ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
N. WAHL
представено на 27 април 2017 година(1)
Дело C‑186/16
Ruxandra Paula Andriciuc и др.
срещу
Banca Românească SA
(Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Oradea (Апелативен съд Орадя, Румъния)
„Преюдициално запитване — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13/ЕИО — Член 3, параграф 1 и член 4, параграф 2 — Договори за кредит на сума, изразена в чуждестранна валута — Клаузи, които не подлежат на преценка за неравноправния им характер — Договорни клаузи, отнасящи се до определяне на основния предмет на договора или до съответствието на цената, които са изразени на ясен и разбираем език — Момент на преценката за наличието на значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните — Обхват и степен на информацията, която следва да се предостави от банката“
1. С настоящото дело Curtea de Apel Oradea (Апелативен съд Орадя, Румъния) иска от Съда да разтълкува, в рамките на спор между банкова институция и няколко частноправни субекти — кредитополучатели, член 3, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО(2). Този съдебен спор възниква вследствие на искания за прогласяване на нищожността на някои клаузи, за които се твърди, че са неравноправни, в договори за потребителски кредит, изразени в чуждестранна валута, по-специално такива относно „свързания с обменния курс риск“ и задължението за погасяване на кредита в чуждестранната валута, в която той е бил договорен.
2. Макар Съдът вече да е имал повод да даде някои разяснения по тълкуването на разпоредбите на Директива 93/13 в доста специфичния контекст на договорите за кредити в чуждестранна валута, настоящото преюдициално запитване го приканва да направи допълнителни уточнения — първо, относно момента, към който следва да се преценя наличието на „значителна неравнопоставеност“ в ущърб на потребителя по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива, и второ, относно обхвата на член 4, параграф 2 от същата директива, който изключва по-специално клаузите, определящи „основния предмет“ на даден договор, от преценката за неравноправния характер. Делото предоставя по-цялостна възможност за произнасяне по самото използване на кредити в чуждестранна валута(3) в един особено чувствителен контекст(4).
Правна уредба
Правото на Съюза
3. Член 1 от Директива 93/13 предвижда:
„1. Настоящата директива има за цел да сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно неравноправните клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и потребител.
2. Договорни условия, които отразяват задължителни законови или подзаконови разпоредби, или принципи на международни конвенции, по които държавите членки или Общността са страна, по-специално в областта на транспорта, не са предмет на разпоредбите на настоящата директива“.
4. Член 3, параграф 1 от тази директива предвижда, че „[в] случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора“.
5. Член 4 от Директива 93/13 има следното съдържание:
„1. Без да се засяга член 7, преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва, като се отчита характер[ът] на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали клаузи в договора, или такива, съдържащи се в друг договор, от който той произтича.
2. Преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и по отношение на доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език“.
6. Член 5 от тази директива предвижда:
„При договори, в които всички или определени клаузи се предлагат на потребителя в писмен вид, тези условия се съставят на ясен и разбираем език.[…]“.
Румънското право
Закон № 193/2000
7. Legea nr. 193/2000 privind clauzele abuzive din contractele încheiate între comercianţi şi consumatori (Закон № 193/2000 относно неравноправните клаузи в договорите, сключени между продавачи или доставчици и потребители) от 10 ноември 2000 г., в повторно публикуваната си редакция(5), има за цел транспонирането на Директива 93/13.
8. Съгласно член 4 от този закон:
„1. Договорна клауза, която не е индивидуално договорена с потребителя, се счита за неравноправна, когато сама по себе си или във връзка с други разпоредби на договора въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните.
[…]
6. Преценката за неравноправния характер на клаузите не се отнася нито до основния предмет на договора, нито до съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, нито до доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие че тези клаузи са съставени на ясен и разбираем език“.
9. Точка 1, буква p) от приложението към Закон № 193/2000 гласи, че за неравноправни се обявяват договорните клаузи, които предвиждат, че „цената на стоката се определя в момента на доставката или предоставянето, или [допускат] търговците на стоките или доставчиците на услугите да увеличават цените, без в тези случаи потребителят да може да прекрати договора, ако окончателната цена е твърде висока в сравнение с цената, договорена при сключването на договора“. Уточнява се, че „[р]азпоредбите в настоящата буква не са пречка за клаузи за индексиране на цената, когато такива са законосъобразни, при условие че начинът на промяна на цената е описан изрично“.
10. Точка 2 от това приложение предвижда:
„Разпоредбите на параграф 1, букви a), p) и t) не се прилагат:
a) спрямо сделки с прехвърляеми акции, финансови инструменти и други продукти или услуги, когато цената е свързана с флуктуации на котировките на фондовата борса, или с индекс, или с процент на финансовия пазар, които продавачът или доставчикът не контролира,
b) спрямо договори за покупко-продажба на чуждестранна валута, пътнически чекове, издадени в чуждестранна валута международни платежни нареждания или други международни разплащателни инструменти“.
