Дело C‑439/09
Pierre Fabre Dermo-Cosmétique SAS
срещу
Président de l’Autorité de la concurrence
и
Ministre de l’Économie, de l’Industrie et de l’Emploi
(Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Paris)
„Член 101, параграфи 1 и 3 ДФЕС — Регламент (ЕО) № 2790/1999 — Членове от 2 до 4 — Конкуренция — Ограничаваща практика — Мрежа за селективна дистрибуция — Козметични продукти и продукти за лична хигиена — Обща и абсолютна забрана за продажба чрез интернет — Забрана, наложена от доставчика на оторизираните дистрибутори“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Картели — Нарушаване на конкуренцията — Система за селективна дистрибуция — Произтичащо от договорна клауза задължение за продажба на някои козметични продукти и продукти за лична хигиена в реален обект в присъствието на квалифициран фармацевт — Недопустимост при липса на обосновка, свързана със свойствата на предлаганите за търговия продукти
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
2. Конкуренция — Картели — Забрана — Групово освобождаване — Вертикални споразумения — Регламент № 2790/1999 — Договор за селективна дистрибуция — Клауза, de facto забраняваща интернет като способ за търговско предлагане на продуктите, които са предмет на договора — Изключване
(член 101, параграф 3 ДФЕС; член 2 и член 4, буква в) от Регламент № 2790/1999 на Комисията)
1. Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че съществуваща в рамките на селективна дистрибуторска система договорна клауза, която изисква продажбите на козметични продукти и продукти за лична хигиена да се извършват в реален обект в задължителното присъствие на квалифициран фармацевт, водеща до забраната на използването на интернет за тези продажби, представлява ограничение с оглед на целта по смисъла на тази разпоредба, ако вследствие на индивидуална и конкретна преценка на съдържанието и целта на тази договорна клауза и на икономическия и правен контекст, в който тя се вписва, изглежда, че с оглед на свойствата на разглежданите продукти тази клауза не е обективно обоснована.
Всъщност, като de facto изключва даден способ за търговско предлагане на продукти, който не изисква физическото придвижване на клиента, такава договорна клауза съществено намалява възможността оторизиран дистрибутор да продава продуктите, които са предмет на договора, на клиентите извън отредената му по договор територия или сфера на дейност. Следователно тя е в състояние да ограничи конкуренцията в този сектор.
Въпреки това съществуват законосъобразни изисквания, като например поддържането на специализирана търговия, намираща се в състояние да предоставя специализирани услуги, свързани с висококачествени и високотехнологични продукти, които оправдават намаляване на ценовата конкуренция в полза на конкуренция, насочена към елементи, които са различни от цените. Следователно системите за селективна дистрибуция, поради това че имат за цел постигането на законосъобразен резултат, който е в състояние да подобри конкуренцията там, където тя се осъществява не само на ниво на цените, представляват елемент от конкуренцията, който отговаря на изискванията на член 101, параграф 1, ДФЕС. В това отношение организирането на такава мрежа не попада в приложното поле на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, стига търговците на дребно да се избират въз основа на обективни качествени критерии, които са определени по еднакъв начин за всички потенциални търговци на дребно и не се прилагат по дискриминационен начин, свойствата на разглеждания продукт да налагат такава мрежа за дистрибуция, за да се запази неговото качество и да се осигури надлежната му употреба, и на последно място, определените критерии да не отиват отвъд това, което е необходимо.
Що се отнася по-специално до продажбата на козметични продукти и продукти за лична хигиена, целта по запазване на престижния имидж на тези продукти не би могла да представлява законосъобразна цел за ограничаване на конкуренцията и при това положение не може да обоснове, че преследваща такава цел договорна клауза не попада в приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС.
(вж. точки 38, 40, 41, 46 и 47 и диспозитива)
2. Член 4, буква в) от Регламент № 2790/1999 за прилагането на член 101, параграф 3 ДФЕС за категориите вертикални споразумения и съгласувани практики трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в член 2 от посочения регламент групово освобождаване не се прилага спрямо договор за селективна дистрибуция, който съдържа клауза, de facto забраняваща интернет като способ за търговско предлагане на продуктите, които са предмет на договора. За сметка на това подобен договор може да се ползва на индивидуално основание от приложимостта на правното изключение по член 101, параграф 3 ДФЕС, ако са налице условията на тази разпоредба.
Всъщност от член 4, буква в) от Регламент № 2790/1999 следва, че изключението не се прилага към вертикалните споразумения, които пряко или косвено, независимо от или в комбинация с други фактори под контрола на страните, имат за предмет ограничаването на активните или пасивните продажби на крайните потребители от страна на членовете на селективна дистрибуторска система, функциониращи на етапа на търговия на дребно, без да се нарушава възможността да бъде забранено на член на системата да действа от неразрешено място на установяване. Разглежданата договорна клауза обаче най-малкото има за цел да ограничи пасивните продажби на крайните потребители, желаещи да правят покупки чрез интернет и намиращи се извън физическата зона, в която живее потенциалната клиентела на съответния член на селективната дистрибуторска система. Освен това, като упоменава „място на установяване“, член 4, буква в) от посочения регламент има предвид единствено търговски обекти, където се практикуват директни продажби. Така клауза, която de facto забранява интернет като способ за търговско предлагане, не би могла да се счита за клауза, която забранява на членовете на съответната селективна дистрибуторска система да действат от неразрешено място на установяване по смисъла на посочения член 4, буква в).
(вж. точки 53, 54, 56, 58 и 59 и диспозитива)