РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(втори състав)

21 ноември 2013 година

Съединени дела F‑72/12 и F‑10/13

Josiane Roulet

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Възнаграждение — Член 66 от Правилника — Бивш срочно нает служител със степен AD 12 — Назначаване като длъжностно лице със степен AD 6 — Изплащане на възнаграждението, равно на това на длъжностно лице със степен AD 12 — Явна грешка — Възстановяване на неоснователно платени суми по силата на член 85 от Правилника“

Предмет:      Жалби на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с първата от които, заведена в секретариата на Общия съд на 9 юли 2012 г. под номер F‑72/12, г‑жа Roulet иска от Общия съд да отмени решението на Европейската комисия, което следва от бележка от 20 декември 2011 г., да възстанови сумата от 172 236,42 EUR в приложение на член 85 от Правилника и при условията на евентуалност да ѝ отпусне обезщетение за претърпените вреди, и с втората жалба, заведена в секретариата на Общия съд на 3 февруари 2013 г. под номер F‑10/13, г‑жа Roulet иска от Общия съд да отмени решението на Комисията от 28 март 2012 г. в частта му, в която се отхвърля нейното искане за обезщетение от 13 януари 2012 г., и да осъди Комисията да я обезщети в размер 172 236,42 EUR или при условията на евентуалност — с по-малка сума за претърпените вреди

Решение:      Отхвърля жалбите по съединени дела F‑72/12 и F‑10/13. Г‑жа Roulet понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да понесе съдебните разноски на Европейската комисия.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Възстановяване на неоснователно платени суми — Условия — Явна неправомерност на плащането — Критерии

(член 85 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Искове и жалби на длъжностните лица — Условия за допустимост — Възражение за висящ процес — Иск за обезщетение — Искания за обезщетение, идентични на предходен иск и обявени за недопустими — Липса на висящ процес

1.      Що се отнася до възстановяване на неоснователно платени суми, изразът „толкова явно“, който характеризира надплащането по смисъла на член 85, първа алинея от Правилника, не означава, че получателят на неоснователно платените суми изобщо не е длъжен да направи преценка или проверка, а че възстановяване се дължи винаги когато става въпрос за грешка, която длъжностно лице, полагащо обичайната дължима грижа и за което се счита, че познава правилата относно неговото заплащане, не може да не забележи. Освен това във всеки отделен случай трябва да се отчита способността на длъжностното лице да извършва необходимите проверки. В това отношение елементите, които съдът на Съюза взема предвид, са свързани по-конкретно с нивото на длъжностното лице в йерархията, неговата степен и трудов стаж.

Освен това не е необходимо заинтересованото длъжностно лице или срочно нает служител да може при упражняването на своето задължение за полагане на дължимата грижа да определи с точност обхвата на допуснатата грешка от администрацията. Достатъчно е в това отношение той да има съмнения относно основателността на въпросните плащания, за да е длъжен да се обърне към администрацията с цел тя да извърши необходимите проверки.

(вж. точки 48—50)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 5 ноември 2002 г., Ronsse/Комисия, T‑205/01, точки 46 и 47; 29 септември 2005 г., Thommes/Комисия, T‑195/03, точка 124

2.      Иск или жалба, които имат еднакви страни, предмет и основания с по-рано предявен иск или жалба, трябва да се отхвърлят като недопустими.

След като направените в рамките на по-рано подадена жалба искания за обезщетение са били обявени за недопустими с мотив, че са били представени предсрочно, не може да се приеме, че Съдът на публичната служба е изчерпал своята компетентност относно идентични искания за обезщетение, направени в рамките на подадена впоследствие жалба.

(вж. точки 86 и 87)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 19 септември 2006 г., Виена и др./Парламент, F‑22/06, точка 12 и цитираната съдебна практика