РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
6 декември 2018 година(*)
„Преюдициално запитване — Признаване на професионалните квалификации — Директива 2005/36/ЕО — Признаване на удостоверения за професионална квалификация, получени след частично съвпадащи периоди на обучение — Правомощия на приемащата държава членка да извърши проверка“
По дело C‑675/17
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) с акт от 12 октомври 2017 г., постъпил в Съда на 30 ноември 2017 г., в рамките на производство по дело
Ministero della Salute
срещу
Hannes Preindl
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: M. Vilaras, председател на четвърти състав, изпълняващ функцята на председател на трети състав, J. Malenovský, L. Bay Larsen (докладчик), M. Safjan и D. Šváby, съдии,
генерален адвокат: M. Bobek,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за г‑н Preindl, от M. Schullian и C. Senoner, avvocati,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от M. Russo, avvocato dello Stato,
– за испанското правителство, първоначално от A. Gavela Llopis, а впоследствие от L. Aguilera Ruiz, в качеството на представители,
– за австрийското правителство, от G. Hesse, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от H. Støvlbæk и L. Malferrari, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 21, 22 и 24 от Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (OВ L 255, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3 и поправка в OB L 271, 16.10.2007 г., стр. 18).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Ministero della Salute (Министерство на здравеопазването, Италия) (наричано по-нататък „министерството“) и г‑н Hannes Preindl във връзка с отказа на министерството да признае удостоверение за професионална квалификация „лекар“, издадено от компетентния австрийски орган.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 1 и 19 от Директива 2005/36 гласят следното:
„(1) Съгласно член 3, параграф 1, буква в) от [ЕО] премахването между държавите членки на пречките пред свободното движение на хора и услуги е една от целите на Европейския съюз. За гражданите на държавите членки това включва, по-специално, правото на упражняване на професия, в качеството на самостоятелно заети или заети лица, в държава членка, различна от тази, в която са получили професионалните си квалификации. В допълнение член 47, параграф 1 от [ЕО] предвижда приемане на директиви, уреждащи взаимното признаване на дипломи, свидетелства и други удостоверения за професионални квалификации.
[…]
(19) Свободата на движение и взаимното признаване на удостоверенията за професионални квалификации на лекари, медицински сестри с общ профил, лекари по дентална медицина, ветеринарни лекари, акушерки, фармацевти и архитекти трябва да се основават на фундаменталния принцип на автоматично признаване на удостоверения за професионални квалификации на базата на координирани минимални квалификационни изисквания. В допълнение, достъпът в държавите членки до професиите „лекар“, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“ и „фармацевт“ трябва да се обвърже с притежаване на определена професионална квалификация, гарантираща, че лицето е преминало обучение, което отговаря на предвидените минимални изисквания. Тази система следва да бъде допълнена с поредица от придобити права, от които квалифицираните специалисти да се ползват при определени условия“.
4 Член 1 от тази директива, озаглавен „Предмет“, предвижда:
„Настоящата директива установява реда за признаване от държава членка, която обвързва достъпа до регламентирана професия или нейното упражняване на своята територия с притежаване на определени професионални квалификации (наричана по-нататък в текста „приемаща държава членка“), с цел достъп до тази професия и нейното упражняване, на професионални квалификации, придобити в една или повече други държави членки (наричана/наричани по-нататък в текста държава членка по произход), и който ред позволява на титуляр[я] на споменатите квалификации да упражнява там същата професия“.
5 Член 21, параграф 1 от посочената директива, озаглавен „Принцип на автоматично признаване“, гласи:
„Всяка държава членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейност на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „лекар по дентална медицина-специалист“, „ветеринарен лекар“, „фармацевт“ и „архитект“, изброени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.6.2 и 5.7.1 от Приложение V, които отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени съответно в членове 24, 25, 31, 34, 35, 38, 44 и 46, и, за целите на достъпа до професионалните дейности и тяхното упражняване, дава на тези удостоверения същото действие на своята територия, като издаваните от нея удостоверения за професионални квалификации.
