РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
14 юни 2018 година(*)
„Преюдициално запитване — Свободно движение на стоки — Членове 28 и 30 ДФЕС — Такси с равностоен ефект — Член 110 ДФЕС — Вътрешни данъци — Данък за социална солидарност на дружествата — Данък — Данъчна основа — Общ годишен оборот на дружествата — Директива 2006/112/ЕО — Член 17 — Прехвърляне на стока в друга държава членка — Стойност на прехвърлената стока — Включване в общия годишен оборот“
По дело C‑39/17,
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour de cassation (Франция) с акт от 19 януари 2017 г., постъпил в Съда на 25 януари 2017 г., в рамките на производство по дело
Lubrizol France SAS
срещу
Caisse nationale du Régime social des indépendants (RSI) participations extérieures
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: T. von Danwitz, председател на състава, C. Vajda, E. Juhász, K. Jürimäe и C. Lycourgos (докладчик), съдии,
генерален адвокат: P. Mengozzi,
секретар: V. Giacobbo-Peyronnel, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 15 ноември 2017 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Lubrizol Франция SAS, от A. Beetschen, адвокат,
– за la Caisse nationale du Régime social des indépendants (RSI) participations extérieures, от A. Delvolvé, адвокат,
– за френското правителство, от D. Colas, E. de Moustier, A. Alidière и S. Ghiandoni, в качеството на представители,
– за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman и J. Langer, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от W. Roels, R. Lyal и F. Clotuche-Duvieusart, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 31 януари 2018 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 28 и 30 ДФЕС.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Lubrizol France SAS (наричано по-нататък „Lubrizol“) и Caisse nationale du Régime social des indépendants (RSI) (Национална каса на социалноосигурителната схема за самостоятелно заети лица) (наричана по-нататък „Касата RSI“) по повод изчисляването на данъчната основа на данъка за социална солидарност (наричан по-нататък „C3S“) и допълнителния данък (наричани по-нататък заедно „спорните данъци“), дължими от Lubrizol за 2008 г.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съгласно член 14, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. (ОВ L 44, 2008 г., стр. 11) (наричана по-нататък „Директивата за ДДС“), „доставка на стоки „означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“.
4 Член 17 от тази Директива предвижда:
„1. Прехвърлянето в друга държава членка от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, се третира като възмездна доставка на стоки.
„Прехвърлянето в друга държава членка“ означава изпращането или превоза на движима материална вещ от или от името на данъчнозадълженото лице, за целите на неговата стопанска дейност, до местоназначение извън територията на държавата членка, на чиято територия се намира вещта, но на територията на Общността.
[…]“.
Френското право
5 Член L. 245‑13 от Code de la sécurité sociale (Кодекс за социално осигуряване) в редакцията му, приложима към датата на изискуемостта на спорните данъци (наричан по-нататък „code de la sécurité sociale“), предвижда, че в полза на Caisse nationale de l’assurance maladie des travailleurs salariés (Национална здравноосигурителна каса на заетите лица) се създава допълнителен данък към C3S, предвиден в членове L. 651‑1 и сл. от Кодекса, който се изчислява, събира, изисква и контролира при същите условия като приложимите за C3S, чиято ставка е 0,03 %.
6 Член L. 651‑1 от code de la sécurité sociale предвижда установяването в полза на Régime sociale des Indépendants, както и в полза на Fonds de solidarité vieillesse (Фонд за солидарност за старост) и на Fonds de réserve pour les retraites (Пенсионно-осигурителен фонд) на данък за социална солидарност, който се заплаща по-специално от акционерните дружества и акционерните дружества с опростена структура.
7 Член L. 651‑3 от code de la sécurité sociale предвижда:
„Данъкът за социална солидарност се заплаща ежегодно. Ставката му се определя с декрет в размер до 0,13 % от оборота, определен в член L. 651‑5. Той не се дължи, когато оборотът на дружеството е под 760 000 EUR.
[…]“.
8 Член L. 651‑5 от code de la sécurité sociale гласи:
„Дружествата и предприятията, които дължат данък за социална солидарност, са длъжни всяка година да уведомяват отговарящия за събирането орган за размера на общия им оборот, който са декларирали пред данъчната администрация, изчислен преди облагане с данъци върху оборота и приравнени данъци […]“.
