Language of document :

Жалба, подадена на 22 февруари 2018 г. от Tulliallan Burlington Ltd срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 6 декември 2017 г. по дело T-120/16 — Tulliallan Burlington Ltd/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

(Дело C-155/18 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Tulliallan Burlington Ltd (представител: A. Norris, Barrister)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Burlington Fashion GmbH

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

да отмени решението на Общия съд, с което се отхвърля жалбата на Tulliallan Burlington Ltd (TBL) срещу решението на апелативния състав,

да отмени решението на апелативния състав [или при условията на евентуалност да върне делото на Общия съд за ново разглеждане и решаване в съответствие с решението на Съда ];

да осъди Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Burlington Fashion GmbH (BFG) да заплатят направените от TBL разноски във връзка с настоящата жалба.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят („TBL“) обжалва решението на Общия съд на основание, че са допуснати следните грешки при прилагането на правото:

Основания, в рамките на които се твърди наличието на нарушение на член 8, параграф 5 от РМЕС1

Общият съд е допуснал грешка, като не е направил никаква констатация по отношение на „връзките“.

б)    Освен това Общият съд неправилно приел,че TBL не е представило необходимото доказателство, за да се установи увреждане на отличителния характер или неоснователно извличане на полза.

в)    Като приел, че не е представено необходимото доказателство, Общият съд допуснал грешка, (i) поставяйки твърде високи правни изисквания и (ii) невземайки предвид относими доказателства.

г)    Всъщност единственото възможно заключение за Общия съд било, че било налице увреждане на отличителния характер или наред с него, или при условията на евентуалност — неоснователно извличане на полза.

д)    Общият съд неправилно отхвърлил доводите на TBL, че решението на апелативния състав било неправилно, тъй като апелативният състав явно не е взел предвид изложените пред него доводи.

Основания, в рамките на които се твърди, че е допуснато нарушение на член 8, параграф 4 от РМЕС

Общият съд отказал да приеме, че апелативният състав е трябвало да изиска да се представят допълнителни становища във връзка с член 8, параграф 4, при положение че единственият начин да се гарантира справедливостта в производството е бил апелативният състав да прикани да се представят такива становища или да се произнесе само по спора по член 8, параграф 5 и да върне преписката на отдела по споровете за ново разглеждане на спора по член 8, параграф 4. Общият съд е трябвало да отмени решението на апелативния състав.

б)    Общият съд неправилно потвърдил констатацията на апелативния състав, че TBL не е доказало, че са изпълнени предпоставките за прилагането на член 8, параграф 4. Общият съд трябвало да приеме, че апелативният състав е допуснал грешка, да отмени констатациите на апелативния състав във връзка с член 8, параграф 4 и да ги замени със своите констатации, като установи наличието на нарушение на член 8, параграф 4.

Основания, в рамките на които се твърди, че е допуснато нарушение на член 8, параграф 1 от РМЕС

Общият съд неправилно приложил съдебната практика по дело Praktiker, тъй като с оглед на решение на Съда EUIPO/Cactus (C-501/15 P; EU:C:2017:750) решение Praktiker не се прилага спрямо по-ранните марки в настоящия случай.

б)    Наред с това или при условията на евентуалност Общият съд неправилно приложил решение Praktiker, тъй като посоченото решение не се прилага спрямо услуги на търговски центрове.

в)    Дори по-ранните марки на TBL да попадат в обхвата на понятието „услуги за продажба на дребно“ и поради това да попадат в обхвата на решение Praktiker, Общият съд тълкувал решение Praktiker неправилно, като приел, че то по необходимост изключва констатирането на сходство, което води до объркване.

г)    Поради неправилните констатации относно прилагането на решение Praktiker, Общият съд не е (i) направил преценка на вероятността от объркване conduct или (ii) разпоредил на апелативния състав да направи тази преценка. В конкретните обстоятелства той бил длъжен да предприеме едно от посочените действия.

____________

1 Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ 2017, L 154, стр. 1).