Решение на Съда (трети състав) от 3 юли 2014 г. (преюдициални запитвания от Corte suprema di cassazione – Италия)— Maurizio Fiamingo (C-362/13), Leonardo Zappalà (C-363/13), Francesco Rotondo и др. (C-407/13)/Rete Ferroviaria Italiana SpA
(Съединени дела C-362/13, C-363/13 и C-407/13.)1
(Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Сектор на корабоплаването — Фериботи, пътуващи по маршрут между две пристанища, намиращи се в една и съща държава членка — Последователни срочни трудови договори — Клауза 3, точка 1 — Понятие за срочен трудов договор — Клауза 5, точка 1 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата със срочни трудови договори — Санкции — Преобразуване в трудово правоотношение с неопределена продължителност — Условия)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Corte suprema di cassazione
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Maurizio Fiamingo (C-362/13), Leonardo Zappalà (C-363/13), Francesco Rotondo и др. (C-407/13)
Ответник: Rete Ferroviaria Italiana SpA
Диспозитив
Рамково споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., съдържащо се в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага за работници като жалбоподателите в главните производства, наети като морски лица по срочни трудови договори на фериботи, пътуващи по море между две намиращи се в една и съща държава членка пристанища.Разпоредбите на Рамковото споразумение за срочната работа трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която предвижда, че срочните трудови договори трябва да посочват продължителността, а не момента на прекратяването им.Клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която предвижда преобразуването на срочни трудови договори в трудови правоотношения с неопределена продължителност само в случай че съответният работник е работил по такива договори при същия работодател непрекъснато в продължение на повече от една година, като трудовото правоотношение се счита за непрекъснато, когато отделните срочни трудови договори са отделени помежду си с период от време, по-малък или равен на 60 дни. Все пак запитващата юрисдикция трябва да потвърди, че условията за прилагане, както и ефективното прилагане на тази правна уредба я превръщат в адекватна мярка за предотвратяване и сан
кциониране на злоупотребите с последователни срочни трудови договори или правоотношения.