Language of document : ECLI:EU:F:2011:154

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)


27 септември 2011 година


Дело F‑82/07


Daniel Dittert

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2006 г. — Нова кариерна структура — Удължаване на кариерата чрез въвеждането на нови степени, които са без еквивалент в стария статут — Прилагане на член 45 от Правилника, на приложение XIII към Правилника и на Общите правила за прилагане на Правилника, в сила от 2005 г. — Принцип на равно третиране — Обратно действие на решения за повишаване от дата преди 1 май 2004 г. — Преходни мерки — Жалба, явно подлежаща на отхвърляне“

Предмет:      Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 AЕ за отмяна на решението, с което г‑н Dittert е повишен в степен A*9, вместо в степен A*10, в рамките на процедура по повишаване за 2006 г.

Решение:      Отхвърля жалбата. Жалбоподателят и Комисията понасят съответно направените от тях съдебни разноски. Съветът, който е встъпила страна, понася направените от него съдебни разноски.


Резюме


1.      Производство — Произнасяне с мотивирано определение — Условия — Явно недопустима или явно лишена от всякакво правно основание жалба — Обхват

(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Приложими норми — Процедура по повишаване за 2004 г.

(член 45 от Правилника за длъжностните лица, член 6, втора алинея от приложение XIII, съображение 37 от Регламент № 723/2004 на Съвета)

3.      Длъжностни лица — Повишаване — Приемане на нова система за повишение — Преход от старата към новата система

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Повишаване — Приложими норми — Принцип на единност на кариерата — Принцип, който не е уреден в правото на Съюза

1.      Съгласно член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, когато дадена жалба изцяло или отчасти е явно недопустима или явно лишена от всякакво правно основание, Съдът на публичната служба може, без да дава ход на делото, да се произнесе с мотивирано определение. В хипотезата по тази разпоредба попада и жалба, която явно подлежи на отхвърляне по съображения по съществото на спора.

(вж. точки 38 и 39)

2.      При промяна на правната уредба за персонала, предвид възможността завареният персонал да се позове на оправдани правни очаквания и на права, придобити на основание на действащите преди изменението разпоредби, законодателят е необходимо да приеме преходни мерки.

По отношение на определянето на кариерната структура, в която трябва да се впишат правните последици на решение за повишаване на длъжностно лице в рамките на процедура по повишаване след влизането в сила на новия правилник на 1 май 2004 г., член 6, втора алинея от приложение XIII към Правилника установява разлика между датата на приемане на решението и датата на влизането му в сила, като приема, че от значение е датата на влизане в сила. На основание на тази разпоредба при повишенията, влезли в сила преди 1 май 2004 г., по-високата степен по член 45 от новия правилник се определя по кариерната структура не на новия, а на стария правилник. Посочената разпоредба следователно е преходна и позволява на съответните длъжности лица да се гарантира, че старата кариерна структура се прилага по отношение на повишенията, влезли в сила преди 1 май 2004 г.

Що се отнася до приложното поле на член 6, втора алинея от приложение XIII към Правилника, тази разпоредба е приложима само за решения за повишаване, взети в рамките на процедура по повишаване за 2004 г. и влезли в сила преди 1 май 2004 г., но не и за длъжностните лица, които към 30 април 2004 г. не са били повишени в рамките на процедурата за 2004 г. или във всички случаи повишението им не е влязло в сила преди 1 май 2004 г.

С оглед на това, след като процедурата по повишаване се провежда веднъж годишно и винаги поражда правни последици с обратно действие само за тези, за които се отнася, изборът на дадена институция да предостави обратно действие на някои решения за повишаване, за да могат те да влязат в сила от дата преди 1 май 2004 г., не може да е незаконосъобразен, тъй като е основан на член 6, втора алинея от приложение XIII към Правилника.

(вж. точки 56, 60, 61 и 104)

3.      Длъжностните лица, подлежащи на повишаване в по-висока степен към 30 април 2004 г., преди влизането в сила на новия правилник, но реално повишени в рамките на процедурата по повишаване за 2006 г., не са в едно и също правно и фактическо положение като длъжностните лица от същата степен, подлежащи на повишаване към 30 април 2004 г. и реално повишени в рамките на процедурата по повишаване за 2004 г.

Всъщност от правната уредба на повишаването на длъжностни лица следва, че се повишават само тези от тях, за които при преценката на заслугите, която органът по назначаването е длъжен да прави всяка година в рамките на процедурата по повишаване, се приеме, че за съответния период имат най-големи заслуги. С оглед на това фактическото и правното положение на длъжностните лица, за които споменатият орган е приел, че за съответния период са с най-малко заслуги, и това на техните реално повишени колеги разкриват съществени разлики. Първите следователно не спадат към една и съща група с повишените си колеги и не могат да претендират за равно третиране.

Впрочем, след като Правилникът не оправомощава институциите да приемат преходни мерки за дерогиране на незабавното прилагане на новата кариерна структура в рамките на процедурата по повишаване за 2006 г., пропускът дадена институция да приеме такива мерки не нарушава принципите на равно третиране, на право на кариерно развитие и на защита на оправданите правни очаквания.

(вж. точки 76—78, 95 и 96)


Позоваване на:

Съд — 22 декември 2008 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, C‑443/07 P, точка 99

Първоинстанционен съд — 11 юли 2007 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, T‑58/05, точки 86 и 113

4.      Принципите за единност на кариерата и за кариерно развитие не са изрично уредени в правото на Съюза. Съгласно съдебната практика обаче принципът на право на кариерно развитие е конкретно проявление на приложимия по отношение на длъжностните лица принцип на равно третиране.

(вж. точки 79, 80 и 108)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 5 март 2008 г., Toronjo Benitez/Комисия, F‑33/07, точка 87