Тези удостоверения за професионални квалификации се издават от компетентните органи на държавите членки и, при необходимост, следва да са придружени със свидетелствата, изброени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.6.2 и 5.7.1 от Приложение V.
[…]“.
6 Член 22, буква а) от същата директива, озаглавен „Общи разпоредби относно обучението“, гласи следното:
„Що се отнася до обучението, посочено в членове 24, 25, 28, 31, 34, 35, 38, 40, 44 и 46:
а) държавите членки могат да разрешат задочно обучение при условията, предвидени от компетентните органи; тези органи следва да гарантират, че продължителността, нивото и качеството на обучението е не по-ниско от това на редовното обучение“.
7 Член 24, параграфи 2 и 3 от Директива 2005/36, озаглавен „Базово обучение по медицина“, предвижда:
„2. Общата продължителност на базовото обучение по медицина включва най-малко шест години или 5 500 часа теоретично и практическо обучение, проведено от или под контрола на университет.
[…]
3. Базовото обучение по медицина гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:
а) достатъчни познания върху науките, на които се основава медицината, и добро разбиране на научните методи, включително принципите за измерване на биологичните функции, оценката на научно установени факти и анализа на данни;
б) достатъчно разбиране на структурата, функциите и поведението на здравите и болните индивиди, както и отношението между здравното състоянието на човека и неговата физическа и социална среда;
в) достатъчни познания по клиничните дисциплини и практика, които му позволяват да си състави цялостен поглед върху психическите и физическите заболявания, върху медицината от гледна точка на профилактиката, диагностиката и лечението и върху възпроизводството при човека;
г) достатъчен клиничен опит при работа в болници под подходящ надзор“.
8 Член 34, параграфи 2 и 3 от тази директива, озаглавен „Базово обучение по дентална медицина“, предвижда:
„2. Базовото обучение по дентална медицина включва курс по теоретично и практическо обучение с минимална продължителност от пет години, което обхваща като минимум програмата, описана в точка 5.3.1 от Приложение V, проведено в университет, висше учебно заведение, предоставящо обучение, признато за равностойно, или провеждано под контрола на университет.
[…]
3. Базовото обучение по дентална медицина гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:
a) достатъчни познания върху науките, на които се основава [денталната медицина] и добро разбиране на научните методи, включително принципите за измерване на биологичните функции, оценката на научно установени факти и анализа на данни;
б) достатъчно разбиране на структурата, психологията и поведението на здравите и болните индивиди, както и влиянието на природната и социалната среда върху здравното състояние при хората, доколкото тези фактори засягат денталната медицина;
в) достатъчни познания върху структурата и функцията на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани, както здрави, така и болни, и върху тяхното отношение към общото състояние на здравето и към физическото и социалното благополучие на пациента;
г) достатъчни познания по клиничните дисциплини и методи, които позволяват на лекаря по дентална медицина да си състави цялостен поглед върху аномалиите, уврежданията и болестите на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани, както и [върху] профилактична[та], диагностична[та] и терапевтична[та] дентална медицина;
д) достатъчен клиничен опит, придобит под подходящ надзор.
[…]“.
9 Член 50, параграф 2 от посочената директива, озаглавен „Документи и формални изисквания“, гласи следното:
„При възникване на обосновани съмнения приемащата държава членка може да изиска от компетентните органи на друга държава членка потвърждение за истинността на свидетелствата и удостоверенията за професионални квалификации, издадени в тази държава членка, както и, ако е необходимо, потвърждение на факта, че бенефициерът отговаря, що се отнася до професиите, посочени в глава III на настоящия дял, на минималните квалификационни изисквания, предвидени съответно в членове 24, 25, 28, 31, 34, 35, 38, 40, 44 и 46“.
