РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)
2 май 2019 година(*)
„Преюдициално запитване — Енергийна ефективност — Директива 2012/27/ЕС — Член 11, параграф 1 — Разходи за достъп до информация за отчитането и фактурирането — Право на крайните клиенти да получават безплатно всички свои фактури за потребление на енергия и информацията за фактурирането — Такси за достъп до електропреносната мрежа — Намаление на таксите за достъп до електропреносната мрежа, предоставено от предприятие за продажба на електроенергия на клиентите, избрали да получават електронни фактури“
По дело C‑294/18
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Markkinaoikeus (Съд по икономически дела, Финландия) с акт от 19 април 2018 г., постъпил в Съда на 27 април 2018 г., в рамките на дело, образувано по почин на
Oulun Sähkönmyynti Oy
СЪДЪТ (десети състав),
състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, E. Juhász и I. Jarukaitis (докладчик), съдии,
генерален адвокат: N. Wahl,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Energiavirasto, от P. Malén, lakimies,
– за финландското правителство, от H. Leppo, в качеството на представител,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. G. Marrone, avvocato dello Stato,
– за Европейската комисия, от M. Huttunen и от K. Talabér-Ritz, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 11, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 2012 г., стр. 1).
2 Запитването е отправено в рамките на дело, образувано по почин на дружеството за продажба на електроенергия на дребно Oulun Sähkönmyynti Oy, по повод на решение на Energiavirasto (Агенция по енергетика, Финландия) във връзка с месечно намаление на таксите за достъп до електропреносната мрежа, предоставено на крайните клиенти на това дружество, които са избрали да получават електронни фактури.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 32 и 33 от Директива 2012/27 гласят:
„(32) Разпоредбите относно измерването и фактурирането в директиви 2006/32/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета (OB L 114, 2006 г., стр. 64; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 222)], 2009/72/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ L 211, 2009 г., стр. 55)] и 2009/73/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, 2009 г., стр. 94)] относно спестяването на енергия имат ограничено въздействие. На много места в Съюза тези разпоредби не доведоха до това потребителите да получават актуална информация за потреблението си на енергия, нито до фактуриране въз основа на действителното потребление с такава честота, която според проучванията е необходима, за да се даде възможност на потребителите да регулират потреблението си на енергия. Недостатъчната яснота на въпросните разпоредби доведе и до многобройни жалби на граждани в секторите на отоплението на помещенията и топлата вода в многофамилните сгради.
(33) С оглед на утвърждаването на правата на крайните клиенти по отношение на достъпа до информация от измерването и фактурирането на индивидуалното им енергопотребление и като се вземат предвид възможностите, свързани с процеса на въвеждане на интелигентни измервателни системи и на интелигентни измервателни уреди в държавите членки, е важно да се постигне по-голяма яснота на изискванията в правото на Съюза в тази област. Това следва да спомогне за намаляване на разходите по въвеждането на интелигентни измервателни системи, снабдени с функции за насърчаване на спестяването на енергия, и да подкрепи развитието на пазарите за енергийни услуги и за управление на потреблението на енергия. Въвеждането на интелигентни измервателни системи позволява по-често фактуриране въз основа на действителното потребление. Въпреки това съществува необходимост от изясняване на изискванията за достъп до информация и справедливо и точно фактуриране въз основа на действителното потребление в случаите, в които интелигентните измервателни уреди няма да бъдат въведени преди 2020 г., включително по отношение на измерването и фактурирането на индивидуалното потребление на отопление/охлаждане и топла вода в многофамилните сгради, доставяни централно или чрез локални общи системи за отопление/охлаждане, монтирани в такива сгради“.
4 Член 1 от Директива 2012/27, озаглавен „Предмет и обхват“, предвижда:
„1. С настоящата директива се установява обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност в Съюза с оглед да се осигури постигане на водещата цел на Съюза за 2020 г. за подобряване на енергийната ефективност с 20 % и да се създадат условия за допълнителни подобрения на енергийната ефективност след тази дата.
