ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
25 февруари 2014 година
Дело F‑118/11
Luigi Marcuccio
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Решение на органа по назначаването за пенсиониране на длъжностно лице и за предоставяне на обезщетение за инвалидност — Решение, в което не се посочва дали обосновалото пенсионирането заболяване е професионално — Задължение на органа по назначаването да признае заболяването за професионално — Член 78, пета алинея от Правилника — Необходимост от свикване на нова комисия по инвалидност — Релевантност на предходно решение, прието съгласно член 73 от Правилника — Член 76 от Процедурния правилник — Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Marcuccio иска по-конкретно да бъде отменен мълчаливият отказ на Европейската комисия по неговото искане тя да приеме решение за или относно признаването на заболяването, довело тази институция до пенсионирането на жалбоподателя поради инвалидност, за професионално, както и да му бъдат присъдени няколко обезщетения за вреди, които той твърди, че е претърпял и продължава да търпи вследствие на незаконното неприемане от Комисията, от 30 май 2005 г. насетне, на решение за признаване на това заболяване за професионално
Решение: Отхвърля жалбата като частично явно недопустима и частично явно неоснователна. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Съдебно производство — Представяне на писмената защита — Срок — Възобновяване на спряно съдебно производство — Начален момент
(член 39, параграфи 1 и 3, член 100, параграф 3 и член 116 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, член 91, параграф 4 и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
2. Искове и жалби на длъжностните лица — Жалба срещу въздържането на администрацията от приемане на решение — Правни основания, целящи отмяната на отказа и констатирането на неизпълнение — Едно и също правно средство
(член 263, параграф 4 и член 265, трета алинея ДФЕС, член 90, параграфи 1 и 2 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Пенсии — Пенсия за инвалидност — Определяне на професионалния характер на заболяването — Компетентност на комисията по инвалидност
(членове 11, 73 и 78 от Правилника за длъжностните лица, както и член 13 от приложение VIII към него)
4. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Обхват — Непълнота на мотивите — Отстраняване на нередовности в хода на съдебното производство — Условия
(член 296, втора алинея ДФЕС, член 25 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Пенсии — Пенсия за инвалидност — Определяне на професионалния характер на заболяването — Образуване на производството след подаването на жалбата — Последици
(членове 73 и 78 от Правилника за длъжностните лица)
1. По дело, спряно съгласно член 91, параграф 4 от Правилника, мълчалив отказ по административна жалба означава край на спирането на производството и ответникът разполага, в изпълнение на член 39, параграф 1 и на член 100, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, с двумесечен срок, считано от края на спирането, към който се добавя еднократно удължаване със срок от 10 дни, за подаване на писмена защита. Тъй като тези срокове са императивни и като такива не се определят по усмотрение нито на страните, нито на Съда на публичната служба, възобновяването на производството при такива обстоятелства, както и изчисляването на въпросния срок не зависят от формалното предоставяне на дадена информация от Съда на публичната служба.
Така писмо на ответника, което следва да се счита за писмена защита, подадено в срок, с което се иска от Съда на публичната служба да се произнесе в смисъл, че няма основание за постановяване на решение по същество, повлича отхвърляне на искането на жалбоподателя неговите искания да се решат с решение, постановено в отсъствието на ответника, съгласно член 116 от Процедурния правилник.
(вж. точки 35—38)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 14 ноември 2006 г., Villa и др./Парламент, F‑4/06, точки 24 и 26 и цитираната съдебна практика; 23 април 2008 г., Pickering/Комисия, F‑103/05, точки 49 и 51; 7 юли 2011 г., Pirri/Комисия, F‑21/11, точка 14
2. Основанията на исканията за отмяна във връзка съответно с член 90, параграф 1 от Правилника и член 90, параграф 2 от Правилника могат лесно да се объркат, по подобие, в споровете за законност на актовете на Европейския съюз, на жалбата за отмяна на акт за отказ да се приеме решение на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС, и на жалбата за установяване на незаконно въздържане на институция да приеме такова решение на основание член 265, трета алинея ДФЕС — две разпоредби, които представляват едно и също правно средство за защита.
(вж. точка 52)
Позоваване на:
Cъд — 18 ноември 1970, Chevalley/Комисия, 15/70, точка 6
3. В процедурата за пенсиониране на длъжностно лице поради инвалидност органът по назначаването не може да приеме решение за признаване на заболяване, обосновало пенсиониране поради инвалидност, за професионално, без да разполага със становището на комисията по инвалидност, съставена за тази цел и за учредяването на която длъжностното лице трябва да съдейства, що се отнася както до назначаването на единия от лекарите в състава на тази комисия, така и до предоставянето на всички елементи, които биха могли да ѝ бъдат полезни в медицинските преценки, присъщи на нейната работа.
