РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)

17 февруари 2011 година

Дело F-119/07

Guido Strack

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Процедура по медиация — Увреждащ акт — Член 73 от Правилника — Стабилизиране — Авансово обезщетение“

Предмет: Жалба на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑н Strack иска, от една страна, да се отменят отказите на Комисията да проведе процедура по медиация и да му плати авансово обезщетение съгласно член 19, параграф 4 от Общите правила относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания на длъжностни лица на Европейските общности, както и да се отмени решението на органа по назначаването от 20 юли 2007 г. за отхвърляне на неговата административна жалба; от друга страна — да се осъди Комисията да му плати обезщетение за претърпените неимуществени вреди и за увреждането на неговото здраве, а също така и лихви за забава

Решение: Отменя решението на Европейската комисия от 26 февруари 2007 г., с което се отказва изплащането на г‑н Strack на авансово обезщетение по смисъла на член 19, параграф 4 от Общите правила. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Комисията понася наред с направените от нея съдебни разноски и половината от съдебните разноски, направени от жалбоподателя. Жалбоподателят понася половината от направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Жалба за отмяна — Акт, подлежащ на обжалване — Жалба срещу отказа да се започне процедура по медиация — Изключване

(член 263 ДФЕС)

2.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за полагане на грижа

(член 24 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Социална сигурност — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Инвалидност — Обезщетение — Право на плащане — Условия

(член 73, параграф 2, буква в) от Правилника за длъжностните лица; членове 18—20 от Общите правила относно осигурителното покритие за злополуки и професионални заболявания)

1.      Жалбата за отмяна е недопустима в частта ѝ, която се отнася до отказа на ответника да започне процедура по медиация.

Всъщност медиацията е доброволна процедура по уреждане на спорове, чиято цел е именно да даде възможност на страните до достигнат до извънсъдебно уреждане на спора. Поради това, и дори да се предположи, че отказът на една от страните да участва в такава процедура може да увреди насрещната страна, отмяната на този отказ има само хипотетичен интерес, тъй като тази отмяна не би могла да принуди посочената страна да приеме медиацията.

(вж. точки 65 и 66)

2.      Изискванията към администрацията във връзка със задължението ѝ за полагане на грижа са още по-високи, когато става въпрос за положението на длъжностно лице, чието психическо здраве се оказва засегнато. В подобен случай администрацията трябва да разглежда неговите искания в дух на изключителна откритост. Това задължение се налага с още по-голяма сила именно когато влошаването на здравословното състояние на длъжностното лице не се оспорва и когато лекуващият го психиатър привлича вниманието на администрацията към факта, че от медицинска гледна точка незабавно трябва да се извършат спешни действия по разрешаване и преустановяване на стоящите в основата спорове.

(вж. точка 85)

3.      Правото на плащане на обезщетение за частична трайна инвалидност, предвидена в член 73, параграф 2, буква в) от Правилника, възниква едва със стабилизиране на здравословното състояние, като стабилизирането е състоянието на увредения, чиито физически увреждания са се установили по начин, че тяхното излекуване или подобрение не изглежда възможно и че по принцип лечение се налага само за да се избегне тяхното влошаване.

Въпреки това член 19, параграф 4 от Общите правила относно осигурителното покритие за злополуки и професионални заболявания на длъжностните лица дава право на предоставяне на авансово обезщетение именно защото посоченото в член 73, параграф 2, буква в) от Правилника обезщетение е платимо само след това стабилизиране. Въпреки това предоставянето на авансово обезщетение предполага наличието на „безспорна част от процента на постоянна инвалидност“.

В тази връзка, когато длъжностно лице поиска авансово обезщетение, администрацията, и в частност органът по назначаване — преди да реши да отхвърли това искане, — трябва да се консултира с медицинските експерти, медицинското лице на институцията и евентуално медицинската комисия, като приложи по аналогия членове 18—20 от Общите правила. Всъщност от общия смисъл на Общите правила, и в частност на член 19, параграф 3 и на член 20 от тях, следва, че преценката от медицински характер трябва да се направи само от лекарите.

От друга страна, ако администрацията отхвърли искането за авансово обезщетение, без да се консултира с лекар, тя не се съобразява с общия смисъл на член 19, параграф 4 и на член 20 от Общите правила, както и със задължението си за полагане на грижи. Освен това, ако нарушението на посочения член 19, параграф 4 и на принципа на полагане на грижи допринася за влошаване на болестта и за забавяне на стабилизирането ѝ, поправянето на тези вреди трябва да се извърши в рамките на процедурата, предвидена в изпълнение на член 73 от Правилника.

(вж. точки 88, 89, 93, 95 и 105)

Позоваване на:

Съд — 4 октомври 1991 г., Комисия/Gill, C‑185/90 P, точка 24

Първоинстанционен съд — 21 май 1996 г., W/Комисия, T‑148/95, точки 36 и 37

Съд на публичната служба — 2 май 2007 г., Giraudy/Комисия, F‑23/05, точка 200