка 21 от това известие, „[з]а да се възползва от такова намаление, съответното предприятие трябва да предостави на Комисията доказателства за предполагаемото нарушение, които имат значителна добавена стойност спрямо доказателствата, с които Комисията вече разполага, и трябва да прекрати участието си в предполагаемото нарушение не по-късно от момента, в който представи доказателствата“ [неофициален превод].

405    Неотдавна Общият съд постанови, че в рамките на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, предвидена в Известието относно сътрудничеството от 2002 г., процедурата за предоставяне на пълно освобождаване от глоба на предприятие се състои от три отделни фази, като първата се изразява в подаване на заявление от страна на заинтересованото предприятие до Комисията (Решение на Общия съд от 9 септември 2011 г. по дело Deltafina/Комисия, T‑12/06, Сборник, стр. II‑5639, точки 111 и 112).

406    Точки 24 и 25 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. са озаглавени „Процедура“ и гласят:

„24. Всяко предприятие, което желае да се ползва от намаляване на глобата, трябва да предостави на Комисията доказателства относно съответния картел.

25. Предприятието получава разписка, потвърждаваща получаването, от генерална дирекция „Конкуренция“, с отбелязване на датата, на която са предадени тези доказателства. Комисията няма да разглежда доказателства, предадени от предприятие, което иска намаляване на размера на глобата, преди да се е произнесла по вече подадено заявление за условно освобождаване от глоба във връзка със същото предполагаемо нарушение“. [неофициален превод]

407    От текста на тези пасажи от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. е видно, че за да получи намаляване на размера на глобата въз основа на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, въведена с това Известие, предприятието трябва да подаде заявление в този смисъл до Комисията и да ѝ предостави доказателства относно предполагаем картел, накърняващ конкуренцията в Съюза. Това тълкуване на приложното поле на Известието относно сътрудничеството от 2002 г. се обосновава допълнително и с това, че програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер въвежда нюанс относно последиците, които по принцип произтичат от установяването на отговорността на предприятията, извършили нарушения на член 81 ЕО. Макар да изглежда уместно предприятията, сътрудничещи на Комисията в разследванията относно засягащите Съюза тайни картелни споразумения, да получават благосклонно отношение, подобно отношение трябва да се осигурява само на онези предприятия, при които стриктно са спазени предвидените в Известието относно сътрудничеството от 2002 г. процесуални и материални условия.

408    Впрочем в настоящия случай Saint-Gobain не е поискало изрично да се ползва от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. в хода на разследването, а твърди единствено, че в отговора на изложението на възраженията не е оспорило истинността на фактическите твърдения срещу него. При това положение Комисията не може да бъде упрекната, че не е искала да определи дали Saint-Gobain може да се ползва от намаление на размера на глобата по силата на посоченото известие. Без значение за този извод е обстоятелството, че възприетият в този случай подход на Комисията се различава от предходна практика при вземане на решения, тъй като при всички положения сама по себе си тази практика не може да служи като правна уредба на глобите в областта на конкуренцията (вж. точка 245 по-горе). От това също така следва, че оплакването, изведено от липса или непълнота на мотивите по този въпрос, е неоснователно.

409    В това отношение е ирелевантен фактът, че в миналото Общият съд е постановявал, че за да се ползва от намаление на размера на глобата поради неоспорване на фактите, предприятието трябва изрично да уведоми Комисията, че не възнамерява да оспорва истинността на фактите, след като се е запознало с изложението на възраженията (Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело Mannesmannröhren-Werke/Комисия, T‑44/00, Recueil, стр. II‑2223, точка 303), както е станало в този случай, и че ако такова заявление е било подадено, Комисията съответно трябва да изложи причините, поради които въпреки всичко тя счита, че размерът на глобата не следва да се намалява на посоченото основание (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 29 април 2004 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑236/01, T‑239/01, T‑244/01—T‑246/01, T‑251/01 и T‑252/01, Recueil, стр. II‑1181, точка 415 и Решение на Общия съд от 30 септември 2009 г. по дело Hoechst/Комисия, точка 326 по-горе, точки 98 и 99).

410    Всъщност тези изводи са били тясно свързани с факта, че Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на глоби от 1996 г. предвижда в параграф 2 от точка Г, озаглавена „Значително намаляване на размера на глобата“, че неоспорването на истинността на фактите, на които Комисията основава обвиненията си, е можело да доведе до намаляване на размера на глобата, която е щяла да бъде наложен при отсъствието на сътрудничество. Както правилно подчертава Комисията в писмените си становища, подобно правило вече не се съдържа в Известието относно сътрудничеството от 2002 г., в което извън хипотезата на освобождаване се посочва единствено възможността за намаляване на размера на глобата, ако предприятието предостави на Комисията „доказателства за предполагаемото нарушение, които имат значителна добавена стойност спрямо доказателствата, с които [тя] вече разполага“ [неофициален превод].

411    Що се отнася до оплакването, изведено от нарушаване на принципа на недопускане на дискриминация — тъй като за разлика от Saint-Gobain размерът на глобата на заявителя за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер бил намален въз основа на Известието относно сътрудничеството от 2002 г. — то не може да се приеме. Наистина трябва да се припомни, че при преценката на оказаното от членовете на даден картел сътрудничество Комисията не може да нарушава принципа на равно третиране (Решение на Общия съд от 6 май 2009 г. по дело Wieland-Werke/Комисия, T‑116/04, Сборник, стр. II‑1087, точка 124), който не допуска различно третиране на сходни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. Решение на Съда от 15 октомври 2009 г. по дело Audiolux и др., C‑101/08, Сборник, стр. I‑9823, точка 54 и цитираната съдебна практика). Предвид обаче изтъкнатите в точки 406—408 по-горе съображения, следва да се приеме, че Saint-Gobain и заявителят за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер не са се намирали в сходно положение с оглед на Известието относно сътрудничеството от 2002 г.

412    На следващо място, що се отнася до посочените в точка 29 от Насоките от 2006 г. смекчаващи обстоятелства, трябва да се констатира, че по същество Saint-Gobain упреква Комисията за това, че не е взела предвид правилото, изложено в четвъртото тире от тази точка, съгласно което основният размер на глобата може да се намали, „когато съответното предприятие е оказало ефективно съдействие на Комисията извън обхвата на Известие[то относно сътрудничеството от 2002 г.] и извън своето правно задължение за това“.

413    Това оплакване обаче не може да се приеме.

414    По този въпрос трябва да се посочи, че точка 29, четвърто тире от Насоките от 2006 г., по подобие на точка 3, шесто тире от Насоките от 1998 г., предвижда възможността като смекчаващо обстоятелство да бъде взето предвид ефективното сътрудничество в производството от страна на предприятието извън обхвата на Известието относно сътрудничеството и извън правното му задължение за това.

415    При тайните картели обаче Комисията има право да прилага точка 29, четвърто тире от Насоките от 2006 г. само по изключение. Действително прилагането на тази разпоредба не може да води до лишаване на Известието относно сътрудничеството от неговото полезно действие. Впрочем от посоченото известие ясно следва, че то определя рамката, позволяваща да се възнаградят за сътрудничеството им в разследването на Комисията предприятията, които участват или са участвали в тайни картели, засягащи Съюза. Следователно по принцип предприятията могат да получат намаление на размера на глобата въз основа на сътрудничеството им само когато отговарят на условията, предвидени в това известие (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 30 ноември 2011 г. по дело Quinn Barlo и др./Комисия, T‑208/06, Сборник, стр. II‑7953, точки 270 и 271).

