Language of document : ECLI:EU:C:2015:528

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

J. KOKOTT

представено на 3 септември 2015 година(1)

Дело C‑141/14

Европейска комисия

срещу

Република България

„Опазване на природата — Директива 2009/147/ЕО — Опазване на дивите птици — Защитени зони „Калиакра“ и „Белите скали“ — Директива 92/43/ЕИО — Защита на естествените местообитания и на дивите видове — Защитена зона „Комплекс Калиакра“ — Директива 2011/92/ЕС — Оценка на въздействието на определени проекти върху околната среда — Прилагане ratione temporis на правните разпоредби на Съюза — Влошаване на състоянието на естествените местообитания и на местообитанията на видовете и обезпокояване на видове — Вятърна енергия — Туризъм“






Съдържание


I – Въведение

II – Правна уредба

А – Директивата за птиците

Б – Директивата за местообитанията

В – Директивата за ОВОС

III – Факти, процедура, предхождаща съдебното производство, и петитум на иска

А – По засегнатите територии

Б – По производството

IV – Правен анализ

А – По класифицирането на определени територии като защитена зона за птици (искане A)

1. По признаването на годността на спорната територия да бъде защитена

2. По правните критерии

3. По прилагането към предявения от Комисията иск

а) По размножаващите се птици

б) По миграцията на птиците

в) По зимуването на червеногушата гъска

4. Междинно заключение

Б – По проектите в защитените или подлежащите на защита територии (искания Б и В)

1. По проектите в териториите на СЗЗ „Калиакра“ и „Белите скали“, както и в предложената ТЗО „Комплекс Калиакра“ (искане В)

а) По тълкуването на искането

б) По твърдяното нарушение на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията по отношение на СЗЗ „Калиакра“ и „Белите скали“

i) По приложимостта ratione temporis на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията

ii) По критерия, установен в член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията

iii) По отрицателното въздействие върху СЗЗ „Калиакра“

в) По временния режим за защита на предложената територия „Комплекс Калиакра“

2. По проектите в първоначално незащитените територии (искане Б)

а) Правни критерии

б) По проектите

i) По трите проекта, които не са осъществени

ii) По трите проекта, които са осъществени

в) По отрицателното въздействие върху територията

г) Междинно заключение

3. По последиците от евентуално осъждане

В – По ОВОС (искане Г)

1. По приложимостта ratione temporis на Директивата за ОВОС

2. По проектите

а) По загубилите правно действие решения като предмет на настоящото производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка

б) По възможността да е налице нарушение на Директивата за ОВОС поради проекти, които не са изпълнени

3. По отчитането на кумулативния ефект при предварителната проверка

4. Междинно заключение

V – По съдебните разноски

VI – Заключение

I –  Въведение

1.        И защитата на птиците, и използването на вятърната енергия служат за опазване на околната среда. Настоящият иск на Комисията обаче показва, че те могат да си противоречат. Искът се отнася до различни проекти, предимно вятърни генератори, на територия на България, която според много орнитолози е от голямо значение за защитата на птиците. Освен Съдът, и Постоянният комитет на Конвенцията за опазване на европейската дива флора и фауна и природните местообитания(2) също от дълго време се занимава с това положение(3).

2.        Комисията твърди, че България не е защитила в достатъчна степен части от територията в съответствие с Директивата за птиците(4) и с Директивата за местообитанията(5), а им е нанесла щети посредством различни проекти. При изпълнението на някои проекти освен това не била спазена Директивата за ОВОС(6). Други проекти били оказали отрицателно въздействие върху класифицирани защитени зони за птици и една специална защитена зона по смисъла на Директивата за местообитанията.

3.        Искът се характеризира със значителна сложност от фактическа страна, като от правна страна поставя преди всичко въпроси относно прилагането на европейското право в областта на опазване на природата спрямо проекти, които са започнати преди присъединяването на България, но са осъществени изцяло едва след това и понастоящем все още имат въздействие върху защитени или подлежащи на защита територии.

II –  Правна уредба

 А – Директивата за птиците

4.        Член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за птиците предвижда, че държавите членки класифицират като специални защитени зони (наричани по-нататък „СЗЗ“) териториите, които са най-подходящи за опазването на птиците съгласно приложение I от Директивата и на мигриращите птици:

„1.      Видовете, посочени в приложение I, подлежат на специални мерки по опазване на техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространението им.

[…]

Държавите членки класифицират като специални защитени зони именно най-подходящите по брой и площ територии за опазването на тези видове, съобразно сухоземната и морската географска зона на прилагане на настоящата директива.

2.      Държавите членки вземат подобни мерки за редовно срещащите се мигриращи видове, които не са посочени в приложение I, като вземат предвид нуждите им от защита в сухоземната и морската географска зона на прилагане на настоящата директива, по отношение на техните райони на размножаване, смяна на перата и зимуване и междинните зони по време на техните миграционни маршрути. […]“.

5.        Член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците съдържа режим на защита на СЗЗ:

„В защитените зони, посочени в параграфи 1 и 2, държавите членки вземат подходящи мерки за избягване на замърсяването или влошаване на условията в местообитанията, или всякакво обезпокояване на птиците, доколкото те имат съществено значение за постигане целите на настоящия член“.

 Б – Директивата за местообитанията

6.        Директивата за местообитанията също предвижда определянето на дадени територии за защитени, а именно на така наречените „територии от значение за Общността“ (наричани по-нататък „ТЗО“), които служат за защита на определени типове местообитания и на някои животински и растителни видове, но нямат за пряка цел защитата на птиците. ТЗО образуват заедно с предвидените в Директивата за птиците СЗЗ мрежата „Натура 2000“.

7.        Защитата на териториите е уредена в член 6, параграфи 2—4:

„(2)      Държавите членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени [зони] на влошаването на състоянието на естествените местообитания [и на местообитанията] на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени [зоните], доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива.

(3)      Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от [оценката на] въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територия и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността.

(4)      Ако даден план или проект трябва да бъде осъществен въпреки негативната оценка на въздействието върху територията поради наложителни причини от по-важен обществен интерес, включително и такива от социален или икономически характер, и поради липсата на алтернативно решение, държавата членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“. Държавата членка информира Комисията за приетите от нея компенсаторни мерки.

[…]“.

8.        По силата на член 7 от Директивата за местообитанията посочените разпоредби се прилагат към предвидените в Директивата за птиците СЗЗ:

„Задълженията съгласно член 6, параграфи 2, 3 и 4 от настоящата директива заменят задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4, първо изречение от Директива[та за птиците], по отношение на [териториите], класифицирани съгласно член 4, параграф 1 от [Директивата за птиците] или признати за такива съгласно член 4, параграф 2 от нея, от датата на влизане в сила на настоящата директива или от датата на класифициране или признаване от страна на държава членка съгласно Директива[та за птиците], в случай че последната дата е по-късна“.

 В – Директивата за ОВОС

9.        Член 2, параграф 1 определя целта на Директивата за ОВОС:

„Държавите членки приемат всички необходими мерки, за да гарантират, че преди да бъдат одобрени, проектите, които биха могли да окажат значително въздействие върху околната среда, inter alia, поради своя характер, мащаби или местоположение, са предмет на изискването за получаване на разрешение за осъществяване и на оценка относно тяхното въздействие. Тези проекти са дефинирани в приложение 4“.

10.      Кои проекти следва да бъдат подложени на оценка на въздействието върху околната среда се посочва по-подробно в член 4, параграфи 1—3 от Директивата за ОВОС и в приложения I—III към нея:

„1.      […]

2.      При спазването на член 2, параграф 3 държавите членки вземат решение за проектите, изброени в приложение II, чрез:

a)      разглеждане на всеки отделен случай,

или

б)      прагове или критерии, определени от държавата членка,

относно това, дали проектът да бъде предмет на оценка съгласно разпоредбите на членове 5—10.

Държавите членки могат да решат да прилагат и двете процедури, посочени в букви а) и б).

(3)      Когато се извършва оценка на всеки отделен случай или се въвеждат прагове или критерии за целите на параграф 2, се вземат под внимание съответните критерии за подбор, посочени в приложение III“.

11.      В точка 3, буква и) от приложение II към Директивата за ОВОС се посочват „[с]ъоръжения[та] за производство на електроенергия посредством силата на вятъра (вятърни генератори)“.

12.      На последно място, приложение III към Директивата за ОВОС съдържа споменатите в член 4, параграф 3 критерии за подбор на проектите, включени в приложение II:

„1.      Характеристика на проектите

Трябва да се вземат под внимание характеристиките на проектите и по-конкретно:

[…]

б)      струпването на няколко проекта заедно,

[…]“.

III –  Факти, процедура, предхождаща съдебното производство, и петитум на иска

 А – По засегнатите територии

13.      Районът на полуостров Калиакра е от голямо значение за опазване на природата. Поради това Българското дружество за защита на птиците, неправителствена организация, специализирана в областта на защита на птиците, която представлява България в международната организация, обединяваща организациите за защита на птиците, а именно Birdlife International, счита, че в този район се намира особено подходяща за защита на птиците зона, която обхваща сухоземна площ от около 16 000 хектара(7).

14.      На 18 декември 2007 г. България класифицира защитена зона съгласно Директивата за птиците, а именно СЗЗ „Калиакра“, която обаче включва само около 2/3 от сухоземната площ на определената от Дружеството за защита на птиците зона „Калиакра“.

15.      На същата дата България определя още една защитена зона за птици, а именно СЗЗ „Белите скали“, разположена на запад от СЗЗ „Калиакра“ и извън територията на ОВМ (орнитологично важното място).

16.      Също на 18 декември 2007 г. България внася предложение в Комисията територия с наименованието „Комплекс Калиакра“ да се определи за защитена съгласно Директивата за местообитанията в този район, а именно за ТЗО, която обхваща почти цялата площ на двете посочени по-горе СЗЗ. Комисията включва тази територия в списъка на ТЗО на 15 ноември 2008 г.(8) В стандартизирания формуляр с данни за тази територия, предаден от България на Комисията(9), са посочени 18 типа местообитания, включително 2 300 хектара площ от приоритетното местообитание „Понто-сарматски степи“ (код 62С0 по „Натура 2000“).

 Б – По производството

17.      От 2007 г. Комисията е сезирана с жалби относно защитата на тези територии и разменя кореспонденция с България по този въпрос. След две отделни покани за представяне на становище съгласно член 258 ДФЕС, отправени през 2008 г., в резултат на тези контакти се стига до обща допълнителна покана за представяне на становище от 30 септември 2011 г. и мотивирано становище на Комисията от 22 юни 2012 г.

