РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА Европейския съюз
(трети състав)
13 юни 2012 година
Дело F‑41/11
Dana Mocová
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Срочно наети служители — Неподновяване на срочен договор — Право на преценка — Член 8 от Условията за работа на другите служители — Член 4 от решението на генералния директор на OLAF от 30 юни 2005 г. относно новата политика във връзка с назначаването и заетостта на срочно наетите служители на OLAF — Максимална продължителност на договорите със срочно наети служители“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑жа Mocová иска отмяна на решението на изпълняващия длъжността генерален директор на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) от 11 февруари 2011 г., с което се отхвърля искането ѝ за продължаване на договора ѝ на срочно нает служител
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася собствените си съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба срещу мълчалив отказ да се уважи дадено исканe — Правно основание, изведено от липсата на мотиви — Вземане предвид на мотивите, съдържащи се в решението, с което се отхвърля жалбата по административен ред
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; член 46 от Условията за работа на другите служители)
2. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Наемане на работа — Подновяване на договор, сключен за определен срок — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници
(член 8 и член 47, параграф 1, буква б) от Условията за работа на другите служители)
3. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Наемане на работа — Сключване на договор за срочно заемане на постоянна длъжност — Условия
(член 1а, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 2, буква б), членове 3—5 и член 8, втора алинея от Условията за работа на другите служители)
1. Тъй като досъдебното производство търпи развитие, когато в решението на администрацията, с което се отхвърля жалба по административен ред, има мотиви, които очевидно липсват в мълчаливия отказ да се уважи дадено искане, срещу който е насочена жалбата по административен ред, при разглеждането на законосъобразността на първоначалния увреждащ акт следва да се вземат предвид мотивите, съдържащи се в решението, с което се отхвърля жалбата по административен ред, тъй като се предполага, че тези мотиви отговарят на посочения акт. Все пак се разглежда именно законосъобразността на първоначалния увреждащ акт, и то с оглед на съдържащите се в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред мотиви.
(вж. точки 21 и 38)
Позоваване на:
Общ съд — 9 декември 2009 г., Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, точки 58 и 59 и цитираната съдебна практика
2. Срочно нает служител с договор за определен срок по принцип изобщо няма право на подновяване на договора му, тъй като подновяването е само възможност, обусловена от съответствието му с интереса на службата. Всъщност за разлика от длъжностните лица, стабилността на чиято трудова заетост се гарантира от Правилника, по отношение на срочно наетите служители се прилагат други условия, които се основават на сключения със съответната институция договор за наемане на работа. Видно от член 47, параграф 1, буква б) от Условията за работа на другите служители, продължителността на служебното правоотношение между институция и срочно нает служител за определен срок се урежда именно от условията, установени в сключения между страните договор. Освен това администрацията има голяма свобода на преценка във връзка с подновяването на договор. Също така контролът на съда трябва да се ограничи до въпроса дали с оглед на способите и средствата, чрез които администрацията може да осъществи преценката си, тя е действала в граници, които не подлежат на оспорване, и дали не е използвала правото си на преценка по явно неправилен начин. В този контекст, за да се докаже, че при преценката на фактите администрацията е допуснала явна грешка, която може да обоснове отмяната на решението, прието въз основа на тази преценка, доказателствата, които служителят трябва да представи, трябва да бъдат достатъчни, за да оборят правдоподобността възприетата от администрацията преценка. С други думи, наличието на явна грешка не е доказано, ако въпреки представените от служителя доказателства може да се приеме, че оспорената преценка е обоснована и смислена.
(вж. точки 42—44)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 декември 1996 г., AIUFFASS и AKT/Комисия, T‑380/94, точка 59; 17 октомври 2002 г., Cocchi и Hainz, T‑330/00 и T‑114/01, точка 82; 6 февруари 2003 г., Pyres/Комисия, T‑7/01, точка 64; 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия, T‑289/03, точка 221
Съд на публичната служба — 7 юли 2009 г., Bernard/Eвропол, F‑54/08, точка 44; 23 ноември 2010 г., Gheysens/Съвет, F‑8/10, точка 75
3. От член 1а, параграф 1 от Правилника във връзка с членове 2—5 от Условията за работа на другите служители следва, че постоянните длъжности в институциите по принцип са предназначени да се заемат чрез назначаване на длъжностни лица и следователно такива длъжности могат да се заемат от служители, по отношение на които се прилагат Условията за работа на другите служители, само по изключение. По този начин, макар член 2, буква б) от Условията за работа на другите служители да предвижда изрично, че за заемане на постоянна длъжност могат да се наемат срочно наети служители, той уточнява също така, че това може да бъде само временно. Освен това член 8, втора алинея от Условията за работа на другите служители предвижда, че договорът за наемане в качеството на срочно нает служител по член 2, буква б) не може да бъде за повече от четири години и може да се подновява само веднъж за срок най-много от две години. В края на този период правоотношението на срочно наетия служител задължително се прекратява поради преустановяване на изпълняването на неговите функции или чрез назначаването му в качеството на длъжностно лице при определените в Правилника условия. Целта на това изключение от принципа, съгласно който постоянните длъжности са предназначени да се заемат чрез назначаване на длъжностни лица, може да бъде само да отговори на нуждите на службата в конкретен случай.
(вж. точка 48)
Позоваване на:
Общ съд — 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, точка 79 и цитираната съдебна практика