9 Член 256, III от Code général des impôts (Общ данъчен кодекс, наричан по-нататък „CGI“) в редакцията му, приложима към момента на настъпване на фактите по главното производство, предвижда:
„Приравнява се на доставка на стоки прехвърлянето на активи от предприятието на данъчнозадължено лице в друга държава — членка на Европейската общност.
По смисъла на предходните разпоредби „прехвърляне“ означава изпращането или превозът от данъчнозадължено лице или за негова сметка на движима материална вещ за целите на предприятието му, с изключение на изпращането или превоза на стока, която в държавата членка на пристигане е предназначена:
a) за временно използване за целите на доставката на услуги от данъчнозадълженото лице или при условия, които му дават право, в случай на внос на посочената стока, да се ползва от временен внос с пълно освобождаване от мита;
b) да бъде обработена, при условие че стоката бъде реекспедирана или превозена във Франция за това данъчнозадължено лице;
c) да бъде монтирана или сглобена;
d) да бъде предмет на доставки на борда на транспортни средства, извършени от данъчнозадълженото лице при условията, посочени в член 37 от Директива[та за ДДС].
[…]“.
10 Член 262 ter от CGI предвижда:
„I. Освободени от данък върху добавената стойност са:
1. доставките на стоки, изпратени или превозени на територията на друга държава — членка на Европейската общност, за друго данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице.
[…]
2. Към прехвърлянията, които се третират като посочените в алинея III от член 256 доставки, се прилага предвиденото в точка 10 по-горе освобождаване, ако са извършени за трето данъчнозадължено лице.
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
11 Lubrizol, дружество в сектора на химическата промишленост, произвежда и продава добавки за смазочни масла. В качеството си на акционерно дружество с опростена структура (société par actions simplifiée), установено във Франция, то подлежи на облагане със спорните данъци.
12 След извършване на проверка на данъчната основа във връзка със спорните данъци, дължими от Lubrizol за 2008 г., Касата RSI констатира разминаване в данъчната основа между оборота за 2007 г., деклариран пред Касата RSI, и оборота, съобщен от данъчната администрация, съответстващ на извършено от Lubrizol приспадане на сумите на междуобщностни прехвърляния на данъчната основа на данъците.
13 Вследствие на това на 13 март 2012 г. Касата RSI връчва на Lubrizol акт за установяване на данъчно задължение, последван от покана за доброволно изпълнение. Lubrizol оспорва факта, че дължи посочените суми, като твърди, че стойността на прехвърлените в други държави — членки на Европейския съюз, стоки не се включва в данъчната основа на спорните данъци, които е трябвало да заплати за 2008 г. Според него към датата на тези прехвърляния дружеството все още е собственик на тези стоки и не ги е прехвърлило на клиентите си, поради което посочените прехвърляния не съставлявали продажба и следователно не генерират оборот.
14 След отхвърляне на жалбата на първа инстанция и във въззивното производство Lubrizol подава касационна жалба пред Cour de cassation (Касационен съд, Франция), като изтъква, че обратно на постановеното от въззивната инстанция, спорните данъци трябва да се считат за такси с равностоен ефект, тъй като в основата им са включени прехвърляния на стоки, предназначени за друга държава членка, за разлика от прехвърляния на стоки на територията на страната или трета държава.
15 Запитващата юрисдикция уточнява, че C3S е учреден в полза на схемата за здравно осигуряване и майчинство на самостоятелно заети лица от професии извън селскостопанския сектор и на схемите за пенсионно осигуряване на занаятчии, производители, търговци и свободни професии. Посочената юрисдикция подчертава също, че през 2008 г. приходите от C3S основно са предназначени за Касата RSI, която гарантира събирането му.
16 Cour de cassation освен това отбелязва, че допълнителният данък към C3S е въведен със Закон № 2004‑810 от 13 август 2004 г. и приходите от него през 2008 г. са предназначени основно за Caisse nationale de l’assurance maladie des travailleurs salariés, а впоследствие за Fonds de solidarité vieillesse.
17 Според запитващата юрисдикция данъчната основа на тези два данъка, които по смисъла на вътрешното право имат характер на налози от всякакъв вид, се образува от общия оборот преди данъчно облагане, деклариран пред данъчната администрация. Доставката на стоки по смисъла на член 14, параграф 1 от Директивата за ДДС е включена в основата за изчисляване на спорните данъци.