11. Запитващата юрисдикция посочва, че член 4, параграф 6 и точка 2 от посоченото приложение са въведени със Закон № 363/2007, който е влязъл в сила на 31 декември 2007 г., и че преди влизането в сила на Закон № 363/2007 точка 1, буква p) от приложението е била формулирана, както следва:
„За неравноправни се считат клаузите на договорни разпоредби, които допускат цената да се определя в момента на доставката или предоставянето или да се увеличава цената в момента на доставката или предоставянето в сравнение с цената, договорена при сключването на договора, ако потребителят не може да прекрати договора, когато счита, че цената е твърде висока в сравнение с първоначално договорената“.
Гражданският кодекс
12. Член 1578 от Гражданския кодекс, в действащата към момента на подписването на договорите редакция, е предвиждал:
„Задължението по договор за паричен заем е само за същата по размер сума, посочена цифром в договора.
Ако преди падежа стойността на валутите се увеличи или намали, длъжникът трябва да върне взетата на заем сума, като е длъжен да я върне във валутата, която е в обращение към момента на плащането“.
13. Член 970 от Гражданския кодекс, в действащата към момента на подписването на договорите редакция, е имал следното съдържание:
„Договорите се изпълняват добросъвестно.
Те обвързват не само с оглед на изрично предвиденото в тях, но и с оглед на всички произтичащи от тях задължителни по естеството си последици в съответствие със справедливостта, обичая или закона“.
Закон № 190/1999
14. Член 8 от Закон № 190/1999 относно ипотечните кредити за инвестиране в недвижими имоти (наричан по-нататък „Закон № 190/1999“), в действащата към момента на подписване на разглежданите договори редакция, е предвиждал:
„Преди подписването на договора за ипотечен кредит за инвестиране в недвижими имоти оторизираната институция предоставя на кредитополучателя писмена оферта, съдържаща всички условия по договора и срока на валидност на офертата, който не може да бъде по-малък от 10 дни, считано от получаването на офертата от потенциалния длъжник“.
15. Член 14, параграф 1 от Закон № 190/1999 гласи следното:
„В договора за ипотечен кредит за инвестиране в недвижими имоти сумата на кредита, който се отпуска, може да бъде изразена в леи или в конвертируема валута и се предоставя на разположение на кредитополучателя на един или няколко транша“.
Наредба № 3
16. Запитващата юрисдикция посочва, че член 4 от Наредба № 3 от 12 март 2007 г. на Banca Naţională a Romaniei (Национална банка на Румъния) за ограничаване на кредитния риск по заеми, предоставяни на физически лица, е влязъл в сила на 22 август 2008 г. и предвижда:
„Кредитодателите са длъжни да уведомяват клиентите, посочвайки в свързаните с договори за кредит планове за погасяване на кредита, а ако такива не се съставят, посочвайки изрично в договорите за кредит възможността за изменение на дължимите суми посредством увеличаването им при настъпването на свързан с обменния курс риск или на свързан с лихвения процент риск или при увеличаване на разходите по кредита поради предвидените в договора комисиони и други такси по управлението на кредита“.
Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда
17. Видно от изложението на фактите в главното производство от запитващата юрисдикция, между април 2007 г. и октомври 2008 г. г‑жа Ruxandra Paula Andriciuc и 68 други лица (наричани по-нататък „кредитополучателите“) са сключили с Banca Românească SA (наричана по-нататък „банката“) договори за кредит в швейцарски франкове с цел придобиване на недвижими имоти, рефинансиране на други кредити или задоволяване на лични потребности.
18. Съгласно член 1, параграф 2 от договора, подписан от всеки от кредитополучателите, последните били задължени да погасяват месечните вноски по кредита в швейцарски франкове. Член 8, параграф 2 от този договор гласял, че „[в]сички извършвани от кредитополучателя плащания за погасяване на кредита трябва да са в същата валута, в която е предоставен кредитът“. Освен това членове 9.1. и 10.3.9. от договора съдържали две клаузи, които позволявали на банката при настъпване на падежа на месечните вноски или при неспазване от кредитополучателя на задълженията по посочените договори да дебитира сметката на кредитополучателя и ако е необходимо, да извършва всякакво конвертиране на наличните ликвидни средства по неговата сметка във валутата на договора по прилагания от банката обменен курс в деня на сделката. Съгласно тези клаузи всяка разлика в обменния курс била в тежест единствено на кредитополучателя.
19. Според кредитополучателите банката е била в състояние да предвиди развитието и колебанията в обменния курс на швейцарския франк. Те твърдят, че като не ги е уведомила по прозрачен начин относно тези колебания, банката е нарушила задълженията си за уведомяване, предупреждаване и консултиране, както и това за съставяне на договорни клаузи на ясен и разбираем език, за да може кредитополучателят да прецени обхвата на задълженията, произтичащи от договора, който е сключил.
20. При това положение, като считат за неравноправни клаузите, с които погасяването на кредита се определя в швейцарски франкове и кредитополучателите се натоварват със свързания с обменния курс риск, на 2 април 2014 г. същите сезират Tribunalul Bihor (Окръжен съд Бихор, Румъния) с иск, целящ по същество да се обяви абсолютната нищожност на тези клаузи, както и да се осъди банката да изготви за всеки от кредитните договори нов план за погасяване, предвиждащ конвертирането на кредита в румънски леи по обменния курс в сила към момента на сключването на договора за кредит.
