ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
14 юли 2010 година
Дело F‑41/10 R
Moises Bermejo Garde
срещу
Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК)
„Публична служба — Обезпечително производство — Молба за спиране на изпълнението — Неотложност — Липса“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 278 ДФЕС, член 157 EА и член 279 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която г‑н Bermejo Garde иска спиране на изпълнението на решението на председателя на ЕИСК от 13 април 2010 г. за преназначаването му, считано от 6 април 2010 г., като началник на отдел в дирекция „Логистика“ на ЕИСК
Решение: Отхвърля молбата за допускане на обезпечение. Не се произнася по съдебните разноски.
Резюме
1. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — „Fumus boni juris“ — Неотложност — Кумулативен характер
(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 39 от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение І към него; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Значителна и непоправима вреда — Тежест на доказване
(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
3. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Условия за постановяване — Значителна и непоправима вреда — Правен интерес на жалбоподателя от исканото спиране — Административен отказ
(член 278 ДФЕС)
4. Обезпечително производство — Компетентност на съдията по обезпечителното производство — Временни разпореждания
(член 279 ДФЕС; член 39 от Статута на Съда)
5. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Спиране на изпълнението на решение за преназначаване
(член 278 ДФЕС)
1. Съгласно, от една страна, член 278 ДФЕС, член 279 ДФЕС и член 157 АЕ, и от друга страна, член 39 от Статута на Съда, приложим към Съда на публичната служба по силата на член 7, параграф 1 от приложение I към посочения статут, Съдът на публичната служба може, ако счете, че обстоятелствата изискват това, да разпореди спиране на изпълнението на обжалвания акт или да постанови други временни мерки. Съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник в молбите за временни мерки трябва да се уточнят обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правните основания, които обосновават вероятната основателност (fumus boni juris) за постановяване на поисканите временни мерки. Условията във връзка с неотложността и fumus boni juris са кумулативни, поради което молбата за временни мерки трябва да се отхвърли, ако някое от тези условия не е изпълнено. При тази цялостна проверка съдията по обезпечителното производство разполага с широко право за преценка и е свободен да определи, в зависимост от особеностите на случая, начина, по който трябва да се установи наличието на различните условия, както и реда за това, след като няма правна норма, която да му налага предварително установен аналитичен модел относно оценката на необходимостта от постановяване на временни мерки.
(вж. точки 19—22)
Позоваване на:
Общ съд — 9 август 2001 г., De Nicola/ЕИБ, T‑120/01 R, Recueil FP, стр. I‑A‑171 и II‑783, точки 12 и 13
Съд на публичната служба — 31 май 2006 г., Bianchi/ETF, F‑38/06 R, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑27 и II‑A‑1‑93, точки 20 и 22
2. Целта на обезпечителното производство не е да осигури обезщетение за вреди, а да гарантира пълната ефикасност на решението по същество. За да се постигне тази цел, исканите мерки трябва да бъдат неотложни, в смисъл че за да се избегне значителна и непоправима вреда на интересите на жалбоподателя, е необходимо те да бъдат наложени и да породят действие още преди да бъде постановено решението по главното производство. Освен това страната, която иска постановяването на временните мерки, следва да представи доказателства, че ако изчака приключването на главното производство, ще понесе подобна вреда. В това отношение съдията по обезпечителното производство може да вземе предвид твърдението за значителна и непоправима вреда само доколкото тази вреда може да засегне интересите на страната, поискала временната мярка.
(вж. точки 25, 28 и 85)
Позоваване на:
Съд — 25 март 1999 г., Willeme/Комисия, C 65/99 P(R), Recueil, стр. I‑1857, точка 62
Общ съд — 10 септември 1999 г., Elkaïm Mazuel/Комисия, T‑173/99 R, Recueil FP, стр. I‑A‑155 и II‑811, точка 25; 21 май 2001 г., Schaefer/Комисия, T‑52/01 R, Recueil FP, стр. I‑A‑115 и II‑543, точка 47; 19 декември 2002 г., Esch‑Leonhardt и др./ЕЦБ, T‑320/02 R, Recueil FP, стр. I‑A‑325 и II‑1555, точка 27
3. По принцип спиране на изпълнението не се допуска при административен отказ, тъй като това спиране не следва да променя положението на жалбоподателя. Същевременно спирането на изпълнението на решение за отказ е допустимо, когато става дума за отказ да се запази положението на жалбоподателя към съответния момент, с което ще се промени това положение. За сметка на това не е възможно да се иска спиране на изпълнението на решение за отказ, което не води до никаква промяна на положението на жалбоподателя.
(вж. точки 38, 40 и 42)
Позоваване на:
Съд — 23 март 1988 г., La Terza/Съд, 76/88 R, Recueil, стр. 1741, точка 18; 30 април 1997 г., Moccia Irme/Комисия, C‑89/97 P(R), Recueil, стр. I‑2327, точка 45
4. Съдията по обезпечителното производство може да се намесва по различни начини предвид особеностите на конкретния случай, тоест не само да издава разпореждания, доколкото те по никакъв начин не предопределят решението на съда по главното производство, но и просто да призове към спазване на действащите разпоредби, тъй като това може да се окаже удачно средство, което съответства на уреждащите обезпечителното производство принципи и временно осигурява подходяща закрила на правата на жалбоподателя.
(вж. точка 44)
Позоваване на:
Общ съд — 12 декември 1995 г., Connolly/Комисия, T‑203/95 R, Recueil, стр. II‑2919, точки 25, 43 и 44
5. Предвид широкото право на преценка, с което разполагат институциите във връзка с организацията на техните служби според възложените им задачи и същевременно при назначаването на персонала на тези служби, решението за преназначаване, дори да причинява неудобства на заинтересованите длъжностни лица, не представлява необичайно и непредвидимо събитие в тяхната кариера. При тези условия спирането на изпълнението на подобно решение може да бъде оправдано само с императивни и изключителни обстоятелства, от които за заинтересованото длъжностно лице може да произтече значителна и непоправима вреда.
(вж. точка 47)
Позоваване на:
Общ съд — 12 юли 1996 г., Presle/Cedefop, T‑93/96 R, Recueil FP, стр. I‑A‑369 и II‑1093, точка 45