РЕШЕНИЕ НА СЪДA НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (втори състав)
29 септември 2009 година(*)
„Публична служба — Договорно наети служители — Назначаване — Процедура за подбор CAST 27/Relex — Невписване в базата данни — Изключване на въпроси — Тест за езикови и математически умения — Равно третиране“
По съединени дела F‑20/08, F‑34/08 и F‑75/08
с предмет жалби, подадени на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ,
Jorge Aparicio, с местожителство в Antiguo Cuscatlan (Салвадор) и 18 други договорно наети служители на Комисията на Европейските общности, чиито имена са посочени в приложение към настоящото решение под номера 1—18, за които се явяват адв. S. Orlandi, адв. A. Coolen, адв. J.‑N. Louis и адв. É. Marchal, avocats,
жалбоподатели по дело F‑20/08,
Anne Simon, договорно нает служител на Комисията на Европейските общности, с местожителство в Нуакшот (Мавритания), за която се явяват адв. S. Orlandi, адв. A. Coolen, адв. J.‑N. Louis и адв. É. Marchal, avocats,
жалбоподателка по дело F‑34/08,
Jorge Aparicio, с местожителство в Antiguo Cuscatlan (Салвадор) и 46 други договорно наети служители на Комисията на Европейските общности, чиито имена са посочени в приложение към настоящото решение, за които се явяват от адв. S. Orlandi, адв. A. Coolen, адв. J.‑N. Louis и адв. É. Marchal, avocats,
жалбоподатели по дело F‑75/08,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н J. Currall и г‑жа B. Eggers, в качеството на представители,
ответник,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав),
състоящ се от: г‑н H. Kanninen, председател, г‑жа I. Boruta и г‑н S. Van Raepenbusch (докладчик), съдии,
секретар: г‑жа S. Cidéron, асистент,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 март 2009 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалби, подадени в секретариата на Съда на публичната служба:
– на 19 февруари 2008 г. по електронен път (оригиналът е подаден на 27 февруари 2008 г.) по дело F‑20/08, Aparicio и др./Комисия,
– на 11 март 2008 г. по електронен път (оригиналът е подаден на 12 март 2008 г.) по дело F‑34/08, Simon/Комисия, и
– на 1 септември 2008 г. по електронен път (оригиналът е подаден на 8 септември 2008 г.) по дело F‑75/08, Aparicio и др./Комисия,
жалбоподателите искат отмяната на решенията на Службата за подбор на персонал на Европейските общности (EPSO) от 25 октомври 2007 г. да не впише жалбоподателите в списъка на успелите кандидати и в базата данни на процедурата за назначаване CAST 27/Relex.
2 Жалбоподателите по дело F‑20/08 и жалбоподателката по дело F‑34/08 заедно подават и жалбата по дело F‑75/08 едновременно с още 26 нови жалбоподатели (наричани по-нататък „другите жалбоподатели по дело F‑75/08“).
Правна уредба
3 Член 82 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности (наричани по-нататък „УРДС“) гласи:
„[…]
2. Минималните изисквания за назначаване като договорно нает служител са:
a) за функционална група I, успешно завършено задължително основно образование;
б) за фунционални групи II и III:
i) висше образование, удостоверено с диплома, или
ii) средно образование, удостоверено с диплома, даваща право на достъп до висше образование и най-малко три години подходящ професионален опит, или
iii) ако е оправдано в интерес на службата — професионално обучение или професионален опит на еквивалентно равнище;
в) във функционална група IV:
i) образователна степен, съответстваща на завършен курс на университетско образование от поне три години, удостоверена с диплома; или
ii) ако е оправдано в интерес на службата — професионален опит на еквивалентно равнище.
[…]
5. По искане на различните институции [EPSO] им оказва съдействие при подбора на договорно наетите служители преди всичко като определя съдържанието на изпитите и като организира процедурите за подбор. [EPSO] осигурява прозрачността на процедурите за подбор на договорно наети служители
6. Всяка институция приема общи разпоредби относно процедурите за назначаване на договорно наети служители в съответствие с член 110 от Правилника [за персонала на Европейските общности], ако е необходимо.“
4 Член 5 от Общите разпоредби за изпълнение от 7 април 2004 относно процедурите, уреждащи наемането на работа и заетостта на договорно наетите служители в Комисията на Европейските общности (Informations administratives № 49‑2004 от 1 юни 2004 г., наричани по-нататък „ОРИ-ДНС”), предвижда:
„1. Процедурата за подбор на [договорно наетите служители, съгласно член 3а от УРДС], включва следните етапи:
а) отправяне на покани за изразяване на интерес, посочващи минималните критерии за допустимост в областта на общите умения и основната квалификация и уточняващи, че съобразно броя на получените кандидатури посочената в [буква] д) комисия за подбор може да приложи по-строги изисквания в рамките на публикуваните критерии за подбор;
б) записване на кандидатите по електронен път в създадената за тази цел база данни;
в) определяне от [органа, оправомощен да сключва договори] на конкретните профили на компетентност и на изискваната специфична квалификация след консултации със съответните служби или огранизации;
г) [к]андидатите, които отговарят на търсените профили и квалификация, посочени в [буква] в), се явяват на тестове за техните общи умения, по-специално общите езикови и математически умения, както и за езиковите им познания. Издържалите тестовете кандидати се вписват в базата данни и досиетата на кандидатите се съхраняват в нея за период от две години;
[…]
2. […] EPSO организира и отговаря за тестовете, посочени в параграф 1, [буква] г).
3. Кандидатите се информират за резултатите от процедурите, описани в параграф 1, [букви] г)—з).“ [неофициален превод]
5 Член 3, параграф 2 от Решение 2002/620/ЕО на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на Съда на Европейските общности, на Сметната палата, на Икономическия и социален комитет, на Комитета на регионите и на Европейския омбудсман от 25 юли 2002 година относно създаването на EPSO (ОВ L 197, стр. 53; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 247 ) гласи:
„Службата може да подпомага създадените от или в съответствие с Договорите институции, органи, служби и агенции при провеждането на вътрешни конкурси и в подбора на други служители.“
Обстоятелства, предхождащи спора
6 Жалбоподателите са служители с различен статут, наети в делегациите на Комисията в трети страни.