21. С решение № 280/COM от 30 април 2015 г. Tribunalul Bihor (Окръжен съд Бихор) отхвърля иска.
22. Кредитополучателите подават въззивна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, която поради съмненията си относно тълкуването на някои разпоредби на Директива 93/13, решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:
„1. Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните трябва да се преценява стриктно към момента на сключване на договора, или тя се отнася и до случай, в който при изпълнението на договор с периодично или продължително изпълнение размерът на дължимата от потребителя престация нараства прекомерно спрямо момента на сключване на договора поради значителни изменения в обменния курс?
2. Трябва ли понятието „ясен и разбираем език“, на който е съставена дадена договорна клауза, по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, да се разбира в смисъл, че такава договорна клауза трябва да предвижда само мотивите за нейното включване в договора и нейния начин на функциониране, или трябва да се предвидят и всички възможни последици от нея, в зависимост от които може да се изменя плащаната от потребителя цена, като например свързания с обменния курс риск, и може ли с оглед на Директива 93/13/ЕИО да се счита, че задължението на банката да уведомява клиента към момента на предоставяне на кредита се отнася само за условията на кредита, т.е. лихвите, комисионите, обезпеченията в тежест на кредитополучателя, като в това задължение не може да се включи евентуалното поскъпване или обезценяване на чуждестранна валута?
3. Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че изразите „основен предмет на договора“ и „съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и […] доставените стоки или предоставените услуги, от друга“, се отнасят до клауза в договор за кредит, сключен в чуждестранна валута между продавач или доставчик и потребител, който не е бил предмет на преговори и по силата на който кредитът трябва да бъде върнат в същата валута?“.
23. Кредитополучателите, банката, румънското и полското правителство, както и Европейската комисия представят писмени становища.
24. На 9 февруари 2017 г. се провежда съдебно заседание, на което се явяват кредитополучателите, банката, румънското правителство и Комисията.
Анализ
25. Преди да разгледам един по един отправените от запитващата юрисдикция въпроси, бих искал да изложа най-напред някои съображения относно допустимостта на настоящото преюдициално запитване — допустимост, оспорена от банката.
26. Всъщност банката изразява съмненията си относно допустимостта на поставените въпроси. Тя счита, че преюдициалните въпроси не са нито необходими — предвид съществуващата съдебна практика по този въпрос — нито релевантни — с оглед на естеството на спора по главното производство. На практика с преюдициалното запитване се цели да се получи индивидуално решение за конкретното уреждане на спора в главното производство.
27. В това отношение е достатъчно да се припомни, от една страна, че преюдициалните запитвания се ползват с презумцията за релевантност, а от друга, че не изглежда поставените в случая въпроси да са напълно безполезни за запитващата юрисдикция, която най-добре може да прецени целесъобразността на преюдициалното запитване(6).
28. В тази връзка в практиката е прието, че Съдът може да не се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси(7).
29. На следващо място, що се отнася до съдържанието на поставените в случая въпроси, те засягат, първо, начина, по който да се реагира, с оглед на Директива 93/13, на развитието, настъпило след сключването на договора, второ, преценката на понятието за „ясен и разбираем език“ на договорни клаузи в такъв контекст и трето, определянето какво попада в обхвата на „основния предмет на договора“ или на „съответствието на цената“ по смисъла на член 4, параграф 2 от тази директива.
30. Подобно на предложението на румънското правителство, считам, че тези въпроси следва да се разгледат в обратна на тяхното представяне последователност. Въпросът за приложимостта на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, който изключва от преценката за неравноправния характер някои договорни клаузи, както и въпросът дали разглежданите клаузи са изразени на „ясен и разбираем“ език, възникват преди всякаква преценка по същество за неравноправния характер на тези клаузи(8).
31. В този контекст е важно да се припомни, че макар единствено запитващата юрисдикция да е компетентна да се произнесе по квалификацията на тези клаузи с оглед на конкретните обстоятелства по разглежданото дело, Съдът е компетентен да изведе от разпоредбите на Директива 93/13, в случая от член 3, параграф 1 и от член 4, параграф 2, критериите, които националният съд може или трябва да прилага при преценката на договорните клаузи от гледна точка на разпоредбите на Директивата(9).
По третия въпрос: приложимост на член 4, параграф 2 от Директива 93/13
32. С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали договорната клауза, по силата на която кредитът се погасява в същата валута, в която е предоставен — и която по мнението на кредитополучателите следователно прехвърля „свързания с обменния курс риск“ върху потребителя — попада в обхвата на член 4, параграф 2 от Директива 93/13.
33. След някои предварителни бележки по обхвата на тази разпоредба в светлината на изведеното от съдебната практика ще разгледам случая на договорите за кредит като тези, за които се отнася делото по главното производство.