416    Така например Комисията има право да приложи точка 29, четвърто тире от Насоките от 2006 г. само за предприятието, което първо ѝ е предоставило информация, позволяваща ѝ да разшири своето разследване и да вземе необходимите мерки, за да установи по-сериозно нарушение или нарушение с по-голяма продължителност (вж. по аналогия Решение по дело Quinn Barlo и др./Комисия, точка 415 по-горе, точка 272 и цитираната съдебна практика).

417    Настоящият случай действително попада в приложното поле на Известието относно сътрудничеството от 2002 г., чиято точка 1 се отнася до тайните картели между предприятия, изразяващи се в определяне на цени и в разпределяне на пазарите, включително чрез измами при обществени поръчки. Следователно Комисията основателно твърди, че в такъв случай прилагането на точка 29, четвърто тире от Насоките от 2006 г. би трябвало да става само по изключение.

418    Впрочем Общият съд посочва, че нито в хода на разследването, довело до приемането на обжалваното решение, нито в настоящата жалба Saint-Gobain посочва по какъв начин обстоятелството, че то не е оспорило истинността на определени факти, самò по себе си отговаря на това условие.

419    На първо място, Комисията основателно твърди, че отчитането на неоспорването на фактите като смекчаващо обстоятелство би изложило на опасност промяната в политиката ѝ по отношение на освобождаването от глоби и намаляването на техния размер, извършена с приемането на Известието относно сътрудничеството от 2002 г., като особеното в него по-специално е това, че обстоятелство от подобно естество по принцип вече не може да бъде основание за намаляване на размера на глобата (вж. точка 410 по-горе).

420    На второ място, дори в случаите, в които се е прилагало Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на глоби от 1996 г., вече е приемано, че когато сътрудничеството на дадено предприятие се изразява само в това да потвърди, и то по по-малко точен и ясен начин, някои от вече предоставените сведения от друго предприятие въз основа на сътрудничеството, степента на оказаното от това предприятие сътрудничество, макар да не е лишена от известна полезност за Комисията, не може да се счита за сравнима със сътрудничеството, което е оказано от първото предприятие, предоставило посочената информация. Всъщност изявление, което се ограничава до това, да потвърди в известна степен изявление, с което Комисията вече разполага, не улеснява съществено нейната задача и поради това не е достатъчно, за да обоснове намаление на размера на глобата въз основа на оказаното сътрудничество (вж. по аналогия Решение от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, точка 97 по-горе, точка 455).

421    В това отношение Общият съд констатира, че както е видно от съображение 120 от обжалваното решение, използваните от Комисията доказателства, за да установи наличието на спорния картел и неговото функциониране, представляват основно документи, иззети от Комисията по време на проведените от нея проверки през февруари и март 2005 г. в помещенията на различните участващи предприятия, както и изявленията на заявителя за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер, подкрепени с документи от времето на настъпване на фактите. Както става ясно от съображение 456 от обжалваното решение, неоспорването на истинността на фактите от страна на Saint-Gobain е използвано от Комисията, за да се подкрепят определени констатации, изведени от други доказателства, с които тя разполага (вж. в това отношение по-специално съображения 127, 146—148, 165, 187, 218, 255—277, 297—299, 312, 313, 316, 317, 328, 329, 337, 338 и 388 от обжалваното решение).

422    Следователно не може да се приеме твърдението на Saint-Gobain, че с неоспорването на фактите от негова страна то е привнесло значителна добавена стойност за Комисията спрямо доказателствата, с които тя вече разполага.

423    Поради това оплакването на Saint-Gobain, че Комисията не отчела като смекчаващо обстоятелство степента на оказаното от него сътрудничество извън правната уредба, предвидена в Известието относно сътрудничеството от 2002 г., не може да бъде прието.

424    Този извод не може да се оспори от евентуална предходна практика при вземане на решения. Всъщност това, че в други случаи е възможно Комисията да е отчела определени фактори като смекчаващи обстоятелства при определянето на размера на глобата не означава, че тя е длъжна да прави идентични преценки в последващо решение, тъй като сама по себе си тази практика не служи като правна уредба на глобите в областта на конкуренцията (вж. точка 245 по-горе и Решение от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, точка 97 по-горе, точка 395).

425    Също така е ирелевантно, че при прилагане на предходните насоки относно сътрудничеството е могло да се наложат като цяло по-ниски глоби. Всъщност ефективното прилагане на правилата за конкуренция на Съюза изисква Комисията да може във всеки момент да адаптира размера на глобите към нуждите на тази политика, поради което у предприятията, участващи в административно производство, което може да доведе до налагането на глоба, не могат да възникват оправдани правни очаквания по отношение на това, че Комисията няма да надвиши определяния по-рано размер на глобите, нито по отношение на даден метод за тяхното изчисляване (вж. точки 276 и 277 по-горе).

426    Що се отнася до оплакването за липса на мотиви, тъй като в обжалваното решение не били изложени обстоятелства, от които да стане ясно защо Saint-Gobain не е могло да получи намаляване на размера на глобата по силата на точка 29 от Насоките от 2006 г., то също не може да се приеме.

427    В това отношение следва да се припомни, че при определянето на глобите за нарушаване на правото на конкуренцията Комисията изпълнява своето задължение за мотивиране, когато в своето решение посочи фактите, въз основа на които е преценила тежестта и продължителността на извършеното нарушение, като не е длъжна да прави по-подробно изложение или да включи цифровите данни относно начина на изчисляване на глобата (вж. в този смисъл Решение по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, точка 148 по-горе, точка 66). Въпросът дали мотивите са достатъчни, трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по случая, и по-специално предвид съдържанието на акта, естеството на изложените мотиви и интереса, който адресатите могат да имат от получаване на разяснения (вж. Решение на Общия съд от 28 април 1994 г. по дело AWS Benelux/Комисия, T‑38/92, Recueil, стр. II‑211, точка 26 и цитираната съдебна практика). Не се изисква в мотивите да се уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, тъй като въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО, трябва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, точка 146 по-горе, точка 63).

428    В случая след получаването на изложението на възраженията Saint-Gobain не е поискало от Комисията намаляване на размера на глобата, която е можела да му наложи, поради евентуалното оказване на сътрудничество във връзка с точка 29, четвърто тире от Насоките от 2006 г. Освен това Saint-Gobain не е можело да не знае, от една страна, че смекчаващото обстоятелство, предвидено в точка 29, четвърто тире от Насоките от 2006 г., предвид текста на тази разпоредба се прилага единствено извън обхвата на Известието относно сътрудничеството от 2002 г., и от друга страна, че предвид естеството на спорния картел, той със сигурност попада в обхвата на посоченото известие. Накрая, предвид по-специално съображения 56—59 и 127 от обжалваното решение следва да се приеме, че Saint-Gobain е могло да разбере, че Комисията се е основавала по-специално на изявленията на заявителя за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер, за да установи разглежданото нарушение, и че тези изявления са направени, преди Saint-Gobain да изпрати отговора си на изложението на възраженията.

429    Това означава, че при запознаване с обжалваното решение Saint-Gobain е могло да разбере причините, поради които Комисията не е намалила размера на наложената му глоба въз основа на смекчаващото обстоятелство, предвидено в точка 29, четвърто тире от Насоките от 2006 г., и че съответно обжалваното решение не е опорочено поради непълнота или липса на мотивите.

430    Следователно третата част от правното основание е неоснователна.

431    Предвид анализа на цялото правно основание следва да се приеме, че то е основателно само в частта, в която се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като в него Комисията използвала Решение „Плоско стъкло“ (Италия), за да установи наличието на повторност на нарушението като отегчаващо обстоятелство по отношение на Compagnie и Saint-Gobain.

