РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
24 март 2011 година(*)
„Конкуренция — Картели — Сектор на фитингите от мед и медни сплави — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Отговорност за неправомерното поведение — Продължителност на нарушението“
По дело T‑382/06
Tomkins plc, установено в Лондон (Обединеното кралство), за което се явяват г‑н T. Soames, г‑жа S. Jordan, solicitors, и г‑н J. Joshua, barrister,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н A. Nijenhuis и г‑н V. Bottka, в качеството на представители, подпомагани от г‑н S. Kinsella и г‑н K. Daly, solicitors,
ответник,
с предмет искане за частична отмяна на Решение C (2006) 4180 на Комисията от 20 септември 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F‑1/38.121 — Фитинги) и искане за намаляване на глобата, наложена на жалбоподателя с посоченото решение,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се при разискванията от: г‑жа E. Martins Ribeiro, председател, г‑н N. Wahl (докладчик) и г‑н A. Dittrich, съдии,
секретар: г‑н E Coulon,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата в основата на спора и обжалваното решение
1 С Решение С (2006) 4180 от 20 септември 2006 година относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F‑1/38.121 — Фитинги) (обобщение в ОВ L 283, 2007 г., стр. 63, наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията на Европейските общности установява, че няколко предприятия са нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), като в различни периоди между 31 декември 1988 г. и 1 април 2004 г. са участвали в едно-единствено, усложнено и продължено нарушение на общностните правила на конкуренция чрез редица обхващащи територията на ЕИП антиконкурентни споразумения и съгласувани практики на пазара на фитингите от мед и медни сплави. Нарушението се състои в определяне на цени, в договаряне на ценови списъци, на отстъпки и намаления и на механизми за въвеждане на увеличения на цените, в разпределяне на националните пазари и клиентите и в обмен на друга търговска информация, както и в участие на редовни срещи и в поддържането на други контакти с оглед улесняването на нарушението.
2 Жалбоподателят, Tomkins plc, и неговото дъщерно дружество към момента на настъпване на фактите, Pegler Ltd (по-рано The Steel Nut & Joseph Hampton Ltd), са сред адресатите на обжалваното решение.
3 В периода между 17 юни 1986 г. и 31 януари 2004 г. жалбоподателят изцяло притежава капитала на дружеството Pegler, което произвежда медни фитинги. На 1 февруари 2004 г. Pegler е продадено на неговия ръководен екип. На 26 август 2005 г. Pegler Holdings Ltd и Pegler са купени от Aalberts Industries NV, също адресат на обжалваното решение.
4 На 9 януари 2001 г. Mueller Industries Inc., също производител на медни фитинги, уведомява Комисията за съществуването на картел в сектора на фитингите и в други свързани промишлени отрасли на пазара на медните тръби и за желанието си да сътрудничи в съответствие с Известието на Комисията относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по дела във връзка с картели (ОВ C 207, 1996 г., стр. 4, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството от 1996 г.“) (съображение 114 от обжалваното решение).
5 На 22 и 23 март 2001 г. в рамките на разследване във връзка с медните тръби и фитинги Комисията извършва, на основание член 14, параграф 3 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 г., Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (OВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), внезапни проверки в помещенията на редица дружества (съображение 119 от обжалваното решение).
6 В резултат на тези първи проверки през април 2001 г. Комисията разделя разследването във връзка с медните тръби на три отделни производства, а именно производство по дело COMP/E‑1/38.069 (Медни водопроводни тръби), производство по дело COMP/F‑1/38.121 (Фитинги) и производство по дело COMP/E‑1/38.240 (Тръби за промишлени цели) (съображение 120 от обжалваното решение).
7 На 24 и 25 април 2001 г. Комисията извършва други внезапни проверки в помещенията на Delta plc, дружество, оглавяващо международна инженерингова група, чийто инженерингов отдел обхваща няколко производители на фитинги. Предмет на тези проверки са единствено фитингите (съображение 121 от обжалваното решение).
8 От февруари/март 2002 г. нататък Комисията отправя до заинтересованите лица редица искания за предоставяне на информация в приложение на член 11 от Регламент № 17, а след това на член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ 2003 г., L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) (съображение 122 от обжалваното решение).
9 През септември 2003 г. IMI plc прави искане спрямо него да бъде приложено Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Впоследствие подобни искания правят групата Delta (март 2004 г.) и FRA.BO SpA (юли 2004 г.). Последното искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер е направено през май 2005 г. от Advanced Fluid Connections plc (съображения 115—118 от обжалваното решение).