18.      В отговор България изпраща различни писма, и по-конкретно уведомява Комисията, че на 8 октомври 2013 г. Националният съвет по биологичното разнообразие е взел решение да разшири територията на СЗЗ „Калиакра“ до границите на ОВМ „Калиакра“, както и че на 6 ноември 2013 г. Министерският съвет на България е взел съответно решение(10). Впоследствие България предава на Комисията актуализиран стандартизиран формуляр с данни за споменатата територия(11).

19.      Тъй като не е удовлетворена от отговорите на България, на 24 март 2014 г. Комисията предявява настоящия иск и иска от Съда да установи, че:

A)      Тъй като не е включила изцяло териториите на орнитологично важните места в специалната защитена зона „Калиакра“, Република България не е класифицирала като СЗЗ най-подходящите по брой и площ територии с оглед на опазването на биологичните видове по приложение I от Директивата за птиците и на редовно срещащите се мигриращи видове, които не са включени в приложение I, в сухоземната и морската географска зона, в която се прилага Директивата за птиците. Следователно по този начин Република България не е изпълнила задълженията си по член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за птиците.

Б)      Като е одобрила проектите на „АЕС Гeo Eнeрджи“ ООД, „Уиндтех“ ООД, „Брестиом ООД“, „Дисиб“ ООД, „Еко Енерджи“ ООД и „Лонгман инвестмънт“ ООД на територията на орнитологично важното място „Калиакра“, която не е — а е трябвало да бъде — класифицирана като специална защитена зона, Република България не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 4 от Директивата за птиците, както е тълкуван от Съда по дела С‑96/98 и С‑374/98.

В)      Като е одобрила проекти на територията на СЗЗ „Калиакра“, ТЗО „Комплекс Калиакра“ и СЗЗ „Белите Скали“ („Калиакра уинд пауър“ АД, „ЕВН Енертраг Каварна“ ООД, „ЦИД - Атлас“ ЕООД, „Вертикал - Петков и с-ие“ ООД, Голф игрище и спа курорт „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ООД), Република България не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, както е тълкувана от Съда по дела С‑117/03 и С‑244/05, тъй като не е взела подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на естествените местообитания и на местообитанията на биологичните видове, както и на обезпокояване на видовете, за които са класифицирани териториите.

Г)      Тъй като не е оценен по подходящ начин кумулативният ефект на проектите, одобрени на територията на орнитологично важното място „Калиакра“, която не е класифицирана като СЗЗ („АЕС Гeo Eнeрджи“ ООД, „Уиндтех“ ООД, „Брестиом ООД“, „Дисиб“ ООД, „Еко Енерджи“ ООД и „Лонгман инвестмънт“ ООД), Република България не е изпълнила задълженията си по член 2, параграф 1 във връзка c член 4, параграфи 2 и 3 от Директивата за ОВОС и приложение III, точка 1, буква б) към нея.

20.      Освен това Комисията иска от Съда:

да осъди Република България да заплати съдебните разноски.

21.      Република България иска от Съда:

1)      да отхвърли иска и

2)      да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

22.      В писмената си реплика Комисията оттегля искането си, изложено в точка В) от петитума, доколкото се отнася до проекта на „ЦИД - Атлас“ ЕООД, и искането си, изложено в точка Г) от петитума, по отношение на проектите на „АЕС Гeo Eнeрджи“ ООД и„Дисиб“ ООД.

23.      След приключването на писмената фаза на производството страните излагат устно становищата си в съдебното заседание от 20 май 2015 г.

IV –  Правен анализ

24.      По-нататък най-напред ще бъде разгледано изложеното в точка А) от петитума искане, което се отнася до необходимостта от класифицирането на определени територии като СЗЗ, след това искането, изложено в точка В) от петитума, по отношение на определени проекти в рамките на териториите на класифицираните СЗЗ „Калиакра“ и „Белите скали“, после изложеното в точка Б) от петитума искане относно проекти в рамките на разгледаните в раздел А територии и накрая — искането, изложено в точка Г) от петитума, относно спазването на Директивата за ОВОС.

 А – По класифицирането на определени територии като защитена зона за птици (искане A)

25.      Най-напред Комисията критикува обстоятелството, че територии с площ малко над 5 000 хектара, граничещи със СЗЗ „Калиакра“, не са били също класифицирани като защитена зона за птици. Става въпрос за територията между Каварна, Българево, Свети Никола и Раковски, маркирана като „Kaliakra IBA“ (ОВМ „Калиакра“) върху изобразената по-долу карта(12).

Image not found

1.     По признаването на годността на спорната територия да бъде защитена

26.      Комисията счита, че България е признала необходимостта от класифициране.

27.      Действително още преди датата на предявяване на иска България е уведомила Комисията, че най-малкото са предприети първи стъпки в рамките на процедурата по допълване на територията на СЗЗ „Калиакра“(13). Освен това съществува още един правен акт от 6 февруари 2014 г. с външно действие, с който, доколкото може да се установи, официално е обявено разширяването на територията на защитената зона(14).

28.      Разширяването на територията на СЗЗ се основава по-конкретно на решение на Националния съвет за биологичното разнообразие в България. Ето защо следва да се приеме, че то изразява научно мнение за годността на разширяването на територията да бъде защитено.

29.      Такива актове на държавите членки имат голяма доказателствена стойност именно в областта на защита на териториите, тъй като техните органи по-добре познават местната ситуация, отколкото Комисията или Съдът. Следователно в съответствие с досегашната практика на Съда(15) е тези мерки да се считат за признаване на необходимостта от защита на териториите.

30.      При все това България поддържа, че разширяването на територията на СЗЗ е само израз на нейната воля за сътрудничество и не представлява признаване на научния възглед, възприет от Комисията. Това остро противоречие не позволява фактическото класифициране на територията, с която е разширена зоната, да се квалифицира като неопровержимо признаване. Напротив, страните спорят конкретно относно необходимостта от разширението и България дори би могла да отмени това класифициране, ако доводът ѝ, изведен от липсата на годност на тези територии да бъдат защитени, бъде приет за основателен(16).

31.      Следва обаче да се има предвид, че класифицирането на дадена територия оказва влияние върху тежестта на доказване. Макар в производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка да е в тежест на Комисията да докаже, че дадена територия трябва да бъде класифицирана като защитена зона(17), в това отношение тя може да се позове на извършено впоследствие класифициране на зоната. За да обори това доказателство, държавата членка трябва да докаже, че дадена територия, която е била класифицирана, (вече) не спада към най-подходящите територии за опазването на дивите птици по смисъла на член 4, параграф 1 от Директивата за птиците(18). На практика това означава, че България трябва да представи научна обосновка за наличието на сериозни съмнения по отношение на подходящия характер на въпросната територия и във връзка с това по-специално да опровергае данните, които е посочила в стандартизирания формуляр с данни за тази територия. Комисията би следвало евентуално да опровергае такива съмнения.

32.      При тези условия следва по същество да се провери дали е необходимо въпросните територии да се защитят като СЗЗ.

2.     По правните критерии

33.      Съгласно член 4, параграф 1, четвърта алинея от Директивата за птиците държавите членки са длъжни да класифицират като СЗЗ най-подходящите по брой и площ територии за опазването на защитените видове, посочени в приложение I. Във връзка с това те са длъжни да вземат предвид нуждите на тези видове от защита в сухоземната и морската географска зона, в която се прилага тази директива. Съгласно член 4, параграф 2 те трябва да вземат подобни мерки за редовно срещащите се мигриращи видове, които не са посочени в приложение I, по отношение на техните райони на зимуване и на междинните зони по време на техните миграционни маршрути(19).

34.      Това означава, че държавите членки са длъжни да класифицират като СЗЗ териториите, които при прилагане на орнитологичните критерии се явяват най-подходящи по отношение на опазването на въпросните видове(20). За сметка на това при избора и очертаването на границите на определена СЗЗ не могат да се вземат предвид икономическите изисквания, посочени в член 2 от Директивата за птиците(21). Макар държавите членки да разполагат с известна свобода на преценка при избора на СЗЗ, тази свобода на преценка все пак се отнася само до прилагането на тези критерии с цел да се определят териториите, които са най-подходящи за опазването на видовете(22).

35.      В практиката член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за птиците се конкретизира чрез критерии, разработени от неправителствената организация „Birdlife International“ — международна организация, обединяваща организациите за защита на птиците — за целите на определянето на така наречените „орнитологично важни места“ (Important Bird Area, наричани по-нататък „ОВМ“)(23). Тези критерии се прилагат от национални организации за защита на птиците, за да изготвят списъци на ОВМ въз основа на техните познания за наличието на птици. Така например ОВМ „Калиакра“(24) обхваща СЗЗ със същото наименование, както и територии, липсата на чиято защита Комисията критикува в настоящото производство.

36.      Нито посочените критерии, нито изготвените въз основа на тези критерии списъци на националните организации за защита на птиците имат задължителен характер, но Съдът ги признава като отправна точка, за да прецени дали държава членка е класифицирала като СЗЗ достатъчни по брой и площ територии(25). Държавите членки могат все пак да оборят този показател, като разработят на научна основа орнитологични критерии, които са поне в същата степен подходящи за прилагането на член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за птиците(26), или като опровергаят информацията за наличието на птици в съответната територия чрез по-добри познания(27).

37.      Впрочем, що се отнася до класифицирането на определени части от територии, Съдът вече е постановил, че класифицирането като СЗЗ не може да бъде резултат от изолирано проучване на орнитоложката значимост на всяка от разглежданите територии, а трябва да се извършва при отчитане на естествените предели на съответната територия, и е потвърдил, че орнитологичните критерии, на които изключително трябва да се основава класифицирането, трябва да бъдат научно обосновани и по отношение на частите от територии(28).

3.     По прилагането към предявения от Комисията иск

38.      Комисията се позовава на обстоятелството, че птиците, които се размножават във вътрешността на първоначално защитената СЗЗ, се срещат и в спорните територии (по този въпрос вж. буква а) по-нататък), на значението на спорните територии за миграцията на птиците (по този въпрос вж. буква б) по-нататък) и на потребностите на червеногушата гъска (Branta ruficollis) при зимуването (по този въпрос вж. буква в) по-нататък).

 а) По размножаващите се птици

39.      Въз основа на актуализирания стандартизиран формуляр с данните за разширената по територия СЗЗ „Калиакра“ би могло да се приеме, че става въпрос за хомогенна територия, която във всички свои части се използва в същата степен от защитените видове.

40.      България обаче убедително твърди, че въпросните територии във вътрешността не образуват непременно цялостна природна даденост с крайбрежните територии, които по-рано вече са били защитени. Последните се характеризират с отвесни скални масиви и степни местообитания. За разлика от това, спорните територии, с които е разширена територията на зоната, представляват земеделски земи. Освен това по-тесен път отделя тези земи от класифицираните територии. На следващо място България подчертава, че спорните земеделски земи имат същите характеристики като заобикалящите ги площи, чиято защита Комисията не изисква.