18 Отново според тази юрисдикция обаче, с известни неотносими към разглеждания случай изключения и съгласно член 17, параграф 1 от Директивата за ДДС, член 256, III от CGI приравнява на доставката на стоки прехвърлянето на актив от предприятието, извършено от данъчнозадължено лице или за негова сметка за целите на предприятието му, към друга държава — членка на Съюза. Такова прехвърляне трябва да бъде посочено в данъчната декларация, подадена от данъчнозадълженото лице пред данъчната администрация, макар и освободено от ДДС съгласно член 262ter от CGI.
19 В този контекст запитващата юрисдикция вече е постановила, че стойността на прехвърлените от предприятието дялове от Франция към друга държава — членка на Съюза, влиза в основата за изчисляване на спорните данъци, дори това прехвърляне само по себе си да не генерира оборот. От друга страна, прехвърлянията във вътрешността на националната територия и тези с местоназначение трета държава не са приравнени на доставка на стоки, така че тяхната представителна стойност не влиза в данъчната основа на спорните данъци.
20 При тези условия Cour de cassation (Касационен съд, Франция) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Допускат ли членове 28 и 30 [ДФЕС] стойността на стоки, прехвърлени от Франция в друга държава — членка на Европейския съюз, от данъчнозадължено за [спорните данъци] лице или от негово име за целите на неговата стопанска дейност, да се взема предвид при определяне на общия оборот, който представлява данъчната основа за тези данъци?“.
По преюдициалния въпрос
21 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 28 и 30 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която предвижда, че данъчната основа на данъците върху годишния оборот на дружествата, доколкото този оборот достига или надвишава определена стойност, се изчислява, като се вземе предвид представителната стойност на прехвърлените стоки от данъчнозадължено лице или за негова сметка, за целите на неговото предприятие, от тази държава членка в друга държава — членка на Съюза, като тази стойност се отчита към момента на прехвърлянето, докато, когато същите стоки са прехвърлени от данъчнозадълженото лице или за негова сметка за целите на неговото предприятие на територията на съответната държава членка, тяхната стойност се взема предвид за посочената данъчна основа само при последваща продажба.
22 Според приложимото национално право, в главното производство, спорните данъци се събират върху годишния оборот на дружествата, при условие че за разглежданата данъчна година този оборот е най-малко 760 000 EUR. От посоченото национално право произтича и това, че прехвърлянето на стоки, извършено от данъчнозадължено лице или за негова сметка за нуждите на неговото предприятие от Франция към друга държава — членка на Съюза, е приравнено за целите на събирането на посочените данъци на доставката на стоки и включва оборота на съответното дружество.
23 Запитващата юрисдикция отбелязва по-специално, че представителната стойност на стоките, които само са прехвърлени, без да се губи правото на собственост, в друга държава — членка на Съюза, се включва в данъчната основа на спорните данъци, а случаят не е такъв, когато прехвърлянето се извършва на територията на Франция. В случая на прехвърляния, извършени на френска територия, стойността на въпросните стоки би била взета предвид за определяне на оборота на въпросното дружество едва към датата на тяхната продажба и би се включила в данъчната основа на спорните данъци. Следователно запитващата юрисдикция изпитва съмнения дали с оглед на начина, по който се изчислява данъчната им основа, тези данъци представляват такси с равностоен ефект на износни мита в противоречие с членове 28 и 30 ДФЕС.
24 Съгласно постоянната съдебна практика представлява такса с еквивалентен на мито ефект всеки едностранно наложен паричен налог, дори да е минимален, независимо от наименованието и начина му на събиране, с който се облагат стоките, поради факта че преминават граница, и който не е мито в прекия смисъл на това понятие. От друга страна, паричен налог, който произтича от общ режим на вътрешно облагане и се налага систематично според едни и същи обективни критерии спрямо категории стоки, независимо от произхода или местоназначението на последните, попада в приложното поле на член 110 ДФЕС, който забранява налагане на дискриминационни вътрешни данъци (решение от 1 март 2018 г., Petrotel-Lukoil и Georgescu, C‑76/17, EU:C:2018:139, т. 21 и цитираната съдебна практика).