7 С докладна записка от 19 февруари 2007 г. директорът на „външната служба“ на генерална дирекция (ГД) „Външни отношения“ уведомява ръководителите на делегации, че през 2007 г. EPSO ще организира тестове за служителите, работещи на договорно основание (наричана по-нататък „докладната записка на външната служба“). Докладната записка уточнява, че само онези, които издържат тестовете, ще могат да продължат кариерата си като договорно наети служители. Тестовете трябва да съдържат три части: изпит за езикови и математически умения, изпит за познания за Европейския съюз и накрая изпит за компетентност. Докладната записка на външната служба уточнява следно:
„Всички кандидати от делегациите [външни отношения]/[в]ъншна служба, функционални групи III и IV, ще преминат тестове […]: тестове за езикови и математически умения, познания за Европейския съюз и тест за компетентност. Тестовете ще се организират само на испански, немски, английски и френски, като избраният за тестовете език не може да бъде основният език на кандидатите […]
[…]
По естеството си тестовете няма да бъдат елиминаторни (както конкурсите за заемане на пост като европейско длъжностно лице). Те трябва да бъдат разглеждани по-скоро като проверка на познанията, свързани с изискваната квалификация, които включват: способността да се работи на втори език на Общността, познанията за институциите на ЕС и тяхната дейност, и на специфичната компетентност в сферата на действие на делегациите [външни отношения]/[в]ъншна служба.“
8 На 28 март 2007 г. EPSO публикува на уебсайта си покана за изразяване на интерес EPSO/CAST/EU/27/07 (наричана по-нататък „поканата за изразяване на интерес“) с цел създаване на база данни за кандидати, които могат да бъдат назначени като договорно наети служители. Тази база данни е предназначена за институциите и за агенциите на Общността, както и за делегациите на Комисията в трети страни. По-специално поканата за изразяване на интерес посочва:
„В края на пролетта/началото на лятото на 2007 г. кандидатите, които отговарят на определените в настоящата покана за изразяване на интерес условия, ще бъдат поканени да положат изпити, за да се оценят техните общи умения, и по-специално техните езикови и математически умения, както и познанията им за Европейския съюз. Кандидатите ще преминат тестовете на техния втори език и по този начин ще покажат езиковите си познания по немски, английски или френски.
[…]
Кандидатите, които издържат всички изпити, ще бъдат вписани в база данни, която ще бъде предоставена на разположение на институциите и агенциите за нуждите им от служители.“
9 На 20 април 2007 г., заместник-председателят на Комисията и отговарящият за външните отношения член на Комисията пишат на наетите в делегациите служители по-конкретно следното:
„Тестовете не са конкурс — няма ограничение на броя на успелите кандидати [—] в смисъл, че те не са елиминаторни като конкурсите.
Тестовете ще придадат повече тежест на изпитите за компетентност, тъй като това е най-важният аспект при работата в делегациите. Освен това Комисията очаква от договорно наетите служители да покажат и познанията си за европейските институции и способността си да работят на втори език на Общността, […] както го изискват разпоредбите относно персонала (УРДС); затова тези елементи също ще са част от тестовете на EPSO.“
10 На 25 май 2007 г. EPSO публикува на уебсайта си обща информация за структурата и оценяването на посочените по-горе тестове. В нея по специално е предвидено:
„За да бъдат вписани в окончателната база данни, всички кандидати трябва да преминат поредица от тестове:
– езикови умения […] и математически умения […];
– познания за Европейския съюз […];
– специфични познани[я] (в областта, представляваща интерес, посочена от кандидата във формуляра за кандидатстване).“
11 Общата информация за структурата и оценяването на тестовете добавя:
„Резултатите от тестовете ще се обобщят; всеки от тестовете ще има следната относителна тежест:
i) [е]зикови и математически умения 30 % от общата оценка;
ii) [п]ознания за ЕС 20 % от общата оценка;
iii) [с]пецифични познания 50 % от общата оценка.“
12 Накрая, общата информация за структурата и оценяването на тестовете уточнява, че „долната граница“, даваща право на вписване в базата данни, за функционална група IV е:
– що се отнася до изисквания минимум за тестовете за езикови и математически умения: 50 %;
– що се отнася до изисквания минимум за тестовете за специфични познания: 55 %;
– що се отнася до общия резултат от всички тестове: 60 %.
13 Всички жалбоподатели кандидатстват по тази процедура за подбор във функционален профил „Външни отношения“ (наричана по-нататък „CAST 27/RELEX“).
14 Тестовете по поканата за изразяване на интерес се провеждат на 13 юли 2007 г.
15 На 25 октомври 2007 г. всеки от жалбоподателите е информиран, че не е издържал теста, тъй като оценката му е по-ниска от изисквания минимум за теста за езикови и математически умения (наричани по-нататък „обжалваните актове“).
16 EPSO решава да изключи въпроси № 31 и № 46 от теста за езикови и математически умения. За страните е безспорно, че това изключване няма никакво отражение върху резултатите на жалбоподателите.
17 Между 30 октомври и 25 ноември 2007 г. жалбоподателите по дела F‑20/08 и F‑34/08 се объщат към EPSO с цел преразглеждане резултатите им с довода, че някои въпроси от теста за езикови и математически умения са неуместни.
18 Между 9 ноември 2007 г. и 22 януари 2008 г. EPSO отказва да уважи исканията на жалбоподателите по дела F‑20/08 и F‑34/08.
19 На 25 януари 2008 г. жалбоподателите по дела F‑20/08 и F‑34/08 подават „допълнителни жалби“, докато другите жалбоподатели по дело F‑75/08 подават подобни жалби срещу обжалваните актове, които ги засягат.
20 Жалбоподателите по дело F‑20/08 сезират Съда на публичната служба на 19 февруари 2008 г. Жалбоподателката по дело F‑34/08 го сезира на 11 март 2008 г.