41.      Макар да трябва да се съгласим с Комисията, че земеделските земи също могат да спадат към териториите, които следва да се класифицират като СЗЗ, все пак е правдоподобен неоспореният довод на България, че размножаващите се птици, които типично обитават първоначално защитените местообитания, намиращи се по крайбрежната ивица, се размножават в значително по-малка степен в граничещите земеделски площи.

42.      Комисията също твърди, че земеделските земи са важни територии за ловуване за късопръстия ястреб (Accipiter brevipes), белоопашатия мишелов (Buteo rufinus) и бухала (Bubo bubo), които са изброени като размножаващи се птици в стандартизирания формуляр за данните и изрично са посочени при оценката на СЗЗ. В това отношение обаче става дума за много ограничени по брой популации, които и Birdlife не посочва като причина за определянето на ОВМ „Калиакра“(29). Ето защо споменатото използване не е достатъчно, за да се считат земеделските земи за най-подходящи за опазването на тези видове.

43.      Следователно, противно на позицията на Комисията, от популациите на размножаващите се птици в първоначално защитените крайбрежни територии не може да се направи заключението, че трябва да бъдат защитени и земеделските земи, намиращи се във вътрешността.

 б) По миграцията на птиците

44.      Според информацията, предоставена от България в стандартизирания формуляр за данните, СЗЗ „Калиакра“, включително и териториите, с които тя е разширена, обаче са от значение и за миграцията на птиците. Както подчертава Комисията, а България посочва в стандартизирания формуляр с данни за територията „Калиакра“(30), това специално значение произтича от географските дадености. Всъщност крайбрежната линия на полуостров Калиакра променя очертанията си под ъгъл от почти 90 градуса, като от посока север-юг поема в посока изток-запад. Птиците се преориентирали, за да продължат полета си и използвали този визуален ориентир за почивка. При това те били зависими от използваните за селскостопански цели територии на ОВМ, които не са включени в СЗЗ „Калиакра“.

45.      Следвайки по-специално оценката на територията като ОВМ, Комисията застъпва позицията, че става въпрос за място с „тесен фронт на миграция“, що се отнася до есенната миграция на определени птици.

46.      Понятието „тесен фронт на миграция“ се отнася до използваните от Birdlife International критерии. Критерият C.5 дефинира мястото с тесен фронт на миграция като място, където най-малко 5 000 щъркели (Ciconiidae) и/или най-малко 3 000 грабливи птици (Accipitriformes und Falconiformes) и/или жерави (Gruidae) редовно преминават по време на пролетна или есенна миграция(31).

47.      За да обоснове прилагането на този критерий, Комисията се позовава по-специално на изследване, извършено през 2005 г. специално с цел да се определят „местата с тесен фронт на миграция“ в България. Според това изследване в точката на наблюдение Българево, т.е до „Калиакра“, през тази година са били наблюдавани над 30 000 реещи се птици, главно щъркели и пеликани, но и редки грабливи птици(32).

48.      България възразява на Комисията, като сочи една публикация(33) и изследвания(34), според които при „Калиакра“ не може да се установи наличието на „тесен фронт на миграция“. Напротив, птиците мигрирали на широк фронт в посока юг. Макар да оспорва направеното от България тълкуване на публикацията, все пак Комисията не поставя под съмнение резултатите от наблюденията, на които се основават публикацията и останалите изследвания.

49.      Особен интерес в това отношение представляват данните от наблюденията на територията, които са в основата на представените от България изследвания. Според тези данни в територията само спорадично се наблюдават по-големи групи мигриращи видове(35). Така между 2005 г. и 2011 г. само през 2006 г. и 2010 г. са били наблюдавани повече от 20 000 бели щъркели(36). През останалите четири години(37) са били забелязани само между 89 и 3 000 бели щъркели. Според България това се дължи на факта, че миграционният маршрут на птиците се влияе от ветровете(38). През двете години на поява на голям брой птици сравнително силен западен вятър принуждавал птиците да се насочат към крайбрежната зона.

50.      Тези резултати биха могли да породят съмнения дали посочените концентрации на птици се появяват достатъчно редовно, за да се приеме, че става въпрос за „място с тесен фронт на миграция“. От доводите на България обаче става най-малкото ясно, че тези концентрации не са чисто случайни или например извънредно редки. Напротив, те трябва да се очакват приблизително всяка трета година, когато преобладават съответните ветрове. А когато тези концентрации се появят, по географски причини, посочени в стандартизирания формуляр за данните, птиците трябва да използват именно земеделските земи като местообитания за почивка и хранене.

51.      Следователно представените от България данни от наблюденията потвърждават документираната в стандартизирания формуляр за данните оценка, че СЗЗ „Калиакра“, включително и териториите, с които тя е разширена, принадлежат към териториите, които са най-подходящи за опазването на птиците по време на миграцията. Ето защо от тази гледна точка искането, изложено в точка А) от петитума на иска, е основателно.

 в) По зимуването на червеногушата гъска

52.      Третото съображение на Комисията в подкрепа на тезата за включването в СЗЗ „Калиакра“ на териториите на разширението е тяхното значение за червеногушата гъска.

53.      Страните споделят становището, че почти цялата световна популация (между 30 000 и 50 000 птици(39)) на червеногушата гъска, която се счита за световно застрашена, зимува по западното крайбрежие на Черно море, т.е. предимно в България и Румъния(40). В това отношение от особено значение са две български езера, които се намират на север от „Калиакра“, където България е определила защитени зони. Тези езера, както и морската акватория покрай брега, разположени отчасти преди или в СЗЗ „Калиакра“, се използват от червеногушите гъски за нощувка, често заедно с други видове гъски(41).

54.      В стандартизирания формуляр за данните България само е предоставила информация, че в района зимуват малък брой червеногуши гъски. Следователно класифицирането на територията на разширението на СЗЗ „Калиакра“ не е доказателство, че тази територия принадлежи към териториите, които са най-подходящи за опазването на червеногушата гъска.

55.      За разлика от това, според Комисията териториите на разширението на СЗЗ „Калиакра“ са от много голямо значение като местообитание за хранене на червеногушата гъска.

56.      Макар Комисията да не посочва свързания с този довод критерий, все пак следва да се приеме, че става въпрос за критерий С.1, посочен от Birdlife по отношение на червеногушата гъска в ОВМ „Калиакра“(42). Този критерий предполага, че мястото редовно побира значителни количества от световно застрашени видове или от други видове от световно природозащитно значение(43).

57.      Доколкото може да се установи, Комисията се основава на оценката на Българското дружество за защита на птиците(44), която обаче България поставя под съмнение.

58.      В позициите и на двете страни се прави позоваване на изследване, в което се анализират данните от наблюдения, извършени през периода от 1995 г. до 2000 г.(45) Трябва да се съгласим с България, че според това изследване не през всяка година червеногушата гъска е използвала териториите на разширението на СЗЗ „Калиакра“ като местообитание за хранене(46).

59.      Комисията обаче правилно подчертава, че според това изследване поне през две от петте години от периода на наблюдение няколко хиляди червеногуши гъски са търсили храна в тези територии(47).

60.      Обстоятелството, че според по-скорошни наблюдения териториите са използвани по-рядко(48), не опровергава посочените изводи, тъй като тези наблюдения са започнали едва след изграждането на голям брой вятърни генератори в тези територии. Всъщност не може да се изключи възможността вятърните генератори да са направили териториите по-малко привлекателни за гъските(49).

61.      От това в обобщение се налага изводът, че преди изграждането на вятърните генератори териториите на разширението на СЗЗ „Калиакра“ са били важно, но не и постоянно място за хранене на червеногушата гъска. Представените изследвания също сочат, че този вид е гъвкав по отношение на избора на местата си за хранене.

62.      Това не води до изключването на териториите на разширението от кръга на най-подходящите територии за защитата на червеногушата гъска. Всъщност с оглед на световното застрашаване на този вид и на особената отговорност на Европейския съюз по отношение на неговите райони на зимуване, изискванията за определянето на такива територии не бива да се завишават прекомерно(50). Напротив, необходима е защита на достатъчен брой места за хранене, за да не се застрашава зимуването на червеногушата гъска.

63.      Следователно това искане е основателно и поради необходимостта от защита на червеногушата гъска.

4.     Междинно заключение

64.      При това положение следва да се приеме, че като към момента на изтичане на определения от Комисията в мотивираното становище срок не е защитила изцяло като специална защитена зона първоначално незащитените части от територията на орнитологично важното място „Калиакра“, разположени на север от първоначално класифицираната специална защитена зона „Калиакра“, България не е изпълнила задълженията си по член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за птиците.

 Б – По проектите в защитените или подлежащите на защита територии (искания Б и В)

65.      На следващо място Комисията упреква България, че е разрешила няколко проекта в рамките на териториите на класифицираните или подлежащите на класифициране защитени зони, и по-специално вятърни генератори, но и туристически проекти като голф игрища и хотели. Картата по-долу(51) дава обща представа за тези проекти:

Image not found

66.      По-нататък най-напред ще бъдат разгледани проектите в рамките на територията на СЗЗ, тъй като в този контекст по-лесно могат да се представят правните критерии, които след това следва да се използват във връзка с проектите в първоначално некласифицираните територии. Накрая бих желала да представя в перспектива това разглеждане, като накратко се спра на правните последици от евентуално осъждане във връзка с тези два въпроса.

1.     По проектите в териториите на СЗЗ „Калиакра“ и „Белите скали“, както и в предложената ТЗО „Комплекс Калиакра“ (искане В)

67.      В точка В) от петитума Комисията иска да се установи, че като е одобрила проектите на „Калиакра уинд пауър“ АД, „ЕВН Енертраг Каварна“ ООД, „Вертикал - Петков и с-ие“ ООД и „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ООД на териториите на СЗЗ „Калиакра“ и „Белите скали“, както и на предложената ТЗО „Комплекс Калиакра“, България не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, както е тълкувана от Съда по дела С‑117/03 и С‑244/05, тъй като не била взела подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на естествените местообитания и на местообитанията на биологичните видове, както и на обезпокояване на видовете, за които са класифицирани териториите.

 а) По тълкуването на искането

68.      На пръв поглед не е ясно как следва да се тълкува посоченото искане, поради което под съмнение е и неговата допустимост. Всъщност съгласно член 120, буква в) от Процедурния правилник исканията в исковата молба трябва да са формулирани по недвусмислен начин, за да не се произнесе Съдът ultra petita или да пропусне да се произнесе по някое твърдение за нарушение(52).