Предварителни бележки по обхвата на член 4, параграф 2 от Директива 93/13
34. По силата на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 не подлежат на преценка относно неравноправния им характер клаузите, отнасящи се до „основния предмет на договора“ и до „съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и по отношение на доставените стоки или предоставените услуги, от друга“. Тази разпоредба се основава на идеята, че същественото съдържание на договорните отношения (essentialia negotii) не трябва, по принцип, да се засяга от външна намеса(10), и по-специално от намесата на съда.
35. В най-новата си практика Съдът е имал повод да даде някои важни разяснения относно обхвата на тази разпоредба и критериите, които националният съд може или трябва да прилага при преценката на договорни клаузи с оглед на тях.
36. Най-напред, той е отсъдил, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 непременно трябва да се тълкува стриктно, доколкото с този член се въвежда изключение от предвидения в Директива 93/13 механизъм за контрол по същество на неравноправните клаузи(11).
37. На следващо място, той е подчертал, че на използваните в член 4, параграф 2 от Директива 93/13 понятия трябва да се дава самостоятелно и еднакво тълкуване, което трябва да се изведе с оглед на контекста на тази разпоредба и на преследваната от разглежданата правна уредба цел(12).
38. На първо място, що се отнася до понятието „основен предмет на договора“, то насочва към клаузите, определящи основните престации по договора и които сами по себе си го характеризират. Следователно клаузите, които имат акцесорен характер спрямо тези, определящи самата същност на договорното отношение, не попадат в обхвата на посоченото понятие за „основен предмет“. Трябва да се подчертае, че при определяне какво е „основно“ и какво е „акцесорно“ в даден договор следва да се вземат предвид естеството, общата структура и разпоредбите на разглеждания договор за кредит, както и неговиятправен и фактически контекст(13).
39. На второ място, уточнено е, че клаузите, свързани с цената и възнаграждението, имат ограничен обхват, тъй като не се отнасят до съответствието на цената и възнаграждението. При положение обаче, че не съществува тарифа или рамка, които да ориентират съда в неговата преценка, изключването от преценката за неравноправния характер всъщност не може да се приложи(14).
Отнасят ли се клаузите, изискващи погасяване на кредита в определена валута, до основния предмет на договора или до съответствието на цената и възнаграждението?
40. В случая става въпрос да се определи дали клауза, включена в договор за кредит, сключен в чуждестранна валута между продавач или доставчик и потребител, без да е договорен индивидуално и съгласно която кредитът трябва да бъде погасен в същата тази валута, попада в обхвата на една от двете хипотези на изключване по член 4, параграф 2 от Директива 93/13.
41. Предвид припомнения в точка 39 по-горе ограничен обхват на изключването, свързано с клаузите относно цената и възнаграждението, не ми се струва вероятно клаузата, изискваща погасяването на кредита във валутата, в която той е бил отпуснат, да спада към второто основание за изключване.
42. За сметка на това, считам, че тази клауза се отнася до основния предмет на договора. Струва ми се всъщност, че клаузата, която изисква погасяването на даден кредит във валутата, в която той е предоставен, е съществен елемент от престацията на длъжника, изразяваща се във връщане на предоставената му от кредитора сума.
43. Най-общо, следва да се подчертае, че при договорите за кредит, от една страна, основната престация на банката се изразява в предоставянето на сумата по заема, а от друга страна, престацията на кредитополучателя е връщането на капитала и на лихвите (които представляват цената на кредита). Тези престации обаче са неразривно свързани с паричната единица, в която е отпуснат кредитът, и не може да се счита, че единствено посочените цифром суми, с изключение на референтната парична единица, спадат към основния предмет на договора(15).
44. Фактът, че кредитът трябва да бъде погасен в определена валута, очевидно е един от стълбовете на договора за кредит, по-конкретно на кредита, изразен в чуждестранна валута. С договора за кредит кредитодателят се задължава основно да предостави на разположение на кредитополучателя определена парична сума. Последният от своя страна се задължава основно да върне, обикновено с лихви, тази сума съгласно договорените графици. Следователно тези основни престации се отнасят до парична сума, която задължително трябва да бъде определена спрямо конкретна единица на мярка за стойност, т.е. валутата на плащане и на погасяване, посочена в договора за кредит.
45. Считам, че този извод се потвърждава от обстоятелството, че при липса на уточнение относно валутата, в която даден кредит се погасява, се презумира, че това ще се извърши в същата валута, в която същият е бил отпуснат. Всъщност съгласно принципа на монетарен номинализъм, който е широко разпространена правна норма по-специално в правните системи с цивилистка традиция, се изисква погасяването на парично задължение да става чрез плащане на сумата, посочена цифром в споразумението между страните, без тази сума да се променя от съображения за стойност. Това правило, което по-специално е уредено в член 1578 от румънския Граждански кодекс (вж. точка 12 по-горе), забранява по принцип отчитане на колебанията в монетарната стойност, били те повишавания или понижавания, за да се промени дължимата сума в деня на плащането. В отговор на поставен в хода на съдебното заседание въпрос в това отношение румънското правителство потвърждава, че ако в договор за кредит не е уточнена валутата, в която кредитът следва да бъде погасен, трябва да се направи изводът, че това погасяване трябва да се извърши в същата валута, в която той е бил отпуснат.