10 На 22 септември 2005 г. в рамките на дело COMP/F‑1/38.121 (Фитинги) Комисията образува производство за установяване на нарушение и изготвя изложение на възраженията, което е изпратено на жалбоподателя (съображения 123 и 124 от обжалваното решение).
11 На 20 септември 2006 г. Комисията приема обжалваното решение.
12 В член 1 от обжалваното решение Комисията установява, че в периода между 31 декември 1988 г. и 22 март 2001 г. жалбоподателят и неговото дъщерно дружество Pegler са нарушили разпоредбите на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП.
13 За това нарушение в член 2, буква з) от обжалваното решение Комисията налага на жалбоподателя и Pegler глоба в размер на 5,25 милиона евро при условията на солидарност.
14 За да определи размера на глобата на всяко от предприятията, в обжалваното решение Комисията прилага метода, посочен в Насоките относно метода за определяне размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (OВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69).
15 Що се отнася, на първо място, до определянето на началния размер на глобата според тежестта на нарушението, Комисията окачествява нарушението като особено сериозно поради неговото естество и географски обхват (съображение 755 от обжалваното решение).
16 Приемайки по-нататък, че съществува значителна разлика между съответните предприятия, Комисията прилага разграничително третиране, като в това отношение се основава на тяхната относителна тежест на въпросния пазар, определена в зависимост от пазарните им дялове. На тази основа тя разпределя съответните предприятия в шест категории (съображение 758 от обжалваното решение).
17 Жалбоподателят е поставен в шестата категория, по отношение на която началният размер на глобата е определен на 2 милиона евро (съображение 765 от обжалваното решение).
18 Предвид общия оборот на жалбоподателя, който през 2005 г. (годината, предхождаща приемането на обжалваното решение) възлиза на 4 635 милиона евро, Комисията, за да осигури възпиращото действие на глобата, прилага коефициент за умножение 1,25, в резултат на което началният размер на глобата на жалбоподателя нараства на 2,5 милиона евро (съображения 771—773 от обжалваното решение).
19 След това, поради продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението (дванадесет години и два месеца), Комисията увеличава глобата със 110 %, а именно с 5 % на година за първите две години и считано от 31 януари 1991 г., с 10 % за всяка пълна от останалите десет години (съображение 775 от обжалваното решение), в резултат на което окончателният размер на глобата достига 5,25 милиона евро.
20 Комисията не посочва никакви отегчаващи или смекчаващи обстоятелства по отношение на жалбоподателя.
Производство и искания на страните
21 На 15 декември 2006 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
22 Въз основа на доклада на съдията докладчик Общият съд (осми състав) решава да открие устната фаза на производството.
23 С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 22 декември 2009 г., жалбоподателят заявява, че не поддържа посочените в жалбата първо, второ и трето правно основание, всички те свързани с въпроса за отговорността на дружеството майка за неправомерното поведение на дъщерното дружество, както и първата част от четвъртото правно основание, изведено от грешка в преценката, що се отнася до увеличаването на глобата с оглед осигуряването на възпиращото ѝ действие. Той посочва също така, че според него не е необходимо провеждането на съдебно заседание и че Общият съд може да реши спора въз основа на материалите, представени в писмената фаза на производството. С писмо от 19 януари 2010 г. Комисията посочва, че оставя на Общия съд да прецени дали предвид конкретните обстоятелства следва да организира провеждането на съдебно заседание.
24 На 22 януари 2010 г. Общият съд (осми състав) решава да приключи устната фаза на производството, без да провежда съдебно заседание.
25 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение в частта относно продължителността на участието на Pegler в нарушението,
– да намали размера на глобата, за чието заплащане отговаря солидарно с Pegler,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
26 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
27 След като оттегля част от съдържащите се в жалбата правни основания, жалбоподателят продължава да поддържа само едно правно основание, изведено от грешка при определянето на продължителността на участието на Pegler в нарушението.
Доводи на страните
28 Жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че Pegler е участвало в картела през по-дълъг период от този, който сочат съдържащите се в преписката доказателства. Поради това глобата, за чието заплащане отговаря солидарно с Pegler, била по-голяма от тази, която е трябвало да му бъде наложена.