21 На 20 май 2008 г. органът, оправомощен да сключва договори (наричани по-нататък „ООСД“), отхвърля всички жалби и „допълнителните жалби”, подадени на 25 януари 2008 г. На 1 септември 2008 г. жалбоподателите по дела F‑20/08 и F‑34/08, заедно с другите жалбоподатели по дело F‑75/08, подават втора жалба за едните и първа единствена жалба за другите срещу обжалваните актове. Тази жалба е заведена под номер F‑75/08.
Искания на страните и производство
22 Жалбоподателите по дела F‑20/08, F‑34/08 и F‑75/08 молят Съда на публичната служба:
– да отмени обжалваните актове,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
23 В първото си искане жалбоподателите по дело F‑75/08 молят още Съда на публичната служба да обяви член 5, точка 1, буква г) от ОРИ-ДНС за незаконосъобразен.
24 По дела F‑20/08 и F‑34/08 Комисията моли Съда на публичната служба:
– да отхвърли жалбите като недопустими и при условията на евентуалност като неоснователни,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
25 По дело F‑75/08 Комисията моли Съда на публичната служба:
– да отхвърли жалбите,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
26 С Определение от 1 юли 2008 г. на председателя на трети състав на Съда на публичната служба и на основание член 46, параграф 1 от Процедурния правилник дела F‑20/08 и F‑34/08 са съединени за целите на писмената фаза, устната фаза и на решението, което слага край на производството.
27 С Определение от 3 февруари 2009 г. на председателя на втори състав на Съда на публичната служба и на основание член 46, параграф 1 от Процедурния правилник съединени дела F‑20/08 и F‑34/08, от една страна, и дело F‑75/08, от друга страна, са съединени за целите на устната фаза и на решението, което слага край на производството.
От правна страна
1. По първото искане по дело F‑75/08
28 С първото искане по дело F‑75/08 жалбоподателите молят Съда на публичната служба да установи незаконосъобразността на член 5, точка 1, буква г) от ОРИ-ДНС. Макар обаче в рамките на искане за отмяна на индивидуален акт с неблагоприятни последици общностният съд действително да е компетентен да установи инцидентно незаконосъобразността на дадена разпоредба с общо приложение, на която се основава обжалваният акт, Съдът на публичната служба, от друга страна, не е компетентен да установи това в диспозитива на решенията си (Решение на Съда на публичната служба от 4 юни 2009 г. по дело Adjemian и др./Комисия, F‑134/07 и F‑8/08, все още непубликувано в Сборника, точка 38).
2. По допустимостта на жалбите
29 Комисията счита, че исканията, направени от жалбоподателите по дела F‑20/08 и F‑34/08 между 30 октомври и 25 ноември 2007 г., са обикновени искания за преразглеждане. Ето защо така наречените „допълнителни жалби“ от 25 януари 2008 г. трябва да се считат за първите подадени от посочените жалбоподатели жалби. Така жалбоподателите подават жалбите по дела F‑20/08 и F‑34/08 в Съда на публичната служба съответно на 19 февруари и 11 март 2008 г., без да дочакат отговора на ООСД на тяхното искане, тъй като той е даден едва на 20 май 2008 г. Ето защо тези жалби били преждевременни и недопустими.
30 В писмените си изявления Комисията счита също, че жалбата по дело F‑75/08 е недопустима поради наличието на висящ съдебен спор, доколкото е подадена от жалбоподателите по дела F‑20/08 и F‑34/08, по които дела жалбоподателите вече са поискали отмяната на същите обжалвани актове въз основа на същите правни основания. Въпреки това в съдебното заседание Комисията се отказва от това възражение с довода, че недопустимостта поради наличието на висящ съдебен спор не може да се приложи, тъй като самата първа жалба е недопустима.
31 Накрая, Комисията твърди, че правният интерес на 34 от жалбоподателите по дело F‑75/08 е отпаднал, тъй като те са били вписани в базата данни, предоставена на разположение на институциите и общностните агенции за нуждите им от служители, след като са издържали успешно изпит за подбор, организиран през 2008 г., още докато са работели на договорно основание.
32 Въпреки това от съдебната практика следва, че общностният съд има право да прецени според обстоятелствата във всеки конкретен случай дали доброто правораздаване обосновава отхвърляне на жалбата или иска по същество без предварително произнасяне по повдигнатото от ответника възражение за недопустимост (Решение на Съда от 26 февруари 2002 г. по дело Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, Recueil, стр. I‑1873, точки 51 и 52, Решение на Първоинстанционния съд от 30 март 2006 г. по дело Yedaş Tarim ve Otomotiv Sanayi ve Ticaret/Съвет и Комисия, T‑367/03, Recueil, стр. II‑873, точка 30, Решение на Съда на публичната служба от 8 април 2008 г. по дело Bordini/Комисия, F‑134/06, все още непубликувано в Сборника, точка 56 и Решение на Съда на публичната служба по дело Adjemian и др./Комисия, посочено по-горе, точка 37). При обстоятелствата в случая Съдът на публичната служба счита, че първо трябва да разгледа съществото на спора преди да се произнесе, ако е необходимо, по възраженията за недопустимост.
3. По съществото на спора
33 В подкрепа на своите три жалби жалбоподателите повдигат идентични доводи. С оглед на изложеното в техните жалби трябва да се приеме, че те всъщност посочват три правни основания. Първото правно основание е изведено от неспазването на член 82, точка 5 от УРДС, на ОРИ-ДНС, на поканата за изразяване на интерес и на принцип, според който процедурите за подбор трябва да осигурят назначаването на най-компетентните служители. Второто правно основание е изведено от нарушение на принципа за равенство. Третото правно основание е изведено от член 1г от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилникът“) и от задължението за мотивиране.
