РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)
13 април 2011 година
Дело F-38/10
Ioannis Vakalis
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Пенсия — Прехвърляне на пенсионните права, придобити в Гърция, към пенсионната схема на длъжностните лица на Съюза — Определяне на осигурителния стаж — Възражение за незаконосъобразност на общите разпоредби за прилагане на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника — Принцип на равно третиране — Принцип на неутралитета на еврото“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за Евратом съгласно член 106а от последния, с която г‑н Vakalis иска отмяна на решението на Комисията от 19 август 2009 г. с което се определят допълнителните години към осигурителния стаж за получаване на пенсия по общностната схема в резултат от прехвърлянето на придобитите от него пенсионни права преди постъпване на служба в Комисията, и на решението от 22 февруари 2010 г., с което се отхвърля предварително подадената от него административна жалба
Решение: Отхвърля жалбата отчасти като недопустима и отчасти като неоснователна. Комисията понася, освен направените от нея съдебни разноски, и половината от съдебните разноски, направени от жалбоподателя. Жалбоподателят понася половината от направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Правно основание, изведено от незачитането на приложното поле на закона — Служебно установяване
(член 77 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Длъжностни лица — Пенсии — Пенсионни права, придобити преди постъпването на служба в Съюза — Прехвърляне към схемата на Съюза — Преходни разпоредби от Регламент № 723/2004
(член 26, параграф 1 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Пенсии — Пенсионни права, придобити преди постъпването на служба в Съюза — Прехвърляне към схемата на Съюза — Бонус за осигурителен стаж
(член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Пенсии — Пенсионни права, придобити преди постъпването на служба в Съюза — Прехвърляне към схемата на Съюза — Бонус за осигурителен стаж
(член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица; член 3 от Регламент № 1103/97 на Съвета)
5. Длъжностни лица — Пенсии — Пенсионни права, придобити преди постъпването на служба в Съюза — Прехвърляне към схемата на Съюза — Бонус за осигурителен стаж
(член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица)
6. Производство — Съдебни разноски — Разходи — Съобразяване на изискванията за справедливост — Частично осъждане на спечелилата делото страна да заплати съдебните разноски
(член 87, параграф 2 и член 88 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. Съдът на Съюза има възможността и — евентуално — задължението служебно да разглежда някои абсолютни основания за отмяна, свързани с вътрешната законосъобразност. Това се отнася до абсолютното основание за отмяна, изведено от незачитането на приложното поле на закона в конкретно решение. Всъщност Съдът на публичната служба не би изпълнил своята мисия на съд по законосъобразността, ако не изтъкне, дори и страните да не оспорват този въпрос, че оспорваното пред него решение е взето на основание на норма, която не може да бъде приложена в конкретния случай, и ако впоследствие се произнесе по отнесения пред него спор, прилагайки самият той подобна норма.
В това отношение доводът, съгласно който служебното повдигане на правно основание за вътрешна законосъобразност може да засегне състезателния характер на производството и принципа за спазване на правото на защита, не може да бъде приет. Всъщност член 77 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба предвижда, че той може по всяко време служебно, след изслушване на страните, да се произнесе относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки. Няма обаче никакво основание да се смята, че ако това условие представлява достатъчна гаранция за принципите на състезателност и на спазване на правото на защитата в случай на служебно произнасяне относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки, то същото няма да се отнася и за случая, в който служебно се повдига абсолютно основание за отмяна, независимо дали то е свързано с вътрешната или с външната законосъобразност.
(вж. точки 28, 29, 38 и 39)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 15 юли 1994 г., Browet и др./Комисия, T‑576/93—T‑582/93, точка 35
Съд на публичната служба — 21 февруари 2008 г., Putterie-De-Beukelaer/Комисия, F‑31/07, чието решение по този въпрос се споделя от Общия съд на Европейския съюз в Решение от 8 юли 2010 г., Комисия/Putterie-De-Beukelaer, T‑160/08 P
2. Преходните разпоредби на член 26, параграф 1 от приложение XIII от Правилника в неговата редакция съгласно Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и на Условията за работа на другите служители на Общностите и разпоредбите на член 11 от Общите разпоредби за прилагане на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника, приети от Комисията, трябва да се тълкуват в смисъл, че те не се отнасят до молбите за прехвърляне на пенсионните права, подадени от длъжностните лица титуляри.
Целта на тези разпоредби в съответствие с принципа на правна сигурност е защитата на придобитите права. Длъжностно лице, което е в срок на изпитване, не разполага с придобито право за прехвърляне на своите пенсионни права. Макар и за съответната институция да е възможно да регистрира молба от длъжностно лице, което е в срок на изпитване, за да не се налага то да подава нова молба след неговото титуляризиране, тази молба въпреки това е преждевременно подадена.