46. Освен това, що се отнася до спорните кредити в делото по главното производство, ако се придържаме към естеството, общата структура и разпоредбите на договора, задължението за погасяване в швейцарски франкове според мен има основен характер.
47. Този извод се налага както с оглед на текста на разглежданите договорни клаузи (вж. точка 18 по-горе), така и на правния и фактическия контекст, в който са били сключени спорните договори за кредит.
48. Считам, че две обстоятелства от контекста, присъщи на делото в главното производство, са определящи в това отношение.
49. Първото е, че при договорите за кредити в чуждестранна валута, разглеждани в делото по главното производство, обикновено се прилага по-нисък лихвен процент от лихвените проценти в национална валута, в замяна именно на „свързания с обменния курс риск“, до който те могат да доведат в случай на обезценяване на националната валута(16).
50. Второто обстоятелство, което заслужава да бъде споменато, е, че банката е отпуснала кредитите конкретно в швейцарски франкове и че тя е в правото си да получи погасителните вноски по тези кредити в същата валута. В нито един момент тя не извършва сделка по обмяна на валута, както явно Комисията намеква, тъй като кредитополучателите са свободни да плащат месечните погасителни вноски в швейцарски франкове, независимо от източника им. Задължението за погасяване на месечните вноски в швейцарски франкове далеч не представлява акцесорен елемент на договора. То не се отнася до акцесорни условия на плащане, а до самото естество на задължението на длъжника.
51. В това отношение следва да се отбележи, че обстоятелствата, довели до настоящото дело, се различават от обстоятелствата, стоящи в основата на делото, по което е постановено решение Kásler и Káslerné Rábai(17). В последното кредитът не само е бил изразен в швейцарски франкове и е трябвало да бъде погасен в националната парична единица (унгарски форинти), но и месечните вноски са били изчислени по курс продава на тази валута, прилаган от самата въпросна банкова институция. Противно на защитавания от полското правителство подход, считам, че съществува разлика между договорите за кредити в чуждестранна валута и кредитите, индексирани в чуждестранна валута. Всъщност в последния случай погасяването се извършва винаги в национална валута. Според мен е неточно да се приравнява клаузата за погасяване в чуждестранна валута с т.нар. „монетарна“ клауза. С преквалифицирането на разглеждания договор за кредит в само „индексиран в чуждестранна валута“ договор за кредит би се пренебрегнало обстоятелството, че позоваването на чуждестранната валута е централен елемент от реципрочните задължения на страните при сключването на договора за кредит.
52. Ето защо за разлика от клауза, отнасяща се до механизъм за промяна на разходите във връзка с предоставяни на потребителя услуги (като разглеждания по дело Invitel(18)) или престации, предлагани от продавача или доставчика, „свързаният с обменния курс риск“ безспорно е част от ключовите елементи на договора за кредит в чуждестранна валута. По същия начин, макар, както е постановил Съдът по дело Matei(19), понятието „общи разходи по кредита“ по смисъла на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО(20) да не може да се приравни на понятието „основен предмет на договора“, валутата, в която трябва да бъде погасен кредитът, е основна престация, характеризираща договора за кредит.
53. Накрая, преди да направя извод по третия отправен от запитващата юрисдикция въпрос, струва ми се важно да се спра накратко на въпроса дали в специфичния контекст на настоящото дело може да се прави позоваване на член 1, параграф 2 от Директива 93/13.
54. Тази разпоредба предвижда, че не са предмет на разпоредбите на тази директива „[д]оговорни условия, които отразяват задължителни законови или подзаконови разпоредби, или принципи на международни конвенции, по които държавите членки или [Съюзът] са страна“ Това изключване се обосновава с факта, че може с основание да се предполага, че националният законодател е постигнал равновесие между всички права и задължения на страните по някои договори(21).
55. В това отношение фактът, че от формална гледна точка националната юрисдикция е формулирала преюдициален въпрос чрез позоваване на определени разпоредби на правото на Съюза, не пречи на Съда да предостави на тази юрисдикция всички насоки за тълкуване, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което е сезирана, независимо дали тя се е позовала на тях в изложението на въпросите. Съдът е длъжен да извлече от цялата предоставена от националния съд информация, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, въпросите на правото на Съюза, които изискват тълкуване, като се вземе предвид предметът на спора(22).
56. В рамките на настоящото дело обаче бе отбелязано, по-специално от румънското правителство и банката, че се поставя въпросът дали разглежданите клаузи са само отражение на принципа на монетарния номинализъм, предвиден в член 1578 от румънския Граждански кодекс (вж. точка 12 по-горе).
57. Съдът е потвърдил, че член 1, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че договорна клауза от договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, е изключена от приложното поле на тази директива само ако отразява съдържанието на задължителна законова или подзаконова разпоредба, което запитващата юрисдикция следва да провери(23).
