РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

6 май 2014 година

Дело F‑153/12

Claude Forget

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностно лице — Възнаграждение — Семейни надбавки — Надбавка за жилищни нужди — Условие за предоставяне — Регистрирано партньорство по люксембургското право — Двойка постоянни небрачни партньори, която има достъп до граждански брак — Длъжностно лице, което не отговаря на условията по член 1, параграф 2, буква в), подточка iv) от приложение VII към Правилника“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Forget иска, от една страна, да бъде отменено решението за отказ за предоставяне на партньора му на надбавка за жилищни нужди и на наследствена пенсия и от друга страна, да бъде установена незаконосъобразността на член 1, параграф 2, буква в), подточка iv) от приложение VII и член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника да длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“)

Решение:      Отхвърля жалбата. Г‑н Forget понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия. Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Възнаграждение — Семейни надбавки — Надбавка за жилищни нужди — Условия за предоставяне — Длъжностно лице, регистрирано като постоянен небрачен партньор — Достъп до граждански брак — Самостоятелни понятия

(член 1г от Правилника за длъжностните лица и член 1, параграф 2, буква в) от приложение VII)

2.      Длъжностни лица — Възнаграждение — Семейни надбавки — Надбавка за жилищни нужди — Условия за предоставяне — Принцип на равно заплащане — Двойка постоянни небрачни партньори, която има достъп до граждански брак — Дискриминация, основана на пола — Липса

(член 1г от Правилника за длъжностните лица и член 1, параграф 2, буква в) от приложение VII)

1.      Понятието за небрачна двойка по член 1г от Правилника е самостоятелно, тъй като въпросният член не препраща към условията, определени от приложимото с оглед на конкретния случай национално право, а посредством предвидените в това отношение в член 1, параграф 2, буква в) от приложение VII условия установява отделен правен режим.

Посоченият член по-специално изисква, от една страна, двойката да представи официален документ, признат за такъв от държава членка или от компетентен орган на държава членка, удостоверяващ тяхното положение на небрачни партньори, и от друга страна, като допълнителното условие, двойката да няма достъп до граждански брак в държава членка. По отношение на съдържанието и обхвата на последното условие същата разпоредба уточнява, че за дадена двойка се счита, че има достъп до граждански брак, само ако партньорите отговарят на всички условия за сключване на брак, предвидени в законодателството на държава членка.

Понятието за двойка, която има достъп до граждански брак, обаче е специфично за Правилника и не може да се тълкува самостоятелно. То впрочем съответства на преследваната от законодателя цел, посочена в съображение 8 от Регламент № 723/2004, с който е приета настоящата редакция на Правилника, а именно на длъжностните лица, които са обвързани с небрачна връзка, призната от държава членка като постоянно партньорство, и на които правото не предоставя възможност да сключат брак, да се предоставят същите предимства като на брачните двойки.

(вж. точки 22—24)

2.      По отношение на твърдението за дискриминация поради разлика в третирането при предоставянето на надбавка за жилищни нужди между, от една страна, длъжностните лица, които живеят с лице от същия пол като небрачна двойка и на които приложимото национално законодателство отказва достъп до брак, и от друга страна, длъжностните лица, които са от различен пол и имат достъп до граждански брак, решили да живеят като постоянни небрачни партньори, следва да се констатира, че сравнението е погрешно, тъй като член 1, параграф 2, буква в) от приложение VII към Правилника не установява, а и не може да установи самостоятелна правна уредба, която да противоречи или да надхвърля приетите във всяка държава членка на Съюза разпоредби за правата и задълженията на предвидените в законодателствата им възможни категории брачни или небрачни съжителства. Именно поради наличието на различни национални законодателства посоченият член се ограничава до установяване на специфично условие за всяко длъжностно лице, което е в законово признато съжителство в държава членка и което иска да получава надбавка за жилищни нужди, двойката, а не самото то да има достъп до брак. Това условие обаче зависи, що се отнася до пола или сексуалната ориентация на длъжностното лице в двойката, изключително от правния режим, който законодателството на всяка държава членка признава на споменатите небрачни двойки, като поради това посоченото условие няма никакво значение от гледна точка на Правилника.

Освен това с оглед наличието на различна национална правна уредба в тази област, чието приемане е от компетентността само на държавите членки, условието двойката да няма достъп до брак, не води до непряка дискриминация, тъй като сред различните възможни и правно признати форми на съжителство единствено бракът в момента е общ за всички държави членки на Съюза, като случаят с партньорството обаче не е такъв.

Разпоредбите на член 1, параграф 2, буква в), подточка iv) от приложение VII към Правилника действително създават обективна разлика в третирането между тези две категории лица. Въпреки това, ако се приеме, че тези две категории лица са поставени в сходно положение с оглед на целта, преследвана с надбавката за жилищни нужди, различното третиране би трябвало да се счита за обективно оправдано, тъй като законодателят на Европейския съюз всъщност е искал на длъжностните лица, които живеят в небрачна връзка, призната от държава членка като постоянно партньорство, и които нямат достъп до брак, да се предоставят същите предимства като на брачните двойки.

(вж. точки 27—29, 31 и 32)