69.      Първото противоречие, което съществува в това искане, е между посочената разпоредба, а именно член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, и двете посочени решения. Всъщност в тези решения Съдът не тълкува точно член 6, параграф 2. Той само потвърждава, че съгласно член 4, параграф 5 предвидените в тази разпоредба защитни мерки трябва да бъдат предприети само по отношение на териториите, които са включени в списъка на териториите, определени като ТЗО(53).

70.      Тази противоречива формулировка на искането обаче се обяснява с обстоятелството, че в това единствено искане Комисията обединява неизпълнението на две различни задължения. От една страна, Комисията критикува отрицателното въздействие върху две класифицирани СЗЗ, и от друга страна — отрицателното въздействие върху предложената ТЗО „Комплекс Калиакра“. Намеси в класифицирани СЗЗ обаче трябва да се преценяват с оглед на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, докато задълженията за временна защита във връзка с предложенията на територии произтичат от двете посочени съдебни решения.

71.      Поради това искането трябва да се тълкува в смисъл, че според Комисията е налице нарушение на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията по отношение на двете СЗЗ и наред с това неизпълнение на задълженията за временна защита в съответствие с посочените съдебни решения, що се отнася до предложението на територии.

72.      Дори и след това пояснение обаче е необходимо допълнително да се уточни целта на посоченото искане. Доколкото Комисията критикува разрешението за осъществяване на проектите, искането ѝ би могло да се счита за явно неоснователно. Действително съгласно член 2 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори на Европейския съюз(54) правото на Съюза се прилага за България от датата на присъединяване. Разрешенията, критикувани от Комисията в искането ѝ, обаче вече са били издадени преди тази дата. Следователно, като е издала разрешенията, България не е могла да наруши член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията или да не изпълни задълженията за временна защита на предложените територии.

73.      В самото искане Комисията обаче уточнява, че според нея нарушенията се състоят в това, че България не е взела подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на естествените местообитания и на местообитанията на биологичните видове, както и на обезпокояване на видовете, за които са класифицирани териториите. Следователно Комисията не визира разрешенията като такива, които впрочем щеше да трябва да се преценяват главно съгласно процедурата за предварителна оценка по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, а обстоятелството, че впоследствие действително не e било предотвратено отрицателното въздействие на проектите върху териториите, което попада в обхвата на член 6, параграф 2 и на задълженията за временна защита. Останалите доводи потвърждават това тълкуване на искането, изложено в точка В) от петитума, тъй като с тях Комисията не оспорва решенията за издаване на разрешения, взети преди присъединяването, а осъществяването на проектите след присъединяването, и по-специално след класифицирането на двете СЗЗ и след като е предложена територията „Комплекс Калиакра“.

74.      Посочената липса на прецизност при формулиране на искането, изложено в точка В) от петитума, наистина е много неприятна, но не толкова значителна, че това искане да се счита за недопустимо или явно неоснователно. Напротив, чрез тълкуване то може да бъде правилно разбрано и преценено по същество. Впрочем изложените от България доводи сочат, че нейната защита не е накърнена вследствие на пороците на това искане.

 б) По твърдяното нарушение на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията по отношение на СЗЗ „Калиакра“ и „Белите скали“

75.      При това положение най-напред следва да се провери дали като е допуснала осъществяването на проектите на „Калиакра уинд пауър“ АД, „ЕВН Енертраг Каварна“ ООД, „Вертикал - Петков и с-ие“ ООД и „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ООД, България е нарушила член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията по отношение на класифицираните на 18 декември 2007 г. СЗЗ „Калиакра“ и „Белите скали“.

 i) По приложимостта ratione temporis на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията

76.      България застъпва позицията, че член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията изобщо не е приложим за проекти, за които е издадено разрешение преди присъединяването, нито съответно по отношение на тяхното осъществяване.

77.      В това отношение България се позовава на решение „Lauteracher Ried“, в което по съображения за правна сигурност(55) тогавашният втори състав на Съда постановява, че задълженията по Директивата за местообитанията не са се прилагали за проект, за който процедурата за издаване на разрешение е започнала преди присъединяването на съответната държава членка към Европейската общност(56). Следователно в съответствие с това решение на още по-силно основание Директивата за местообитанията не би следвало да се прилага за проекти, за които е издадено разрешение преди присъединяването.

78.      Междувременно обаче големият състав на Съда се е отказал — при това основателно(57) — от посочената съдебна практика относно прилагането ratione temporis на Директивата за местообитанията с мотива, че преди да бъде издадено разрешение за даден проект, все още не е налице възникнало положение(58), към което да се прилага принципът на правна сигурност.

79.      Наистина последното решение не се отнася до проекти, за които вече е било издадено разрешение преди присъединяването, но в това отношение Съдът е уточнил, че считано от датата, от която започне да се прилага Директивата за местообитанията, член 6, параграф 2 е приложим за проекти, чиято експлоатация е разрешена, преди предвиденият от Директивата за местообитанията режим на защита да започне да се прилага за засегнатата защитена територия(59). Това трябва да важи и за проекти, за които е издадено разрешение преди присъединяването.

80.      Mакар за споменатите проекти да не се прилагат изискванията по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията относно процедурата за предварителна оценка на въздействието на проектите върху съответната територия, по силата на член 6, параграф 2 държавите членки са длъжни да вземат подходящи мерки, за да предотвратят положение, при което изпълнението на проектите влошава състоянието на естествените местообитания и на местообитанията на видовете в специалните защитени територии или обезпокоява видовете, за които са определени тези територии, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на посочената директива(60).

81.      Следователно изпълнението на проекти, за които е издадено разрешение преди присъединяването на България и преди да започнат да се прилагат Директивата за местообитанията и Директивата за птиците, попада в приложното поле на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията.

82.      В допълнение следва да се отбележи, че член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията се прилага по отношение на СЗЗ във връзка с член 7 едва от датата на класифицирането на СЗЗ. Преди тази дата за посочените територии се прилага по-строгата с оглед на обосноваването на намеси разпоредба на член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците(61), на която Комисията обаче не се позовава в искането, изложено в точка В) от петитума.

 ii) По критерия, установен в член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията

83.      Съответната дейност е съобразена с член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията само ако се гарантира, че тя не води до никакво обезпокояване, което може да засегне в значителна степен целите на посочената директива, и по-точно целите ѝ за опазване(62). От това следва, че в настоящото производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка твърдението за нарушение ще е основателно само ако Комисията докаже в достатъчна степен от правна гледна точка, че държавата членка не е взела подходящи мерки, за да не се допусне експлоатацията на проектите — доколкото същата се извършва след класифицирането на съответната защитена територия — да доведе до влошаване на състоянието на местообитанията на засегнатите видове и до обезпокояване на тези видове, което би могло да има съществени последици с оглед на целта на въпросната директива да се осигури опазването на споменатия вид(63).

84.      За да установи наличието на нарушение на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, не е нужно обаче Комисията да докаже, че има причинно-следствена връзка между експлоатацията на даден проект и значителното обезпокояване на засегнатите видове. Напротив, достатъчно е да докаже, че има вероятност или опасност тази експлоатация да причини значително обезпокояване на посочения вид(64).

85.      Наистина Съдът прилага критерия за наличие на вероятност или на опасност само за да провери дали е налице значително обезпокояване на видове, при все това няма причини този критерий да не се прилага и при проверката за наличие на другия вид отрицателно въздействие по смисъла на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, а именно на влошаване на състоянието на местообитания.

86.      Всъщност посоченият критерий се обяснява с обстоятелството, че и предварителната оценка на даден проект, предвидена в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, задължително се извършва, когато съществува подобна опасност(65). В тази хипотеза може да бъде издадено разрешение само ако при оценката се установи, че проектът няма да има отрицателно въздействие върху съответната територия, или ако проектът е обоснован по смисъла на член 6, параграф 4. След като целта на член 6, параграфи 2 и 3 е да се гарантира едно и също равнище на защита(66), същият критерий трябва да се прилага и спрямо установяването на нарушение на член 6, параграф 2.

87.      Установяването на нарушение с оглед на този критерий обаче не представлява непременно окончателно доказателство, че дадена мярка — например експлоатацията на проекти — е недопустима. Напротив, въпросното установяване може да бъде опровергано с подходяща оценка на въздействието върху територията или мярката може да бъде обоснована в съответствие с член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията(67).

 iii) По отрицателното въздействие върху СЗЗ „Калиакра“

88.      Комисията възразява срещу четири проекта върху първоначалната територия на СЗЗ „Калиакра“ и „Белите скали“. Разрешението за тези проекти е издадено преди присъединяването на България към Съюза, но строителните работи по всеки един от проектите са завършени едва след класифицирането на СЗЗ. Става въпрос за три проекта за производство на електроенергия от вятърна енергия и за един туристически обект.

89.      За проекта на „Калиакра уинд пауър“ АД за изграждане на 35 вятърни генератора е издадено разрешение през 2006 г. и проектът е въведен в експлоатация на 5 юни 2008 г. Проектът на „ЕВН Енертраг Каварна“ е имал за предмет изграждането на 32 вятърни генератора и разрешението за този проект е издадено на 26 юли 2006 г. Впоследствие разрешението е ограничено до 20 генератора, от които според предоставената от България информация осем са изградени и са в експлоатация от 8 юни 2012 г. През 2005 г. е издадено разрешение за три други генератора в рамките на проекта на „Вертикал - Петков и с-ие“ ООД. Производството по дело, образувано по жалба срещу тези решения, е прекратено на 26 юли 2007 г. със съдебна спогодба. Два генератора са въведени в експлоатация на 24 април 2008 г. и на 14 февруари 2011 г. За третия генератор се твърди, че няма да бъде изграден.

90.      Туристическият проект на „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ООД на територията на СЗЗ „Белите скали“ обхваща изграждането на голф игрище и на термален център. Първото разрешение за строеж е издадено на 22 декември 2005 г., а за въвеждане в експлоатация — на 6 април 2010 г.

91.      Доколкото по силата на член 7 от Директивата за местообитанията член 6, параграф 2 от нея не е приложим преди датата на класифицирането на СЗЗ, преценката на въздействието на изграждането на въпросните съоръжения с оглед на тази разпоредба изисква от Комисията да предостави информация кои необходими за тази цел работи са извършени след тази дата. Тази информация обаче липсва. Според предоставената от България информация, която не е оспорена, единствено се знае, че необходимата за тези проекти обработка на терените е била извършена дори преди присъединяването на България към Съюза. Поради това в настоящото производство не може да се разгледа изграждането на съоръженията.

92.      При все това е факт, че всички тези съоръжения са въведени в експлоатация едва след класифицирането на СЗЗ. Следователно трябва да се провери дали тази експлоатация в двете СЗЗ е съвместима с член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията.