58. В случая можем да се съмняваме, от една страна, относно това дали принципът на монетарен номинализъм е бил напълно приложим към момента на сключване на разглежданите договори, а от друга — при определянето дали предполагаемата неравноправност произтича единствено от националното право или от комбинацията между него и разглежданите клаузи. Предвид ограничения обхват на предвиденото в член 1, параграф 2 от Директива 93/13 изключване, не е сигурно, че то се прилага, тъй като член 1578 от Гражданския кодекс може да се разглежда като норма от допълващо естество. При всички положения единствено националният съд е компетентен да извърши проверки в това отношение.
59. С оглед на всички тези съображения предлагам на Съда да отговори, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че запитващата юрисдикция следва да прецени с оглед на естеството, общата структура и разпоредбите на съответните договори за кредит, както и на правния и фактическия контекст, в който те се вписват, дали съответната клауза, според която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, в която е бил отпуснат, отразява законови разпоредби на националното право по смисъла на член 1, параграф 2 от тази директива. В противен случай националният съд трябва да приеме, че тази клауза попада в обхвата на понятието „основен предмет на договора“, което я изключва от разглеждането на нейния евентуално неравноправен характер. Такъв би могъл да е случаят на клауза, включена в договор за кредит, съгласно която кредитополучателят трябва да върне сумата в същата валута, в която тя е предоставена.
По втория преюдициален въпрос: понятието „ясен и разбираем език“ на договорните клаузи
60. Запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали включването на договорна клауза, в случая предвиждаща задължение за потребителя да върне отпуснатия му кредит в същата валута, трябва да се придружава от изчерпателна информация относно икономическите последици, които могат да произтекат от нея.
61. В това отношение следва да се подчертае, първо, че изискването за съставяне на ясен и разбираем език на договорните клаузи, обвързващи потребител и продавач или доставчик, трябва да се спазва дори когато клаузата попада в обхвата на член 4, параграф 2 от Директива 93/13(24). Не се прави преценка единствено на неравноправния характер на посочените в тази разпоредба клаузи, независимо че те попадат в приложното поле на Директивата, само ако след самостоятелно изследване на всеки отделен случай компетентната национална юрисдикция приеме, че те са били изразени от продавача или доставчика на услуги на ясен и разбираем език(25). С други думи, независимо до какво заключение ще стигне решаващият съд относно приложимостта на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 по отношение на спорните клаузи, важи изискването за съставяне „на ясен и разбираем език“.
62. На следващо място, вече е прието, че изискването за съставяне на ясен и разбираем език на клаузите на потребителските договори, което трябва да се прецени в светлината на двадесето съображение от Директива 93/13(26) и което има същия обхват като предвиденото в член 5 от Директивата, е от основно значение и предполага потребителят реално да проучи всички клаузи. Всъщност именно въз основа на информацията, предоставена от продавача или доставчика, потребителят ще вземе решение да се обвърже договорно с него(27).
63. Накрая, безспорно е също, че това изискване трябва да се тълкува разширително: то не може се сведе до формална и граматическа гледна точка, а означава потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици, като евентуалната промяна на разходите, които ще трябва да понесе(28). В този контекст следва да се има предвид степента на внимание, която може да се очаква от един нормално осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен среден потребител(29).
64. В това отношение ми се струва от решаващо значение, по-конкретно при наличието на особено тежки финансови задължения като тези, с които могат да се характеризират взетите дългосрочни кредити, продавачите или доставчиците да предоставят на потребителите достатъчна информация, за да могат те напълно съзнателно да се ангажират.
65. По-конкретно, при положение че предлага на потребителя формуляр на договор за кредит, продавачът или доставчикът трябва да изложи в него по лесно разбираем начин евентуалните последици върху икономическото положение на този потребител. Последният по-специално трябва да е в състояние да разбере, че в замяна на определени финансови предимства (като например нисък лихвен процент) се задължава да поеме определена степен на риск. Следва да се уточни, че при кредитите, които не са предназначени за придобиване на недвижими имоти, към общото произтичащо от Директива 93/13 задължение за информация се добавят по-конкретни задължения, предвидени в директивите относно договорите за потребителски кредити(30).
66. За настоящото дело това означава, че макар средният потребител, който е наблюдателен и съобразителен в разумни граници, по принцип да е в състояние да схване, че обменният валутен курс търпи колебания, той трябва обаче да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит на сума, изразена в чуждестранна валута, той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си(31).
67. В подобен контекст от продавача или доставчика, в случая банката, трябва да се изисква да представи, като се има предвид нейната компетентност на експерт и познания в тази област, възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута.
68. Струва ми се обаче неразумно на етапа на сключване на договора за кредит от продавача или доставчика да се изисква да уведоми потребителя за настъпването на събития или развития, последващи сключването на договора, които той не е в състояние да предвиди. Не може да се иска от продавачите или доставчиците да дават на потребителите информация, различна от информацията, с която разполагат или обективно би следвало да познават към момента на сключването на този договор.
