РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
15 декември 2008 година
Дело F-34/07
Carina Skareby
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Оценка — Доклад за развитие на кариерата — Процедура за оценяване за 2005 г. — Нарушение на процесуалните правила — Липса на диалог относно фиксирането на цели — Опростен доклад, изготвен за периода от януари до септември 2005 г. — Липса на оценка — Явна грешка в преценката — Член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Skareby иска по същество, от една страна, отмяната на доклада за развитие на кариерата, изготвен за периода от 1 януари до 31 декември 2005 г., и от друга страна, осъждането на Комисията да плати обезщетение за поправяне на професионалните, финансови и неимуществени вреди, които тя твърди, че е претърпяла
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Задължение за определяне на целите, които трябва да бъдат постигнати — Обхват
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Изготвяне — Опростен доклад
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Съдебен контрол — Граници
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
1. От член 8, параграф 5, четвърта алинея от приетите от Комисията Общи разпоредби за изпълнение на член 43 от Правилника за длъжностните лица следва, че формалния диалог, който се провежда между оценителя и назначеното лице в началото на всяка процедура за оценяване има за цел те да определят, доколкото е възможно по общо съгласие, целите, които трябва да бъдат постигнати от назначеното лице през годината, в която се провежда този диалог. По този начин значението на този формален диалог е очевидно в положението, предвидено в посочените общи разпоредби за изпълнение, в което оценителят едностранно предлага на назначеното лице цели за постигане в рамките на неговата длъжност, тъй като подобен диалог предоставя на заинтересованото лице възможността да изтъкне своята позиция, за да се постигне общо съгласие по съдържанието на целите.
За сметка на това положението е различно в хипотезата, в която самото назначено лице определя по молба на оценителя своите цели, които оценителят след това приема с подпис. Всъщност в подобна хипотеза de facto съществува съгласие между оценителя и назначеното лице относно подлежащите на постигане цели, поради което провеждането на формален диалог с цел постигане на подобно съгласие, макар и да е желателно, доколкото представлява ръководна задача на оценителя, вече не е необходимо.
Нарушенията на процесуалните правила, по-конкретно тези, които се отнасят до изготвянето на доклад за развитие на кариерата, представляват съществени нередности, които могат да опорочат валидността на подобен доклад, при условие че длъжностното лице докаже, че посоченият доклад би имал различно съдържание, ако тези нарушения не cа допуснати.
(вж. точки 34, 36, 37 и 40)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 9 март 1999 г., Hubert/Комисия, T‑212/97, Recueil FP, стр. I‑A‑41 и II‑185, точка 53
Съд на публичната служба — 7 май 2008 г., Lebedef/Комисия, F‑36/07, все още непубликувано в Сборника, точка 57
2. При смяна на оценителя в хода на процедурата за оценяване член 4, параграф 3 от приетите от Комисията Общи разпоредби за изпълнение на член 43 от Правилника за длъжностните лица предвижда напускащият длъжността оценител да изготви опростен доклад, който става част от доклада за развитие на кариерата и се отнася изключително за способностите, ефикасността и поведението в службата през определена част от периода, обхванат в доклада. Този опростен доклад, в който не се прави оценка, се съобщава на назначеното лице, което може да посочи своите забележки на определеното за това място. Целта на този доклад е да даде на оценителя необходимата информация за преценката на функциите, които атестираното лице е упражнило през тази определена част от периода на оценяване.
Обстоятелството, че изготвилият опростения доклад оценител, който е автор и на предходния доклад за развитие на кариерата, е повторил почти изцяло в опростения доклад оценките от този предходен доклад, що се отнася по-специално до способностите, ефикасността и поведението в службата на оценяваното длъжностно лице, не може да докаже по автоматичен начин, че той не е направил оценка на длъжностното лице, тъй като просто е отбелязaл и решил, че през референтния период това лице е имало същите способности, ефикасност и поведение в рамките на същата служба.
(вж. точки 58 и 61)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 13 декември 2007 г., Sequeira Wandschneider/Комисия, F‑28/06, все още непубликувано в Сборника, точка 48
3. Оценителите разполагат с широка свобода на преценка при оценяване на работата на лицата, които имат задачата да атестират, тъй като докладът за атестиране или за развитие на кариерата отразява тяхното свободно изразено лично мнение. По този начин Съдът на публичната служба не следва да замества със своята оценка тази на лицата, натоварени да преценят работата на оценяваното лице. Стойностните оценки на длъжностните лица, направени в докладите за развитие на кариерата, не подлежат на съдебен контрол, който се извършва по-конкретно единствено върху евентуални очевидни фактически грешки.
В това отношение, ако се предположи, че авторите на доклад за развитие на кариерата са допуснали някакви грешки или че са направили неоснователни заключения, твърдение за нарушение, изведено от това, че посоченият доклад е опорочен от явни грешки в преценката, на практика засяга стойностните оценки, чиято основателност може да подлежи на контрол само при строги ограничения.
(вж. точки 69 и 71)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 24 януари 1991 г., Latham/Комисия, T‑63/89, Recueil, стр. II‑19, точка 19; 16 май 2006 г., Magone/Комисия, T‑73/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑107 и II‑A‑2‑485, точки 25 и 28, както и цитираната съдебна практика; 13 юли 2006 г., Andrieu/Комисия, T‑285/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑161 и II‑A‑2‑775, точка 99