По първото правно основание, изведено от неспазването на член 82, точка 5 от УРДС, на ОРИ-ДНС, на поканата за изразяване на интерес и на принцип, според който процедурите за подбор трябва да осигурят назначаването на най-компетентните служители
Доводи на страните
34 Жалбоподателите посочват, че според докладната записка на външната служба и според писмото на заместник-председателя на Комисията и на отговарящия за външните отношения член на Комисията, целта на CAST 27/RELEX е да бъдат проверени познанията на кандидатите за Европейския съюз, специфичните им познания, за да заемат пост в делегация, и способността им да работят на втори общностен език. Освен това докладната записка на външната служба не споменава за провеждане на елиминаторен изпит за езикови и математически умения.
35 От това жалбоподателите заключават, че този изпит е несъвместим с целите на желания от Комисията подбор. Още по-несъвместм с тези цели бил неговият елиминаторен характер.
36 Освен това жалбоподателите считат, че член 5, точка 1, буква г) от ОРИ-ДНС не предвижда всички кандидати за даден тест да държат елиминаторен изпит по езикови и математически умения. Следователно в случая този елиминаторен характер бил произволен. На първо място, тестът по познания за Европейския съюз не бил елиминаторен. На второ място, бил необясним фактът, че служители, които вече работят в Комисията и вече са доказали общите си способности, ще бъдат елиминирани въз основа на тест, който не предоставя никакви сведения за тяхната квалификация и компетентност. На трето място, не било взето предвид обстоятелството, че кандидатите, които вече имат дълъг професионален опит, са по-малко привикнали от други, по-млади от тях, да полагат тестове за езикови и математически умения.
37 Накрая, по дело F‑75/08 жалбоподателите извеждат от „член 27 от Правилника и [от член] 15 от УРДС“ (който с оглед съдържанието на разпоредбата следва да се счита за сходен на член 12 от УРДС) принцип, според който процедурите за подбор трябва да бъдат насочени към това да осигурят назначаването на най-компетентните служители. Те твърдят, че като изпълняват функциите си в делегациите на Комисията, при различни системи, вече са доказали способностите си и поддържат, че ОРИ-ДНС противоречат на този принцип, ако трябва да се тълкуват като предвиждащи организиране на елиминаторни изпити, които не са свързани изключително със заслугите.
38 Комисията отговаря, че член 5, точка 1 от ОРИ-ДНС предвижда елиминаторен изпит за езикови и математически умения. Тя подчертава, че поканата за изразяване на интерес и общата информация за структурата и оценяването на тестовете също ясно показват, че само кандидатите, издържали всички тестове, могат да бъдат вписани в базата данни.
39 Изпитът за езикови и математически умения имал за цел да отстрани лицата, които имат широки познания и специална компетентност, но на които липсват достатъчно умения да ги използват. Изпитът позволявал на Комисията да се увери, че на назначените служители могат да бъдат възлагани най-различни функции. Това изискване било още по-важно за онези, които работят в делегации, тъй като там интересът на службата изисквал постоянно разместване на персонала. Накрая, изпитът за езикови и математически умения допринасял за осигуряване на равни възможности между външните кандидати и вече назначените такива, като последните нямали никакво право да бъдат облагодетелствани чрез избор на определен вид тестове.
40 Освен това Комисията твърди, че от общата информация за структурата и оценяването на тестовете следва, че изпитът за езикови и математически умения формира само 30 % от всички оценки и по този начин той има по-малка тежест от теста за специфични познания, който формира 50 % от общия брой точки.
41 Комисията поддържа също, че няма противоречие между поканата за изразяване на интерес, докладната записка на външната служба и писмото на заместник-председателя на Комисията и на отговарящия за външните отношения член на Комисията. По-специално, последното писмо информирало единствено, че тестовете не трябва да водят до елиминиране на кандидатите, основано на сравнително разглеждане, както това се прави при конкурсите, където броят на успелите кандидати предварително е определен. В посоченото писмо не се съобщавало, че кандидатите са освободени от задължението да издържат всички изпити. При всички положения това писмо и докладната записка на външната служба имали за цел единствено да информират вече наетите служители, за да ги насърчат да участват в тестовете. Те не можели да освободят съответните служби от задължението да спазят член 5 от ОРИ-ДНС и поканата за изразяване на интерес, нито да създадат каквото и да е право в полза на съответните служители.
42 Накрая, Комисията счита за недопустимо твърдението за нарушение, според което ОРИ-ДНС противоречат на УРДС, доколкото те се тълкуват като предвиждащи организиране на елиминаторни изпити, които не са свързани изключително със заслугите. Този довод не е включен в жалбите от 25 януари 2008 г., тъй като тогава жалбоподателите са поддържали само, че елиминаторният характер на теста за езикови и математически умения не е съвместим със специфичната цел на въпросния изпит за подбор. Още повече, доводът не бил точен. При всички положения член 82, точка 6 от УРДС давал широко право на преценка на ООСД за определяне на условията за наемане на договорно наети служители и елиминаторният характер на теста за езикови и математически умения бил в съответствие с интереса на службата поради вече изложените съображения.
Съображения на Съда на публичната служба
– Предварителна бележка
43 Член 82, точка 6 от УРДС поверява на всяка институция широко право на преценка при избора на начините на организиране на процедурата за назначаване на договорно наети служители съгласно член 3a от посочените УРДС.
44 Комисията използва това правомощие като приема ОРИ-ДНС. Член 5, точка 1, буква г) от тези общи разпоредби, наред с останалото предвижда, че „[к]андидатите, […] се явяват на тестове за техните общи умения, по-специално общите езикови и математически умения“. Същата разпоредба добавя, че кандидатите се вписват в базата данни, предоставена на разположение на институциите и на общностните агенции, при условие че са „издържали тестовете“.
45 Без да е необходимо да се решава въпросът дали всеки от тестовете трябва задължително да има елиминаторен характер, при всички положения от така използваните изрази следва, че член 5 от ОРИ-ДНС подчинява назначаването на договорно наети служители на условието кандидатите поне като цяло да са издържали тестовете за подбор и че не забранява някои от тестовете, взети самостоятелно, да бъдат елиминаторни.