[…]
2. Изискванията, посочени в настоящата директива, представляват минимални изисквания и не препятстват държавите членки да запазят или въведат по-строги мерки. Тези мерки следва да са съвместими с правото на Съюза. В случай че националното законодателство предвижда по-строги мерки, държавите членки нотифицират Комисията за това законодателство“.
5 Член 10 от тази директива, озаглавен „Информация за фактурирането“, и по-специално параграф 3 от посочения член, гласи:
„Независимо дали са инсталирани интелигентни измервателни уреди, държавите членки:
[…]
б) правят необходимото на крайните клиенти да се предложи опция за електронна информация за фактурирането и електронни фактури и че при поискване те получават ясно и разбираемо обяснение за начина на изчисляване на тяхната сметка, особено когато сметките не се основават на действително потребление;
[…]“.
6 Член 11 от посочената директива, озаглавен „Разходи за достъп до информация за отчитането и фактурирането“, и по-специално параграф 1 от този член, гласи:
„Държавите членки гарантират, че крайните клиенти получават безплатно всички свои сметки за потребление на енергия и информацията за фактурирането, както и че крайните клиенти имат безплатен достъп по подходящ начин до данните за своето потребление“.
7 Приложение VII към Директива 2012/27, озаглавено „Минимални изисквания за фактуриране и информация за фактурирането въз основа на действителното потребление“, и по-специално точка 1.1 от него, предвижда следното относно „[ф]актуриране[то] въз основа на действителното потребление“:
„С оглед крайните клиенти да са в състояние да регулират своето енергопотребление, фактурирането следва да се извършва въз основа на действителното потребление поне веднъж годишно, а информацията за фактурирането следва да се предоставя поне веднъж на три месеца, а при поискване или когато потребителите са направили избор да получават електронни сметки — два пъти в годината. Природният газ, използван само за готвене, може да бъде изключен от това изискване“.
Финландското право
8 Член 11, параграф 1 от Директива 2012/27 е транспониран във финландския правов ред посредством член 69 от Sähkömarkkinalaki (588/2013) (Закон № 588/2013 за пазара на електроенергия). Този член, озаглавен „Фактуриране, извършвано от предприятията за продажба на дребно“, и по-специално пета алинея от него, предвижда, че „[п]осочените в този член фактури и информацията относно цените и потреблението следва да се предоставят на крайните клиенти по подходящ начин и безплатно“ и че „[п]ри поискване крайният клиент може да получава сметките и информацията относно потреблението в електронна форма“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
9 Цената на продаваната от Oulun Sähkönmyynti електроенергия се състои от фиксирана месечна тарифа, обхващаща таксите за достъп до мрежата и цената на електроенергията, която се основава на потреблението. Обичайната такса за достъп до мрежата е 2,50 EUR на месец. От 1 януари 2016 г. Oulun Sähkönmyynti намалява с 1 EUR месечните такси за достъп до мрежата на клиентите, предпочели да получават електронни фактури, но не и на тези, които са избрали други начини на фактуриране като например издаване на фактурите на хартиен носител, дебитиране по сметка, онлайн фактуриране за корпоративни клиенти.
10 С решение от 20 юни 2017 г. Агенцията по енергетика приема, че посоченото намаление е равностойно на това клиентите, които не са избрали електронно фактуриране, да заплащат сумата от 1 EUR за получаваните от тях фактури. В резултат от това Агенцията разпорежда на Oulun Sähkönmyynti да промени практиката си относно фактурирането и да гарантира правото на своите клиенти да получават фактурите си безплатно. В посоченото решение тя иска от Oulun Sähkönmyynti също така да възстанови частта от сумите, които от 1 януари 2016 г. нататък дружеството е получило недължимо от клиентите си, които не са избрали електронното фактуриране.
