РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
14 ноември 2012 година
Дело F‑120/11
Mario Paulo da Silva Tenreiro
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване —Пост на директор — Отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя — Обявяване на свободна длъжност — Становище на комисията за предварителен подбор — Явна грешка в преценката“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑н Da Silva Tenreiro иска отмяната на решението на Комисията, което отхвърля кандидатурата му за поста директор на дирекция A, „Правосъдие по граждански дела“, на генерална дирекция (ГД) „Правосъдие“, както и решението на този пост да се назначи Y
Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Комисията.
Резюме
1. Длъжностни лица — Обявяване на свободна длъжност — Определяне на минималната квалификация, изисквана за подлежащата на заемане длъжност — Право на преценка на администрацията — Граници — Явна грешка в преценката при съставянето на обявлението — Тежест на доказване
(член 29 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Свободна длъжност — Назначаване чрез повишаване или преместване — Съпоставяне на заслугите на кандидатите — Длъжността директор — Лидерски умения — Условие, което може да бъде изпълнено чрез опита, придобит извън сферата на дейност на дирекцията
(член 29, параграф 1, буква а) и член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Обявяване на свободна длъжност — Преценка на кандидатурите с оглед на обявените условия — Право на преценка на администрацията — Граници — Спазване на условията, посочени в обявата за работа — Съдебен контрол — Граници
4. Длъжностни лица — Свободна длъжност — Назначаване чрез повишаване или преместване — Съпоставяне на заслугите на кандидатите — Разграничение между процедурата за заемане на длъжност и процедурата по повишаване — Задължение да се вземат предвид само атестационните доклади — Липса
(член 29, параграф 1, буква а) и член 45 от Правилника за длъжностните лица)
1. Органът по назначаването разполага с широко право на преценка, за да определи способностите, изисквани за подлежащите на заемане длъжности, и само явна грешка в преценката при определянето на минималните условия, изисквани за заемането на съответната длъжност, може да доведе до незаконосъобразност на обявлението за свободна длъжност и на последващото назначаване.
Следователно доказателствата, които жалбоподателят следва да представи, трябва да бъдат достатъчни, за да покажат липсата на вероятност посочените в обявлението за свободна длъжност условия за заемане на длъжността да отговарят на интереса на службата. С други думи, и по-общо, твърдението за явна грешка трябва да се отхвърли, ако въпреки представените от жалбоподателя доказателства оспореният избор все пак може да се приеме за валиден.
(вж. точки 26 и 27)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 11 юли 2007 г., Konidaris/Комисия, T‑93/03, точка 72
Съд на публичната служба — 29 септември 2011 г., Da Silva Tenreiro/Комисия, F‑72/10, обжалвано пред Общия съд дело T‑634/11 P, точка 61; 29 септември 2011 г., AJ/Комисия, F‑80/10, точка 35 и цитираната съдебна практика
2. Когато се съпоставят заслугите на кандидатите за свободна длъжност, може да се допусне директорът да има образование или опит, които не са изключително от сферата на дейност на дирекцията, която ще ръководи, доколкото в рамките на самата дирекция, на равнище на началници на отдели и техните сътрудници, може да са налице специфични познания, и доколкото акцентът е повече върху общите качества на управление, анализ и преценка на високо ниво.
(вж. точка 28)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 3 март 1993 г., Booss и Fischer/Комисия, T‑58/91, точка 69
Съд на публичната служба — Da Silva Tenreiro/Комисия, посочено по-горе, точка 62
3. Органът по назначаването е длъжен да прецени дали даден кандидат отговаря на изискванията, посочени в обявлението за свободна длъжност, и тази преценка може да се оспори единствено в случай на явна грешка. Следователно Съдът на публичната служба не може да замести този орган, посредством контрол върху неговите преценки относно професионалната квалификация на кандидатите, освен ако констатира явна грешка в преценката.
В това смисъл относно довода, че посоченият орган е допуснал явна грешка в преценката, като е пренебрегнал специфичния опит на жалбоподателя във връзка със съответната длъжност, следва да се отбележи, че когато предвид присъщите на длъжността функции такъв специфичен опит не е условие от обявлението за свободна длъжност, той не може да играе роля, когато се установява дали е налице или липсва явна грешка в преценката.
(вж. точки 34 и 35)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 13 декември 1990 г., Kalavros/Съд, T‑160/89 и T‑161/89, точка 29 и цитираната съдебна практика; 29 май 1997 г., Contargyris/Съвет, T‑6/96, точка 124
4. Налице са разлики между процедурата за заемане на свободна длъжност чрез преместване или повишаване, която протича съгласно член 29, параграф 1, буква а) от Правилника, и процедурата за повишаване, предвидена в член 45 от Правилника. Докато последната процедура има за цел да приспособи кариерата на длъжностните лица поради положените усилия и показаните заслуги при упражняването на техните функции, т.е. да възнагради длъжностните лица, които са доказали в миналото като цяло по-високи заслуги, то процедурата за заемане на свободна длъжност има за цел да намери — единствено в интерес на службата — длъжностното лице, което е най-способно да изпълнява функциите, присъщи на длъжността, която следва да бъде заета. Ето защо в рамките на съпоставянето на заслугите администрацията не е длъжна да основава преценката си единствено и само на атестационните доклади, а може да вземе предвид и други обстоятелства, свързани със заслугите на кандидатите, които могат да придадат относителен характер на преценката в тези доклади на миналите заслуги на кандидатите.
(вж. точка 41)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — Konidaris/Комисия, посочено по-горе, точки 91 и 92