 Б – Дело T‑73/09

432    В самото начало следва да се отбележи, че при анализа на жалбата по дело T‑56/09 вече бяха разгледани редица правни основания или доводи, изтъкнати от Compagnie по дело T‑73/09. Това се отнася, на първо място, за правното основание, изведено от нарушение на правото на независим и безпристрастен съд, на второ място, за правното основание, изведено от нарушение на принципа на индивидуализиране на наказанията поради вменяването на Compagnie на отговорността за нарушение, което е извършено от едно от дъщерните му дружества, на трето място, за правното основание, изведено от нарушение на принципите на забрана на прилагането на наказателноправни норми с обратна сила и на оправдани правни очаквания, и накрая, на четвърто място, за правното основание, изведено от неправилно прилагане на член 23 от Регламент № 1/2003, що се отнася до вземането предвид на повторността на нарушението като отегчаващо обстоятелство и от нарушение на принципа на пропорционалност.

433    Поради това изложените по-нататък съображения са свързани единствено с правното основание, изведено по същество от неспазване на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, тъй като Комисията допуснала грешка в преценката на оборота, който трябвало да се използва за изчисляването на максималния размер на глобата, както и от нарушение на правото на защита и от липса на мотиви.

 Доводи на страните

434    С това правно основание Compagnie упреква Комисията, че в обжалваното решение не е обсъдила обстоятелства, от които да е видно, че за изчисляването на определения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 максимален размер на глобата е можело да се вземе предвид общият оборот на групата Saint-Gobain. Всъщност тази разпоредба, така както се тълкува от съдилищата на Съюза, не позволявала налаганата глоба да надвишава 10 % от оборота на съответното предприятие, определено като един-единствен стопански субект. Впрочем според Compagnie от обжалваното решение е видно, че посочената разпоредба се отнася единствено за практиките, които засягат определени дейности на групата Saint-Gobain, спадащи към направление „Стъкло“, а не за другите дейности на групата, които се извършвали от отделни предприятия.

435    Следователно според Compagnie Комисията трябвало да изчисли максималния размер на глобата, като използва само оборота на направление „Стъкло“ на групата Saint-Gobain. Ако това било направено, при всички положения глобата не трябвало да надвишава сумата от 560 милиона евро. От това Compagnie прави извода, че наложената му глоба поотделно и солидарно със Saint-Gobain е прекалено висока и непропорционална.

436    Тъй като Комисията не предоставила никакви разяснения по този въпрос в обжалваното решение, то също така било опорочено поради липса на мотиви.

437    Във фазата на писмената реплика Compagnie също така изтъква, че тъй като в изложението на възраженията не било споменато, че вземането предвид на общия оборот на групата Saint-Gobain било оправдано поради наличието на презумпция за упражняване на решаващо влияние от негова страна върху всичките му дъщерни дружества, то не било в състояние да упражни надлежно правата си в това отношение преди приемането на обжалваното решение. Следователно Комисията действала в нарушение на правото му на защита.

438    Комисията оспорва тези критики. Най-напред, тя посочва, че е взела предвид общия оборот на групата Saint-Gobain в обжалваното решение единствено с цел да определи дали следва да се приложи максималният размер от 10 %, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. На следващо място, тя припомня, че съгласно постоянната съдебна практика посоченият максимален размер трябва да се изчисли въз основа на съвкупния оборот на всички дружества, съставляващи единния стопански субект, извършил нарушението на член 81 ЕО, тъй като единствено този оборот е показателен за значението и влиянието на съответното предприятие на пазара. От установената съдебна практика било видно, че при изчисляването на посочения максимален размер Комисията имала право да взема предвид консолидирания оборот на дружеството майка, оглавяващо участвалото в нарушението предприятие. Този оборот включвал оборотите на различните дъщерни дружества в групата, без да е необходимо отговорността за нарушението да се вменява официално на всички предприятия, влизащи в нейния състав.

439    Впрочем в настоящия случай Комисията надлежно доказала, че Compagnie упражнява решаващо влияние върху търговската политика на дъщерните си дружества и че поради това тези различни дружества образуват заедно едно предприятие. С оглед на това изчисляването на посочения в предходната точка максимален размер трябвало да се извърши въз основа на консолидирания оборот на цялата група Saint-Gobain. В това отношение фактът, че реализираният от Compagnie собствен оборот е в по-малък размер, бил ирелевантен, тъй като в годишните му отчети бил отразен общият оборот на групата Saint-Gobain. Освен това максималният размер от 10 % не се прилагал нито по отношение на оборота, реализиран от свързаната пряко с нарушението дейност, нито по отношение на печалбите, реализирани по време на нарушението, нито по отношение на оборота, реализиран само от онази част от групата Saint-Gobain, към която принадлежат дъщерните дружества, пряко отговорни за нарушението през годината, предхождаща решението.

440    Комисията оспорва оплакването за липса на мотиви във връзка с изчисляването на максималния размер на глобата, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Тя твърди, че посоченият максимален размер се отнася за оборота на предприятието, което е санкционирано с прието по силата на този регламент решение. Поради това в качеството си на адресат на обжалваното решение Compagnie можело да провери, че наложената му глоба не надвишава посочения максимален размер.

441    Накрая, по отношение на изтъкнатото в писмената реплика оплакване за нарушение на правото на защита Комисията счита, че това е ново правно основание, което съответно е недопустимо. При всички положения тя твърди, че правото на защита Compagnie не е нарушавано в случая, тъй като тя не била задължена да съобщава на дружеството конкретни сведения относно размера на глобите, които възнамерява да му наложи, или оборота, който ще се използва, за да се провери, че не е надвишен предвиденият в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 максимален размер. Комисията добавя, че в съответствие със съдебната практика в изложението на възраженията посочила в какво качество търси отговорност от Compagnie за твърдените деяния.

 Преценка на Общия съд

442    В самото начало трябва да се приеме, че като се позовава в подкрепа на настоящото правно основание на член 41 от Хартата на основните права, в допълнителното си писмено становище Compagnie не изтъква ново правно основание или оплакване спрямо правните основания или оплаквания, които е изтъкнало в жалбата си. Следователно в съответствие с припомнената в точка 301 по-горе съдебна практика този довод е допустим.

443    По същество, на следващо място, следва да се припомни, че както е видно от съдържащия се в точки 206—247 по-горе анализ, в случая Комисията основателно вменява на Compagnie отговорността за неправомерното поведение на Saint-Gobain.

444    Настоящото правно основание повдига обаче въпроса за смисъла, който следва да се придаде на използваното в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 понятие за оборот на „предприятието“, участващо в нарушението, в положение, при което, от една страна, Комисията основателно вменява на дружество майка отговорността за неправомерното поведение на едно или няколко от дъщерните му дружества, извършващи дейност в определен стопански сектор, и от друга страна, посоченото дружество майка притежава други дъщерни дружества, които извършват дейност в различни сектори и спрямо които решаващото влияние на дружеството майка не е било установено в спорното решение. Както посочва Compagnie, от възприетия по този въпрос подход в случая зависи дали ще бъде установено евентуално надвишаване на максималния размер на глобата, която му е наложена поотделно и солидарно със Saint-Gobain.

445    В това отношение най-напред трябва да се отхвърли оплакването на Compagnie за липса на мотиви във връзка с размера на оборота, спрямо който Комисията е проверила, че наложената от нея глоба на образуваното от Compagnie и Saint-Gobain предприятие не надвишава предвидения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 максимален размер.

