Преюдициално запитване от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo № 24 de Madrid (Испания), постъпило на 11 февруари 2019 г. — Sindicato Único de Sanidad e Higiene de la Comunidad de Madrid и Sindicato de Sanidad de Madrid de la CGT/Consejería de Sanidad de la Comunidad de Madrid
(Дело C-103/19)
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Juzgado de lo Contencioso-Administrativo № 24 de Madrid
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Sindicato Único de Sanidad e Higiene de la Comunidad de Madrid и Sindicato de Sanidad de Madrid de la C.G.T.
Ответник: Consejería de Sanidad de la Comunidad de Madrid
Преюдициални въпроси
Съответства ли оспорваният нормативен акт, а именно Заповед 406/2017 от 8 май 2017 г. на регионалния министър на здравеопазването, на Рамковото споразумение, приложено към Директива 1999/70/ЕО1 , по-конкретно на клауза 5 от него, целите му, точки 6 и 8, както и на параметрите, установени в решение ECLI:EU:C:2016:679 на Съда (десети състав) от 14 септември 2016 г., като се има предвид, че след подновяването на последователни срочни правоотношения в сектора на общественото здравеопазване — които правоотношения се основават на разпоредби от националното право, позволяващи подновявания, за да се обезпечи и осигури извършването на дейности с временен, непостоянен или извънреден характер, при положение че в действителност с тези правоотношения се задоволяват постоянни и трайни нужди — с въпросната заповед се преобразува видът на 9 126 длъжности, при което временно наетият нещатен работник се оказва временно нает на щатна длъжност работник, като целта на процедурата е тези длъжности да се включат в публична обява за свободни работни места и съответно временно наетия работник да се освободи?
Правилно ли е направеното от запитващата юрисдикция тълкуване, че начинът на прилагане на член 9, параграф 3 от Рамковите правила, който е описан в Заповед 406/2017 на регионалния министър на здравеопазването от 8 май 2017 г. и осъществяван чрез нея, не съответства на клауза 5 [от Рамковото споразумение], целите му, точки 6 и 8 от него, както и на параметрите, установени в решение ECLI:EU:C:2016:679 на Съда (десети състав) от 14 септември 2016 г., тъй като след извършването на злоупотребата, произтичаща от използването на временни правоотношения с цел да се задоволят постоянни нужди, и признаването на структурния недостиг се допуска тази злоупотреба изобщо да не бъде санкционирана в противоречие с целите на посочената директива и неблагоприятното положение на временно наетите служители с нормативноустановен статут се запазва?
Правилно ли е направеното от запитващата юрисдикция тълкуване на клауза 5 [от Рамковото споразумение], целите му, точки 6 и 8 от него, както и на параметрите, установени в решение ECLI:EU:C:2016:679 на Съда (десети състав) от 14 септември 2016 г., които са изложени в настоящото определение и дават основание да се счита, че Заповед 406/2017 на регионалния министър на здравеопазването от 8 май 2017 г. не съответства на член 2, първа алинея от Директива 1999/70, след като не гарантира постигането от испанската държава на определените в тази директива резултати, тъй като при наличие на злоупотреба при използването на срочни правоотношения не осигурява на работниците ефективни и равностойни гаранции за закрила с цел надлежно санкциониране на злоупотребата и отстраняване на последиците от нарушението на правото на Съюза, не предвижда санкции за злоупотребата и съответно позволява посочената директива да не се прилага в сектора на здравеопазването?
Правилно ли е тълкуването на запитващата юрисдикция — след като националната правна уредба съдържа абсолютна забрана в обществения сектор за преобразуване в трудов договор с неопределена продължителност на поредица от срочни трудови договори или за предоставяне на постоянен статут на работника, станал жертва на злоупотреба, без в тази национална правна уредба да е предвидена друга ефективна мярка, за да не се допусне, и ако е необходимо, да се санкционира злоупотребата при използването на последователни срочни трудови договори — че Заповед 406/2017 на регионалния министър на здравеопазването от 8 май 2017 г. (чрез която със закъснение се прилага член 9, параграф 3 от [Рамковите правила]) и последващата процедура по подбор не могат да се считат за ефективни мерки, за да не се допусне, и ако е необходимо, да се санкционира злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори, тъй като, както запитващата юрисдикция счита и повторно отбелязва, по този начин се заобикаля прилагането и изпълнението на целите на самата Директива?
Заповед 406/2017 на регионалния министър на здравеопазването от 8 май 2017 г. се прилага единствено за нещатните работници, а по отношение на останалите временно наети работници, с прекомерен брой назначения в рамките на установения в националната правна норма период от време, администрацията не извършва проучване на причините, които са наложили [назначенията], за да прецени, съобразно случая, дали трябва да бъде създадена съответна щатна длъжност, така че в действителност положението на несигурност на работниците се оказва дълготрайно, злоупотребата не се санкционира и спрямо тях не се прилага никаква мярка, предоставяща каквито и да било ефективни и равностойни гаранции за закрила, с цел надлежно санкциониране на злоупотребата и отстраняване на последиците от нарушението на правото на Съюза. Трябва ли при това положение да се счита, че в гореописаната хипотеза не са изпълнени изискванията на решение ECLI:EU:C:2016:679 на Съда (десети състав) от 14 септември 2016 г. и съответно че е налице противоречие с правилата на Общността?
____________
1 Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129)