11 Oulun Sähkönmyynti подава жалба срещу това решение пред Мarkkinaoikeus (Съд по икономически дела, Финландия), който отправя преюдициалното запитване.
12 В подкрепа на жалбата си Oulun Sähkönmyynti твърди, че всички негови клиенти получават безплатно фактурите си за електроенергия, независимо какъв начин на фактуриране са избрали. Според Oulun Sähkönmyynti обаче изискването за безплатни фактури не означава, че дружеството не може да предоставя намаления на таксата за достъп до мрежата на клиенти, избрали електронно фактуриране. Освен това намалението, предоставено на тези клиенти, се основавало не на реално намаляване на разходите, а на оценката на последиците от това намаление. Честотата на фактурирането не засягала размера на таксите за достъп до мрежата, нито размера на намалението, като клиентите можели да изберат между четири, шест или дванадесет фактури годишно. Освен това електронното фактуриране позволявало да се намалят административните разходи.
13 Агенцията по енергетика поддържа, че разглежданото в главното производство намаление води до заобикаляне на правилото, съгласно което всички клиенти получават фактурите си за електроенергия безплатно. От гледна точка на крайния клиент било без значение дали за издаване на фактурата се събира отделна такса, или таксата за достъп до мрежата е по-висока, тъй като крайният клиент е избрал начин на фактуриране, различен от електронното фактуриране. Според Агенцията по енергетика релевантното обстоятелство в случая е разликата в цената между различните видове фактуриране. Агенцията по енергетика добавя, че единствено предложеното от нея тълкуване може да гарантира, че крайните клиенти, които нямат достъп до електроните услуги и които освен това често са уязвими, получават фактурите си безплатно.
14 Запитващата юрисдикция посочва, че както член 11, параграф 1 от Директива 2012/27, така и член 69, пета алинея от Закон № 588/2013 за пазара на електроенергия предвиждат, че фактурите и информацията относно фактурирането следва да се предоставят на крайния клиент по подходящ начин и безплатно. Все пак съгласно Обяснителна бележка на Комисията във връзка с членове 9—11 от Директивата относно енергийната ефективност (SWD/2013/0448 окончателен) изискването за безплатни фактури и безплатна информация относно фактурирането не е пречка доставчикът на електроенергия на дребно да предостави намаление или бонус на крайните клиенти, когато те изберат електронно фактуриране.
15 Тази юрисдикция изтъква, от една страна, че макар посоченият работен документ на Комисията да не съставлява задължителен правен източник по смисъла на член 288 TFUE и да не изменя правните последици на Директива 2012/27, той потвърждава, че е възможно член 11, параграф 1 от тази директива да се тълкува в смисъла, посочен от Oulun Sähkönmyynti, а именно че релевантното обстоятелство е липсата на такса за фактуриране. Все пак, от друга страна, както твърди Агенцията по енергетика, хипотеза, в която от крайния клиент, който не е избрал електронно фактуриране, се изисква да плати по-висока такса за достъп до мрежата, може да се счита за такава, в която се изисква конкретно плащане в замяна на издаване на фактура на хартиен носител.
16 Освен това запитващата юрисдикция уточнява, че от преписката по делото в главното производство не следва, че Република Финландия е приела по-строги национални мерки в сравнение с предвидените в член 11, параграф 1 от Директива 2012/27.
17 При тези обстоятелства Мarkkinaoikeus (Съд по икономически дела) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 11, параграф 1 от [Директива 2012/27] да се тълкува в смисъл, че предоставянето на намаление на основната такса за електроенергия поради избрания от крайния клиент начин на фактуриране означава, че фактурата и информацията относно фактурирането не са предоставени безплатно на крайните клиенти, които не са ползвали намаление?