Италианското право
10 Член 142, втора алинея от Regio Decreto n. 1592 — approvazione del testo unico delle leggi sull’istruzione superiore (Кралски указ № 1592 за одобряване на Консолидирания текст на законите за висшето образование) от 31 август 1933 г. (притурка към GURI, бр. 283 от 7 декември 1933 г.), който е бил в сила към момента на настъпване на фактите в главното производство, предвижда, че „при спазване на член 39, буква c) се забранява едновременното записване в различни университети и в различни висши институти, в различни факултети или департаменти в един и същ университет или в един и същ институт и в различни университетски курсове за получаване на образователна степен или диплома в един и същ факултет или департамент“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
11 На 26 март 2013 г. с цел да упражнява в Италия професията „лекар по дентална медицина“, италианският гражданин г‑н Preindl подава молба за признаване на удостоверение за професионална квалификация като „Doktor der Zahnheilkunde“, издадено му на 8 януари 2013 г. от Медицинския университет в Инсбрук (Австрия).
12 С решение от 20 май 2013 г., след като се запознава с документа, издаден от компетентния австрийски орган — а именно австрийския Съюз на зъболекарите — който удостоверява, че са спазени минималните изисквания, предвидени в член 34 от Директива 2005/36, министерството го признава като удостоверение за професионална квалификация „лекар по дентална медицина“.
13 На 16 октомври 2014 г. с цел да упражнява в Италия и професията „лекар“ (medico chirurgo), г‑н Preindl подава в министерството молба за признаване на удостоверение за професионална квалификация като „Doktor der Gesamten Heilnunde“, издадено на 20 август 2014 г. също от Медицинския университет в Инсбрук. С тази молба е представена по-специално писмена декларация на компетентния австрийски орган, а именно австрийския Съюз на лекарите, която удостоверява, че тази професионална квалификация отговаря на критериите, предвидени в член 24 от Директива 2005/36, и че съответства на дипломата, с която се присъжда образователно-квалификационна степен „лекар“ в Австрия, посочена в приложение V, точка 5.1.1 към Директива 2005/36.
14 При подаването на тази втора молба за признаване министерството констатира, че австрийските удостоверения за професионална квалификация „лекар по дентална медицина“ и „лекар“ са били издадени на г‑н Preindl съответно на 8 януари 2013 г. и 20 август 2014 г. и че последното удостоверение е било издадено в резултат от курс по медицинско обучение, чиято 15‑месечна продължителност е значително по-ниска от 6‑те години, необходими, за да се придобие професионална квалификация „лекар“, посочени в Директива 2005/36.
15 При това положение министерството се обръща към австрийския Съюз на лекарите, за да установи до каква степен удостоверението за професионална квалификация „лекар“, издадено на г‑н Preindl, отговаря на всички изисквания, предвидени в член 24 от Директива 2005/36.
16 На 19 март 2015 г. австрийският Съюз на лекарите потвърждава, че тази професионална квалификация отговаря на посочените изисквания и че г‑н Preindl започнал обучението си за зъболекар на 7 септември 2004 г. и го завършил на 8 януари 2013 г. и започнал обучението си по медицина на 21 март 2006 г. и го завършил на 20 август 2014 г.
17 Предвид тази информация министерството отказва да признае на г‑н Preindlle професионалната квалификация, с която може да упражнява професията „лекар“ (medico chirurgo) в Италия, с мотива че Директива 2005/36 не предвижда възможност едно лице да следва едновременно два курса на обучение.
18 Г‑н Preindl подава жалба пред Tribunale amministrativo regionale del Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия), в която твърди, че отказът на министерството е в открито противоречие с принципа на автоматично признаване на квалификациите за професията „лекар“, предвиден в член 21 от Директива 2005/36. Заинтересованото лице допълва, че в нарочния сертификат, издаден от австрийския Съюз на лекарите, изрично се признава, че минималните квалификационни изисквания, посочени в член 21, параграф 1 и уточнени в член 24 от Директива 2005/36, се покриват в рамките на образователния курс, преминат от него.