25 В това отношение следва да се припомни, че разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно таксите с равностоен ефект и тези относно дискриминационното вътрешно облагане не се прилагат кумулативно, поради което според мярка, която попада в приложното поле на член 110 ДФЕС, не може съгласно системата на Договора да се квалифицира като „такса с равностоен ефект“ (вж. в този смисъл решение от 2 октомври 2014 г., Orgacom, C‑254/13, EU:C:2014:2251, т. 20 и цитираната съдебна практика).
26 Паричен налог не попада в квалификацията за „такса с равностоен ефект“, ако е наложен при определени условия поради извършени проверки с цел изпълнение на задължения, възложени от правото на Съюза, или ако представлява насрещна престация за действително извършена услуга на стопанския субект, който го дължи, в пропорционален на въпросната услуга размер (вж. в този смисъл решения от 11 юни 1992 г., Sanders Adour и Guyomarc’h Orthez Nutrition animale, C‑149/91 и C‑150/91, т. 17 и от 9 септември 2004 г., Carbonati Apuani, C‑72/03, EU:C:2004:506, т. 31).
27 Поради това следва да се определи дали спорните данъци, отговарят на определението за такса с равностоен на мито ефект, както произтича от елементите, посочени в точки 24—26 от настоящото решение.
28 В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че спорните данъци представляват парични задължения, наложени едностранно от държава членка. Доколкото целта, с която са наложени тези задължения, е без значение, няма разлика дали става въпрос за данъци, предназначени за финансиране на системата на социална сигурност (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2000 г., Michaïlidis, C‑441/98 и C‑442/98, EU:C:2000:479, т. 17).
29 На второ място, следва да се провери дали със спорните данъци се облагат стоки.
30 В това отношение следва да се припомни, че в контекста на тълкуването на член 110 ДФЕС Съдът е приел, че данък, който се налага не върху стоките сами по себе си, трябва при всички положения да се приема за наложен върху стоката, когато се отразява непосредствено върху стойността на въпросната стока (решения от 16 февруари 1977 г., Schöttle, 20/76, EU:C:1977:26, т. 15 и от 8 ноември 2007 г., Stadtgemeinde Frohnleiten и Gemeindebetriebe Frohnleiten, C‑221/06, EU:C:2007:657, т. 43). Тази съдебна практика следва да се приложи и в контекста на тълкуването на членове 28 и 30 ДФЕС.
31 В главното производство спорните данъци се изчисляват въз основа на годишния оборот на дружествата, които се облагат с тях, а не пряко върху представителната стойност или продажната цена на стоките, продавани от тези дружества.
32 Въпреки това, когато годишният оборот на тези предприятия достигне най-малко 760 000 EUR, целият размер на този оборот представлява данъчната основа на разглежданите налози, чиято ставка е определена съответно на 0,13 % и на 0,03 % от посочения оборот. Доколкото въпросният оборот се генерира от продажбата на стоки във Франция и прехвърлянето им в друга държава членка, спорните данъци се налагат върху самите стоки, независимо че се събират не към датата на продажбата им или на прехвърлянето им в друга държава членка, а общо и годишно.
33 Както отбелязва генералният адвокат в точка 89 от заключението си, тези данъци се отразяват пряко на пазарната себестойност на съответните стоки, тъй като всяка продажба или прехвърляне към друга държава членка за някоя от тези стоки по необходимост води до увеличаване на основата на посочените данъци, събирани върху генерирания по този начин оборот, когато той достигне най-малко 760 000 EUR годишно.
34 При тези условия спорните данъци трябва да се разглеждат като наложени върху стоки.
35 Този извод не се поставя под съмнение от решение от 27 ноември 1985 г., Rousseau Wilmot (295/84, EU:C:1985:473), където в точка 16 Съдът е постановил, че данък като C3S попада в обхвата на понятието „данъци и такси, които нямат характер на данъци върху оборота“, съдържащо се в член 33 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, 1977 г., стр. 1), доколкото по-специално той се изчислява въз основа на годишния оборот, без да засяга пряко цените на стоките и услугите. В действителност посоченото решение се отнася конкретно до общата система на ДДС, и по-специално до посочения член 33, чиято цел е да не се допусне възпрепятстването на функционирането на тази система от данъчни мерки на държава членка по отношение на движението на стоките и услугите, като бъдат обложени сделките по начин, съпоставим с характерния за ДДС.