69. В случая, при липсата на доказателства за това, че банката е била в състояние да предвиди едно в крайна сметка историческо развитие в обменния курс между румънската лея и швейцарския франк от мащаба на това, което се наблюдава след 2007 г., и че съзнателно е пропуснала да информира за него кредитополучателите, ми се струва съвсем неразумно от продавача или доставчика да се изисква да понесе изцяло свързания с обменния курс риск. При все това националната юрисдикция следва да провери, че продавачът или доставчикът действително се е уверил, че съответните потребители са разбрали добре съдържанието на клаузите на договора за кредит и че така са били напълно в състояние да преценят икономическите последици от него.
70. В това отношение поставената тук проблематика следва да се разграничи от разглежданата в делото, по което е постановено решението от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai (C‑26/13, EU:C:2014:282).
71. В последното дело е било от значение да се установи дали с оглед на всички елементи на релевантните факти, включително публичността на информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на договор за кредит, средният потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, е могъл не само да знае за съществуването на разлика, която обикновено се наблюдава на пазара на ценни книжа между обменния курс продава и обменния курс купува на чуждестранна валута, но и да прецени потенциално значимите икономически последици за него от прилагането на обменния курс продава при изчисляването на погасителните вноски, които той в крайна сметка ще дължи, и следователно общата себестойност на сключения заем(32). Припомням, че по това дело не се разглежда директно колебанието в обменните курсове, а обстоятелството, че месечните погасителни вноски по кредитите са изчислени по прилагания от банката курс продава на валутата.
72. В заключение, изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език предполага клаузата, свързана с погасяването на кредита в същата валута, да бъде разбрана от потребителя както от формална, така и от граматическа гледна точка, а също по отношение на конкретния ѝ обхват, в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. Това изискване въпреки това не би могло да стигне дотам, че да наложи на продавача или доставчика да предвиди и информира потребителя за последващите непредвидими развития, като тези, които характеризират колебанията в обменните курсове на разглежданите в главното производство валути, и този продавач или доставчик да поеме последиците от това.
По първия въпрос: момент на преценката за наличието на „значителна неравнопоставеност“
73. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали „значителната неравнопоставеност“ между правата и задълженията на страните по договора по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се прецени единствено спрямо положението към момента на сключване на договора или може да се отчете развитието след сключването на този договор, което е направило финансовите задължения на потребителя прекомерно тежки спрямо тези към момента на сключването на договора.
74. Най-напред ми се струва уместно да подчертая, че както е видно от структурата на Директива 93/13 и от системата на защита, която тя предвижда, този въпрос има смисъл само ако се заключи, че разглежданата клауза не попада в обхвата на член 4, параграф 2 от тази директива — доколкото тя не се отнася нито до предмета, нито до цената на услугата или още доколкото не е съставена на ясен и разбираем език — и следователно доколкото тя се поддава на разглеждане по същество на нейния неравноправен характер. В противен случай този въпрос явно не е релевантен.
75. В случай че Съдът бъде призован да внесе уточнения относно момента, към който следва да се преценява наличието на „значителна неравнопоставеност“ между правата и задълженията на страните по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13(33), считам, че както от текста на разпоредбите на тази директива, така и от естеството на защитата, която тя предоставя на потребителя, ясно следва, че преценката за наличието на такава неравнопоставеност трябва да се извършва в зависимост от обстоятелствата и наличната към датата на сключване на разглеждания договор информация.
76. Първо, що се отнася до текста на релевантните разпоредби на тази директива, по силата на член 3, параграф 1 от нея неравноправният характер на дадена договорна клауза трябва да се преценява спрямо наличието на „значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора“. Тази разпоредба изключва a priori всяко позоваване на събития или развития, настъпили след сключването на разглеждания договор.
77. По същия начин съгласно член 4, параграф 1 от посочената директива „преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва, като се отчита характер[ът] на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали клаузи в договора, или такива, съдържащи се в друг договор, от който той произтича“(34).
78. Тези разпоредби посочват достатъчно ясно, че преценката за неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се прави спрямо момента на сключване на разглеждания договор.
79. Второ, що се отнася до целта на Директива 93/13, тя се стреми да осигури защита на потребителя срещу включването от продавачите или доставчиците на договорни клаузи, за които е сигурно, предвид обстоятелствата, довели до сключването на разглеждания договор, както и останалите клаузи от него(35), че те в крайна сметка създават значителна неравнопоставеност между страните по договора. В този контекст е важно да се провери, че като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи със сключването на договора(36).
80. Макар на основание Директива 93/13 от само себе си да се разбира, че преценката за неравноправния характер на дадена клауза — и следователно за наличието на значителна неравнопоставеност между страните в ущърб на потребителя — трябва да отчита всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът e можел да знаe при сключването на договора и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тази преценка не може в никакъв случай да зависи от настъпването на събития след сключването на договора, които не зависят от волята на страните.
81. Според мен, макар от гледна точка на Директива 93/13 да търпят критика договорни клаузи, водещи до неравнопоставеност в полза на продавача или доставчика, последният обаче не може да се счита за отговорен за развития, последвали сключването на договора, които не зависят от волята му. В противен случай не само в тежест на продавача или доставчика биха били възложени несъразмерни задължения, но също така би се компрометирал принципът на правната сигурност.
