Дело C‑377/16
Кралство Испания
срещу
Европейски парламент
Решение на Съда (голям състав) от 26 март 2019 година
„Жалба за отмяна — Езиков режим — Процедура за подбор на договорно наети служители — Покана за изразяване на интерес — Шофьори — Функционална група I — Езикови познания — Ограничение на избора на език 2 по процедурата за подбор до английски, френски и немски — Език за комуникация — Регламент № 1 — Правилник за длъжностните лица — Условия за работа на другите служители — Дискриминация, основана на езика — Обосноваване — Интерес на службата“
1. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Покана за изразяване на интерес с оглед на съставяне на база данни с кандидати за назначаване като договорно наети служители — Език за комуникация между Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) и кандидатите — Ограничаване — Допустимост — Мотивиране — Обосноваване с интереса на службата — Спазване на принципа на пропорционалност
(член 1г, параграфи 1 и 6 от Правилника за длъжностните лица; член 80, параграф 4 от Условията за работа на другите служители; членове 2 и 5 от Регламент № 1 на Съвета)
(вж. т. 38—40, 44, 47 и 51)
2. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Покана за изразяване на интерес с оглед на съставяне на база данни с кандидати за назначаване като договорно наети служители — Ограничаване на избора на втори език — Дискриминация, основана на езика — Обосноваване с интереса на службата — Липса
(член 1г, параграф 6 от Правилника за длъжностните лица)
(вж. т. 63, 67, 70, 72—74 и 78)
3. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Покана за изразяване на интерес с оглед на съставяне на база данни с кандидати за назначаване като договорно наети служители — Ограничаване на избора на втори език — Съдебен контрол — Обхват
(член 1г, параграф 6 от Правилника за длъжностните лица)
(вж. т. 68 и 69)
4. Жалби на длъжностните лица — Отменително съдебно решение — Последици — Отмяна на покана за изразяване на интерес с оглед на съставяне на база данни с кандидати за назначаване като договорно наети служители — Оправдани правни очаквания на избраните кандидати — Ограничаване на действието във времето — Изключване
(член 266 ДФЕС; член 91 от Правилника за длъжностните лица)
(вж. т. 83—88)
Резюме
В процедурите за подбор на персонал на институциите на Съюза разликите в третирането, основани на езика, по принцип са недопустими
В решение Испания/Парламент (C‑377/16), постановено на 26 март 2019 г., в рамките на производство по обжалване на основание член 263 ДФЕС Съдът отменя покана на Европейския парламент за изразяване на интерес за назначаване на договорно наети служители на длъжността шофьор, в която изборът на език 2 и на език за комуникация в процедурата за подбор е ограничен само до английски, френски и немски език.
На 14 април 2016 г. Европейският парламент е отправил покана за изразяване на интерес за съставяне на база данни с кандидати за назначаване като договорно наети служители на длъжността шофьор. В раздел IV от поканата е било предвидено, че назначаването е обусловено от „задоволителни познания по немски, английски или френски език“ като „език 2“. Според Парламента това ограничение отговаряло на интереса на службата „новоназначените служители да бъдат оперативни незабавно и да бъдат в състояние да общуват ефикасно в ежедневната си работа“, тъй като това били трите най-широко използвани езика в тази институция. Освен това кандидатите е трябвало да подадат кандидатурите си чрез електронен формуляр за записване, който е бил на разположение само на тези три езика на уебсайта на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO).