446    Всъщност, ако разглежданият максимален размер се основава на оборота на предприятието или сдружението на предприятия, което е извършило нарушението и е адресат на решението, това предприятие или сдружение на предприятия поначало може да провери дали е спазен максималният размер. Всъщност предполага се, че това предприятие или сдружение на предприятия не само е запознато с въпросната законова граница, но и знае какъв е размерът на собствения му оборот. Поради това то може да прецени дали максималният размер от 10 % е бил надвишен от наложената му глобата, въпреки отсъствието на каквито и да било разяснения по този въпрос в решението, с което му е наложена санкцията. Следователно не се изискват каквито и да било конкретни мотиви относно прилагането на посочения максимален размер (Решение на Общия съд от 13 декември 2006 г. по дело FNCBV/Комисия, T‑217/03 и T‑245/03, Recueil, стр. II‑4987, точки 237 и 238).

447    При всички положения трябва да се отбележи, че в съображение 13 от обжалваното решение Комисията по-специално посочва, че общият консолидиран оборот на групата Saint-Gobain през 2007 г. възлиза на 43,4 милиарда евро и че реализираният от Saint-Gobain оборот за същата стопанска година е бил 5,611 милиарда евро. Освен това, както е видно от съображения 593—623 от обжалваното решение, в случая Комисията вменява на Compagnie отговорността за извършеното от Saint-Gobain нарушение, тъй като в съображение 622 от обжалваното решение приема по-специално, че участвалите в нарушението различни дъщерни дружества на групата Saint-Gobain са образували едно-единствено предприятие заедно с Compagnie. В съображение 710 от обжалваното решение Комисията припомня също, че съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 глобата не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота за предходната стопанска година, реализиран от всяко предприятие или сдружение на предприятия, участвали в нарушението. Накрая, от съображения 710—712 от обжалваното решение най-малкото имплицитно става ясно, че в случая според Комисията глобата, наложена поотделно и солидарно на Saint-Gobain и Compagnie, не надвишава посочения максимален размер.

448    Следователно трябва се приеме, че при запознаване с обжалваното решение Compagnie е могло да разбере, че именно въз основа на консолидирания оборот на групата Saint-Gobain и предвид упражняваното от Compagnie решаващо влияние върху търговската политика на Saint-Gobain Комисията е проверила, че наложената на това предприятие глоба не надвишава предвидения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 максимален размер.

449    На следващо място, що се отнася до оплакването за надвишаване на предвидения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 максимален размер, най-напред трябва да се припомни, че с определената в тази разпоредба горна граница на глобата се цели да се предотврати налагането на глоби, които предприятията вероятно няма да могат да платят предвид големината си, определена, макар и приблизително и несъвършено, с оглед на цялостния им оборот. Следователно това е граница, която следва да се прилага еднакво към всички предприятия и която се определя в зависимост от големината на всяко от тях, с цел да се избегне налагането на прекомерни и непропорционални глоби (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 116 по-горе, точки 280 и 281; вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело Knauf Gips/Комисия, T‑52/03, непубликувано в Сборника, точка 452). По този начин член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 само забранява на Комисията да налага глоби, надвишаващи максималния размер от 10 % от оборота на съответното предприятие, като този максимален размер се определя спрямо стопанската година, предшестваща датата на решението (Решение по дело Sarrió/Комисия, точка 149 по-горе, точка 85 и Решение по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 86 по-горе, точка 593).

450    Този максимален размер от 10 % трябва да се изчислява въз основа на съвкупния оборот на всички дружества, съставляващи съответния един-единствен стопански субект, действащ като предприятие по смисъла на член 81 ЕО, тъй като единствено съвкупният оборот на тези дружества може да разкрие големината и икономическата мощ на въпросното предприятие (Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело HFB и др./Комисия, T‑9/99, Recueil, стр. II‑1487, точки 528 и 529; Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 210 по-горе, точка 90 и Решение на Общия съд от 16 ноември 2011 г. по дело Sachsa Verpackung/Комисия, T‑79/06, непубликувано в Сборника, точка 107). Така съгласно съдебната практика Комисията не допуска грешка, като взема консолидирания оборот на съответното холдингово дружество за основа при изчисляването на максималния размер на глобата, при условие че не е оборена презумпцията за упражняване на решаващо влияние от страна на това дружество върху търговската политика на дъщерното му дружество или съответно дружества, участвали в нарушението (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 210 по-горе, точка 91; Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Liften Ascenseurs/Комисия, точка 311 по-горе, точка 288; Решение на Общия съд от 5 октомври 2011 г. по дело Transcatab/Комисия, T‑39/06, Сборник, стр. II‑6831, точка 129 и Решение на Общия съд от 12 октомври 2011 г. по дело Alliance One International/Комисия, T‑41/05, Сборник, стр. II‑7101, точка 166).

451    Освен това, както правилно отбелязва Комисията, предвиденият в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 максимален размер има различна и независима цел спрямо произтичащата такава от критериите за тежест и продължителност на нарушението (Решение Knauf Gips/Комисия, точка 449 по-горе, точка 452). Поради това преценката на посочения максимален размер трябва да се прави въз основа на големината и икономическата мощ на въпросното предприятие, тъй като с този максимален размер се цели да се предотврати налагането на глоба, която въпросното предприятие вероятно няма да може да плати.

452    Следователно консолидираният оборот на групата Saint-Gobain отразява по-добре големината и икономическата мощ на предприятието, обект на обжалваното решение, отколкото единствено делът от този оборот, реализиран от направление „Стъкло“ на групата (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 март 2000 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Recueil, стр. II‑491, точка 5040 и Решение по дело HFB и др./Комисия, точка 450 по-горе, точка 529). В това отношение е ирелевантно, че в обжалваното решение Комисията не е установила, че Compagnie е упражнявало решаващо влияние върху търговската политика на всичките дъщерните си дружества.

453    Следователно самото обстоятелство, че групата Saint-Gobain извършва дейност в различни промишлени сектори, като например стъклата, иновативните материали, стоките за строителството или пък опаковките, не може да обоснове използването на оборот, който е по-малък от консолидирания оборот на групата, за целите на изчисляването на максималния размер на глобата, и то дори когато нарушението, за което се отнася обжалваното решение, засяга само един от тези сектори.

454    Впрочем, както бе припомнено в точка 443 по-горе, Комисията установява, че за целите на член 81 ЕО Compagnie е образувало стопанска единица с направление „Стъкло“ на групата Saint-Gobain. В такъв случай в съответствие със съдебната практика Комисията може законосъобразно да вземе предвид оборота на дружеството майка, за да определи глоба с достатъчно възпиращ размер (вж. в този смисъл Решение по дело ThyssenKrupp Liften Ascenseurs/Комисия, точка 311 по-горе, точка 445). Следователно тази цел би била накърнена, ако, както предлага по същество Compagnie, единствено оборотът на участвалите пряко в нарушението дружества можеше да служи като основа за изчисляването на максималния размер на глобата (Решение на Общия съд от 13 септември 2010 г. по дело Trioplast Wittenheim/Комисия, T‑26/06, непубликувано в Сборника, точка 115).