93.      Що се отнася до вятърните генератори, Комисията действително подчертава риска от убиването на птици вследствие на сблъскване с вятърните генератори (сблъсък на птици), но България опровергава посочения довод, като се позовава на резултатите от орнитологичното наблюдение на експлоатацията. Според тези резултати през първата година от експлоатацията на вятърния парк на „Калиакра уинд пауър“ АД са намерени само три убити птици, а именно един розов пеликан (Pelecanus onocrotalus) и две сиви овесарки (Miliaria или Emberiza calandra). Макар двата вида да се посочени в стандартизирания формуляр с данните за СЗЗ „Калиакра“, с оглед на многочислените популации от 2 000 до 3 000 розови пеликана и 500 до 1 200 сиви овесарки посочените загуби все пак изглеждат значително по-несъществени в сравнение с естествената флуктуация на популациите.

94.      Освен това Комисията поддържа, че вятърните генератори и съоръженията на „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ООД обезпокояват засегнатите видове птици и влошават състоянието на техните местообитания. Тя дори определя загубите въз основа на съобщение на българска организация за защита на птиците.

95.      България оспорва посоченото определяне, като правилно посочва, че в това съобщение не става ясно по какъв начин се стига до тези данни. Поради това с определения размер на твърдените загуби на площи не може да се обоснове наличието на нарушение на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията.

96.      При все това е очевидно, че експлоатацията на вятърни генератори, хотелски сгради и голф игрище е основание в подкрепа на наличието на вероятност или опасност от влошаване на състоянието на местообитанията на защитените в СЗЗ птици, както и от значителното им обезпокояване.

97.      Така например изграденият от „Калиакра уинд пауър“ АД вятърен парк представлява 35 вятърни генератора, които са разположени много нагъсто на площ от три до четири квадратни километра в рамките на СЗЗ „Калиакра“. Териториите между вятърните генератори и тези в непосредствено съседство с вятърния парк по всяка вероятност повече не са също толкова привлекателни за всички защитени видове птици, както преди изграждането на вятърния парк. Това важи в по-малка степен и за двата по-малки проекта за вятърна енергия. Предвид гореизложеното България изрично е забранила изграждането на допълнителни вятърни генератори за производство на електроенергия в рамките на територията на СЗЗ „Калиакра“(68).

98.      Също така е изключена възможността площите в СЗЗ „Белите скали“, използвани от съоръженията на „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ООД, да са от същата полза за защитените видове птици, както преди реализирането на този проект. Експлоатацията на голф игрище и на развлекателни съоръжения променя характеристиките на засегнатите местообитания и дори засегнатите видове птици все пак да продължават да ги използват за размножаване, почивка или търсене на храна, присъствието на туристи би ги прогонило(69).

99.      Според доводите, изложени от Комисията относно твърдените загуби на площи, следва да се приеме, че това е така, по-конкретно по отношение на следните видове, изброени в приложение I към Директивата за птиците, които са посочени и в стандартизирания формуляр с данните за двете СЗЗ: черногърбо каменарче (Oenanthe pleschanka), дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), турилик (Burhinus oedicnemus), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), късопръст ястреб (Accipiter brevipes) и синявица (Coracias garrulus).

100. При това положение в тежест на България е да обори посочената улика за наличието на вероятност или на опасност от влошаването на състоянието на местообитанията на защитените видове птици, както и от тяхното обезпокояване. България обаче не взема отношение по въпроса за обезпокояването на засегнатите видове и за влошаването на състоянието на техните местообитания.

101. Поради това следва да се приеме, че е налице нарушение на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията поради експлоатацията на посочените проекти.

102. Следователно България е нарушила член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, тъй като не е взела необходимите мерки, за да предотврати влошаване на състоянието на местообитанията на защитените видове птици и тяхното обезпокояване вследствие на експлоатацията на вятърните електрически централи на „Калиакра уинд пауър“ АД, „ЕВН Енертраг Каварна“ ООД и „Вертикал - Петков и с-ие“ ООД, както и съоръженията на „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ООД в рамките на териториите на СЗЗ „Калиакра“ и „Белите скали“.

 в) По временния режим за защита на предложената територия „Комплекс Калиакра“

103. Комисията също упреква България, че не е защитила в достатъчна степен предложената ТЗО „Комплекс Калиакра“ срещу отрицателното въздействие на проектите на „Калиакра уинд пауър“ АД, „ЕВН Енертраг Каварна“ ООД и „Вертикал - Петков и с-ие“ ООД, както и на „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ООД. В това отношение тя критикува България за унищожаването на приоритетното местообитание „Понто-сарматски степи“ (код 62С0 по „Натура 2000“).

104. Съгласно Директивата за местообитанията държавите членки са длъжни да предприемат подходящи защитни мерки по отношение на териториите, където се намират естествени местообитания и/или които се обитават от приоритетни видове и са идентифицирани с оглед на включването им в общностния списък, за да запазят характеристиките на посочените територии. Следователно държавите членки не могат да позволят намеси, които създават опасност от сериозно засягане на екологичните характеристики на тези територии. Такъв е по-специално случаят, когато намесата създава опасност от значително намаляване на площта на дадена територия, от изчезването на приоритетни видове, обитаващи тази територия, от унищожаване на посочената територия или на нейните представителни характеристики(70).

105. Би могло да се приеме, че е налице неизпълнение на посоченото задължение за защита, ако България е допуснала в рамките на предложена територия да бъде унищожен в значителна степен приоритетен тип местообитание.

106. Следва обаче да се има предвид, че подобно на всички останали задължения, произтичащи от правото на Съюза, и това задължение се прилага не по-рано от датата на присъединяването на България. България обаче твърди, без това да е оспорено, че работите по подготовка на предназначените за посочените проекти терени, които са унищожили типа местообитание, вече са били приключили преди присъединяването. Следователно посочените вреди не са могли да представляват нарушение на правото на Съюза.

107. Ако обаче типът местообитание в засегнатите територии вече е унищожен, последващата експлоатация на проектите също не може да влоши неговото състояние.

108. Ето защо в това отношение изложеното в точка В) от петитума искане е неоснователно и искът на Комисията трябва да се отхвърли в тази му част.

2.     По проектите в първоначално незащитените територии (искане Б)

109. С изложеното в точка Б) от петитума искане Комисията моли Съда да установи, че като е одобрила проектите на „АЕС Гeo Eнeрджи“ ООД, „Уиндтех“ ООД, „Брестиом ООД“, „Дисиб“ ООД, „Еко Енерджи“ ООД и „Лонгман инвестмънт“ ООД на територията на орнитологично важното място „Калиакра“, която не е била — а е трябвало да бъде — класифицирана като специална защитена зона, Република България не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 4 от Директивата за птиците, както е тълкуван от Съда по дела С‑96/98 и С‑374/98.

110. Макар формулировката на това искане да е сходна с тази на искането, изложено в точка В) от петитума, все пак то не страда от същите пороци, тъй като се отнася до друго фактическо и правно положение.

111. Съществува обаче неяснота, поради факта че Комисията основава посоченото искане на Директива 2009/147, отменила редакцията на Директивата за птиците, която е била в сила преди това. Ето защо би могло да се приеме, че следва да се имат предвид нарушения, извършени след влизането в сила на Директива 2009/147 на 15 февруари 2010 г.

112. Съгласно съображение 1 от посочената директива обаче същата има за цел да кодифицира Директивата за птиците и тя не изменя член 4, параграф 4, първо изречение в сравнение с редакциите, които са били в сила преди това. Освен това в член 18, първа алинея е упоменато, че редакцията на Директивата за птиците, която е била в сила преди това, се отменя, „без да се засягат задълженията на държавите членки“. Следователно би било проява на прекален формализъм при наличието на задължение, което, бидейки идентично по съдържание, продължава да съществува, и при непроменена фактическа обстановка в настоящия случай да бъдат взети предвид само обстоятелства, съществуващи от момента на приемане на Директивата за кодификация(71).

 а) Правни критерии

113. Като се имат предвид изложените по-горе в раздел IV. А) съображения, следва да се приеме, че проектите се намират в територии, които България е трябвало да класифицира като СЗЗ. Класифицирането обаче е извършено едва след датата, релевантна за преценката на разглежданата в настоящото производство ситуация, а именно след изтичането на 22 август 2012 г. на срока, определен в мотивираното становище(72).

114. Съгласно постоянната съдебна практика територии, които не са квалифицирани като СЗЗ, въпреки че е трябвало да бъдат класифицирани като такива, попадат в приложното поле на член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците(73). Според тази разпоредба в СЗЗ държавите членки са длъжни да вземат подходящи мерки за избягване на замърсяването или влошаване на условията в местообитанията, или всякакво обезпокояване на птиците, доколкото те имат съществено значение за постигане целите на този член.

115. За да се установи наличието на нарушение на член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците, следва да се приложи критерият, развит от Съда за целите на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, тъй като тази разпоредба до голяма степен съответства на разпоредбата, съдържаща се в член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците(74). Според този критерий трябва да се приеме, че е налице нарушение, ако Комисията докаже, че има вероятност или опасност даден проект да влоши състоянието на местообитанията на защитените видове птици или да причини значително обезпокояване на тези видове(75). На практика Съдът и преди това е стигнал до заключението, че е налице нарушение на член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците поради наличието на вероятност или опасност(76), без обаче изрично да упоменава посочения критерий.

 б) По проектите

116. С посоченото искане Комисията възразява срещу шест проекта.

 i) По трите проекта, които не са осъществени

117. Според твърденията на България, които в това отношение не са оспорени, за три проекта, а именно тези на Уиндтех“ ООД, „Брестиом ООД“ и „Еко Енерджи“ ООД, само са взети решения, че не е необходимо да се извършва оценка на въздействието върху околната среда. Други разрешения не са издадени, а и съоръженията не са изградени. Междувременно и решенията относно необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда вече са загубили правно действие.

118. При все това от самите тези решения би могло да се направи заключение за наличието на повишен риск или на по-голяма опасност от обезпокояване или отрицателно въздействие върху посочената територия, която вече е съществувала към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище(77). Всъщност извършването на оценка на въздействието върху околната среда би увеличило вероятността да се установи или предотврати обезпокояване или отрицателно въздействие.

119. Така или иначе това свързано само с процедурата застрашаване на територията, все още не е достатъчно, за да се установи наличието на нарушение на член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците. Всъщност без да се извършват други процедурни действия, посоченото застрашаване остава хипотетично.

120. Впрочем извършването на оценка на въздействието върху околната среда действително би било желателно, но за разлика от член 6, параграф 3, първо изречение от Директивата за местообитанията, не се изисква от член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците. При това положение е достатъчно решението относно необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда да се анализира като евентуално нарушение на Директивата за ОВОС.

 ii) По трите проекта, които са осъществени

121. За трите останали проекта българските органи издават необходимите други разрешения и в съответствие с тях са изградени вятърни генератори.

