Решение на Съда (втори състав) от 19 ноември 2014 г. (преюдициално запитване от Supreme Court of the United Kingdom — Обединено кралство) — The Queen, по искане на : ClientEarth/The Secretary of State for the Environment, Food and Rural Affairs
(Дело C-404/13)1
(Преюдициално запитване — Околна среда — Качество на въздуха — Директива 2008/50/ЕО — Пределно допустими стойности за азотния диоксид — Задължение да се поиска удължаване на определения срок, като се представи план за качество на въздуха — Санкции)
Език на производството: английски
Запитваща юрисдикция
Supreme Court of the United Kingdom
Страни в главното производство
Жалбоподател: The Queen, по искане на: ClientEarth
Ответник: The Secretary of State for the Environment, Food and Rural Affairs
Диспозитив
Член 22, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа трябва да се тълкува в смисъл, че за да може да се удължи с пет години максимум определеният в тази директива срок за спазване на посочените в приложение XI към нея пределно допустими стойности за азотен диоксид, той изисква от държавата членка да направи искане за това и да изготви план за качеството на въздуха, когато с оглед на наличните данни и въпреки прилагането от тази държава на подходящи мерки за борба със замърсяването, обективно изглежда, че тези стойности няма да могат да бъдат спазени в дадена зона или агломерация в посочения срок. В Директива 2008/50 не е предвидено никакво изключение от задължението, произтичащо от посочения член 22, параграф 1.Когато изглежда, че посочените в приложение XI към Директива 2008/50 пределно допустими стойности за азотен диоксид не могат да бъдат спазени в дадена зона или агломерация на държава членка след посочената в това приложение дата 1 януари 2010 г., без тази държава да е поискала удължаване на този краен срок в съответствие член 22, параграф 1 от Директива 2008/50, само по себе си изготвянето на план за качеството на въздуха съобразен с член 23, параграф 1, втора алинея от тази директива, не позволява да се счете, че тази държава все пак е изпълнила задълженията си по член 13 от посочената директива.Когато държава членка не е спазила изискванията по член 13, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50, без същевременно да е поискала удължаване на срока при условията, предвидени в член 22 от тази директива, евентуално сезираната компетентна национална юрисдикция е длъжна да вземе по отношение на националния орган всяка необходима мярка, като например издаването на съдебно разпореждане, с цел този орган да изготви изисквания с тази директива план при предвидените в нея условия.