36 На трето място, следва да се провери дали спорните данъци се налагат върху стоките поради преминаване на границата, или напротив, произтичат от общ режим на вътрешно данъчно облагане и обхващат систематично според едни и същи обективни критерии категории продукти независимо от техния произход и местоназначение.
37 В това отношение Съдът вече е постановил, че определящата характеристика на таксата с равностоен ефект, която я отличава от вътрешните данъци с общ характер, се състои в обстоятелството, че таксата засяга единствено самата стока, която преминава границата, а облагането — едновременно внасяните, изнасяните и националните стоки (решение от 2 октомври 2014 г., Orgacom, C‑254/13, EU:C:2014:2251, т. 28).
38 В настоящия случай е безспорно, че спорните данъци се прилагат по една и съща ставка както към стоките, прехвърлени към друга държава членка, така и за стоките, продавани на територията на страната.
39 Все пак, на първо място, за да бъде част от обща система на „вътрешно данъчно облагане“ по смисъла на член 110 ДФЕС, съответната данъчна тежест трябва да предвижда за местната стока и за изнасяната стока един и същи данък на един и същи търговски етап и данъчното събитие, от което възниква задължение за плащането на този данък да е еднакво за двете стоки (решение от 2 октомври 2014 г. Orgacom, C‑254/13, EU:C:2014:2251, т. 29 и цитираната съдебна практика).
40 Цената на стоката обаче се включва в данъчната основа на спорните данъци едва към момента на продажбата на стоката, когато тя остава на територията на страната, а представителната стойност на посочената стока, когато се прехвърля към друга държава членка, се включва в данъчната основа към момента на посоченото прехвърляне.
41 Това обстоятелство обаче не може да постави под въпрос констатацията, че произтичащата от спорните данъци финансова тежест се прилага на същия търговски етап, доколкото, както посочва френското правителство в представеното пред Съда становище, по същество тя е насочена към стоките, продавани на националния пазар, и стоките, прехвърлени към друга държава членка с оглед продажбата им в тази държава членка.
42 В действителност, от една страна, продажбата на въпросните стоки на национална територия и от друга страна, прехвърлянето към друга държава членка на стоки с оглед продажбата им могат да се разглеждат в икономическата действителност като представляващи един и същ търговски етап за целите на прилагането на член 110 ДФЕС (вж. по аналогия решения от 11 юни 1992 г., Sanders Adour et Guyomarc’h Orthez Nutrition animale, C‑149/91 и C‑150/91, EU:C:1992:261, т. 18, от 2 април 1998 г., Outokumpu, C‑213/96, EU:C:1998:155, т. 25 и от 23 април 2002 г., Nygård, C‑234/99, EU:C:2002:244, т. 30).
43 Положението би било различно, ако, както твърди Lubrizol в представеното пред Съда становище, прехвърлянето на разглежданите в главното производство стоки към друга държава членка се взема предвид при изчисляване на основата на спорните данъци, въпреки че това прехвърляне не води до последващата продажба на стоките в другата държава членка. Всъщност такова прехвърляне не би било на същия търговски етап като от продажбата на националния пазар.
44 Както отбелязва Европейската комисия, финансовата тежест, произтичаща от спорните данъци, трябва да се разглежда като обхващаща тези стоки на различни търговски етапи, ако стойността на стоките, прехвърлени към друга държава членка, не може да се приспада от данъчната основа за спорните данъци, когато тези стоки не са предназначени за продажба или са били пренасочени към Франция, без да са били продадени в другата държава членка. При такова положение, доколкото биха били изчислени с оглед на представителната стойност на тези стоки, спорните данъци следва да се считат за такси с равностоен ефект.
45 Освен това, ако стойността на стоките, прехвърлени към друга държава членка, бъде взета предвид втори път в данъчната основа на спорните данъци при продажбата им в тази държава членка, изнесените стоки биха понесли въпросната данъчна тежест двукратно за разлика от стоките, предназначени за местния пазар. При такова положение, доколкото се изчисляват с оглед на продажната цена на тези стоки, въпросните данъци също трябва да се считат за такси с равностоен ефект (вж. в този смисъл решение от 17 септември 1997 г., Fricarnes, C‑28/96, EU:C:1997:412, т. 28).