122. След оценка на въздействието върху околната, извършена през 2008 г., по проекта на „АЕС Гео Енерджи“ ООД е издадено разрешение за строеж във връзка с изграждането на 52 вятърни генератора, които са въведени в експлоатация на 15 ноември 2011 г.

123. За проекта на „Дисиб“ ООД на 4 януари 2007 г. е взето решение, че не е необходима оценка на въздействието върху околната среда. Впоследствие е издадено разрешение за един вятърен генератор, който е в експлоатация от 22 май 2008 г.

124. Подобно е положението и по отношение на проекта на „Лонгман Инвестмънт“ ООД. След като на 11 декември 2007 г. е взето решение, че не е необходима оценка на въздействието върху околната среда, е издадено разрешение за един вятърен генератор, който е в експлоатация от 16 юни 2008 г.

 в) По отрицателното въздействие върху територията

125. Изграждането и експлоатацията на вятърни генератори в териториите, защитени впоследствие като разширение на СЗЗ „Калиакра“, по същество следва да се преценяват по същия начин, както в рамките на територията на първоначалната СЗЗ.

126. Всъщност по същия начин, както в рамките на територията на първоначалната СЗЗ, съществува достатъчна вероятност или опасност вследствие на изграждането и експлоатацията на общо 54 вятърни генератора териториите вече да не са толкова привлекателни за защитените видове птици, както преди това(78).

127. Обстоятелството, че според данните от наблюдението върху вятърния парк „АЕС Гео Енерджи“ ООД, на които България се позовава, все пак червеногушите гъски използват площите и при съответни ветрове миграцията на птиците се концентрира в Калиакра, също не е аргумент против посочената вероятност или опасност. Всъщност задълженията за защита съществуват още преди да бъде констатирано намаляване на броя на птиците или да се е конкретизирала опасността от изчезване на защитен вид(79).

128. Нещо повече, въз основа на посочените данни най-малкото може да се направи извод, че са налице признаци за загубата на привлекателност. Този извод се налага, тъй като интензивността на използване на площите от червеногушите гъски е по-ниска в сравнение с най-високите стойности, установени преди изграждането на вятърните генератори. Освен това не е документирано обстоятелството, че все още голям брой мигриращи птици спират в тези площи за почивка, включително по време на спорадичните концентрации на птици по крайбрежието.

 г) Междинно заключение

129. Следователно България е нарушила член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците, тъй като не е взела необходимите мерки, за да предотврати влошаване на състоянието на местообитанията на подлежащите на защита видове птици и тяхното обезпокояване вследствие на експлоатацията на проектите за вятърна енергия на „АЕС Гео Енерджи“ ООД, „Дисиб“ ООД и „Лонгман Инвестмънт“ ООД на територията на орнитологично важното място „Калиакра“, която не е била — а е трябвало да бъде — класифицирана като специална защитена зона.

3.     По последиците от евентуално осъждане

130. В допълнение следва да се отбележи, че въз основа на наличната информация не е възможно да се вземе окончателно решение по въпроса дали трябва да бъде забранена по-нататъшната експлоатация на разгледаните проекти. Всъщност не е изключена възможността, след по-подробен анализ, проектите да нямат отрицателно влияние върху съответната територия или да могат да се обосноват в съответствие с член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията(80).

131. Следователно първата стъпка от изпълнението на решение за евентуално осъждане в частта му, отнасяща се до тези въпроси, и същевременно първата подходяща мярка за предотвратяване на отрицателни въздействия в засегнатите СЗЗ, би била извършването на научна оценка на въздействието на проектите. Ако след извършването на тази оценка продължава да не е възможно да се изключи съществуването на всяко разумно съмнение от научна гледна точка относно липсата на неблагоприятно въздействие върху съответната територия(81), може да се окаже, че е необходимо да се прецени възможността за обосноваване по член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията.

132. Що се отнася до член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, Съдът вече е имал повод да установи наличието на възможност за обосноваване(82). За разлика от това, нарушението на член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците по принцип може да бъде обосновано само в значително по-ограничен обхват(83). Член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията обаче по принцип може да обоснове бъдещата експлоатация на вятърните генератори, доколкото засегнатите територии междувременно също съставляват част от територията на СЗЗ „Калиакра“ и следователно в настоящия случай вече е приложим и член 6, параграфи 2—4.

133. Съгласно член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията държавата членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“, ако даден план или проект трябва да бъде осъществен въпреки негативната оценка на въздействието върху територията поради наложителни причини от по-важен обществен интерес, включително и такива от социален или икономически характер, и поради липсата на алтернативно решение.

134. В това отношение наред с интереса от използването на вятърната енергия и от запазването на работните места при установяването на обществения интерес би следвало да бъдат взети предвид преди всичко правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания, доколкото въпросните проекти се основават на разрешения, които са били издадени, преди Директивата за птиците и Директивата за местообитанията да станат приложими. Ако са взети всички разумни мерки за намаляване на отрицателните въздействия, в повечето случаи правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания следва да имат превес над интереса от защита на засегнатите природни ресурси.

135. Условията за такава обосновка обаче не са изпълнени, тъй като България все още не е определила степента на отрицателното въздействие върху територията вследствие на експлоатацията на съоръженията. При това положение не е възможно нито да се претегли интересът от по-нататъшна експлоатация спрямо отрицателното въздействие върху територията, нито да се преценят евентуални алтернативи, като например преместването на вятърните генератори на други места или ограничения на експлоатацията, по-специално през чувствителните периоди. Също така не става ясно кои мерки са необходими за осигуряване на кохерентността на „Натура 2000“(84).

136. Поради това, в случай че Съдът възприеме предложението ми, най-напред би следвало да се анализира обезпокояването вследствие на експлоатацията на проектите и след това би могло евентуално да се прецени дали то е обосновано.

 В – По ОВОС (искане Г)

137. Накрая в точка Г) от петитума си Комисията твърди, че кумулативният ефект на проектите на „Уиндтех“ ООД, „Брестиом ООД“, „Еко Енерджи“ ООД и „Лонгман инвестмънт“ ООД в първоначално незащитените райони на ОВМ „Калиакра“ не бил оценен по подходящ начин. Поради това България не била изпълнила задълженията си по член 2, параграф 1 във връзка с член 4, параграфи 2 и 3 и точка 1, буква б) от приложение III към Директивата за ОВОС.

138. В първоначалната си формулировка посоченото искане се отнася до предварителната проверка на пет проекта по въпроса дали е необходима оценка на въздействието върху околната среда и до същинската оценка на въздействието на шести проект върху околната среда. След като обаче в писмената си реплика Комисията ограничава това искане, вече става въпрос само за предварителната проверка на четири проекта.

1.     По приложимостта ratione temporis на Директивата за ОВОС

139. Комисията иска от Съда да постанови, че е налице нарушение на Директивата за ОВОС в редакцията ѝ от 2011 г. Българските органи обаче са взели оспорваните решения още през 2007 г. При все това последващата редакция може да се приложи, тъй като по всички релевантни въпроси тя съответства на редакцията, която е била в сила през 2007 г.(85)

2.     По проектите

140. Всички критикувани проекти засягат частта от територията на ОВМ „Калиакра“, която първоначално не е класифицирана като СЗЗ. За всеки един от тези проекти не е извършена оценка на въздействието върху околната среда поради взетото от компетентния орган решение, че тя не е необходима.

141. Въпросните процедури за извършване на предварителна проверка на всеки един от тези проекти са започнали през втората половина на 2007 г. и са приключили с решения от 24 септември 2007 г. („Еко Енерджи“ ООД — за изграждането на един вятърен генератор), от 11 декември 2007 г. („Лонгман инвестмънт“ ООД — за изграждането на един вятърен генератор) и от 28 декември 2007 г. („Уиндтех“ ООД — за изграждането на четири вятърни генератора, и „Брестиом ООД“ — за изграждането на шест вятърни генератора).

142. Само проектът на „Лонгман инвестмънт“ ООД е осъществен и от 16 юни 2008 г. е в експлоатация.

143. За разлика от това, за останалите три проекта никога не са били издавани разрешения за строеж и според предоставената от България информация посочените по-горе решения вече са загубили правно действие поради липса на изпълнение.

144. Предвид горното следва да се разгледа въпросът дали евентуално нарушение може да бъде предмет на настоящото производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка (по този въпрос вж. буква а), както и дали, що се отнася до проектите, които не са изпълнени, изобщо може да е налице нарушение на Директивата за ОВОС (по този въпрос вж. буква б). След това следва да се провери дали кумулативният ефект на проектите е бил взет предвид в достатъчна степен.

 а) По загубилите правно действие решения като предмет на настоящото производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка

145. На пръв поглед наистина би могло да се допусне, че липсва основание за произнасяне по настоящия спор по отношение на решенията, които вече са загубили правно действие. В производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка обаче е от значение положението, която е съществувало към момента на изтичане на срока, определен от Комисията в допълнителното мотивирано становище от 22 юни 2012 г., т.е. на 22 август 2012 г.(86)

146. Към този момент решенията относно необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда все още са били в сила. Всъщност, доколкото може да се установи, загубата на правно действие се дължи на факта, че през 2012 г. е въведен петгодишен срок за осъществяването на проекти. Поради това може да се приеме, че посочените решения са загубили правно действие не по-рано от пет години след приемането им, тоест едва на 24 септември 2012 г., съответно на 28 декември 2012 г.

 б) По възможността да е налице нарушение на Директивата за ОВОС поради проекти, които не са изпълнени

147. Съмнения относно наличието на нарушение на Директивата за ОВОС поради проекти, които не са изпълнени, биха могли да възникнат поради обстоятелството, че съгласно член 2, параграф 1 държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че преди да бъдат одобрени, проектите, които биха могли да окажат значително въздействие върху околната среда, inter alia, поради своя характер, мащаби или местоположение, са предмет на изискването за получаване на разрешение за осъществяване и на оценка относно тяхното въздействие.

148. Решението за липсата на необходимост от оценка на въздействието върху околната среда обаче все още не съответства, доколкото може да се установи, на разрешение за проект. Според предоставената от България информация, която не е оспорена, необходимо е поне още едно разрешение за строеж, което, за разлика от осъществения проект на „Лонгман инвестмънт“ ООД, никога не е бил издавано за трите останали проекта. Следователно България не може да бъде упрекната за това, че за тези проекти са били издадени разрешения без необходимата оценка.

149. При все това решението относно необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда трябва да бъде взето по реда на Директивата за ОВОС, а именно в съответствие с член 4, параграфи 2 и 3, както и с приложение III. Най-малкото тези разпоредби могат да бъдат нарушени дори и проектът никога да не получи всички разрешения, които са необходими. По отношение на проекта на „Лонгман инвестмънт“ ООД освен това е възможно да е налице и нарушение на член 2, параграф 1 от Директивата за ОВОС.