46 В изпълнение на член 5 от ОРИ-ДНС EPSO публикува поканата за изразяване на интерес и общата информация за структурата и оценяването на тестовете. Така поканата за изразяване на интерес уточнява, че кандидатите „ще бъдат поканени да положат […] изпити, за да се оценят […] по-специално техните […] умения“, и че само тези, които „издържат всички изпити, ще бъдат вписани в база[та] данни“, посочена в точка 44 по-горе. Освен това общата информация за структурата и оценяването на тестовете определя като изискван минимум 50 % от точките, за да бъде положен успешно изпитът за езикови и математически умения.
47 Въпреки това жалбоподателите поддържат, че член 5 от ОРИ-ДНС, ако трябва се тълкува като предвиждащ провеждането на тест за езикови и математически умения, който освен това е елиминаторен, е в противоречие с принцип, изведен от член 27 от Правилника и от член 12 от УРДС, според който процедурите за подбор трябва да са насочени към това, да осигурят назначаване на най-компетентните служители.
– Относно възражението за незаконосъобразност на член 5 от ОРИ-ДНС
48 Възражението за незаконосъобразност, повдигнато от жалбоподателите, е недопустимо и освен това е неоснователно.
49 На първо място, в рамките на настоящата жалба, жалбоподателите не могат основателно да се позоват на това възражение за незаконосъобразност. Всъщност правилото за съответствие между жалбата по административен ред по член 90, точка 2 от Правилника и последващата жалба изисква изтъкнатото пред общностния съд правно основание вече да е било повдигано в рамките на досъдебната процедура, така че ООСД да е могъл да се запознае достатъчно точно с критиките, отправени от заинтересованото лице срещу обжалваното решение, тъй като в противен случай това правно основание би било недопустимо. Това правило е обосновано от самата цел на досъдебната процедура, чийто предмет е да позволи доброволно уреждане на споровете, възникнали между длъжностните лица и администрацията (Решение на Съда от 1 юли 1976 г. по дело Sergy/Комисия, 58/75, Recueil, стр. 1139, точка 32 и Решение на Съда от 14 март 1989 г. по дело Del Amo Martinez/Парламент, 133/88, Recueil, стр. 689, точка 9; Решение на Първоинстанционния съд от 29 ноември 2006 г. по дело Campoli/Комисия, T‑135/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑297, II‑A‑2‑1527, точка 32; Решение на Съда на публичната служба от 13 ноември 2007 г. по дело Tsirimokos/Парламент, F‑76/06, все още непубликувано в Сборника, точка 45). Следователно, за да може да предложи на жалбоподателя евентуално доброволно уреждане на спора, ООСД трябва да е надлежно информиран за повдигнатите от него твърдения за нарушения (Решение по дело Campoli/Комисия, посочено по-горе, точка 32; Решение по дело Tsirimokos/Парламент, посочено по-горе, точка 45).
50 Налага се обаче изводът, че дори да се тълкуват възможно най-широко, по същество оспорванията, повдигнати от жалбоподателите по дела F‑20/08 и F‑34/08 между 30 октомври и 25 ноември 2007 г., и „допълнителните жалби“ от 25 януари 2008 г. не се отнасят до законосъобразността на ОРИ-ДНС. По същество в първите искания само се критикува трудността на теста за езикови и математически умения и понякога селективният му характер, без той да се обвързва с ОРИ-ДНС. Въпреки че доводите в тях са по-развити, в „допълнителните жалби“ се поддържа само, че естеството на спорните изпити не отговаря на целите на подбора, „както са уточнени от възлагащата служба, заместник-председател[я на Комисията] и отговарящ[ия] за външните отношения [член на Комисията]“, без да оспорва основанието на процедурата за подбор.
51 На второ място, във всички случаи възражението за незаконосъобразност на член 5 от ОРИ-ДНС е неоснователно.
52 Всъщност член 27 от Правилника и член 12 от УРДС, на които жалбоподателите основават доводите си, са неприложими към договорно наетите служители по смисъла на член 3a от УРДС. Освен това трябва да се напомни, че макар член 82 от УРДС да почива на посочения от жалбоподателите принцип, според който институциите трябва да назначават най-компетентните служители, този член поверява на всяка институция широко право на преценка при подбора на кандидатите с оглед интереса на службата (вж. точка 43 по-горе).
53 Комисията обаче посочва, че целта на изпита за езикови и математически умения е да елиминира кандидатурите на лица, които дори да имат широки познания и специална компетентност, свързани с исканата длъжност, нямат достатъчна способност да ги използват. Тя добавя, че този изпит ѝ позволява да се увери, че на назначените служители, които впоследствие могат да сключат договори за неопределено време, могат да бъдат възлагани различни функции. Освен това Комисията уточнява, че това изискване е особено важно за служителите, които работят в делегации, тъй като там интересът на службата изисква постоянно разместване на персонала. Жалбоподателите не оспорват надлежно тези разяснения. Освен това тяхната релевантност изглежда правдоподобна. Всъщност логично е да се приеме, че подборът на най-добрите кандидати предполага дадена администрация да търси онези, които съчетават сериозни познания и интелектуална способност да ги използват в практиката в контекст, който може да се променя.
54 Ето защо член 5, точка 1, буква г) от ОРИ-ДНС не противоречи на принципа, на който почива член 82 от УРДС, най-малкото защото последният не забранява провеждането на елиминаторни тестове за езикови и математически умения.
55 Следователно, възражението за незаконосъобразност на член 5 от ОРИ-ДНС трябва да се отхвърли.
– Относно незаконосъобразността на проведения в случая елиминаторен тест по език и математика
56 Жалбоподателите твърдят, че в случая EPSO не е имала право да проведе елиминаторен тест по език и математика. В това отношение те се позовават по-специално на докладната записка на външната служба и на писмото на заместник-председателя на Комисията и на отговарящия за външните отношения член на Комисията, както и на спецификата на своето положение.
57 Според член 82, параграфи 5 и 6 от УРДС EPSO оказва съдействие на различни институции, като определя и организира процедурите за подбор на договорно наетите служители при спазване на общите условия, приети от посочените институции. Освен това от член 5, точка 1, буква в) и от точка 2 от ОРИ-ДНС следва, че тя трябва да спазва изискваните от ООСД профили на компетентност и специфична квалификация.