2) Ако отговорът на първия преюдициален въпрос е отрицателен и предоставянето на посоченото по-горе намаление може да е допустимо: произтичат ли от Директива 2012/27/ЕС специални допълнителни условия, които трябва да се вземат предвид при оценката на допустимостта на намалението, като например въпросът дали намалението съответства на намаляването на разходите поради избрания начин на фактуриране, дали намалението се отнася до броя на издадените фактури или дали намалението може да се отнася за група крайни клиенти, които с избрания от тях начин на фактуриране са довели до намаляване на разходите?
3) Ако предоставянето на посоченото в първия преюдициален въпрос намаление би означавало, че от крайните клиенти, които не са избрали определен начин на фактуриране, са събирани такси в нарушение на член 11, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС: произтичат ли от правото на Съюза специални изисквания, които трябва да се вземат предвид при вземането на решение за връщането на таксите?“.
По преюдициалните въпроси
По първия и втория въпрос
18 С първия и втория си въпрос, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 11, параграф 1 от Директива 2012/27 трябва да се тълкува в смисъл, че при условия като разглежданите в главното производство не допуска намаление на таксите за достъп до електропреносната мрежа, което е предоставено от предприятие за продажба на електроенергия на дребно само на крайните клиенти, избрали да получават електронни фактури.
19 От акта за преюдициално запитване се установява, че запитващата юрисдикция повдига тези въпроси, тъй като според нея предоставянето на намаление на таксите за достъп до електропреносната мрежа на крайните клиенти, избрали да получават електронни фактури, би могло да означава, че останалите клиенти не получават фактурите си безплатно.
20 Член 11, параграф 1 от Директива 2012/27 предвижда, че „[д]ържавите членки гарантират, че крайните клиенти получават безплатно всички свои сметки за потребление на енергия и информацията за фактурирането, както и че крайните клиенти имат безплатен достъп по подходящ начин до данните за своето потребление“.
21 Съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземе предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от 2 септември 2015 г., Surmačs, C‑127/14, EU:C:2015:522, т. 28, и от 16 ноември 2016 г., DHL Express (Austria), C‑2/15, EU:C:2016:880, т. 19).
22 Съгласно текста на член 11, параграф 1 от Директива 2012/27 посочената разпоредба се ограничава до това да предвиди задължение за държавите членки да гарантират, че предприятията за продажба на електроенергия на дребно предоставят на крайните си клиенти безплатно всички фактури за потребление на енергия и информацията за фактурирането, и не налага каквото и да е допълнително изискване относно това задължение. Следователно, щом като фактурите и информацията относно фактурирането се предоставят безплатно на крайните клиенти, посочената разпоредба не е пречка на съответния клиент да бъде предоставено намаление на таксите за достъп до мрежата.
23 Това буквално тълкуване на член 11, параграф 1 от Директива 2012/27 се потвърждава от контекста, в който се вписва тази разпоредба, и от целите на посочената директива.
24 Всъщност съгласно член 1 от Директива 2012/27 тя цели единствено да установи обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност в Съюза с оглед на това да се осигури постигане на целта на Съюза за 2020 г. за подобряване на енергийната ефективност с 20 % и да се създадат условия за допълнителни подобрения на енергийната ефективност след тази дата (решение от 7 август 2018 г., Saras Energía, C‑561/16, EU:C:2018:633, т. 24).
25 По-специално, съгласно съображения 32 и 33 от тази директива тя набляга основно на необходимостта на крайните клиенти да се предоставят права по отношение на достъпа до информация от измерването и фактурирането на индивидуалното им електропотребление, като освен това набляга и на процеса на въвеждане на интелигентни измервателни системи, на по-честото фактуриране въз основа на действителното потребление, на достъпа до информация или на справедливото и точно фактуриране.
26 Освен това член 10, параграф 3, буква б) от тази директива, съгласно който държавите членки „правят необходимото на крайните клиенти да се предложи опция за електронна информация за фактурирането и електронни фактури“, свидетелства за волята на законодателя да насърчи електронното фактуриране.