19 Tribunale аmministrativo regionale del Lazio (Регионален административен съд, Лацио) уважава жалбата. Министерството подава въззивна жалба пред Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия). Според министерството Директива 2005/36 установява задължителни изисквания по отношение на обучението, които трябва да бъдат гарантирани от държавите членки с оглед издаването на удостоверение за базова професионална квалификация като лекар. В това отношение член 24 от тази директива предвиждал по-специално, че общата продължителност на базовото обучение по медицина включва най-малко шест години или 5500 часа теоретично и практическо обучение, проведено от или под контрола на университет. В настоящия случай редица изпити, положени от г‑н Preindl, били признати едновременно както с оглед издаване на удостоверението за професионална квалификация „лекар по дентална медицина“, така и с оглед издаване на удостоверението за професионална квалификация „лекар“. Тази процедура представлявала modus operandi, предвиден в националното законодателство на Австрия, но според министерството била в открито противоречие с разпоредбите на Директива 2005/36, довеждайки впрочем до неравно третиране, което е съществена дискриминация между австрийските граждани и гражданите от други държави — членки на Европейския съюз, сред които Италианската република, където изрично е забранено едновременното записване в два курса за обучение.
20 Запитващата юрисдикция счита, че задочното обучение произтича от възможността за едновременно следване на няколко университетски курса, и иска да се установи дали въпреки автоматичния характер на признаването на професионални квалификации по смисъла на членове 21 и 24 от Директива 2005/36/ЕО, такова обучение отговаря на минималните изисквания, предвидени в член 24 и в приложение V към тази директива. При утвърдителен отговор тази юрисдикция иска да се установи и дали държавата членка, към която е отправено искането за признаване на удостоверения за професионална квалификация, има правото да провери дали завършеното в държавата членка по произход задочно обучение действително съответства на минималното обучение, предвидено в тези разпоредби.
21 При тези условия Consiglio di Stato (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Изискват ли членове 21, 22 и 24 от Директива [2005/36] държавата членка, в която има задължително редовно обучение и съответно забрана за едновременно записване в два курса, водещи до получаване на образователна степен, да признава автоматично удостоверения за професионална квалификация, които в държавата членка по произход обаче са били придобити едновременно или през частично съвпадащи периоди?
2) В случай че отговорът е утвърдителен, могат ли член 22, буква a) и член 21 от Директива [2005/36] да се тълкуват в смисъл, че на органа на държавата членка, към който е отправено искането за признаване, все пак е разрешено да проверява изпълнението на условието продължителността, нивото и качеството на обучението да не е по-ниско от това на редовното обучение?“.
По преюдициалните въпроси
Предварителни бележки
22 Както бе посочено в точка 20 от настоящото решение, според запитващата юрисдикция от обстоятелството, че заинтересованото лице е следвало едновременно няколко университетски курса, може основателно да се заключи, че университетското обучение е било проведено задочно.
23 От друга страна, Европейската комисия, испанското и австрийското правителство отбелязват, че едновременното посещаване на два учебни курса не изключва непременно възможността тези курсове да отговарят на редовно обучение.
24 В това отношение следва да се припомни, от една страна, че в рамките на производството за сътрудничество, установено в член 267 ДФЕС, не Съдът, а националната юрисдикция трябва да установи фактите, които са в основата на спора, и да определи последиците им за решението, което следва да постанови. От друга страна, в рамките на разпределянето на правомощията между него и националните юрисдикции Съдът трябва да вземе предвид фактическия и правен контекст, в който се вписват преюдициалните въпроси, така както е очертан с акта за преюдициално запитване (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association, C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 24 и цитираната съдебна практика).
25 Следователно, макар тезата на Комисията, на испанското и австрийското правителство да не изглежда a priori напълно неправдоподобна, преюдициалните въпроси ще бъдат разгледани, като се имат предвид фактите, установени от запитващата юрисдикция.