58 От същите разпоредби и от член 3, параграф 2 от Решение 2002/620 обаче следва, че EPSO разполага с голяма свобода на действие при организиране на тестовете за подбор.
59 При тези обстоятелства, на първо място, трябва да се отбележи, че докладната записка на външната служба и в по-малка степен писмото на заместник-председателя на Комисията и на отговарящия за външните отношения член на Комисията съдържат двусмислие относно обстоятелството, че спорните тестове няма да бъдат „елиминаторни“. При това положение те следва да се тълкуват в смисъл, който не прави безполезни изпитите за подбор. Освен това докладната записка и писмото трябва да се разглеждат и в светлината на член 5 от ОРИ-ДНС, който обвързва (вж. точка 45 по-горе) назначаването на договорно наети служители най-малкото с успешното преминаване на тестовете като цяло. Всъщност твърденията на външната служба и едностранните декларации на заместник-председателя на Комисията и на отговарящия за външните отношения член на Комисията не могат валидно да дерогират ОРИ-ДНС, които са приети от колегиума на комисарите.
60 Комисията обаче основателно твърди, че докладната записка на външната служба и писмото на заместник-председателя на Комисия и на отговарящия за външните отношения член на Комисията могат да се разбират в смисъл, че спорните тестове не са елиминаторни като конкурсите, доколкото няма да се фиксира предварително определен брой успели кандидати, без все пак да се твърди, че тези тестове няма да бъдат елиминаторни.
61 Този прочит на докладната записка на външната служба и на писмото на заместник-председателя на Комисията и на отговарящия за външните отношения член на Комисията съответства на целта на изпитите за подбор и е съвместим с член 5 от ОРИ-ДНС.
62 Следователно докладната записка на външната служба и писмото на заместник-председателя на Комисията и на отговарящия за външните отношения член на Комисията не позволяват да се приеме, че EPSO не е спазила определените от Комисията граници на своята задача, като е провела елиминаторен тест по език и математика.
63 На второ място, що се отнася до необходимостта от подбор на най-добрите кандидати, следва да се отбележи, че както се съобщава в докладната записка на външната служба, поканата за изразяване на интерес предвижда тестовете да се държат на втория език на всеки от кандидатите. Още повече, дори да е елиминаторен, на спорния изпит за езикови и математически умения като цяло е придадено по-малко значение от изпитите за компетентност. Той формира само 30 % от общия брой точки. По този начин въпреки елиминаторния си характер, той има по-малка тежест от теста за специфични познания, който също е елиминаторен и за който прагът, над който кандидатът се смята за издържал, е определен на 55 %, и който формира 50 % от общия брой точки. Освен това тестът за „познания за ЕС“ не може да се подценява. Макар сам по себе си този тест да не е дисквалифициращ, той все пак формира до 20 % от общия брой точки. Така лош резултат от този тест може да засегне цялостния резултат на кандидатите, когато изискваният минимум от всички изпити е определен на 60 %.
64 Накрая, трябва да се подчертае, че провеждането на изпит за специален подбор за функционален профил „Външни отношения“, елиминаторният характер на теста за специфични познания и на теста за езикови и математически умения, както и обстоятелството, че те представляват 80 % от общия брой точки, докато тестът за общи познания не е елиминаторен и образува само до 20 % от този общ сбор, показват, че EPSO е искала да привилегирова назначаването на служители, които, от една страна, имат специална компетентност в областта на външните отношения и от друга, притежават достатъчна способност, която им позволява при необходимост да се справят и с други задължения.
65 В светлината на тези уточнения трябва да се заключи, че при упражняване на съответните им правомощия в дадения случай Комисията и EPSO не са превишили границите на широкото си право на преценка, като са предвидили провеждането на тест за езикови и математически умения, придали са му елиминаторен характер и са го използвали за вече действащите служители.
66 От изложеното по-горе следва, че първото правно основание е необосновано и трябва да бъде отхвърлено.
По второто правно основание, изведено от нарушение на принципа за равно третиране
Доводи на страните
67 На първо място, жалбоподателите посочват, че тестът за езикови и математически умения е с лошо качество, което се потвърждавало от изключването на въпрос № 46. Това ниско качество сериозно повлияло на техните резултати, доколкото им се наложило да отделят прекалено много време на двусмислени въпроси, поради което не са могли да се съсредоточат през останалата част от изпитите.
68 На второ място, жалбоподателите твърдят, че решението да се даде допълнителна точка на всички кандидати за всеки изключен въпрос не позволява да се осигури равно третиране и обективност на изпитите.
69 Така жалбоподателите посочват, че EPSO е изключила 153 въпроса от тестовете за компетентност по различни профили. По-специално те посочват тестовете, които се отнасят за следните профили: „развитие на селските райони, безопасност на храните и околна среда“, „икономическо развитие, частен и търговски сектор“ и „добро управление и сигурност“. Предоставянето на една точка за всеки от тези въпроси довело до съществено изменение на естеството на изпитите и до нарушаване на равнопоставеността между кандидатите. Всъщност тази бонификация дала предимство на кандидатите, записани в профилите за компетентност, в които са изключени определени въпроси, в сравнение с кандидатите, записани в други профили, където не е направено никакво изключване. Още повече, с оглед броя на изключените въпроси в посочените профили, тестът за специфични познания придобил само второстепенно значение. Накрая, EPSO изключила въпроси само при някои езици. Тази практика била неблагоприятна за кандидатите, които държат изпитите на другите езици и които е трябвало да отговорят на тези въпроси.
70 Комисията отговаря, че EPSO, както и конкурсните комисии се ползват от широко право на преценка. Тази свобода се използвала именно когато са изправени пред нередности или пред допуснати грешки при провеждането на изпитите, които не могат да бъдат проведени отново поради големия брой участници и в съответствие с принципите на принципите на пропорционалност и на добра администрация.
71 Според Комисията в случая повторното провеждане на голяма част от изпитите би било неподходящо, така че решението за изключване на въпроси № 31 и № 46 от теста за езикови и математически умения е уместно.