29 Първо, Комисията допуснала явна грешка, като е приела, че Pegler е започнало да участва в нарушението на 31 декември 1988 г. Както самата Комисията признавала, ставало въпрос за извод, основан на получен от Delta доклад без дата, в който се посочвало, че към края на 1988 г. Pegler е участвало в нарушението. Според жалбоподателя преписката не съдържа никакви други доказателства за евентуалното участие на Pegler в разглеждания картел преди 7 февруари 1989 г., най-ранната дата, която можело да се приеме с достатъчна степен на сигурност за начало на неправомерните действия от страна на това дружество.
30 Второ, Комисията допуснала също така грешка, що се отнася до датата, на която Pegler е прекратило участието си в нарушението. От съдържащите се в преписката доказателства било видно, че това участие е прекратено не на 22 март 2001 г., а по-скоро на 3 май 2000 г., единствената дата, която действително се потвърждава от доказателствата и на която е проведена среща на картела с участието на Pegler.
31 От това жалбоподателят заключава, че възприетият спрямо него период на нарушението трябва да бъде намален точно с една година, тоест да бъде от 7 февруари 1989 г. до 3 май 2000 г.
32 Комисията счита, че в резултат на извършените внезапни проверки е представила достатъчно доказателства, потвърждаващи участието на Pegler в картела през периода от 31 декември 1988 г. до март 2001 г.
33 Що се отнася до началната дата на нарушението, Комисията се позовава на паметна записка от 3 януари 1989 г., иззета при една от внезапните проверки в помещенията на Delta и възпроизведена в съображение 183 от обжалваното решение. От тази записка ясно личало, че към 3 януари 1989 г. разглежданият картел вече е бил създаден и че Pegler е участвал в него още преди тази дата.
34 Що се отнася до датата, на която Pegler е прекратило участието си в картела, Комисията се позовава на съображения 702 и 721 от обжалваното решение, в които вече е разгледала изтъкнатите от жалбоподателя в отговор на изложението на възраженията сходни доводи.
Съображения на Общия съд
35 В обжалваното решение Комисията подвежда жалбоподателя, който в периода между 17 юни 1986 г. и 31 януари 2004 г. притежава 100 % от капитала на Pegler, под отговорност за неправомерното поведение на това дъщерно дружество и го задължава при условията на солидарност да заплати наложената на последното глоба. В това отношение Комисията се основава на решаващото влияние, което жалбоподателят упражнява върху Pegler в периода на нарушението.
36 Безспорно е, че дъщерното дружество на жалбоподателя е участвало в разглеждания картел. Жалбоподателят оспорва само началната и крайната дата на това участие, така както са посочени от Комисията в обжалваното решение. Обстоятелството, че жалбоподателят е оттеглил първото, второто и третото правно основание, всъщност означава, че той не оспорва отговорността си за неправомерното поведение на своето дъщерно дружество.
37 Ето защо следва да се отбележи, че продължителността на участието на Pegler в нарушението е определяща за обхвата на отговорността на жалбоподателя.
38 Всъщност следва да се припомни, че жалбоподателят не е подведен под отговорност във връзка с разглеждания картел поради прякото си участие в неговата дейност. Той носи отговорност за нарушението само в качеството си на дружество майка, тоест поради участието на Pegler в картела. Ето защо неговата отговорност не може да бъде по-голяма от тази на Pegler.
39 С решение от днешна дата, постановено по дело T‑386/06, Общият съд отменя член 1 от обжалваното решение, доколкото в него Комисията приема, че Pegler е участвало в разглеждания картел през периода от 31 декември 1988 г. до 29 октомври 1993 г. В писмените си изявления жалбоподателят оспорва изрично участието на Pegler в нарушението само по отношение на периода преди 7 февруари 1989 г. Поради това следва да се разгледат последиците от тази отмяна за жалбоподателя.
40 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, доколкото съдът на Европейския съюз не може да се произнася ultra petita (Решение на Съда от 14 декември 1962 г. по дело Meroni/Върховен орган, 46/59 и 47/59, Recueil, стр. 783 и 801 и Решение на Съда от 28 юни 1972 г. по дело Jamet/Комисия, 37/71, Recueil, стр. 483, точка 12), постановената отмяна не може да надхвърля обхвата на тази, която е поискана от жалбоподателя (Решение на Съда от 14 септември 1999 г. по дело Комисия/AssiDomän Kraft Products и др., C‑310/97 P, Recueil, стр. I‑5363, точка 52).
41 Освен това, ако някой от адресатите на решението го обжалва, съдът на Съюза следва да се произнесе само по отнасящата се до този адресат част. За сметка на това частта от решението, която се отнася до други адресати и не е обжалвана, не е предмет на делото, което този съд следва да реши (Решение по дело Комисия/AssiDomän Kraft Products и др., посочено по-горе, точка 53).