455    Този извод не е несъвместим с мотивите на Общия съд в неговото Решение по дело Knauf Gips/Комисия, точка 449 по-горе. В това решение, за да определи дали световният оборот, реализиран от всички дружества в групата Knauf, може да послужи за основа при изчисляването на максималния размер на глобата, Общият съд разглежда, от една страна, въпроса дали групата Knauf е образувала стопанска единица по смисъла на конкурентното право, и от друга страна, дали Комисията е доказала надлежно, че жалбоподателят по това дело Knauf Gips AG е било юридическото лице, което, оглавявайки групата Knauf, е отговаряло за координиране на дейността ѝ (Решение по дело Knauf Gips/Комисия, точка 449 по-горе, точка 339). Този подход в случая обаче се е обосновавал от обстоятелството, че в решението, чиято отмяна се иска в това дело, Комисията не е могла да определи юридическо лице, което е ръководело групата дружества, съставляваща отговорното за нарушението предприятие, и на което е можело да се вмени отговорността за нарушенията, извършени от различните му съставни дружества (Решение по дело Knauf Gips/Комисия, точка 449 по-горе, точка 337). В разглеждания случай обаче Комисията с основание е могла да вмени на Compagnie, в качеството му на холдингово дружество на групата Saint-Gobain, отговорността за действията на Saint-Gobain.

456    Накрая, що се отнася до оплакването за нарушение на правото на защита, тъй като Комисията не дала възможност на Compagnie преди приемането на обжалваното решение да докаже, че не упражнявало решаващо влияние върху търговската политика на всичките се дъщерни дружества, трябва да се приеме, че дори ако се разглежда като допустимо, въпреки че е изтъкнато едва във фазата на писмената реплика, това оплакване при всички положения е неоснователно. Всъщност, както бе подчертано в точка 452 по-горе, изчисляването на максималния размер на наложената на Compagnie и Saint-Gobain глоба въз основа на консолидирания оборот на групата Saint-Gobain не е било обусловено от наличието на решаващо влияние от страна на Compagnie върху търговските политики на всичките му дъщерни дружества.

457    Следователно Комисията не е нарушила член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, като е използвала консолидирания оборот на групата Saint-Gobain, за да определи максималния размер на глобата, която в случая е можело да бъде наложена на Compagnie и Saint-Gobain. Впрочем следва да се отбележи, че размерът на глобата от 880 милиона евро, наложена поотделно и солидарно на Compagnie и Saint-Gobain, е по-малък от така изчисления максимален размер.

458    Следователно настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

 В – Заключение по исканията за отмяна в двете жалби

459    С оглед на всичко гореизложено, направените от Compagnie и Saint-Gobain искания за отмяна следва да бъдат уважени само в частите, в които се иска да се установи, че Комисията погрешно се е позовала на Решение „Плоско стъкло“ (Италия), за да установи наличието на повторност на нарушението като отегчаващо обстоятелство по отношение на тях.

III –  По исканията Общият съд да упражни правомощията си за пълен съдебен контрол

460    Saint-Gobain и Compagnie искат също така от Общия съд да упражни правомощията си за пълен съдебен контрол в случая и да намали размера на наложената им глоба.

461    В самото начало Общият съд припомня, че правомощията за пълен съдебен контрол, дадени му в областта на конкуренцията по силата на член 31 от Регламент № 1/2003, в приложение на член 229 ЕО, му дават право — извън обикновения контрол за законосъобразност на санкцията, който позволява само да се отхвърли жалбата за отмяна или да се отмени обжалваният акт — да измени обжалвания акт дори при липсата на отмяна, като вземе предвид всички фактически обстоятелства и промени по-специално размера на наложената глоба, когато въпросът за този размер е предоставен на преценката му (вж. Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, Сборник, стр. I‑7415, точка 86 и цитираната съдебна практика; Решение по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 86 по-горе, точка 692 и Решение по дело Romana Tabacchi/Комисия, точка 100 по-горе, точка 265).

462    В настоящия случай следва последователно да се разгледат, на първо място, доводът на Saint-Gobain, че от основата за изчисление на глобата следва да се приспадне оборотът от продажбите, които то твърди, че е реализиран извън ЕИП, на второ място, доводът на Saint-Gobain, че реализираният от него през 1999 г. оборот от продажбите не може да се използва за 1998 г. с оглед изчисляване на глобата, на трето място, евентуалните последици, които следва да се изведат от незаконосъобразността на обжалваното решение, що се отнася до вземането предвид на Решение „Плоско стъкло“ (Италия), за да се установи наличието на повторност на нарушението по отношение на Compagnie и Saint-Gobain, и на четвърто и последно място, новото правно основание, повдигнато от Compagnie по време на съдебното заседание, изведено от превишаване на разумния срок.

 А – По оборота от продажби, за който се твърди, че е реализиран от Saint-Gobain извън ЕИП

463    Saint-Gobain твърди, че реализираните от него продажби извън ЕИП трябва да бъдат извадени от основата за изчисляване на глобата, независимо дори от липсата на незаконосъобразност на обжалваното решение по този въпрос. В това отношение то се позовава на точка 13 от Насоките от 2006 г., съгласно която за изчисляването на глобите, налагани за нарушения на член 81 ЕО, се взема предвид единствено реализираният на територията на ЕИП оборот.

464    В съображение 33 от обжалваното решение Комисията посочва, че географският обхват на засегнатия от спорния картел пазар съответства на цялата територия на ЕИП.

465    В писмо, изпратено до Комисията на 28 януари 2008 г. в отговор на нейно искане за предоставяне на информация от 10 декември 2007 г., Saint-Gobain посочва суми от годишните обороти за стопанските години в периода от 2001 г. до 2004 г., които суми се отнасят по-специално до реализираните извън ЕИП продажби. В писмо, изпратено до Комисията на 22 август 2008 г. в отговор на нейно ново искане за предоставяне на информация от 25 юли 2008 г., Saint-Gobain допълва тази информация, като посочва суми от годишните обороти за стопанските 1999 г. и 2000 г., които също се отнасят до продажби, които според предприятието са реализирани извън ЕИП.

466    Комисията обаче счита, че от съобщените ѝ от Saint-Gobain общи обороти не следва да се изваждат продажбите, за които се твърди, че са реализирани извън ЕИП.

467    Като процесуално-организационно действие Общият съд приканва Saint-Gobain да представи всякакви документи, с които може да се потвърди достоверността на оборота, за който се твърди, че е реализиран извън ЕИП, включително да представи договори за покупко-продажба, както и да уточни за кои производители на автомобили се отнасят продажбите, които стоят зад тези суми. Saint-Gobain също така бе приканено да отговори на изтъкнатите от Комисията в нейната дуплика доводи с цел да се оспори изваждането на въпросните суми от основата за изчисляване на наложената му глоба.

468    В това отношение Общият съд, най-напред счита, че не може да се приеме твърдението на Saint-Gobain, съгласно което фактът на излагане на посочените в точки 167 и 168 по-горе доводи от Комисията едва във фазата на писмената дуплика означава, че тя погрешно включила реализираните извън ЕИП продажби в основата за изчисляване на глобата.

469    Всъщност, от една страна, следва да се припомни, че тези уточнения са направени от Комисията във фазата на писмената дуплика в отговор на ново правно основание, изтъкнато от Saint-Gobain в неговата писмена реплика и свързано конкретно с тази твърдяна грешка. От друга страна, в исканията си за предоставяне на информация от 10 декември 2007 г. и 25 юли 2008 г. Комисията е поискала от Saint-Gobain да съобщи оборота си, реализиран в ЕИП за няколко последователни стопански години. Във всяко от исканията тя приканва Saint-Gobain по възможност да ѝ предостави заверени стойности и да направи разбивка на реализирания оборот за всеки отделен производител на автомобили. В хода на разследването обаче Saint-Gobain не е представило никакви доказателства, от които да е видно, че процентите от оборота, които е искало да бъдат извадени от съобщените от него на Комисията по-рано суми, наистина са се отнасяли за реализирани извън ЕИП продажби.