По първия въпрос
26 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 21, 22 и 24 от Директива 2005/36 трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват от държава членка, чието законодателство предвижда задължително редовно обучение и забрана за едновременно записване в два курса на обучение, да признава автоматично удостоверения за професионална квалификация, издадени в друга държава членка след обучения, които са проведени отчасти едновременно.
27 В това отношение следва да се припомни, че що се отнася по-специално по професиите „лекар“ и „лекар по дентална медицина“, Директива 2005/36 предвижда система на автоматично признаване на удостоверенията за професионални квалификации, основана на координирани минимални квалификационни изисквания, както личи от съображение 19 от тази директива (вж. в този смисъл решение от 30 април 2014 г., Ordre des architectes, C‑365/13, EU:C:2014:280, т. 20).
28 Така член 21, параграф 1 от Директива 2005/36, свързан с принципа на автоматично признаване, предвижда, че всяка държава членка признава по-специално удостоверения за професионални квалификации за професиите „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар по дентална медицина, посочени съответно в приложение V, точки 5.1.1 и 5.3.2 към тази директива, които отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени съответно в членове 24 и 34 от същата директива, и за целите на достъпа до професионалните дейности и тяхното упражняване дава на тези удостоверения същото действие на своята територия като издаваните от нея удостоверения за професионални квалификации.
29 По-нататък член 22, буква a) от Директива 2005/36 предвижда, че що се отнася до някои видове обучения — сред които базовото обучение по медицина и обучението по дентална медицина, посочени съответно в членове 24 и 34 от тази директива — държавите членки могат да разрешат задочно обучение при условията, предвидени от компетентните органи, стига продължителността, нивото и качеството на обучението да не е по-ниско от това на редовното обучение.
30 Накрая следва да се отбележи, че нито една разпоредба на посочената директива не възпрепятства държавите членки да разрешават едновременно записване в няколко курса на обучение.
31 Следователно признаването на удостоверения за професионална квалификация, и по-специално за квалификациите „лекар с базово образование“ и „лекар по дентална медицина“, е автоматично и безусловно, в смисъл че задължава държавите членки да признават за равностойни удостоверенията за професионална квалификация, посочени в Директива 2005/36, без да могат да изискват от заинтересованите лица да спазват други условия освен предвидените в Директивата. В основата на това признаване е взаимното доверие между държавите членки, че удостоверенията за професионална квалификация, издадени от другите държави членки, са достатъчни, а това доверие се основава на система за обучение, чието ниво е определено по взаимно съгласие (вж. по аналогия решение от 19 юни 2003 г., Tennah-Durez, C‑110/01, EU:C:2003:357, т. 30).
32 При това положение на първия въпрос следва да се отговори, че членове 21, 22 и 24 от Директива 2005/36 трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват от държава членка, чието законодателство предвижда задължително редовно обучение и забрана за едновременно записване в два курса на обучение, да признава автоматично посочените в тази директива удостоверения за професионална квалификация, издадени в друга държава членка след обучения, които са проведени отчасти едновременно.
По втория въпрос
33 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 21 и член 22, буква а) от Директива 2005/36 трябва да се тълкуват в смисъл, че приемащата държава членка има право да провери дали е спазено условието продължителността, нивото и качеството на задочното обучение да не е по-ниско от това на редовното обучение.
34 Както вече бе посочено в точки 28 и 29 от настоящото решение, в членове 21 и 22 Директива 2005/36 предвижда взаимното признаване на квалификациите „лекар“ и „лекар по дентална медицина“ и разрешава на държавите членки да организират, при спазване на някои изисквания, задочно обучение по медицина и по дентална медицина. Отговорността да гарантира дали са спазени всички установени от Директива 2005/36 квалификационни изисквания — както качествени, така и количествени — обаче е изцяло на компетентния орган в държавата членка, който издава удостоверението за професионална квалификация (вж. по аналогия решение от 19 юни 2003 г., Tennah-Durez, C‑110/01, EU:C:2003:357, т. 56).