46 На второ място, следва да се подчертае, че макар и предимствата, произтичащи от предназначението на постъпленията от такса, попадаща в общ режим на вътрешно данъчно облагане и която системно засяга националните продукти, търгувани на националния пазар, и продуктите за износ, да компенсират напълно тежестта, наложена на националния продукт, търгуван на националния пазар при пускането му в търговската мрежа, този налог също съставлява такса с равностоен на мито ефект, която е в противоречие с членове 28 и 30 ДФЕС (решение от 1 март 2018 г., Petrotel-Lukoil и Georgescu, C‑76/17, EU:C:2018:139, т. 24).
47 В настоящия случай обаче няма данни, че такъв ще бъде ефектът от спорните данъци. Всъщност, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 94 от заключението си, приходите от тези данъци са предназначени за финансиране на бюджета на социалноосигурителните институции, чиито плащания нямат за цел и не изглежда да имат за последица пълно компенсиране на произтичащата тежест от събирането на посочените данъци по отношение на националните стоки, търгувани на територията на страната.
48 На четвърто място, следва да се отбележи, както подчертава генералният адвокат по същество в точка 71 от заключението си, че в предоставената на Съда преписка не се съдържат никакви данни, че спорните данъци се събират във връзка с извършени проверки с цел да се изпълнят задълженията, произтичащи от правото на Съюза, или че представляват насрещни престации за действително предоставени услуги на стопанския субект в размер, пропорционален на въпросната услуга.
49 От това следва, че при условията, посочени в точки 43—47 от настоящото решение, спорните данъци, изглежда, се явяват вътрешни данъци по смисъла на член 110 ДФЕС, което обаче следва да се провери от запитващата юрисдикция.
50 Тъй като Lubrizol е посочило в съдебното заседание пред Съда, че не се позовава на нарушение на член 110 ДФЕС, и Съдът не е сезиран с въпрос в това отношение, не е необходимо да се разглежда дали данъци като спорните данъци са дискриминиращи по смисъла на посочения член 110.
51 От гореизложеното следва, че членове 28 и 30 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, която предвижда, че данъчната основа на данъците върху годишния оборот на дружествата, доколкото последният достига или надвишава определен размер, се изчислява с оглед на стойността на прехвърлените стоки от данъчнозадължено лице или за негова сметка за целите на неговото предприятие от тази държава членка към друга държава — членка на Съюза, като тази стойност се взема предвид към момента на посоченото прехвърляне, докато, когато същите стоки се прехвърлят от данъчнозадълженото лице или за негова сметка за целите на неговото предприятие на територията на съответната държава членка, тяхната стойност се отчита в данъчната основа само при последваща продажба, при условие че:
– първо, стойността на въпросните стоки не се отчита повторно в посочената данъчна основа при последващата им продажба в тази държава членка,
– второ, тяхната стойност се приспада от посочената данъчна основа, когато тези стоки не са предназначени за продажба в друга държава членка или са пренасочени към държавата членка на произход, без да са продадени, и
– трето, предимствата, произтичащи от предназначението на посочените данъци, не компенсират напълно понесената тежест от националния продукт, търгуван на националния пазар при пускането му на пазара, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.
По съдебните разноски
52 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
Членове 28 и 30 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, която предвижда, че данъчната основа на данъците върху годишния оборот на дружествата, доколкото последният достига или надвишава определен размер, се изчислява с оглед на стойността на прехвърлените стоки от данъчнозадължено лице или за негова сметка за целите на неговото предприятие от тази държава членка към друга държава членка — на Европейския съюз, като тази стойност се взема предвид към момента на посоченото прехвърляне, докато, когато същите стоки се прехвърлят от данъчнозадълженото лице или за негова сметка за целите на неговото предприятие на територията на съответната държава членка, тяхната стойност се отчита в данъчната основа само при последваща продажба, при условие че:
– първо, стойността на въпросните стоки не се отчита повторно в посочената данъчна основа при последващата им продажба в тази държава членка,
– второ, тяхната стойност се приспада от посочената данъчна основа, когато тези стоки не са предназначени за продажба в друга държава членка или са пренасочени към държавата членка на произход, без да са продадени, и
– трето, предимствата, произтичащи от предназначението на посочените данъци, не компенсират напълно понесената тежест от националния продукт, търгуван на националния пазар при пускането му на пазара, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.
Подписи