РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
6 март 2013 година
Дело F‑41/12
Séverine Scheefer
срещу
Европейски парламент
„Публична служба — Срочно нает служител — Прекратяване на договор за неопределено време на срочно нает служител — Основателна причина“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑жа Scheefer иска по същество, от една страна, отмяната на решението на Европейския парламент от 20 юни 2011 г., с което се прекратява договорът ѝ за неопределено време като срочно нает служител, и от друга страна, осъждането му да заплати обезщетение за вреди
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑жа Scheefer понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да понесе разноските, направени от Европейския парламент.
Резюме
1. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 25 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Прекратяване на договор за неопределено време — Право на преценка на администрацията — Обхват
(член 47, буква в) от Условията за работа на другите служители)
3. Длъжностни лица — Срочно наети служители —Назначаване — Служители, наети на основание член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители — Вътрешна правна уредба на Парламента, поставяща постоянното назначаване на посочените служители в зависимост от успешно издържан изпит за подбор — Прекратяване на договора на срочно нает служител вследствие на неуспешното му представяне на изпитите — Допустимост — Договор на заинтересованото лице, по-рано преквалифициран в договор за неопределено време вследствие на решение на съда на Съюза — Липса на последици
(член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители; член 7, параграфи 2 и 3 от Вътрешните правила на Европейския парламент относно назначаването на длъжностни лица и на други служители)
1. Мотивите на решение с неблагоприятни последици могат да бъдат и имплицитни, при условие че те дават възможност на заинтересованото лице да се запознае с причините, поради които спорното решение е прието, а на компетентната юрисдикция — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол.
Всъщност мотивите са достатъчни, ако излагат фактите и правните съображения, които имат основно значение в структурата на решението, поради което администрацията не е длъжна да мотивира мотивите си.
Нещо повече, що се отнася до твърдяна недостатъчност на мотивите, тя може да се санира с обяснения, направени в хода на производството пред Съда на публичната служба.
Накрая, задължението за излагане на мотивите на увреждащ акт е изпълнено, когато заинтересованото лице е надлежно информирано за тези мотиви в рамките на събеседвания с началниците си. При все това не е наложено да се провежда предварителна среща с началниците на основание задължението за мотивиране или задължението за прозрачност, когато актът за уволнение е достатъчно мотивиран.
(вж. точки 29—32)
Позоваване на:
Съд — 8 февруари 2007 г., Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, точка 46
Първоинстанционен съд — 9 юли 2008 г., Reber/СХВП — Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli (Mozart), T‑304/06, точка 55
Общ съд — 13 април 2011 г., Safariland/СХВП — DEF-TEC Defense Technology (FIRST DEFENSE AEROSOL PEPPER PROJECTOR), T‑262/09, точка 92
Съд на публичната служба — 26 октомври 2006 г., Landgren/ETF, F‑1/05, точка 79; 29 септември 2011 г., AJ/Комисия, F‑80/10, точка 117
2. Член 47, буква в) от Условията за работа на другите служители предоставя на органа, оправомощен да сключва договори, широко право на преценка за прекратяване на договора за неопределено време на срочно нает служител.
Всъщност този член не забранява използването на договори за неопределено време, доколкото временно положение може да продължи за неопределен период от време и доколкото такива договори във всеки случай не предоставят на бенефициера стабилността на назначаването в качеството на длъжностно лице, тъй като те могат да бъдат прекратени поради основателни причини и с предизвестие в съответствие с член 47, буква в), подточка i) от тези Условия.
Във връзка с това мотивът, изведен от липсата на свободно работно място в щатното разписание, приложено към бюджета за институцията, е основателна причина за уволнение, позволяваща на тази институция да приеме решението по член 47, буква в), подточка i) от УРДС.
(вж. точки 36, 37 и 39)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 8 септември 2009 г., ETF/Landgren, T‑404/06 P, точка 162 и цитираната съдебна практика
Общ съд — 7 юли 2011 г., Longinidis/Cedefop, T‑283/08 P, точка 84
Съд на публичната служба — 13 април 2011 г., Scheefer/Парламент, F‑105/09, точка 56
3. От член 7, параграфи 2 и 3 от вътрешните правила относно назначаването на длъжностни лица и на други служители, приети от бюрото на Европейския парламент, следва, че срочно наетите служители, назначени на основание член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители, могат да бъдат назначени постоянно, при липса на успешно издържали конкурс кандидати, само след изпит за подбор. Трябва обаче да се приеме, че процедура за подбор по документи и изпит с цел назначаването на лекари като срочно наети служители, макар и да не е предвидена в тези Условия, представлява неразделна част от формалностите, които Парламентът трябва да спазва в качеството на настоящ или бъдещ работодател. Тази процедура се налага в още по-голяма степен за Парламента, тъй като той трябва да спазва принципа на равно третиране на кандидатите по процедурата за подбор, по-специално по отношение на кандидатите в тази процедура, които при успех вероятно ще бъдат назначени на свободните работни места.
Що се отнася до срочно нает служител лекар, чийто договор е бил преквалифициран в договор за неопределено време вследствие на решение на съда на Съюза, фактът, че този служител не е вписан в списъка с одобрените по процедура за подбор кандидати и че не може да изисква назначаване съгласно член 7, параграф 2 или член 7, параграф 3, първо тире от вътрешните правила на едно от обявените свободни места, представлява определящ фактор, който Парламентът не може да не вземе предвид, независимо от предходната му грешка при квалифицирането на договора на заинтересованото лице.
Освен това е прието, че дадена институция може да прекрати договор за неопределено време на срочно нает служител, с мотива че той не е вписан в списъка на кандидатите, успешно издържали конкурс или друг изпит за подбор. В това отношение фактът, че даден кандидат в качеството на срочно нает служител упражнява дейност от естество, подобно на тази, за която е организиран конкурс, не пречи на институцията да вземе предвид неуспешното участие на заинтересованото лице в този конкурс с оглед прекратяване на неговия договор.
(вж. точки 46—48, 58 и 61)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 28 януари 1992 г., Speybrouck/Парламент, T‑45/90, точка 68; 5 декември 2002 г., Hoyer/Комисия, T‑70/00, точки 44 и 47