470    На следващо място, Общият съд посочва, че Saint-Gobain представя редица фактури и ведомости за продажбите, реализирани извън ЕИП през периода 1999—2003 г. От таблицата в точка 11 от писмото, изпратено от Saint-Gobain до Общия съд на 12 ноември 2012 г., е видно, че засегнатите производители на автомобили са [поверително]. Елементите за остъкляване, за които се отнасят тези фактури, са били предназначени за производствени обекти, които към момента на настъпване на фактите са се намирали извън ЕИП ([поверително]).

471    В това отношение, на първо място, следва да се посочи, че представените от Saint-Gobain фактури и ведомостите позволяват да се потвърди само част от оборота от продажби, реализиран от предприятието извън ЕИП през периода на нарушението. Така Saint-Gobain представя фактури и ведомости само за 2002 г. и 2003 г. във връзка с продажби на стъкла на [поверително] и на [поверително]. В някои случаи, по-специално за продажбите на [поверително], не е представена нито една фактура.

472    Saint-Gobain се опитва да обоснове непълнотите в материалите в преписката му по-специално с дългия период от време, изтекъл от момента на настъпването на фактите, което било причината за изчезването на много документи с доказателствена стойност, счетоводни и други документи. Последният довод обаче не може да бъде приет. Всъщност Saint-Gobain е можело да направи опит да предостави документи с доказателствена стойност на Комисията по време на разследването, което то изрично е отказало да направи както поради „сравнително малката стойност“ на съответните продажби, така и поради „големите затруднения, които трябвало да преодолее, за да извлече от [международната търговска база данни на Saint-Gobain] оборотът за тези продажби извън [ЕИП]“. В това отношение следва да се подчертае, че противно на твърденията на Saint-Gobain, въпросите, които Комисията е отправила до него неколкократно в хода на разследването, са били достатъчно точни, за да го накарат да разбере необходимостта от предоставяне на доказателства, с които може да се потвърди достоверността на посочения от него оборот от продажби извън ЕИП. Не могат да бъдат приети и твърденията на Saint-Gobain, че Комисията не му обърнала достатъчно вниманието върху важността от извършването на разбивка на оборота по производители на автомобили. Всъщност това твърдение се опровергава от текста на въпросниците, които Комисията изпраща на Saint-Gobain на 10 декември 2007 г. и 25 юли 2008 г.

473    На второ място, трябва да се отбележи, че съгласно обжалваното решение всички посочени в точка 470 по-горе производители на автомобили са били обект на тайни споразумения между членовете на „клуба“. Макар в отговора си на поставените от Общия съд въпроси Saint-Gobain да признава, че тези продажби отчасти са се извършвали в рамките на по-мащабни търговски отношения, регламентирани с рамков договор, сключен с намиращо се в ЕИП образувание на производителя на автомобили, същевременно то твърди, че въпросните продажби са осъществени вследствие на обявления за доставки от страна на намиращи се извън ЕИП дъщерни дружества и че стъклата са доставени на разположени извън ЕИП производствени обекти. В съдебното заседание Saint-Gobain твърди също, че намиращите се в ЕИП центрове за покупки на групите на производителите на автомобили не винаги са отговаряли за преговорите по договорите за доставки.

474    Трябва обаче да се констатира, че освен разгледания в точка 475 по-нататък рамков договор, сключен с [поверително], Saint-Gobain не предоставя никакви уточнения относно оборота, който е посочен в таблицата в точка 10 от писмения му отговор на въпросите на Общия съд и който не е бил реализиран в рамките на по-мащабни търговски отношения, регламентирани с рамков договор, сключен с производител на автомобили в ЕИП. В това отношение Общият съд посочва също, че някои от самите документи, предоставени от Saint-Gobain в отговор на въпросите на Общия съд, разкриват централизирания търговски модел на покупките на производителите на автомобили в ЕИП. По този въпрос следва да се отбележи поканата за представяне на оферти от [поверително] с предмет по-специално доставка на предни стъкла за производствения обект на същия производител на автомобили в [поверително], както и договорът между Saint-Gobain и [поверително] за доставка на стъкла за завода в [поверително].

475    На следващо място, що се отнася до рамковия договор, сключен между Saint-Gobain и [поверително], той определено показва, че реализираният оборот от Saint-Gobain в този контекст не е резултат от един рамков договор, сключен с производител на автомобили, установен на територията на ЕИП. Общият съд посочва обаче, че това е единственият документ, представен от Saint-Gobain за потвърждаване на оборота, посочен в таблицата в точка 10 от отговора му на въпросите на Общия съд относно доставките към този производител през [поверително] през периода на нарушението. При отсъствието на каквито и да било други документи с доказателствена стойност, като например фактури или счетоводни документи, Общият съд не може да се увери в достоверността на посочените суми. Това се дължи също и на факта, че от сключения между Saint-Gobain и [поверително] договор не са видни никакви цифрови данни — нито за приложимите цени, нито за доставените по този договор количества стъкло.

476    Накрая, следва да се посочи, че продажбите, които Saint-Gobain твърди, че е реализирало извън ЕИП, засягат производствени обекти на производители на автомобили, намиращи се в съседни на ЕИП страни, повечето които са се присъединили към Съюза след преустановяването на нарушението. Впрочем, както правилно посочва Комисията в съдебното заседание, няма никакво съмнение, че поне част от автомобилите, които са произведени в тези обекти и които са оборудвани с посочените от Saint-Gobain в гореспоменатата таблица елементи за остъкляване, са били продадени в ЕИП. Поради това е основателно да се приеме, че между тези продажби и вътрешния пазар е налице тясна връзка.

477    При тези обстоятелства изтъкнатите от Saint-Gobain доводи с цел да обоснове намаляване на размера на глобата, тъй като част от оборота му бил реализиран извън ЕИП, не могат да бъдат приети.

 Б – По оборота от продажби, който следва да се вземе предвид за 1998 г.

478    По отношение на оборота, който следва да се вземе предвид за 1998 г., трябва да се припомни, че по време на разследването Saint-Gobain не е предоставило разбивка на оборота по производители на автомобили за посочената година. Поради това, както вече бе припомнено в точка 138 по-горе, за 1998 г. Комисията взема предвид оборота от продажби по производители на автомобили, който ѝ е бил предоставен от Saint-Gobain за най-близката година в периода на нарушението, а именно 1999 г.

479    Saint-Gobain твърди обаче, че пазарът на автомобилно стъкло е отбелязал ръст между 1998 г. и 1999 г. и поради това вземането предвид на действително реализирания през 1998 г. оборот от продажби с цел определяне на основата за изчисляване на глобите щяло да бъде по-благоприятно за него отколкото, ако и за 1998 г. се използва оборотът от продажби за 1999 г.

480    В това отношение трябва да се отбележи, че доводите на Saint-Gobain са неясни и освен това не са подкрепени с никакви доказателствени материали. При това както в хода на разследването, така и в писмените си становища Saint-Gobain посочва, че не може да предостави точни данни за оборота си за 1998 г. по производители на автомобили.

481    При тези обстоятелства в случая не трябва да се следва подход, който е различен от възприетия такъв от Комисията при изчисляването на глобата, а за определянето на оборота за 1998 г. трябва да се използва реализирания от Saint-Gobain през 1999 г. оборот от продажби, а не друг такъв.

 В – По последиците от незаконосъобразността на обжалваното решение, що се отнася до вземането предвид на Решение „Плоско стъкло“ (Италия), за да се установи наличието на повторност на нарушението

482    Следва да се разгледат последиците от незаконосъобразността на обжалваното решение, що се отнася до вземането предвид на Решение „Плоско стъкло“ (Италия), за да се установи наличието на повторност на нарушението като отегчаващо обстоятелство по отношение на Saint-Gobain и Compagnie.