3.     По отчитането на кумулативния ефект при предварителната проверка

150. Що се отнася до предварителната проверка на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда, следва да припомним, че съгласно член 4, параграф 2, първа алинея от Директивата за ОВОС държавите членки вземат решение или чрез разглеждане на всеки отделен случай или въз основа на прагове или критерии, определени от тях, дали попадащите в приложение II към Директивата проекти трябва да бъдат предмет на оценка на въздействието им върху околната среда.

151. Сред тези проекти са изброените в точка 3, буква i) от посоченото приложение съоръжения за производство на електроенергия посредством силата на вятъра (вятърни генератори).

152. Що се отнася до фиксирането на тези прагове или критерии, член 4, параграф 2, буква б) от Директивата за ОВОС действително предоставя на държавите членки свобода на преценка в това отношение. Тази свобода на преценка обаче е ограничена от задължението, посочено в член 2, параграф 1 от същата директива, проектите, които биха могли да окажат съществено въздействие върху околната среда по-специално поради своя характер, мащаби или местоположение, да са предмет на проучване на въздействието(87).

153. Така критериите и праговете, споменати в член 4, параграф 2, буква б) от Директивата за ОВОС, имат за цел да улеснят преценката на конкретните характеристики, които притежава даден проект, за да се определи дали за него е задължително да се направи оценка на въздействието му върху околната среда(88).

154. Следователно компетентните национални органи, които са сезирани с молба за издаване на разрешение на проект, спадащ към приложение II към Директивата за ОВОС, трябва да разгледат специално въпроса дали с оглед на посочените в приложение III към същата директива критерии трябва да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда(89).

155. В това отношение от точка 1 от приложение III към Директивата за ОВОС следва, че характеристиките на проекта трябва да се преценят по-специално в светлината на кумулативния му ефект с други проекти. Всъщност неотчитането на кумулативния ефект на даден проект с други проекти може на практика да доведе до освобождаване от задължението за извършване на оценка спрямо него, въпреки че, взет заедно с други проекти, той може да окаже значително въздействие върху околната среда(90).

156. Това изискване следва да се разглежда през призмата на точка 3 от приложение III към Директивата за ОВОС, съгласно която потенциалното съществено въздействие на даден проект трябва да се вземе под внимание с оглед на критериите, изброени в точки 1 и 2 от същото приложение, и по-конкретно на вероятността, мащабите, силата, продължителността и обратимостта на въздействието на този проект(91).

157. Следователно, когато проверява дали за даден проект трябва да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда, съответният национален орган следва да проучи въздействието, което този проект може да има заедно с други проекти. Впрочем при липсата на уточнение това задължение не се свежда само до проекти от същия вид. Напротив, при предварителната проверка следва да се обсъди и въпросът дали въздействието на даден проект върху околната среда би могло да е по-съществено поради въздействието на други проекти, отколкото при липсата на тези проекти(92).

158. В настоящия случай на териториите от ОВМ „Калиакра“, които все още не са били класифицирани като СЗЗ, най-малкото вече са били планирани вятърният парк на „АЕС Гео Енерджи“ ООД с 52 вятърни генератора и три други съоръжения на „Дисиб“ ООД. В края на 2007 г. кумулативният ефект с тези проекти не може автоматично да бъде изключен по отношение на нито един от четирите проекта, обект на критика по настоящото дело.

159. Освен това информацията относно ОВМ „Калиакра“ съдържа указания, че засегнатите територии са от голямо значение за миграцията на птиците и за зимуването на червеногушата гъска.

160. Следователно отчитането на кумулативния ефект на различните проекти за вятърна енергия при проверката на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда е било абсолютно необходимо.

161. Наистина България се позовава на обстоятелството, че в решенията изрично е посочено, че не се очаква кумулативен ефект. Само твърдението за липсата на кумулативен ефект обаче не доказва, че посоченият ефект е бил оценен в достатъчна степен. България не представя доказателство именно за тази оценка.

4.     Междинно заключение

162. Следователно България е нарушила член 4, параграфи 2 и 3 от Директивата за ОВОС и точка 1, буква б) от приложение III към нея, тъй като кумулативният ефект на проектите на „Уиндтех“ ООД, „Брестиом ООД“, „Еко Енерджи“ ООД и „Лонгман инвестмънт“ ООД с други проекти не е бил отчетен по подходящ начин при проверката на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда, както и допълнително е нарушила член 2, параграф 1 от посочената директива, тъй като въпреки това за проекта на „Лонгман инвестмънт“ ООД е било издадено разрешение и той е бил осъществен.

V –  По съдебните разноски

163. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като и двете страни са направили искане другата страна да бъде осъдена да заплати съдебните разноски и България е загубила делото по повечето, но далеч не по всички предявени основания, предлагам тази държава членка да бъде осъдена да заплати три четвърти от съдебните разноски.

VI –  Заключение

164. Поради изложеното по-горе предлагам на Съда да постанови следното решение:

„1)      Като към момента на изтичане на определения от Комисията в мотивираното становище срок не е защитила изцяло като специална защитена зона първоначално незащитените части от територията на орнитологично важното място „Калиакра“, разположени на север от първоначално класифицираната специална защитена зона „Калиакра“, Република България не е изпълнила задълженията си по член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици.

2)      Република България е нарушила член 4, параграф 4, първо изречение от Директива 2009/147, като не е взела необходимите мерки, за да предотврати влошаване на състоянието на местообитанията на подлежащите на защита видове птици и тяхното обезпокояване вследствие на експлоатацията на вятърните електрически централи на „АЕС Гео Енерджи“ ООД, „Дисиб“ ООД и „Лонгман Инвестмънт“ ООД на територията на орнитологично важното място „Калиакра“, която не е била — а е трябвало да бъде — класифицирана като специална защитена зона.

3)      Република България е нарушила член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, като не е взела необходимите мерки, за да предотврати влошаване на състоянието на местообитанията на защитените видове птици и тяхното обезпокояване вследствие на експлоатацията на вятърните електрически централи на „Калиакра уинд пауър“ АД, „ЕВН Енертраг Каварна“ ООД и „Вертикал - Петков и с-ие“ ООД, както и на съоръженията на „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ООД в рамките на териториите на СЗЗ „Калиакра“ и „Белите скали“.

4)      Република България е нарушила член 4, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда и точка 1, буква б) от приложение III към нея, тъй като кумулативният ефект на проектите на „Уиндтех“ ООД, „Брестиом ООД“, „Еко Енерджи“ ООД и „Лонгман инвестмънт“ ООД с други проекти не е бил отчетен по подходящ начин при проверката на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда, както и допълнително е нарушила член 2, параграф 1 от посочената директива, тъй като въпреки това за проекта на „Лонгман инвестмънт“ ООД е било издадено разрешение и той е бил осъществен.

5)      Отхвърля иска в останалата му част.

6)      Република България понася три четвърти от съдебните разноски, направени от Европейската комисия, и три четвърти от направените от нея съдебни разноски. Комисията понася една четвърт от съдебните разноски, направени от България, и една четвърт от направените от нея съдебни разноски“.


1 – Език на оригиналния текст: немски.


2 – Вж. Решение на Съвета от 3 декември 1981 година относно сключването на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и естествените местообитания (ОВ L 38, 1982 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 3, стр. 198). Конвенцията е публикувана в ОВ L 38, 1982 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 3, стр. 200.


3 – Вж. напр. Recommendation No. 130 (2007) of the Standing Committee on the windfarms planned near Balchik and Kaliakra, and other wind farm developments on the Via Pontica route (Bulgaria) от 29 ноември 2007 г., и последно — доклада на България от 30 март 2015 г. (T-PVS/Files[2015]22E).


4 – Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 2010 г., стр. 7).


5 – Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109), изменена с Директива 2006/105/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 г. (ОВ L 363, стр. 368).


6 – Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 2012 г., стр. 1).


7 – Информацията е достъпна на адрес: http://www.birdlife.org/datazone/sitefactsheet.php?id= 18973.


8 – Решение 2009/92/ЕО на Комисията от 12 ноември 2008 година за приемане съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета на първоначален списък на териториите от значение за Общността в Черноморския биогеографски регион (ОВ L 43, стр. 59).


9 – Документът е достъпен на адрес: http://natura2000.eea.europa.eu/Natura2000/SDF.aspx?site=BG0000573.


10 – Приложение А.27 към исковата молба, стр. 671.


11 – Приложение А.28 към исковата молба, стр. 676.


12 – Приложение А.31 към исковата молба, стр. 731.


13 – Вж. точка 18 по-горе.


14 – Държавен вестник, бр. 15 от 21 февруари 2014 г., стр. 59 и сл.


15 – Решения Комисия/Франция (С‑202/01, EU:C:2002:713, т. 19 и сл.), Комисия/Финландия (С‑240/00, EU:C:2003:126, т. 28 и сл.), Комисия/Италия (С‑378/01, EU:C:2003:176, т. 16), Комисия/Испания (С‑235/04, EU:C:2007:386, т. 51 и сл.) и Комисия/Испания (С‑186/06, Leida, EU:C:2007:813, т. 31 и 32).


16 – Вж. решение Комисия/Португалия (С‑191/05, Moura, Mourão, Barrancos, EU:C:2006:472, т. 13).


17 – Вж. напр. решение Комисия/Франция (С‑237/12, EU:C:2014:2152, т. 32).


18 – Решение Комисия/Португалия (С‑191/05, Moura, Mourão, Barrancos, EU:C:2006:472, т. 14).


19 – Решение Комисия/Австрия (С‑209/04, Lauteracher Ried, EU:C:2006:195, т. 31).


20 – Решение Комисия/Ирландия (С‑418/04, EU:C:2007:780, т. 37).


21 – Решение Комисия/Ирландия (С‑418/04, EU:C:2007:780, т. 39).


22 – Решение Комисия/Австрия (С‑209/04, Lauteracher Ried, EU:C:2006:195, т. 33).


23 – Информацията е достъпна на адрес: http://www.birdlife.org/datazone/info/ibacriteuro.


24 – Информацията е достъпна на адрес: http://www.birdlife.org/datazone/sitefactsheet.php?id= 18973.


25 – Решения Комисия/Нидерландия (С‑3/96, EU:C:1998:238, т. 68—70), Комисия/Испания (С‑235/04, EU:C:2007:386, т. 26) и Комисия/Ирландия (С‑418/04, EU:C:2007:780, т. 52).


26 – Вж. решение Комисия/Испания (C‑235/04, EU:C:2007:386, т. 29—34).


27 – Вж. напр. решение Комисия/Испания (C‑235/04, EU:C:2007:386, т. 61).


