РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)
19 май 2015 година
Дело F‑59/14
Markus Brune
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Конкурс на общо основание EPSO/AD/26/05 — Невключване в списъка с резерви — Отмяна от Съда на публичната служба — Член 266 ДФЕС — Организиране на нов устен изпит — Отказ на кандидата да участва в него — Ново решение за невключване на кандидата в списъка с резерви — Жалба за отмяна — Отхвърляне — Оставяне в сила на обжалваното решение на Съда на публичната служба — Последващ иск за обезщетение — Спазване на разумния срок“
Предмет: Иск на основание член 270 ДФЕС, приложим за Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, за осъждането на Европейската комисия да заплати на г‑н Brune обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които последният твърди, че е претърпял в резултат на загубата на възможността да бъде назначен като длъжностно лице на Европейския съюз поради отказа на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO), действаща от името на Комисията, да го включи в списъка с резерви от конкурс EPSO/AD/26/05, който отказ е обявен за незаконосъобразен с решение на Съда на публичната служба от 29 септември 2010 г., Brune/Комисия (F‑5/08, EU:F:2010:111, наричано по-нататък „решението „Brune I“)
Решение: Осъжда Европейската комисия да заплати на г‑н Brune за неимуществените вреди, претърпени между 6 март 2007 г. и 4 февруари 2011 г., обезщетение в размер на 4 000 EUR, заедно с лихви за забава, считано от 17 април 2013 г., при процента, определен от Европейската централна банка за основните операции по рефинансиране през съответния период, увеличен с два пункта. Отхвърля иска в останалата му част. Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати половината от разноските на г‑н Brune. Г‑н Brune понася половината от направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Жалби на длъжностните лица — Срокове — Искане за обезщетение, отправено до институция — Спазване на разумен срок — Критерии за преценка
(член 270 ДФЕС; член 46 от Статута на Съда; член 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания акт, с която не могат по подходящ начин да се поправят имуществените вреди — Обезщетение за загуба на възможността за назначаване — Критерии
(член 340 ДФЕС)
3. Жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания незаконосъобразен акт — Неимуществени вреди, които не произтичат от незаконосъобразността и не могат да бъдат напълно поправени с отмяната
(член 340 ДФЕС)
1. В споровете по член 91 от Правилника и по член 270 ДФЕС длъжностните лица и служителите, както и кандидатите в конкурси трябва в разумен срок да сезират институцията с искане Съюзът да обезщети вредите, за които евентуално носи отговорност, като този срок се отчита от момента, в който те са узнали за положението, от което се оплакват.
Въпросът дали даден иск за обезщетение е предявен в разумен срок, трябва да се разглежда с оглед на обстоятелствата по съответното дело, и по-специално на значимостта на спора за заинтересованото лице, на сложността на делото, както и на поведението на страните.
В това отношение, макар да не е пряко приложим и да не е строга и неприкосновена граница, под която всеки иск е допустим, независимо от срока, в който заинтересованото лице е сезирало администрацията с искането си, и от конкретните обстоятелства, все пак следва да се вземе предвид за сравнение петгодишният давностен срок, предвиден в член 46 от Статута на Съда за исковете по дела в областта на извъндоговорната отговорност.
(вж. точки 43—45)
Позоваване на:
Съд — решение от 28 февруари 2013 г., Преразглеждане Arango Jaramillo и др./ЕИБ, C‑334/12 RX-II, EU:C:2013:134, т. 28
Първоинстанционен съд — решение от 5 октомври 2004 г., Eagle и др./Комисия, T‑144/02, EU:T:2004:290, т. 65 и 66
Общ съд — определение от 18 юли 2011 г., Marcuccio/Комисия, T‑450/10 P, EU:T:2011:399, т. 29
Съд на публичната служба — решение от 1 февруари 2007 г., Tsarnavas/Комисия, F‑125/05, EU:F:2007:18, т. 69, 70 и 71 и цитираната съдебна практика и определение от 9 юли 2010 г., Marcuccio/Комисия, F‑91/09, EU:F:2010:87, т. 35
2. В областта на извъндоговорната отговорност на Съюза, когато твърдените вреди са имуществени, със самата отмяна на обжалваното решение не могат да се поправят по подходящ начин и в достатъчна степен претърпените вреди. За да може обаче да се претендират такива имуществени вреди, ищецът трябва все пак да докаже, че те са действителни и сигурни.
Когато обаче твърдяната вреда се изразява в загуба на възможността дадено лице да издържи конкурс, а оттам и да бъде назначено като длъжностно лице на Съюза въз основа на конкурса, загубата на възможността трябва да бъде сигурна и непоправима.
Освен това включването в списъка с резерви или в групата на лицата с високи резултати от този списък не поражда право на назначаване като длъжностно лице. Всъщност решението на конкурсната комисия, с което се определя списъкът с резерви, не предоставя на успешно издържалите конкурса лица право да бъдат назначени, а само възможност за назначаване. Впрочем възможността за назначаване се превръща във вероятност за назначаване едва от момента, в който се е освободила длъжност, на която има основание да се смята, че може да бъде назначено издържалото конкурса лице.
(вж. точки 76—78)
Позоваване на:
Съд — решение от 21 февруари 2008 г., Комисия/Girardot, C‑348/06 P, EU:C:2008:107, т. 54
Първоинстанционен съд — решения от 5 декември 2000 г., Gooch/Комисия, T‑197/99, EU:T:2000:282, т. 71 и от 11 юли 2007 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, T‑58/05, EU:T:2007:218, т. 52
Съд на публичната служба — решения от 13 септември 2011 г., AA/Комисия, F‑101/09, EU:F:2011:133, т. 44 и 85, от 11 юли 2013 г., CC/Парламент, F‑9/12, EU:F:2013:116, т. 114—116 и цитираната съдебна практика, и от 15 октомври 2014 г., De Bruin/Парламент, F‑15/14, EU:F:2014:236, т. 53
3. В областта на извъндоговорната отговорност със самата отмяна на незаконосъобразен акт може да се поправи по подходящ начин и по принцип в достатъчна степен всяка неимуществена вреда, която може да е настъпила вследствие на този акт, освен ако ищецът не докаже, че е претърпял неимуществена вреда, която не произтича от незаконосъобразността, дала основание за отмяната, и не може да бъде напълно поправена с тази отмяна.
В това отношение, ако не бъдат отменени всички резултати от конкурс на общо основание, администрацията не може да създаде отново условията, при които конкурсът е трябвало да бъде организиран, за да се гарантира равното третиране на кандидатите и обективността при оценяването. Следователно не е задължително със самото организиране на нов индивидуален устен изпит да се поправи сигурната неимуществена вреда, която ищецът е претърпял в резултат на невъзможността да премине първоначалния устен изпит при съобразени с Правилника условия.
(вж. точки 80—82)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решения от 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, EU:T:2006:148, т. 131 и от 19 ноември 2009 г., Michail/Комисия, T‑49/08 P, EU:T:2009:456, т. 88