Длъжностното лице трябва също така да поиска да се ползва от член 78, пета алинея от Правилника, и когато бъде подадена такава молба, визираща професионалния характер на инвалидността, по принцип съответната институция трябва да започне производството за признаване на заболяването за професионално. Институцията обаче не може да се освободи от ново допитване до комисията по инвалидност и да признае незабавно, без никаква формалност, изтъкнатото заболяване за професионално.
Освен това предвид факта, че процедурите по членове 73 и 78 правомерно могат да приключат с различни медицински резултати по отношение на едно и също фактическо положение, и по-специално що се отнася до въпроса за професионалния характер на заболяването на едно и също длъжностно лице, органът по назначаване не може също така да се основе на заключенията за признаване на едно заболяване за професионално по силата на член 73 от Правилника, за да уважи незабавно молба за признаване по смисъла на член 78, пета алинея от Правилника, че и обосновалото пенсионирането на заинтересованото лице заболяване е професионално.
Накрая, съдът на Съюза не може да замести съответната институция или комисията по инвалидност, за да определи сам дали заболяването, обосновало решението за пенсиониране, е професионално, при липсата на каквато и да било процедура, образувана с оглед на признаването на професионалния характер на същото.
(вж. точки 58—63, 66 и 68)
Позоваване на:
Cъд — 12 януари 1983 г., K/Съвет, 257/81, точки 11, 12, 14, 15 и 20
Първоинстанционен съд — 27 февруари 1992 г., Plug/Комисия, T‑165/89, точка 67; 14 май 1998 г., Lucaccioni/Комисия, T‑165/95, точка 149; 1 юли 2008 г., Комисия/D., T‑262/06 P, точка 70
Съд на публичната служба — 22 май 2007 г., López Teruel/СХВП, F‑97/06, точки 48 и 68; 1 февруари 2008 г., Labate/Комисия, F‑77/07, точка 12; 30 юни 2011 г., Marcuccio/Комисия, F‑14/10, точка 60; 6 ноември 2012 г., Marcuccio/Комисия, F‑41/06 RENV, точки 98 и 99
4. Обхватът на задължението за мотивиране трябва във всеки отделен случай да се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства. Решението е достатъчно мотивирано, когато е прието в контекст, с който длъжностното лице е запознато и който му позволява да разбере обхвата на приетата спрямо него мярка.
В случай на недостатъчно мотивиране представените в хода на производството мотиви могат в изключителни случаи да лишат от предмет правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране.
В тази ситуация администрацията може да предостави в хода на производството допълнителни мотиви, достатъчни за нейния мълчалив отказ, особено когато последният трябва да се анализира като решение за отхвърляне „в състоянието, в което е“, а именно в състоянието на процедурата за признаване на заболяването на жалбоподателя за професионално, проведена на основание член 78 от Правилника, и като такова, без да се засяга с нищо решението, с което ще приключи посочената процедура.
(вж. точки 71—73 и 78)
Позоваване на:
Съд — 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, точка 22; 27 март 1985 г., Kypreos/Съвет, 12/84, точка 8; 8 март 1988 г., Sergio и др./Комисия, 64/86, 71/86—73/86 и 78/86, точка 52; 28 февруари 2008 г., Neirinck/Комисия, C‑17/07 P, точки 50 и 51
Първоинстанционен съд — 20 март 1991 г., Pérez-Mínguez Casariego/Комисия, T‑1/90, точка 73; 6 юли 1995 г., Ojha/Комисия, T‑36/93, точка 60; 12 декември 2002 г., Morello/Комисия, T‑135/00, точка 28; 1 април 2004 г., N/Комисия, T‑198/02, точка 70; 6 юли 2004 г., Huygens/Комисия, T‑281/01, точка 105; 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, точка 36
Съд на публичната служба — 31 март 2011 г., Hecq/Комисия, F‑10/10, точка 68
5. Оплакване, изведено от липсата на образуване на процедура с оглед на признаването на заболяването на жалбоподателя за професионално, не е фактически доказано, когато органът по назначаването е уважил молбата на засегнатото длъжностно лице след подаването на жалбата му.
При тези условия органът по назначаването, от една страна, трябва, преди да се произнесе, да сезира отново комисията по инвалидност, която да провери дали патологичното състояние на жалбоподателя има достатъчно пряка връзка с конкретен и типичен риск, присъщ на функциите, които жалбоподателят е упражнявал, и от друга страна, жалбоподателят, в съответствие със своя интерес административното му положение да бъде изяснено, трябва да окаже пълно съдействие за свикването на комисия по инвалидност и за доброто протичане на нейната работа.
(вж. точки 81 и 82)
Позоваване на:
Cъд — 12 юли 1988 г., Парламент/Съвет, 377/87, точка 10