28 – Решение Комисия/Ирландия (С‑418/04, EU:C:2007:780, т. 142).


29 – Информацията е достъпна на адрес: http://www.birdlife.org/datazone/sitefactsheet.php?id= 18973, справка на 4 юни 2015 г.


30 – Приложение А.28 към исковата молба, стр. 686.


31 – Информацията е достъпна на адрес: http://www.birdlife.org/datazone/info/ibacriteuro, справка на 4 юни 2015 г.


32 – Приложение А.38 към исковата молба, стр. 794.


33 – VandenBossche, Willem и др. Еаstern European White Stork Populations: Migration Studies and Elaboration of Conservation Measures. BfN scripten 66, 2002 (приложение Б.7 към писмената защита, стр. 521 и сл.).


34 – Gash. Review of the Ornithologica1 Importance of the „Kaliakra“ IBA/SРА and Saint Nikola Wind Farm. 2012 (приложение Б.6 към писмената защита, стр. 447 и сл.).


35 – Вж. бележка под линия 34, таблица 2, стр. 467.


36 – Сред по-новите статистически данни следва да се подчертае и 2013 г., през която са наблюдавани над 11 000 щъркели и около 10 000 грабливи птици (Zehtindjiev. Bird migration monitoring in the Saint Nikola Wind Farm territory, „Kaliakra“ region in autumn 2014, and an analysis of potential impact after five years of operation. p. 16 sq., www.aesgeoenergy.com/site/images/Report%20autumn%20monitoring%202014.pdf, справка на 6 май 2015 г.).


37 – Липсват данни за 2007 г.


38 – Тази теза също се застъпва в поне едно от изследванията, представени от Комисията; вж. приложение А.36 към исковата молба, стр. 745.


39 – Вж. приложение Б.4 към писмената реплика, стр. 73.


40 – Вж. приложение Б.4 към писмената реплика, стр. 77.


41 – Вж. приложение А.45 към исковата молба, стр. 874 и сл. и приложение Б.6 към писмената защита, стр. 203.


42 – Информацията е достъпна на адрес: http://www.birdlife.org/datazone/sitefactsheet.php?id= 18973, справка на 4 юни 2015 г..


43 – Информацията е достъпна на адрес: http://www.birdlife.org/datazone/info/ibacriteuro, справка на 4 юни 2015 г.


44 – Приложение А.45 към исковата молба, стр. 877 и сл.


45 – Приложение Б.9 към писмената защита, стр. 789 и сл.


46 – Приложение Б.6 към писмената защита, стр. 510 и сл.; вж. и стр. 476 и сл.


47 – Вж. данните за 1995 г. и 1996 г. (приложение Б.9 към писмената защита, стр. 872) и за 1997 г. и 1998 г. (приложение Б.9 към писмената защита, стр. 868).


48 – Вж. приложение Б.7 към писмената реплика, стр. 226 и сл.


49 – По този въпрос вж. точки 96 и 97 по-долу.


50 – Вж. решение Комисия/Испания (C‑235/04, EU:C:2007:386, т. 32).


51 – Приложение А.41 към исковата молба, стр. 825.


52 – Решения Комисия/Финландия (С‑195/04, EU:C:2007:248, т. 22) и Обединено кралство/Съвет (С‑209/13, EU:C:2014:283, т. 30).


53 – Решения Dragaggi и др. (С‑117/03, EU:C:2005:16, т. 24 и 25) и Bund Naturschutz in Bayern и др. (С‑244/05, EU:C:2006:579, т. 35 и 36).


54 – ОВ L 157, стр. 203.


55 – Решение Комисия/Австрия (С‑209/04, Lauteracher Ried, EU:C:2006:195, т. 57).


56 – Решение Комисия/Австрия (С‑209/04, Lauteracher Ried, EU:C:2006:195, т. 62).


57 – Вж. още заключението ми по дело Комисия/Австрия (С‑209/04, Lauteracher Ried, EU:C:2005:653, т. 55—64).


58 – Решение Nomarchiaki Aftodioikisi Aitoloakarnanias и др. (С‑43/10, EU:C:2012:560, т. 103).


59 – Решение Комисия/Испания (С‑404/09, Испанска кафява мечка, EU:C:2011:768, т. 124).


60 – Решения Stadt Papenburg (С‑226/08, EU:C:2010:10, т. 48 и 49) и Комисия/Испания (С‑404/09, Испанска кафява мечка, EU:C:2011:768, т. 125), както и в този смисъл Комисия/Италия (С‑491/08, „Is Arenas“, EU:C:2010:330, по-специално т. 38).


61 –      Решения Комисия/Франция (С‑374/98, Basses Corbières, EU:C:2000:670, т. 47 и 57), Комисия/Италия (C‑388/05, Valloni e steppe pedegarganiche, EU:C:2007:533, т. 18) и Комисия/Испания (C‑186/06, Leida, EU:C:2007:813, т. 27 и 28).


62 – Решения Комисия/Франция (С‑241/08, EU:C:2010:114, т. 32) и Комисия/Испания (С‑404/09, Испанска кафява мечка, EU:C:2011:768, т. 126).


63 – Решение Комисия/Испания (С‑404/09, Испанска кафява мечка, EU:C:2011:768, т. 128).


64 – Решение Комисия/Испания (С‑404/09, Испанска кафява мечка, EU:C:2011:768, т. 142).


65 – Решения Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging (С‑127/02, EU:C:2004:482, т. 43), Комисия/Италия (С‑179/06, EU:C:2007:578, т. 33) и Azienda Agro-Zootecnica Franchini и Eolica di Altamura (С‑2/10, EU:C:2011:502, т. 41).


66 – Решения Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging (С‑127/02, EU:C:2004:482, т. 36), Комисия/Франция (С‑241/08, EU:C:2010:114, т. 30) и Комисия/Испания (С‑404/09, испанска кафява мечка, EU:C:2011:768, т. 142).


67 – Решение Комисия/Испания (С‑404/09, Испанска кафява мечка, EU:C:2011:768, т. 156 и 192).


68 – Точка 8.6 от акта, посочен в бележка под линия 14.


69 – Показателни са решенията Комисия/Австрия (С‑209/12, „Golfplatz Wörschach“, EU:C:2004:61, т. 24) и Комисия/Италия (С‑491/08, „Is Arenas“, EU:C:2010:330, т. 32—34).


70 – Решения Bund Naturschutz in Bayern и др. (С‑244/05, EU:C:2006:579, т. 46 и 47), Комисия/Испания (С‑404/09, Испанска кафява мечка, EU:C:2011:768, т. 163) и Комисия/Кипър (С‑340/10, Кипърска жълтоуха водна змия, EU:C:2012:143, т. 44).


71 – Вж. решения Комисия/Гърция (С‑286/08, EU:C:2009:543, т. 8), Комисия/Франция (С‑492/08, EU:C:2010:348, т. 32), Комисия/Полша (С‑281/11, EU:C:2013:855, т. 38) и Gruber (С‑570/13, EU:C:2015:231, т. 26—28).


72 – Решение Комисия/Испания (С‑186/06, Leida, EU:C:2007:813, т. 32).


73 –      Решения Комисия/Франция (С‑374/98, Basses Corbières, EU:C:2000:670, т. 47 и 57), Комисия/Италия (С‑388/05, Valloni e steppe pedegarganiche, EU:C:2007:533, т. 18) и Комисия/Испания (С‑186/06, Leida, EU:C:2007:813, т. 27 и 28).


74 –      Решения Комисия/Ирландия (С‑117/00, Owenduff-Nephin Beg, EU:C:2002:366, т. 26), Комисия/Италия (С‑388/05, Valloni e steppe pedegarganiche, EU:C:2007:533, т. 26) и Комисия/Гърция (С‑517/11, Koroneiasee, EU:C:2013:66, т. 34).


75 – По този въпрос вж. по-подробно т. 83—87 по-горе.


76 – Решение Комисия/Испания (С‑186/06, Leida, EU:C:2007:813, т. 33, 34 и 36).


77 – По този въпрос вж. по-подробно точки 145 и 146 по-долу.


78 – Вж. точки 96 и 97 по-горе.


79 – Решения Комисия/Испания (С‑355/90, Santoña-Sümpfe, EU:C:1993:331, т. 15 и С‑186/06, Leida, EU:C:2007:813, т. 36).


80 – Вж. точка 87 по-горе.


81 –      Вж. решения Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging (C‑127/02, EU:C:2004:482, т. 59), Комисия/Испания (C‑404/09, Испанска кафява мечка, EU:C:2011:768, т. 156) и Nomarchiaki Aftodioikisi Aitoloakarnanias и др. (C‑43/10, EU:C:2012:560, т. 113).


82 – Решение Комисия/Испания (C‑404/09, Испанска кафява мечка, EU:C:2011:768, т. 156 и 192).


83 – Решения Комисия/Германия (С‑57/89, Leybucht, EU:C:1991:89, т. 21 и сл.), Комисия/Испания (С‑355/90, Santoña-Sümpfe, EU:C:1993:331, т. 19), Royal Society for the Protection of Birds (С‑44/95, Lappel Bank, EU:C:1996:297, т. 37) и Комисия/Испания (С‑186/06, Leida, EU:C:2007:813, т. 37).


84 – Решение Комисия/Испания (C‑404/09, Испанска кафява мечка, EU:C:2011:768, т. 157).


85 – Решение Gruber (C‑570/13, EU:C:2015:231, т. 26—28).


86 – Вж. например решение Комисия/Франция (С‑241/08, EU:C:2010:114, т. 59).


87 – Решения Kraaijeveld и др. (С‑72/95, EU:C:1996:404, т. 50), Salzburger Flughafen (С‑244/12, EU:C:2013:203, т. 29) и Marktgemeinde Straßwalchen и др. (С‑531/13, EU:C:2015:79, т. 40).


88 – Решения Salzburger Flughafen (С‑244/12, EU:C:2013:203, т. 30) и Marktgemeinde Straßwalchen и др. (С‑531/13, EU:C:2015:79, т. 41).


89 – Решениe Marktgemeinde Straßwalchen и др. (С‑531/13, EU:C:2015:79, т. 42), както и, в този смисъл, решение Mellor (С‑75/08, EU:C:2009:279, т. 51).


90 – Решениe Marktgemeinde Straßwalchen и др. (С‑531/13, EU:C:2015:79, т. 43), както и в този смисъл решение Brussels Hoofdstedelijk Gewest и др. (С‑275/09, EU:C:2011:154, т. 36).


91 – Решениe Marktgemeinde Straßwalchen и др. (С‑531/13, EU:C:2015:79, т. 44).


92 – Решениe Marktgemeinde Straßwalchen и др. (С‑531/13, EU:C:2015:79, т. 45).