483    В самото начало, Общият съд посочва, че правното основание, изведено от нарушаване на правилата относно повторността на нарушението, е изтъкнато както от Saint-Gobain, така и от Compagnie, и че това правно основание бе частично уважено във връзка с подадените от двете дружества жалби (вж. точки 308—321 по-горе).

484    На следващо място, трябва да се припомни, че съгласно посочената в точка 461 по-горе съдебна практика, упражнявайки правомощията си за пълен съдебен контрол, Общият съд може, ако счете за необходимо, да замени преценката на Комисията със своята собствена преценка, що се отнася до изчисляването на глобата, а съответно и относно последиците, които следва да произтекат от констатацията, че дадено предприятие проявява склонност към отклонение от правилата на Съюза в областта на конкуренцията.

485    Размерът на увеличението на основния размер на глобата поради повторност на нарушението би трябвало да отразява тежестта, свързана с повторното възприемане на поведение, което противоречи на конкурентното право на Съюза. Съгласно обжалваното решение увеличението с 60 % от основния размер на глобата е обосновано, както с оглед на Решение „Плоско стъкло“ (Бенелюкс), така и на Решение „Плоско стъкло“ (Италия). Като се има предвид, че само първото от тези две решения може да се използва, за да се установи наличието на повторност на нарушението, и че освен това същото решение е по-отдалечено във времето спрямо началото на нарушението — предмет на обжалваното решение, следва да се приеме, че повторността на неправомерното поведение на Saint-Gobain и на Compagnie е с по-малка тежест от определената от Комисията в обжалваното решение.

486    С оглед на тези обстоятелства процентното увеличение поради повторност на нарушението трябва да се сведе до 30 %, поради което глобата, наложена поотделно и солидарно на Saint-Gobain и Compagnie, следва да се определи на 715 милиона евро.

 Г – По новото правно основание, което е изтъкнато от Compagnie в съдебното заседание и е изведено от превишаване на разумния срок

487    В съдебното заседание Compagnie повдигна ново правно основание, изведено от превишаване на разумния срок предвид прекомерната продължителност на административното и съдебното производство. В това отношение Compagnie подчертава, че са изтекли повече от седем години от момента, в който Комисията приема първата мярка за събиране на доказателства по този случай, и момента на провеждане на съдебното заседание, към който Compagnie все още очаква решението на Общия съд. Изтичането на този период от време имало важни последици за Compagnie предвид банковата гаранция, която Комисията изискала от него, за да се избегне незабавното заплащане на наложената му глоба. Поради това Compagnie иска от Общия съд да измени обжалваното решение, така че да бъдат отчетени прекомерната продължителност и разноските, които понесло поради забавянето.

488    Комисията твърди, че това правно основание е недопустимо, тъй с него се цели да се вземе предвид продължителността на административното производство, довело до приемането на обжалваното решение. Всъщност според Комисията този период е бил известен на жалбоподателя към момента на подаване на жалбата и следователно още на този етап той е имал възможността да разкрие неразумния му характер. При всички положения Комисията твърди, че продължителността на административното производство не следва да се счита за прекомерна. На последно място, от съдебната практика ставало ясно, че евентуалната прекомерна продължителност на производството не се отразява на законосъобразността на обжалваното решение, без обаче това да засяга възможността за предявяване на иск за обезщетение за вреди.

489    В това отношение Общият съд посочва, че съгласно член 6, параграф 1 ЕКПЧ всяко лице при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

490    Това право намира приложение при обжалването по съдебен ред на решение на Комисията, тъй като е общ принцип на правото на Съюза. Освен това то е потвърдено в член 47, параграф 2 от Хартата на основните права, който се отнася до принципа на ефективна съдебна защита (вж. Решение на Съда от 16 юли 2009 г. по дело Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland/Комисия, C‑385/07 P, Сборник, стр. I‑6155, точки 178 и 179 и цитираната съдебна практика).

491    Освен това съгласно постоянната съдебна практика спазването на разумен срок е и общ принцип на правото на Съюза, приложим в административните производства пред Комисията във връзка с политиката в областта на конкуренцията (вж. Решение на Съда от 21 септември 2006 г. по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, C‑105/04 P, Recueil, стр. I‑8725, точка 35 и цитираната съдебна практика). Този принцип е потвърден като такъв в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права, според който всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок.

492    Така член 41, параграф 1 и член 47, втора алинея от Хартата на основните права съдържат два изказа на един и същ процесуалноправен принцип, а именно че правните субекти могат да очакват решение в разумен срок (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 5 юни 2012 г. по дело Imperial Chemical Industries/Комисия, T‑214/06, точка 285).

493    В случая, макар да изтъква нарушението на този принцип, Compagnie не твърди, че продължителността на производството е дала някакво отражение върху съдържанието на обжалваното решение или че може да се отрази върху изхода на настоящия спор. По-специално то не твърди, че тази продължителност се е отразила върху възможностите му за защита — било в административното производство, било в съдебното производство. Също така то не иска отмяна на обжалваното решение поради твърдяното нарушение. Вместо това Compagnie иска от Общия съд да измени решението на Комисията вследствие на това нарушение.

494    По този въпрос най-напред трябва да се приеме, че дори оплакването за превишаване на разумния срок по време на административното производство да бе допустимо, въпреки че не е изтъкнато в жалбата, при всички положения продължителността на това производство не може да се счита за прекомерна предвид обстоятелствата по случая. Въпросното производство започва през февруари 2005 г. с проверки на Комисията в някои помещения на дружества от групата Saint-Gobain и приключва с приемането на обжалваното решение на 12 ноември 2008 г., т.е. след изтичането на период от около три години и десет месеца. Впрочем в това отношение е достатъчно да се констатира, че разследването е било свързано с особено сложен картел, който постепенно бил засегнал почти всички производители на автомобили в Съюза и е бил повод за множество контакти и срещи. Работата на Комисията по този случай е наложила разглеждането на значим брой фактически и правни въпроси, за което свидетелства обемът на обжалваното решение, съдържащо 731 параграфа и 221 страници. Освен това даденото от Комисията описание в съображения 39—55 от обжалваното решение на проведеното от нея производство не позволява да се установят периоди на неоснователно бездействие.

495    На следващо място, що се отнася до продължителността на съдебното производство, довело до постановяване на настоящото решение, следва да се подчертае, че съгласно Решение на Съда от 26 ноември 2013 г. по дело Groupe Gascogne/Комисия (C‑58/12 P), когато юрисдикция на Съюза наруши задължението си по член 47, втора алинея от Хартата на основните права да решава отнесените до нея дела в разумен срок, санкцията за това нарушение трябва да се търси чрез иск за обезщетение пред Общия съд, тъй като този иск представлява ефективен и общоприложим способ за защита и санкция при такова нарушение (Решение по дело Groupe Gascogne/Комисия, посочено по-горе, точки 82 и 83).

496    Следователно подадената от Compagnie по настоящото дело жалба — с която се цели единствено отмяна на обжалваното решение в частта, която се отнася до него, или при условията на евентуалност, намаляване на размера на наложената му глоба, и която в никакъв случай не може да бъде разглеждана като иск за обезщетение — не представлява подходящо средство за санкциониране на евентуално нарушение от страна на Общия съд на задължението му да се произнесе в разумен срок по настоящото дело.

497    За по-голяма изчерпателност следва да се припомни, че освен това по силата на член 47, втора алинея от Хартата на основните права всеки има право неговото дело да бъде гледано от независим и безпристрастен съд. Тази гаранция, която е част от общите конституционни традиции на държавите членки, е закрепена и в член 6, параграф 1 ЕКПЧ.