35 Той трябва да упражнява правомощията си, като взема предвид факта, че удостоверенията за професионална квалификация ще позволят на титулярите си да се придвижват и да практикуват във всички държави — членки на Европейския съюз, по силата на автоматичното и безусловно признаване на тези удостоверения (вж. в този смисъл решение от 19 юни 2003 г., Tennah-Durez, C‑110/01, EU:C:2003:357, т. 56), което, както бе припомнено в точка 31 от настоящото решение, се основава на взаимното доверие между държавите членки, че удостоверенията за професионална квалификация, издадени от другите държави членки, са достатъчни.
36 В това отношение може да се отбележи, че система за автоматично и безусловно признаване на удостоверенията за професионална квалификация като предвидената в член 21 от Директива 2005/36 би била сериозно застрашена, ако държавите членки имаха право по своя преценка да поставят под въпрос правилността на решението на компетентния орган на друга държава членка да издаде това удостоверение (вж. по аналогия решение от 19 юни 2003 г., Tennah-Durez, C‑110/01, EU:C:2003:357, т. 75).
37 Признаването на удостоверенията за професионална квалификация обаче остава автоматично и безусловно и когато държавата членка по произход издава удостоверение за професионална квалификация след базово обучение по медицина или обучение по дентална медицина, проведени съгласно член 22, буква a) от Директива 2005/36. В този контекст отново компетентните органи на държавата членка по произход, а не органите на приемащата държава членка следва да гарантират, че продължителността, нивото и качеството на задочното обучение е не по-ниско от това на редовното обучение, и по-общо че са спазени напълно всички изисквания, установени в Директива 2005/36.
38 С оглед изчерпателност следва да се подчертае, че съгласно член 50, параграф 2 от Директива 2005/36 при възникване на обосновани съмнения приемащата държава членка може да изиска от компетентните органи на друга държава членка потвърждение за истинността на свидетелствата и удостоверенията за професионални квалификации, издадени в тази друга държава членка, както и, ако е необходимо, потвърждение на факта, че бенефициерът отговаря, що се отнася до професиите, посочени в тази директива, на предвидените в нея минимални квалификационни изисквания.
39 Освен това подобно средство позволява на приемащата държава членка да се увери, че представените пред нея свидетелства и удостоверения за професионална квалификация могат да бъдат автоматично и безусловно признати (вж. по аналогия решение от 19 юни 2003 г., Tennah-Durez, C‑110/01, EU:C:2003:357, т.76).
40 Така, когато даден курс отговаря на квалификационните изисквания, установени в Директива 2005/36 — което трябва да се провери от органа на държавата членка, издаващ удостоверението за професионална квалификация — органите на приемащата държава членка не могат да откажат да признаят това удостоверение. В това отношение е без значение обстоятелството, че заинтересованото лице е преминало задочно обучение съгласно член 22, буква а) от тази директива или няколко курса едновременно или се е обучавало по време на периоди, които частично съвпадат, стига да са изпълнени квалификационните изисквания, установени от посочената директива.
41 С оглед на изложеното по-горе на втория въпрос следва да се отговори, че член 21 и член 22, буква а) от Директива 2005/36 трябва да се тълкуват в смисъл, че не разрешават на приемащата държава членка да проверява дали е спазено условието продължителността, нивото и качеството на задочното обучение да не е по-ниско от това на редовното обучение.
По съдебните разноски
42 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
1) Членове 21, 22 и 24 от Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват от държава членка, чието законодателство предвижда задължително редовно обучение и забрана за едновременно записване в два курса на обучение, да признава автоматично посочените в тази директива удостоверения за професионална квалификация, издадени в друга държава членка след обучения, които са проведени отчасти едновременно.
2) Член 21 и член 22, буква а) от Директива 2005/36 трябва да се тълкуват в смисъл, че не разрешават на приемащата държава членка да проверява дали е спазено условието продължителността, нивото и качеството на задочното обучение да не е по-ниско от това на редовното обучение.
Подписи