42 В случая обаче, независимо от цитираната по-горе съдебна практика, и по-конкретно Решение по дело Комисия/AssiDomän Kraft Products и др., следва да се отбележи, че от гледна точка на конкурентното право жалбоподателят и неговото дъщерно дружество представляват един-единствен субект, чиято жалба за отмяна, по която е образувано дело T‑386/06, е частично уважена. Следователно, тъй като Комисията е констатирала, че жалбоподателят носи отговорност, последният се ползва от частичната отмяна на обжалваното решение по посоченото дело. Всъщност жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение и изтъква, че ако това решение бъде отменено по отношение на Pegler, то следва да бъде отменено и по отношение на него. Освен това жалбоподателят излага едно-единствено правно основание, с което оспорва продължителността на участието на Pegler в нарушението, и иска съответно отмяна на обжалваното решение.
43 Това искане е в съответствие с обстоятелството, че жалбоподателят и Pegler отговарят солидарно за заплащането на глобата по член 2, буква з) от обжалваното решение, както и с искането за намаляване на глобата, направено от жалбоподателя в рамките на настоящото производство.
44 Следователно Общият съд, сезиран с подадени отделно от дружеството майка и дъщерното дружество жалби за отмяна, не се произнася ultra petita, когато взема предвид решението по подадената от дъщерното дружество жалба, тъй като исканията в жалбата на дружеството майка са същите.
45 Накрая, следва да се отбележи, че при конкретните обстоятелства солидарната отговорност на дружеството майка и неговото дъщерно дружество за заплащането на наложената им глобата ги поставя в особено положение, при което евентуалната отмяна или изменение на обжалваното решение се отразява върху дружеството майка, което носи отговорност за неправомерното поведение на своето дъщерно дружество. Всъщност, ако липсва неправомерно поведение от страна на дъщерното дружество, дружеството майка не би било подведено под отговорност за посоченото поведение, нито пък би отговаряло солидарно с дъщерното дружество за заплащането на наложената глоба.
46 Поради това, доколкото отговорността на жалбоподателя е неразривно свързана с тази на Pegler, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, която се отнася до началото на участието на жалбоподателя в нарушението, и съответно размерът на наложената му глоба да бъде намален.
47 Що се отнася до датата на прекратяване на участието на Pegler в картела, жалбоподателят счита, че последното доказателство, въз основа на което Pegler може да бъде свързано с картела, е доказателството относно срещата от 3 май 2000 г., в която посоченото дружество участва, което означавало, че това е релевантната дата, а не 22 март 2001 г., когато Комисията е извършила внезапните проверки. В това отношение от съображение 716 от обжалваното решение е видно, че макар доказателството за последната антиконкурентна договореност с участието на Pegler да се отнася до датата 14 август 2000 г., Комисията е счела за оправдано да приеме 22 март 2001 г. за дата на прекратяване на участието на Pegler в нарушението, тъй като то е участвало в картела от самото начало, редовно е участвало в договарянето и в изпълнението на съответните договорености и не се е разграничило открито от последните в периода между договорката от 14 август 2000 г. и извършените през март 2001 г. внезапни проверки.
48 Този извод трябва да бъде подкрепен. Обстоятелството, че Pegler не е участвало в никакви срещи в периода между 3 май 2000 г. и 22 март 2001 г., според жалбоподателя, или между 14 август 2000 г. и 22 март 2001 г., според Комисията, не е от значение в случая.
49 На първо място следва да се припомни, че Комисията е тази, която трябва да докаже продължителността на участието на всеки един от членовете на картела, за което е необходимо да са известни началната дата и датата на прекратяване на това участие. Следва също така да се отбележи, че периодът между последната среща, на която Pegler е участвало, и датата, приета като дата, на която картелът е престанал да съществува, е достатъчно дълъг, за да е необходимо да се разгледа въпросът дали Комисията е доказала обстоятелствата, за които тежестта на доказване пада върху нея.
50 В това отношение следва да се отбележи, че липсата на контакти след 3 май 2000 г., според жалбоподателя, или след 14 август 2000 г., според Комисията, е възможен белег за оттеглянето на Pegler от картела.
51 Предвид обаче особеностите на разглеждания картел, който се характеризира с контакти ad hoc и с осъществявани поне веднъж или два пъти годишно многостранни и двустранни контакти (като по принцип първите са на общоевропейско равнище, а вторите на национално или местно равнище), промеждутъкът от време между последния контакт и датата, на която картелът е престанал да съществува, е твърде кратък, за да може Комисията да заключи, че Pegler междувременно се е оттеглило.