498    Съгласно съдебната практика гаранцията за безпристрастност има два аспекта. На първо място, съдът трябва да бъде субективно безпристрастен, т.е. никой от членовете му не трябва да показва, че е взел страна или има лично, предварително формирано становище, като личната безпристрастност се предполага до доказване на противното. На второ място, съдът трябва да бъде обективно безпристрастен, т.е. трябва да дава достатъчно гаранции, за да бъде изключено в това отношение всяко основателно съмнение (Решение на Съда от 1 юли 2008 г. по дело Chronopost и La Poste/UFEX и др., C‑341/06 P и C‑342/06 P, Сборник, стр. I‑4777, точка 54; вж. в този смисъл Решение на ЕСПЧ от 1 октомври 1982 г. по дело Piersack с/у Белгия, серия A, № 53, § 30; Решение на ЕСПЧ от 26 октомври 1984 г. по дело De Cubber с/у Белгия, серия A, № 86, § 24—30 и Решение на ЕСПЧ от 25 февруари 1997 г. по дело Findlay с/у Обединено кралство, Recueil des arrêts et décisions, 1997‑I, § 73).

499    В случая, като повдига оплакване за прекомерна продължителност на съдебното производство по настоящото дело, Compagnie приканва разглеждащия делото състав на Общия съд да прецени дали самият той е извършил процесуално нарушение, като е допуснал да се натрупа неоснователно закъснение при разглеждането на делото. Следователно подобна преценка би изправила настоящият съдебен състав пред необходимостта да реши не само дали може да бъде упрекнат в забава, но и дали съответно тя може да се счете за прекомерна.

500    При това положение трябва да се приеме, че дори жалбата за отмяна да бе подходящо средство за санкциониране на нарушение на задължението на съда на Съюза да се произнесе в разумен срок, при всички положения настоящият състав не би могъл да предложи на Compagnie достатъчно гаранции, за да бъде изключено всяко основателно съмнение, че ще разгледа оплакването за прекомерна продължителност на съдебното производство по безпристрастен начин (вж. по аналогия Решение от 26 ноември 2013 г. по дело Groupe Gascogne/Комисия, точка 495 по-горе, точка 90).

501    Следователно настоящото правно основание, изтъкнато от Compagnie в подкрепа на исканията му за изменение на обжалваното решение, следва да бъде отхвърлено отчасти като неоснователно и отчасти като недопустимо.

 По съдебните разноски

502    Съгласно член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените правни основания или поради изключителни обстоятелства.

503    В случая исканията на жалбоподателите са обявени за частично основателни. Както обаче правилно отбелязва Saint-Gobain в съдебното заседание, следва да се отчете обстоятелството, че отказът му от едно от неговите оплаквания, изведени от грешка при изчисляването на глобата, е направен след приемането от страна на Комисията на решение за поправка в напреднал етап от производството, а именно след съдебното заседание.

504    Освен това Съветът ограничава участието си като встъпила страна по дело T‑56/09 единствено до подкрепа на исканията на Комисията за отхвърляне на изтъкнатото от Saint-Gobain първо правно основание, изведено от незаконосъобразност на Регламент № 1/2003. Впрочем това правно основание бе отхвърлено като неоснователно.

505    Поради това Общият съд счита, че правилната преценка на обстоятелствата по случая изисква всяка страна да понесе направените от нея разноски, с изключение на Съвета, чиито разноски се поемат от Saint-Gobain.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

1)      Съединява дела T‑56/09 и T‑73/09 за целите на съдебното решение.

2)      Определя на 715 милиона евро размера на глобата, наложена поотделно и солидарно на Saint-Gobain Glass France SA, Saint-Gobain Sekurit Deutschland GmbH & Co. KG, Saint-Gobain Sekurit France SAS и на Compagnie de Saint-Gobain SA в член 2, буква б) от Решение C(2008) 6815 окончателен на Комисията от 12 ноември 2008 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39.125 — Автомобилно стъкло), изменено с Решение C(2009) 863 окончателен на Комисията от 11 февруари 2009 година и с Решение C(2013) 1118 окончателен от 28 февруари 2013 година.

3)      Отхвърля жалбите в останалата им част.

4)      Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски, с изключение на Съвета на Европейския съюз, чийто съдебни разноски се поемат от Saint-Gobain Glass France, Saint-Gobain Sekurit Deutschland и Saint-Gobain Sekurit France.

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 27 март 2014 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

Обжалваното решение

Производство и искания на страните

От правна страна

I –  По предмета на жалбата

II –  По главното искане, с което се цели отмяна на обжалваното решение

A – Дело T‑56/09

1.  По първото правно основание, изведено от незаконосъобразността на Регламент № 1/2003

а) По първата част, изведена от нарушаването на правото на независим и безпристрастен съд

Доводи на страните

Преценка на Общия съд

б) По втората част, изведена от неспазването на презумпцията за невиновност

Доводи на страните

Преценка на Общия съд

2.  По второто правно основание, изведено от нарушение на правото на защита

а) Доводи на страните

б) Преценка на Общия съд

3.  По третото правно основание, изведено от непълнота на мотивите и грешка при изчисляването на глобата

а) По първата част, изведена от непълнота на мотивите

Доводи на страните

Преценка на Общия съд

б) По втората част, изведена от грешка в изчисленията

Доводи на страните

Преценка на Общия съд

4.  По четвъртото правно основание, изведено от погрешно вменяване на отговорност на Compagnie за неправомерното поведение на Saint-Gobain, от нарушение на принципа на индивидуализиране на наказанията и на презумпцията за невиновност, както и от злоупотреба с власт

а) Доводи на страните

б) Преценка на Общия съд

По допустимостта на правното основание в изложената от Saint-Gobain част

По съществото

5.  По петото правно основание, изведено от нарушение на принципите на забрана на прилагането на наказателноправни норми с обратна сила и на защита на оправданите правни очаквания

а) Доводи на страните

б) Преценка на Общия съд

6.  По шестото правно основание, изведено от прекалено високия размер на глобата

а) По първата част, изведена от неправилно прилагане на член 23 от Регламент № 1/2003, що се отнася до отчитането на повторността на нарушението като отегчаващо обстоятелство, от нарушение на принципа на пропорционалност и от липса на мотиви

Доводи на страните

Преценка на Общия съд

–  По допустимостта на доводите, основаващи се на Хартата на основните права и изложени от Compagnie в допълнителното му писмено становище

–  По съществото

б) По втората част, изведена от нарушение на принципа на пропорционалност

Доводи на страните

Преценка на Общия съд

в) По третата част, изведена от недостатъчно отчитане на неоспорването на истинността на фактите от страна на Saint-Gobain, от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация и от непълнота на мотивите

Доводи на страните

Преценка на Общия съд

Б – Дело T‑73/09

Доводи на страните

Преценка на Общия съд

В – Заключение по исканията за отмяна в двете жалби

III –  По исканията Общият съд да упражни правомощията си за пълен съдебен контрол

А – По оборота от продажби, за който се твърди, че е реализиран от Saint-Gobain извън ЕИП

Б – По оборота от продажби, който следва да се вземе предвид за 1998 г.

В – По последиците от незаконосъобразността на обжалваното решение, що се отнася до вземането предвид на Решение „Плоско стъкло“ (Италия), за да се установи наличието на повторност на нарушението

Г – По новото правно основание, което е изтъкнато от Compagnie в съдебното заседание и е изведено от превишаване на разумния срок

По съдебните разноски

* Език на производството: френски.