Language of document : ECLI:EU:F:2011:64

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)

25 май 2011 година

Дело F-22/10

Luis María Bombín Bombín

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Отпуск по лични причини — Годишен отпуск — Пренасяне на отпуск — Длъжностно лице, прекратило упражняването на своите функции — Финансова компенсация“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за Евратом съгласно член 106а от него, като с тази жалба г‑н Bombín Bombín иска отмяната на решението на Комисията да му предостави при неговото излизане в пенсия финансова компенсация, изчислена въз основа на остатък от 29 дни неизползван отпуск

Решение:      Отхвърля жалбата и жалбоподателят понася всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Отпуски — Годишен отпуск — Пренасяне към следващата година на всички неизползвани дни отпуск  — Условия

(член 1д, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; член 4, първа алинея от приложение V; член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)

2.      Длъжностни лица — Отпуски — Годишен отпуск — Окончателно прекратяване на функциите вследствие на отпуск по лични причини — Компенсаторна надбавка за неизползван отпуск — Условиe за предоставяне

(член 4 от приложение V към Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия — Неподписан индивидуален фиш за отпуски — Документ, който не създава оправдани правни очаквания

1.      Въпреки че по силата на член 4, първа алинея от приложение V към Правилника придобитото през дадена календарна година право на отпуск трябва по принцип да се използва в течение на същата година, от същата разпоредба произтича и това, че длъжностно лице има право да пренесе всички неизползвани през дадена година дни отпуск към следващата календарна година, ако не е могло да изразходва годишния си отпуск по причини, свързани с изискванията на службата.

Освен това други причини, макар и несвързани с изискванията на службата, също могат да обосноват пренасяне на всички неизползвани дни отпуск, като се има предвид целта, която се преследва с правото на годишен отпуск. Това е така по-специално когато длъжностно лице, намиращо се в отпуск по болест през цялата или през част от календарната година, по тази причина е било лишено от възможността да упражни правото си на отпуск. Всъщност член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време, която в съответствие с член 1д, параграф 2 от Правилника е приложима към длъжностните лица, трябва да се тълкува като гарантиращ на длъжностно лице, което не е могло да упражни правото си на годишен отпуск през календарната година поради отпуск по болест, възможността ефективно да се ползва от този годишен отпуск след въпросната календарна година.

За сметка на това, когато нито една от споменатите по-горе причини, независимо дали ca свързани с изискванията на службата или не, е от естество да обоснове факта, че дадено длъжностно лице не е могло да изразходва годишния си отпуск преди края на текущата календарна година, пренасянето към следващата година на неизползваните от него дни отпуск не може да надвишава дванадесет дни.

(вж. точки 27—29)

Позоваване на:

Съд — 20 януари 2009 г., Schultz-Hoff, C‑350/06 и C‑520/06, точки 43 и 55; 10 септември 2009 г., Vicente Pereda, C‑277/08, точки 22—25

Съд на публичната служба — 15 март 2011 г., Strack/Комисия, F‑120/07, точки 55—58

2.      Длъжностно лице, което е използвало отпуск по лични причини до момента на излизането си в пенсия, има право на финансова компенсация за повече от дванадесет неизползвани дни отпуск само когато бъде установено, че в навечерието на излизането си в отпуск по лични причини това длъжностно лице не е могло да изразходва своя отпуск по причини, свързани с изискванията на службата.

В това отношение обстоятелството, че длъжностното лице е изпратено в отпуск по лични причини, не може да представлява довод за пренасяне на всички неизползвани от него до тази дата дни отпуск, щом изпращането му в отпуск по лични причини е станало по негово искане. При тези обстоятелства неизползваните дни отпуск, с които заинтересованото лице е разполагало към момента на своето напускане, са били пренесени към следващите години в рамките на ограничението от дванадесет дни, предвидено в член 4 от приложение V към Правилника.

(вж. точки 30, 31 и 33)

3.      Правото да се изисква защита на оправданите правни очаквания, която представлява един от основните принципи на Европейския съюз, се разпростира по отношение на всеки частноправен субект, намиращ се в ситуация, от която е видно, че европейската администрация, давайки му точни, безусловни и съгласувани уверения, произхождащи от оправомощени и надеждни източници, е породила у него основателни надежди. В това отношение един неподписан индивидуален фиш за отпуски не може да се счита за произхождащ от достатъчно надежден и оправомощен източник. Освен това, дори да се допусне, че този документ може да се счита за произхождащ от такъв източник, с него не би могло да се докаже, че администрацията официално е взела становище относно пренасянето към следващите години на дните отпуск, неизползвани изцяло от дадено длъжностно лице.

(вж. точка 32)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 16 март 2005 г., Ricci/Комисия, T‑329/03, точка 79