(вж. точки 42, 44 и 46)
3. Превръщането на прехвърлените активи в осигурителен стаж на Съюза е задача на административните органи на Съюза. Същевременно обаче обстоятелството, че е задача на съответната институция, а не на националните органи, при определянето на броя на годините осигурителен стаж да се съобразят с евентуалните валутни колебания, не предполага непременно, че премахването от общите разпоредби за прилагане на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника, приети от Комисията, на механизма на усреднения обменен курс е неправомерно.
Всъщност, макар и институцията да трябва да отчита обменния курс при определянето на броя на годините осигурителен стаж, които се вземат предвид за пенсионната схема на Съюза, тя запазва определена свобода в преценката си на за необходимостта да коригира, когато това се налага, последиците от колебанията в обменните курсове. Единствената последица от правомощието на институцията по този въпрос е обстоятелството, че юрисдикциите на Съюза упражняват контрол върху възможността за тази институция да не поддържа вече механизъм на усреднения обменен курс.
(вж. точки 53 и 55—57)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 15 декември 1998 г., Bang-Hansen/Комисия, T‑233/97, точка 38; 18 март 2004, Radauer/Съвет, T‑67/02, точки 28—31
4. Премахването с общите разпоредби за прилагане на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника, приети от Комисията, на механизма на усреднения обменен курс при определянето на броя на годините осигурителен стаж в рамките на прехвърлянето на пенсионните права не е в противоречие с принципа за неутралитета на еврото и с член 3 от Регламент № 1103/97 относно определени разпоредби, отнасящи се до въвеждането на еврото. Принципът на неутралитета на еврото, записан в този регламент, допуска по самата си дефиниция една институция да изменя приложимото законодателство. С решението за премахване на механизма на усреднения обменен курс по редица бюджетни съображения и по политическо решение се приема този механизъм, изгоден за длъжностните лица в някои държави членки, вече да не се прилага, но това не е последица от въвеждането на еврото. Този механизъм е премахнат включително и по отношение на бонуса на пенсионните права, придобити в държавите членки, в които еврото още не е прието като валута.
(вж. точки 64 и 65)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 11 декември 2007 г., Kolountzios/Комисия, F‑117/07, точки 32—35
5. В областта на прехвърлянето на пенсионните права законодателят на Съюза е свободен във всеки момент да внесе в разпоредбите на Правилника измененията, които счете за уместни в интерес на службата, и да приеме с действие занапред разпоредби в Правилника, които са по-неблагоприятни за длъжностните лица или съответните служители, при условие обаче че бъде определен преходен период с достатъчна продължителност, за да се избегне това, придобитите начини за изчисляване на пенсиите да не се изменят неочаквано, да се запазят редовно придобитите от длъжностните лица или от служителите права и конкретно засегнатите от новата правна уредба лица да бъдат третирани по същия начин. Същото се отнася и за Общите разпоредби за прилагане, приемани от институциите, при условие че те не се отклоняват от йерархически по-висшите актове.
В областта на политиката на персонала съдът на Съюза се ограничава да провери, що се отнася до принципа на равенство, както и до принципа на недопускане на дискриминация, дали съответната институция не е извършила произволно или явно неподходящо от гледна точка на преследваната цел диференциране. Всъщност в областта на прилагането на формулите за превръщане на пенсионните права Съюзът разполага с широко право на преценка при определяне на елементите на системата за превръщане на прехвърлените активи в осигурителен стаж на Съюза.
(вж. точки 70 и 71)
Позоваване на:
Съд — 19 март 1975 г., Gillet/Комисия, 28/74, точки 5 и 6; 11 септември 2007 г., Lindorfer/Съвет, C‑227/04 P, точка 78
Първоинстанционен съд — 29 ноември 2006 г., Campoli/Комисия, T‑135/05, точка 85; 20 ноември 2007 г., Ianniello/Комисия, T‑308/04, точка 38
Съд на публичната служба — 11 декември 2007 г., Martin Bermejo/Комисия, F‑60/07, точки 55 и 56; 24 април 2008 г., Dalmasso/Комисия, F‑61/05, точка 78; 30 ноември 2009 г., Ridolfi/Комисия, F‑3/09, точки 53 и 54
6. В положение, при което, след като в два от мотивите за отхвърляне на административната жалба на длъжностно лице е допусната грешка при прилагане на правото, то е преценило, че има основание да подаде жалба срещу спорното решение, обстоятелствата по случая налагат, съгласно разпоредбите на член 87, параграф 2 и на член 88 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, институцията ответник да понесе половината от направените от жалбоподателя съдебни разноски.
(вж. точка 81)