72 При всички положения Комисията отхвърля твърдението, че изключването на въпроси е могло да дискриминира жалбоподателите.
73 На първо място, Комисията посочва, че при спорните изпити въпросът за равното третиране между кандидатите не се поставя по същия начин, както при конкурс, защото броят на успелите кандидати не е предварително определен и няма сравнително оценяване.
74 На второ място, Комисията подчертава обстоятелството, че с изключването на проблематичните въпроси е спазен принципът за равно третиране в рамките на всяка функционална група и в рамките на всеки профил.
75 На трето място, що се отнася до теста за езикови и математически умения, организиран за функционален профил „Външни отношения“, Комисията посочва, че грешката при формулирането на въпрос № 46 е допусната само в английската версия. Съответно, така твърдяното объркване, поради което жалбоподателите не са могли да се съсредоточат, по дефиниция е могло да засегне само служителите, които са държали теста на този език. Освен това Комисията напомня, че дискриминация, която може да засегне законосъобразността на даден акт, не може да следва от самостоятелното поведение на самите заинтересовани лица. Накрая, Комисията подчертава, че макар в началото въпрос № 46 да е изключен само в английската версия, то впоследствие той е бил изключен и при другите езици с цел да се гарантира равнопоставеността на кандидатите. По същия начин въпрос № 31 също е бил изключен за всички.
76 На четвърто място, що се отнася до изключването на въпроси, които се съдържат в тестовете за специфични познания, Комисията посочва, че никой от жалбоподателите не е издържал изпита за езикови и математически умения и това обстоятелство ги отличава от другите кандидати. Те дори нямат никакъв интерес да критикуват основателността на изключването на въпроси от теста за специфични познания.
Съображения на Съда на публичната служба
77 Съдебната практика признава широко право на преценка на конкурсната комисия, когато тя е изправена пред нередности или грешки, допуснати при провеждането на конкурс на общо основание с множество участници, които в съответствие с принципите на пропорционалност и на добра администрация не могат да бъдат поправени чрез повторно провеждане на конкурсните изпити (Решение на Първоинстанционния съд от 2 май 2001 г. по дело Giulietti и др./Комисия, T‑167/99 и T‑174/99, Recueil FP, стр. I‑A‑93 и II‑441, точка 58).
78 Въпреки че EPSO не е конкурсна комисия и че спорните тестове нямат формата на конкурс, тази съдебна практика може да се приложи и към нея, след като EPSO разполага с голяма свобода на действие при организирането на тестовете за подбор (вж. точка 58 по-горе).
79 Освен това е безспорно, че в случая поканата за изразяване на интерес е привлякла голям брой кандидати.
80 При това положение, изправена пред проблематични въпроси, EPSO е могла да приеме, че те следва само да се изключат, тъй като разрешението, изразяващо се в повторното провеждане на всички тестове, би било неподходящо и в противоречие с принципа на добра администрация.
81 Въпреки това трябва да се провери дали използваният метод на изключване не е нарушил равнопоставеността между кандидатите.
82 Съгласно постоянната съдебна практика принципът за равенство изисква сходни положения да не се третират по различен начин, а различни положения да се третират еднакво, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (Решение на Съда от 11 септември 2007 г. по дело Lindorfer/Съвет, C‑227/04 P, Сборник, стр. I‑6767, точка 63 и Решение на Съда от 17 юли 2008 г. по дело Campoli/Комисия, C‑71/07 P, Сборник, стр. I‑5887, точка 50). Освен това нарушението на принципа за равенство предполага спорното третиране да поставя някои лица в по-неблагоприятно положение по отношение на други (Решение на Съда от 13 юли 1962 г. по дело Klöckner-Werke и Hoesch/Върховен орган, 17/61 и 20/61, Recueil, стр. 615 и 652 и Решение на Съда от 16 декември 2008 г. по дело Arcelor Atlantique и Lorraine и др., C‑127/07, все още непубликувано в Сборника, точка 39; Решение на Първоинстанционния съд от 5 април 2006 г. по дело Deutsche Bahn/Комисия, T‑351/02, Recueil, стр. II‑1047, точка 137).
83 В случая следва в самото начало да се напомни, че в поканата за изразяване на инатерес нито Комисията, нито EPSO определят предварително ограничен брой успели кандидати. Следователно тестовете за подбор не предвиждат никакво пряко съпоставяне на кандидатите. Както посочва Комисията, въпросът за равното третиране между тях не се поставя по същия начин, както при конкурс.
84 Въпреки това дори в този контекст не може да се изключи, че предоставянето на една допълнителна точка на всички кандидати, изправени пред проблематични въпроси, с цел изключване на последните е могло да облагодетелства някои кандидати, като им позволи по-лесно да достигнат праговете, определени за успешното преминаване на изпитите.
85 Що се отнася до теста за езикови и математически умения, безспорно е, че изключени са само въпроси № 31 и № 46. Жалбоподателите твърдят, че освен това въпрос № 46 им е създал толкова проблеми, че не са могли да се съсредоточат през останалата част от изпитите. В съдебното заседание те уточняват, че някои кандидати са подминали този въпрос, докато други са положили усилия да отговорят. Въпреки това, дори да се приеме, че този въпрос е смутил или забавил заинтересованите лица повече от други дотолкова, че да засегне способността им да отговорят на целия тест, това положение е резултат от собственото им отношение към трудността. Жалбоподателите не само не доказват, че избраният метод на изключване ги е дискриминирал, а напротив, с твърденията си подчертават, че между тях и останалите кандидати има разлика (в този смисъл вж. Решение на Първоинстанционния съд от 17 януари 2001 г. по дело Gerochristos/Комисия, T‑189/99, Recueil FP, стр. I‑A‑11 и II‑53, точка 26). Освен това посочените по-горе два въпроса са изключени при всички езикови версии на теста именно за да се осигури равното третиране на кандидатите.