27 Поради това следва да се посочи, че предоставената посредством електронните фактури възможност информацията относно фактурирането и индивидуалното потребление на енергия да стане по-лесно достъпна и по-често предоставяна, може да допринесе за постигането на целите на Директива 2012/27, що се отнася до енергийната ефективност.
28 Следователно предоставянето на намаление на таксите за достъп до електропреносната мрежа, при спазване на изискването на член 11, параграф 1 от Директива 2012/27, съгласно който крайните клиенти получават безплатно фактурите и информацията относно фактурирането, не противоречи на целите, които преследва посочената директива.
29 Накрая, намалението, предоставено на клиентите, които са предпочели да получават електронни фактури, има за цел по-специално да намали административните разходи на предприятието за продажба на електроенергия на дребно. За да може обаче да рационализира административните разходи, това предприятие трябва да разполага със способи, които да насърчат крайните клиенти да възприемат по-лесно промяната на обичайния за тях начин на фактуриране, което евентуално да доведе до възприемане на електронните фактури. Ако член 11, параграф 1 от Директива 2012/27 се тълкува в смисъл, че забранява на предприятията за продажба на електроенергия на дребно да предоставят намаление на таксите за достъп до мрежата на крайните клиенти, които са избрали електронно фактуриране, то подобно предприятие би било лишено от посочената по-горе възможност.
30 Освен това, обратно на твърденията на финландското правителство, предоставянето на намаление на таксите за достъп до мрежата на крайните клиенти, избрали да получават електронни фактури, при условия като тези в главното производство не може да се счита за заобикаляне на правилото за безплатно предоставяне на фактурите и на информацията относно фактурирането, което се налага с член 11, параграф 1 от Директива 2012/27.
31 Всъщност от акта за преюдициално запитване следва, че намалението за крайните клиенти, избрали да получават електронни фактури, е предоставено от Oulun Sähkönmyynti върху вече съществуващите такси за достъп до мрежата и че преди въвеждането на това намаление Oulun Sähkönmyynti никога не е било упреквано, че не е спазило посоченото задължение да предоставя безплатно фактурите и информацията относно фактурирането. Освен това след въвеждането на посоченото намаление крайните клиенти, които са избрали начин на фактуриране, различен от електронното фактуриране, са продължили да получават безплатно всички свои фактури и информацията относно фактурирането за своето потребление на енергия, както и да плащат такси за достъп до електропреносната мрежа в досегашния им размер. Установява се също така, че клиентите заплащат такси за достъп до мрежата независимо от желанието си да получават фактурата и информацията относно фактурирането четири, шест или дванадесет пъти годишно. Така, при обстоятелства като тези в главното производство, намалението на таксите за достъп до електропреносната мрежа, предоставено на крайните клиенти, избрали да получават електронни фактури, не може да се счита за реална такса, наложена на останалите крайни клиенти, и следователно не може да се счита за заобикаляне на задължението, наложено с член 11, параграф 1 от Директива 2012/27.
32 Съгласно гореизложените съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 11, параграф 1 от Директива 2012/27 трябва да се тълкува в смисъл, че при условия като разглежданите в главното производство допуска намаление на таксите за достъп до електропреносната мрежа, което предприятие за продажба на електроенергия на дребно предоставя само на крайните клиенти, избрали да получават електронни фактури.
По третия въпрос
33 Третият въпрос се поставя само ако Съдът даде утвърдителен отговор на първия въпрос. Тъй като отговорът на първия въпрос е отрицателен, както следва от точки 18—32 от настоящото решение, не следва да се отговаря на третия въпрос.
По съдебните разноски
34 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:
Член 11, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че при условия като разглежданите в главното производство допуска намаление на таксите за достъп до електропреносната мрежа, което предприятие за продажба на електроенергия на дребно предоставя само на крайните клиенти, избрали да получават електронни фактури.
Подписи