52 Обстоятелството, че Pegler не е участвало в една или няколко срещи, проведени след последното му участие на среща в рамките на картела, не може да се тълкува от останалите му членове като разграничаване от страна на Pegler (що се отнася до дейността на картела), при положение че не са изключение случаите, когато даден член на картел не участва във всички срещи.
53 Следователно поради липсата на доказателства или данни, от които да личи изричната воля на Pegler да се разграничи от сключеното на 10 юни 2000 г. споразумение за увеличаване на цените, считано от 14 август 2000 г., Комисията е приела, че разполага с достатъчно доказателства, че това дружество е участвало в картела без прекъсване до датата, на която според нея картелът е престанал да съществува, а именно датата, на която са извършени внезапните проверки (вж. в този смисъл Решение на Съда от 19 март 2009 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, C‑510/06 P, Сборник, стр. I‑1843, точки 118—120 и цитираната съдебна практика и Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело AC-Treuhand/ Комисия, T‑99/04, Сборник, стр. II‑1501, точка 134 и цитираната съдебна практика).
54 От всички изложени по-горе съображения следва, че член 1 от обжалваното решение трябва да бъде отменен, доколкото в него Комисията приема, че отговорността на жалбоподателя за нарушението обхваща и периода преди 29 октомври 1993 г.
55 Поради това обжалваното решение следва да се измени в частта, в която към началния размер на глобата се прилага увеличение от 110 % поради продължителността на участието в нарушението. Доколкото продължителността на участието на Pegler в нарушението, а оттам и тази на жалбоподателя в качеството му на дружество майка, подведено под отговорност за действията на своето дъщерно дружество, е седем години и пет месеца (а не дванадесет години и два месеца, както се посочва в обжалваното решение), началният размер на глобата трябва да се увеличи със 70 % (а не със 110 %).
56 В обжалваното решение Комисията увеличава началния размер, като прилага коефициент за умножение 1,25 с оглед осигуряването на възпиращо действие на глобата. В това отношение следва да се отбележи, че в посоченото по-горе Решение Pegler/Комисия, постановено по дело T‑386/06 в същия ден като настоящото, Общият съд приема, че Комисията неправилно е приложила този коефициент за умножение, тъй като е допуснала грешка при прилагането на критериите, съдържащи се в Насоките от 1998 г. относно метода за определяне размера на глобите (вж. точка 14 по-горе).
57 Ето защо по силата на член 266 ДФЕС Комисията следва да изведе последиците за жалбоподателя от тази грешка и от солидарната отговорност за заплащане на глобата. Както бе констатирано в точка 38 по-горе, при конкретните обстоятелства отговорността на жалбоподателя не може да бъде по-голяма от тази на Pegler.
58 Доколкото жалбоподателят оттегля правното основание, изведено от грешка в преценката, що се отнася до увеличаването на размера на глобата с оглед осигуряването на нейното възпиращо действие (вж. точка 23 по-горе), Общият съд не може да се произнесе по този въпрос, без да излезе извън предмета на спора, определен от страните по настоящото дело.
59 Следователно в настоящото производство се запазва началният размер от 2,5 милиона евро. Този размер, увеличен със 70 %, води до глоба от 4,25 милиона евро.
60 Жалбата трябва да се отхвърли в останалата ѝ част.
По съдебните разноски
61 Съгласно член 87, параграф 3 от своя процедурен правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства.
62 В случая исканията на жалбоподателя са обявени за частично основателни. Жалбоподателят обаче оттегля някои правни основания (вж. точка 23 по-горе) на един напреднал етап от производството, а именно след приключването на неговата писмена фаза. Поради това Общият съд счита за справедливо с оглед на обстоятелствата по делото всяка от страните да поеме направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отменя член 1 от Решение C (2006) 4180 на Комисията от 20 септември 2006 година относно производство по член 81 [EО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F‑1/38.121 — Фитинги) по отношение на Tomkins plc в частта, която се отнася до периода между 31 декември 1988 г. и 29 октомври 1993 г.
2) Определя глобата, наложена на Tomkins с член 2, буква з) от Решение C (2006) 4180, на 4,25 милиона евро, 3,4 милиона евро от които се дължат при условията на солидарност с Pegler Ltd.
3) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
4) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Martins Ribeiro | Wahl | Dittrich |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 24 март 2011 година.
Подписи