86 Ето защо твърденията за нарушения, повдигнати срещу изключването на 153 въпроса от тестовете за специфични познания по различни профили, са ирелевантни. Всъщност, както показа анализът на първото правно основание, жалбоподателите не са издържали теста за езикови и математически умения, чийто елиминаторен характер е допустим.
87 При тези условия възприетото от EPSO разрешение да изключи проблематичните въпроси не изглежда да е нарушило равнопоставеността на кандидатите в ущърб на жалбоподателите.
88 Следователно второто правно основание е необосновано и трябва да бъде отхвърлено.
По третото правно основание, изведено от нарушение на член 1г от Правилника и от задължението за мотивиране
Доводи на страните
89 Жалбоподателите твърдят, че са установили редица нередности, от които следва, че обжалваните актове нарушават принципа на равенство. Съгласно Решение на Първоинстанционния съд от 24 април 2001 г. по дело Torre и др./Комисия (T‑159/98, Recueil FP, стр. I‑A‑83 и II‑395, точки 46 и 47) и Решение на Първоинстанционния съд от 5 март 2003 г. по дело Staelen/Парламент (T‑24/01, Recueil FP, стр. I‑A‑79 и II‑423, точки 47—58) Комисията е тази, която трябва да докаже, че тези нередности не са засегнали окончателния резултат от изпитите. Комисията обаче не го е доказала.
90 От това жалбоподателите заключават, че е налице нарушение на задължението за мотивиране и на член 1г, параграф 5 от Правилника.
91 Комисията отговаря, че не е длъжна да опровергава твърденията на жалбоподателите, доколкото те не посочват никакво косвено доказателство, че е налице каквато и да била дискриминация.
92 Освен това, в писмената си защита по дело F‑75/08 Комисията поддържа, че твърдението за наличие на нарушение на задължението за мотивиране е недопустимо поради липса на изложение по него. При всички случаи то било неоснователно, тъй като жалбоподателите узнали причините, обосноваващи обжалваните актове, посредством информацията, предоставена на кандидатите по време на процедурата за подбор чрез отговорите, дадени на „исканията за преразглеждане“, подадени между 30 октомври и 25 ноември 2007 г., както и чрез отговорите на жалбите, подадени на 25 януари 2008 г.
Съображения на Съда на публичната служба
93 Следва в самото начало да се отбележи, че жалбоподателите основават третото си правно основание именно на член 1г, параграф 5 от Правилника, който обаче не е приложим за договорно наетите служители.
94 По-нататък, това правно основание изглежда свързано с първото и второто правно основание. Така, след като Съдът на публичната служба е установил, че с оглед мотивите, изложени в точка 43 и сл. и в точка 77 и сл., те са необосновани, повече не следва да се обсъжда въпросът дали жалбоподателите са установили наличието на нередности, от които личи, че обжалваните актове нарушават принципа на равенство. Това правно основание е ирелевантно. Всъщност, тъй като от разглеждането на първите две правни основания следва, че не е могла да бъде установена никаква нередност в провеждането на изпитите, Комисията не е можела да изходи от постулата, че такива са били извършени, и да доказва, че те не са засегнали окончателния резултат от посочените изпити и че не са били източник на дискриминация.
95 Накрая, правното основание не е лишено от двусмислие. От начина, по който е формулирано, и специално от позоваването на Решение по дело Torre и др./Комисия и на Решение по дело Staelen/Парламент, посочени по-горе, следва, че жалбоподателите изглежда упрекват Комисията, че не е доказала пред Съда на публичната служба липсата на влияние на твърдените нередности, от които те се оплакват, върху резултата от спорните тестове.
96 Ако това е тълкуването, което следва да се даде на правното основание, отново трябва да се констатира, че в него жалбоподателите смесват, от една страна, задължението за мотивиране, на което се позовават и което на основание член 25 от Правилника и на членове 11 и 81 от УРДС съставлява задължително формално изискване при приемането на административните решения с неблагоприятни последици, които могат да се обжалват пред Съда на публичната служба, и от друга страна, състезателното начало, както и упражняването на правото на защита в рамките на съдебното производство, в което посочените по-горе разпоредби са неприложими.
97 Следователно третото правно основание трябва да се отхвърли.
98 Предвид всичко изложено по-горе, жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
99 Съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник, при спазване на останалите разпоредби на дял II, глава осма от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно параграф 2 от същия член, когато справедливостта изисква това, Съдът на публичната служба може да реши дадена страна, макар и загубила делото, да бъде осъдена да заплати само частично съдебните разноски и дори да не бъде осъдена за тях.
100 От настоящото съдебно решение следва, че жалбоподателите са загубилата делото страна. Освен това в искането си Комисията изрично е настояла жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата по делото не обсновават прилагането на разпоредбата на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.
101 Въпреки това следва да се има предвид обстоятелството, че жалбоподателите по дело F‑20/08 и жалбоподателката по дело F‑34/08 са подали съответно, от една страна, жалбите по посочените дела и от друга страна, жалбата по дело F‑75/08, която е подадена и от другите жалбоподателите по дело F‑75/08.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
реши:
1) Отхвърля жалбите по дела F‑20/08, F‑34/08 и F‑75/08.
2) Осъжда г‑н Aparicio и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението под № 1—18 да заплатят съдебните разноски по дело F‑20/08 и деветнадесет четиридесет и шести от съдебните разноски по дело F‑75/08. Осъжда г‑жа Simon да заплати съдебните разноски по дело F‑34/08 и една четиридесет и шеста от съдебните разноски по дело F‑75/08. Осъжда жалбоподателите, чиито имена са посочени в приложението под № 19—40 и № 42—46 да заплатят двадесет и шест четиридесет и шести от съдебните разноски по дело F‑75/08.
Kanninen | Boruta | Van Raepenbusch |
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 29 септември 2009 година.
Текстът на настоящия съдебен акт, както и на цитираните в него актове на юрисдикциите на Европейския съюз, e достъпен на уебсайта на Съда: www.curia.europa.eu
ПРИЛОЖЕНИЕ
Предвид големия брой жалбоподатели по това дело, имената им няма да бъдат въпроизведени в настоящото приложение.