Language of document :

Жалба, подадена на 6 февруари 2018  г. от Sophie Montel срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 29 ноември 2017 г. по дело T-634/16, Montel/Парламент

(Дело C-84/18 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Sophie Montel (представител: G. Sauveur, avocat)

Други страни в производството: Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Да се измени обжалваното решение и следователно:

да се отмени решението на генералния секретар на Европейския парламент от 24 юни 2016 г., съобщено на 6 юли 2016 г., в което се приема, че „в полза на г-жа Sophie Montel недължимо е платена сумата от 77 276,42 EUR“, и се разпорежда отговорният разпоредител с бюджетни кредити и счетоводителят на институцията да предприемат действия за възстановяването ѝ,

да се отмени и дебитно известие № 2016-897, което същият генерален финансов директор е подписал на 4 юли 2016 г.,

да се вземе решение по сумата, която да се присъди на жалбоподателя като обезщетение за неимуществените вреди, произтичащи едновременно от неоснователните обвинения, повдигнати преди приключването на разследването, от засягането на доброто му име и от значителните смущения, които е предизвикало обжалваното решение в неговия личен живот и политическа дейност,

да се вземе решение по сумата, която да се присъди на жалбоподателя за съдебни разноски,

да се осъди Европейският парламент да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Първото основание е за липса на компетентност на автора на акта:

финансовите въпроси са от компетентността на Бюрото на Европейския парламент, а не от тази на генералния му секретар,

липса на делегирането ѝ на генералния секретар,

възражение за незаконосъобразност поради засягане на независимостта на членовете на ЕП и на правото им на безпристрастност.

Второто основание е за нарушение на принципа „electa una via“:

председателят на Парламента е сезирал OLAF и френския съд.

Третото основание е за нарушение на правото на защита:

нарушение от страна на председателя на Парламента на презумпцията за невиновност,

администрацията на Парламента е съдия и страна по спора,

промяна в хода на производството на твърденията на Парламента за нарушения,

отказ на председателя на Парламента да изслуша жалбоподателя.

Четвъртото основание е за обръщане на тежестта на доказване:

Парламентът, въпреки че не разполага с каквито и да било сериозни доказателства, иска от жалбоподателя да докаже, че не е допуснал неизпълнение на задължения.

Петото основание е за непълнота на мотивите:

единственият изложен мотив е публикуването на организационната структура, която обаче не доказва каквото и да било.

Шестото основание е за накърняване на принципа на правна сигурност и на принципа на защита на оправданите правни очаквания:

няма правило за това какъв списък с доказателства следва да бъдат представени и жалбоподателят следователно е жертва на произвол от страна на Парламента.

Седмото основание е за накърняване на гражданските права на парламентарните сътрудници:

Парламентът забранява на сътрудниците да извършват политическа дейност.

Осмото основание е за дискриминационно третиране, за „Fumus persecutionis“ и за злоупотреба с власт:

жалбоподателят е подложен на тази процедура поради политическата враждебност, която председателят на Парламента проявявал към него.

Деветото основание е за засягане на независимостта на членовете на ЕП:

работата на парламентарните сътрудници не се ограничава до законодателната дейност.

Десетото основание е за липса на доказателства:

Парламентът единствено отговаря, че представените от жалбоподателя документи не установяват нищо, докато същите били доказателства за работата на сътрудника,

Парламентът не може да докаже твърденията си.

Единадесетото основание е за нарушение на принципа на пропорционалност:

организационната структура (въз основа на която председателят на Парламента инициира процедурата) е публикувана през февруари 2015 г, а възстановяването на надвзетите суми се отнася за август 2014 г.

____________