Що се отнася до евентуалното ограничаване на избора на езици за комуникация между кандидатите и EPSO в рамките на разглежданата процедура за подбор, Съдът приема, че не може да се отрече, че някои кандидати са били лишени от възможността да използват официален език по свой избор за подаване на кандидатура и следователно са били подложени на различно третиране, основано на езика. В този контекст Съдът по-специално припомня, че съгласно член 2 от Регламент № 1/58(1) текстовете, адресирани до институциите на Съюза от лице, попадащо под юрисдикцията на държава членка, се изготвят по избор на подателя на един от официалните езици, посочени в член 1 от този регламент. Това право на избор между всички официални езици на Съюза, що се отнася до езика за комуникация с институциите е от основно значение като съществен елемент от зачитането на езиковото многообразие на Съюза, чиято значимост е припомнена в член 3, параграф 3, четвърта алинея ДЕС, както и в член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз. При все това в специфичната рамка на процедурите за подбор на персонал на Съюза институциите могат да предвидят ограничения за използването на официалните езици, стига ограниченията да са обосновани с обективни и разумни съображения, да са подчинени на законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала и да са пропорционални на преследваната цел в съответствие с посочения член 1г, параграф 6 от Правилника за длъжностните лица, приложим към договорно наетите служители съгласно член 80, параграф 4 от Условията за работа на другите служители (УРДС)(2). В случая обаче Европейският парламент не е изтъкнал никакви съображения, доказващи наличието на такава законосъобразна цел от общ интерес, обосноваваща ограничаването на езиците за комуникация само до английски, френски и немски.
Що се отнася до ограничаването на избора на език 2 в процедурата за подбор само до тези езици, Съдът установява, че кандидатите, които с оглед на езиковите им познания не са отговаряли на посоченото изискване, са били лишени от възможността да участват в тази процедура за подбор, макар и да са имали достатъчно езикови познания по поне два официални езика на Съюза съобразно изискванията на член 82, параграф 3, буква д) от УРДС. Това ограничение може да представлява различно третиране, основано на езика. Макар да е възможно интересът на службата да изисква — като законосъобразна цел от общ интерес, назначените лица да имат конкретни езикови познания, институцията, която ограничава езиковия режим на процедура за подбор, и която в това отношение разполага с широка свобода на преценка, трябва да докаже, че такова ограничение отговоря на реални нужди, свързани с функциите на длъжността, като ограничението трябва да е пропорционално на този интерес и да се основава на ясни, обективни и предвидими критерии, позволяващи на кандидатите да разберат мотивите, а на съдилищата на Съюза — да упражнят контрол за тяхната законосъобразност. В настоящия случай Съдът стига до заключението, че мотивите в раздел IV от поканата за изразяване на интерес сами по себе си не са достатъчни, за да се докаже, че длъжността шофьор в Европейския парламент изисква конкретно владеенето на един от трите разглеждани езика, изключвайки другите официални езици на Съюза. Освен това, тъй като Европейският парламент не е приел вътрешен правилник за определяне на реда и условията за прилагане на езиковия му режим съгласно член 6 от Регламент № 1/58, не би могло да се твърди, без да се вземат предвид конкретните функции, които назначените лица ще трябва да изпълняват, че тези три езика непременно са най-полезни за всички функции в тази институция. Що се отнася до обстоятелството, че съгласно описанието на функциите наетите шофьори трябвало да изпълняват основната част от функциите си в Брюксел, Люксембург и Страсбург, т.е. в три града, намиращи се в държави членки, в които френският и немският са сред официалните им езици, Съдът е приема, че то не е достатъчно, за да обоснове разглежданото ограничение. Всъщност Парламентът не е доказал, че ограничението за всеки от определените като език 2 в процедурата за подбор езици е обосновано с обективни и разумни съображения във връзка с функционалните особености на длъжностите, които е следвало да бъдат заети, и по какви причини, обратно, не е можело да бъдат избрани други официални езици, които евентуално са можели да бъдат от значение за такива длъжности.
Накрая, що се отнася до последиците от отмяната на поканата за изразяване на интерес, Съдът стига до заключението, че така създадената база данни трябва да бъде отменена. Съдът приема, че включените в тази база данни кандидати не са получили никакви гаранции за назначаване на работа, поради което само вписването им в тази база данни не е могло да породи оправдани правни очаквания, налагащи запазване на последиците от отменената покана за изразяване на интерес. За сметка на това отмяната не се е отразила на евентуално вече направените назначения.