82. В това отношение трябва добре да се разграничава случаят, в който договорна клауза е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора, от случая, в който въпреки че не е налице неравноправна клауза, носените от потребителя задължения поради промяна в обстоятелствата, настъпила след сключването на договора и независеща от волята на страните, се възприемат от него като по-тежки.
83. Първата хипотеза, която съответства по-специално на положението, разгледано от Съда в делото, по което е постановено решение от 21 март 2013 г., RWE Vertrieb (C‑92/11, EU:C:2013:180), и която се отнася до възможността за продавача или доставчика едностранно да изменя, на основание включена клауза тип, цената за престация на услуги (доставка на газ), „развитието, последващо“ договора, за което става въпрос, действително се отнася до прилагането на договорна клауза, която още от самото начало е била неравноправна, тъй като води до значителна неравнопоставеност между страните.
84. Обратно, втората хипотеза, тоест тази, при която не е налице неравноправна клауза, но поради развитието на обстоятелствата, носените от потребителя задължения се възприемат от него като прекомерно тежки, не е предвидена в защитата, предоставена с Директива 93/13(37).
85. Такъв ми се струва случаят с клаузата, която при договор за кредит в чуждестранна валута налага месечните погасителни вноски по кредита да се извършват в същата тази валута и следователно „прехвърля“ свързания с обменния курс риск върху потребителя в случай на обезценяване на националната валута спрямо същата тази валута.
86. Подобна клауза не изглежда сама по себе си да води до неравнопоставеност. Всъщност следва да се отбележи, че промяната в обменния курс, която, припомням, може да се изрази както в повишаване, така и в понижаване, е обстоятелство, което не зависи от волята на страните по договора за кредит. Фактът, че престацията, която кредитополучателят дължи, е станала тежка за него поради промяната в обменните курсове при конвертирането ѝ в национална валута, не може да доведе до прехвърляне на свързания с обменния курс риск върху кредитора.
87. Освен това, за да се установи наличието на значителна неравнопоставеност, трябва да се констатира разлика между предоставената в заем сума и върнатата сума. Подобна разлика обаче не съществува: банковата институция е предоставила определен брой парични единици и е в правото си да получи обратно същия брой единици.
88. С други думи, фактът, че потребителят носи риска, свързан с обменния курс, сам по себе си не поражда значителна неравнопоставеност, тъй като продавачът или доставчикът (в конкретния случай банката) няма контрол върху обменния курс, който ще бъде валиден след сключването на договора.
89. Макар наличието на значителна неравнопоставеност да трябва също да се прецени спрямо събития, които кредиторът (продавач или доставчик) познава или е можел да предвиди към момента на сключване на договора, същото не може да важи за събития, настъпващи в хода на изпълнението на разглеждания договор, и това е така независимо от волята на страните.
90. В заключение и в случай, че се счете за необходимо да се отговори на първия въпрос, предлагам на Съда да отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 93/13 следва да се тълкува в смисъл, че значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните трябва да се преценява спрямо всички обстоятелства, които продавачът или доставчикът е можел разумно да предвиди при сключването на договора. Тази неравнопоставеност обаче не може да се преценява в зависимост от развития, настъпили след сключването на договора, като промени в обменния курс, върху които продавачът или доставчикът не е имал контрол и които не е можел да предвиди.
Заключение
91. С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените въпроси от Curtea de Apel Oradea (Апелативен съд Орадя, Румъния) по следния начин:
„1) Член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че запитващата юрисдикция следва да прецени с оглед на естеството, общата структура и разпоредбите на съответните договори за кредит, както и на правния и фактическия контекст, в който те се вписват, дали съответната клауза, според която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, в която е бил отпуснат, отразява законови разпоредби на националното право по смисъла на член 1, параграф 2 от тази директива. В противен случай националният съд трябва да приеме, че тази клауза попада в обхвата на понятието „основен предмет на договора“, което я изключва от разглеждането на нейния евентуално неравноправен характер. Такъв би могъл да е случаят на клауза, включена в договор за кредит, съгласно която кредитополучателят трябва да върне сумата в същата валута, в която тя е предоставена.
2) Изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език предполага клаузата, свързана с погасяването на кредита в същата валута, да бъде разбрана от потребителя както от формална, така и от граматическа гледна точка, а също по отношение на конкретния ѝ обхват, в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. Това изискване въпреки това не би могло да стигне дотам, че да наложи на продавача или доставчика да предвиди и информира потребителя за последващите непредвидими развития, като тези, които характеризират колебанията в обменните курсове на разглежданите в главното производство валути и този продавач или доставчик да поеме последиците от това.
3) Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните трябва да се преценява спрямо всички обстоятелства, които продавачът или доставчикът е можел разумно да предвиди при сключването на договора. Тази неравнопоставеност обаче не може да се преценява в зависимост от развития, настъпили след сключването на договора, като промени в обменния курс, върху които продавачът или доставчикът не е имал контрол и които не е можел да предвиди“.