Жалба, подадена на 24 юли 2015 г. от Ackermann Saatzucht GmbH & Co.KG, Böhm-Nordkartoffel Agrarproduktion GmbH & Co. OHG, Deutsche Saatveredelung AG, Ernst Benary, Samenzucht GmbH, Freiherr Von Moreau Saatzucht GmbH, Hybro S Co. OHG, Deutsche Saatveredelung AG, Ernst Benary, Samenzucht GmbH, Freiherr Von Moreau Saatzucht GmbH, Hybro Saatzucht GmbH & Co. KG, Klemm + Sohn GmbH & Co. KG, KWS Saat AG, Norddeutsche Pflanzenzucht Hans-Georg Lembke KG, Nordsaat Saatzuchts GmbH, Peter Franck-Oberaspach, P. H. Petersen Saatzucht Lundsgaard GmbH, Saatzucht Streng — Engelen GmbH & Co. KG, Saka Pflanzenzucht GmbH & Co. KG, Strube Research GmbH & Co. KG, Gartenbau und Spezialkulturen Westhoff GbR, W. von Borries-Eckendorf GmbH & Co. KG срещу определението, постановено от Общия съд (пети състав) на 18 май 2015 г
. по дело T-559/14
, Ackermann Saatzucht GmbH & Co. K
G и др.
/Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз(Дело C-408/15 P)Език на производството: английскиСтраниЖалбоподатели: Ackermann Saatzucht GmbH & Co.KG, Böhm-Nordkartoffel Agrarproduktion GmbH & Co. OHG, Deutsche Saatveredelung AG, Ernst Benary, Samenzucht GmbH, Freiherr Von Moreau Saatzucht GmbH, Hybro Saatzucht GmbH & Co. KG, Klemm + Sohn GmbH & Co. KG, KWS Saat AG, Norddeutsche Pflanzenzucht Hans-Georg Lembke KG, Nordsaat Saatzuchts GmbH, Peter Franck-Oberaspach, P. H. Petersen Saatzucht Lundsgaard GmbH, Saatzucht Streng — Engelen GmbH & Co. KG, Saka Pflanzenzucht GmbH & Co. KG, Strube R
esearch GmbH & Co. KG, Gartenbau und Spezialkulturen Westhoff GbR, W. von Borri
es-Eckendorf GmbH & Co. KG
(представители: P. de Jong, avo
cat, P. Vlaemminck, B. Van Vooren, advocaten)Други страни в производството: Европейски парламент, Съвет на Европейския съюзИскания на жалбоподателитеЖалбоподателите искат от Съда:да установи, че в определението си по дело Т-559/14 Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че жалбоподателите не са лично засегнати от Регламент (ЕС) № 511/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно мерките за сп
азване от ползвателите, произтичащи от Протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване в Съюза,да отмени изцяло определ
ението на Общия съд по дело T-559/14 и да установи, че жалбоподателите са пряко и лич
но засегнати от обжалвания
регламент, като с оглед на това приеме жалбата за отмяна за допустима,да върне делото за ново разглеждане от Общия съд, който да се произнесе по същество.Основания и основни доводиПърво основание на жалбата — жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че не са лично засегнати от обжалвания регламент. Те се считат за лично засегнати по смисъла на член 263, параграф 4 ДФЕС поради съществуващата правна колизия между два международни договора, по които Европейският съюз е страна (Международната конвенция за закрила на новите сортове растения и Протокола от Нагоя към Конвенцията за биологичното разнообразие), като първият от тях прилага член 13 от Хартата на Европейския съюз относно свободата на научните изследвания. Освен това и двата международни договора са имплементирани в Европейския съюз с два пряко приложими регламента: по-рано приетия Регламент 2100/94, който признава като основно право на жалбоподателите свободата на научните изследвания, и приетия по-късно и обжалван Регламент 511/2014, който сериозно я ограничава. По отношение на двата регламента правото на Европейския съюз не предвижда и дори не допуска изискване за предп
риемане на законодателни действия от страна на държавите членки, като не се налага приемане на равнището на Европейския съюз на каквито и да било транспониращи или делегирани актове.В този правен контекст жалбоподателите твърдят, че са лично (и пряко) засегнати по смисъла на член 263, параграф 4 ДФЕС, тъй като са изпълнени следните условия: те спадат към правна категория на лица, които се отличават по свое „особено правно качество“ (като лица, на които е предоставено позитивно право на свободен достъп до посадъчен материал за търговски цели, т.е. освобождаване на животновъдите), което не е предвидено в самия обжалван регламент, а в друг пряко приложим регламент, който не изисква транспониране на национално равнище. Обжалваният регламент противоречи на правни норми от по-висок ранг, а именно на член 13 от Хартата на Европейския съюз и на международен договор, по който Европейският съюз е страна. Правната категория е ограничена и абсолютна, поради което жалбоподателите са лично засегнати не от социално икономическа гледна точка, а от правна гледна точка, тъй като е предвидено само едно основно освобождаване на животновъдите, но не и други „сходни“ права.Второ основание на жалбата — жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не е разгледал въпроса дали законодателят на Съюза е бил длъжен да обърне особено внимание на положението на жалбоподателите с оглед на изрични правни разпоредби от по-висок ранг, след като обжалваният регламент ги задължава да сключват договори в противоречие с правни норми от по-висок ранг, и по-специално с член 13 от Хартата на Европейския съюз.Трето основание на жалбата — жалбоподателите твърдят, че евентуална недопустимост би довела до нарушение на член 47 от Хартата на Европейския съюз поради празнота в правото за системата на правна защита на Европейския съюз. От една страна, селекционерите на растения основават правото си пряко от регламента относно правната закрила на Общността на сортовете растения, с който в правото на Европейския съюз се имплементира член 13 от Хартата на Европейския съюз и международните задължения на Европейския съюз по Конвенцията за закрила на новите сортове растения. От друга страна, обжалваният Регламент 511/2014 налага пряко задължени
е за полагане на дължима грижа, като самият обжалван регламент имплементира Протокола от Нагоя, по който Европейският съюз е договаряща страна. И в двата случая не се налага или дори съгласно правото на Европейския съюз не е правно допустимо по-нататъшно имплементиране както от институциите на Европейския съюз (с нормативни актове на Европейския съюз), така и от държавите членки с национални законови актове. Поради това член 267 ДФЕС не предоставя действителна възможн
ост за провеждане на съдебен контрол, нито ще има подзаконови актове по смисъла на член 263, параграф 4 ДФЕС. Жалбоподателите твърдят, че ако се приложи критерият по точка 92 от решение Inuit (C-583/11 P), в което степента на съдебен контрол е обвързана с отговорността за прилагане на обжалваната мярка, се налага изводът, че в случая единственото съществуващо процесуално средство за провеждане на съдебен контрол е прекият иск по член 263 ДФЕС.
____________1 ОВ L 150, стр. 59.