Решение на Съда (голям състав) от 30 ноември 2009 г. (преюдициално запитване от Административен съд София-град, България) - Саид Шамилович Кадзоев (Хучбаров)
(Визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на хора - Директива 2008/115/ЕО - Връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни - Член 15, параграфи 4-6 - Срок на задържане - Вземане предвид на периода, през който е спряно изпълнението на решение за извеждане - Понятие за разумна възможност за извеждане)
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Административен съд София-град
Страна в главното производство
Саид Шамилович Кадзоев (Хучбаров)
Предмет
Преюдициално запитване - Административен съд София-град - Тълкуване на член 15, параграфи 4, 5 и 6 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, стр. 98) - Надвишаване на предвидения в член 15 от тази директива максимален срок на задържане по отношение на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна - Надвишаване на този максимален срок към датата на влизане в сила на директивата, но преди транспонирането ѝ в националното право, което не предвижда ограничения за времето на задържане - Прилагане на правните норми на директивата след транспонирането им в националното право и липса на обратно действие по отношение на заварените случаи - Невземане предвид при изчисляването на максималния срок на задържане на времето, което е изтекло в хода на производство по оспорване на приетото от националните органи решение за извеждане - Евентуална допустимост на надвишаване на този срок, основано на липсата на документи за самоличност и средства за издръжка и на агресивното поведение на лицето - Понятие за разумна възможност за извеждане
Диспозитив
Член 15, параграфи 5 и 6 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва да се тълкува в смисъл, че предвидената в него максимална продължителност на задържане трябва да включва периода на задържане, изтекъл в рамките на производство по извеждане, образувано, преди да стане приложим режимът по тази директива.
Периодът, през който лице е било настанено в дом за временно настаняване въз основа на решение, прието съгласно националните и общностни разпоредби относно търсещите убежище лица, не трябва да се счита за задържане с цел извеждане по смисъла на член 15 от Директива 2008/115.
Член 15, параграфи 5 и 6 от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че периодът, през който е спряно изпълнението на заповедта за принудително отвеждане до границата поради обжалването ѝ по съдебен ред от засегнатото лице, се взема предвид при изчисляването на периода на задържане с цел извеждане, когато по време на производството по обжалване засегнатото лице е продължило да пребивава в дом за временно настаняване.
Член 15, параграф 4 от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че не намира приложение, когато към момента на извършване на съдебен контрол на задържането на съответното лице са изчерпани възможностите за продължаване на сроковете за задържане, предвидени в член 15, параграф 6 от Директива 2008/115.
Член 15, параграф 4 от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че само действителната възможност за успешно извеждане предвид сроковете, определени в параграфи 5 и 6 от същия този член, съответства на разумна възможност за извеждане и че последната не е налице, когато изглежда малко вероятно засегнатото лице да бъде прието от трета страна предвид посочените срокове.
Член 15, параграфи 4 и 6 от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска при изтичане на предвидения в Директивата максимален период на задържане засегнатото лице да не бъде незабавно освободено на основание, че не притежава валидни документи за самоличност, има агресивно поведение и не разполага със собствени средства за издръжка, нито с жилище или със средства, предоставени за тази цел от държавата членка.
____________1 - ОВ C 267, 7.11.2009 г.